В памет на жертвите от Възродителния процес

Драги Пасков, може ли един допълнителен въпрос към туй:
-Защо преименуването (Възродителен процес) беше през 1984 година, а "голямата екскурзия" беше през 1989?
Защо, ако това съпротивление трябваше да бъде спонтанно, се получи реакция на закъснение с цели 5 години? И през тези години именно се намираха тайните хранилища на оръжие, боеприпаси и взривни материали, и гърмяха вагоните за майки с деца? Оставяме настрана моралната страна на въпроса, тя е безспорна и вие моята позиция си я знаете: на Злото Добро няма как да кажем. [/B]
-Самоче същото се отнаса и за Русия и времето на Путин за взривените жилищни блокове и "ЗАЩО БЯХА НАБЕДЕНИ ЧЕЧЕНЦИТЕ"?
Мдааа , сега виждам от къде е почнала репетицията.
Кибик Блаже

Тази аналогия нещо не ми стана ясна.
Както и защо аз трябва да отговарям за Путин, сякаш работя в администрацията на сегашния или бившия руски президент.
А блоковете паднаха ПРЕДИ Путин да дойде на власт
--------
И най-важното: как вашия въпрос се явява отговор на моя въпрос към емира?
Или аз нещо затъпявам и бавно съобразявам?

Мисля си над поведението на нашите /с извинение!/ така наречени политици. Включвам и Волен Сидеров. Беше преди една или две години, когато все още не бях загубил всякаква надежда по отношение на "Атака". В техния форум посъветвах да не се говори толкова за етническия характер на ДПС, а да се наблегне върху нейното терористично минало. Знаете ли какво направи техния Велик Админ Владо? Банна ме и изтри темата. Няма нужда да се питам защо. Същата линия на поведение спазват и останалите демокраДични политически разбойници. И тази линия на поведение е само и единствено в полза на ДПС.
Защото ако през време на т. нар. "Възродителен процес" е имало една-единствена жертва, при това от случаен куршум, когато разбесняла се тълпа щурмува милиционерски участък, то жертвите българи са десетки. При това убитото туркинче е заведено доброволно и съзнателно пред участъка. А българите, включително жени и деца не са предполагали, че ще станат жертва на турски екстремисти.
Май някой отново иска да ни прави на маймуни.

Мдааааа, явно нещо не си ме разбрал.Съгласен съм с тува което си написал...резонно е. Но докато четох там за взривените влакове, гари, плажове и т.н. , се сетих за взривените блокове в Русия, и как за това бяха набедени чеченците и се започна втората офанзива на Путин.
Иначе, соц.лагера се разпадна но гусподара КГБ си остана.
По надолу пишеш за 1 млн. иракчани убити след падането на Садам, ще ти бъда благодарен , ако ми покажеш от къде черпиш тия данни!
Кибик Блаже

Емире, като ти гледкам аватарчето и горните думи стигам до извода:
- О,да тува е секс,секс ... О ДААААА ОЩЕ МАЛКО...... бауууу мама иде и шъ ми СМЕНИ пак напиканите памперсииииии !!!!! О секс....
Кибик Блаже

Танръ,тоест ТАНГРА е наистина Бог!
Щом ти и народът ти го припознавате като такъв,какво излиза?
Че сте деца на Тангра,това излиза!Рано или късно ще го проумееш.
По-важното обаче,е да проумееш,че Тангра е Българският Бог.Ние,Българите сме единствената нация в света,която казва "дядо Боже"...На кого викаме "дядо"?...
Та,трябва да проумееш накрая,че щом припознаваш Българския бог,то ти самият си българин!!!
За сега с малка буква.

А не Мащера, туй буквално го превеждам така:
-Само любимият внук може да ока "Дядо"! Но остава открит въпроса , кои са децата на тато Боже????
Кибик Блаже

Не се и съмняваме, че имаш. Като гледам - направо си готов за министерски пост в България. Доган и той дьонме като теб ще те уреди с нещичко. Турчин, учил за адвокат в Ню Йорк, нахъсал се с йодаизъм в Исраел - ами ти си готов за шеф в някое българско министерство, бе чоджум! Тъкмо там ще крещиш като акрадаша ти Нихат Катър на пиклите-служителки "мръсни гяурки!". А може и някой МВР шеф да те направят като Сивият вълк Пинко, да слухтиш и палиш къщите на хората. Че и някой български влак да опраскаш, твоите хора ще те прикрият така или иначе.
За мен тази тема се изчерпа отвсякъде и предлагам модераторите да я преместят в другия крачол, т.е. в раздел "Сметище". Който иска да му отговаря там.

