Разкопаната България

Скални барелефи като Мадарския конник лежат в пещера край Дунав

Крият от иманяри тракийско светилище

Търновските спелеолози стягат експедиция, пускат археолози чак наесен
=================================================

Неочаквано откритие на спелеолози е на път да взриви историческата наука. На древно подземно светилище близо до Дунав, между Лом и Русе, случайно се натъкнаха членовете на великотърновския спелеоклуб "Дервент". Засега те пазят мястото в тайна, за да не стане обект на иманярски набези. Великотърновският пещерняк Евгени Коев, председател на спелеоклуб "Дервент", заедно с Пламен Генов открили тракийското светилище още преди преди месец. Двамата пещерняци тръгнали на обичайната си обиколка, свързана с картотекиране на карстови райони, когато неочаквано открили най-напред странни пирамидални каменни ниши, изсечени в огромна скала. Нишите са 8 на брой и се намират на няколко метра от пода на пещерата, а самите те са високи около метър и половина-два. Непосредствено до тях, на същата височина в скалата двамата пещерняци откриват и две гробници, най-вероятно от тракийско време. Те са майсторски изсечени в скалата, а до тях има и малка пещера. Тя е естествена, но входът й е допълнително оформян от човешка ръка. В нея има каменни ложи, към които се стига по каменно стъпало. Малко по-далеч от тази пещера двамата изследователи откриват в скалата и втора пещера, разположена хоризонтално.Тя е дълга около 12 метра. Точно тя според тях е била тракийско светилище. Формата й е изцяло като утроба и в единия си край наподобява фалос, а в другия - вулва. Преди входа на тази пещера, която е разположена на изток, се виждат и най-интересните находки - огромните четириметрови гиганти. Евгени Коев уточни, че те не са статуи, а са барелефи, изсечени в скалата по подобие на Мадарския конник. Най-вероятно това са изображения на божества, но до конкретни заключения ще стигнат специалистите. Каменните лица са разположени на различна височина между 7 и 15 метра и се виждат ясно от целия район. Пещернякът казва, че за нищо на света няма да разкрие мястото, защото преди години се натъкнал на нещо подобно, направил го публично достояние и само за месец всичко било плячкосано.
Светилището най-вероятно датира от периода ХII-ХV век пр. Хр. Много е вероятно обаче то да е било ползвано и през по-късни епохи от християнски монаси отшелници.
През следващите дни пещерен клуб "Дервент" започва организиране на голяма експедиция, която ще замине за района със специална екипировка за задълбочени проучвания и за укрепване на опасните места. Коев ще съобщава резултатите поетапно, а мястото ще бъде разкрито едва в края на тяхната работа - евентуално през септември, за да могат и археолози да започнат своите проучвания.
Иван Иванов

http://paper.standartnews.com/bg/article.p...&article=283903

М-да, както предсказах преди време, ниши тип трапецовидни, ще се намерят не само в Източните Родопи, а те взеха, че се намериха недалече от Дунав.
Тамплиерчето Овчаров, наистина трябва да побърза, но не към това светилище, а да си скъса и изяде дипломата, публично. Същото важи и за Ана Радунчева.
Така или иначе, това светилище, не бива да се нарича тракийско, а "древнобългарско" или "беласгийско", защото тези балерефи на хора според мене, не са никакви "божества", както побързаха да ги квалифицират, а именно образите на легендарните българи-беласги, автохтонното население на Балканския полуостров. Може да ги наречете и "атланти", ако искате, все едно е, става въпрос за нас. Но ще поживеем, пък ще ги видим.

Иначе подкрепям Коев за това, да не разгласява за светилището,з ащото преди дни само бях на светилището "Градището", край Долно Дряново и гледката от иманярските трапове там е неописуема. Под "Тангра 1" и "Вълка", траповете са поне 20 пресни с пластмасовите бутилки с вода, изоставени след нощните набези. Иманярите ще превърнат това праисторическо светилище, само след година в лунен пейзаж.

А тука вече борбата за кокала почва да се развихря. Тамплиерите искат да овладеят положението чрез Овцата и да сложат ръка върху светилището, защото явно там има елементи, които противоречат на официалната теория, с която се храни тълпата

"Твърде много станаха Перпериконите. Това обяви археологът проф. Николай Овчаров, след като шефът на пещерняците във Велико Търново Евгени Коев обяви, че е открил ново тракийско светилище, което наподобява Перперикон.

Според проф. Овчаров снимките, които са публикувани в медиите на скалните пирамидални ниши, приличат много на същите каменни ниши в Източните Родопи. Професорът дори допуска, че снимките може да са от там и новото светилище въобще да не съществува.

