Траки = пеласги = българи?, какво мислят древните по въпроса

Пренесено от друг форум.
Дано да не се повтарям - мисля, че тук не го бях публикувал.
Дискусията можете да видите там, ако желаете.
Темата и там си се казва пак така:

Траки = пеласги = българи?
--------------------------------------------
Отварям тази тема, защото една от тезите, развивани в този форум за произхода на помаците, че траките били неотменен компонент от етногенезиса на помаците.
Възниква естественният въпрос: кои и какви са били траките?
Простият, на пръв поглед, отговор би следвало да бъде, че траките са просто...траки, то ест, отделен народ, и толкова.
Дали това е така обаче?
Първо, думите "трак, траки" на древногръцки означава "див, суров човек", нещо като синоним на по-късното "варварин". И са използвали това название за всички народи, живеещи на север от тях.
Траките обаче никога не са се самонаричали така, нито като народ, нито като отделни племена.
Да се приема термина "трак" за равен на името на този народ, е все едно, да се приеме, че за 500 години не е имало българи, а "гяури" или "рая".
Второ, названията на административните области в Рим, по-късно Византия, не се е подчинявало на правилото да се образуват на базата на народите, а по-често се е случвало обратното: народите - даже и да са разнородни, да се наричат по името на областта, като събирателен термин. Примерите са многобройни. Така че, тема "Тракия (която е била с променящи се граници през епохите) не е надеждна основа за закрепването на етническото название на населението и.
Херодот ("бащата на историята), роден в Абдера, е бил пряк съсед с "траките", защото това е на беломорското крайбрежие. И този човек, който от детството си е знаел много добре какво и кои са траките, сочи, че те са били най-многочисленния, многоброен народ, след индийците (а за да споменава индийците, значи, е пътувал и дотам и е имал данни - колко много са и те).
Същият този Херодот, е казвал, че за да се стигне до края на земите на траките "...трябва да вървиш над 30 дена, след като вече си стигнал до Малка Скития (то ест, Добруджа)". Същото е казвал и Аристотел на ученика си Александър Македонски, който се е отказал да тръгне в тази посока и е предпочел да атакува Персия.
Друг косвен критерий за многочисленността на траките са т.н. "тракийски могили", които даже и на територията на днешната окастрена България са над 30,000. Народ, който е погребал над 30,000 свои царе, жреци, първенци и вождове, не може да е бил толкова малоброен, че да бъде изтребен и асимилиран почти без остатък, както твърдяха някои комунистически историци или техните последователи, любители на тюркската теория за произхода на българите, удавени в славянското море.
Най-добре може да се разбере: кои и какви са били траките, през погледите и цитатите на техни съвременници, които скрупульозни историци са събрали и систематизирали.

Ето само няколко от тях:

Михаил Аталиат - „История”
...мизи са със сигурност българите, които по-късно получили своето ново название...",
"...българите са мирмидонците..."

Зонара, речник
Пеонци - латинци или тракийски народ, македони. Тези са така наречените панонци. Панонците са българи."

Йоан Цецас, „Хилиади”
"Пеонците са българи".

Фулко, френски свещеник, описание на първи кръстоносен поход 1096 г.
"Hinc iter aggressi per fines Vulgariorum, quos vocitant Thracas, ut habent monumenta priorum" -
„Оттук те поели път през земите на българите, които назовават траки според предишните паметници”.

карта от 4 век от Св. Йероним (331-420), той е написал името на нашите земи в античността - Mesia hec & Vulgaria (Мизия, тук и България).
Тя е съставена по още по-стари карти – на владиката Евсевий Кесарийски (270-338), наричан "баща на църковната история". Картата е запазена в препис от 12 в.



Йоан Цеца - "И тогава всички пристигнаха в Авлида с кораби, и заедно с тях Ахил, синът на Пелей и на Тетида, дъщерята на философа Хирон, водейки войска от хуни-българи-мирмидонци на брой две хиляди и петстотин." (ГИБИ10 с. 104)

Йоан Малала и Йоан Екзарх направо твърдят, че Ахил е бил българин (ДЯК ком. с. 211)

Мавро Орбини цитира сведения на Марк Аврелий Касиодор, че българите са се сражавали с римляните около 390 г. (МАВ с. 51-52).

Касиодор (VI век, римски историк) пише, че «Българите са стар мизийски или илирийски народ»

Енодий Тицийски (473-524, епископ, придворен историк на готския крал Теодорих) също посочва, че българите са стар мизийски или илирийски народ.

В «Кратко житие» на Св. Климент Охридский (Охридска легенда, Legenda Ochridica) авторът - охридският архиепископ Димитрий Хоматиан казва: "Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи...»

