В памет на жертвите от Възродителния процес

Благодаря на всички компетентни за тази тема

/не знам какво си мисли че е постигнал емира тук/

Тази тема е достойна за бъдещите учебници по История според мен - добре проследени събития и опровергаване на лъжи с изложени факти.

За emir_kj и всички други като него, които още не са разбрали кои са виновниците за "Възродителния процес" ще добавя по-долу спомените на помъчения Българин Мустафа Шаров. Там ще ги намерите виновниците! А кои са Кукловодите им повечето от тук пишещите знаем!

Дано някои се осъзнаят...като уточнявам, че народната власт, която се споменава в текста не бе народна!

"Спомени на Мустафа Шаров"

(публикувани във в. Родопско слово, брой 1 (112), юни 2003 г.)

Заради твърдението си, че помаците са Българи, което отстоява цял живот, т. нар. Народна власт го праща в Белене


"През 1942 г. бях назначен за мюфтия в Лъджене. И след 9 септемри 1944 г. си останах на тази длъжност. Новите власти не ме преследваха, гледаха на мен благосклонно. Затова и аз си гледах работата по осъзнаването на Българите мохамедани и след тази дата. Турцизираните елементи обаче, които бяха и религиозни фанатици от по-рано, и не бяха доволни от дейността на дружба "Родина", почнали бяха да правят постъпки да се "обърне работата:.

Затова бяха добили кураж от партизанския командир в Чепинския край Манол Велев, който беше ходил из селата и говорил пред събрания, че "всичко, каквото е било досега, отсега обратно ще се прави". За да привлича вниманието на Българите мохамедани, си слагал и фес на главата, а фесовете тогава бяха изхвърляни. Манол Велев бе главното ръководно лице тогава в Чепинско. Каквото кажеше той, трябваше да се изпълнява. Ползваше се с най-голямо уважение сред хората и до него се допитваха за всичко и всички - и мохамедани, и християни.

Слушах го и аз да произнася реч пред народа в с. Корова (Драгиново - б. р.), като казваше: "Вие, помаците, сега имате пълна свобода. Може да правите и се управлявате, както искате. Вие сте много в Родопите, та може да си образувате и своя държавица, една помашка република. Така да си живеете отделно в свое управление. Ние ще ви помагаме и ви гарантираме свободата. Каквото е в Съветския съюз, така и тука ще стане."

А на това събрание се бяха събрали 4-5 хиляди души, дошли от другите села. Това изявление на партизанския командир беше посрещнато с радост от фанатиците и туркофилите. Мене обаче не ме закачаха на мюфтийския пост. По повод тая агитация Българите мохамедани решиха да не пращат децата си в Българските училища, както беше до тогава, а да искат да ходят те отделно, в "помашки училища", където трябва да се учи турски и коран. А тогава бе началото на учебната година, та в училищата бяха ходили само една трета - само тия на Българите християни.

Като верски ръководител, събрах в мюфтийството представители на партията, учители и други ръководители - общо около 12 души, за да разсъдим по създаденото положение. Дойде и гимназиалния учител Иван Дивизиев. Въпросът беше какво да се направи главно, за да се приберат децата в училищата. В полза на това се изказа само Дивизиев, а другите, както се видя, не схванаха важността на въпроса. Затова не се взе никакво решение.

Упорството да не ходят децата на училище продължаваше през цялата тая, а и през следващите няколко учебни години. Кагто мюфтия, при обиколката ми из селата увещавах родителите да изпращат децата в училище, те обаче се дърпаха и училищата едва кретаха. Всеки учител, който бе обхождал и канил родителите да пращат децата, бил отпращан, като му казвали: "Ти си фашист! Защо търсиш нашите деца? На Българско училище децата си ние не ще пращаме, а ще чакаме - когато то стане турско, тогава" и пр.

..........

По това време в Париж започнаха преговори за сключване на мирен договор. Гърция предяви иск към голяма част от Родопите, подтикната от една подписка на Българи мохамедани от Доспатско. Нашата делегация и правителството били разтревожени. Поде се бърза дейност за разобличаване подадените меморандуми. Научих, че родинските издания - Сборник "Родина" и други, били изискани от Васил Коларов, възглавяващ делегацията, и представяни за доказателство, че "ние, помаците, сме Българи и сме за запазване на границите."

Тогава аз от името на Чепинските Българи мохамедани, в качеството си на мюфтия, направих телеграма до мирната конференция в Париж, че сме Българи и не приемаме откъсването ни от България.

