САРАКТ, що е то и има ли почва у нас?

Българският Бог

Жив е той, жив е!...
Хр.Ботев



Тревожни дни, велики дни ! Не знам

прекарвал ли е друг народ такива.

триумфи, слава! – а сърцата нам

змия гризе, отрова в тях излива.

Душмани грозни с низки врагове

обграждат ни.Стихия на коварство!

На адска завист демонът реве

към младото, великото ни царство!

И хищни птици яростно кълват

меса ни живи, кръв ручи от рани...

Затуй ли нашите свети герои мрат-

да бъдем грабени, разкъсвани, обрани ?

Българио, треперя с твоя гнев,

треперя с твойта ярост безгранична,

треперя с яростта на бесний лев,

на кой, настръхнала, си днес прилична ;

треперя с целий негодующ свет

пред тоз позор; с душите възмутени

на твойте храбри синове без чет

по бойните полета покосени.

Но жив е българският бог. Той нас

в най-мрачни векове пази: пази ни

при Шипка, Сливница, Люлебургаз –

и днес той бди въз нашите съдбини.

И днес той бди въз нас, невидим страж

народен, и не ще да ни остави.

О, жив е българский бог, богът наш

велик, и чудеса за нази прави.

Защото правдата е с наший меч

и имаме велико тук призванье

и славна рол в историята веч

съдбата предвидлива начърта ни.

И пак ще одолейм ! И по-висок

ще бъде нашият полет свободни

въпреки всики сили преизподни !

О, жив е, жив е българският бог !



Февруари 1913

Ето един стар текст, писан от Петър Осоговец. Точно във връзка с Българския Бог. Всъщност той е много по-древен, мъдрецът само го е преписал за поколенията.
"...-А в четвъртия ден, Господ създаде звездите - да красят твърдта небесна - и да бъдат знамение за векове и народи. Седем едри звезди сътвори Предвечният - и седем области от небето им повери. И вложи Творецът седем духа в седемте светила небесни, та седем ангела се родиха. И повери на всеки ангел по един от седемте народа да го води. И ангелите, на които бе поверено да водят народите, се сдружиха с ангелите, що бяха пазители на тия народи, та всеки народ имаше по два ангела; един да го води, а друг - да го пази. Слънцето разпери криле над Египет, Месечината над Междуречието, Вечерницата се спря над Гърция. Звездата на посланика покри с лъжи Иудеа, Звездата на Бранника- Рим, а звездата на Отшелника - Византия. А народите не се бяха родили още на Земята, но те живееха в чертозите на Господнята Всемъдрост. И вси народи получиха от Вечния по един звезден дух - само над България тъмнееше мрачина и звезден ангел не развя криле над нея. И ронеше сълзи ангелът, що пазеше България, че всички си имаха другар, а той нямаше. И с плач поиска от Бога Твореца, ала нямаше вече звезда и звезден дух. Духна тогава Бог в простора - и осени с божествено мановление Млечният път, та рой светли ангели се родиха там и повели Бог и Млечния Път да Властва над България. И превратна бе участта на Египет, умряха двата народа - близнаци на Междуречието, изгоря Гърция, погина Иудеа, разсипа се Рим, само Византия и България останаха. .. Но този, що се вслушва в пророчески вещания, знае твърдо, че неповолни бранни дни ще разсипят и Византия навсякъде, а България като Огнена Птица ще се възражда из собствената си пепел, та докрай на вековете ще пребъде. Защото гаснат звездите една по една. Ала Божият Пояс ще свети вечно - и Млечният Път ще бъде светъл саван на мъртвата вселена..."
(Из "За съдбата на народите"-956 г.)

Това във връзка с написаното от Йордан;
"Ние сме първите, които дадохме Прозвище на Абсолюта, и така Той стана "Бог". Самото "изричане" на Абсолюта е потребност на планетното развитие, а Абсолюта напъхан в рамките на нашата планета, на нашата планетна система, на галактиката дори е вече ограничението, което наричаме Бог"

