В памет на жертвите от Възродителния процес

Аз помолих аватарите ти да бъдат сменяни. Приеми това, като добронамерено подстригване на твоята наглост. Не се приемат аватари, чийто идеен план е насочен срещу Българите и държавата им, както в исторически, така и в съвременен план.

Всичко за свещенната българска земя е вярно.
Вярно е, че те са пришълци на тази земя.
Вярно е, че не ние сме правили тези хора мюсюлмани и не ние ги отродяваме и турчеем, а ДПС и техните емисари.
Но има и нещо друго:
1. Тези хора с турско самосъзнание, ако ще да са синеоки блондини, са факт, който наброява стотици хиляди граждани на България, със всички произтичащи от това следствия.
2. Пъзела на историята, включително и на последните 630 години, и особенно на последните 130 години, е много пъстър, и на двете страни са поднасяни само избрани фрагменти, с цел политизиране и манипулиране на съзнанието.
3. Колкото ще да сме прави от морална гледна точка, България етнически чиста не може да стане на днешен ден и в обозримото бъдеще. Няма нито условия, нито демографски потенциал, нито каквито и да е ресурси: военни, пропагандни, информационни, медийни или политически и дипломатически възможности за това. Няма даже и грам желание, особенно на централно държавно ниво!
Тогава?
Какъв е изходът от наличието на чуждеещи се, отродяващи се, няколкостотин хиляди притежатели на български паспорти, които от ден на ден поради липсата на диалог почват да гледат изподвежди на българите, щото те много злини са ни направили през последните 130 години, тези българи. За Османската империя като за мъртвеца: или добро, или нищо, и демонизацията на българина като такъв се затвърждава.
Ние трябва да знаем и да разберем как мислят те и какви са им мотивите, защото сме осъдени или да живеем заедно, или да повтаряме (за радост на янките) югославско-косовски сценарий).
Идеален вариант, основан на нашето безгранично морално право на изконни жители не се предвижда и няма на хоризонта!
Те и индианците са си баш американците, но колко са и къде са, колкото и да са си прави да не щат бледноликите с раздвоени езици?
Ако обаче общуваме с тези хора, или поне с готовите за диалог от тях, ще имаме възможност да обсъхдиме важни въпроси, например:

1. Ататюрк, ако не да е чист българин помак, е носител минимум на 75% ген за руси коси и сини очи, който по определение НЕ Е И НЕ МОЖЕ ДА Е ТЮРКСКИ!

2. Истинните тюрки са монголоиди, и първите селджуци и османиди -също! Следователно съвременното население на Турция, а още повече - на Балканите, няма почти нищо общо с монголоидната (първоначално) дианстия на османидите!

3. Съвременното население на Републака Турция изобщо не са тюрки, а са наследници на народите на византийската империя и на България, и това и само това определя техния европеиден расов облик! Следователно голяма част от туците са ни генетически роднини, въпреки че са завършили процеса си на духовна, ментална и личностна асимилация.

4. Исляма не е сродяващ фактор, защото войни между ислямски народи са се водили и вероятно ще се водят, не по-малко, отколкото между християнски народи. Следователно: помаците не могат да са турци! Те могат да са си мюсюлмани, но корена си им е твърдо български и никакъв друг!

5. ДПС не е едиснтвенния защитник и представител на турците и мюсюлманите в България, защото това е стратега на Възродителния процес и чисто БКП-БСП производна формация, за която исляма е само лост и доктрина, но в никакъв случай религия на лидерите им.

6...........

Има и много други идеологеми, които могат да бъдат обсъдени и поднесени само ако сме на една маса!

Не е случаен факта, че поканих най-радикалните резлии, да пишат тук. Поканих ги, от форума на "Кърчаали хабер", терористичното гнездо, за което се надявам да бъде затрито скоро.
Тези "никове", като Бозкурт, Чакал, Емир-Кърджали не са случайни, те дори биха могли да бъдат наречени "емблематични", за братството между резливите - евреите и турците. Тези никове за мен символизираха именно този резлив дуализъм и аз ги поканих тук, за да се осветлят и за да видим, че Соломон паша (Сюлейман паша) и днес е още жив.
Не е случаен факта, че турския евреин Емир-Кърджали започна с темата за "Възродителния процес". Тази тема е непрекъснато спонсорирана от еврейски фондации и не е случайна, но не е спонсорирана темата за ислямизацията на Българите, защото оттам ще лъсне и въпроса за юдеизацията. Тяхното братство е "уникално" не само на икономическо, но и на религиозно ниво.
Но Българския Бог вижда!

