|
Форум -> Царичина
 Царичина, НЛП или...?
| Канатица |
|
Често пишещ
Група: Участници
Съобщения: 920
Участник # 1 054
Дата на регистрация: 26-July 07
|
Темата е засягана в няколко други теми, но общо взето косвено. Любопитството ми се разпали след статия, цитирана тук за съоръжения за съхранение на ядрени боеприпаси на територията на България пред "онзи" период от 45 години. Връзка към статията : http://www.afera.bg/index.php?option=com_c...611#comment9907. Едното доведе до друго търсене и припомняне на част от повествованието на особено странните книги "Армагедон: Психогенераторите работят" и "Парола:Шамбала" на неизвестния автор Артър Ленгли (тук да добавим, че централата ба ЦРУ се намира в Ленгли, щата Вирджиния). Който ги е чел ще си припомни за експеримента на псиоръжие върху висши военни в "малка страна на Полуострова". Ето какво изнамерих в Интернет: | QUOTE | Извадки от книгата “Феноменът Царичина” на полк. Цветко Кънев
Скъпи читатели, в настоящият материал ще се опитам да ви цитирам най-основното и съществено (според мен) от книгата на полк. Цветко Кънев - един от участниците в разработката на Царичина. Няма да се впускам в тълкуване, разгадаване и ненужни хипотези, а ще ви представя разказ от “първа ръка” за това, какво е търсено, какво е намерено и какво се е случило на т.нар. обект №1.
Началото
Няколко дена след учредяване на Асоциация “Феномени” (21.11.1990 г.), при тогавашния изпълнителен секретар на Асоциацията инж. Стамен Стаменов, идва Димитър Кекеменов, родом от село Царичина. Желанието му е да съобщи на Стаменов нещо много важно. /…/ Двамата взимат решение да информират Военното министерство. По това време работех като заместник-началник на Военно-научния отдел на Генералния щаб. И тъй като инж. Стаменов е мой възпитаник от Военновъздушното училище, той сметнал за необходимо да потърси съдействието на министерството чрез мен.
Стаменов ми се обади и организирането на една среща не беше трудно. На нея присъстваха полк. проф. Наплатанов, екстрасенсът Димитър Сираков, майор Серафимов от Военно-научния отдел на ГЩ и Дора Синева-Петрова - радиестезист. /…/ Кекеменов разказа, че в техния род от поколение на поколение се предава легендата, че в Царичина е закопано златното съкровище на един от българските властелини (цар Самуил). Той каза, че знае къде се намира това място. /…/
Решено беше на 5 декември да проведем рекогносцировка, за да уточним къде е мястото. /…/ От министерството на отбраната тръгнахме полк. Наплатанов, майор Серафимов, Димитър Сираков, Дора Синева-Петрова и аз. Пътьом взехме и дъщерята на полк. Наплатанов - Марина. /…/ Така групата от шест души потегли за Царичина. В интерес на истината искам да подчертая, че никой от нас не беше чувал за това село, камо ли да знаеше къде се намира. /…/
Така след кратка разходка между вилните постройки стигнахме до мястото. Уточнихме го и го нанесохме на картата. На стотина метра източно от него Димитър Сираков се подхлъзна и падна. Това място може да се окаже историческо, защто сега там се намира входът на “оная дупка”. Качихме се в колата и тръгнахме обратно за София. /…/ В министерството се явихме на доклад при генерал Минчев. Доложихме му за пътуването, за мястото и как госпожица Наплатанова ни направляваше. /…/
На съвещанието при началника на Генералния Щаб обсъждахме колко, какви и кои хора да привлечем, каква техника ще ни бъде необходима, организацията на движението и регулировъчната служба, охраната на самото място при започване на работата и други въпроси. Специално внимание ми беше обърнато да направя протокол, след като открием съкровището и да опиша всичко в присъствието на участващите, включително и на представител на Военната прокуратура. Не се предвиждаше нищо за битово устройване, тъй като предварителната информация сочеше, че работата ще свърши за три дни.
Всички бяхме ентусиазирани от възможността да участваме в едно такова начинание, още повече, че се очертаваше то да е свързано не само с миналото, но и с бъдещето на България. Пък и кой не би се вдъхновил от подобна мисъл. А тя звучеше и предизвикателно и убедително. Говореше се, че тук освен златно съкровище ще намерим и послание, и карта с границите на тогавашна България с обозначени на нея места, в които има аналогични обекти.
Съвещанието при Началника на Генералния щаб завърши около 22 часа. Уточнихме всичко и си тръгнахме. Тази нощ “машината” трябваше да заработи. Сутринта на 6 декември всички, предвидени по плана от снощното заседание, бяха по местата си. Осигуряващата група под командването на старши лейтенант Митов беше разпънала две палатки. Свързочниците на лейтенант Василев търсеха удобно място за разставяне на радиорелейната станция. Чрез нея щяхме да поддържаме връзка с Министерство на отбраната, респективно с началника на Генералния щаб. Малко по-късно пристигна и генерал Динев със свой екип, който по-късно пое ръководството на операцията. Началото бе поставено, връщане назад нямаше.
6 декември 1990 г.
Изкопните рьботи започнахме на онова място, на което най-напред спряхме по време на рекогносцировката. /…/ До 16 часа бяхме направили изкоп с дължина 14-15 метра и дълбочина около 2,5 метра. Полученият резултат с нищо не подсказваше, че може да се очаква нещо забележително. За това решихме да спрем и да се консултираме с екстрасенсите /…/ От разговора, проведен с тях, се стигна до извода, че мястото за копаене не е тук, а на около 100 метра в източна посока /…/
Преустановихме работа и се отправихме към Министерството на отбраната. /…/ На същото това съвещание Ели Лонгинова нарисува рисунката …(фиг.1) Текстът, съпровождащ рисунката, гласи: “ Това е игра на шахмат. Това е опасна игра на шах, от която можете да излезете с мат. И така, последният ход е най-важен. Това е вашият ход. Това е мястото и обозначението на копаенето и откриването. Това ще е спасението на Велика България. Това ще спаси вашата страна от гибел, от обречеността на разпадането, от нейната кристална чупливост. Тя ще стане стоманено здрава, силна и могъща, както преди 1350 години.”
7 декември 1990 г.
… започнахме да копаем на новото място. /…/
“ От десния ъгъл на триъгълника измерете два метра вдясно и там започнете изкопа.” Така гласеше командата, получена от кабинета на генерал-полковник Минчев. Там беше останала Ели Лонгинова. /…/ На дълбочина около два метра се появи материя с интересна цветова гама. Земната маса беше украсена с бял, жълт, вишневочервен, сив и кафяв цвят. Впрочем част от тези цветове личат и сега на входа. Личат и отделни каменни редове. Друга част на която се очертават ясно отделни фигури, сме закрили с облицовката на стените, за да предотвратим срутване и евентуално запушване на входа на тунела. За всичко това, близо две години по-късно, учените щяха да кажат, че са обикновени тектонични образувания. /…/ Моето мнение е, че те (учените) не “видяха” или не пожелаха да видят това творение и набързо решиха съдбата му, като ни обвиниха в идиотизъм, шарлатанство …
/…/ работата ни през втория ден. Повече от два, два и половина метра дълбочина с багера не можеше да се работи. /…/ Той просто блокираше. Ние не можехме в този момент да си обясним причината за това. Не можем и сега. Като обикновени хора естествено търсихме причината в техническата неизправност на машината. Опитахме се да си обясним блокирането с повреда в хидравликата на стрелата, но багерът беше съвсем нов. /…/ “Нещото” все пак ни застави да се откажем от услугите на машината. От този момент нататък щяхме да продължим да работим на ръка. /…/
“Операция Слънчев лъч или как бе открит пантеонът на човешкото начало на Земята”. Да. Това е заглавието, което изписах на 7 декември 1990 г. Действително такова име беше сложено на операцията. Но аз и сега се питам от къде дойде продължението на това заглавие в главата ми? От къде можех да зная тогава, че по-късно в информациите, които получава Елисавета Лонгинова, най-упорито ще се говори, че ние търсим на това място първият вселенски човешки индивид? Не можех тогава, не мога и сега да си обясня това, но заглавието си остана такова и след него се подредиха повече от две хиляди страници.
Продължение
… Разделихме се на три групи и въртяхме кирките без да прекъсваме. Колкото по-дълбоко слизахме, толкова повече отворът се стесняваше. Материята, която обработвахме, беше изключително здрава. По-късно щяхме да разберем, че оставена на външно въздействие, тя омеква и става като тесто. /…/ Чупеха се дръжки на кирки и лопати. Хвърчаха искри и то именно от тази материя. По някое време стигнахме до идеално оформен правоъгълен камък, който беше наречен “ЧИП”. /…/ Според мен той се оказа водещ камък. По-късно вляво от нас се появи и светлокафяв камък. В един миг, когато се канех да го разбия с варията (голям железен чук), при мен дойде Дора. Тя го обхвана с две ръце и изведнъж подскочи като ужилена.
- Но този камък се клати! - учуди се тя.
- Ами, клати се! - отвърнах аз. - Бабината ти! Сега ще го бухна с чука и ще видиш колко се клати.
- Не! Не удряй! Пазете “Флинта”! - извика Дора.
Послушах я и не разруших този камък. Той наистина ни беше полезен по-късно. Точно под него започна големият тунел. Според описанията в енциклопедията “флинт” значи “кремък” или “оптически камък”. /…/
Не си спомням дори, кой пръв заговори за вратата и за някакво отваряне. /…/
… всички вярвахме, че за три дена ще свършим работата. Дори и тогава, когато бяхме упрекнати, че се мотаем и все още не отваряме вратата. Ние очаквахме всеки момент да намерим отвора и да влезем в някакво помещение. Уви! Това не се случи. /…/
След изпълнението на всичките тези мероприятия отвор не зейна. Поне такъв, какъвто очаквахме ние. /…/
От получената текстова информация личеше, че ни предстои разрушаването на плоча за биологична защита. Разбиването й трябваше да се извърши с всички средства за защита и при непрекъснато дезинфекциране. Според съдържанието на информацията в плочата за биологична защита били вградени много опасни бактерии, които ако не бъдат обезвредени в процеса на разрушаването, нищо добро не очаквало Земята, тъй като те се размножавали много бързо и за кратко време щели да се разпространят в земната атмосфера. /…/ Показателен обаче е фактът, че преди да се премине към разбиването на плочата, тя беше разчертана на малки квадратчета с указания от кое квадратче, как и в какъв порядък да се разгражда. /…/ За да не се допуснат нещастни случаи, генерал Динев забрани други да работят по тази задача, освен офицерите химици. От техните разкази знам, че плочата е имала няколко пласта, всеки от които се е състоял от три слоя с еднакви разцветки (бяло, жълто, червено). /…/ (фиг. 2)
След разбиването на плочата за биологична защита последва указание за разрушаване на стената пред нас, на която беше ЧИПЪТ. В тази посока продължихме около два метра напред и на височина около човешки бой. /…/ Материята над главите ни беше мека, с жълто-бяла окраска. И тук също ни беше предложен тест. Накараха ни да забием в нея железен лост и ако той влезе навътре с цялата си дължина, значи влиза в празно пространство. Лостът, разбира се, влезе, но не в празно пространство, а именно в тази материя. Тогава, разглеждайки разположението на пластовете, установих, че те се движат в дълбочина и под формата на спирала. Отдясно по посоката, в която работехме (в източна посока) се очертаваше плоча, с формата на изпъкнала леща. С помощта на длето издълбах меката материя около нея, също с два цвята - жълт и бял. Тази плоча (според мен тя беше излята, както е изграден и целият обект) имаше диаметър около 150 см и твърде голям наклон. /…/
Тази плоча се оказа с дебелина около 40 см. За да “отворим”, трябваше да я махнем, но това не беше възможно нито с лостове, нито на ръка. /…/ За пръв път видях как се огъва железен лост със сечение 36 мм, а камъкът не мърда. С много пот и много усилия разбихме тази плоча. Едва сега добихме представа за размерите й: 150 см в диаметър и дебелина 40 см. Под нея имаше сивочерна замазка с дебелина около 10-15 см. Пет такива плочи свалихме и през цялото време работихме с противогаз. Единствено аз проявявах недисциплинираност и работех без противогаз и без ръкавици. /.../, но слава Богу нищо лошо не се случи.