Надявам се, че с написаното от древният пророк нещата ще ти светнат вече. Тук говорим грубо казано за йерархии. Абсолюта или Ден Грее е един. Всичко останало е производно на този Абсолют. Като спомена за Яхве, което си е безпостно еврейско божество (или демон), кабалистите също говорят за неговата енергия (Шекина), която трябва да влезе в построения храм на Соломон. Безспорно, Яхве си е техен и те са негов народ.
Някой ще каже, това си е грандоманщина. Всеки народ твърди че е най-най. Така е, но само българите казват "Дядо Боже", като че ли е роднина. Или "Бог се роди, Коладо". И само българите използват думата Хора. Някой пак ще каже, ама този Петър Осоговец и той е българин, затова така е написал. Пропускам подробността, че текста е от Х век, когато никой не е очаквал, че Византия ще изчезне. Ами така е, българин е бил. Но тези българи ли са? Ако се абстрахираме от останалото, най-важното е в началото.
"Една цивилизация доминираше в света"

След като ние българите някога сме били първите, на които Ден Грее е дал Азът, индивидуалното и ние сме го изрекли - съвсем логично е да го наричаме Български Бог. Точно както в едно прощъпулило дете родителят разбира, че е вече разумно същество, когато на въпроса "Кой си ти?" си каже името. До този момент е издавало звуци, пипало е предмети, кърмило е. Така Българите някъде в дълбока древност от човеци са станали Хор-а именно чрез Българския Бог. На който Абсолют, за да можем да го поберем в главите си сме му дали прозвище. Точно както сега използвам тези понятия, които по-лесно могат да се схванат от написаното от Йордан. Което с рационалното ни мислене не ни позволява да го усетим.
Затова призванието на българите е било да носят светлина и да я предават на другите. Затова Болгари е значело не само хора на Бога, Господ-ари, но и светли хора. Така ние сме научили през хилядолетията скитничество дивите народи на духовност, на знания, на това, което сега наричат цивилизация в добрия смисъл на думата. Ден Грее е станал Денгер или Денгри или Тенгри. На негово име са строили паметици и са наричали планини и върхове.
Това е била нашата мисия през вековете, това е и мисията ни в недалечно бъдеще.

Съвсем логично е егото да го према като негов и единствен негов. А той не е нито на българи или арменци или който и да е. Кратко и ясно, Той е.
Дайте да оставим боговете да си починат малко...

По т.2,3,4,5 е необходим експертен екип за всяка област за да се развият сериозно, за момента нямам какво да допълня.

Да минем на т.6. За втори път ще попитам кои са принципите на тази нова (забравена в древността) ценностна система, която ще замени настоящата.
Хайде да приложем тази система тук и сега.

А той не е нито на българи или арменци или който и да е. Кратко и ясно, Той е.
-----------------------------------------------------------------------------------------------
Щом не приемаш точка 1, и то съвсем ясно изразена и обяснена, моля, никой да не обсъжда с участника Димитър, еди кой си, останалите точки. Според мене това е провокация. Момче, не искай всичко да знаеш, щото вземеш да се наядеш и да се посереш. Няма кой да ти бърше акото, а то ще мирише много.

СЪДЪРЖАНИЕ НА Т.6

НЯМАЙТЕ ВРАГОВЕ, БЪДЕТЕ СВОБОДНИ!


Духовното основание за това, оставено от древното Тенгрианство в Египет:


Ковчег на Хнум-Накт

Надпис на капака

И изричам. Твоята майка Нут те закриля в името си на „Воал небесен". Тя прави от теб бог без врагове, в името на Великия Бог, господар на небето. Добре дошъл, добре дошъл, при майка ти Нут, която съществува.
Дадената-от-царя-благодат и дадената от Анубис, той, който е на своята планина, господар на Ра-керерт11, той, който е на мястото на балсамирането, бог на Свещената земя,12 нека има хубаво погребение в некропола сред възлюбените на некропола, ти, възлюбени, сине на местен принц Хнум-Накт, роден от Хнум-Аа, заслужаваш.
И изричам. Това е гласът (на) възлюбените, които почиват в мир в красивия Запад на Острова на Пламъка. Този Озирис Хнум-Накт идва в мир от Острова на пламъка. Проснете се пред него по корем, чествайте го, дайте му защитата на книгата.



Ковчег на Нахт-Анх
Надпис на капака
И изричам,1 дано седиш на песек-мястото2 от тюркоаз на носа на ладията на Ра. Дано се пречистиш в Хладното езеро. Дано Аяубис изгори благовония за теб, възлюбени сине на местен принц, Нахт-Анх, потомък на Хнум-Аа.3
Дадената-от-царя-благодат4 и благодатта, която Ану-бис, господар на Сеп, дарява пред божествената шатра, че той може да бъде пренесен на отвъдния бряг, че той може да бъде погребан, че той може да се възнесе в мир (два пъти) до великия бог,5 господар на небето, над прекрасните пътища на Запада.
И изричам. Майка ти Нут е делила с теб, в името на Шет-пет. Тя е направила от теб бог без врагове, в твое име, Велики Боже. Тя те закриля от всяко зло, в името на Хнумет.