Лаоник Халкондил (Laonicus Chalcondyles) казва, че трибалите ("тракийски" народ) са били най-древният и най-големият от всички народи. "Сега те биват наричани българи”, казва той.

Фолклор, обичаи, традиции - всичко съвпада с т.нар. "траки"
нестинарството,
кукерите,
сурвакането,
Трифон Зарезан,
Змийските празници,
Герман и т.н.
Народните носии на "траките" днес са български носии, гайдата, кавала, киселото мляко, шевиците (елбетицата) и др. са тракийски.

Йеросхимонах Спиридон в своя летопис "История во кратце о болгарском народе славенском" пише, че първият български крал (rex), който се заселва от двете страни на Дунава през 986 г. пр Хр. се казва Иллирик.

"Летопис и Родословие" на поп Йовчо от Трявна - 1786-1855 г. - Първият български княз е бил по тези земи в 1184 година пр.Хр.

Anastasii, Historia de viti Rom. Pont. Patrolog. lat. 128, col. 1393 f
”…quia Bulgares, qui jure gentile sibi pariam subjugantes...”

Г.С.Раковский - "Това племе или голям род е познато в елинската стара повестност под общото и обширното народно име пеласги, кое име не е друго, освен белги = българи, изкривено от гръцките описатели на поради недостатката езика им. (Че гръцките описатели много странни речи писани с "б" са писали с "п" върху това можеме наведе много примери.

Г.С.Раковский - Отечеството Александра Македонскаго, кое се е съхранило и до днес в правото си наименование Бела или Белица, тии са го писали в старост Пелла а днес Мпелитса. Тъй и множество други.)"
----------
картата и копие на текстовете ще приложа малко по-късно...
Презентация на лекцията, изнесена на 19.04.2008 в Москва

Тук мога да дoпълня - Свастиката, Конникът, Слънчевата вяра, ритуалите по Еньовден и Еднажден. Богинята-майка Умай, чийто артефакти са открити в тракийското светилище Перперек и още и още. В края на краищата, те -останалите да пазят огнището българи- "траки" и заминалите след Потопа "прабългари" са едни и същи хора. Българи - Бели Ари. Хората на Бога и носителите на Светлина. Балагури или Валахари. Наречете го както искате. Но това е един и същ народ.

Пропуснах и строителното изкуство. Древните са знаели силата на Камъка. Абсолютно всички древнобългарски светилища са каменни. Някои от масивните монолити са премествани със силата на мисълта, при свещенодействия. Народът си ги знае като кралимарковски камъни. Но и самото строителство на градове е правено от масивни камъни-квадри. Както Плиска и Биляр, така и Лободово кале или Ранули - строени по един и същи начин от суха зидария, която сама се слива в една монолитна спойка. Макар че комунистическата свиня Божидар (Теодоси) Димитров твърди това;

"Цивилизационното равнище е на изключително ниско ниво. В земите ни няма пътища - няма как и кой да ги направи при това държавно-териториално раздробление. Няма градове и градски бит и култура. Тракийските крепости са по 3-4 метра, високи огради от трупани един върху друг камъни без спойка. Траките, включително и царете им, са неграмотни - не използуват дори гръцката азбука. Да не се лъжем от златните им съкровища - те са или подаръци от Персия и гръцки полиси, или военна плячка на вождовете на наемни отряди. Водопроводи, канализация - това са непознати думи в древнотракийския речник."

Като стана дума за каменната цивилизация. попитайте Jordan_13, да ви покаже фотографиите от Крым - пак от българската цивилизация...и се опитайте да намерите разликите от другите такива в Родопите

Страхотна статия!

СТАРОРУСКИ ЛЕТОПИСЕЦ ОТ 1672Г. Съхранява се в НБКМ под № 774. Превод от руски на български: Константин Каменов

Цитат № 78
При сем Константине царе придоша блъгари чрез река Дунав к братьем." („При този цар Константин (Брадати; Погонат) при своите братя дойдоха българите през река Дунав.)



ЙОРДАН (VI в.). За началото u делата на гетите. Ценов, Ганчо. Произходът на българите и началото на Българската държава. София, 1910, с. 8-9. Осъвременен текст на български език: Константин Каменов. При превода е ползвано произведението Jordanis. De Origine Aetibusque Getarum. Monumenta Germaniae historiea. V, 30-38.