Е, нещата реално започват с Лазар Коен.
Но не е зле да се помни края на предателите...

nes.bg припомня, че през последните няколко дни представители на ДПС открито поискаха повече власт за партията.

По време на традиционния годишен събор в местността Демир баба теке край Исперих в събота Ремзи Осман изтъкна: “Някои казват - стига му на ДПС толкова власт. Няма такова нещо! На следващите избори ще вземем още повече власт”.

"Време е ДПС да влезе и в президентската институция. Защо постът вицепрезидент, например, да не е на движението?", каза още Ремзи Осман.
----------------------------------------------------------------------------------------------------
Искам да обърна внимание на публикуваното в Днес БГ. Там отново е засегната темата за "Възродителния процес". Съвсем естествено е, че, ако резлиите бидеха българомохамедани, а не кочани (т.е. турчеещите се българомохамедани), те не биха имали нищо против смяната на имената, защото това, бавно и сигурно в поколенията ги връща към Българската им идентичност. Че, кой човек, кога му е даден шанс не иска да се върне към своята идентичност?
Значи реакцията на тези хора - означава, само едно - че те вече не са дори Български граждани. Тяхната позиция е откровено сепаративна и "голямата екскурзия" беше логичен завършек на техния сепаратизъм и отказ да признаят корените си. Че кой човек плюе върху корените си? Ако коренът им е турски, те нямат место в държавата България. Добрия стопанин почиства градината си от плевели и ги изкоренява завинаги, иначе плевелите ще превземат градината му и унищожат реколтата!

Следващия въпрос е този за толерантността и либерализма - това е днешния, съвременен ятаган на султан Баязид. Както турците, бавно, в продължение на 50 години, унищожаваха Българската държава, или това, което бе останало от нея, под формата на Царства, така и днес ДПС иска все повече власт, докато напълно превземе България.
Но защо г-да резлии, вицепрезидентския пост? А защо не, направо президентския? Гоце ага е удобен, ама до време, след това, може да бъде сменен... и не се знае.
Причината резлиите да се целят във вицепрезидентския пост има и своите съвсем пресни, няколкодневни основания.
На 5 метра от църквата "света Неделя" в Батак, арменците са поставили, мисля, че каменна колона, на която пише, нещо подобно:"от името на признателния арменския народ, поклон пред избитите Българи през 1876".
На откриването е бил вицепрезидентът Ангел Марин, който макар и комунист, се е сетил,че преди всичко е батачанин. Той е бил единствения политик, присъствал там.

И още за наглостта на резлиите: "Главното мюфтийство каза, че ще намали децибелите на софийската джамия "Баня башъ" само ако те се окажат по-високи от камбанния звън на православните църкви."

http://news.ibox.bg/material/id_1582100645/#clist

Само че православните камбани не бият 5 пъти на ден, и не ползват усилватели на звука.

Струват ли $10 млрд. тракийските имоти?
Въпросът за обезщетенията на българите от Източна Тракия ще се обсъжда на 21 май в Страсбург с доклада за напредъка на Турция

http://www.monitor.bg/opinions/article?sid...cid=50&eid=1372


Струват ли $10 млрд. тракийските имоти?
Въпросът за обезщетенията на българите от Източна Тракия ще се обсъжда на 21 май в Страсбург с доклада за напредъка на Турция

Доц. д-р ист. н. Валери Колев, Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

