милиция

Днес е Девети септември. Празник е на една партия. И на нейните производни партийки. И тъй като полицията и ДАНС не са защитници на българската нация, а "Боен юмрук на Партията", значи празникът е и техен.
Да им пожелаем ли нещо и какво, техната верица комунистическа?

Биографията на Павлин Димитров е като брашнен чувал. Колкото и човек да я тръска, все ще излезе някоя мърсотия. Сега обаче искам нещо друго. Искам да разкажа какви са били отношенията ми с това лице. Защото ако трябва да съм честен, аз не го мразех. Знаех, че изпълнява служебните си задължения, и че ако не е той, ще е някой друг. Павлин явно не е мислил така. Явно Павлин е бил на мнение, че неговия партиен дълг му повелява да преследва такива като мен и техните семейства докрай. Докато ги вкара в гроба. Е, Павлине, нещо да кажеш?
Знам, че Павлин няма нищо да каже. Ще мълчи като комунист на разпит. Аз обаче ще пусна няколко откъса от биографичната си книга "Непослушание".

През декември Павлин Димитров ми каза, че не могат повече да ме държат на работа в Ботевград и ще се наложи да отида в Гурково. Там били открили цех за каучукови изделия, работата нямало да е тежка и от мен се искало само да си седя мирно в селото и никъде да не ходя. Директорът на киното Румен Целовски направи един голям жест, като документира, че “съкращението” ми е политическо. Първо с датата на освобождаване от работа - 1 януари 1989 г. Кой се занимава с уволнения на първи януари? И второ - веднага след като ме съкратиха, в местния “Ботевградски пламък” се появи обява, че киното търси киномеханик. Какво излиза? - съкращават едно работно място, а после чрез обява във вестника търсят кой да заеме овакантената длъжност. Неведоми са пътищата Партийни…
Отидох в цех “Зебра”, но директорът Радул Цеков заявил, че такива фашисти и антипартийни типове като мен не му трябват в предприятието, и че била най-добре да ме пратят да чукам камъни. Заканих се кракът ми да не стъпи там. Упорствах два месеца, след което бях принуден да осъзная, че не ми остава друг избор. На първи март, придружен лично от Павлин Димитров, началник на ДС - Ботевград отидохме в цеха и бях назначен на работа. Това бе най-мързеливата работа, която някога съм работил. За две години, два месеца и 17 дни съм сменил десетина крушки и няколко пъти съм помагал при товаренето и разтоварването на контрабандни автомобилни гуми. В “Зебра” бях назначен единствено и само за присъствие. Но пък от ДС задължително проверяваха всеки ден дали съм на работа. Цеков се държеше по точно обратния начин - държеше да не ме вижда, когато идва да посети своя получастен обект.

Някъде през септември язвата започна да ми създава сериозни неприятности. Имах силни болки и никакви лекарства не помагаха. Започнах да повръщам кръв. От ботевградската болница категорично отказаха всякаква медицинска помощ. Имали сме си фелдшер в Гурково, той трябвало да ми даде направление. Добре, но фелдшерът беше си взел годишен отпуск. Ами тогава да съм отишъл в съседното село - Новачене. Лекарят в Новачене ме прие много внимателно, констатира, че положението е сериозно и се зае да пише талон за Окръжна болница - София. Най-сетне трябваше да си кажа името. Лекарят скъса полупопълнения талон и ми заповяда веднага да напусна кабинета му. Кой, как и защо е издал такава заповед, не мога да твърдя със сигурност. Светлина по въпроса може да хвърли г-н Павлин Димитров, тогавашният началник на ДС - Ботевград, а сега заместник на генерал Васил Василев, шефа на нашата много демократична деполитизирана полиция. Същата полиция, за която г-н министър председателят Иван Йорданов Костов ни уверява, че няма нищо, ама абсолютно нищо общо с бившата ДС.

