Завръщането на Тангра

[Eлтимир]

ЗА ТАНГРА НЯМА ЗАКОНИ – ТАНГРА САМ ПО СЕБЕ СИ Е ЗАКОН

Хората вярват, така е създадено човешкото сърце. Но вярват сляпо. Традициите и средата играят решаваща роля. Част от тези традиции са напластени чужди догми върху храма на исконната национална Традиция. Догми, донесени или върху меча на завоевателя, или с търговските кервани, или с красноречието на разни мисионери. Масовият човек повече вярва, по-малко търси. Ние търсим и искаме да знаем. Какво е Тенгрианството, каква е тази наша загадъчна древна Вяра, имало ли е такава изобщо? Какво е представлявала тя? И кое е по-добро за нас – да продължим да вярваме на чуждото или да се обърнем към своето?

А за какво изобщо трябва да обръщаме такова голямо внимание на религията? Нима не можем да си живеем спокойно и без религия? Изглежда не можем. Ако отхвърлим една религия, на нейно място ще дойде друга. И няма никаква гаранция, че тя ще бъде по-добра и по-полезна за нас от отхвърлената Вяра на предците. Вижте едно интересно мнение: “Нима може да се живее в свят, където намират хранителна среда всичките тези мерзости: убийства, грабежи, войни, наркомании? Всичко води началото си от иудохристианските, библейските и коранически догми. “Всичката власт е от Бога”, “Ти си раб божий”, “Смирявай се и се покорявай”, “Всичко е Воля Божия”, “Да бъде Твоята воля” - Тези основни и направляващи съзнанието на човека части от молитви формират покорен, смирен, но едновременно жесток човек-воин, безропотно изпълняващ волята на своите господари. В неговата душа няма място за човешки радости, за щастие, върви зомбиране на човека с помощта на религията. ” - Виталий Танаков, град Йошкар-Ола. Харесва ли ви?

А нима тук, в нашата дунавска България е по-различно? Водачите на Българската /Докога обаче ще е Българска?/ Православна църква извръщат очи от българите и търсят свещеници измежду циганите. Дойде време и ние да извърнем очи от чуждите и да погледнем своите братя-българи. Независимо каква вяра изповядват.

Тенгрианите от Набережние Челни твърдят, че когато ние се молим на чуждо божество, то даваме благословията си на чужд народ, помагаме на този народ, вместо да помогнем на своя. Ние, Българите в днешния ден толкова много имаме нужда от помощ! Кой друг ще ни помогне, ако не самите ние? Но дали само Българите сме Тенгриани, дали няма да останем самотни сред всички останали народи на планетата Земя. Не, няма да останем самотни. Ние не сме сами.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

От Азия се надига една огромна сила, а ние тук, в Европа нищо не знаем. В Азия с пълна сила се възражда древната Тенгрианска вяра, а ние нехаем. Азия се пробужда за вярата в Бога Небе, ние изоставаме от световните процеси. Ето какво пише Федорова Л. В., председател на управлението за междурегионален обществен фонд за съдействие по изучаване културите на народите от Евразия и Америка "Лена-Евразия", г. Якутск: “Тенгрианството е прамайката на зороастризма, хиндуизма, иудаизма, будизма, християнството и исляма. Тенгрианството като майка обича всичките свои синове, "оженили се" за различни религии и всички свои потомци от тези религии, даже ако те са се отказали от нея. Но днес като разкаяли се заради забравата на своята майка синове, те трябва да отидат и да й се поклонят, само тогава съвременното мегаобщество ще придобие общата циментиращата всичките негови членове духовна ценност, позволяваща да съхрани него самото и нашата планета в чистота и цялост. Тенгрианство трябва да бъде признато като основа на духовното наследство на световната цивилизация в името на спасението на самата цивилизация. Дълг на науката е да обоснове това твърдение.” И още едно мнение от Якутия, където има сериозни намерения за въвеждане на Тенгрианството като официална религия на страната: “А ние, якутите по вероизповедание освен християни, сме и Тангара (Тенгрианство) и ние се наричаме хора на Бялата религия.” Тимир Тингиз, 14.02.2003 година.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Подобно е и мнението на Виталий Танаков от гр. Йошкар Ола, макар и видяно през призмата на марийския клон от Тенгрианството: “Така световни религии изискват от своето паство сляпа и фанатична вяра в Бога. Eтническата марийска религия призовава хората в своите деяния, постъпки и мислене да се приближат към Истината, Абсолюта, Бога - “Юмо гай лий” (Бъди като Бог).

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Идеолозите на “световните религии” донесоха на народите от планетата огромни страдания: физическо унищожение на стотици народи, на стотици милиони отделни хора в името и от името на религията. Това е само видимата част на сътвореното. Най-главното – те отклониха човечеството от развитието и усъвършенстването на Духа.” Писа през февруари 2005 година Арон Атабек в казахския Интернет вестник “Навигатор”.