След изпълнението на тази задача /…/ Направлението за работа се очертаваше да мине под ФЛИНТА (“главата на птицата”) /…/ (фиг. 3 Кладенеца - дълбочина 5,5 м)
Въпреки всичко и до ден днешен се съмнявам дали следвахме вярната посока за работа. И все нещо ме човърка, че сгрешихме. Субективизмът и тук се наложи. Единствен от всички Димитър Сираков ме подкрепяше в тези размисли. Имахме и основание за съмнения: от точката на местостоене при определяне на посоката и вдясно от нишата ясно личеше стена, разположението на градивните елементи на която, оформяха нещо като човешка фигура, но със значително по-голям ръст от земните хора. /…/ (фиг. 4)
След месец и половина от започване на разработката на обект №1 в Царичина, 10 метровият тунел беше факт. Последва смяна на посоката на 90 градуса. Сега вместо в посока изток-запад започнахме да копаем на север. Тук ни беше казано, че десетметровия тунел, който бе висок около 80-100 см, представлява чистилището, през което задължително трябва да се премине, за да се стигне до пирамидата-храм./…/
Около 18-19 януари пред нас се очерта каменен блок с дължина 160 см, ширина 50 см и височина 120 см. /…/ Решихме, че единственият начин да го премахнем е взривяването му. /…/ Никакви последствия след взрива нямаше. Разчистихме. Изхвърлихме взривената материя и продължихме напред. Градивните елементи тук бяха големи сиви каменни блокове, които много трудно се поддаваха на обработка. З това нашето решение беше да разграждаме чрез взривяване. /…/
След прокопаването на участък от тунела с дължина 3,75 метра последва нова промяна в направлението. Този път отново в посока изток-запад, но с чувствително спускане в дълбочина. Той беше наречен “пързалката” заради големия наклон. /…/ дължина около 3,5 м. /…/
След прокопаването на този участък последва нова смяна на посоката. Отново на 90 градуса, само че със завой наляво. Новата посока беше севе-юг. Дължината на този участък беше около 6 м. Тук под краката ни се появи сивочерна материя, която беше наречена /…/ филтър. С това фактически (поне по моя преценка) завърши първият етап от операцията. Мисля така, защото сивочерната материя имаше изпъкнало-кръгла форма като леща. При взривяването тя се превръщаше буквално на пепел. Почти нямаше едри късове. /…/
Най-интригуваща беше информацията, че това е капакът на кладенеца, през който ще влезем в каналния сектор. /…/
Никакъв отвор, никакъв кладенец не открихме, да не говорим за канален сектор. Кладенецът си изкопахме ние и от неговото дъно отново последва смяна на посоката. Отново вдясно и отново на 90 градуса, т.е. пак се озовахме в посока изток-запад. От тук започваше участък “Провала”. И това като понятие не ни беше известно. Много тълкувания му правихме, но какво се изразяваше с него разбрахме чак след като прокопахме нови 7-8 метра. Оказа се, че това е много стръмен, слизащ в дълбочина участък. За да можем да работим по-удобно, го разделихме на четири площадки. Така се получи нещо като стълбище, но с голяма денивелация.
В ляво по посока на движението се разкри гладка отвесна стена, която в процеса на работата ни беше изчистена на височина повече от три метра. Може би точно тук най-изразително от целия тунел личат редовете на градивните елементи. И те са споени помежду си с оная жълто-сиво-бяла материя.
Продължение
/…/ Естествено ние избрахме по-лекия за нас вариант и приехме да сменим посоката на дясно и отново на 90 градуса. С други думи, тя отново ставаше юго-север. Но тук имаше още една особенност. Беше ни казано, че със започване на работата надясно ние фактически започваме пробива на стената на коларгетума. Ново понятие, нови въпроси, нови тълкувания. Така и не можахме да разберем какво значение има тази дума. /…/ На шестия метър от началото на новото направление отново бяхме спрени.
Информацията, която получихме, беше, че трябва да изкопаем квадрат със страна 1м, мерено от челната стена назад и 1 метър дълбочина. Това пространство беше наречено “затворен квадрат”. /…/ След затворения квадрат започнахме копаене в североизточна посока. Тук също бяхме изненадани. В продължение на четири метра ние изваждахме някакъв пълнеж и когато свършихме с него, се оказахме в участък, който беше наречен “лунната пътека”. /…/ Какво е забележителното тук? След прокопаването на тези четири метра ние се озовахме в участък с правилна геометрична форма. Дължината на четирите стени беше 4 метра, ширина около метър и половина и височина също около метър и половина. Всички стени са гладки, а тази, по която ходехме (подът), имаше ярко изразен сребристо-сив цвят./…/
След изпълнението на участък Х имаше едно пространство около метър, което може да се нарече праг. То е почти в хоризонтална плоскост. От него започва ново направление, според мен в югозападна посока. Този участък с дължина около 6 метра беше наречен участък Y. /…/ Мога да кажа, че ако участък Х има ъгъл на издигане, то участък Y има плавно спускане.
Участък Y е забележителен не толкова с плавния си наклон, колкото с едно събитие, което доста ни разтревожи. Някъде напред в страниците и назад във времето беше ни казано да запомним числото 19.3. /…/ Ние бяхме позабравили за него, но точно на 19 март (19.3) си спомнихме. Как стана това?
Участък Y беше завършен и последва нова промяна напосоката - този път на север-северозапад. Та този ден майор Балев и капитан Янков слязоха да заредят и подготвят поредния взрив. Майорът, като старши, пълноправен член на екипа (капитанът все още не беше в редиците на работния екип) и комендант на обекта се движи напред. Минава участък Y и е до мястото за взривяване. Капитанът обаче не може да премине по-напред от прага между участък Х и участък Y. Той прави три опита да премине и трите пъти неуспешно. Три пъти пада назад.
- Имах чувството - сподели с мен той по-късно, - че се удрям в невидима стена. Така беше първият път. Така беше и вторият път. След третото падане затворих очи и - о-д, Боже! Пред мен стояха египетските пирамиди. Ако искаш вярвай, ако искаш недей. До днес аз не вярвах на нито една мълва за вашата работа …
Прокопаването на участък Y даде началото на нова посока, която вече не мога да определя точно, но ми се струва, че отново води към север-североизток. Предстоеше ни /…/ да прокопаем участък “прибоя”. Отначало ни беше казано, че ще намерим излети стъпала (“казващите” са ? говорещи с екстрасенсите от екипа). Това обаче не се случи. Стъпала сега има, но си ги направихме ние в процеса на изкопните работи./…/
/…/ имахме много стръмен участък с дължина повече от 20 метра. След него движението ни напред придоби спираловидна форма. Някъде към 115-я метър от началото на тунела се появи вода, която вече ни водеше и съпътстваше до края на изкопните работи. Нещо повече, дебитът се увеличаваше и от февруари 1992 г. всяка сутрин изпомпвахмес ръчна помпа по тон и 200-300 литра.
/…/ Информацията, която получихме след прокопаването на участък прибоя /…/ Не мога да я цитирам точно, но тя гласеше, че таванът над главите ни след няколко метра ще стане гладък и дъгообразен, с изпъкналата си част към пода. Прокопаните 5-6 метра след това напълно потвърдиха тази информация. Таванът на това разстояние е наистина такъв, а оттук нататък той е и гладък, до края на тунела. Само между 96-ия и 110-ия метър има друг характер. /…/ Участъкът с дъгообразния таван бе наречен от водещите ни “линия на живота”. /…/ този участък бе и по-широк, и доста висок./…/
След още две смени на посоката се завъртяхме почти обратно, даже на едно място се получи пробив на стената, разделяща участък “линията на живота” и тунел в ново направление./…/
В началото на май бе решено да преминем на постоянно лагеруване в района на обекта /…/ От този период най-поразителното събитие, което преживяхме, стана на 12 май. /…/
И така, 12 май 1991 година.
Вечерята ни започна в 22 часа. /…/ Бяхме насядали около масата и започнахме вечерята, когато във фургона влезе началникът на караула лейтенант Нейков. Интересно защо този млад офицер извика Сираков, а не доложи нищо на генерал Динев. Лейтенантът беше прежълтял и изплашен. Двамата със Сираков излязоха. Не след дълго Нейков се върна и доложи, че наблюдават странни светлини, чиито произход не могат да си обяснят, и че друг път не са виждали такива. Незабавно излязохме всички офицери. /…/ Изнесохме се по шосето в източна посока на около 150 метра. Зад близките хълмове се виждаха пулсиращи светлини с дължина няколко десетки километра, които бавно се спускаха зад височините. При всяка пулсация над хълмовете се виждаха огромни облаци белезникав дим. Казвам дим, защото небето бе кристално чисто и ясно. /…/
От този момент на нас ни бе заповядано да снемем цялата охрана на обекта, да отключим входната врата и всички, включително и ние, да се приберем в машините и навън да няма жива душа. /…/
В 23,30 часа /…/
В този момент кучетата залаяха много настървено. Лаят премина покрай нашата кола, продължи по посока на обекта и затихна. Впрочем още от 23,00 часа кучетата в цяла Царичина лаеха и то много тревожно. Крякаха даже и жабите в близкия гьол. Десет минути продължи тяхната /?/ работа в обекта. Това установихме по обновения лай на кучетата (тези, които бяха в района на лагера). Този път лаят започна откъм тунела, премина покрай фургона и излезе на асфалта в източна посока. /…/
В 24,00 ч излязохме от колата. Неописуема е радостта, с която ни посрещнаха кучетата. То не беше радост, не беше чудо. /…/
В колата ги /?/ попитахме кога ще излетят. Отговориха ни, че това ще стане след миг. Тогава поискахме да наблюдаваме тяхното излитане. Отговориха ни, че можем да направим това. Отправихме се към близката височина. Чакахме доста време, но излитане не дочакахме. Само зад височината пред нас, където беше “осъществено кацането”, продължаваха да проблясват периодично ослепителни светлинни лъчи, като тези от прожекторите на войските за противовъздушна отбрана./…/
… открихме една много хубава стеничка (фиг. 5) Това място ние наричахме олтара. По-нататък при прокопаването на тунела срещнахме още две такива стени. /…/
Мисля, на осми октомври изби вода в тунела./…/
В началото на декември поисках пред всички да ползвам отпуската си за 1991 година. /…/ От екипа бе проявено разбиране и на 10 декември аз излязох в отпуск. /…/ в края на януари 1992 г. се върнах. /…/ записките за този период бяха водени от генерал Динев. Той продължи да ги води до средата на март. По какви съображения - не зная.
