Траки = пеласги = българи?, какво мислят древните по въпроса

Покоряването на Саракта от римляните

http://www.voininatangra.org/modules/ipboa...?showtopic=2558

Според мен, личното ми скромно мнение на начинаещ в тези изследвания е, че ние трябва да скъсаме с тази терминология и да издигнем своята. Траки са започнали да ни наричат именно римляните, доколкото знам. И то презрително. А това склавени също май е презрително. И те сега искат това траки да си остане а ние да зачеркнем прозвището славяни, което е възникнало в следствие водачеството на български цар, който е повел част от нашите племена и да го заменим с презрителното склавени. То по тая логика дай да се зовеме гяури, понеже некой си така ни наричал в даден момент. И аз съм сигурен че от дистанцията на времето, един ден някой може и да претендира че така сме се казвали, нашия народ - гяури - понеже така ни пишело в нечии си летописи.

Мисля че е време нещата да се наричат така като са - така както ние българите ги наричаме и сме ги наричали през многохилядната ни история на Велик народ и водач в световните процеси... и вярвам, че съвсем скоро ще се разкрият всички условия за това.

Славяни е другото име на свободните гети, които чрез песни са възхвалявали и славели Тангра. Интересно, че и арабите са знаели кое е коренното население на Балканите. Ибн Фалдан, посланика на халифата при посещението си във Волжка България нарича Кан Алмиш - Царя на сакалибите. Така арабите са наричали също и славяните на Балканите. Преди хиляда години арабите са знаели кои сме, а днес някакви така наречени българи защитават анти-българската теория, че тук в прародината си, ние сме нашественици, но за тях Йоан Цеца е говорил отдавна.

“А пеонците са българите. Не вярвай на глупаците,

да смяташ, че пеонците са различни от тях."

Йоан Цеца - „Илиади”. ГИБИ ("Гръцки източници за българската история") том Х, стр. 105 - 106

Много богато погребение на тракийски аристократ от Филипопол излезе при разкопки на Памук могила до Брестовица. Злато, съдове, стъклени предмети, оръжие и дарове извади оттам директорът на пловдивския археологически музей ст.н.с. д-р Костадин Кисьов. Според него могилата се очертава като фамилна гробница на аристократи, управлявали древния град. За проучванията пловдивската община отпусна 50 000 лева, а кметът Иван Тотев не е на себе си от радост. Могилата е от ІІ - ІІІ век и е много внушителна - висока е близо 14 метра, а диаметърът е й 70 м. По предварителни изчисления е засипана с 25 000 кубика пръст.


Пълният текст и снимки:
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2140198