Вълната не подминава и Казахстан: “Също както Руниката представлява исконна писменост на казахите – така и Тенгрианството е исконна национална религия на казахите. Религията и Писмеността са взаимообусловени феномени в духовния живот на нацията.”

Да не забравяме Киргизстан: “- Тенгрианството – това не е ли съвременен опит за възраждане на най-древната религия? – попитахме ние Дастан Исламович.
- Тенгрианството не е религия. То е по-скоро светоглед или светоусещане, характерно за хората от неолита и енеолита. За тях храмове били планините, реките, тайгата. Всичко наоколо било живо: всеки камък, всеки храст. И човекът го знаел. Той знаел, че не е по-силен от природата. Напротив, тя е по-силна от него. Но ако проявиш към природата уважение, то можеш да живееш в хармония с нея.” През май 2005 година в същият Киргизстан избухна бунт, при кой бе свален президента Аскар Акаев. Бунтът бе организиран от киргизкото ислямско духовенство, а причината е изповядваната от Акаев вяра. Според ходжите, в края на всяка своя реч изричал “Да ви благослови Тенгир!”, а не “Да ви благослови Аллах!”, което станало причина за свалянето му. Любопитно е, че Акаев наредил отпечатването на плакат с надпис “Тенгир да подкрепя нашия Киргизстан”. Разбира се, че киргизките ислямисти ще видят заплаха за себе си. Също както такава заплаха виждат и татарските. Ето какво пишат те:

ИСЛЯМЪТ ПРОТИВ ТЕНГРИАНСТВОТО

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

ТЕНГРИАНСТВО

По своята същност неоезическа групировка, поставила си за цел цел да възроди доислямските вярвания на татарите. Инициаторите са в основната си претърпели фиаско лидери на националистически движения. /Такова „фиаско” са усилията да бъде заменено името „татари” с името „Българи”, бел. прев./ В резултат на неуспеха на идеята за бързо създаване на независима татарска държава част от ръководството на националното движение, попаднали в положението на пълководци без армия, те се обидили на народа и на изповядваната от него религия, издигайки странна аргументация.
По тяхното мнение, Ислямът е виновен за “робската психология” на татарите и за “нежеланието им да се борят за независимост”, а не техния личен непрофесионализъм и невежество. Тенгрианите издигат аргумента, че “семитската” религия Ислям е чужда за татарите и затова пречи на тяхната свобода. В тази връзка само завръщането към езичеството ще освободи татарите, твърдят те.

Остава да се надяваме, че инициаторите на това абсолютно изкуствено по произход явление, нямащо никакви духовни корени, навреме ще се осъзнаят и ще прекратят най-малкото безполезния разкол. Нали е ясно, че Аллах Тегале, по-персийски наричан Ходай Тегале, по руски е наричан Всевишний Бог, по татарски звучи като Тенре Тегале, и това, разбира се е, Един Единен и Единствен Създател на всичко съществуващо. Той не може да носи племенен характер, и този въпрос някак си даже е неловко да го обсъждаме в XXI век.

Привържениците на Тенгрианството издават в град Набережние Челни /родният град на Леонид Брежнев, бел. ред./ вестник “Безнен юл”, в който се проповядва идеята за създаване на “татарска първобитна религия”. Лидерите на групата, както по всичко личи, напълно сериозно се виждат като бъдещи шамани и камове.

Древните Български светилища край Волга още са обект на народно поклонение.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Все пак сме длъжни да направим важна уговорка. Във всичките опити за възраждане на Тенгрианството се казват много забравени истини. Но при всеки опит наблюдаваме известно отклоняване в посока на собствения етнос. През пролетта на 2006 година получих заплахи с искане да спра да пиша за Тенгрианството, тъй като то било типично тюркска религия. Иначе щяло да последва наказание. Много интересно. Заплахите дойдоха от турци-мюсюлмани. Даже бяха илюстрирани – с плакати на „Сивите Вълци” и турски националистически песни. Значи те едновременно почитат исляма, който е против Тенгрианството и не позволяват на нас да бъдем Тенгриани, защото сме по произход Българи. Ако обаче решим да прегърнем исляма, ще ни посрещнат с отворени обятия. Наистина любопитно-противоречива позиция. Какво трябва да заявим? Тенгрианството е светоглед, годен да бъде приспособен не само към всеки народ. Тенгрианството има уникалното свойство да не влиза в противоречие с отделните национални религии, а да ги допълва и обогатява. Да обявим Тенгрианството за етническа религия, значи да го принизим и унизим. Особено когато го смесваме с ислям, будизъм, християнство или с каквото да било. Никой не може да има монопол върху Вярата и Истината. Още през ХІХ век Жозеф дьо Местр писа: "Не става дума за модернизация на Църквата, а за една нова форма на вечна религия, която ще бъде за Християнството това, което то е за юдейството." Именно, нова и вечно обновяваща се форма на една вечна Вяра, това е Тенгрианството.