Цитат № 215
„Скития граничи c Германия чак дотам, където извира Истър или където се простира Морзианското езеро (езеро в долното течение на р. Драва). Тя се простира чак go реките Tupac, Данастер и Вагозола (Буг) и go оня голям Данапер, и go планината Таурус (Карпатите), не тая в Азия, а една особена скитска планина покрай цялото Меотийско езеро и по-нататък през Босфорския проток чак до Кавказ и до реката Аракс. След това тя се извива наляво отвъд Каспийско море до края на Азия; от Еороборския океан най-напред във формата на тънка гъба, след това става твърде широка и кръгообразна и се простира чак до хуните, алабаните и серите. И тъй, тази страна Скития, която се простира далеч нашир и надлъж, граничи на изток със серите, които живеят в края й, и с Каспийско море, на запад - с германците и с реката Вистула (Висла). На север тя граничи с океана, на юг - с Персия, Албания, Понтийското море и долното течение на Истър, който от мястото, където се влива, до извора се казва Данубиус."


ЙОРДАН (VI в.). Рапскоике. Ценов, Ганчо. Произход на българите и начало на Българската държава. София, 1910, с. 48-49. Превод от Jordanes (посоченото произведение).


Цитат № 216
„(с. 230) От оная страна на тези (агацирите), над Черното море се простират селищата на българите, които са известни по злините, що поради нашите грехове ни правеха. От тук се разпространиха някога в два народа хуните, един храбър народ. Едните се казбат аулциагри, а другите алири (може би тук се крие името на no-сетнешните авари; Г. Ц.), които имат отделни селища: аулциагрите - до Херсон, където лакомите азиатски търговци носят стоки. Лете се скитат по обширните си полета и се спират там, където намират паша за стадата си. Зиме се прибират по бреговете на Черно море. Хунугарите са известни с търговията на кожи, които идат от тях. Пред тях изчезва смелостта на велики хора. Техните първи селища са били в Скития, покрай Меотидското блато. Историята учи, че те са живели в Мизия, след това в Тракия, и после в Дакия, сетне над Черно море и че са дошли пак в Скития."

ЙОРДАН (VI в.). Рапскоике. Ценов, Ганчо. Произход на българите и начало на Българската държава. София, 1910, с. 65. Превод от Jordanes (посоченото произведение).

Цитат № 217
(Разпределение на народите в Скития след боевете помежду им след смъртта на Атила - условно название на цитата; К. К.)
„(с. 380-382) Сауроматите, които ние наричаме сармати, цеменд-рите (cemendri) и част от хуните обитаваха местности, които им бяха отпуснати в Илирия, до Кастра Мартена (Castrum martenum). От този род произхождат Бливил (Blivilas), дук на Пентаполис, и брат му Фроил, и в наше време патрицията Беса (Bessa)" (...) Ирнак, един от по-младите Атилови синове, си избра за селище за своите най-крайната част на малка Скития. Неговите братовчеди Емнедзар и Узиндур се установиха в Брегова Дакия (Oescus; Искър) и Алм (Almus; Лом). Много хуни се стичаха тук и получаваха селища в Ромъния."
(Текстът е изваден от книга на Ганчо Ценов и затова вероятно древното наименование „Ромъния" не бива да се превежда буквално, освен ако не е късен препис на произведението.)

Амиан Марцелин

от Антиохия

История



ХХVІІ 4, 10-14

С нарастването на силите на римската държава, още по времето на консулите, Марк Дидий, проявявайки необикновена решителност, подчинил тия племена, които дотогава не били подчинявани и бродели в диво състояние, като не знаели закони. Друз пък съумял да ги задържи в собствените им граници, а Минуций ги разбил в битката при река Хебър, която извира от стръмните планини на одрисите, а след това техните остатъци били доизтребени от проконсула Апий Клавдий в опасно сражение. Римската флота пък превзела градовете, разположени на Босфора и Пропонтида. След това по тия места се появил пълководецът Лукул. Той влязъл в сражение с дивите беси и по време на този поход разбил хемимонтите въпреки жестоката им съпротива. Под негова заплаха цяла Тракия се подчинила на властта на нашите прадеди и по този начин след опасни походи били придобити шест провинции. Пърната или предната от тях, която граничи с Илирия се нарича Тракия в тесен смисъл на думата. Големите градове Филипопол, който в древността се наричал Евмолпиада, и Берея красят тази провинция. Втората е Хемимонт с големите градове Адрианопол, който по-рано се наричал Ускудама, и Анхиало. След това иде Мизия, където се намира градът Марцианопол наречен на името на името на сестрата на император Траян, Доростор, Никопол и Одесос. Над нея се намира Скития, в която най-известните градове са Дионисопол, Томи и Калатис. Крайната провинция е Европа, а когато освен не особено големите градове се намират два известни града Апри и Перинт, който по-сетне бил наречен Хераклия. В съседната с Европа провинция Родопа се намират градовете Максимианопол, Марония и Енос. Последният град бил основан от Еней, който го изоставил и след дълги странствания при постоянно добри предзнаменования се установил в Италия. Всеобщо признато е, тъй като това постоянно се разказва, че почти всички люде, които живеят в споменатите по-горе области около планинските височини ни превъзхождат с телесното си здраве и дълголетието си. Предполага се, че това се дължи на обстоятелството, че тези люде се въздържат от смесена храна, а също че постоянно свежата роса с своите хладни пръски укрепва телата им. Те се наслаждават на прелестите на чистия въздух, а освен това изпитват по-непосредствено животворно въздействие на слънчевите лъчи, преди да се замърсят от земните елементи.