Great Sea на Дейвид Абулафия
Дейвид Абулафия е роден на 12 декември 1949 г. в лондонското предградие Туикенам.
Няма да отварям нова тема. Преди 2,3 години излезе биография на Средиземно море от ДейвидАбулафия (David Samuel Harvard Abulafia) -„The Great Sea. A Human History of the Mediterranean“. Дейвид Абулафия е роден на 12 декември 1949 г. в лондонското предградие Туикенам. Абулафия произхожда от сефардските евреи, професор по средновековна история в Кембридж. Дейвид Абулафия получава преди години поръчка да напише биография на Средиземноморието, от миналото до наши дни.Естествено приема, пътува из Средиземноморието, посещава музеи и разкопки, събира материал, получава се доста дебел том. Трудът е интересен, не толкова за това , което пише в него, а затова което не пише, споменава бегло или критикува. Траките , фриги и подобно почти забравя. Едни от любимите му думи са евреи, гърци, гърци, гърци, гръцки народ, гръцко изкуство. Това , че има множество народи под този гръцки псевдоним го интересува слабо. Гръцкото изкуство и керамика са за Дейвид Абулафия върха на античното изкуство и етруските например имали по-неатрактивна керамика от гръцката?! Дейвид Абулафия прави разни генарални изводи за гръкото влияние в Сардиния, Сицилия и други територии по разни намерени керамики, без да отбележи, че тук или там може да се намерят дадени керамики на дадени народи, но това не значи, че те са по-добри от други или, че влиянието на този народ върху територията е по-голямо от друго. Много векове са минали и е случайност какво се е запазило и е намерено до днес, не може да се приема еднозначно като доказателство за нещо. Освен това е важно какво е имало в самата керамика, какъв продукт, рибен сос, вино, зехтин, жито, масла, парфюми и т н. Това, че някой ползва днес парфюм XY и опаковката се намери при разкопки след деситилетия, не значи автоматично, че територията е под френско влияние. Има различни моди, вкусове, чужденци. Също намерени каменни плочи с гръцки или родствен на гръцкия надпис не означава, че цялата територия е била под това влияние, а означава само, че е имало влиятелни жители с "гръцки" произход инвестирали в плочата.Много фактори.
Пеласгите ги споменава на 3,4 места в първата част. Тук има части от книгата на английски: http://books.google.co.uk/books?id=LD9cyG2...bulafia&f=false
Няколко откъса:
Откъс от първа част на книгата на Дейвид Абулафия: „The Great Sea. A Human History of the Mediterranean" :
II
... Египтяните били прави като твърдели, че това бедствие (нападенията на морските народи) не е засегнало само тях, а и техните врагове, хетитите, чието царство започнало да се разпада по това време. Народите, които нахлули в Египет, били филистимците, тевкритите (троянци(?)), сикулите (шекелеш), данайците и оските(?) (Weschesch), се обединили за тази цел.
... Ако беше възможно да се идентифицират народите споменати в египетските надписи и папируси, бихме могли да направим една много детайлна картина на смутните времена в средиземноморския регион.Модерни скептици избягват всеки опит, да идентифицират назованите в документите народи, защото са на мнение, че няколко съгласни ((както при Ahhiуawa (ахейци ,Akhaiwoi, клас.гръц. Akhaioi) в хетитските документи)) не представят достатъчен доказателствен материал и във всеки случай имената могат много по-лесно пътешестват за разлика от народите. Обаче числото на приликите между имената в египетските бележки и тези при Омир, в Библията или в по-късни извори, е голяма, за да става въпрос за проста случайност. Една или две прилики може да са случайност, но повече от половин дузина са доказателство. Данайците (Denyen, Danunäer, Danuna, египт. Dnwn/Dnjn/Dnan, акадски Da-nu-na) напомнят на Danawoi (Danaoi, Danaer) израз, който Омир употребява от време на време за обсадилите Троя гърци. Те напомнят на данитците (Danite, Daniten), eдин морски народ, който според Книгата на Исус Навин и Книгата на съдийте, живял в близост до Яфо и се присъединил към останалите 11 израелски племена в единен съюз. Тези народи се разпръснали. През 9 век пр. Хр. е имало един „цар на Dannuniyim“ в Каратепе,в Южна Турция. В египетски текстове срещнахме вече D-r-d-n-y, дардани (Dardaner, Dardani). Името на племето тевкрити (Tjekker) звучи близко до Teukrer, анатолски съседи на дарданите, които се заселват от части на северната брегова ивица на днешен Израел, където Уну-Амона ги среща. Някои изследователи нареждат въз основа на такива прилики съюзниците на Мернептах – шекелеши (Šekeleš,Scheklesch) в Сицилия, народа Ekwesch в Ahhiуawa, с което стават микенци, народа тирсени, Turscha (T-r-s-w) в Тоскана, при което приписват прилика на тяхната идентичност с народа на Tyrsenoi или етруските 5 века по-късно. Тези имена обозначвали народи, племена, области на произход на народа, обаче при преминаването на думите в йероглифи, загубват своите гласни и много трудно могат да бъдат реконструирани.

