Българин изобрети, или как изявяваме Саракта у нас

Български учени впрягат водорода за нуждите на бита и транспорта

Модел на резервоар за съхранение на водород като енергиен източник, приложим в бита и в сухоземния и водния транспорт се разработва в дружеството "Техноваксистем" ООД в Русе, съобщи БНР.

http://money.ibox.bg/news/id_1154748118

Искам да добавя и аз нещо в тази рубрика- българин изобрети.
Материалът за сферата ми попадна случайно. Ще дам линк към изобретението и очаквам мнението на съфорумците.
Поздрави на всички !
http://www.bulgara-bg.com/html/bg/izsledva...easure_bg.shtml

Самоук изобретател създаде генератор за производство на електричество от магнитното поле на Земята

„Какво очаквате да стане с народ, който е управляван от своята тор”
Мильо Пангаров



http://ezernagradina.dir.bg/_wm/library/it...0eed9e1c55cd887

От 26 години габровецът Валентин Джуров предлага нестандартни идеи и разработки в различни области, като в основата им стоят природните закони.

Наскоро ученият имал възможността пред високопоставена американка да сподели теорията си за универсалния физичен закон и

да докаже, че законите на Нютон, Архимед и Айнщайн са частни,

а не универсално приложими закони, както ги възприема като фундамент съвременната наука. Американката се съгласила с него, но го изгледала учудено и му казала: "Смятате ли, че някой ще се съгласи да пренапише наново всички учебници на планетата?!" С което доказала, че най-големият закон, от който се ръководи съвременното общество, е инертността.

http://bgsever.blog.bg/novini/2010/08/11/g...klizmite.589654

19-годишен ученик реши загадка, която от 2 хил. години мъчи човечеството. Радко Котев от Националната природо-математическа гимназия представи решение на Аполониевата задача, с което изуми света на науката, съобщи в. “168 часа”.

Като ученик на Евклипт, Аполоний доразвива неговата задача да се построи окръжност, която минава през три дадени точки. Задачата на древногръцкия математик е да се построи окръжност, която се допира до три обекта. Най-интересният случай е, когато имаме три дадени окръжности и търсим друга окръжност, която се допира до тях. Именно това положение разглежда и Радко Котев.

"Мотивира ме фактът, че тази задача е трудна за математиците. Тя е поставена през 260 г. пр. н. е. и до този момент съществуват четири доказателства, които изпълняват условието окръжността да се построи с линия и пергел. В същото време Питагоровата теорема, която е също почти толкова стара, има над 100 известни решения", разказва Радко Котев за предизвикателството да решиш хилядолетна задача.

Оригиналното решение на Аполониевата задача изгаря в Александрийската библиотека.

До този момент през вековете са правени само четири опита за решение на задачата и при това от математици, останали в историята. Най-ранното решение на Аполониевата задача предлага Виет през 16 в. След него опити правят Понселе, Жергон и Петерсен. Така допреди две години, когато учителят по математика на Радко Котев споменава на своите ученици за задача, недоказана до днес

"Две години работих над проекта. Направих чертежите, но доказателствената част ми отне много време. Изчетох всичко по въпроса в интернет, в библиотеките. Не спях по цяла нощ, просто се запалих по идеята. Не мислех за нищо друго. Исках сам за себе си да открия доказателствата, не съм мислел за материална изгода", разказва ученикът. Първи с решението се запознават неговите учители. Малко по-късно идва и световното признание. Радко Котев печели специалната награда в Европейското състезание за млади учени в конкуренция с 85 проекта от цял свят. Състезанието се провежда в края на месец септември в Лисабон. След като журито на конкурса се запознава с решението на задачата, всички са убедени, че българинът не само заслужава голямата награда, но и че е променил математиката завинаги.

"Обичам тази наука, защото всичко около нас е математика. Интересно ми е как нещата са приложими на практика. Съвременните GPS системи се основават на Аполониевите задачи за определяне местоположението на Земята. Инфраструктурната мрежа на големите градове също е правена от математици. Точно в тези неща намирам предизвикателства. Математиката се прилага дори и в криминологията. Тя не е абстрактно понятие, както смятат мнозина", разказва Радко Котев. Като ученик в 12-и клас той вече има планове за бъдещето. Ще учи в Шотландия математика и информатика, пише вестникът.

Постижението си е доста солидно, но аз все си мисля, това момче, е математик, който няма равен на планетата в този момент с решението на тази задача, за какъв чеп, ще ходи да учи в Шотландия? Има ли, някой в областта на математиката, който вече може да му даде нещо? Забравих, Тиквата ще закрива БАН, така, че друг избор не му остава;)))

Правилно се е ориентирало момчето да учи в Шотландия математика и информатика, защото в България учебните заведения само се закриват или стандарта им пада..не им трябват интелигентни и учени хора от България...трудно се оправляват интелигентните!