АПИА експрес
"София, 12 юни 1990 г., АПИА
По сведение на кандидата на за народен представител на Българската национално-радикална партия в 131 Ботевградски избирателен район, Ангел Георгиев Грънчаров, в нощта на 10 срещу 11 юни в дома му дошъл офицер от Държавна сигурност - Ботевград. Същият е заявил, че по заповед на Петко Банков - зам. началник на МВР Ботевград, г-н Ангел Георгиев Грънчаров е трябвало да бъде закаран до Районната избирателна комисия, където е трябвало да даде някакви данни. Г-н Грънчаров е заявил на офицера, когото добре познава, че подобни "събития" са ставали през 1947 г., когато неудобни хора са били викани за малка справка, а костите им ние откриваме едва днес. Г-н Грънчаров е помолил офицера да почака докато се преоблече. След минута обаче, офицерът съобщава на Грънчаров, че неговото присъствие в РИК не е толкова наложително - то просто отпада. На сутринта, в разговор в Районното управление на МВР Ботевград - началникът на същото - Павлин Димитров заявява, че г-н Ангел Грънчаров е бил викан, за да му съобщят резултата от изборите. Това са фактите. Г-н Грънчаров изказва опасения и предположения, че се касае или по-точно замисля именно неговото убийство, тъй като на 10 06. 1990 г. е обвинил избирателната комисия в с. Гурково във фалшификация."

Ако в бивша България имаше обществено мнение и гражданска съвест, този комунистически сатрап и турска подлога нямаше на ден да стои на поста си. Ако между нас имаше елементарна човешка и българска солидарност, досега поне Интернета щеше да е залят от протести. Уви, още Стоян Михайловски го е забелязал:
"В туй многолюдие - каква пустиня!"

Тежка и неблагодарна задача е да си будител в България. Хора като Левски и Ботев са били наричани серсеми и нехранимайковци.

Задачата нямаше да е нито толкова тежка, нито толкова неблагодарна, ако будителят имаше кого да буди. За жалост, доколкото виждам, такива хора в България са единици. И никой не се замисля, че именно благодарение на нашата безучастност, благодарение на нашето безразличие сега сме на такова дередже.
А то, дереджето ни ще продължава да се влошава, докато продължава безразличието и бездушието. И обратното. Проявим ли нетърпимост към злото, то отстъпва. Защото по-силните сме ние, макар повечето от нас да не го осъзнават.

Най-черния ден в Българската история. На този ден, пак имахме коалиция - Безотечествения фронт (ОФ), фрашкан с масони и комунисти. И дойде краят на Третото Българско царство. Колкото и фиктивно да е било то, все пак е било Царство. Днес имаме република, чиито лайна ядем в продължение на 64 г., а си мислим, че ядем пасти. Днес 64 години по-късно, ние пак имаме коалиция, и то триглава. Да си помислим... Да, мисля, че и тя беше създадена, за да "спасява" нещо. И в нея има също толкова много масони, евреи и комунисти.

И по телевизията една бабичка вика "Днес сме се освободили от фашистко робство".

СКАТ, която уж беше националистическа и изобщо не беше комунистическа, и тя днес се задавяше от хвалебствия по "празника" "Доде ти се стемни, тоест Девети септември". СКАТ-овците не знаят ли, че комунизъм и национализъм са взаимноизключващи се понятия? Или дългата ръка на Валентин Златев пак се е намесила?
Управляват ни чудовища. Полицията ни, и тя се ръководи от чудовища. Чудовища стоят начело и на политическите партии. Най-добрите хора вече са в по-добрия свят и Злото властва безразделно. Ето защо живеем в такъв чудовищен кошмар, вместо в нормалния живот.
Е, ще се примирим ли? Аз няма да се примиря, но като се оглеждам около себе си, май никого не забелязвам. Както пееше Висоцки: "В това ппрепускане губим най-добрите си приятели и препускайки не забелязваме, че до нас приятели вече няма". Извинявайте за свободния превод.