Мнения
Проф. Иван Филчев, председател на Тракийския научен институт: Сега е моментът
Логичен е въпросът защо обезщетяването на българските бежанци не е решавано толкова години? Отговорът е - заради клаузите в Ангорския договор. Затова сега е най-благоприятният момент от международна гледна точка това да се направи. Когато България е член на ЕС, а Турция кандидатства за такова членство. Преди две години Съюзът на тракийските дружества призова ЕС да не приема съседката ни в своите структури, докато не се реши проблемът с имуществото на тракийските българи.Папани Козарева, Бежанка от Източна Тракия, пенсиониран преподавател по математика: Ние сме бежанци, а не изселници
Над 3 млн. дка земя и над 40 хиляди сгради обхваща частното имущество на моите съграждани, прокудени от родните си места. Съюзът на тракийските дружества изложи претенциите си пред турското правителство да върне на тракийските бежанци отнетите, заграбени и конфискувани имоти. Ние имаме запазено право на собственост върху тях. Проблемът е решим, но е изцяло нерешен - нито за един имот, нито за един българин. Вярно е, че този въпрос е обективно сложен, но той е и субективно усложнен.

Стоян Райчевски, Сп."Български дипломатически преглед": Не компенсации, а реституция

Защо не поставим въпроса за реституция на тези имоти, които са частни и собствениците им имат изконното право на претенции да ги притежават. Това ще облекчи евентуалния преговорен процес. А турската страна има сериозна администрация с добре поддържан архив, който би потвърдил собствеността на нашите сънародници. В емлячните регистри има доказателства коя земя на кого е била и какви данъци е плащал собственикът им.Проф. Григор Велев, Председател на Научния център за българска национална стратегия: Да не проиграваме възможностите си
Предлагаме да се създадат 3 експертни комисии, които да се заемат с работата по организиране на преговори с Турция. Първата комисия трябва да проучи документите, изготвени по преговорния процес до момента. Втората комисия да установи реалната собственост на българските бежанци от Тракия. Третата трябва да проучи претенциите на турските изселници от България. Преговорите ще продължат поне 10 години, но ние трябва да се подготвим много добре за тях.

Проф. Милан Миланов, Директор на Дипломатическия институт към МВнР: Обществото не е информирано
Българското общество, особено младите, не е запознато с въпроса за българските бежанци от Тракия. Трябва да повишим обществената чувствителност по този въпрос и да подкрепим евродепутатите ни Евгени Кирилов, Маруся Любчева и Николай Младенов, които повдигнаха тази тема пред Европейския парламент. Поставянето на въпроса за имотите на бежанците не е опит за натиск над Турция, а покана за започване на преговори.
Снимка: Интернет

Няма реакция от страна на турските власти (на снимката - Реджеп Ердоган) на сериозната сума от 10 милиарда лева като капитализирана стойност на имотите.
Обсъждането на доклада за напредъка на Турция в преговорния процес за присъединяване към Европейския съюз на 21 май в Европейския парламент в Страсбург е удобен повод да си дадем равносметка за състоянието на българо-турските отношения и за позицията на нашата страна и общество по този проблем от изключително значение за бъдещето на България. В сходно положение е и Гърция, където дискусиите на всички нива са крайно разгорещени. Тук не става дума за решаване на краткосрочни двустранни проблеми, които периодично възникват и се решават между всеки две държави от оперативен порядък. За тях съществува държавна администрация, която вече трябва да е добила самочувствието от едногодишното ни членство в ЕС и при нормално ниво на компетентност ще намери начин да се справи с тях. Не става дума и за академични дискусии за стратегически геополитически и глобални оценки. Те трябва да са дело на специалистите по международни отношения, а след години и на историците. Става въпрос за тези обозрими и логични интереси, които всяка държава трябва да защищава в средносрочен план, като използва благоприятна международна конюнктура. При тях
миналото е тясно свързано с бъдещето
и му оказва сериозно влияние.
В края на юни 1913 г. България е във война с всичките си съседи - гръцката армия е в Струмското дефиле, по западната граница се водят мащабни битки със сръбските войски, румънски части навлизат в Северна България, турски започват реокупацията на Източна Тракия и на 10 юли завземат Одрин. При настъплението по предварително изготвен сценарий, от който са запазени отделни документи, османската армия започва „разорението на тракийските българи", по думите на професор Любомир Милетич. Българското население е подложено на характерното за Османската империя брутално насилие. Опожарени са цели села, избити са огромно количество хора, надига се вълна от бежанци, която залива Южна България. От близо 470 хиляди българи, живеещи в областта преди войната, след нея остават не повече от 20 хиляди в Цариград, Одрин и Лозенград под защитата на западните консули. Тази е картината и в международната Карнегиева анкета от 1914 г., която разследва причините и резултатите от Балканските войни.
Снимка: Бойко КИЧУКОВ

Готово ли е правителството на Сергей Станишев (на снимката) за продължителни преговори с Турция?