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=830297

Преди няколко години проф. Димитър Караманев (55 г.), български инженер биотехнолог, който живее и работи от години в Канада, открива закономерност по-точна от тази на Исак Нютон. Става дума за скоростта на свободното падане на телата. Родният професор, който има и други открития, осъвременява прочутата формула на знаменития англичанин и днес тя се прилага от специалисти в най-различни области от цял свят.

Освен това той формулира и още една зависимост, която на практика е без аналог - за изчисление на свободното издигане на леки частици. Голяма част от експериментите Караманев направил в... банята, изучавайки сапунени мехурчета.

За това прочетох в “Списание 8”, където бе описана формулата на нашенеца. Полюбопитствах и открих Димитър в глобалната мрежа. Пред “Труд” той разказа за живота си и как е правил откритията си още като ученик.

Почти 350 години след като англичанинът Исак Нютон предлага как да се изчислява скоростта на свободното падане, българинът проф. Димитър Караманев пренаписа формулата му с експерименти в... банята. Ученият днес е професор в Канада - в Университета на Западно Онтарио в град Лондон.

Българинът обаче не си и помисля да се сравнява с великани на мисълта като Нютон или Галилео Галилей, изградили фундаментите на природните науки във вида, в който ги знаем днес. “По никакъв начин не може да се поставят наравно, и дори близо едни до други техните достижения и моите”, казва скромно проф. Димитър Караманев. Наистина и двамата са се занимавали със законите, на които се подчинява свободното падане на телата, но това сигурно е само 1% от достиженията им, уточнява той.

Откритието

Всъщност не става дума за една, а за три различни формули. Първа е формулата за свободното падане на телата в течност или газ. Тук българинът използвал един елементарен математически принцип. Резултатът е обща формула, с която може да се изчисли скоростта на свободно падане на телата. А тя заменя досегашните използвани - на Нютон и Стокс, при това с много по-голяма точност. И двамата учени дават отклонение до 15%, а при новия вариант то е сведено само до 2%.

Докато изследвал експериментално свободното издигане на твърди леки частици (изплуване, ако е във вода), Караманев забелязал, че те всъщност не се подчиняват на законите на свободното падане с обратен знак, както се смятало дотогава. Заравя се назад в литературата, за да намери откъде започва това грешно допускане. И го намерил в оригиналните трудове на Галилео Галилей и впоследствие - Нютон. След това предложил своя формула, която е модификация на закона на Нютон.

Създаването на тази формула му позволило да продължи и да предложи още една - за издигането на газови мехури. След експерименти му става ясно, че за мехурите важат същите правила, както и за твърдите издигащи се частици, макар да променят формата си. За да докаже това, Караманев обаче нямал възможност да пуска огромните метеорологични балони и да следи скоростта им. И се спрял на нещо доста по-лесно - сапунените мехури, с които децата обичат да си играят.

Димитър работел по цели нощи в мазето на канадския си дом, а най-търпелива към опитите му се оказала съпругата му. Таня е неговата опора и докато живеят в София. Тогава той бил “окупирал” банята у дома за опитите си.

Ново изобретение

Димитър Караманев смята, че най-важното му изобретение е друго - става думаза използването на дихателната верига на микроорганизми за производството на електроенергия. В момента това е най-патентованата технология в историята на университета, в който работи. А в него е имало и има големи откриватели - тук Фредерик Бантинг открил инсулина през 20-те години на миналия век, за което е получил Нобелова награда. В момента колегата на Караманев - проф. Канг, пък е на път да пусне в производство първата в света ваксина срещу СПИН.

Науката е любимото занимание на Димитър, но понякога и преподаването му доставя удоволствие. Той преподава инженерна биотехнология, процеси и апарати в инженерната химия, електрохимия, пречистване на водите и други неща. Сега създава нов курс: енергия и общество. “Енергията е най-важната област в технологиите сега, а и през следващите десетилетия. Най-пресен пример е ситуацията в Япония”, смята той. Най-важното, което се опитва да разясни на студентите, е, че не бива да се подвеждат по политическите мнения за енергията.

Сега например са много модерни слънчевите панели - фотоволтаиците. “Не отделяли въглероден двуокис. Глупости! Така може да се каже, че и електромобилите не отделят вредни емисии - пали се ученият. - Да, ама тези, които имат сметка да ги рекламират, “забравят”, че при производството на същата тази електроенергия се отделя горе-долу толкова въглероден двуокис, колкото изпускат традиционните автомобили. Само че на друго място”, уточнява той.

Началото

До 5-годишна възраст Димитър живял в Розовец - селото на родителите на баща му. “Ако има рай на земята, то той е точно там”, казва той. Още като дете там правел детски “експерименти”, свързани с реактивната сила: пълнел използвана метална гилза с вода, слагал я, запушена с коркова тапичка, на печката и след известно време парата под налягане я изстрелвала нагоре. Иначе интересът към науката започнал от химията (майка му е учителка по химия). И Димитър си организирал химическа лаборатория в... килера.