Влизането ми под земята не ме ентусиазира. Първо, не беше кой знае колко голям напредъкът в мое отсъствие. Второ, колегите бяха ползвали по някой и друг ден почивка. И съвсем основателно. /…/ Картината в челото на тунела не беше съвсем от приятните. /…/ След два-три дни отново сменихме посоката и отново надясно. Като че ли идваше краят на спиралата, която бяхме започнали /…/ Пробивахме си пътпрез богато цветово наситена материя, която не бе много трудна за обработване. Така продължихме около 6 метра. Един следобед, когато уточнявахме решението, Ели нарисува кръг на челната стена и в средата на този кръг - кръст.
Оттук нататък започва краят на нашата работа. Наклонът бе много голям. Наложи се пак да си правим прагове, за да можем да се задържаме, когато работим. А какво ни предстоеше? От това положение ние трябваше да копаем в двете посоки (вляво и вдясно) дъгообразни участъци, докато ги съединим. По такъв начин се образува каменен цилиндър с диаметър около 3 метра и височина около 150 см. /…/ Цялата тази дейност продължи до към средата на април. /…/
Със завършване на работата по оформянето на цилиндъра и неговото укрепване фактически завърши втория етап от операция “Слънчев лъч”. /…/ Повече не ни се разрешаваше да използваме взривно вещество. Нещо друго, което очертаваше нов етап, етап на интелектуалната част, както го нарекох аз. През тези 18 месеца се случиха много неща. Още през лятото на 1991 г. Ели беше предупредила, че ще получава писмени послания в продължение на няколко месеца, и то всекидневно. И през ноември този процес започна. Тя пишеше и рисуваше на непознато за нас писмо. Нищо от това, което тя пишеше, ние не разбирахме. Отначало писмото беше разхвърляно, но после придоби много строен, систематизиран вид.
Писанията бяха в хоризонтални редове, в колони, във вид на животни, на свитъци и др. Така за тези няколко месеца тя изписа около 800 страници, които грижливо подвързахме в пет книги. /…/ Именно затова казвам, че настъпи интелектуалната част от операцията. /…/ Един от първите, посветени в това дело, е директорът на Националния археологически музей професор Димитър Овчаров. По-късно до сформирането на експертна комисия на Министерството на отбраната с нашата работа частично или напълно се бяха запознали повече от 40 научни работници с различна насоченост и пофесия. За съжаление все още никой нищо не е разчел. Догадки и предположения много, но отнасящи се до вида писменост и от кой географски район е. Нищо друго. /…/
Експертната комисия на Министерството на отбраната работи по предварително подготвена план-програма от 21 до 28 септември. На 28 септември бе планирано заседание на комисията за обсъждане на частните протоколи. Отсрочка до 2 октомври поискаха представителите на геоложката група. /…/
Неблагоприятните (за нас) изводи на експертната комисия доведоха до заповед на министъра на отбраната от 4.XI.1992 г. за консервиране на обекта. /…/
На 19 ноември 1992 година се простихме с обект No1.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Химически състав на глината, която според полковник Кънев е употребявана като “хоросан за спойката на отделни пластове”. (надявам се, че измежду вас ще има достатъчно силни ученици и дори специалисти по химия и геология, които ще проявят интерес и може да ни изпратят някои интересни идеи и предположения. Обичаен ли е такъв състав на глината? )
1. Желязо - над 100 г. на тон
2. Берилий - 30 г. на тон
3. Манган - 0,03 %
4. Олово - 30 г. на тон
5. Цирконий - неуточнено количество
6. Хасний - неуточнено количество
7. Галий - неуточнено количество
8. Никел - неуточнено количество
9. Ванадий - 70 г. на тон
10. Хром - неуточнено количество
11. Мед - неуточнено количество
12. Цинк - 100 г. на тон
13. Барий - 100 г. на тон
14. Титан - неуточнено количество
ОЩЕ:
Царичина:
Природно описание : Тук се намира и единственото по-ясно обособено находище на бяла мура в Средна Стара планина. Скалистите, трудно достъпни терени на Царичина гарантират оцеляването на повече от шестстотин вида растения, от които двадесет и три се считат за застрашени от изчезване и са вписани в Червената книга на България. Между тях са витошкото лале, нарцисолистната съсънка, самодивското лале, чиято красота застрашава оцеляването им. Преминаващи туристи събират букети от тях, без да осъзнават реалната опасност да не ги открият при следващото си посещение. Освен великолепните певци - дроздовете и чинките, тук най-многобройни са грабливите птици и совите. Както навсякъде в резерватите на Централен Балкан и в Царичина изконен господар е кафявата мечка. Тук броди волният вълк, а при повече предпазливост в буйните потоци можете да зърнете палавите видри. На великолепието на Царичина можете да се любувате по време на целия преход между хижите Вежен и Ехо. Така ще забележите и бурните темпове, с който гората си възръща териториите, отнети от каракачанските пастири - млади смърчове и мури са се изкачили почти на самото било на планината. И може би не е далеч времето, когато над младата гора ще останат да стърчат само гордите чела на Вежен и Юмрука... Вестник “Сега”: “Село Царичина. Тук 2 години в голяма секретност офицери от Генералния щаб търсиха под земята (180 метра) следи от висш разум по внушение на две контактьорки. Трима военни министри - Мутафчийски, Луджев и Сталийски, бяха дали благословия за уникалната операция”. (това е придружено със снимка на селото) Вестник “Новинар”: Космически поздрав Извънземи шетали край загадъчни канали Зорница ВЕСЕЛИНОВА Мистериозен електромагнитен лъч, изпратен от космически източник, е бил прихванат от екип на американската научна лаборатория "Стар", в който участват и български специалисти. Компютърната обработка на данните сочи, че адресатът се намира край село Царичина, където преди време военни копаха тайнствен подземен тунел. Писанията за този тунел са толкова много, че могат да го задръстят. Според едни усиленото ровене било заради подземна колония на извънземни, според други - специално обучени хора трябвало да приберат мумията на "зелено човече", а според трети - загиваща чужда цивилизация закопала около българското село устройство, съхраняващо информация за най- значимите й постижения. Източникът на загадъчния лъч е космическото тяло SS 433 което вече няколко десетилетия не дава покой на астрономите. То е разположено на 11 000 светлинни години от Земята. Поведението му е доста странно - движи се със скорост около 25 000 км/сек едновременно в две противоположни посоки, т.е. едновременно се приближава и се отдалечава от нас. Учените се побъркаха - това противоречи на всякаква логика. Единственото обяснение е, че SS 433 е изкуствен обект, изграден за по-специални цели от високоразвит интелект. Не е изключено там да е монтиран свръхмощен излъчвател, който изпраща послания на планетата ни, или пък задейства някакво устройство. Експерти от лабораторията "Стар" предполагат, че то може да е анабиозна вана където в продължение на векове (а защо не и хилядолетия) "спят" извънземни. Вероятно е настъпил мигът, когато гостите трябва да се размразят, за да започнат изпълнението на определена програма. Авторите на друга хипотеза смятат, че преди стотици хиляди години на Земята долетял космически кораб, чийто компютър съхранявал важна информация за "рецептата", по която се създават разумни живи същества, за генетичния им код, за ролята на протеините в клетките и т.н. Компютърът бил зарит под Царичина. Втората версия на изследователите е, че мистериозният лъч е включил този компютър. "Моментът съвсем не е случаен, човешкият геном вече е разчетен, по всяка вероятност конструкторите на умния уред искат да улеснят земните хора, разкривайки подробности във връзка с бъдещи приложения на генетиката", обясняват те. Някои специалисти обаче се опасяват, че под въздействието на онзи лъч компютърът вече е изиграл зловеща роля - стартирал е програма за създаване на биороботи които са програмирани да вършат поразии. В основата на друга, много интересна хипотеза, лежи предположението, че от повърхността на Земята към ядрото й се вият особени канали. Местата, където те излизат на повърхността, са огнища на бедствия - земетресения, наводнения - и там често акостирали неидентифицирани летящи обекти, шетали извънземни. Поддръжниците на тази версия споменават тайнствен гравитационен лъч, който идва от земното ядро, минава през каналите и се насочва към ... SS 433. Според тях този лъч е носител на информация и някой (нещо) навярно го използва като средство за шпиониране Копаенето край Царичина било именно с цел да се открие отворът на такъв канал. Електромагнитният сигнал, насочен към софийското село, е уловен и от канадски астрономи. Те пък хвърлиха друга научна "бомба" - мястото, откъдето е излъчен сигналът, е върху или под повърхността на астероида Ерос. Ха сега, де! Какво е инсталирано на гигантския камък, отдалечен на 315 424 760 000 км от Земята? Защо изведнъж се наложи на 12 февруари там да кацне американската сонда "NEAR"? Официалното обяснение на първия в историята на космонавтиката десант върху астероид е, че от НАСА искат да удължат живота на сондата. Дали обаче то не е прах в очите на "простолюдието"? Възможно ли е, след като е прихванат мистериозният сигнал, "NEAR" да е получила команда за кацане, за да огледа Ерос съвсем отблизо и да изпрати ценни фотографии, както и стана? Възможно е. Световноизвестният американски астроном Франк Дрейк, един от учените-оптимисти, които твърдят, че в края на ХХ или в началото на ХХI век човечеството ще установи контакт с извънземна цивилизация съобщи, че електромагнитни импулси с източник SS 433 са уловени от радиотелескопа в Аресибо, Пуерто Рико. Част от тях били дешифрирани и предствлявали космическо послание, в което се споменава за концентрични окръжности, появяващи се периодично тук-там на Земята. Кръговете са с диаметър от 3 до 60 м и са откривани най-често в житни ниви. По правило културите там никога не съзряват и никога не добиват плод. В 84 на сто от случаите окръжностите са строени в две редици, разположени под малък ъгъл една спрямо друга. В посланието се споменавало и за специална течност, без която съществуването на подателите му би било немислимо. Навярно става дума за водата, предполагат някои специалисти. Защото вероятността живото вещество да се е зародило в нея - както е станало на Земята - е твърде голяма. Освен това се знае, че водата е не само съединение, в което са разтворени хранителни вещества, но и среда, обменяща информация с всички природни елементи Други учени пък са на мнение, че съвсем не е задължително споменатата течност да е водата. Вселената предлага голямо разнообразие на живот, част от него може да се е пръкнала в друг вид вещество, смятат те. Почти по същото време, когато радиотелескопът в Аресибо засякъл импулсите, космическата лаборатория в Лос Аламос, САЩ, съобщи, че тайнствена сила принудила сондите "Пайъниър 10", "Пайъниър 11" и "Одисей", движещи се в периферията на Слънчевата система, да се отклонят леко от траекториите си. Мнозина учени предполагат, че това "побутване" на космическите апарати не е случайно, че то е дело на неизвестния някой (нещо), изпратил(о) сигнала към Царичина. "Това е вселенско "намигване", вселенска "шегичка" с цел легитимиране - да знаем, че те (то) съществува(т), да очакваме нови послания", коментира Дрейк. ТРИДЕСЕТ И ШЕСТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ (Открито в 9 ч. и 15 м.) Председателствували: председателят Стефан Савов и заместник- председателите Кадир Кадир и Снежана Ботушарова Секретари: Христо Атанасов и Руслан Семерджиев ………………………………………. ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Петър Балабанов е тук. Давам му думата, за да развие своя актуален въпрос към министъра на отбраната. ПЕТЪР БАЛАБАНОВ (ПСБСП): Благодаря ви! Уважаеми колеги! Господин Сталийски, аз няма да развивам надълго тази история, която очевидно има иманярски характер. Искам просто да ви попитам: знаете ли, че в България работят едни от най-добрите геофизици в Европа? Хора, които бяха ангажирани от НАТО да проучват терени за евентуални археологически обекти или други интересни обекти в Гърция, където НАТО смяташе да прави почивна база. Аз сам съм ги виждал как със своята апаратура, без всякакво копане, могат да покажат на екрана на дисплея какво има под земята. Между другото именно те, а не американци или японци, или канадци направиха план на подземните етажи на бункера на Хитлер край Виница, които са заляти с вода и са много добре минирани. Това ми дава основание да ви препоръчам такъв начин на действие в подобен случай. ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин министър, заповядайте! МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Балабанов! Въпросът, който вие поставяте, е продължение на непрекъснати въпроси, отправяни към министерството, относно провеждане на научно-техническия експеримент в с. Царичина, Костинброд.(хъм...) Бяха проведени целви разследвания от страниците на някои вестници и в редица предавания на Българското радио. Във връзка и в отговор на този интерес министерството, чрез своя ежедневник "Българска армия", бр. 288 от 25 юни чрез БТА направи официално изявление. В общи линии това изявление представлява отговор на повдигнатия от уважаемия господин Петър Балабанов въпрос. Това, което аз имам да добавя и обобщя се заключава в следното: Информацията, която предлагат вестниците "Нощен труд", "Труд", Дума", "Време" и предаването "Постфактум", на което аз съм редовен клиент, "Подкрепа", "Наука и общество", "Нощен живот" е в огромната си част недостоверна, казано буквално често измислена и фалшива. Целта естествено е този факт да се превърне в сензация и да позакръгли тиража на някои недотам популярни печатни издания. Аз искам да отворя една скоба и да кажа, че министерството е отворено за всички. Всеки може да покаже депутатската си карта, да дойде, няма ред, няма чакане, няма записване. Това е нещо като централната баня, както беше преди. И така трябва да бъде. (Смях в залата) Затова се учудвам защо господин Балабанов не дойде при мен. При мене идват толкова хора, аз не съм връщал никой - и комунисти, и наши от СДС, и от ДПС. Щяхме да се разберем пределно ясно по този въпрос. Този въпрос не е отсега. Аз се учудвам защо той не го е поставил пред моя предшественик. Всичко е пределно ясно. Той е прав в едно - че трябва да има яснота. Проблемът обаче, уважаеми дами и господа народни представители, става много сериозен, когато се пише и говори за 30 смъртни случая. Мога съвсем сериозно и отговорно, като министър, да окачествя тази информация като съвършено невярна. Нещо повече, да ви уверя, дами и господа, че в Царичина няма нито един случай дори на травма. Една от честите злоупотреби е, че обектът не е регистриран в списъка на въпросите, представляващи държавна и военна тайна. И в такъв случай, ако цитирам уважаемия господин Балабанов, не би трябвало да има никаква пречка да се разкаже на обществеността за това, което се разиграва пред очите ни . Уважаеми дами и господа, нищо не се разиграва. Копае се! Оставете тези легенди за земни, извънземни и подземни. Оставете тези легенди за археологически разкопки. Сега пред българския народ, а българският народ сме както от ляво, така и от дясно, седи една съществена и важна задача - това е реформата. Лъжа е, ако смятате, че реформата е спряла. Реформата ще продължи! Само за 24 дни, откакто съм министър, реформата мина през Министерския съвет. Мина и бюджетът. В момента законопроектът, който според мен не беше добър, 24 текста от него се преработват. Много ви моля, армията е ваша. Пазете я! Защото едни такива дребни, бих казал клюкарски проблеми, отклоняват всички от най-важното - от една армия, която да е нова. Защото, аз винаги съм казвал, ние не сменяме системата, ние сменяме режима! Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството) ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Балабанов, имате думата да кажете доволен ли сте или не от отговора на господин министъра. ПЕТЪР БАЛАБАНОВ (ПСБСП): Аз искам да благодаря на господин министър Сталийски и да го уверя, че в най-скоро време ще се възползувам от любезната му покана. Вероятно в понеделник ще съумея да дойда, за да разискваме този въпрос по-подробно. Само с разрешението на госпожа председателствуващата аз не съм включвал във въпроса си нито убити, нито ранени. Просто нямам такава информация. МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ (от място): Аз цитирах вестниците. ПЕТЪР БАЛАБАНОВ: Да, в българските вестници действително се пишат най-различни неща. Доволен съм от това, че Българската армия не е включила в арсенала си черната и бялата магия, както би могло да се заключи от някои злоумишлени информации. ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Може ли да уточните допълнително информациите си при посещението си при господин министър, а аз трябва да спазя правилника. ПЕТЪР БАЛАБАНОВ: Благодаря. Ще се възползувам от това в най- близко бъдеще” а ето и изявлението на Сталийски днес пред в. “Сега:” Какво не успяхте да свършите в кабинета на Филип Димитров? - Мога да кажа нещо, което свърших. Приключих с една дупка и смятам, че е мой плюс. –Дупката в Царичина ли? - Да! Е, какво е това? - Какво е това? - Това е лудост. Не е виновен нито Йордан Мутафчиев, нито Митко Луджев (бивши военни министри - б. а.). Там се хвърлиха много пари. - Колко? - Не е държавна тайна, но имам съображения да не казвам. - Какво са търсели там? - Отивам с един комунист генерал. Ама той дори не е комунист, а болшевик. Слизаме надолу - около 20 метра под земята. Алуминиеви стълби. Казва ми: "Г-н министър, чувате ли гласове?" Абе какви гласове, то вода шурти отвсякъде, той гласове чува. Щом тоя генерал болшевик чува гласове, какво искате. Донесоха ми в кабинета един къс от гранит с разни йероглифи на него. Така и така да дадете 100 000 лв. Аз съм възпитан да обичам армията, да обичам войската. И не мога да оставя да войската да гладува заради някакви там дивотии. Отказах. Обажда ми се Желю и вика: дай 150 000 лева. Аз взех, че дадох няколко пъти. Хайде да не казвам колко пари съм дал, че ме е срам. Това ми е една от черните точки в цялото 7-месечно министерстване. книгата “Колелото на съдбата – светлина от Акаша” от Елисавета Логинова (ясновидката, която изписва 1000 страници с неозвестни йероглифи) и Владимир Зарев. Препоръчвам ти да прочетеш книгата, тъй като не мога да ти я препиша тук. РЕЦЕНЗИЯ: Очевидно става въпрос за СВРЪХСЕКРЕТНА операция на Б.А. Името на тази операция е “СЛАВА”. Логичният въпрос, който следва е “ЗАЩО точно “Слава” ? И тук мога да заема замалко позицията на Сталийски, въпреки, че яростно я отхвърлям. Има много възможонсти и могат да се измислят много теории какво са правили българските военни в Царичина две години в пълна секретност? Според Сталийски това е “научно – технически експеримент”, а после казва: “Копае се!”. От това аз мога да предположа, че става дума за експеримент, който има за цел да изпробва нов метод на копаене. Следователно това ще донесе много СЛАВА на откривателите му. И от тук вече идва “проектът “Слава”. Но дотук бях с тази теория...Аз не знам дали г-н Сталийски осъзнава как си противиречи. Време е да чуем и друга теза. Ами ако медиите са прави? Ако наистина “легендите за земни, извънземни и подземни” са верни? Ако в село Царичина военните наистина са изкопавали кивот с прародителя на човечеството – двуполов човек дошъл тук от взривилата се планета Фаетон? Тогава те са написали историята на света наново. И ето това вече ще донесе истинска СЛАВА на онези, които са открили “новата стара история”. И тук започват противоречията на ексвоения министър Сталийски: Противоречие # 1: Когато той казва: “Копае се! Оставете тези легенди за археологически разкопки”, сигурно не е мислел какво ще каже след години пред в-к “Сега”: “Донесоха ми в кабинета един къс от гранит с разни йероглифи на него.” На мен “къс гранит с разни йероглифи на него” ми звучи съвсем като арехеолгическа разкопка. Противоречие # 2: Той казва: “имам съображения да не казвам” във връзка с зададения му въпрос колко пари са пръснати по проекта в село Царичина. А после казва:”Обажда ми се Желю и вика: дай 150 000 лева. Аз взех, че дадох няколко пъти. Хайде да не казвам колко пари съм дал, че ме е срам.” |
Оказва се, че някаква псевдонационална телевизия е излъчила док. филм по тематиката, пропускайки (естествено) съществени факти:
| QUOTE | Царичина самоуби двама от военният екип
Какво скри филмът на Би Ти Ви за загадъчната дупка?
Документален 50-минутен филм "феноменът Царичина" излъчи в неделя Би Ти Ви, в който се проследява най-загадъчната операция на Българската армия в новата й история.
Царичинската дупка бе разкрита от екип на Нощен Труд на 3 април 1992 г. Колегите от Би Ти Ви, странно защо, не обелиха и зъб за НТ-находките. Не споменаха и за самоубилите се екстрасенска Марина Наплатанова и баща й полк. проф. Делчо Наплатанов. Той ръководи копаенето в Царичина.
Какво се крие зад мистерията - само наивитетът на Генщаба ни или знаци от все още непонятен за нас висш разум.
Дупката в Царичина се копае от 6 декември 1990 г. до ноември 1992 г. Тунелът стига 160 м дължина на дълбочина 64 м от повърхността на земята. В екипа, назначен от шефа на Генщаба тогава, ген. Радню Минчев, са екстрасенската Марина Наплатанова и баща й полк. Делчо Наплатанов. Той е професор, д-р на техническите науки и завежда Военнонаучния отдел на Генщаба.