В случая се наблюдава явление, характерно за всички останали религии и духовни течения. Оказва се, че за всекиго Тенгрианството е нещо сходно, но и различно. А нима християните си нямат Православие, Католицизъм, Протестантство и безбройните секти? Нима мюсюлманите не се делят на шиити и сунити? Нима юдеите не са разделени на ционисти и антиционисти? Онова, което отличава Тенгрианството е, че отделните негови течения могат да бъдат различни и пак да са единни в своите различия. Някога, преди много векове не сме враждували помежду си. Защо трябва да враждуваме сега?

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Беше някъде през 1985 г. Един мой съмишленик ми разказа, че според византийски източници, когато Цар Симеон Първи призовал войските пред битката край Ахелой, той издигнал не църковни хоругви, а Български Бончук и бойният му вик не бил "Господи, помилуй", а "За Тангра!". Та онова, което повече от хилядолетие съвсем съзнателно е било унищожавано тук, спокойно можем да го открием у народите, с които сме били съседи. Като почнем от монголци и китайци, та свършим с унгарци и германци. Пък и за разлика от нас, Кавказките българи - балкарците, както и Волжките българи - чуваши, башкорти и казански татари знаят, че някога сме били Тенгриани. Нещо повече – част от тях и до днес са Тенгриани.

В официалните дискусии, които все повече се разгарят и у нас, обаче ме подразни друго. Това “модерно” Тан-Нак-Ра е истинско безумие. Идиотщина някаква, бълнуване на писателя Йордан Вълчев от последните години на живота му. Той именно го измисли. Нито е танк, нито е нак-рак, нито е ра-ма. Тангра! Една дума! Както и Тангра е един. Всъщност дали на Йордан Вълчев не са му „помогнали” да го измисли? И дали не си служат с думата „Тан-Нак-Ра”, защото ги е страх от призоваването на Тангра? Също и спорът за единобожието, понеже съществували алповете. Ако пък знаеха за Умай, за Улген и Ериг, за Етуген и нартите, съвсем щяха да се объркат. Защото тези начинаещи момчета всичко съизмерват с познатата им религиозна боза. Само че Тенгрианството няма никаква, ама никаква връзка нито с юдаизма, нито с християнството, нито с исляма. Една Сила може да бъде бог на горния или на долния или на средния свят, но заедно с това тази Сила е самият този свят, а освен другото тя е проявление на Тангра, въплътена Негова Воля. Тангра пък е Всичко, Той е Върховното Единство според израза на Димитър Съселов. Да вземем за пример пак атома. Едни спорят дали има атоми /които са основата, необходимото условие за съществуването на материята/, защото съществуват електрони, неутрони, протони, мюони, мезони и т. н. Първият казва: как ще има атоми, когато стигаме до податомно ниво! А другият да отговаря: какви електрони, бе! - всичко е атом. Първият спорещ е политеист, вторият - монотеист.

Тегрианството е нещо различно. То казва - Тангра е силата, властта, разумът, заставил тези елементарни частици с противоположен заряд или без заряд да се въртят около една орбита и заедно, в своята съвкупност да създават твърдата земя, върху която стоим. Но едновременно с това Тангра е и самите частици, и самите атоми. Той е всичко. Вселената е много по-сложна, неизмеримо по-сложна, отколкото ние си мислим. Даже материята, и тя не е това, за което я приемаме. Материята всъщност е временно стабилизирана енергия. Древната ни Вяра е била дарена от сили, познаващи до съвършенство вселенските закони и закономерности. Тенгрианството не е злобният, ехиден, взиращ се във всяка буквичка /Ах, тук “ях” ли е написано или е нацвъкано от муха?/ догматизъм, нито е фанатичнното сектантство, нито е циврещата лъженабожност. Ред, но не музейна застиналост, а динамика, движение. Справедливост, но не адвокатска с нейните "казуси", членчета и алинеи, а реална. Съвършенство, но не будистка нирвана, устремена единствено към смъртта, а въплътявано всеки миг в живия живот. Не знам дали ние, които сме се заели с това, ще успеем да възродим в пълната му сила онова древно Тенгрианство отпреди хилядолетия, дали ще успеем да го възстановим. По всяка вероятност няма. Но не е и нужно. Докато хилядолетията са минавали, и светът се е променял. Затова новото Тенгрианство не само няма да е, то не бива да е същото. Тенгрианството не е догма. Не е дори традиция, в "традиционния" смисъл на думата. То е вечно движение, развитие. То е самият жив живот. То е безкраен път.



Знае ли някой колко старинни християнски църкви са преустроени Тенгриански храмове?