Ааа анти666 не лъжи чувека !!! Трябва като гуспойца Чулева да мине и през някой фризьорски салон(минимум 3 мес.), в как го окаше ... Исраил!!!!
Кибик Блаже

Между другото, за поддръжниците на идеята, че помаците НЕ БИЛИ българи по произход, и българите нямали архиви и достъп до архивите, хвърлете едно око на този адрес:

http://www.pomak.eu/board/index.php?topic=107.msg131#msg131

За мързеливите: ето ви материала:


Tımar kayıtları 1488 yılı cilt 121/9 sayfa 8-6
Tabtık (Табтък) stoyko (Стойко), stefan (Стефан) negov oğlu


Stanço (Станчо) oğlu mehmet (Мехмет), bilko (Билко) oğlu fuat (Фуат), Raço (Рачо) oğlu karagoz (Карагьоз), Yorgi (Йорги) oğlu hasan (Хасан).....


Todor (Тодор) oğlu ilyas (Иляс), Momçil (Момчил) oğlu ilyas (Иляс), Gyorgo (Гьорго) oğlu yusuf (Юсуф)...


източника е pomak.eu, както вече се досетихте
---------
emir_kj, какво пише на документите горе?
Съответства ли на изнесените извадки?

И после пак "Време разделно" не е вярно, и помаците си били чисти турци, забравили турския, нали така?
Кой първи е започнал "Възродителните процеси"?

Още една извадка от книгата "Лилково - камъни, богове и руни" на Ангел Личков, която добре показва единството на българомохамеданите и християните, това, че те са се чувствали една общност - Българи и никога не са се зовяли турци!
---------------------------------------------------------------------------------------------------------
---------------------------------------------------------------------------------------------------------

"А защо трябва да ги колим, бре, капасъзи? Та нали и тях и нас, все една майка ни е раждала"

(Али Ходжа, българомохамеданин от Лилково, 1876)


...Левски относно организацията и дейността на местните тайни революционни комитети, но такова общо събиране не се състояли и лилковци повече не видели Левски/151,217,196,242/.
През 1853 г. ситовци приемат за учител Никола Геров Белчев, родом от Копривщица. През същата тази година в Ситово било изградено училището и осветена църквата. Ученици на даскал Никола-Копривщенеца били Тодор Арамазов, Андон Михатев, Иван Грозев и Георги Перилов. Всички те, впоследствие, станали свещеници: Тодор Арамазов се опопил за свещеник в Ситово, Михатев и Грозев станали свещеници в Станимака /Асеновград/, а Перилов - в с.Калековци.
Има съобщение, че сам Левски дошъл в Ситово и изградил революционен комитет, начело на който застанал учителят Никола Белчев. Великият син на България - Васил Левски, бил "пренощувал в къщата на Вълчан Минков, събрал пари и през Къзкюприя заминал за Перущица".
През 1871 г. Никола Белчев напуска Ситово и се завръща в Копривщица и става там свещеник. Никола Белчев, вече свещеник, се включва в революционния комитет на Копривщица, "заклева с кръст в ръка въстаниците и заедно с Филип Хр. Бояджиев изливат лъвчетата за шапките им. За тази му дейност след въстанието той е бил осъден на смърт и обесен" /154/.
"След Копривщенеца начело на комитета застанал местния свещеник Тодор Арамазов, решителен и смел" - убит по време на Априлското въстание през 1876 Г./136/.
За Левски знаем, че на 27 май 1870 г. той се прехвърля от Румъния в България, където започва "третата и най-продължителна обиколка из страната". По време на тези си обиколки Левски "разширява комитетската мрежа, укрепва революционната организация и провъзгласява комитета в Ловеч за Централен комитет на вътрешната организация". През пролетта на 1872 г. Левски напуска България и отива в Букурещ, където на заседание, състояло се на 5 май 1872 г., е приет устава на организацията /169/.
След анализ върху публикуваното в литературата за Левски и казаното за него от старите лилковци, излиза, че Васил Левски - великият Апостол на свободата, е могъл да посети Лилково на "дон Велидан", т.е. на ден Великден, единствено при честването на този празник през 1871 г.
Нямаме сведения Лилковските съзаклятници да са развивали някаква дейност след заминаването на Левски, нито пък да е била установена връзка с други комитети.
При своята обиколка в "родопските и природопските села Извор, Дедево, Бойково, Яврово, Караагач /Брестник/, Марково и Дермен-дере /Първенец/1, Захари Стоянов възнамерявал да проникне и в централния Рупчос към селата Лилково, Ситово и Широка лъка, но не успял" да стори това /125/.
Избухнало Априлското въстание. Настанали съдбоносни часове и за населението в Родопите. Към разбунтувалите се Бойково, Дедево, Перущица, Батак и др. се насочили обединените сили на башибозука и редовната турска войска. Но не били подминати и много села. в които нямало бунт. Подробности за "опустоше-