В разгара на дълбаенето в Царичина, през февруари 1991 г., дъщеря му Марина се хвърля от 10-ия етаж на блок. Причината е неизвестна, но младата жена твърдяла, че е обсебена от непозната енергия.
Баща й, съкрушен от загубата, решава да проговори за секретни разработки на руснаците, изпробвани у нас. В доклада му до президента Желю Желев тогава се споменава т. нар. лептонно оръжие.
С него, твърди полк. проф. Наплатанов, може да се разгражда психиката на човека. И той неусетно да полудее. Военният учен твърди, че въпросното оръжие е тествано и в екипа, работещ в Царичина. С него било въздействано на дъщеря му, както и на шефа на Института за космически изследвания на БАН, акад. Кирил Серафимов. Последното твърдение звучи шокиращо, защото прочутият наш астофизик е починал от тежък инсулт. Без да се знае от какво е бил причинен.
Ненадейно тялото на разприказвалия се полк. проф. Наплатанов е намерено под моста в жк. Дружба на 13 февруари 1995 г. С пречупен гръбнак, той е издъхнал моментално след падането. Дали е хвърлен, или нещо го е влудило и подтикнало да скочи от моста? Съдебната експертиза е лаконична и суха - става въпрос за самоубийство. Но проф. Наплатанов не е оставил предсмъртно писмо...
Важен детайл в цялата мистерия Царичина е разходът на 16 млн. лв. за нея. Те са от военния бюджет и когато започва епопеята , все още са сериозна сума пари. Чак през април 1992 г. левът се обезценява до 23 хил. за 1 долар. Това обяснява защо са изчезнали дневниците за работата в Царичина, както и отчетните рапорти на военните й ръководители до Генщаба. Извън военните далавери и психотронни оръжия случаят Царичина все още пази непонятни факти:
- 160 м тунел е издълбан без никакви подпори и не са последвали срутвания.
- Медиумът Ели Логинова, която поема "обекта" след самоубийството на Марина Наплатанова, твърди, че долу е гробът на първото разумно същество на Земята.
- Ванга тогава потвърдила тезата й: "Ни маж, ни жена, то е жута маймуна и е на 100 м зариено", казала пророчицата от Рупите. Видеозаписът на срещата с нея обаче също изчезва.
- Десетки жители на Царичина по време на копаенето й виждат в една нощ ярка светлина да се спуска от небето и да влиза в дупката.
"Нощен труд" |
| QUOTE | Вторият филм от поредицата “Факти и мистерии” на Борислав Лазаров разследва прекратената секретна операция на Генералния щаб на българската армия в село Царичина през 1990 г. Тогава екстрасенси и висши военни започват търсенето на тайнственото съкровище на цар Самуил. Скоро след началото на операцията става ясно, че в Царичина се намира гробницата на първото разумно същество, населявало Земята. Тази информация е изпратена от извънземна цивилизация, с която екстрасенсът Елисавета Логинова поддържа телепатичен контакт. Логинова насочва военните, които прокопават тунел с дължина повече от 160 метра и дълбочина 135 метра. Две години и половина след началото на секретната операция разкопките са прекратени.
Дали Царичина крие доказателството, че не сме сами във Вселената, или всичко е било голяма измама на стойност над 16 милиона лева? Зрителите на bTV ще преценят сами с помощта на мненията на преките участници в операцията. Сред тях са Елисавета Логинова, бившият съветник по националната сигурност на президента Жельо Желев – ген. Стоян Андреев, двама от учените, изследвали прокопания тунел – бившият директор на Националния археологически институт - проф. Димитър Овчаров и директорът на Националния исторически музей - проф. Божидар Димитров. Жителите на село Царичина, които са били свидетели на разкопките, също споделят своите мнения във филма.
За първи път във “Феноменът Царичина” зрителите ще видят виртуална възстановка на събитията отпреди 17 години и ще чуят признанието на висши военни, пожелали анонимност, че всички документи и предмети, свързани с операцията, са засекретени от Генералния щаб на българската армия и Министерството на отбраната.
Кой и защо има изгода от прикриването на фактите за най-загадъчната военна операция в най-новата история на България? Защо президентът Жельо Желев и бившият министър на отбраната Димитър Луджев отказват да коментират какво се е случило в Царичина? Какво ще открием, ако влезем отново в Царичинската дупка?
Зрителите ще намерят отговорите за себе си, след като станат свидетели на разследването на екипа на Борислав Лазаров, продължило повече от 4 години.
Откъси от мненията на преките участници в секретната военна операция в Царичина:
Елисавета Логинова – екстрасенс:
„…Нямаше и пет минути и се върна Генерала много развълнуван и каза: "Каца космически кораб. Елате всички!... Постепенно непознатият летящ обект започна да слиза, като от облака излизаха тези големи, силни светлини, въртящи се в кръг...”
Ген. Стоян Андреев – Бивш съветник по нац. сигурност на президента Жельо Желев:
„…Не мога да си представя, че едновременно всичко е било толкова нагласено, че ще видят едно и също явление 10 души...”
Проф. д.и.н. Божидар Димитров – Директор на НИМ:
„Това е срамен случай. Освен това е много по-сериозен от досиетата. Става дума за откраднати 16,5 милиона лева...” |
Отбележете кои са хората изразили мнение по въпросния феномен. Ей, тук на 3-4 реда по-горе са.  За финал на моето изложение малко връзки с повече информация и източниците които съм ползвал: Тема във форумПорталът "Независим"Част 2 и 3 на книгата “Феноменът Царичина” на полк. Цветко Кънев Какво е мнението ми ли? Подзаглавиято да се че чете без "или" и въпростителната.
--------------------
"?????? ???? ???????, ?? ???????? ???? - ??? ????? ?? ???? ?? ? ???????"
|
|
|
| iss |
|
Отдаден
Група: Участници
Съобщения: 1 090
Участник # 365
Дата на регистрация: 8-May 06
|
Ето какво казва леля Слава за Царичина(цитат от книгата на Хр.Нанев "Зеница към вселената":
| QUOTE | ЩРИХИ ОТ ЦАРИЧИНСКАТА ЕПОПЕЯ
За Царичина все по-често се говори и пише като за легенда. А тя е удивителна реалност. Свръхес¬тествени тайни ли крие това на пръв поглед невзра¬чно, а, може би, вълшебно място?
1990 година. Група военни, обсадили дома на Сла¬ва Севрюкова, шумно я атакуват. Намесят ли се хората под пагон, разговорите стават делови. Загадъчни ми¬сии. Понякога необяснимо тайнствени. Тъй е и сега. Приседнали в хола на пророчицата, обстрелват я с въпроси.
Царичина - кипро селце, сгушено в южните скло¬нове на Стара планина недалеко от Костинброд. В околностите му са решили да извършат проучвателни разкопки. С каква цел? - Само те знаят.
Всъщност, знаят ли?
- Лельо Славе, почна се!... От утре - на обекта!...- Гласовете им тръпнат. - Паранормални явления се вихрят по онези места! Струят свръхенергии... Какво, според теб, ще открием? Съкровището на цар Саму¬ил? Скелет на непознат сапиенс? Информация от Ат¬лантида? Или?... Само ти би могла да усетиш какво ни чака... Кажи!
Умолително я поглеждат.
- Виждам я вашата Царичина – прорицателката прецизно описва релефа на местността, определена за сондаж.
Внезапно застива в съзерцание.
- О, какво има там!...
- Да, лельо Славе, Знаем... Достигнем ли дълбини¬те, които очакваме, ще се промени представата за Чо¬вечеството. Навярно много по-древно от известното за него! Интересува ни ще се отворят ли "вратите към Космоса"?... - Обстрелът продължава.
В присъствието на Слава Севрюкова поведението на хората непредсказуемо се променя. Дали поради дарбата и естествеността й, скъсяваща дистанцията?
- Ама и вие... Колко сте смели! - Благодушно се смее пророчицата. - Защо ще копаете?
- Как защо? Генералният щаб... Милиони левове! Мощна техника, жива сила!... Ти кажи, лельо Славе, само кажи. Първо - какво ще бликне от земните не¬дра? Второ - към правилния квадрант ли сме се насо¬чили? Трето - ако не, кой е най-подходящ?
Въпросите валят.
- Вижте, не ми харесва таз работа! - Слава Севрюкова рязко сменя тон. - Опасно е! Казвате, "врата към Космоса". Да, един от "вселенските проходи" действително е там...
(Тайнствената свита зашумява.)
- Но обектът е идеално защитен. Чуйте внима¬телно. Размислете. Не му е дошло времето. Казвам - огромен риск... Откажете се. Питате, какво ще откриете? - Жертва ще има, жертва-а-а-а!...
- Лельо Славе, но как?! Какво говориш?... Милиони левове... Генералният щаб... Одобрен план... Ще копа¬ем!... Бяхме вече при Ванга... Тя одобри...
- Е, щом сте били при нея... Мен що ме питате?...
- Авторитет си, о-о-о, лельо Славе\ Как тъй защо? Нима можем без тебе?!
- Казвам, не му е дошло времето - непоклатимо от¬сича. - А инак, виждам - ще ровнете тук, ще ровнете там. И какво? -Антики. Знам, друго търсите... Гробница на първото човешко същество, обитавало земята... Ноевия ковчег... Свещените скрижали... В мислите ви летящи чинии се меркат... - Отново се позасмива. -Права ли съм?
Мълчание.
Прорицателката заговорнически сниша¬ва глас:
- Чуйте добре, без¬ценни послания се таят под Царичина, но са прекалено надълбо-ко. Идеално защитени. Рано, рано е, рано... Ще стигнете, виждам, донякъде и... ще се откажете. Защо?... Я вложете в нещо добро народната пара. - Рой тревожни видения са преминали през очите и. Гласът й е строг. - Бедни хорица... Старци изнемог¬ват, бедстват сираци.
- Но, лельо Славе!...
- Казах, недейте! - Безкомпромисна е. - Закъде бързате? Истината достигат онези, които умеят да ча¬кат. Не убивайте времето, не ранявайте Вечността!
Железни аргументи.
Изведнъж се преобрази. Военните ли я раздразни¬ха с твърдоглава решителност? Или вникващата от¬въд видимото за кой ли път разчиташе Бъдещето за онези, които имат очи, а не виждат?
Нищо повече не успяха да изкопчат от нея.
Дали това не бе знак?
Същата година със сензитивите Цветана Ранге-лова и Игнат Игнатов участваме в нощния блок на Българското национално радио - програма "Хори¬зонт". От 00.00 до 03.00 часа след полунощ демон¬стрираме енергийна диагностика на непознати по те¬лефона. По онова време това бе сензация.
Развълнувани тълпи очакват лична среща пред ме-дийната сграда.
Нервите - опнати. Директното включване в ефир крие непредсказуеми изненади. И рискове.
В студиото ненадейно нахълтват двама журнали¬сти. Млади, ентусиазирани, задъхани. С очи зачерве¬ни. Пламнали от вълнение, гласовете им тръпнат.