Телеграмата бе доста дълга. В пощата поискаха да се преведе на френски. Затова отидох при жената на Чудомир Кантарджиев, която бе франкиня (французойка - б. р.), която преведе и я изпратихме. Таксата бе много голяма - 1600 лв., дадох всичките си пари, но скърпих и от другаде - бирникът Иван Пандев даде 600 лв., и телеграмата се изпрати. Общината отказа да даде пари.

През лятото на 1946 г. за Париж замина по разискване на нашите мирни договори Юсеин (Явор) Шолев като депутат и представляващ Българите мохамедани и потвърди, че те искат да останат в България, а не в Гърция и пр. За официално бяха му препоръчали от правителството да иде и се представи с фес и чалма. Дойде тогава той при мен, та му дадох моите от джамията.

Той не знаеше как се навива чалма, та му я навих и прилегнах хубаво, за да се представи достолепно там.

За да не се деформира по време на пътуването, направих му в Лъджене специална кутия и той я занесе. Говореше се след това, че там, на заседанията той бил я слагал и правел съответно впечатление като представителя на Българите мохамедани. Дали бяха приели правилно тая работа чуждите заседатели не се разбра, но след връщането му се пусна слух, че жената на френския министър председател, като го гледала на някакъв прием, го запитала:

- Вие духовно лице ли сте?

- Не! - отговорил Шолев

- А-а-а, значи тя (чалмата - б.р.) Ви е само за Париж, а там не я носите! - приключила министершата разговора.

При разискване в конференция в съответния момент Шолев се бил изказал: "Помаците са плът от плътта и кръв от кръвта на Българския народ, затова желаем да останем в България, а не в коя да е страна!" Такива изявления бил дал той и пред френския вестник "Орор", където са и напечатани.

Когато се върна от Париж, Шолев си ми върна чалмата. Смяташе, че достойно е защитил каузата на България и това беше истина. При среща с Наум Главинчев обаче след това във Велинград (Шолев - б. р.) му се оплакал, че Никола Палагачев - народен представител от Смолянско, го извикал и му внушил да не прави тук, в Родопите, такива изявления, че "са плът от плътта и кръв от кръвта на Българите, защото тук положението стои иначе, помаците ще се настроят против тебе и ще се попречи на политиката ни". И Шолев се съгласил, тъй като бил избран от Девинската околия, която имала връзка със Смолянско. Тъй работите продължаваха да си вървят постарому, тоест тъй както бе установено след 9 септември 1944 г. от Кирил Василев, Никола Палагачев и др., че "помашки въпрос не съществува". Той се разрешава като го зачеркнем като въпрос и ще се реши само с развитието на икономиката и пр.

Но след меморандумите и подписването на мирните договори той продължаваше да съществува и откакто се виждаше, в много по-остра форма. Явявали се бяха бягства през граница в Смолянско, идвали бяха и диверсанти отвън, предизвикали се бяха инциденти с пограничните власти и пр. Това бе наложило правителството да свика конференция за разискване на този въпрос. Такава конференция се състоя през август 1947 г. в София в Дирекцията на вероизповеданията. Като мюфтия в Чепинско, бях поканен, та взех учатие в нея и аз. Тя продължи три дни. Присъстваха около 20 души видни родопчани (народните представители Никола Палагачев, Юсеин (Явор) Шолев, Чепчиев, смолянският мюфтия Саферков, Анастас Примовски, Кирил Василев, Христо Караманджуков, Васил Димитров, Риза Солаков, инж. Минчо Маринов, Петър Маринов и др.) Имаше и представители на министерствата. От тази конференция обаче нямаше никаква полза, защото никой не смееше да противоречи на партизаните Никола Палагачев и Кирил Василев, които бяха обявили дейността на "Родина" за фашистка и работата тръгна по старо му.

С възстановяване на фесовете, фереджетата и турските имена бе възстановено и турското самосъзнание на част от Българите мохамедани в Родопите."

През лятото на 1946 г. за Париж замина по разискване на нашите мирни договори Юсеин (Явор) Шолев като депутат и представляващ Българите мохамедани и потвърди, че те искат да останат в България, а не в Гърция и пр.
-------------------------------------------------------------------------------------------------