нията, злодействата, насилията, злоупотребите, убийствата, грабежите и пожарите в Пловдивската каза и Татарпазарджишката. Списък на изгорените села, на ограбените имоти, на изгубените българи, на пленените и откарани жени и деца, и на затворниците", намираме в изложението на Найден Геров от месец август 1876 г.:
"Изгорени села... в нахия Рупчос: Бойково, Сипово /Ситово/, Дедево и една част от Сотир... Бойково, отстоящо на два часа на юг от Пловдив, след като било пленено и от двамата речени братя /Смаил и Адил - б.а./, било сравнено със земята. От 60 къщи останали само пет с голите стени на църквата, убити 20 души... В Дедево, изгорени 20 къщи и 20 сламеници и убити 15 души, мъже, жени и деца... Друга дружина под началството на Дели Ахмед върлувала по Ситово, от дето само пари зела 220 л.т. и по Дедево гдето зела 500 овце и запис от 1500 гр. защото нямали селяните да му платят исканото количество... Два дни, три дни наред горяха села пред очите на тукашната власт и никои не им отиде на помощ..." /62/.
За Лилково, което е на една крачка от Ситово и съвсем близо до Бойково и Дедево, тук. нищо не е казано. И това е съвсем в реда на нещата, като имаме предвид, че селото е успяло да избегне турските зверства, грабежите и палежите. Преди да пристъпим към изясняване на събитията в Лилково, ще си позволим да хвърлим един критичен поглед върху онова, което е писано за тях от Вълчев /31/:
"... Тогава селото е било смесено. Имало и християни и мохамедани. Те живеели открай време задружно. Мухтарин на мохамеданите е бил Рамадан, а старейшина на християните - Митю Терзиславски. И двамата доверени лица на Ахмед ага Тъмрашлията. Като станали априлските касапници в Бойково и Дедево и убийството на поп Атанас Арамазов от Ситово, селяните започнали всяка вечер да се нашупват. Българите - християни масово се криели у българите-мохамедани, особено у Гендурци, Рамаданци и Кросневи. "Сутринта станахме -разказва дядо Колю Ангъчев, - селото опасано от башибозуци. Не дават чиляк да се покаже. Главатарят им отишъл в общината, събрал големците и рекъл:
- Искам на мъжете пищовите, а на жените пендарите и ще си вървим.
- Нашите невясти не носят пендари - възпротивил се Рамадан.
- Ами вие откъде сте и накъде отивате? - взел да разпитва и той главатаря.
- Откъдето сме - оттам сме! - рекъл оня и после добавил с подигравка: -
Хадихме да "кръщаваме" по увона...
Работата станала дебела. Искат оръжие и злато, иначе ще влязат в къщите. А Рамадан гледа да разлага работата.
- Ами знае ли Ахмед ага, бе бимбаши? Той ми е казал без негово име да не
пускам чиляк в село. - Знае - рекъл оня и настоявал по-скоро да съберат оръжие
и скъпоценности.
Какво са приказвали, какво са се карали, по едно време врипнал в общината синът на Рамадан. Подал книга на баща му и си излязъл. Рамадан прочел писмото и погледнал бимбашията: "Е, козум, иначе седи работаса...
Пък тя каква била. Още през нощта, като усетил, че башибозукът влиза в селото, Рамадан оседлал коня и наредил на сина: "Бягай в Тъмраш и моли Ахме-

да да не барат^арем Лилково". И момчето запенило коня въз Забук нагоре. Ха бре, де бре - в Тъмраш. Агата не знаел каква е работата, слушал го, та че написал писмо, Момчето - ха назад, та в село..."Да не сте посмели да побарате някого в Лилково, защото глава за глава ще върви". Такава била книгата на Ахмеда.
Башибозукът скрипнал зъби, псувал, напил се, ама какво ще прави - Ахмед ага не си поплюва. Всички през топуз ще ги прекара. Оттам като се вдигнали, та си отишли. Ама за проклетия, като вървяли ей оттам, под Чорбаджиеви, срещнали една жена, та на Митрювата кюприя я свалили. Пътещим я ударили с куршум. Тя станала курбан на село... Според спомените на дядо Ангел Ариза-нов, дядо Петър Деведжиев, баба Гина Гугова, баба Петра Аризанова и други Ахмед ага спасил Лилково поради настояване на майка му или жена му. Една от тях му викала: "Да не барат Лилково и близките села, че утре кой ще ти жъне нивите, кой ще ти коси ливадите, кой ще ти пасе стоката..."
По-нататък Вълчев допълва: "... От самия разказ на събитията в Лилково личи, че те са станали след потушаване на Перущица, след намесата на Ахмед ага в Мулдава и Аврово, т.е. когато се бил върнал в Тъмраш. Това ще рече, че те са станали в първите дни на месец май'731/
За башибозушката орда - нахлула в Яврово под водачеството на Дели Ахмед Лъкавски, за да безчинства в селото, Хайтов пише следното:
"...Рано заранта откъм Св.Арахангел забумтели тъпани... и се задала като облак грозна башибозушка тълпа от дрипави, гладни и наежени люде. Влезли башибозуците в селото и се пръснали из него по "конаци"... През нощта явровци прекарали неспокойно. На сутринта рано в метоха приготвили точилата и започнали да острят ножовете и касатурите, да приготвят дръвници за клане..."
Но ето че "доприпкал" Кичели Осман - един от сувариите на Тъм-рашлията и прогонил башибозушката орда. След като напуснали Яврово башибозуците се отправили за Лилково. На изпращане и събрали от къщите "туршия, хляб, пастърма, дали им за армаган колкото имало захаросана леблебия... Всичко натоварили на няколко мулета. За да върнат мулетата, били изпратени три момчета, между които и дядо Наско Тафков, който ми разказваше за това. Момчетата отишли чак до Лилково. Оттам боровци взели Лилковски мулета, а явровци били върнати... /176/.
От сведенията на Хайтов става ясно, че башибозуците от Борово и от Лъка-вица, на път за Перущица, минали по-напред през Яврово и след това отишли в Лилково, т.е. преди да вземат участие в разгрома на въстанала и сражаваща се Перущица. Башибозушката орда, според Вълчев, е влязла в Лилково "след потушаване на Перущица".
Тук трябва да кажем, че въпреки привидната несъвместимост между писаното от тези автори, по същество и двамата имат право, тъй като от башибозуш-ки банди Лилково е нападано два пъти.
Първа дошла ордата на Дели Ахмед Лъкавски, която след Лилково е нахълтала в Ситово и Дедево, за което научаваме от изложението на Найден Геров /62/.
Второто нападение е било извършено малко по-късно и то от тъмрашки ба-