Далеч преди втората половина на VII в. част от нашите предци населяват Балканския полуостров и Мала Азия. Седемте основни български народности от най-дълбока древност са част от хунският съюз на север от Китай, тук в Европа са основна негова съставка и при Атила.

През 447 г. Калиник, ученик на св. Хипатий, пише: “Хунският народ, който живее в Тракия, дотолкова нарасна, че зае повече от сто града и малко остана да завземе и Цариград”. Няма как хуногурите и хуногондурите на кан Исперих да са новодошли. Но се казва, че дотърчали от земите зад Кавказките планини.Тук е другата шашма.

Според византийски и латински източници

Кавказ се е намирал на Балканите.

Според Есхил, Прометей казал на кравата Йо да мине от Йонийско море по Кавказката планина, от която извира река Ибър, към Кимерийския нос и да премине в Азия. По името на кравата е наречен и протока – Босфор или кравешки брод. Но Ибър е Марица, значи се говори за Рила!

Прокопий нарича Кавказ планинската верига, която се е простирала през Илирия и Тракия. Пак той нарича населението на юг и изток от нея хуни. Но пише още: “В старо време хуните се наричаха кимерии... сега се казват утигури, уногури или уногондури, които основаха българската държава”.

По времето на кан убиги Исперих българите са населявали земите от Горна Панония до Карпатите, Егейско и Йоническо море. Теофан пише, че още Кубрат станал господар на хуногондури, българи и котраги. Пак той и Никифор пишат, че българите са били в съюз със съседни славянски племена. Ето тази фраза се превръща в повод да се твърди лъжата, че зад Дунав били заварени славяни, при това многобройни.

На юг от долния Дунав са живеели българи. Според Прокоп, в Добруджа и Мизия живеели хуни, а според Йордан – българи. Последният е писал книгата си около 552 г. и казва: “Те живееха най-напред покрай Меотидското блато преди Троянската война, след това в Мизия, Тракия и Дакия, после се споменават в Скития покрай Понтийско море... тези хуногури образуваха българската държава”.

А някои и сега упорито отказват да имаме нещо общо с хуните.

В Манасиевата хроника се твърди, че по времето на император Анастасий ( 491 – 518г. ) българите завзели долната Охридска земя и цяла Македония. Пише го и Паисий Хилендарски, но го няма в нашите учебници.

В хрониката на владиката Йон от Никиу Мизия е наречена “провинция България”. Така е от IV век. България, не Славяния. Според Теофан, Стара България е опирала до Босфора.

Според Йордан, “в Долна Мизия, Тракия или Македония само Българи живеят”. През 499 г. в хрониката си Комес Марцелин пише, че при р. Цурта, днес Чорлу, българите разбиват военначалника Арист. Византийците панически бягат зад Босфора. Пълният контрол над Тракия на кого остава?

Мизийска България преди това е била във федеративни отношения с Константин Велики. Това е ключов момент, защото роденият в Ниш Константин е трако-илириец и изцяло се е опирал върху военната сила на хунобългарите. Само така успява да стане блестящ самодържец и да изгради Константинопол. Анастасий забравя това, опитва се да подчини народа ни, построява дълга стена от Черно море до Силимврия на Мраморно “ против нахлуванията на мизите или българите”.

Но какви са тези славяни, които настоятелно биват вкарвани като наши предци? Думата е латинска, склави значи слуги, често роби. Така след VI в. в римските хроники са били наричани презрително остатъците от населението на разбития Хунски съюз северно от Панония и Дакия и около Прибалтика, които останали извън прикритието на българската конница. Те многократно са търсили наша закрила, разселвали са се в планинските нископродуктивни полета на днешните Санджак и Косово, в Албанските планини, Родопите, в Епир и Тесалия. Например, селцето Маратон, вече всмукано от Атина, през 1829 г. се е състояло от 60% славяни и 40% албанци. Ако Екатерина Втора не беше си наумила да прави от Руската империя, населявана от 120 народности и племена, еднонационална православна славянска държава, за славяни днес нямаше да става дума.