Водещият Румен Ивайлов, с професионален нюх в журналистическия рейд, мигновено надушва сенза¬ция. Прекъсва ни. Непринудена спонтанност в ефир.
Включва ги:
- Драги слушатели! Непредвидени нощни гости! Сред нас са... Бихте ли се представили?
(Правят го.)
- Защо в среднощния час тъй внезапно?... И откъде?
- От Царичина. Невероятни открития! В шок сме. Не можем да мълчим. Утре ще е късно...
- Изненада?! Министерството на отбраната ко¬пае от месеци забуления в тайнственост обект. Убий¬ствена секретност. И така, смело! Каква изненада?
- С очите си видяхме. На бял свят излезе огромна каменна топка Диаметър - над метър. Идеално за¬кръглена, гладка. Полирана до блясък! На двайсетина метра под културния земен слой.
- От какъв произход?
- Никой не коментира... Възбрана. Смразяваща секретност.
Говорят задъхано. Прекъсват се взаимно.
- Моля, обяснете на уважаемите слушатели как се стигна до откритието? - Водещият забавя темпо. -От коя епоха е находката? Касае се за археологиче¬ски артефакт? За свръхестествени реликви? Или?... Говорете!
- За епохата нищо не се знае. Задават се гигантски дълбочини. - Журналистите снишават глас. - Надве¬чер военните изкопаха... мраморен орел с разперени крила. Над два метра. Дивна красота!
- Невероятно! Къде са находките?
- Потулиха ги. Цензора. Все едно не са съществу¬вали. Утре ще е късно. Бързаме. Нарушихме "каран¬тината"... Загадъчни предмети. Що за цивилизация. Питаме се - земни ли са реликвите? Или?...
* * *
Това не е краят на историята, започнала с възторг, завършила с мъглява недоизказаност. Нека дадем гласност на един от оцелелите участници в Царичин-ската експедиция. Известен от предната книга за Сла¬ва Севрюкова „Бъдете в този свят, но не от този свят"- доктор Димитър Сираков.
Петнадесет години след обгърнатите в информа¬ционен мрак събития той си спомня:
- Няма случайности на тая земя. На 21.11.1990 г. в НДК София се състоя Международна среща на сензитивите. Присъстваха академик Наумов, феноменалният Алан Чумак, Людмила Ким. Почетен гост бе доайенът на българската психотроника Слава Севрюкова. Наскоро завърнала се от Йерусалим, приятелски се шегувахме - станала бе хаджийка. По онова време надълго разговаряхме с пророчицата за предстоящите проучвания в Царичина.
И така, на 06.12.1990 година бе даден старт на опе¬рация "Слава". (Случайно съвпадение с името на про¬рочицата? - б. а.) Разкопките на обекта продължиха две години и половина. Тогава там се озова и инженер Стамен Стаменов от Асоциация "Феномени". Същия ден военните изкопаха каменния орел. Забележител¬но творение. Лявото крило - прегънато, извито. Като две усукани една в друга спираловидни вериги. Уподобяваше сякаш човешка ДНК. Дясното завърш¬ваше с лъвска лапа. Без аналог в археологията. Без¬прецедентна находка. Науката мълчи.
- Какви дълбочини достигнаха подземните проходи, напомнящи миньорска шахта?
- Царичина не бе златна мина, макар с години да я категоризираха като такава. Спираловиден отвесен тунел - над 160 метра дължина. Схема за работа по¬лучавахме ден по ден от контактьорката Елисавета Логинова. Тя направляваше изкопа, осъществявайки връзка с Космоса.
- Каква е другата находка? Изкопали сте, както се узна, огромно каменно кълбо.
- То бе още по-интересно - загадъчно се усмихва докторът. - Закрито с масивна гранитна плоча. Как ли не се мъчиха инженерните части - с въжета, ма¬кари, скрипци, лостове... Не помръдва. Изведнъж - с едно докосване на ръката, елегантно с лекота се из¬въртя. Зейна проход.
Тайнствени защити. Енергийни ограничения.
Открехна се плочата. А под нея - тунел. Първо в него проникна специализирано отделение химически войски в защитни облекла. Задължителни мерки за си¬гурност. Дезактивираха пространството, да продължим обезопасени надолу.
...Крачка не успяхме да сторим. Пред нас се въз¬прави... Не, за това нямам право да говоря.
Докторът тръсва глава.
- Годподин Сираков, над петнайсет години оттога¬ва. И най-засекретените операции губят давност.
- Разкопки с кодово название "Слава" под ръковод¬ството на генерал Минчев... Но не, нямам право... Ще споделя само това и край. Вие преценете дали да пуб¬ликувате... Невероятни реликви. Балсамирани остан¬ки. Чудесно консервирани... Толкова. Нека се произне¬се науката. И бъдещето.
- Присъствали сте на срещите с леля Слава и Ван-га. Сбъдна ли се предсказаното на докоснатите от Бога?
- Първият изкоп бе спираловиден - встрани и надолу. Пет пъти вертикално се събираше на едно място. Достигаше 44 метра дълбочина. Толкова... О, да... Само това. Знам, ще ви заинтригува - усмихва се докторът. - След знаменателно съновидение на направляващата разкопките Елисавета Логинова, наложи се спешна среща с Ванга. Пророчицата тогава строго ни смъмри:
„Как може?!... Боже-е, Боже!... Военни... Браво! Ко¬паното се трупа над тунела... Оти, питам? Срутва¬не ли сакате?!... Да разчистите! Бърже! Пострадали сакате?!..."
- Петричката пророчица системно ви насочваше?
- Да, поверително предупреди: „Ке стигнете един капсул. Какво е съдържанието - консервирано. - Чо¬век? Мумия?... - Ванга тайнствено вдигна рамене с гримаса на почуда. - Не знаете дали капсулът е под налягане. Що ке чините с оня маймун, бре? - Ни маж, ни жена... Отвори ли се херметичнио капак, онова същество може да се съживи от въздуха. Що ке чи¬ните, питам, кога оно се пробуди и проговори?..." - Прорицателката шумно се засмя.
- Как завърши мистериозната епопея? Какво ли не изписа пресата за Царичина, превърнала се в ония вре¬мена в свръхестествена реликва. Даде се наистина предсказаната жертва. При неясни обстоятелства загина Марина Наплатанова, дъщеря на участващия в разкопките полковник професор Наплатанов. Не¬познати сили, тайнствени енергии ли се вмесиха? Нима предупрежденията на Слава и Ванга не бяха достатъчно категорични?
- Неочаквана развръзка. Всеки четвъртък войничета изнасяха на гръб пръстта от тунела. Каква пръст - ска¬ла. Миньорски пистолет с мъка я пробиваше. Въпреки дълбочината, едва втората година бликна вода.
Спускайки се спираловидно, един ден стигнахме странно изографисана каменна колона. По онова вре¬ме поддържахме постоянна радиовръзка с Генералния щаб на армията. Релейните станции този ден прегря¬ха. Какво да правим? ...Пред нас- масивна зала. Там навярно ни чакаше въпросната капсула... (Докторът млъква.) Не, за това нямам право. Клетва съм дал.
- Каква бе дълбочината на изкопите преди края на проучването?
- 66 метра надолу по вертикала, близо 180 - по спирала.
- Загатнахте - колона с надпис. Лично сте я виде¬ли? Бихте ли я описали?
- ...Неразбираеми знаци. Надявахме се на инфор¬мация за "първия безполов човек на Земята".
Когато споделих за колоната с леля Ванга, тя още по-шумно и звънко се разсмя: „Охо-о, що е време за¬напред... - Тръсна глава. - Ке биде разчетена. - И тихо допълни. - Она е история на човешкио род от първороднио син насам..."
(Незнайно защо, откак свят светува феноменал-ността предявява странни, трудно обясними предпо¬читания - компанията на необразованите. Дали защо¬то родната наука все още с неоправдано невежество пренебрегва и потиска шестото сетиво?
Ванга и Слава - поредно доказателство за това. - И двете с начално образование, но с недостижим само-роден потенциал. За заслугите си приживе получават признание в науката. Ванга - старши научен сътруд¬ник (с ранг професор) към закрития "Институт по су-гестология" в София. Слава - извън страната за дока¬зани приноси в областта на ядрената физика - б. а.)
- Съществуват космически програми – въздиша докторът, - но има и непреодолими прегради. Енергийни стопери. Мъдрост трябва и много, много търпение. Всичко с времето... Сякаш още чувам гласа на леля Слава: „Недейте! Рано е още, рано-о-о!..."
- Как гледаше тя на Царичинската епопея? Какво ви съветваше?
- По онова време контактувахме повече с леля Ванга, отколкото с нея. Всеки е с мисия на тая Земя. Най-тежката на духовно зрящите. Слава предупреж¬даваше: "Не сме дорасли. Морално не сме готови за предстоящите открития." Ванга по своему го по¬твърждаваше.
Тъй и стана. По тъжна ирония на съдбата.
Генералният щаб реагира светкавично. Първо -забрани изнасяне на пръстта от войници. Второ -с нея се заеха сигурни проверени хора, офицерите. Накрая, объркано, неадекватно след изненадалите го събития, Висшето командване нареди да се за¬печати и изолира входа на тунела. Тонове бетон се изляха. Мястото е недосегаемо. Засега. Навярно и с години занапред.
- ...Защо бе всичко това? - Разсъждава със страст и романтика докторът, оцелял по щастливо стечение на обстоятелствата в рискованите проучвания на обект с кодово название "Слава". - Част от военните вече ги няма поради преклонната им възраст. От другите нищо няма да изкопните. Само това ще споделя, а вие разсъдете. Открай време ни изкушава материалният подход към света. Да пипнем искаме, с очи да видим. Дълбините на Царичина не са извор на мистични изживявания. Там е кодирано космично послание за еволюцията на разума. Доказва - не сме сами във Вселената. Не сме и "проходили" още сред звездите. Дали, мисля, някога ще се случи...
От часа на разкопките течеше кодирана инфор¬мация: „След три дни ще отворите..." Ще отворим какво? Очаквахме наистина работата да приключи за три дни. Две години не ни стигнаха.
Това е космическа програма. Думата "ден" може да означава столетие или хилядолетие.
...Пред нас се открои отвор с форма на арка. Зад нея - ясно оформени таван и стени. Узна се - същест¬вува пряк вход - "врата към Вселената". Опрели в нея, крачка не успяхме да пристъпим. За капсулата бе прекомерно рано. Така твърдеше и леля Слава. Можеше да стане страшно. Странното същество да оживее и...
...След двегодишно проучване входът на разкоп¬ките бе бетониран. Рано е още, рано...-Мълви като омагьосан докторът.
Внезапно, сякаш пробудил се от сън, тръсва глава:
- Думица повече не чакайте!
* * *
Призрачна мъглявост. Въпреки строгите мерки, в медийното пространство витаят какви ли не хипотези и мистификации за свръхсекретната операция.