шибозуци. Грешката на Вълчев е в това, че той не е съумял да разграничи тези две нападения, а оттам и противоречията, в които той изпада при изясняване на априлските събития в Лилково.
Първо - от една страна Вълчев се позовава на Хайтов относно придвижването на боровските и лъкински "плячкаджии" към Лилково и в същото време за тези башибозуци колебливо заявява: "Дали са същите или не - не се знае..."
Второ, ако нападението е било извършено от башибозуци, които са се връщали след погрома в Перущица и са идвали по пътя откъм Средне и Тъмраш, и ако това не са били тъмрашлии, то защо нападателите, при напускане на Лилково, са се върнали обратно през Митрювата кюприя и под Чорбаджиеви, т.е. по пътя, който води за Тъмраш.
Трето, от ултиматума на башибозуците и отговора на Рамадан-мухтар на Лилково, се вижда, че се искат на мъжете пищовите и на жените пендарите от цялото село, т.е. и от българомохамеданите. Излиза, че помаците в селото също са обявени за бунтовници.
Четвърто, не е вярно, че убитият ситовски поп се е казвал Атанас Арамазов - както твърди Вълчев. На един малък и невзрачен паметник, забутан всред трева и бурени в дъното на ситовските гробища, който ми беше посочен от Ангел Пастърмаджиев - агроном в Ситово, на 10 септември 1985 г., все още можеше да се прочете: "Тук почива мъченика свещеник Тодор К. Арамазов, който бил съсечен насред пладне от башибозука Дели Мехмед на 9 май 1876 г. за освобождението на България. Вечна му памет".
За този поп в "Бележка от Н.Чаликли - драгоманин на руското консулство в Пловдив", наред с другите съобщения за убийства, насилия и грабежи в Пловдивско, извършени от турците през май 1876 г. четем:
"Свещеника в селото Ситово, турен на нишан /устрелен/ и после заклан" /62/.
От баба Елена Чуренлиева съм слушал да разказва: "Нашият поп е бил по-юнак и от Дели Мехмед, и от Дели Хасан, а с ходжата се е хващал гуша за гуша. Затова го мразели не само ситовските помаци, но и тези от съседните села. Когато избухнало Априлското въстание, за да уплашат християните в Ситово, башибозуците заклали поп Тодор. Най-напред го изкарали на ливадата в края на селото и там го взели на прицел нишанджиите на Дели Мехмед. Гърмели и стреляли по него, докато попът паднал кървав на тревата. Доволни от стореното башибозуците надули зурни, ударили тъпани и се върнали в селото. В това време, макар да е бил тежко ранен и целият в кръв, попът се повлякъл надолу към реката. Там го видели да се влачи с голяма кървава диря след него други помаци, които оттьрчали, та казали за "йарали папаз" /тежко ранения поп/ на Дели Мехмед. Разярената сган се спуснала към реката и там попът бил насечен на парчета от Дели Мехмед" /272/.
Към казаното дотук баба Ангелина Славовска добавя следното:
"Арамазкият поп е имал много хубав кон, та с този кон препускал по Си-товската мера и стрелял с пищов, като да е бил кърсердарин. От това най-много се дразнел Дели Мехмед и на няколко пъти се опитвал да вземе коня, но попът