Родителите му подарили комплект “Юный химик”. Започнал с безобидни реакции, ако така може да се нарече например получаването на метален натрий от разтопена готварска сол (а тя се топи при 800 градуса по Целзий), използвайки за опитите две съединени метални фасонки от електрически крушки. “И всичко това само за да видя как се самовъзпламенява парченцето получен натрий, когато се хвърли в чаша вода”, спомня си проф. Караманев.

Впоследствие обаче интересът му се насочил към нещо, което хич не е детска работа - синтезирането на течни и твърди ракетни горива. Е, в няколко случая доста добре му се получили. Повечето от ракетите му се взривявали на “стартовата площадка”, но няколко излетели.

Понякога в килера в дома му по време на опити се случват и малки взривове. “Поне ми се струваха малки, но бяха достатъчни, за да накарат писателя Богомил Райнов, който живееше в апартамента отдолу, да се оплаква, че е в “обстановка като на военен полигон”, смее се ученият. Според него Райнов сигурно е бил прав - не е приятно по време на литературно творчество да те стряска гърмеж особено когато пишеш шпионски романи. “Представям си как разузнавачът Боев е вървял по петите на врага... внезапно прекъснат от реални гърмежи”, усмихва се Караманев.

Като ученик в 10-11-и клас, той изпратил в съветското списание “Юный техник” предложение за нова конструкция на вeртолетно витло, при която като подемна сила нагоре се използва ефектът на Магнус, който действа при фалцовите удари във футбола, тениса и други игри със сферични топки. В изданието тогава работели учени, които, впечатлени от идеята на младежа, му издали символично “авторско свидетелство”.

След като завършил кибернетика в химическата технология в Менделеевския университет в Москва през 1980 г., започнал работа в Института по инженерна химия на БАН. Заедно с тогавашния си ръководител и сегашен приятел Людмил Николов създавали нови биореактори . Това е всеки съд, в който се отглеждат микроорганизми, в ежедневието типични примери са кофичката с кисело мляко и бурето с кисело зеле.

Когато е аспирант в БАН, открива нов аналитичен метод за определяне на съдържанието на желязо във водни разтвори. “Преди 5 години учени от Чилийския университет в Сантяго публикуваха сравнение на най-популярните методи за това и стигнаха до извода, че моят е най-точен”, горд е българският учен.

По-късно с Людмил се местят в Биологическия факултет на СУ. Когато през 1992 г. се разбрало, че нещата за българската наука не вървят на добре, споделил това с канадския си приятел проф. Клод Шавари от Политехниката в Монреал и той веднага го поканил на работа там. И от 1997-а Караманев е професор в Университета на Западно Онтарио в град Лондон. В катедрата му има 20 професори, а само трима са родени в Канада и говорят английски без акцент.

Семейството

Бащата на Димитър е Георги Караманев - най-дългогодишният министър на търговията на България от Освобождението до днес. На 10 май се надява заедно да посрещнат неговата 80-годишнина. Има две деца - син Александър и дъщеря Нели. Най-голямата му радост е 3-годишният внук Даниел.

Проф. Караманев няма награди като учен в България, но в Канада е получил наградата на министър-председателя на Онтарио за наука. Друг успех е поканата към него да говори за енергетика пред парламентарна група на Консервативната партия на Канада. Политически няма пристрастия нито към консерваторите, нито към либералите - просто те го поканили, а и в момента те управляват страната.

Поредният съзидателен българин:

Източник и снимки

http://www.novatv.bg/news/view/2011/12/15/...82%D0%B0%D1%82/


Момиче от Русе доказа, че е сред най-интелигентните хора на планетата. Дванайсетокласничката се е справила с теста на Менса с уникален резултат.



Пламена учи в гимназията за европейски езици в Русе и иска да стане добър икономист. Учителите казват за нея, че сред малкото ученици, които никога не са създавали проблеми. Любимият й предмет е математиката.



Положителното на теста е, че чрез него Пламена е показала, че освен красота има и висок интелект. За теста научила едва преди месец, а притеснението било голямо, защото на него можеш да се явиш само два пъти.



Резултатът от теста на Пламена е 154 от възможните 156 точки. Тя вече е член на Менса и е сред 2% от населението на планетата с най-висок интелект.

Българин от най-бедният край на Еврейския съюз, изобрети двигател с нов тип задвидаване:

http://bnt.bg/bg/news/view/91534/bylgarin_...aturen_dvigatel

А медала щеше да е златен, ако Българският Саракт, сега бе на власт, и тези студенти нямаше да продават тениски и да си губят времето в осигуряване на финанси, а щяха да работят в усъвършенстване на разработката си, че и на нови такива. Ето в такива хора, Българският Саракт ще прави най-големите си инвестиции, защото това е инвестиция в творчество, а останалото е инвестиция за развитие. Сега се правят само инвестиции в оцеляването, дори не в развитието.

Наши студенти биолози спечелиха световно признание

https://news.bg/tech/nashi-studenti-biolozi...-priznanie.html