Нямаше да ги има и голяма част от фалшификациите в родната история, скрити в широкото понятие византийска култура. Така руско-американският византолог Оболенски е определил културат на една общност от народи в рамките на византийската империя. Съответно изкуството на тази общност се обозначава като източно-православно.

Проф. Асен Чилингиров след три десетилетия упорита научна работа върху стотици църковни постройки или развалини напълно аргументирано оспорва това привеждане под общ знаменател. Открива и систематизира фрапиращи разлики, които не могат да се нарекат периферийни изключения. В някои случаи направо се касае за принципно отричащи се отлики. Те се проследяват през цялото християнско средновековие и са били основание за непримирима борба на Византия срещу “еретиците” в България.


http://yatack.hit.bg/Patriot.html

ЛЕТОПИСИТЕ РАЗКАЗВАТ:

СВЕДЕНИЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ, ЖИВЕЛИ НА БАЛКАНИТЕ ПРЕДИ АСПАРУХ

През 7 век:

Първата поява на сърбите в историята (или една от първите появи), описана от император Константин Порфирогенет е при император Ираклий (610-641). Порфирогенет пише: "Когато България се намираше под римска власт, умря князът на сърбите, който бе избягал при императора."


Плиска

През 6 век:

1. На карта на света от 6 век от "Равенски космограф" е отбелязано името "bulgare" и следния текст: "В Тракия и Македония и Долна Мизия само българи живеят ...". Картата е съставена 100 години преди времето на Аспарух. За автор на тези думи, косомографа посочва Йорданес - готски историк от 6 в. ('Inter vero Thraciam vel Macedoniam et Mysiam inferiorem modo Bulgari habitant'. Ravennati Cosmographus, IV)

2. В хрониката от 7 в. на владиката Йоан от Никиу Мизия е наречена "провинция България". Там се казва, че роденият в Залдаба, днес Шумен, българин Виталиан (Биталиан) се е бил надигнал (516 г., сподер други - 514 г.) против император Анастасий. Срещу него Анастасий изпратил военачалника Кирил. Сражението станало между Шумен и Варна, след което Кирил се оттеглил във Варна и спрял там, а Виталиан останал в провинцията България. (H. Zotenderg, Jean, eveque de Nikou, p. 378)

Византийския летописец Теофан потвърждава: през 514 година Виталиан въстанал против имп. Анастасий и армията му се състояла от събирани в Мизия и Тракия българи.

3. Ето какво разказва Теофан за 538 година: "В тази година се раздвижиха в Скития и Мизия двама български княза с много българи и други." Първо българите победили византийците, но последните получили подкрепление и на свой ред разбили българите. Връщайки се към Цариград обаче, византийците били посрещнати в Тракия от българска войска, която така разбила ромеите, та от тях оцелели една шепа хора. И Теофан, както и по-ранният хронист Малала използват термина РИГЕС за титлата на двамата български предводители Булг и Дронг, което е гръцката форма на тракийската благородническа титла РЕКС, РИХ. Тази титла е доказано ползвана от българските владетели Аспар-Рих, Теле-Рих, Кот-Раг и др.

През 5 век:

1. През 480 г. византийският император Зенон се принудил да се съюзи с местните българи, които живеели между Цариград и Адриатическото крайбрежие. Причината е, че Зенон бил притиснат от готите, водени от двама съюзни готски владедетели с еднакво име - Теодорих. Българите нападнали единия Теодорих (Триаровият син), но той ги отблъснал и продължил към Цариград. Тези българи преди това ту били подчинени на Византия, ту отхвърляли нейната власт. Това описва Йоан Антиохийски.

2. "В тази година (494 г. сл. Хр. - а според други учени годината 5994 от Сътворението у Теофан е 502 г.) и тъй наричаните българи в Илирия и Тракия, нападаха и се отдръпваха, преди да ги забележи човек." - пише византийския хронист Теофан.

През 4 век

1. На карта от 4 век от Св. Йероним (331-420), той е написал името на нашите земи в античността - Mesia hec & Vulgaria (Мизия, тук и България). Тя е съставена по още по-стари карти – на владиката Евсевий Кесарийски (270-338), наричан "баща на църковната история". Картата е запазена в препис от 12 в.

Картата е източно ориентирана ("нагоре" е изток)

2. Хронографът на Момзен (Анонимен римски хронограф) от 354 г. споменава за българите, които живеели в днешните ни земи.