не му го дал. '^лавата си давам, бре, Дели ага, но коня си не давам, а това - дето са чуват чат-пат гърмежи, то е от чаткането на петалите, по камънаците, отде пищов при мене!? - викал попът.
След като поп Тодор бил насечен на парчета, накарали попадията да пренесе парчетата едно по едно през селото. После ситовци събрали попа в една черга и го занесли, та го заровили без много шум в гробищата, понеже така бил наредил Дели Мехмед" /262/.
Тук трябва да отбележим, че Дели Мехмед и Дели Ахмед, за когото споменава Найден Геров, са две различни лица и че първият е родом ситовец. Както виждаме, освен бандата на Дели Мехмед, в Ситово е върлувала и ордата на Дели Ахмед /62/. Същият този Дели Ахмед, за когото пише и Хайтов /176/ и който, начело на своята орда, се е опитвал да бастиса и Лилково. Но след прогонването на Дели Ахмед лилковци станали обект на още едно, второ нападение, този път от тъмрашки башибозуци.
Вълчев, съвсем очевидно е, смесва тези две нахлувалия в Лилково, а оттук и цялата бъркотия в написаното от него по този въпрос. Иначе как бихме си обяснили факта, че разпитваните от Вълчев осведомители и то съвременници на събитието не са познали нападателите, ако не ставаше въпрос за бандата на Дели Ахмед - дошла откъм Бяла черква, т.е. откъм източния край на селото. А що се отнася до башибозуците от Тъмраш - извършили второто нападение, то и днес в Лилково все още не е забравено за това събитие. Изглежда само Вълчев нищичко не е чул за него и то след като е имал под ръка и е "разговарял" с хора очевидци, които са познавали, според нас и "душата и зъбите" на Тъмрашлиите и не биха могли да ги объркат с други нападатели.
Имаме основание да смятаме, че Вълчев греши и по отношение самоличността на старейшината в Лилково. По сведения от дядо Коста Коилов /230/ и дядо Коста Камбуров /221/ в годините преди освобождението от турско робство старейшина в Лилково е бил Георги Коилов, а не Митю Чорбаджи. Освен това редица факти показват, че убийството на жената на "Митрювата кюприя" е станало не по време на Априлското въстание, а две години по-късно, т.е. малко преди идването на русите в Лилково /190, 206, 242, 270/.
Лилково не било изненадано нито при първото, нито при второто нападение на башибозуците. Ордата на Дели Ахмед, която идвала откъм Бяла черква, още на Баш мандра се натъкнала на Лилковски овчари. Башибозуците заловили някои от тях, но онези, които успели да избягат, предупредили селото. Рамадан ага на бърза ръка вдигнал в защита на Лилково не само българите мохамедани, но и българите християни. Така за Дели Ахмед не оставало нищо друго, освен да заплаши цялото село.
Първоначално Рамадан ага, който застанал начело на защитниците, не е имал достатъчно сведения за състава и въоръжението на бандата, та затова водел преговорите много предпазливо. Но след като овчарят Тодор Деведжиев се измъкнал от ръцете на башибозуците и разказал в селото за числения състав, за въоръжението и откъде иде ордата, на свой ред и Рамадан ага предупредил ба-

шибозуците, че трябва по-скоро да се махат от "Фойнак", докато не са им "форк-нали кученете".
Колкото и да било унизително за Дели Ахмед, след тази заплаха, а вероятно и като разчел силите си, той заявил, че се отказва от всякакви други претенции, ако се даде малко хляб едно тосунче /малко волче/ на дружината му, която отивала на бой в защита на "царщината и на дин-исляма".
За изясняване на обстоятелствата около това първо нападение на башибо-зеците от особено значение се явяват сведенията, които получихме при разговор с дядо Цвятко Деведжиев. Според това, което той е слушал от своя баща Тодор Деведжиев - роден през 1846 г., башибозуците, след като заловили Лилковските овчари на беглицките овце по Баш мандра, дошли и кондисали на Чорквана и Фойнак, т.е. на височината над самото село /213/.
От стратегическа гледна точка лилковци допуснали груба грешка - те били завардили, както ще видим, улиците и сокаците вътре в селото, а не височините извън него, т.е. достъпа към Лилково при командните височини: Фойнак и Сарица, и предни постове да поставят тук-там. От селото башибозуците първо поискали да им бъдат предоставени млади невести и красиви девойки, храна, баници, кокошки и от. всяка къща по пет златни лири.
Докато изтече срокът на ултиматума Лилковските овчари били заставени да "разхождат" цървулите на агите. Цели два часа разхождал калеврите на някакъв ага и овчарят Тодор Деведжиев, докато издебнал случай, та се мушнал в една чепата хвойна и оттам, заедно с калеврите, се спуснал надолу към селото. Там, още на Узунския сокак, го поела предната въоръжена охрана на Лилково. Завели го на Голямата вода, където в Ходжовата къща. се бил разположил щабът на Лилковските бранители. Почти цялото християнско население на селото било се изпокрило в българомохамеданската махала и чакало развоя на събитията под закрилата на въоръжените до зъби българомохамедани и на част от християните.
Тодор Деведжиев разказал откъде идват и колко на брой са башибозуците на Фойнак-Сарица и тогава, щом разбрал кои са и колко са зулумджиите, застанали срещу Лилково, извикал на заобикалящите го първенци: "От юзкиши голтаци ли ще се плашим, бре, когато на мегдан имаме 60-70 силяхлии чиляка. .„ да си дигат лойасалите задници ут Фойнак и да ги няма, доде не са им форкнали чутурите".
И като казал това - наредил: на Карталица да се построи резервен отряд, съставен от жени - облекли мъжки дрехи, които да се разхождат насам-натам... Друг отряд, от мъже съставен и въоръжен, Рама-дан ага на Жат курбан изпра-тил-да заеме там позиция. Младият Саид Мустафа Исраефов, който бил с този отряд от около 25-30 души, веднага взел да стреля иззад един камък, та другарите му взели пушката. Останалите защитници на селото заели позиции - кой с енитюфек, кой с тек-чакмак, кой грабнал шишане, ятаган или касатура - зад маз-галите и дуварите от Узунския сокак, та до Барата и зачакали с пръст на пармак.
Срокът изтекъл и дошли пак пратениците на башибозука. Рама-дан ага, сега и той с тюфек и капаклия силяхлък, казал им, че на капасъзи и зангоши като тях той глава не скланя, та по-добре да си вървят, за където са тръгнали.