ИЗ "Лилково - богове, камъни, руни", Ангел Личков


За подлостта и коварството на сърбите и това - на гърците, по отношение на българите - техни съюзници във войната срещу Турция, става ясно и от разказа на участник в тази война - родом от с.Брезе, Смолянско.
Мустафа Кърджалиев /237/ разказва: "Служих войник 54 месеца в Шкодра -Албания. Трябваше да служа 36 месеца, но войната ме свари и останах да воювам срещу сърбите и черногорците. Командир в крепостта ни беше - Асан паша /Ха-сан Риза паша - б.а./. Държахме крепостта цели седем месеца. Бяхме всичко 15 хиляди турска войска и 4-5 хиляди албанци - доброволци, а се биехме срещу цялата черногорска армия, към която постоянно се присъединяваха и сръбски дивизии.
В края на февруари, когато гърците завзеха Янина /23 февруари 1913 г. -б.а./, оттам с малък отряд албанци си проби път към нашата крепост - Езат паша. Пропуснахме го в Шкодра, но той и неговите албанци, измамиха нашия командир Асан паша и го убиха на един банкет - организиран от самия Езат паша. Като уби командира ни, Езат паша заяви, че така трябвало, тъй като Асан паша искал бил да предаде крепостта, но после се разбра - албанският паша сам готвел предателство, което бил уговорил предварително с гърците и сърбите, защото искал да прави Албанска държава.
Докато турските офицери успеят да арестуват Езат паша, албанците и той отвориха вратите на крепостта. Пристигнаха бързо черногорски и сръбски офицери, които ни заявиха, че такава била волята на великите държави, а ние ще трябва да си вървим в Турция.
Турските офицери, като нямаше какво да правят, приеха да оставим крепостта, но да ни пропуснат с оръжието. Сърбите и черногорците не само, че ни пропуснаха с оръжието, но и гърците със свой кораби ни превозиха до Мала Азия. Оттам, след известно време, ни насочиха към България, тъй като от турската армия - разгромена от българите край Одрин и Чаталджа, Люлелебургаз и Лозенград, Бунархисар и Шаркьой - само нашата Шкодренска групировка била запазила боеспособност.
Когато сърбите, гърците и власите удариха България, ударихме и ние, та си взехме Одрин. И защо ли? Щом всичко свърши, освободиха ме от турската армия и къде да ида - пак. в наше село, а то - в България" /237/.
"От Доспат - през Сатовча - до Неврокоп е един хвърлей место и гърците, като стигнаха Неврокоп, намислиха да ударят и нас в Девин-разказва дядо Коста Камбуров от Лилково, по онова време войник в Девин /221/.
Оздравях след раняването ми на Модър - продължава разказа си дядо Коста

- и ме пратиха в Девинския гарнизон. Войниците от този гарнизон се числяха
към Родопския отряд на Втора армия.
Имаше много помаци, които не се завърнаха по селата си в Родопите и останаха в Беломорието, някои от тях избягали чак в Кавала и в Серското поле. Та те - от Кавала, на мулета докарали оръжие, което им дали гърците. Като го докарали в Родопите - раздали го по селата в Доспатско, за да се вдигнат срещу нас и да помогнат на гърците, които напредвали към Неврокоп, а после и нас да изгонят от Девин.
Но планът на гърците да разбунтуват селата в Родопите пропадна. Вдигнаха се няколко села, но ние и дружината на майор Гигов /подполковник - б.а./ ги потушихме. Майор Гигов напредвал с няколко дружини и разбил гърците при Неврокоп, така той излезнал в тил на обкръжената гръцка армия, но като разбрал, че има бунт в Девинско, веднага насочил една от дружините право към Доспат и Девин. Той - лично оглавил тази дружина и ние - от Девин, на дър-пе-рян сторихме бунтовниците и селата им, които дигнаха оръжие срещу нас.
И аз - от Девин, ходих против надигналите се българо-мохамедани, като едни от тях изтрепахме, други - в Гърция избягаха. Селата,които не се бунтуваха, не закачахме. Най-напред се разбунтуваха българомохамеданите в Барутин /Буй-ново/. Бунтовниците от това село смятали да се вдигнат на ден Илинден, но тъй като 'гърците били на зор - наредили им да въстанат няколко дена по-рано и да увлекат в бунта и останалите родопски села в Доспатско, та всички заедно да завземат казармата в Девин и нас - българските войници там, да ни изколят.
Мръсен милет са тези гърци - искаха отвътре да ни ударят, но не успяха. Усмирихме бунтовниците като най-голямата работа свърши дружината - водена от майор Гигов. "Влашката дружина" и викахме, тъй като войниците в нея бяха северняци. Много пакост сторихме на онези села, които послушаха гърците. Село Барутин го изгорихме, защото в това село, като се вдигнали - убили попа и даскала. Преди да ги убият, накарали попа и даскала да орат една нива в края на селото - впрегнати в орало и ги ръгали с остен, като че ли са волове".
Цветан Тодоров Деведжиев /213/ е слушал от брат си - Александър Девед-жиев, да разказва за патилата си в Барутин през лятото на трагичната за България 1913 година. Тогава той бил началник на охранителния участък в това село-
- командвал група опълченци, всички от Лилково.
Моят брат бил въоръжен с пушка "Маузер", а останалите - с бердани. Било ден четвъртък, на разсъмване и брат ми - вече на крака - дочул изстрели от постовия, който пазел пред вратата на участъка. Като погледнал през прозореца, какво да види - около 20-30 души въоръжени помаци мълчаливо обграждат къщата, в която се помещавали опълченците и която в същото време служила-за участък, от който се охранявало и управлявало селото. Като видял какво става навън, грабнал "маузера" и цяла пачка патрони изстрелял срещу нападателите. Скочили с бердани и останалите опълченци.
Брат ми, като командир на групата, заповядал бързо изтегляне през задния двор и всички опълченци взели да прибягват през този двор под огъня на по-