3. Император Константин Велики (274-337) поради партизанските нападки на българите направил от Тракия особена тема (за защита на Цариград) – пише император Константин Порфирогенет.

Той разказва, че причината била, че българите създавали проблеми в провинцията и императорът за удобство и излизане от ситуацията, дал на Тракия автономия (“to ton Bulgaron genos ton Istron potamon dieperasen”).

4. Българите се споменават и при едно тържество от времето на Константин Велики, където са поканени местните народи българи, Сини (венети) и Зелени (гърци), както и разни чужди племена.

5. В своя "Неделник" Софроний Врачански пише за времето на римския император Константин: "Втори бой направил цар Константин с Византия и като обладал България, взел Византия и пренесъл своята столица от Рим във Византия около 330 година подир Христа, и нарекъл Византия Константинопол на своето име."

6. Френските историци византолога Шарл Дюканж (1610–1688), Льо Киен и други започват списъка на архиепископите на България с Протоген Сердикийски (Софийски), който живял по времето на Константин Велики – 4 в.

През 4 век българите са старо местно население на Балканите:

7. Анастасий Библиотекар (ок.810 - 879/880) съобщава, че след разделянето на Римската империя през 364 г. при императорите Валентиниан I (321 - 375) и Валент (328 - 378) "българският народ връхлетял и заел всички страни по Дунав". Анастасий Библиотекар пояснява също така, че "БЪЛГАРИТЕ ОБЕДИНИЛИ СВОЕТО ОТЕЧЕСТВО, СЪГЛАСНО РОДСТВЕНОТО ИМ ПРАВО". От това излиза, че в края на 4 век българите са представлявали силен народ, способен да отнеме от Византия дунавските провинции. Важно е да се отбележи, че Анастасий (Historia de viti Rom. Pont. Patrolog. lat. 128, col. 1393 f) пояснява събитието с любопитната подробност, че българите обединили своето отечество, съгласно родственото им право. (”…quia Bulgares, qui jure gentile sibi pariam subjugantes”). Тези провинции били двата Епира (Стария и Новия), цялата Тесалия и Дардания.

***
Има доказателства също, че Аспарух е дошъл отсам Дунава с не по-малко от 800 хиляди души, за да освободи българите от византийско робство. Някои от тези доказателства (каменна плоча с надпис от Плиска) бяха унищожени от руски учени. - проф. Крум Балтаджиев - "Фалшификации и манипулации на българската история".

http://web.hit.bg/bgsviat/avtohtonnateza.html

Още в началото на 19 век Д.Съсълов(автор на "Пътят на България") въз основа на китайски летописи казва, че българите са едно от основните племена в хунорската империя, участвали в нейното създаване. Заемали са огромна площ в западното крило на империята и канът на това крило по подразбиране е бил българин.

БЪЛГАРИТЕ НА БАЛКАНИТЕ ПРЕДИ 4 ВЕК

Касиодор (6 век, римски историк) пише, че Българите са стар мизийски или илирийски народ.

Енодий Тицийски (473-524, епископ, придворен историк на готския крал Теодорих) също посочва, че българите са стар мизийски или илирийски народ.

Омир нарича мизите "коньодоячи", които се хранели с конско мляко. А като описва извънредната храброст на българите Енодий пише, че що се отнася до храненето, за тях е било достатъчно пиенето на конско мляко.



Българите са наричани мизи


В краткото житие на Св. Климент Охридски (Охридска легенда, Legenda Ochridica) авторът - охридският архиепископ Димитрий Хоматиан казва: "Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи..."

Лъв Дякон (византийски историк от 10 век) упорито нарича българите мизи.

За византийците думите мизи, скити и Българи означават едно и също, използват ги като синоними.

Византийските хронисти Йоан Скилица и Георги Кедрин, съобщавайки за разгрома на византийците при реката Ахелой 917 г. от цар Симеон, злобно пишат: “не българинът, а МИЗИЕЦЪТ СИМЕОН РАЗГРОМИ ВОЙСКАТА НА ХРИСТИЯНИТЕ (РОМЕЙЦИТЕ) СЪС СВОЙСТВЕНОТО НЕМУ СКИТСКО БЕЗУМИЕ". Скилица нарича Симеон мизиец, защото българите са мизи, какъвто е и той. И още нещо важно - приписвайки на цар Симеон “скитското безумие”, се отъждествяват траките и скитите в лицето на българския народ.