Като изгубили умут, че ще получат нещо повече от една телица и товар хляб, които им били дадени като на "царски" хора, и като си взели и калеврите на въпросния ага. башибозуците си "обрали крушите" от селото /213/.
Не минало кой знае колко време и ето ти още една башибозущка орда, дошла и тя, за да бастиса Лилково. Ордата, този път, била съставена от тъмрашлии, които, след като се върнали от Перущица, решили да плячкосат и Лилково. За това нападение лилковци узнали пак преди то да стане. За него "карахабер" донесли Лилковски жени българомохамеданки - омъжени в Тъмраш. Рамадан ага веднага изпратил нарочен човек при Ахмед ага с молба да спре зулумджиите, но пратеникът се завърнал и Лилковските първенци никак не се зарадвали - Ахмед ага бил докачен, че Лилково било тъпкало с тюфлеци и никому "ихтибар" не правело.
Рамадан ага отново взел отбраната на селото в свой ръце. По негово нареждане в опорни пунктове за съпротива били превърнати къщите на Бехзатюви, Михтюрови, Нежипови, Горжеви, Черешкини, Карафатмини, Батальови, Шер-кови, Рамаданци, Терзиосманци, къщата на Али ходжа и др. Тук, зад дебелите зидове на тези каменни постройки, били прехвърлени онези християнски семейства от селото, които пожелали това. До Рамадан ага се наредил и самият Али ходжа.
Българомохамеданите от Лилково нарамили отново пушки и ятагани, присъединили към себе си и част от българите християни и зачакали. Останалите българи християни се залостили: в по-големите и здрави къщи, въоръжили се и те с каквото могат и също се приготвили за съпротива и за борба до последна капка кръв.
Тъмрашлиите пристигнали късно след обяд, Една част от тях, въоръжени до зъби, обкръжили селото, а главните им сили отседнали на Пицурица. През цялата нощ горели огньове там - на ливадите, думкали тъпани и пищели зурни. На следващия ден, още при разсъмване, тъмрашлиите смятали да атакуват и завземат селото.
Как е дочакало това разсъмване и какво са правили и стрували обкръжените лилковци е трудно да се опише. Най-после изгряло слънцето и взело да се дига все по-високо и по-високо. Станало пладнина, а тъмрашлиите все отлагали атаката - чакали заповед от Ахмед ага. Дошло икиндия и тогава, вместо да нападнат селото, съвсем неочаквано башибозуците си заминали.
Баба Велика Деведжиева била слушала да разказват, че Али ходжа бил предупредил дядо Колю Прангов за това нападение още по пладнина, като му казал, че вечерта от Тъмраш ще довтасат башибозуци, за да колят и грабят Лилковските кауре. Всичкото по-старко и кьопавко ~ под нож, а по-хубавите моми и невести - за робини ще вървят, та ако искал дядо Колю можел да прати двете си дъщери у ходжата, за да се спасят. Вечерта, след като селото било обкръжено от башибозуците-от турчин до турчин по на десет крачки, дядо Колю заключил в една от стаите дъщерите си, които били вече моми за омъжване. После излязъл, та сложил и на външната врата един голям катинар, след което пробил една дупка зад къщата - отвън в слемето и през отвора се вмъкнал в стаята при дъщерите си, като внесъл вътре една коса и един ръждив ятаган. На дъщерите си той ре-