маците и докато те прибягвали моят брат - само той - с маузера, задържал бунтовниците. После и той - невредим, се присъединил към групата опълченци и наредил - отстъпление към. Девин.
При това оттегляне от Барутин и по най-бързия начин, придвижване към Девин, Ангел Батинов едва не се пребил и удавил в някакъв дълбок вир, в които паднал при търкалянето си надолу по един склон, а Ангел Мандуров /дядо Пан-го/ от водопад паднал - счупил си берданата и останал с един цървул и така в Девин - бос пристигнал. Само точната стрелба на брат ми с "маузера", плашела бунтовниците и те се отказали да преследват опълченците по-нататък.
Бунтовниците в Барутин заловили попа, попадията и даскала. Извели ги в края на селото и там ги впрегнали в едно рало. Боцкали ги с ножове, ръгали ги с остен, а след това ги заклали насред нивата. Попадията отвлекли в Гърция при появата на войската, която идела от Девин, а също и дружината - водена лично от подполковник Гигов, която се включила в борбата с бунтовниците много бързо.
Цялото село избягало при гърците и чак след време се завърнали жителите му, когато им разрешили българските власти" /213/.
При съпоставка на казаното тук с други събития, станали по същото време, излиза, че бунтът в Барутин е станал на 17 юли, ден четвъртък, 1913 г. По това време подполковник Гигов, който втори ден е в настъпление срещу гърците в Неврокоп, е нощувал в долината на Места /22/.
Йордан Атанасов Аризанов /201/, от с. Лилково, е слушал от баща си да разказва за времето, когато е бил в опълчението - на гарнизон в Девин. Тогава, през лятото на 1913 г., взвод опълченци - под командването на Петър Райчев, също от Лилково, потеглил от Девин, за да усмирява с. Балабан. В състава на взвода били включени опълченците от Лилково: Атанас Аризанов - баща на осведомителя, Александър Андреев, Георги Божилов и др., а Петър Райчев им бил старши подофицер.
Имало донесение, че с.Балабан е въоръжено с гръцки карабини, та взводът трябвало да настъпи по всички военни правила. Карали със себе си патрони за голяма битка - натоварени на пет-шест мулета. Като стигнали Балабан -обкръжили го и под прицел го взели, тогава чак с прибежки навлезли в него.
Командирът им - Петър Еайчев, наредил да му докарат ходжата, тъй като само той бил останал в селото, а всички други се изпокрили в съседните баири. И като му довели ходжата - "посплашил" го: брадата на ходжата само като обръснал лично и работата се уредила. Побледнял и пожълтял от страх, ходжата разказал всичко и че избягалите вагабонти, ако се върнат - ще им събере оръжието и ще ги предаде на властта.
След няколко дена, като нямало какво да правят повече в Балабан, опълченците си тръгнали за Девин. По пътя техен другар изостанал от взвода по "човешки нужди" и повече не го видели жив. Когато той се забавил, върнали се да го потърсят и намерили го "навратен" и заклан край пътя. Но и за ходжата, разправяли, че бил умрял след. няколко дена.

Кучето си лае, но нашият керван върви ли върви....
А кучетата гледат злобно ,как керванът преминава покрай тъх, и с последни усилия джавкат зад отминалия керван...То освен да лаят,друго немогат...

Разбира се, вашият керван върви в посока Истанбул, без право на завръщане в България. Пътници, колко сте ни свидни, такива едни, немили-недраги, подгонени от собствената си глупост към анаватан Туркия, така, както арменците бяха "немили-недраги", подгонени от ятагана на резака Ататюрк!

Мустафа Кемал, така нареченият Ататюрк е солунски евреин, той не е турчин по рождение. Колкото и да не обичам ДС, техният вестник "Строго секретно" изнесе достатъчно информация по въпроса.