Мирният договор от септември 1913 г. признава правото на бежанците да се завърнат по родните си места и запазва собствеността им върху всичките им движими и недвижими имоти в рамките на 2-годишен период. Тези задължения Цариград не изпълнява никога, а започналата Първа световна война и съюзническите отношения между България и Високата порта
отлагат решаването на въпроса за след войната
След нейния край при установяването на дипломатически отношения между България и новата Турска република през октомври 1925 г. е подписан Анкарският договор. Специален протокол към него отнема правото на източнотракийските българи да се завърнат по родните си места, а имотите им стават турска държавна собственост. Същата съдба имат и имотите на турските емигранти от България. Турция признава собствеността на бежанците отпреди Балканските войни и на малоазийските българи. За разлика от подобни проблеми с Атина, практически уредени със спогодбата Моллов-Кафандарис от декември 1927 г. на базата на компенсациите, Анкара отказва да поеме подобни ангажименти и фактически отказва да изпълни поетите през 1925 г. ангажименти. Българите от Източна Тракия с основание се считат не само насилствено прогонени, но и ограбени.
Ако досега в общественото съзнание въпросът за тракийските българи е главно емоционален и морален, то за тях и наследниците им той има и чисто практически финансов характер. Както в случая с бежанците от Егейска Македония и Западна Тракия той чака своето уреждане.
Тяхното компенсиране обаче има и една друга страна, която засега никой не обсъжда. Обезщетението
ще затвори окончателно мрачната страница
в историята на българо-турските междуособици от 19-и и 20-и век, като примири политическите реалности с емоциите и юридическите основания. То може да поизчисти силно негативния образ на Високата порта, чийто приемник е модерна Турция. Признаването и приемането на историческите отговорности не е само мода и не се свежда до декларации, а до осъзнаване на последствията от определена политика и до практически действия по премахване на част от негативите.
В публичното пространство бе подхвърлена сериозната сума от 10 милиарда лева като капитализирана стойност на имотите. От другата страна цари „оглушително мълчание". Истината е вероятно някъде по средата, но до нея може да се стигне само след продължителни преговори, като се зачетат и позициите на партньора. Алтернативата на този проблем е интересите на тракийските бежанци и техните наследници отново да станат жертва на „висши държавни съображения", които единствено могат да докажат откъсването на държавата от нуждите на редовите българи и да отчуждят още повече хората от управлението.
Оптимистичен е фактът, че в това отношение има съвпадение на позициите на България и Гърция. След разрива по признаването на Косово има сериозна нужда от сближение с другите държави, членове на Европейския съюз на Балканите. Та кой познава по-добре от тях местните проблеми и нужните решения.

Паметник на срама от политиците

http://www.segabg.com/online/article.asp?i...id=5&id=0001002
-----------------------------------------------------------------------------------------------
Статията не е лоша, макар, че с половината неща в нея не съм съгласен. Аз бих провел една "голяма и последна екскурзия" за всички, които се смятат турци и въз основа на това искат власт и отцепване на територии от България. На тяхно место бих заселил волжки българи и всички други, които се самоосъзнават българи извън България, желаещи да се завърнат и да живеят тук.

А тук едно интервю със Стефан Николов, чиито идеи са близки до тези, които предложих аз. Но моите са за райони населени с "малцинства".

Търсим българи колонисти за обезлюдените ни райони
http://www.segabg.com/online/article.asp?i...id=5&id=0001201

ЗА РОДОПСКАТА ПЕСЕН

Поклон да ти сторим ниско доземи,
Мой Звезден Народе, задето от голямото ти и щедро Сърце,
е излятяла като ластовичка тази Бяла песен.