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Ако в Тенгрианството все пак има нещо неизменно, вечно, това са законите на Тангра. Но и те са твърде различни от десетте заповеди на Йехова-Яхве. Ще дам само един пример. Законът за всемирното привличане. Ако скочиш от 50 метра височина, ще се утрепеш. Но не Тангра те е наказал, понеже малко го обичаш, малко му се кланяш, а ти си се сблъскал с него. Не си го нарушил. Законите не Тангра, за разлика от “набожните” лигавщини не могат да бъдат нарушавани! Сблъскал си се ти сам, по своя воля. И той те е убил. Защото такъв е законът. Същото е със закона за възмездието. За злото се плаща. Дали ти или твоите деца, внуци и т. н. няма значение. Но се плаща. /Обаче не бива да правиш грешка като смяташ проявата на сила или насилие за зло. Има момент, когато насилието е зло, но в друг момент то е добро. И убийството може да не бъде зло. По-точно ако за едни е зло, за други не е. Например когато вълкът те разкъсва, за да се нахрани, той изпълнява Закона на Тангра. Едно живо същество, в случая вълкът се храни с друго живо същество, за да живее. Но и ти, когато убиваш, за да защитиш себе си, своята чест, честта на семейството си, или своята Родина – изпълняваш същия Върховен Закон. Само че това е друга и много дълга тема./

Хората могат да се молят на Тангра за остър ум, здраве и за помощ в справедливо дело. Да искаш нещо друго от Тангра, се приема за светотатство. Това е реалното Тенгрианство, то не е и не може да бъде вяра само на едно племе, само на един народ. Тенгрианството принадлежи на цялата човешка раса и народите по света скоро ще го осъзнаят.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Какво е човека за Тенгрианството? “Когато бе сътворено отгоре синьото небе и отдолу черната земя, между тях бяха сътворени хората”. Човекът като връзка между Земята и Небето. Човекът като осъзната връзка на Тангра с Неговите проявления. Сега го сравнете с библейското “Прах си и на прах ще станеш” и ще разберете разликата между Тенгрианството и властващите световни религии. Друга разлика. Според Библията и Корана, човекът е създаден “по образ и подобие Божие”. Според Тенгрианството, човекът е надарен от Тангра със способността да твори като Него. Кой още говори за езичество?

***

Ние, съвременните, модерните полуоскотени хора в своето надменно и осакатено от чужд дух съзнание делим Небесните Закони на физически и духовни. Или морални, няма значение. Всъщност те са едни. Закони на Тангра, на Греещия Ден, на Единното Всичко. Само че за разлика от индо-арийските и от семитските богове, Тангра не ти дава наготово законите. Ти ги откриваш сам. И ако ги загубиш - пак ги откриваш. Дадено ти е правото да ги завещаеш на поколенията, но няма гаранция, че знанията ще бъдат опазени. Защо - ние с теб не знаем. Може би децата ни ще научат, може би внуците, а може би ще си остане вечна тайна. Но сме длъжни да търсим законите, да се стремим да ги спазваме. Длъжни сме да съхраняваме откритите закони и да ги завещаваме на своите деца и внуци. За наше добро, за доброто на децата ни, а не защото иначе Тангра ще ни се разсърди и ще размаха заканително пръст или ще заклати бяла брада като IHWH-Яхве-Йехова. Тангра не е шпиониращо старче, което те дебне дали в определения ден и час ще му палнеш свещичка или ще му се поклониш доземи. Той не е воайор, който надзърта под одеалото да не би да си легнал с чужда, а не със своята булка. И ако се казва, че Тангра вижда, то е защото Законите Му по никакъв начин, дори и с папска индулгенция не могат да бъдат заобиколени и ти неизбежно ще се сблъскаш с тях. Тангра ни е завещал да трупаме знание. Същото казват и някои от хиндуистите. Но те си отиват заедно със своите знания при своя бог, а ние оставяме знанията тук. Завещаваме ги на поколенията. Тангра е Творец, но Той е дарил разумните създания с частица от Себе Си, а с това и със способността те самите да творят. И тук Тенгрианството се разминава с познатите ни християнски, ислямски и юдейски догми. Даже тенгрианските жертвоприношения, и те не са като при познатите ни тъмни религии. Тенгрианинът принася жертва не за да умилостиви Тангра, не да Го нахрани с кръв, а заради самия себе си. За да се научи да жертва, да привикне към жертвата. За да се проникне от съзнанието, че в живота не може само да вземаш, а трябва и да даваш.

***

И като казахме за жертвоприношения, трябва да изчистим една заблуда. Злонамерени към нашия народ типове твърдят, че ние, българите сме имали един отвратителен обичай. Когато някой бил по-издигнат от останалите – по ум или нещо друго, сме го окачвали на някое дърво и сме го пращали при Тангра, за да му помагал. Кой може да помага на Всемогъщия? От каква помощ има нужда Оня, в чиято власт е всичко? Значи нещо е изопачено.