Археологът призова откривателя му да съобщи мястото, за да се сформира експертна група на национално ниво, която да направи проучвания, в които е готов да се включи и той.
Не виждам защо мястото трябва да се крие, да не би то да е частна собственост на откривателя му, попита Овчаров."
http://www.standartnews.com/news/details/i...%BA%D0%BE%D0%BD

От друга страна Коев, явно иска и той да стане известен покрай находката и да си репрезантира клуба
==================================================
"Не искам да споря с проф. Овчаров, факт обаче е, че мястото съществува", отговори шефът на пещерния клуб "Дервент" Евгени Коев. Той възнамерява да разкрие тайната му, когато направи научни разработки и ги представи на конференция.

Господин темплиера скоро ще му се наложи да изяде дипломата си до кориците. А като стана дума за поредното скрито светилище да добавя, че има още едно. Минавал съм оттам хиляди пъти и съвсем наскоро ми се набиха в очите двата съвършено еднакви масививни пирамидални хълма. Обрасли с гора естествено, а до тях характерните каменни масиви. В разговор местните потвърдиха което очаквах - че това е било много древно светилище. Добавиха и още нещо - че там е имало беласгийско пристанище, по времето на потопните води, когато са връзвали там корабите си. Още се личали халките по тях. Просто плаче да бъде изследвано, заедно с пещерите наблизо.

При изкоп за магистрала Тракия oколо Ямбол, в посока към Бургас са открили по трасето тракийски град и скелети на ок. 3 хил. години от началото на желязната епоха . Погребаните били в свита ембрионална поза, по това съдели за периода: Тук

Уникални тракийски находки край Нова Загора : Тук
Неолитнито селище до къмпинг „Градина" : Тук
Откриха светилище на водните божества :Тук

ЗА два месеца наоткриваха доста неща , дано съумеят да ги разтълкуват правилно и опазят от посегателства.

Обсерваторията Koкино в Македония
Обсерваторията в българското "до кр. на 19 век " село Кокино е на повече от 3800 г :
" "Обсерваторията дефинира четирите основни позиции на Луната и трите основни позиции на Слънцето през годината, есенното и пролетното равноденствие, както и зимното и лятното слънцестоене." Специално позициониран показалец сочи, че обсерваторията е била използвана и за следене на движението на съзвездието Плеада."

Кокино
Снимки

Интересен е аналога с подобни мегалити намиращи се на "сегашната" българска територия.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Много интересна информация, за която не се споменава особено в България. Двама от откривателите били български астрофизици, някои си А. Стоев и Мългов. А от тук можете да издърпате файла на един от тях на семинар в София с много интересни снимки. На тях макар и неясно е показан менхира (стожера) на Плеядите, Фиг. 7 Сами виждате какво значение е имало за древните траки това съзвездие. Tук пък вече имаме по-подробни снимки, където на 7-та снимка се вижда и един стар дъб. Кокино се намира недалеч от българската граница и Влахина планина.
Интерес към това древнобългарско светилище явно са имали и НАСА, които го слагат редом до Стоунхедж, както и американското посолство, финансирало "реставрацията" му.
Към това мога да добавя и един стар постинг по въпроса от Йордан;

"Българите не са поклоници на небесните светила, защото те за тях не са божества. Поклонение, може да имаш, когато имаш сили, които не можеш да овладееш, не са в твоята власт и ти си им подчинен. Отбелязването им в древната ни Вяра, говори, че ние сме могли да работим с енергиите и силите на Слънцето, Луната и да бъдем точни, най-вече съзвездието Плеяди. При нас, изповедта на Бога чрез Слънчевата или чрез Лунната икона не са разделени и не са в противоборство, за да си създаваме Бог на доброто - Асура Мазда и бог на злото - Ахриман. За нас, Бог е един - Ден Грее - Абсолютът, а Слънцето и Луната са два Пътя към Него. Третия рог или Път, това са Плеядите, но още не си дорасъл да говорим за това. Така, че не може да се говори за поклоничество, а за свещенодействие със силите на Слънцето, Луната и Плеядите. Тези три Пътя към Ден Грее дават различен статус на човека, т.е. Българина в Божественото"

И да илюстрираме горното с артефакт от въпросното светилище;

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

От култовата "Старобългарските шамани".
Коментар не е нужен.

А това е култовата снимка от заглавната страница на "Старобългарското шаманство". Танцуващ колобър с тъпан. А над него - великите Седмостълпци.
Този менхир от светилището покрай река Русалка, сегашното с. Горталово вече го няма никакъв. Унищожен е!

Източник: http://bnt.bg/bg/news/view/12808/kraj_kabl...ka_na_balkanite

Археологическият екип на проф. Николай Овчаров е открил първите епиграфски сведения от 4-5 и 16-17 век за Перперикон.

