Каква е информацията като физическа или като осезателна същност, скоро едва ли ще разберем. По обясними причини. Първом нямаме ново сетиво, за да я познаем. Новото сетиво, дава ново светоусещане и ново виждане. То ще ни я открие, ще ни я направи зрима.
Относно елита, той винаги е търсел спасение. И при Лемурия и при Атланта. Най-интересното е, как този атавистичен навик си го носи през епохите и не го променя. Вместо да се промени, той винаги търси да си запази властта. При все, че, когато се сменят епохите, властта, която притежават губи своята сила. Но това, те не го осъзнават. Те мислят, че властта сама по себе си е вечна. Оттук и страха, да загубиш вечното, което те прави значим пред другите. Затова те не искат, новата подраса да се роди - Българската. Ще ни мачкат още по-усилно и жестоко, защото за тях ние сме смъртоносна заплаха. А ние, не искаме да ги убием, просто да ги променим. Но те не го разбират това, при все, че и не разбират промяната. За тях тя е загуба, унищожение. И търсят начин да оцелеят.
Като пиша сега това, ми идва една картина от Откровението на Иоан: 'жената, непразна, в родилни болки, ражда детето си, а червеният змей иска да я убие. Но и дават крила и тя отлита в пустинята, където е защитена". Това дете е новия Кан на Саракта и онова, което ще свети вътре у нас и ще направи Слънцето и Луната излишни.