Всъщност обичаят бил когато някой почне да се въздига над своя народ, да приема себе си като по-велик от всички, тогава следвало наказание. Много по-късно този обичай бил формулиран като националистически принцип: “С нацията ти си всичко; без нацията си нищо”. Вярвам, че няма нужда от повече обяснения. Тенгрианството е Вяра от Бога за хората, а не от хората за Бога.

Под формата на завръщане към „славянските” корени, в Украйна и Русия също се надига мощна Тенгрианска вълна

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Интересно е, увлекателно е да се ровим в древното знание, да търсим там истината. Само че сега не можем да си го позволим. Къщата ни, нашият български Дом не само гори, той догаря и нямаме никакво време. Ако трябва нещо да се търси, то е възможността за спасяване на България и на българската нация. Ето, с това трябва да започнем. Може ли да ни помогне Тенгрианството? Трябва да може. Ако не ни помогне древната Вяра на нашите предци, кой друг ще помогне на българина?

Когато християнството едва прохождало, а светът бил изпълнен с империи, налагащи своята власт с помощта на грубата сила, с помощта на меча и огъня, ние, Българите създадохме формулата Хунор, обединила около себе си десетки народи. По напълно доброволен начин. И от Китайската стена стигнахме до бреговете на Атлантическия океан. Имаме твърде сериозни основания да мислим, че ние още не сме казали последната си дума.

Добре дошли в страната на Тангра!

***

ТАНГРА В НОВАТА ЕПОХА

"Всякога бъдете облечени в доспехите на мъдростта,

о, вие, хора на страната Тингри."

Пхадампа Сангйе /тибетски мъдрец, ? - 1117 г./



Древните елини вярвали, че епохата, в която живеем е желязна. Същото твърдение откриваме в религиите на много други древни народи - от индусите до индианците Майя. Но епохите се сменят. И ако за астролозите сме пред прага на времето, белязано от съзвездието Водолей, то трансхималайското духовно учение определя новата Епоха като Огнена. Епохата на Огнения Разум. Епохата на възродената Небесна Вяра. Епохата на Тангра.

“Култът към Небесния Бог Тенгри (Тангра) е отбелязан и у други средновековни народи - кумики, половци, българи (българите дълго са го съхранявали и след преселването на основната тяхна маса от Приазовието и Предкавказието на Дунав и Волга). В началния период от историята на Хазарския каганат, неговите владетели се опитали да въведат култа към Тенгрихан като държавен.” Думите са от статия на балкарските историци М. Ч. Джуртубаев и Ю. X. Болатов. Започвам с този цитат, тъй като у нас мнозина твърдят, че ние, българите никога не сме били Тенгриани.

Терминът “Тан” на древнобългарски означава зора, изгрев, Начало на всичко, когато “Светлината озарява света”, когато “Всичко се събужда и започва да живее”. Оттам идва и думата “ден”. Самият наш език пази спомена за Тангра, а някои търсят веществени доказателства, които да видят и пипнат.

Според представите на древните българи, всичко съществуващо на земята е подвластно на Тангра – въплъщение на Небесното начало, Създател на Вселената. Обликът на Тангра не е известен никому. Трябва да се вземе под внимание, че Тангра е нематериалното, духовно Небе, за разлика от видимото материално. Земята и Небето при древните българи се възприемали като двете страни на едно и също начало. Те не били противопоставени едно на друго, а взаимно допълващи се. Ако Тангра може да бъде споменаван без Земята, то Земята без Тангра – никога. Тангра бил бащата; Земята – майката. Човек се ражда и живее на Земята, неговата среда на обитаване. След смъртта му, Земята го поглъща. Но Земята дава само материална обвивка на човека. За да твори, и с това да се отличава от другите създания, Тангра с посредничеството на Ериг Кан го дарява с душа, а после си я взема обратно.

Трябва да споменем отношението на Тенгрианството към родната земя. Това пространство се възприемало не само географски, а преди всичко емоционално. Това била земята на твоя род, ти тук си се родил и отрасъл. Ето защо Родината, родната земя не се продава. За нея умират в боя. Тенгрианинът знаел, че ако допусне да отиде в изгнание, той губи покровителството на Тангра. Тенгрианството изисква не съзерцание и молитва, а активно отношение към всичко извършващо се.