Обяснението

Древните гръцки летописци обичат да наричат едно и също население с различни имена - мизи, скити, илири, хуни, българи, траки пеласги и пр. С тези имена означават българите. Това се доказва от различните разкази за едно и също събитие на различни хронисти - често там където едни говорят за мизи и скити, други ги наричат хуни и българи. Това описва и доказва д-р Ганчо Ценов - професор по древна история от Берлинския университет. / Книгите на Г. Ценов

Любопитно е, че Йоан Малала, писал между 528 и 540 г., разказвайки за едно и също събитие, употребява на едно място “хуни и българи”, на друго “хуни и готи”, а на трето “готи и скити”. Освен че Малала отлично е знаел българите (още през 540 година), чрез него можем да се обяснява терминологичната главоблъсканица: веднъж в дадено събитие се споменават по-общите прозвища на народите, а друг път се уточнява кои точно племена на тези народи са участвали в събитието.


Траянови врата - в този проход е победата на цар Самуил над ромейската войска.
Лъв Дякон пише:
"Армията пресичаше една гора и пълна с големи дупки долина. Армията тъкмо я премина, когато МИЗИТЕ атакуваха ромеите и като убиха много войници, взеха императорската палатка, взеха съкровището и обраха всичко. Аз също бях там, човекът който разказва тази история, и за малко да ме сполети нещастната съдба да се спъна докато бягам и да стана жертва на СКИТСКИ меч...".


Българите и древните мизи са един и същ народ

Затова и някой автори /Теофан, Йоан Антиохийски/, когато говорят за българите в V век, използват израза "тъй наречените българи" - защото етнонимът "българи" явно и в V век е ползван сред народа, а гръцките и латински хронографи и летописци са ползвали друго "официозно" име /мизи/.

Доказано: докато сме били под византийско робство (11-12 в.), гръцките летописци и византийската власт отново предпочитат да наричат българите мизи.


Въпроси

Това коренно променя картината на българското минало и насочва към балкански произход на българите. Възможно ли е? Кой бърка - древните хронисти или сегашните историци? Каква е истинската картина на миналото ни? Да видим нататък:



Кои са мизите?

Мизите (Mysi, Moesi) са били стар тракийски народ, чиито поселища изпълвали областите между Дунав и Стара планина, (както и егейския бряг на Мала Азия). Населявали са днешна северна България. В Мизия са били и четирите стари български столици Плиска, Преслав, Търново и Видин, белег, че Мизия е люлка на българщината.
Страбон (древногръцки историк и философ, 63 г. пр. Хр. - 24 г. сл. Хр.) е категоричен: мизите в Мала Азия - казва той - са траки.


Въстание на българите от двете страни на Дунава през 4 в.

За него пише Анастасий Библиотекар и казва, че тогава българите обединили земите си "съгласно родственото им право". За това въстание, станало около 378 година, против римляните и гърците дава данни и Йордан (готския летописец) - той пише, че мизийските готи, сиреч гетите, въстанали и заели Тесалия, Епир, Ахея и Панония. При такъв етнически състав на въстанието, което е въвлякло хора от северната и южната страна на Дунава, Анастасий Библиотекар е прав, като отбелязва, че са се съединили земите на етнически близки племена. Тоест българите са подчинили по правото на сродството (jure gentile) онези, които са им били сродни – тракийците на юг от Дунав.

Траките и българите са един и същ народ

Кои са всъщност траките?

"Траки" не е име на етнос, а гръцка обидна дума - нарицателно - означава "варвари, неелини". Никога не е имало народ, който да нарича себе си "траки". Както няма народ "гяури". Това са над 80 сродни народности, които гърците наричат събирателно "траки".

Тракийските надписи са на език, който почти напълно съвпада с днешния говорим български език.

"Траките" били типичен конен народ (Омир и много други), пиели кобилешко мляко, благородниците им си бръснели главите и оставяли чумбас (опашка и перчем), правели кисело мляко и сирене, имали гайди, кавали, тъпани, нестинари и кукери, а народните ни носии са от тях.