"Френският философ Монтен описва държавата на кан Крум като идеална и казва, че там думите лъжа, измяна, предателство, недобросъвестност, скъперничество, завист и клевета са непознати. "
----------------------------------------------------------------------------------------------------
След като френския философ Монтен описва Българския Саракт, нека да видим как самите Българи го изявяват. Неслучайно говорихме, че САРАКТА Е ПЪРВОМ ВЪТРЕ У НАС:

"Как една българка даде на американците урок по честност"

http://bgfactor.org/index_.php?cm=11&id=17198

Ето още една проява на Саракта вътре у нас и как ние, Българите, го изявяваме:


Плевенчанин откри нова аритметика

http://bgfactor.org/index_.php?cm=4&id=17201

Мисля че тази част от житието на Капитан Петко войвода е достойна да остане в тази тема.Има над какво да се замислим относно поведението на Воина,споменато от Иван в темата за законите на орела.
....................................
Из "Капитан Петко Войвода:
...Интересно е и друго: с когото Войводата е имал разправия, от него той не взимал нищо, особено хляб, докато се разбере „чист“ ли е, или не е. Ако той се оказвал чист, т. е. невинен, тогава Войводата приемал да му яде хляба. Изобщо яденето на хляба било свещенодействие. Вярвало се, че на когото си ял хляба, лошо не бива да се прави, иначе хлябът „хващал за очите“ (отмъщавал). Особено строго се е спазвал хайдушкият закон, въоръженият четник никога да не прележава с жена. Смятало се е това „прележаване“ за най-голямо омерзение, а оръжието и на хайдушката чест. Интересно, че „прележаването с жена“ се смятало за омърсяване не само на хайдутите, но и за обикновените овчари, затова овчар, когато се връщал от село, където е нощувал с жена си, известно време не бил допускан да се допира до овцете. А освен това заставян бил да се умива с пепел. Петко войвода не само бранел раята от бейове и чифликчии, но и от крадците и разбойниците, които от време на време се появявали в пределите на неговото хайдушко царство. Той немилостиво ги изтребвал, ако след първото предупреждение не си обирали крушите.

Войводата раздавал хайдушко правосъдие и над свои сънародници. Ако момък остави годеницата си, ако братя започвали спор за нива или за къща, Капитана решавал кой е крив и кой прав. И никога той не погазвал правдата — в което била неговата главна сила и основна причина да бъде той обичан, пазен и почитан.
...

В подножието на планината Соракт на фламиниевия път северно от Рим, в града, чието име е теоним на местен „демон", също се играе безболезнено с боси нозе в запалени въглени (жарава). Това се постигало от обладаните от богинята. Обредът се извършвал ежегодно при голямо стичане на хора за празника.
У Вергилиевата „Енеида",11 песен XI, ст. 785-789 същият обред е посветен на Аполон. Там следната молба Арунт изрича към бога:
„- О, Аполоне велики, ти, който закриляш Соракта, толкова много почитан и в чест на когото ний палим огън огромен от борове и по чиято жарава с вяра опрени на тебе, танцуваме, дай да измия с моето копие този позор,
всемогъщи ми татко
По всичко личи, че Вергилий е опоетизирал един стар местен обред, в чието описание се съдържа поне твърдението за вярата, която позволява да се играе в жарава. При една свръхинтерпретация на стиховете би могло да се каже, че молитвата-призив към Аполон е уместна, защото Арунт го нарича „баща", т.е. Син-Слънце на Великата богиня-майка.
Тази свръхинтерпретация не изглежда, обаче, толкова хазартна, защото в коментара на Сервий (5 в.) в неговите схолии към „Енеида" за това място от XI песен се привежда легендата за т. нар. Hirpi Sorani - „вълците от Соракт".
„Вълците на Соракт" били жреци, които, по време на церемонии в планината Соракт танцували с боси крака върху пламтяща жарава. За това братство на „вълци" и за неговия произход се разказвало, че веднаж, когато обитателите на Соракт принасяли жертва на Dis Pater, неочаквано се появили вълци, които издърпа-ли от пламъците парчетата месо на жертвеното животно. Обслуж-ващите обреда (жреците) се втурнали да ги преследват. След дълъг път те изчезнали в пещера, от която излизала заразна миризма, Тази миризма била така отровна, че убила не само преследвачите, но предизвикала епидемия в цялата област. Попитали оракула, който отговорил, че за да умилостивят боговете, обитателите трябва да се „правят подобни на вълци", което ще рече да живеят от грабеж."
Аполон-Вълкът е позната хипостаза на Сина на Великата богиня-майка в ранния тракийски орфизъм. Този образ на бога е равнозначен на зимното слънцестоене, усвоен е в устна фолклорна среда и дори се появява в моно- кукерския обред от нестинарския цикъл. Там „новото раждане" на бога е представяно като освобождаване на куче (=вълк) от „бабата", която в епизода е Великата богиня-майка.13 Може да се предполага, че в контаминацията от свидетелства на Страбон, Вергилий и Сервий се съдържа отглас от вярвания и обреди на трако-фригийската контактна зона, съчетани с италийски. Във всеки случай, персонификациите на паредри в Соракт напълно кореспондира с огнената обредност.