***

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Сега ще засегна една деликатна тема. Темата за Свастиката, почитана от Тенгрианите като свещен символ.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Според колобърското тълкуване, той символизирал преплитащите се четири Космически Епохи. Редуването на Бяла и Червена Епоха. Тук ще отворя малка скоба, за да кажа, че толкова обичаната от нас мартеница е само битово обозначение на Свастиката. Каква може да е причината, довела до пренасяне на свещените Огнени знаци през столетията? Срещаме ги в раннохристиянски пергаменти, срещаме ги в къснохристиянски светилища, макар вече в леко видоизменен вид. В манастира край с. Арбанаси, например. Нима всичко е игра на случая? Легендата допълва, че Знакът бил даден на хората от рода на Драконите през едни твърде отдалечени времена, определяни днес като Мезолит /12 000 - 9 000 г. пр. Хр./. Всичко останало е вторично, производно на нашите тайни знания и традиции. В днешно време особено популярна е тримодулната свастика - т. нар. Триквестер. Тя бе използвана от африканерите в Южноафриканската република, а днес е станала отличителен белег на някои крайнодесни организации. При древните Българи Триквестерът е символизирал Световното дърво, модела на обединените Горен, Среден и Долен свят. Но както казах, темата е прекалено обширна, за да я изчерпам докрай. Единственото, което трябва да се добави, за да няма объркване, е значението на двата вида Свастики:

- Класическата, с рамене, обърнати по посока на часовата стрелка означава Огъня, възхода, развитието, бъдещето;

- Обърнатата Свастика /Суувастиката / символизира Отвъдното, света на мъртвите, миналото. Не случайно Българският Цар Калоян е погребан с дреха, бродирана със Суувастики. Нашите врагове често рисуват не Свастики, а Суувастики, като си въобразяват, че така се подиграват с нас, но всъщност по този начин те само привличат Божественото проклятие върху себе си.

Колкото до Орела, обхванал със своите нокти оградена с кръг Свастика, то той е общоевропейски символ - още древните римляни са носили подобни изображения върху своите стандарти. Но композицията има и наше, българско тълкуване: Орелът символизира Горния свят, кръгът е Слънцето, а значението на Свастиката вече обяснихме. Като цяло съчетанието от символи поражда закрилата на Тангра /или на съответния народностен Бог в съответния народ/ за човека, който го носи. И когато ни учат да мразим символа, ние на свой ред питаме: защо те толкова искат ние да останем без Божествена закрила?

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Длъжен съм обаче да добавя, че почитаният от християните кръст също е форма на Свастиката. По-точно равностранният кръст. Кипчаците-Тенгриани го наричали “Аджи” и го носели върху челата си. Изрисуван или татуиран. Кръстът става християнски символ едва след идването /или по-точно след завръщането/ на Българите в Европа. Дотогава християните имали за свой символ рибата. Принципна разлика между двете фигури няма. Вероятно тук се крие отговорът на въпроса защо Кан Ювиги Кубрат след като приел християнството, пак си останал Тенгрианин. Дори след 863 година, когато официално приемаме християнството, ние така го изпълваме с древно съдържание, че днес е невъзможно да отделим българското Православие от Тенгрианството. Нека православните попове си признаят колко пъти са опитвали да „чистят” Православието от Тенгриански наслоения и все не са успявали.

Да продължим с българското Тенгрианство.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

"Значителна част от българите продължила тайно да изповядва Тенгрианството, което в България получило название богомилство." - Фархат Нурутдинов "Родиноведение", Казан, 1995 г. Религиите, също като останалите учения взаимодействат помежду си, взаимстват една от друга. Затова нека не ги разглеждаме изолирано, а да търсим връзката, приемствеността. И тъй като това учение в определен исторически период покорило половин Европа, редно е да се спрем по-подробно на него.

***

ОЩЕ ЗА ВЯРАТА НА БОГОМИЛИТЕ



За богомилството много е говорено и почти нищо не е казано.

Тази Българска ерес внася огромни промени в света, последиците са живи и до днес. До XVI век богомилството било официална религия в Босна. Босненци приемат исляма, за да съхранят своя особен статут. Видяхме докъде доведе това. През 1608 г. френски еретици се преселват в Канада, подгонени от религиозните преследвания в родината им. Тяхно дело е френскоезичната провинция Квебек, наброяваща шест милиона и половина души население. Някогашните еретици били последователи на проповедниците - бугри. Бившият американски посланик в София Сол Полански дойде у нас да търси следи от древната ни Традиция. Според него такива загадъчни общества като Тамплиери и Розенкройцери водят началото си от нашите земи. Полански май нищо не откри и си замина, но къде можем да избягаме ние от собствената си история?

Какво наистина представлява богомилството?

Нека съпоставим веществените следи с останалите в народната памет легенди.

Богомилските гробове имат една характерна особеност - върху тях много често са изобразени каменни слънца. Срещаме ги навсякъде из териториите, попаднали под влияние на Българската ерес. Кой и защо е издялал първото каменно слънце? На въпроса отговаря една легенда, разказана от колобъра Абрек - Бол.