Какво ново можем да узнаем за една от енигмите в България след близо петнайсетгодишно мълчание? Ако в Америка не секва интересът към космическата катастрофа в пустинята край Розуел заради труповете на извънземни, с какво да се похвалим ние, освен със скромничката "царичинска дупка"? Отдали предимство на поредния "по-голям брат"...
Плетеница от мистерии. Подземният оазис чака разгадаване. Доверим ли се на откъслечните, теле-графично кратки, премерени като с аптекарски везни коментари на военните, толкова е секретен, сякаш не е съществувал.
Какво принуждава дисциплинираните служители на пагона да затулят "обекта" в непроницаемост?
Възможно ли е Министерството на отбраната да "покрие" завинаги поразителните находки?
Отговорът - реакцията на уважаемото ведомство е обяснима единствено, ако се е докоснало до материя, за която няма обяснение.
Нека обсъдим и други интригуващи факти. От пър¬вия ден на прецизно подготвената операция блокира багерът, дотогава технически изправен. Военните про¬дължават работа саморъчно. Тогава настъпват зага¬дъчни паранормални явления. Неидентифицирани светлинни тела закръжават над селото. Има сведения за кацане на НЛО близо до него. Разтревожени от не¬чие невидимо присъствие, охраняващите обекта куче¬та раздразнено лаят.
(В една от следващите глави ще узнаем за сходни¬те, както се очертават, дори закономерни реакции на домашните любимци на Слава Севрюкова при контак¬ти с неведоми сили - б. а.)
По-късно достъпът неведнъж е възпиран от психо-енергийни бариери (непробиваеми, блокиращи физи¬ческото проникване енергийни полета с неясен произ¬ход - б. а.). Ограниченията са не само върху хора и животни, а и върху изрядната дотогава техника, пре¬върнала се без причина в безпомощна.
Доказателство за чужд разум или скъпоплатена измама? Сблъсъкът с непреодолимото провокира непредсказуем ответ. Шокирани от изживяното, след повече от двегодишно лутане из влажните подзем¬ни лабиринти, военните взимат най-мъдро решение - спират проучвания, без да ги изведат докрай. И без публично обяснение.
Какви са енергийните стопери? От кого са зало¬жени? Какво е отвъд тях? - Съмненията оживяват в призрачния страх от неизвестното, подхранвани от страстите на Егото. Извън тях отсъстват. Отсъстват и аргументирани отговори. Както и продължение. Раз¬копките панически са прекратени. Досега няма офици¬ален доклад на Министерството на отбраната за тях. За да се превърне Царичина в златна мина. На мистификациите.
Заплаха ли стъписва Военното министерство? Защо слага край на обещаваща небезрезултатна опе¬рация, извършвана, както се твърди, с "хирургическа точност", струваща на данъкоплатците 16 милиона лева? Логично е и да се запитаме: автентична ли е "мъглявата епопея" или съмнителна игра на въобра¬жението на хора с болна фантазия?
Ако бяха такива, как са получили висше армейско образование? Не, дисциплинираните служители на пагона не са обзети от безумие и параноя. Не биха копали над две години за "Бог да прости". Насочва¬щите данни, по които започват работа, са надеждни. Откритията - впечатляващи.
Водачите на експедицията твърдят: „Само след няколко метра щяхме да стигнем до предсказаното безполово двуметрово същество. От входа на зала¬та вече се процеждаше светлина. В тоз ден спряха разкопките."
Съвършено различно е мнението на геолозите, дали експертна оценка за прекратяване на работата: „Ако аварийно не бе прекратен изкопът, само някол¬ко метра по-надолу щеше да бликне подземна река и да ги издави."
Коя е истината? Не е ли права Слава Севрюкова: „Рано е още, рано..."
Вместо словесни еквилибристики, Министерство¬то на отбраната потулва сензационните находки. И застива в мълчание. Реакция, аналогична с тази на НАСА за НЛО в пустинята край Розуел. Закономерна при срещи с необяснимото.
Коя е тъмната истина? Защо при поява на "съм¬нителни обекти" като по тревога преди всички на¬хлуват военните? И уж все нищо не разкриват, а след намесата им задължително се слага гриф: "Строго секретно!'"?
Ни веднъж по време на разкопките няма срутване, макар спираловидният проход да не е укрепен според изискванията на минно-геоложкото дело. Това, според участниците доказва, че тунелът, някога е бил проко¬пан в скалата, а военните само са го разчиствали.
Изваденото на бял свят в оня "обречен квадрант" толкова ли е стратегически безценно, та той е пре¬върнат в недосегаем, а информацията - в дълбоко засекретена? Толкова ли е страшно, ако се окаже -не сме сами в Космоса'? Ще се наруши ли национал¬ната и глобална сигурност с признанието: Вселената е обитавана от многократно по-напреднали съще¬ства, оставили трайни следи? Нима е ужасяващо, че НЛО не кръжат единствено в Небето? А, може би, долу, в "подземната зала" се крие представител на човешкия генофонд, приведен в състояние "сомадхи" (привидна безжизненост)?
Истината - "царичинската епопея" е перфектно проведен, задълбочен изследователски акт. Ако бе фриволно хрумване, военните за нищо на света не биха хвърлили милиони левове, жива сила (част от нея пострада) и години упорит труд на вятъра. При категорични гаранции и изрядна техника, подготве¬ни какво ще открият, те са го намерили. За да остане трайно засекретено.
Завинаги?...
* * *
Царичина - уникална империя от подземни тайни. За първи път в историята на Българската армия воен¬ните участват в такава сензационна операция.
Неизбежни са въпросите:
Първо: каква е идентичността, произхода, пред¬назначението на находките?
Второ: къде се съхраняват?
Трето: докога ще е ембаргото за изнасяне на не-предубедена информация?
Четвърто: не се ли укриват доказателства за съ¬ществуване на ранни човешки образци на Земята? Или на по-съвършена от нашата проява на живот?
Пето: при среща с необяснимото, докога ще се отрича то?
Отговорите биха дали обяснение защо "обектът" е изолиран от общественото внимание в страната и по света. Защо камари бетон затулят устата на неудобна¬та истина.
Едва ли скоро ще получим компетентни обяснения. Единственото, което представителите под пагон заявя¬ват, е: „Без коментар!"
"Царичинската авантюра", както се квалифицира неоправдано пренебрегвания в най-новата ни история акт, е сравнима с кутията на Пандора и разлетелите се от нея тайни. Документите, включително Дневни¬кът на разкопките, касетофонните и стенографски записи на разговорите с Ванга и Слава след приключ¬ването й загадъчно изчезват.
Висшите военни магистрати като че нищичко не зна¬ят за съдбата на скъпоплатения "проект". Археолози и историци от своя страна академично, с насмешка ква¬лифицират "дилетантските разкопки" за "дивотии" и "феномени на човешката глупост". "Потайностите" в оня район се превръщат в обект на жълтите издания.
За да звучат там пошло, карикатурно.
А по цял свят се работи сериозно по тези въпроси.
* * *
По-древни са нашите земи от знайното за тях. В недрата им се таят неразлистени мистерии.
Царичина, появила се от нищото, изчезна в нищото. Непроницаем сфинкс със затулена уста. Тайни от ми¬лиони лета под бетонен саркофаг. Усмирителна риза на вихрещи се страсти. Явление, запратено в бъдеще¬то.
„Рано е още, рано..."- Не заглъхва предупрежде¬нието на Слава Севрюкова.
|
--------------------
????-???? ?? ?? ??????? ? ???-??? ?? ?? ????????!
|
|
|
|
|
Група:
Съобщения: 0
Участник # 0
Дата на регистрация: --
|
Рано било...
Не вярвам Слава Севрюкова да е имала предвид евентуалното време,когато нашето Отечество би се казвало еврия...Та тогаз еврей спокойно да довършат разкопките...Защото те ги спряха!
Защото искат да си присвоят нашата божественост/така го мисля-така го пиша/!
.......................
В този ред на мисли,като си направим Браунгаз-генератора,никакъв бетон няма да ни спре.Да видим Вратата...
...........
Пък тогаз може и да почукаме...
|
|
|
| buden |
|
Участник
Група: Участници
Съобщения: 199
Участник # 1 389
Дата на регистрация: 12-March 08
|
До колкото си спомкням съм го споделял и го друг път, но ще го напиша отново. Имах познат участвал в копането на тунела. Обикновен войник на служба е бил тогава. Преди да се наближат откритието военните са използвали трудоваци за черната работа, а в последствие са ги замененили с доверени офицери.
Сподели, че долу под земята са хващали радиостанции с много добро качество. За разлика от повърхността, където сигналът бил слаб.
Вероятно и други от четящите тук имат познати от онези няколко набора войници свидетели на проекта.
| QUOTE | | Защото искат да си присвоят нашата божественост/така го мисля-така го пиша/! |
И аз споделям това предположение до някъде, но че не сме били готиви също е вярно. А дали сега сме?!
Да вземем пример с китайците които окупираха Тибет, дали са го окупирали само заради приходите от туризма и самата територия - НЕ, а заради това което крие. Или пък американците, които се разполагат трайно на земите на Месопотамия.
| QUOTE | | Тепърва започваме да се осъзнаваме и няма да е никак лесно |
Така е битката тепърва започва и няма да е лесно. Онези са си оставили черешката за накрая, но то ще се окаже цяло дърво. А Дървото е в нашата градина не случайно! Ние ще се радваме на Неговите плодове, защото ние умеем да споделяме радостите със света.
|
|
|
| anti666 |
|
|
Някога, преди много години в едно далечно село живеел един мъдрец. Той бил много умен и справедлив, силен и добър. Цялото село идвало за съвет при него. В младостта си пътувал много, дедите му били също мъдри и през годините събрал цялото знание и мощ на света, които държал в една заключена соба, за да ги предаде на синовете да ползват като заякнат. Селото го уважавало и всички живеели в сговор, къщата му била голяма и уредена. Дошъл обаче отнякъде един уродлив скитник. Хората били добродушни и го приели като свой, въпреки грозния му вид. Той обаче дълбоко в себе си таял страшна злоба. Мразел всички, задето били различни от него. А от всички най-мразел Мъдреца, но я криел дълбоко в себе си тази омраза и ходел при него редовно да му иска помощ. Мъдрецът бил щедър и великодушен, помагал на всеки, дошъл за услуга. Така Уродливият се замогнал и започнал да дава пари на съселяните си, като им искал лихва, от която печелил повече. Натрупал доста пари, но това не му било достатъчно. Трябвало му власт! Кроял той пъклени планове да вземе на Мъдреца къщата му, за да влезе в заключената стая, където е скрито могъществото. Тогава щял да управлява цялото село, а защо не и целия свят! Дълго мислил какво да направи и внимателно наблюдавал синовете на Мъдреца. Те били трима. Най-малкият, Миткалото му викали, го привличало да пътешества и като заякнал тръгнал по света, далеч от бащиния си дом. Средният бил много работлив, но не му оставало време да види какво става наоколо. По цял ден блъскал по къра, а вечер се прибирал и заспивал. Най-големият, който трябвало да наследи ключа от Заключената стая, бил обаче мързелив и много доверчив. По цял ден киснел в къщата на лихваря при дъщеря му. Тя го черпела с омайно вино и му шепнела любовни думи по инструкции на баща си. Накрая така го омаяла, че я взел за жена и я довел в дома си. А тя, като го упойвала с тежки билета, тичала при лихваря по тъмни доби да доплете паяжината.