...Дейвид Абулафия -„The Great Sea. A Human History of the Mediterranean"
IV
Един намерен през 19 век папирус, който бива характеризиран като ономостика на Аменхотеп, който локализира народа на филистимците, (пелесет), (Peleschet) в Южна Палестина, тевкритите (троянци?), (текери), (Tjekker) в Средна Палестина ((потвърдено от пътеписа на Уну-Амона (Wenamun)) и народа шардана (Shardana) на север, което пасва идеално на археологическите находки. В Акра (Akkon) са живяли морски народи и Акра е бил може би една от опорните точки, които Египет е създал и населил с наемници. Връзките на групите наемниците към този регион били толкова тесни, че дори една от тях, филистимците (Peleschet,Pelischti,Peleset), му е дал името си. Думата Peleschet означава – както при използваната от етиопските евреи етиопско-семитска дума „Falascha“ – „чужд“ или „странник“. От тази дума идва думата „Pelischtim“ на библейски иврит, а на гръцки се образува думата за държава – Палестина (Palaistina). Oт тук изразите – филистимци „Philister, Plištim“ и Палестина „Palestina “. Също може да се конструира връзка и до думата пеласги „ Pelasger“ - (един твърде неопределен израз, който късните гръцки автори използват за редица предигръцки народи в егейския регион, от които някой са населявали Крета) – „чужденци“ или „странници“, също както показва и семитския израз. Със средствата на археологията филистимците могат да бъдат идентифицирани още по-точно. Керамиката на 12. и 11 век пр. Хр., която е намерена при разкопки при намиращия се в днешен Израел Ашдод, притежава стилистични близост с късната еладска керамика на микенския свят. Най-тесните паралели се намират в Кипър, въпреки че те не доказват нейния първоначален произход, защото Кипър е бил нападан многкратно от морските народи и е бил населен с микенци. Това говори за бавна миграция , която трябва да е започнала към 1300 г. пр. Хр. и да е била прекъсвана от драматични фази на разрушения. Ако на странстващите народи не им е отказано заселване, то те са можели да посегнат към оръжията, както фараонът е изпитал. Ако обаче са били добре дошли или са били победени от египтяните, са можели да се заселят на египетската територия и много от тях са служели редом до народа шардана в армиите на фараона.
Предпочитаният регион за заселване на филистимците е бил крайбрежния регион серно от Газа. Техните най-важни градове са били Газа, Екрон, Ашкелон и Ашдод. „Протофилистимците“ са дошли в Ашдод и са донесли със себели техниките и стила на микенската керамика (техните микенски изглеждащи стомни не са били с особено важни последици, обаче са били изградени на място от местна глина). Филистимците (или кипърците) са държали най-дълго на традиционните форми и шарки на микенския свят , след като тези са били изместени вече в Гърция от по-прости и по-схематични шарки. Любим орнамент , който се вижда върху глинени съдове от Гезер, от Tell Aytun на Западния Бряг и от други разкопки, показва птица с дълга шия, която понякога е обърнала глава назад. От време на време тази рисунка е комбинирана с финни щрихи, тънки червени ивици или други шарки.Тяхната керамика или техните необикновени антроморфни ковчежета от глина, които са намерени в Ивицата Газа, показват влияние на египетското изкуство. Микенското влияние оства обаче на преден план и показва нейния първоначален произход.
Изработената в микенски стил керамика показва, че дошлите от морето нашественици не са били просто пирати или наемници. Става въпрос за голяма миграция, при която идват цели семейства и до войните в страната идват и грънчари. Селището на филистимците в Tell Qasile в днешен Тел Авив се превръща в търговски център за земеделски продукти като вино и зехтин. Пристигането на филистимците не води до подем на търговските отношения с Егея, а има противоположен ефект, защото търговските селища са били разрушени и е сложен край на стария начин на живот на брега на Ханаан. Търговията с хранителни продукти се запазва, защото така се изравнява липсата в един регион с излишъка в друг, обаче търговията с луксозни стоки, както по времето на разцвета на микенската цивилизация намалява, и няма вече големи палати, в които пътуващи търговци да продават своите престижни стоки.
Филистимците идват от гръцкия свят. Те били роднини на Агамемнон и Одисей и са говорили при своето пристигане гръцки или може би също лувийски език (Luwian, Louvite). Няколко печата носят йероглифи, които са близки до знаците на сричковото писмо на Линеар А и Б. Намиращото се в Библията указание, че филистимците са от Крета (Кафтор), се свежда недвусмислено до локални предания. Пророк Йеремия казва за филистимците, че те са били остатъка от остров Кафтор. Цар Давид убива гиганта Голият. Библията описва неговите оръжия като съвсем близки до съвременните гръцки оръжия, които се виждат изобразени върху ваза с военни мотиви от Микена. След като Давид е живял в изгнание определено време при филистимците, наема за своя лична охрана съвсем явно войни от Крета („Kereter“) .
След като филистимците се заселват в Палестина , се отказват от своето моряшко минало, обръщат се към земеделието и занаятите и приемат бързо семитския език и ханаанските богове.Първоначално обаче те са донесли със себе си своите богове и богини. В Ашдод са намерени малки обрисувани фигури с вдигнати ръце, които вероятно показват егейската богиня на земята, както и близост до глинените идоли от микенския свят. В пределите на Екрон са построили култови съоръжения с огнища в егейски стил, които по строеж и оформяне постепенно се превръщали в ханаански храмове.Там са намерени ножове с железни остриета за ритуална употреба. Библията съобщава, че филистимците са запазили за себе си желязото, така ще израелтяните да нямат достъп до него. От желязото главно са били изработени ценни предмети като гривни, които тогава са били на мода. Филистимците не са били просто разрушители и мародери. Те са създали по бреговете на Палестина една жива, градски насочена цивилизация, която дълго запазва микенския си произход. Филистимците показват, как една група от наемници и заселници може да завладее територията на друг народ, но културно да бъде подчинена дългосрочно от първоначалните жители и да бъде интегрирана в местната семитската-ханаанска култура. Филистимците обърнали гръб на морето и се отправили към вътрешността на палестинската територия, където те се настанили на южната ханаанска хълмиста земя, на места като Екрон, който станал известен със своя пресован зехтин.Там те изпадат в конфликт с децата на Израел.