къл, че ако турците не подминат къщата му и започнат да къртят вратите, ще ги брани додето може, после главите им щял да отсече, но живи в ръцете на душманите нямало да ги даде. Едната от дъщерите на дядо Колю се казвала Калина -баба на осведомителката, а другата - Кулиша. Клането се разминало, понеже българомохамеданите помолили Ахмед ага да не прави този зулумлук в Лил-ково. като казали, че и те ще легнат в земята заедно с каурите /217/.
"На три поти томрашене са се канели да дойдат и изколят болгарете в Лил-ково - разказва баба Велика Аризанова /202/. Накрая все пак дошли и обкръжили селото, но за клането чакали пристигането на Ахмед ага. На път за Лилково агата минал през Пангарлица. Като стигнал и рекъл да мине през Русовдол, там една жена в зелено фередже му препречила пътя и до три пъти му връщала коня обратно. Агата се върнал в Тъмраш и разказал на майка си за случилото се, а тя му рекла, че това е Меремата - закрилящата на Лилково и го заклела с думите: "Харам да ти йе млекото, с което съм те ранила, ако пусьогнеш на людкьовене". След тези думи Ахмед ага се размислил и наредил да не се пи па Лилково. За доказателство, че такава е неговата воля, специален пратеник се явил с лулата му пред башибозуците на Пицурица и ги подбрал, та в Томраш".
Слав Кашедаров е слушал да се разказва в Кашедарския род, че когато се разчуло за идването на тъмрашлиите и за намерението им да изколят лилковци, целият род се събрал на едно място. Първо яли и пили от най-хубавото, каквото могло да се намери в къщата, а след това се приготвили да умрат достойно, щом разбрали, че башибозуците са заградили селото. Мъжете награбили коси, брадви и ножове, а жените взели сърпове, разчупили къркъмджийските ножици и ги завързали по върховете на дълги колове, готови и те да се сражават, но да не се оставят "мърцина" в ръцете на башибозуците /228/.
Велика Ангъчева - дъщеря на дядо Иван Кашедаров, към гореказаното добавя, че била слушала от баба Елена Кашедарова да разказва, че у Кашедарци се били събрали от девет къщи народ. Сварили няколко тави качамак - големи тави и то само с масло забелен, и след като се нахранили и напили, простили се и опростили един друг и всички заели места за борба с башибозуците, за борба до смърт - от най-малкия до най-големия. Най-много им било дожаляло за баба Пена Камбурска, която била по онова време бебе-повитаче, та я сложили високо на полицата, за да не я видят и погубят турците. В това време, докато у Кашедарци са се готвили за отчаяна съпротива, мъжете българомохамедани от родовете: Рамаданци, Шеркови, Терзиосманци и Чингови, въоръжени с тюфеци и ятагани, застанали в отбрана на Евур, като заявили на башибозуците, които също имали пост там, че когато те - тъмрашлиите, минат през труповете на Лилковските мюсюлмани, чак тогава ще могат да се докопат и до християните в селото /197/.
Георги Ангъчев разказва, че стари хора си спомняли как Рамадан ага викал на тъмрашлиите: "Махайте се, бре, кокошкари! То ако нашисе гяури са за клане, ние сме по-ербап от вас". А в същото време Али ходжа им подвиквал: "А защо трябва да ги колим, бре, капасъзи? Та нали и тях и нас все една майка ни е раждала"/190/.

къл, че ако турците не подминат къщата му и започнат да къртят вратите, ще ги брани додето може, после главите им щял да отсече, но живи в ръцете на душманите нямало да ги даде. Едната от дъщерите на дядо Колю се казвала Калина -баба на осведомителката, а другата - Кулиша. Клането се разминало, понеже българомохамеданите помолили Ахмед ага да не прави този зулумлук в Лил-ково. като казали, че и те ще легнат в земята заедно с каурите /217/.
"На три поти томрашене са се канели да дойдат и изколят болгарете в Лил-ково - разказва баба Велика Аризанова /202/. Накрая все пак дошли и обкръжили селото, но за клането чакали пристигането на Ахмед ага. На път за Лилково агата минал през Пангарлица. Като стигнал и рекъл да мине през Русовдол, там една жена в зелено фередже му препречила пътя и до три пъти му връщала коня обратно. Агата се върнал в Тъмраш и разказал на майка си за случилото се, а тя му рекла, че това е Меремата - закрилящата на Лилково и го заклела с думите: "Харам да ти йе млекото, с което съм те ранила, ако пусьогнеш на людкьовене". След тези думи Ахмед ага се размислил и наредил да не се пи па Лилково. За доказателство, че такава е неговата воля, специален пратеник се явил с лулата му пред башибозуците на Пицурица и ги подбрал, та в Томраш".
Слав Кашедаров е слушал да се разказва в Кашедарския род, че когато се разчуло за идването на тъмрашлиите и за намерението им да изколят лилковци, целият род се събрал на едно място. Първо яли и пили от най-хубавото, каквото могло да се намери в къщата, а след това се приготвили да умрат достойно, щом разбрали, че башибозуците са заградили селото. Мъжете награбили коси, брадви и ножове, а жените взели сърпове, разчупили къркъмджийските ножици и ги завързали по върховете на дълги колове, готови и те да се сражават, но да не се оставят "мърцина" в ръцете на башибозуците /228/.
Велика Ангъчева - дъщеря на дядо Иван Кашедаров, към гореказаното добавя, че била слушала от баба Елена Кашедарова да разказва, че у Кашедарци се били събрали от девет къщи народ. Сварили няколко тави качамак - големи тави и то само с масло забелен, и след като се нахранили и напили, простили се и опростили един друг и всички заели места за борба с башибозуците, за борба до смърт - от най-малкия до най-големия. Най-много им било дожаляло за баба Пена Камбурска, която била по онова време бебе-повитаче, та я сложили високо на полицата, за да не я видят и погубят турците. В това време, докато у Кашедарци са се готвили за отчаяна съпротива, мъжете българомохамедани от родовете: Рамаданци, Шеркови, Терзиосманци и Чингови, въоръжени с тюфеци и ятагани, застанали в отбрана на Евур, като заявили на башибозуците, които също имали пост там, че когато те - тъмрашлиите, минат през труповете на Лилковските мюсюлмани, чак тогава ще могат да се докопат и до християните в селото /197/.
Георги Ангъчев разказва, че стари хора си спомняли как Рамадан ага викал на тъмрашлиите: "Махайте се, бре, кокошкари! То ако нашисе гяури са за клане, ние сме по-ербап от вас". А в същото време Али ходжа им подвиквал: "А защо трябва да ги колим, бре, капасъзи? Та нали и тях и нас все една майка ни е раждала"/190/.