Е, па Ската трудно може да се нарече националистическа телевизия със студиото на полковника Велизар Енчев, където много, ама много често гостуват чисто комунистически деноминации. Днес това не направи изключение. Поканените професори, и т.н., участници - единия бил социалист, а другия комунист и взаимно се плюеха за пред хората, използваха се стари понятия, "едър капитал" и т.н. и т.н., все едно, че си преди 64 г на 9 септември 1944 г. Интересно, но на този ден трябваше да бъдат поканени АНТИКОМУНИСТИ, а не тези, които празнуват този празник - кървав и черен.
Преди седмици, в студиото гостува и полковника от 1 управление на ДС, Симеон Радев, мисля, че се казваше, който говореше за "социална солидарност". Горкия! Той си мисли, че ние, няма да разпознаем сатрапа и комуниста, който иска д абъде опозиция. Ми г-н Радев, формулата "Солидарност" вече бе използвана в Полша, г-нчо, пардон, другарю
И тук идва въпроса: :"Докога СКОТ, ще с енарича националистическа телевизия'? Защо направо не се наименува "комунистическа"?

Горката! Скоро Господ, ще я прибере при себе си. Дано внуците й, не са откърмени с идеологемата "фашистко робство"

Йордане, антикомунистите в огромната си част бяха ликвидирани след 1990 година. Заслуга за ликвидацията носи старата ДС и такива нейни служители като сегашния ГлаДен секретар на ДС Павлин Димитров. Сега еврейското правителство на Сер Гей им е дало провото да довършат своето пъклено дело. Затова съм толкова упорит в разобличаването на тоя садист и престъпник. Затова съм толкова възмутен, че никой не обръща внимание на разобличенията. Не разбирам как никой не си дава сметка, че всички сме осъдени да живеем не в нормална държава, а в бандитостан, докато позволяваме бандити да ръководят полицията, а над него да стои бандитско правителство. То пък от своя страна да бъде закриляно от задокеанските бандити.
Та за пореден път питам: ще го провалим ли Павлин Димитров, ще докажем ли, че в България са останали още читави хора, та макар и не толкова много? Аз не се страхувам от ДС престъпниците и съм решен да воювам докрай. Има ли някой с мен?

Аз съм на мнение, че една част от тях е била ликвидирана още след 1944 г, друга по време на затворите и лагерите в Ловеч и Белене - физически унищожена, а една част психически унищожена и след това освободена. След 1990 се е появило, всичко, което е оцеляло от тая месомелачка и с така наречената "демокрация" е вече почти напълно довършена.
Така, че ти си сам в тая борба. От по-младите, тепърва ще се изграждат антикомунисти и антиюдаисти. Поне така мисля. Стига да има кой да ги изгради като такива.

Ако отново тръгнем на принципа "Битият бит, убитият - убит", рискуваме да повторим случилото се след Освобождението, след 1944 година и след 1990 година. Не, тоя път трябва да разкъсаме порочния кръг на забравата. Тоя път трябва да си спомним убитите и техните убийци. Тоя път трябва да направим връзка с Миналото, ако искаме да имаме Бъдеще. Защото потенциалът на нацията е почти изчерпан и нямаме право на нови жертви. Тоя път трябва да накажем палачите, ако не искаме да сме следващите жертви. Ако не искате да сте следващите жертви.
Младите. Как младите ще вървят напред, ако не знаят посоката? Как младите ще знаят накъде да се запътят, ако не знаят откъде сме тръгнали и през какво сме преминали?
Който забрави миналото, е осъден да го преживее отново.
Сега разбирате ли защо толкова държа престъпници като Павлин Димотров, стари садисти от още живата ДС да бъдат поне разобличени. Да, те може да не бъдат наказани веднага, но разобличението е залог за неотменимостта на бъдещото наказание. Виждам, че в тая битка практически съм сам. Може би и сам воинът е Воин, но такъв самотен воин не може да победи. Той може само да умре достойно.
Нека така да бъде!