Става въпрос за 2 надгробни паметника с латински надписи, както и за оловен печат.

Археолозите са открили и римски път в южната част на Перперикон, съобщи по време на пресконференция проф. Николай Овчаров.

В началото на август археолозите са получили сигнали от местни жители, че на около 1 км. в ниската част на южното подножие на Перперикон е засечен фрагмент от път.

Този път от римската епоха е бил търсен дълго време при експедициите. Той е в посока Изток - Запад и е свързан с Вие Егнация.

Пътят минава покрай река Арда и на около 5 км. прави разклонение и достига до самия град Перперикон.

Фрагмент от 30-40 метра е засечен в гората от местни жители, обясни проф. Овчаров.

Той и екипът му са разкрили този фрагмент и до него са попаднали на нещо като занаятчийска работилница. В нея са открили определените места за обработка на метал.

Разкритието е датирано от 4-5 век сл. Христа. Това е периода на разцвет на Перперикон.

В хода на проучването няколко човека са обходили околността и на 50-100 метра е бил открит първият фрагмент на надпис.
За 15-20 мин. излязоха още 2-3 фрагмента, разказа проф. Овчаров.

Фрагментите от текстове са били издълбани в камък, но са на повърхността на земята, а не под нея.

Открити са и много интересни рисунки, посочи Николай Овчаров и уточни, че става въпрос за 7-8- чертежа на играта дама. Това обаче не е само игра, а има и друг смисъл - като символ на посоките на света.

Дамата се свързва и с религиозно понятие. От 9-10 век има много такива данни, открити в Плиска и Преслав. Дамата е използвана и в други религии. Чертежите са с дълбоко символичен момент - образ на света.

Фрагментарните надписи са от различни времена, което се вижда и на пръв поглед, обясни проф. Овчаров. Те са изписани с високи стройни букви, които приличат на антични латински или старогръцки.

За да сме сигурни обаче, трябваше да се обърнем към необходимите специалисти.
Перперикон покрива 6000-годишна история. Изисква огромен екип на специалисти.
Използваме услугите на повече от 15 човека експерти - епиграфи, археолози от различни епохи, изследователи на костите, разказва още Овчаров.

Професор Василка Герасимова, старши научен сътрудник в НИМ и професор в НБУ, е най-добрият специалист по латинската епиграфика. Има много награди и повече от 300 публикации", посочи Овчаров.

Тя е датирала паметниците, като най-старият е определен от 4-5 век., а най-късният от 15-16 век.

Д-р Здравко Димитров, който е специалист по антична археология, обясни, че паметниците са 2 и са написани на латински език. Датират се от късноантичната епоха. Това са първите епиграфски сведения, които касаят Перперикон и са намерени в самия обект.

Първият надпис е от надгробна плоча. На него е изписано името Юлиус Икогноме Тайменос (Таймес).

Д-р Здравко Димитров обясни, че това е известно име от провинция Дакия. За произхода на починалия човек е ясно, че не е от местните траки. Има сирийски произход и идва от южния край на Мала Азия и Близкия Изток.

На Перперикон са живели и малоазийски или сирийски преселници, категорични са археолозите. Данните показват, че те не са били обикновени хора, а каменоделци, занаятчии, търговци, които притежават значителни богатства.

Това като цяло говори за сериозните икономически и стопански функции на Перперикон от този период.

Вторият надпис е с по-нисък релеф и по-трудно се чете. Надписът е двуреден и отново е от надгробен паметник. Написан е на латински език и датировката му също сочи към 4-5 век.

На него се чете: „В памет на Наталис, който живя...." Не е ясно обаче колко години точно е живял погребаният, защото камъкът е счупен.

Археолозите обясниха, че тези паметници са от един от най-големите разцвети в Перперикон. Става дума за периода от 3-4 век и края на 4 и целия 5 век - християнизацията.

В този период Перперикон е бил голям градски център. Откритите в него археологически паметници говорят за поне 100-тина години по-ранно развитие на градската структура, обясняват специалистите.

„Имаме само хипотези как се е казвал този град по това време. До момента нямаме точни сведения", обясни Димитров.

Той разказа и че при всички досегашни проучвания са открити 30-32 сгради - великолепно планирани улици, ориентирани изток-запад и север-юг. След 4 век този център преодолява кризата на нашествията на готите и продължава разцвета си, обясни Д-р Димитров.

Най-крайният надпис (този, който е намерен най-далеч от римския път и Перперикон) предизвиква доста съмнения в екипа на проф. Николай Овчаров.