Баба Велика Личкова допълваше, че тъмрашлиите обвинили Лилковските българи християни, че по къщите им било пълно с пищоле, с тюфеци и фишеци. Но Лилковските българомохамедани рекли, че това не е вярно и ако все пак някои от българите имал оръжие, то те, мюсюлманите, им го дали, за да пазят Лилково от лоши люде. Най-много християни се изпокрили в къщите на Рамаданци, Черешкини, Михтюрови, Нежипови, Кросньови, Горжеви, Карафатмини, Ход-жови, Гендусци, Бехзатьови, Гавазови, Батальови, Шеркови и Терзиосманци. На българите било раздадено оръжие, а жените се преправили като българомохамедани. А що се отнася до случката в Русовдол, заради която агата се върнал обратно, то баба Велика била слушала да казват, че там били две жени и то облечени в черни дрехи, а не в зелени. За едната от тях ходжата в Тъмраш бил казал на Ахмед ага да се пази от нея, защото това била света Ихтимия, а за другата нищо не казал. За баба Велика беше от ясно по-ясно, че това са били Св. Богородица и Св. Неделя, защитнички на Лилково. Башибозукът, който все пак успял да ограби няколко къщи и да изяде два вола, си отишъл с псувни и закани през Кацьовица и Топорищезо, а някой направо през Забук и Чедоран, та в Томраш /242/.
Що се отнася до твърденията за наличие на големи количества оръжие з Лилково, то тъмрашлиите не са били далеч от истината. При идването на руските войски в селото са били иззети около 90 броя пушки и пищови от населението на Лилково /221/.
От казаното дотук можем да съдим, че многогодишната религиозна пропаганда на турското духовенство и администрация, насочена към разединяване и противопоставяне на българите мохамедани и българите християни едни срещу други, не е била с еднакви резултати в отделните села. Фактът, че Лилковските българомохамедани били готови дори да умрат с оръжие в ръка, но да защитят съселяните си християни, показва, че турската асимилаторска политика не е могла да замъгли умовете на тези сърцати българи.
С малки изключения добрите чувства, уважението и доверието между представителите на двете религиозни общности в Лилково останали да съществуват почти до самата Руско-Турска война, а след това... за случилото се след това ще стане дума по-нататък. Сега назрявали събития, които щели да променят съдбата не само на Лилково, но да разтърсят и загнилата Османска империя, а също така - да променят из основи целия Балкански полуостров.

значи нещата далеч не са толкова опростенчески черно-бели, както се опитваха да ни ги представят Тео (Тюрхан) и дргуите пропагандисти

Проблемът е, че на резлиите предоставяме купища документи по отношение помохамеданчването и събитията след това, а те - нито един, освен материала за "Възродителния процес". Ми то затова е възродетелен, бре, резакларъ, щото ви връща към същността на българи. Пък, ако не щете, багажа и домана - към анаватан Туркия. България не ви иска, Българския Бог, не ви иска, ние не ви искаме, ако не сте Българи.

"Тук почива мъченика-свещеник Теодор К. Арамазов, който биде съсечен посред пладне от башибозука Дели Мехмед".

това къде е?
В кое село?
И гробищата отсреща мюсюлмански ли са?

Това е Ситово, разбира се, допреди Освобождението, смесено село, както много села в Родопите. Но тук вече няма никакви знаци, символи и остатъци, че някога е имало мюслимани, всичко е унищожено до крак и изличено, както трябва да се направи във всяко едно село, което се смята за Българско. Никаква милост! Затова днес, там няма резакларъ, няма проблеми на етническа основа, няма вой на ходжи и се вее Българския трибагреник завинаги.
Спомен за миналото е останал само гроба на свещеника и водача на революционния комитет Теодор Арамазов, в старите български гробища, от другата страна на стария "тракийски" път се виждат новите. Мюслимански гробища там няма. Един ден, някой се качил на "булдозера" и ги изринал, построявайки върху тях десетки вили.
Това наричам аз, Чистота!