Кервана ви е с еднопосочен билет за Анадола...!!! Още догодина ще ви излязат криви сметките, и когато дьонмето Доган реши, че е по-добре да си гледа рахатлъка и да си харчи награбеното, вместо да продължава да се вре между шамарите ще раберете колко надълбоко са ви го набили същите дето им лижете задниците толкова години... И тогава кервана ще разбере, че кучетата не били кучета а вълци... Ще раберете колко самотно и страшно е в гората нощем и колко далеч от дома сте си си всъщност...!! Такава е съдбата на всеки който е забравил историята си, който е загърбил вярата, рода и родината си... Кръвта на собствените ви деди ще се обърне срещу вас, а от това по-страшна съдба няма....

Е, тъй де, нали и той е резак. Те все са рязани - и гаджалите и евреите. Впрочем за "обиди" към Ататюрк, Пасков биде баннат от техни форуми. Все тая. Вероятно са го сметнали за проява на "антисемитизъм"

Е, значи сме на едно дередже. Мен пък ме обвиниха в антисемитизъм заради критиките ми към Хитлер в "Човеко, стани!". Казват, че навсякъде ни се привиждали евреи, но истината е малко, съвсем малко по-различна. Те са навсякъде, където има зло. И колкото повече е злото, толкова повече евреи намираме там. И аз съм ходил по Балкана, не само ти. Там е хубаво, обаче евреи нема. И нема да има, докато на тоя Балкан шуми гора.

Емире, гледкам си сменил аватарчето. Гледкам и от НК членчета и алинеи показваш. Но драги емире обърни внимание на туй :
-Чл. 162. (1) Който проповядва или подбужда към расова или национална вражда или омраза, или към расова дискриминация, се наказва с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание.
Окаш юрист си бил , как мислиш с онова аватарче на башибозука и тия пламъци зад него, на нас редовите граждани на какво ни мяза туй??? Не ПОДБУЖДАШ ли ни към някакви неприятни асоциации?
Кибик Блаже

"Емирчето" е екстремист, който се стреми да отъждестви себе си с цял един етнос. Аз много се опасявам, че такива като него нямат нито националност, нито Родина. "Емирчето" се заканваше да ни асимилира, но аз много искам да го попитам: как стана така, че не турците асимилираха евреите, а евреите им се качиха на главите и почнаха да ги управляват? И лека-полека да ги асимилират.
Сега търся едни снимки и като ги намеря, ще кажа няколко думи и за Исляма. Също и за исляма, изповядван от "емирчето". Ако забелязвате, едното се пише с главна буква; другото - с малка.

Анджък де, то исляма не е лоша религия(дори по толерантост е по- добра и от библията), льоши са именно религиозните които не са добри !!!
Не знам да има религия която да не призове вярващи да са по-добри,човечни и т.н.!
Вервам ти че не си добър!
Кибик Блаже
ПП.Самото ти признаване по-долу, как за ПОСЛЕДЕН път сменяваш аватари си показва едно..."случва се, И тия не се вързаха"!!! Което наистина показва един опит за "...подбужда към расова или национална вражда или омраза,... И, съгласно чл.162(1)... Е споко емирче, най - много да те баннат, ако продължиш в тоя дух на сеене на национална и религиозна омраза!

Разгледайте внимателно тази красива джамия. Сравнете я с еднотипните и грозни турски "ракети". И си задайте два въпроса:
- Защо повечето мюсюлмани по света не признават турците за такива и говорят, че на света има Ислям и ислям?
- Под чие влияние турците са осъществили тези "постижения"?
А за "емирчето" колкото повече мисля, толкова повече почвам да си мисля, че то, горкото не е и турчин даже. Дали пък постоянната му адресна регистрация не е някъде близо до ивицата Газа?

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Елтимир привет! Извинявай че не се вествам често насам, но трябваше да се поотърса от някои мои заблуди , но това иска време.
Иначе като първа година пенсионерска, не е льошо ... мързелувам ставам към 9-10 часа сутрин , кафенца, биричка и т.н. Жената си гледка сериалчетата, а се моткам из интернета и "Хей живот здравей...здравей... "
Кибик Блаже

Баз малко да забравя една важна подробност. В Дубай не видях две еднакви джамии. Както и в България не се срещат еднакви църкви. Макар да си призная джамиите в Дубай се различаваха повече една от друга, отколкото църквите в България.
Защо турските джамии са толкова еднакви? Ако те се опитат да се позоват на Корана, то ще попитам: нива м Дубай, Саудитска Арабия, Иран и Бруней не познават Корана?