Досетил се какво става старият Мъдрец, извикал големия си син и му казал, че заради снахата е скрил ключа за стаята и сам ще си предцени на кого да го даде. Ядосал се онзи, замахнал с брадвата и убил баща си! А вещицата тихо потривала ръце в другата стая. Минали години, обърнала тя навсякъде да търси ключа. Мъжът и след толкова омайни билета загубил и желание да живее. Просто лежал и гледал в една точка. Средният син станал ратай на лихваря, блъскал като вол и само псувал наум. В къщата им се настанил и уродливият лихвар, който вече държал цялото село и всички идвали да му се молят за пари и да му целуват краката. Как ли не се мъчили да отворят стаята, все не успявали. Накрая я зазидали, защото знаели че последният син на Мъдреца все някога може да се върне.
Така и станало. Една нощ, високо в планините, най-малкият сънувал странен сън. Баща му се явил и му казал – “Сине, стани та иди в къщи, че поганци са я нападнали! Ще намериш ключа, който съм скрил, та ще отключиш. Па хвани отвътре най-голямата сопа. Тя е вълшебна, сама ще пердаши когото трябва. Хвани и налагай докато не се извлече тая паплач от дома ни, че да миряса и селото. Братята ти сами ще се оправят после от уроките.
На сутринта Миткаля яхнал коня си и препускал без да спре чак до в къщи. А там го посрещнала снаха му, пък почнала да му хортува, че вратата за Стаята е зазидана, а пък и рано е още. Я да отдъхне, чай ще му направи, с омайно биле вътре. Брат му и той повтарял с втренчен, странен поглед “Рано е, рано е!”. Почудил се най-малкия брат що да стори, уморен бил от пътя. Рекъл, да си почине, пък то и утре е ден. Поел чашата с чая и се отпуснал тежко на миндера. А утре вече било късно, защото не се събудил повече.
Историята разбира се може да има и друг край.
|
|
|
|
|
Група:
Съобщения: 0
Участник # 0
Дата на регистрация: --
|
Може,разбира се!
|
|
|
| anti666 |
|
Отдаден
Група: Участници
Съобщения: 2 320
Участник # 700
Дата на регистрация: 22-September 06
|
Коя е Дора Петрова? Съвсем малко сме чували за нея. С тази жена, ако е още жива няма интервюта, не е в прожекторите на медиите. С две думи - една невидима, до болка позната нам сила е наложила информационна завеса над нея. Причината? В този случай е прозаична. Досието на служителката от ДС е засекретено. И тя си знае много добре защо. Дора Петрова е била главния екстрасенс на Държавна сигурност. По друга тема нейният пряк началник, бивш зам-шеф на Второ главно управление на ДС намесва името й наскоро в интервю http://www.blitz.bg/news/article/331492Сега, няма да коментираме казаното от него. Пенсионираният генерал ни говори за плана Ан-Рът (за същия, който преди няколко години отричаха като конспиративна параноя). А сега вече за него говори генерал от ДС. Разбира се, той пропуска да спомене, че именно неговите колеги бяха и са главните изпълнители на този план за България. А самите Ан и Рът са просто на отчет към босовете си от пирамидата на Ротшилд. Няма да говорим и за амфетамините, за които отново ген.Иванов пропуска да спомене че каналите се държат от неговото ДС, с тази разлика че тогава ги изнасяха навън за валута, а сега се продават (пак под тяхно попечителство) пред българските училища. Втори отдел ДС също се занимаваше с наблюдение и контрол на иманярските дейности, където са използвали активно услугите на Дора Петрова и съвсем логично тя се включва в проекта Царичина Най-главното в това интервю е, че за първи път освен покойния Наплатанов, отговорен фактор тогавав ДС потвърждава, че Дора Петрова е участвала в Царичина. С други думи - Държавна сигурност е имала свой вътрешен щатен агент в проекта "Слава". |
|
|
| anti666 |
|
Отдаден
Група: Участници
Съобщения: 2 320
Участник # 700
Дата на регистрация: 22-September 06
|
И тук нещата се събират в още една тема, за която навремето Елтимир много е говорил. Секретарката на Наплатанов преди време имаше регистрация в сайта ни, преди мисля да бъде банирана ако не се лъжа. Измежду всичките психопатични приказки имаше някои верни неща, едно от които беше за лептонното оръжие, който по същество си е психотронен генератор. Психотрониката се използва активно до ден днешен от същата тази ДС, прекръстена на ДАНС. http://dariknews.bg/view_article.php?artic...&audio_id=85694В тази "война на екстрасенсите" ние не можем да кажем кой крив и кой прав. Явно ДС се е намесила да докопа по стар навик (или по-точно шефовете над нея по масонска линия) "депозитите" на Царичина. Терминът "депозити" използват за всякакви артефакти, които Те смятат, че им принадлежат по право. Лично сме го чували да го споменават. Факт е обаче, че семейство Наплатанови са убити чрез психотроника по най-жесток начин. Така че не може да бъдем убедени от оня генерал, че Дора Петрова е работила ползу родину. Както и повечето от ръководните участници в Царичинската дупка. Неслучайно на такива никога няма да им се даде достъп до истинските съкровища на предците ни. Затова, дай да бетонираме, да не би случайно на читави българи да им се даде достъп и да го използват по предназначение. |
|
|
| anti666 |
|
Отдаден
Група: Участници
Съобщения: 2 320
Участник # 700
Дата на регистрация: 22-September 06
|
Накрая проф. Наплатанов е допълнил 3 ръкописни страници към жалбата си. В тях той пише, че на поредния конгрес на екстрасенсите в България е приета декларация до Народното събрание, с която се настоява „проф. Борис Золотов да бъде изгонен завинаги от нашата страна заради неговата дейност по внедряването на лептонните технологии за разузнаване и психологическото въздействие, тоест за обучението и покриването на територията на България с мрежа от групи психоразузнавачи и психоубийци", тоест той има съществен „принос" за разпространението на психофашизма в България, коментира Наплатанов и задава въпроса в кои държавни структури са внедрени тези групи и кой ги покровителства. Писмото на Наплатанов носи дата 12 юни 1992 г и саморъчния му подпис.
Съкрушен от загубата на дъщеря си, проф. Наплатанов решава да проговори за секретни разработки на руснаците, изпробвани у нас. В доклада му до президента Желю Желев тогава се споменава това лептонно оръжие. С него, твърди полк. Проф. Наплатанов, може да се разгражда психиката на човека и той неусетно да полудее. Военният учен твърди, че въпросното оръжие е тествано и в екипа, работещ в Царичина. С него освен на него и дъщеря му, било въздействано и на шефа на Института за космически изследвания на БАН, акад. Кирил Серафимов. Астрофизикът е починал от тежък инсулт, без да се знае от какво е бил причинен.
За Золотов и неговите подопечни в България Елтимир беше писал много. Включително и в книгата си "Невидимата атака". Виждате обаче как всичко се навързва отново като свински черва. Някой да я е виждал тази жалба на проф. Наплатанов, шеф на научно-техническия отдел на армията? Българският аналог на американската ДАРПА, вече отдавна закрит.
Някъде по иначе медиините ни канализации да се споменава за нея? Освен в нашия сайт и в няколко блога, ни дума - ни стон.
|
|
|
| Йордан_13 |
|
Админ
Група: Админ
Съобщения: 16 427
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06
|
САЩ наредиха Царичина дупка да се бетонира! Великите сили се уплашиха, че сме кръстоска между човек и извънземно http://www.retro.bg/misterii/pstrongsashch...tm_source=retroТук нищо случайно няма. Голямата тайна е, че когато боговете поискаха да станат хора се създаде Българският народ. Гените, които носим са най-важното нещо в тая Вселена, затова сме подложени на Геноцид, претопяване и изселване, като първом бе разбито единството ни като общност. Като се вгледате, малко повече в себе си, ще разберете истината. Единственият шанс да победим, не е поединично. Никой бог не е оцелявал поединично, колкото и безсмъртен да е бил. Затова теогониите на митологиите говорят за свита от богове, безсмъртни хора, които си имат стройна организация и йерархия (Орда, Ордос). Боговете са безсмъртни сами по себе си,да, но са вечни, само когато са в Общност. И първият образ на тази Божественост са жените ни. Пазете гена, огънят му се съхранява в семейното огнище на Общността. Ако няма този ген, няма как духът да се изрази в пълнотата си. ===================================================== Дръзки като вълци единаци, вървим по пътища различни, и чакаме от съдбата знаци, връзки градим кармични”. =====================================================Това са Писарите на Съдбата. |
|
|
| anti666 |
|
Отдаден
Група: Участници
Съобщения: 2 320
Участник # 700
Дата на регистрация: 22-September 06
|
Освен Руска Хазария, тогава явно се е намесила и САЩ. Въпреки че през 1990-91 все още бяхме в хазарската сфера на влияние. Психотрониката, която ДС е използвала по заповеди на чужди сили за да убие участниците в проекта, идва точно по линия ВКР-ГРУ (военното разузнаване на Хазария). Проф. Наплатанов дори назовава имената на Золотов и Казанчеев, които разработват и калибрират психотронното оръжие и го използват в България до ден днешен. Генерала от химически войски Любомир Динев, като ръководител проекта е записвал отговорите на български в дневника си. Зам-министъра на отбраната тогава казва, че са имали старобългарско звучене, което нас поне не ни учудва. http://www.168chasa.bg/Article/2294814Това предупреждение от Динев също е леко заплашително; Това не е темата на България в момента. След години можем да се върнем на нея и пак да разговаряме, но като му дойде време. Сега е безмислена работа. Съветвам ви да не се занимавате с товаПросто човека иска да си гледа старините, а не да го изпържат с психотроника или хвърлят от някой мост, както направиха с шефа на научния отдел на армията. Цялата история също трябва да ни е за урок в бъдеще, когато в Саракта отворим места като Царичина и Градище (Странджа), за да си вземем това, което звездните ни предци са ни завещали. Ясно е, че ще има зли сили, които както през 1991г. ще направят всичко възможно да го откраднат или най-малкото осуетят, атакувайки ключови участници. Така че зад тези хора тогава ще трябва да застане цялата силова и разузнавателна структура на българската Държава. |
|
|
| Йордан_13 |
|
Админ
Група: Админ
Съобщения: 16 427
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06
|
|
|
|
Абонирай се за тази тема
Получавай известие по email всеки път, когато някой публикува съобщение в тази тема, докато те няма.
Абонирай се за форума
Получавай известие по email всеки път, когато някой публикува нова тема в този форум, докато те няма.
Свали / Принтирай темата
Свали си темата в различни формати или виж версия, подходяща за принтиране.
|
Помощ
Участници
Календар