Дейвид Абулафия - „The Great Sea. A Human History of the Mediterranean" :
V
Указанието за Израел води до въпроса, дали не филистимците, а израелтяните, са бил тези, които в смутните времена на късната бронзова епоха, са били принудени да поемат пътя на странстването. Господ попитал чрез своя пророк Амос „ Не изведох ли както Израел от земите на Египет,както филистимците от замите на Кафтор...“. Изследователи, които приемат откъса за историческо събитие, го датират най-често между 1400-1150 г пр. Хр. Много детайли на библейския разказ за пристигането на децата на Израел в Египет (както и напускането на тази земя) пасват на описанията от други извори – пристигането на семитски търговски пътници в търсене на доставки на хранителни продукти, както и присъствието на семитски везири от време на време в двора на фараона, които показват прилики с Исус Навин. Голямата песен за морето, приписвана на Мойсей, след като колесниците засядат в тинята на Червено море, е много стара и описва една форма на воденето на война с колесници, която пасва за времето на морските народи. Споменава се също присъствието на номадски apiru или habiru в областите, разположени източно от Египет и вероятно са взели участие в гибелта на Угарит. Може да си предстваим, че царя на Угарит ги споменава в едно от своите последни отчаяни писма.В Египет е имало подчинени и от време на време също военнопленически народни групи, и това напомня на дългото време на робството, което израелтяните вероятно са трябвало да изтърпят в Египет. Един предпазлив поглед търси аналогии с начина, по който Омир борави с белезите на едно общество, което е съществувало стотици години преди него. Напълно е възможно, устни истории, предания, записки на съседни народи да поставят в положение ранните израелити, да създадат една така детайлна и оживена картина на техния дълъг престой в Египет и тяхното драматично бягство от колесниците на фараона. Освен това има причини да се приеме, че описаните в тази глава големи миграции са причинили и много малки миграции, между които и изселването на някои семитски кланове от Египет, които остават незабелязани в архивите на Близкия Изток (с изключение на краткото указание при Мернептах). Израелтяните са били apiru-номади, които в определен момент се връщат към номадския живот, отхвърлят хомота на фараона и вместо това се подчиняват на своя собствен бог.
Когато децата на Израел стигат Ханаан, не разрушават със сигурност Йерихон и Ай, които са претърпели упадък стотици години преди това, а усядат в села със своите овце и кози (не свине), и сключват помежду си и със своя бог съюз, в които приемат и други племена и народи като данитците. Както филистимците стават истински ханаанци и стават поклонници на бог Дагон, както и на божества на други местни народи, така данитците стават ибрими, израелтяни и започнали да почитат израелския бог. Контактите на израелтяните със Средиземноморието били слабо изразени по това време – с изключение на племето на Дан и на растящото напрежение с идващите от Кафтор филистимци, които живеели по краищата на същата заселена местност. Когато филистимците започнали да обработват земята и да се смесват с местните ханаански народи, те опитали да вземат господство над разположените във вътрешността земи, така се сблъскали директно с израелтяните. Ако библейските извори са прави, конфликтът достигнал своята връхна точка около 1000 г. пр. Хр. След като цар Саул и неговия син паднали в кървава битка с филистимците, цар Давид, който известно време живял при противника, поел задачата да пречупи силата на филистимците. Той използва като база, тъкмо завладяната крепост Йерусалим, от която владее целия регион. Въпреки растящитите военни успехи, в израелските разкопки от 11 век пр. Хр. се намират малко знаци на лукс и търговията със Средиземноморието е била само частично развита.....
Следва още за пеласгите.