Днес никой не отрича, че нестинарството, кукерите, сурвакането, Трифон Зарезан, Змийските празници, Герман и др. са обичаи на траките. Народните носии на траките днес са български носии, гайдата, кавала, киселото мляко, шевиците (елбетицата) и др. са тракийски - обаче траките били изчезнали. Къде са изчезнали се научава пак от старите хронисти и историци - те (особено гръцките) наричат едно и също население първо пеласги (пелгари) и траки (Към тях се прибавя тракийския народ гетите - предшественик на готите), а по-късно мизи, скити и българи. От всички тези имена, с които са ни наричали чужденците, нашият народ не използва за себе си само последното. Нашите възрожденски историци нямат никакво съмнение, че българите живеят на Балканите от незапомнени времена. Калоян заявява на папските пратеници да не му обясняват за Троянската война, защото той е по-наясно с войната срещу неговите предци. Светослав Киевски през 10 в. заявява на гърците, че са пришълци и нямат право на Европа, но не казва такова нещо за българите. Известният с всестранното си образование византийски поет Йоан Цеца (Цецес) от 10 в. упорито разяснява на съвременниците си, че старите мирмидонци на Ахил и пеоните са "днешните българи" и им обяснява да не се подвеждат по прекръщаванията на този народ, които си измислят хронистите. Той пише: "...не вярвай на глупците, които мислят, че те са нещо различно". Така е нарекъл днешните ни автори на учебници по история Йоан Цеца през 10 в. Доколко той е бил запознат, личи по това, че днешните учени до такава степен го имат за капацитет, че възстановяват текстове на изгубени произведения по неговите творби. Същите неща - че българите са старо тукашно население - разяснява Йоан Малала (византийски хроникьор от сирийски произход) още през 6 в. - по време когато нашите днешни историци пращат българите по азиатските степи.

Херодот описва траките като “хипемолгии – пиещи конско мляко” – това е известно и за мизите и за българите.

Лаоник Халкондил (Laonicus Chalcondyles) казва, че трибалите ("тракийски" народ) са били най-древният и най-големият от всички народи. "Сега те биват наричани българи”, казва той. За Страбон трибалите са били траки.

http://web.hit.bg/bulgarskaistoria/avtohtonnateza_2.html

Та като доказателство за гореизложеното, ето и един артефакт от книгата 'Началото" на Белчев

Мезенай от Мизия ли идва?

За себе си съм напълно убеден, че автохтонната теза е последната, окончателната истина за произхода на българите след повече от век научни лутания и откровено българофобски лъжи.
Въпросът е тази истина да достигне до ВСИЧКИ българи, не само до миниатюрния процент от тях, които ползват интернет и се интересуват от българска история.
Как да стане това- ето над какво трябва да мислим и работим здраво. Вестникът е добро начало.

Иначе към безбройните доказателства трябва да прибавим и писмените знаци, които се срещат на една огромна територия и имат своите първообрази или абсолютни съвпадения по днешната българската земя.

Точно от Мизия или обратното, няма значение, те са една плът. Важното е, че "мизи", спокойно може да се преведе като "конен народ", "конници", един от псевдонимите на Българския народ.

Защо ми се струва, че конникът на този пръстен е гол. Ако е така, това променя значително символиката му. А като стана дума за мизи, трибали, аси или бизи се сещам че след време в Саракта ще се наложи на много географски местности да върнем старите им имена. Като например река Осъм до Ловеч да си бъде пак както траките-кробизи са я наричали Азамус. Или връх Мус-алах да си върне древното име Тангра.

Общи черти на населението на България през древността и Средновековието:

Липса на робовладелство

Както "траките" така и "прабългарите" нямат робовладелство.


Липса на кастова система

В "тракийските" царства престола не се уналедява. На него сяда най-уважавания и смятания за най-способен. (Информацията е от археоложката Фол - дъщеря (?) на Александър Фол - от телевизионно предаване, Канал 1).
Същото е и при "прабългарите" - административните длъжности се заемат по способности, а не по наследство. Много от посочваните за български "титли" всъщност са административни звания.
Мит е, че "българската аристокрация е изчезнала през Турското робство". Всъщност при нас просто няма традиция за кастова система, така както я има при неразвити и крепостни общества - например при западноевропейците.

Римски императори от български произход

http://www.vestnikataka.com/forum/index.ph...ic,14321.0.html

Най-великите византийски императори като Константин Велики и Юстиниан Велики са били тракийци.

В Зографска Българска история направо си пише, че Максимин Трак е българин, а също така императорите Истина /Юстин/, Истинен /Юстиниян/ и др.



Максимин Трак, е римски император в периода (235–238).



Тази българска история е по-ранна от Паисиевата, но не се афишира, защото е неудобна.
Всъщност и Паисий пише доста неудобни за академичната наука неща, но няма как да не го признаят, доста се е прославил.
Паисий например директно пише, че готите са българи.
Готите са гетите, сиреч северния "тракийски" народ, които наред с мизите съставляват българския етнос.

Според Български Библейски реченик Юстиниан ( племнник на Юстин) е роден в крепоста Таврезиум, до село Таваличево (Кюстендилско), от където родом е Юстин.
През 529 г. Юстиниан затваря езическата школа в Атина, тъй като вече е наложил християнството като основна религия в Империята през 4 в., т. е. Гърция е била езическа, докато България е християнска.

Паисий свидетелства, че гърците са наричали българите с други имена - например готи и хуни.