ЗАВЕТЪТ НА ОСЛЕПЕНИЯ ВЛАДИМИР РАСАТЕ

След като княз Борис Михаил заповядал да избодат очите на Расате /или Расхат/ и на престола поставил по-малкия му брат Симеон, той изселил заклеймения в малка, отдалечена от столицата крепост. Всяка сутрин Расате излизал да посреща изгрева, съгласно старите обичаи и вярата към Тангра. /Днес същият ритуал се изпълнява от Бялото братство на Петър Дънов/ Кървави сълзи потичало по лицето му. После минавал по каменния мост на крепостта и слизал до изворчето да плиска потъмнелия си образ. Хората го гледали със състрадание и нарекли извора Извор на Слепия. До последния си ден Владимир Расате посрещал изгревите и изпращал залезите. До последния си ден останал верен на Тангра и на заветите, завещани от предците. До последния си ден не се прекръстил.

Когато усетил, че земното му време свършва, Княз Расате влязъл в църква и се покаял. И оставил Завет:

Когато го погребват под кръста, символ на новата вяра, наложена от баща му, в средата на камъка да издялат слънце. Да се знае коренът за поколенията. Свещениците запитали:

-Няма ли да е грешно?

-Кое е грешно и кое - не, може да отсъди само времето! - отвърнал Слепецът.

***

Въпросът опира не само до обикновен интерес към историята. Колкото и да се напъват други народи, първата универсална и монотеистична религия в света била древната българска вяра - Тенгрианството. Не е възможно на един път да разкажем всичко, но именно вярата към Тангра лежи в основата на съвременните световни религии - юдаизъм, християнство, ислям. Пак ще кажа: може би затова, когато през 635 година Владетелят на Велика България Кубрат се покръстил, нито самият той, нито народът му променил своята Вяра. Противоречие между старите и новите верски схващания по същество нямало. Именно от това време, от Кубратовите християни водят началото си богомилите. Те постигнали синтез между старото и новото, примирили Тангра и Христос. Древните знания и символи се съюзили с новата, съответна на обкръжаващия ги свят форма. Владимир Расате само продължил започнатото преди векове дело.

А каменните слънца? Дали в тях няма друг, скрит смисъл? Само изгрева ли изобразяват?

По времето на второто Българско покръстване още се е помнело нещо, което по-късно потомците забравили. Тангра не е просто име на Бога, а жива дума, вградена в разговорния български език. Днес тя звучи като Ден Грее.

***

Сега да се върнем към приликите между вярванията на траки и българи. Те са повече, отколкото би могло да се предположи. Върховният бог на траките бил Збелтрудос. Името се превежда като "блещукащ". Сред тракийските лични имена често срещаме такива като Скилас /Разпалващ огън/, Деспус /Син на Бога/, Деоспор /със същото значение/, Десакентос /Потомък на Бога/, Диазелмис, Диазкилмис - смисълът е все същият. Древнотракийският конник - херос е многократно повтарящ се свещен релеф. Сравнявайки известните ни факти, ще открием странни, трудно обясними съвпадения, водещи до мисълта за приемственост в светогледа на траки и българи. На малцина е известно, че върху знамето на Спартак имало нарисувана котешка глава. Всъщност по-интересно е, че Спартак е ползвал именно знаме. Римляните са носили стандарти, а със знаме напред са яздели Българите. Фархат Нурутдинов описва българско знаме с изобразена върху него вълча глава. Май съвпаденията станаха прекалено много.

От книгата “Блъгарианството” на Милош Сидоров: “В Равенския космограф /от края на VІ в./ можем да прочетем: “В Тракия и Македония и Долна Мизия само българи живеят, които са излезли от гореспоменатата Скития.” Но това не е излизане, а е един вид завръщане, защото в средновековната Охридска легенда се казва, че преди българите са живели до Олимп. Били изпъдени към север и изток от Александър Велики. След 1000 години се върнали при своите съотечественици и завзели Панония, Далмация, Илирик, Македония, Тесалия и Тракия.” Това обяснява и защо воинствените траки, които не са се примирявали с никой натрапник или поробител, не са водили нито едно сражение с българите. Просто два разделени рода се срещнали и пак се обединили. Потвърждение намираме и в “Кратко житие на Св. Климент Охридски”:

“1. Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били изселени в старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали Дунава и завзели всички съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия.”

Авторът е знаел за някакво древно разселване на българите, само че го е отнесъл към по-късни времена. Какво говорят фактите? През V – VІ хилядолетие пр. Хр. На Балканите съществувала развита цивилизация. Достатъчно е да споменем находките от т. нар. Култура Винча, Култура Тертерия, Караново, Градешница, а защо не и най-старото златно съкровище – Варненското. Ще видим, че по нашите земи са открити множество надписи, удивително напомнящи шумерските. С две малки разлики. Надписите, открити по нашите земи са по-несъвършени, писмеността е още в процес на развитие. И втората разлика – нашите са с цяло хилядолетие по-стари.