„Буквите можеха да се тълкуват и като такива от съвременността, написани от овчарчета от преди 50 години, например", обясни проф. Овчаров.

В последствие обаче надписът е датиран от 16-17 век и със сигурност на него се разчита християнското име Козма. Не е ясно обаче дали е българско или гръцко, защото и двете се пишат по един и същи начин, обясни Овчаров.

В края на 14 век Перперикон е превзет след тежка обсада от Османските турци. В продължение на 20-30 години там се поддържа турски гарнизон. Старата антична крепост се изоставя. В южното подножие обаче животът продължава. Там при предишни разкопки е открит и малък параклис от 16-17 век, който вероятно е бил изграден по времето на Сюлейман Великолепни и се намира на мястото на по-голяма църква.

Исторически извори свидетелстват за това, че през 1627 г. селото Каралар (най-близкоразположено до подножието на Перперикон) било населено с ханета т.е. с християнски семейства, обясни Овчаров.

Тогава настъпва времето на големите потурчвания и помохамеданчвания. Не е ясно какво е станало с най-близкото село. Откритият надпис е първото документално доказателство от последния и най-важния период на Перперикон, който е и най-слабо осветен.

Буквално преди дни археолозите са се натъкнали и на интересен оловен печат, на който се чете името на Муселий Бакуриани от 11 век.

Това е втори печат на този Муселий, съобщи Овчаров и уточни, че това е една от най-важните фамилии Бакуриани.

Той разказа още, че Бачковският манастир е създаден точно през 11 век от братята Григорий и Базий Бакуриани. Познати са още 2 лица с тази фамилия - Сергий и Муселий Бакуриани.

Тези „визитни картички", който археолозите са открили ги водят до заключението, че Муселий е син на Григорий - основателят на Бачковския манастир.

В книга в манастира са намерени описи на много от имотите, които притежава църквата - сред тях са и 2 села в близост до Перперикон. Археолозите предполагат, че фамилията Бакуриани е имала имоти и земи в Източните Родопи.

Експертите припомниха, че в областния център под Перперикон са открити повече от 150 подобни оловни печати, цялата кореспонденция, много частни имения, част от които вероятно са били собсвеност на Бакуриани и по-късно са били предадени на бачковската обител.

„Тези данни изведнъж добиха физически вид, а не само на документи", коментира Овчаров и изрази голямото задоволство на екипа от новооткритите паметници.

Той посочи, че разкопките продължават до средата на септември и заяви категорично, че Перперикон е един от най-важните археологически обекти през последните години в България.

На въпрос къде ще бъдат изложени новооткритите предмети, Овчаров посочи, че всичко отива в регионалния исторически музей в Кърджали.

„Имаме предложение от президента Георги Първанов през есента в сградата на президентството да бъде направена една изложба. Тя ще бъде нещо като ден на отворените врати с изложба на Перперикон и неговите сензации. Вероятно ще бъде към края на октомври", посочи Овчаров.

http://news.ibox.bg/news/id_652773901

И тъй Овчар-офф, пак е в светлината на прожекторите. Нямаше да му обърнем никакво внмание, ако не беше масон-тамплиер, и ако упорито премълчава някои неща, именно в този текст


========================================================
"Открити са и много интересни рисунки, посочи Николай Овчаров и уточни, че става въпрос за 7-8- чертежа на играта дама. Това обаче не е само игра, а има и друг смисъл - като символ на посоките на света.

Дамата се свързва и с религиозно понятие. От 9-10 век има много такива данни, открити в Плиска и Преслав. Дамата е използвана и в други религии. Чертежите са с дълбоко символичен момент - образ на света."
=========================================================

Този уяснителен текст и изказ, така поставен има за цел да постави акцент върху надписите, от гръцки и латински произход и Овчар-офф върху тях поставя акцента си, но съвсем в общ характер, говори за значителния брой 7-8 чертежа на "играта на дама".
Истинската "сензация", обаче е именно този знак, сроден с мандалата и свидетелствуващз а древнобългарския произход на свещеното место. Този знак в Чипровци е наречен "Писмото",има го и в центъра на Пловдив, а и съвсем наскоро и в Сакар планина

http://picbg.net/u/15032/9496/343709.jpg

Така, че обобщеното изказване на Овчар-офф, че това е "религиозно понятие", требе се посочи на чия Вера е това понятие. нещо, което тамплиера Овчар-офф, премълчава, Естествено, това е един от основополагащите знаци на Небесната Вера - Тенгрианството

Източник

Булдозерите на Асфалт ефенди унищожиха поредния древнобългарски град. Селищна могила на 8000 години брутало срината за поредната магистрала към маляшка Гърция. Тиквааааа!


Унищожено!