(ИЗ "Огън и музика")

В темата "Българската Италия", публикувана тук, във Форума, показахме българските топоними из цялата територия на Ботуша. Към тях, трябва да прибавим и името на планината Соракт, намираща се недалече от Рим - градът основан от Еней и висока около 700 метра.
Тези наши названия из територията на Ботуша са свидетелство за това, че част тази територия е част от обширния ареал на образуване на древнобългарската общност, обхващаща Балканите и част от Мала Азия.
Именно затова Алцек се завръща тук. Той не е принуден, да се засели на територията на Ботуша, вследствие поражението, което му е нанесено, както твърдят историческите източници, не, той, както Аспарих и Кубер се завръща в онова, което нестинарите, днес, в Странджа наричат "Родината" - Соракта.
"Родината" в нейния духовен аспект е именно това, "една небесна земя", материализирана в образа на Планината и огнесвещенодействието в поклонението пред Великия Баща. Това е Соракта. Където се почита Единия, Всемирния баща, тогава наречен Аполон, т.е. Ат-олен, Ати, Тат, Тати, както и да го наречем Всемирния Баща олицетворен в образа на Слънцето.

Сега вече става ясно, исторически, може би, защо вълкът е станал за известно време тотемен символ на Българската етнична общност и каква битка се е водила за овладяването му и превръщането му в куче-пастир (както Гайд се обосновава), за да може впоследствие вълкът да бъде заменен именно с кучето, което бяга след триумфиращия Конник на Мадара.

Искам да предложа Наказателен Вот към цялата политическа система и всички политически партии.

Желанието ми за аудио вариант на Движение "Воини на Тангра" Саракт /ако позволите/ също е в сила.

Според мен - няма лошо в идеята.
Просто един с добра дикция да се запише на МП3 кога чете материалите. А после файловете могат да се записват или тук на хоста дето е сайта или на свободен хост някъде.
Някога така се разпостраняваха аудиокасети с политически вицове за компартията, кръчмарски песни и други подобни.

Който има жажда за това знание - ще го намери под каквато и да е форма. А който няма - и в рекламите да ги пущат - все тази.

Деца на Огнения разум, потомци на Сияещия Тангра, не се молете, не се прекланяйте дори пред съвършенството на Твореца. Не хленч и вопли са Му нужни, а единодействие с Него. Не плач и разкаяние, а съзвучие с Божествените намерения. Не търсете в Откровенията и Заветите завършеност, в действителност те са Започване. Не към нов Кумир ви насочвам, ориентир съм ви донесъл. Не нова Вяра ви натрапвам, а ви зова - нека заедно сътворим законите на очакващия ни свят, за да бъдат те наши закони.
Или поне нека опитаме.
Властелини на Утрото, желая ви щастие!
Из творчеството на Елтимир
------------
Звучи като лозунг,но само на прима виста.

Хубаво, в стил "Агни йога" (личи му), и някои книги на Блаватска. Само не се знае дали го е писал той.
Фактите говорят точно обратното - самия той се самотърси като Кумир и за мнозина става такъв.
Нищо лошо няма в това да се изповяда някой като кумир, само да не се налага на другите като такъв.