После пътят на разселилия се народ може да бъде проследен. Една част, по-малката достига Ирландия, племената Фир Болг. Друга част минава през днешния Анадол, образци на развилата се по нашите земи писменост ще намерим в развалините на древната Троя. Съседството с Шумер намира двустранно отражение. Върховният Бог на шумерите бива наречен Дингир, маговете им – колори, а две от познатите ни от надписите племена – Утии и Гутии. От наша страна ние приемаме в своя език самото име Шумер /или Сумер/, съхранено до днес в редица имена на селища и местности в Дунавска и Волжка България. А също в съхранилите се думи от шумерския език, откривани днес от историци в Балкария, например.

***

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Сред други народи, под други имена отново се сблъскваме с познатия ни модел. Абхазкият Сабазиос е Айтар, седмоликото божество, владетелят на седемте Божествени сили. Такава е народностната ни съдба – да оставяме следи навсякъде, където стъпим.

А пък онези, които твърдят, че древните ни прадеди били езичници, изглежда не познават същността на Българската Вяра. Ще се намери ли поне един-единствен теолог, готов да потвърди, че тристишието



"Тангра - това е небето;

Тангра - това е земята;

Тангра - това сме ти и аз" –



е езическо?

Да дадем отново думата на Федорова Л. В. от Якутск:

“На пръв поглед Тенгрианството е политеистично, но по своята същност то е дълбоко монотеистично. Освен Тангра, висшата Сила, включваща в себе си непрекъснато съзидателно творчество, други няма. Всички останали сили са Негови творения – помощници, посланици.”

Тангра е Богът - Дух, Богът - Вселенски Разум, Вездесъщ и Всепроникващ. Нямащ нищо общо с антропо- и зооморфните образи на езически божества и припкащи около тях богчета. Култът към Тангра е опит не да бъде обяснен Бога, а да се обяви Неговото съществуване и присъствие. Да се покаже наличието на една Свръхсила, неподвластна на описание и разбиране. С тези си качества Богът на древните праотци не потъва в забравата на миналото, а се устремява напред - към най-съвременните схващания за Божественото начало в живота на Вселената.

А сега се пригответе за нещо шокиращо:

Българинът никога не е преставал да вярва в Тангра!

Ако има скептици, то нека тръгнат по улиците с въпроса: "Вярвате ли в Бога и покрива ли се Вашата вяра с църковните догми?" Ще речете, че при анкетата никой няма да спомене Тангра? То е, понеже става дума не за име, а за слово, обозначаващо Бога. Нали никой не обвинява англоезичните народи в езичество заради вярата им в "някакъв си Год"?

В монголската митология съществуват повече от сто божества. Всички те носят наставката "-Тенгри". Дзол-Тенгри, Цахилган-Тенгри и Анарба-Тенгри са съответно богове на късмета, мълнията и красотата. Знаменитите статуетки - бурхани се наричат още Бурхан-Тенгри. Понякога монголите наричали отделните Тенгри "нямащи ръце и крака" или "възникнали, не показвайки себе си".

Един мой приятел, Мюмюн Чакъров преди 20 години ми каза, че за турците Аллах е Танръ, т. е. Бог. Макар че Аллах също е дума, означаваща "Бог", но в превод от арабски. После ми се случи да разговарям с български татарин на същата тема. "Вярно е" - ми каза. "На турски е Танръ". Запитах го как е на татарски. Отговорът ме зашемети: "Тангра". В който и Бог да вярват, турците все го наричат "Танръ". А татарите - "Тангра". Което не им пречи да бъдат мюсюлмани. При Волжките и Кавказки българи вярата в Бога Небе е била толкова силна, че след като приели исляма, думата “Тангра” била приета от ислямските теолози като едно от 99-те имена на Аллаха.

Ако пък се спрем на словосъчетанието "Богът - Небе", то ще видим, че в езиците на редица народи тези думи имат общ корен. Тук справедливостта изисква да подчертая, че далеч преди мен до този извод е стигнал Тачо Танев: "В много от индоевропейските езици названието за Бог е образувано от корен с първоначално значение "ден", "светлина", "дневно небе". Само че първото издание на тази книжка бе излязло, когато успях да прочета прекрасното изследване на Танев. Все пак, нека изброя част от моите доказателства:

Латинското Деус произлиза от санскритската дума "дейус" /дневно, сияещо небе/. Хетските "Шиуна" и "Шиуат" значат съответно "Бог" и "Небе". Нека не забравяме и Великият Баща Танакашвила, Създателят на всичко, почитан от североамериканското племе Сиу. В Меланезия върховното божество било Тангаро, а на Хаваите - Танри. Така нашата древна дума "Тангра" послужила за обозначаване на Бога. Пък и можем ли да намерим по-прекрасен символ от безкрайността на небесните простори?

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)