Само един Звезден Народ, може с бисерно гърло да изпее думи пълни със
Светлина, та цялата Света да огряват.
Ти винаги си мисли за Светлината, и ако човек поледне пътеките на твоя труд, ще види, че всички вървят нагоре, към Високото Усое.

Ето защо, звездите са ти братя, мой пеещ народе!
Ти си този, който е завързвал рождената ни люлка за Звездите,
Кошути са ни кърмили, ветрове са ни люляли, месечинка ни е светила
И от Високото Усое сме чували Орфеева свирка.

Та затова, имаме висока и яка снага, очи отворени за големия Свет,
Душа глибока като сва Небо и Сърце големо като нашаса Планина, като нашаса Родопа!

Нашите песни се пеят с пълен глас, с пълен дъх, с пълно любене!
Или си Неин или не си!
При нашата песен няма обич наполовинка, няма сметка, няма пестене на Глас и Душа.
На Родопската Песен, Орфей и е Бащата. Тя добре знае това, тя добре знае, че слепец я намерил на дъното на Мъката и с Тояжката си я извел на Белий свет.
Може би, защото Слепец я е заченал, тя затова се пее високо, за да си намери Пътя, а Пътя на една Песен е да намери друг Човек, другия Човек се присъединява към този, който пее, идват още Гласове и Планината се снишава, цялата Родопа се закротява и слуша, как пеят Децата й, грижата и болката се търкалят по сипеите,
И ти с такава песен ставаш добър, едър и хубав, силен и щедър и тръгваш към Звездите, а Месечинката ти изглежда като голяма тепсия, и мечтаеш в нея да изпечеш клин, та да нахраниш целия Свят!

http://www.voininatangra.org/modules/ipboa...=45&#entry27473

На едно мнение сме!Нека всеки живее в държавата,която припознава като отечество.В тази връзка днес слушам по новините за АФРОАМЕРИКАНЕЦА Обама.Има и латиноамериканци и какви ли не...хамериканци.Е,както бях попитал емира те ТУРКОБЪЛГАРИ ли са или някакави...български турци?!
Сладка сол?Солена захар?.................

"Например: цитирания Батак: клане е имало, и то точно такова, каквото е описано с всички технически детайли. Но не е извършвано от турци, а от българи-помаци, башибозуци"

Напротив, Пламене - Априлcкото въстание е потушено изключително от редовна турска армия. Батак не е изключение. Башибозука от турските села са вървели след аскера да плячкосват като лешояди и понякога са им показвали пътя. Селото на дедите ми (сегашното Априлци) също е било изгорено от редовна войска, специално извикана от Ловешкия гарнизон.
Така че това е заблуда, умишлено пусната за да изкарат зверствата като нещо спонтанно, в което Турската империя няма участие. Ако беше така, тоя башибозук да е смачкан от въстанниците на момента, които са били далеч по-мотивирани и смели.

Възможно е аз да греша.
Има ли данни, че в Баташкото клане са учавствали и редовен турски аскер? (За потушаването на априлското възстание не съм си го и помислял - много добре знам, че е потушавано с редовна войска)

Въстанието в Батак


Във всеки случай П. Горанов и всички членове на комитета чакали сигнал за въстание. Той докладвал пред комитетската организация за решенията на Оборищенското събрание. Едно от тези решения гласяло, че при извънредни обстоятелства въстанието може да се обяви предварително. Съзаклятниците „очаквали с нетърпение деня на въстанието". По неведоми пътища то вече се знаело от цялото население, което също както в Панагюрище, Клисура. Брацигово и др, се превърнало в „едно тяло с една душа""80. Д. Страшимиров необосновано твърди, че батачани не били единодушни, заради което последвала трагичната им съдба"81.
На 21 април П Горанов и комитетът научили за положението в Пазарджик и за въстанието в Панагюрище"82, През нощта на 21 срещу 22 април П.Горанов свикал комитета на заседание в училището. Всички съзнавали, че трябва да се вдигне въстание в Батак. Ангел П.Горанов Бойчо"8', пише: „Когато излезли (от заседанието) съзаклятниците П.Горанов. Стефан и Ангел Трендафилови. Вранко Димитров Паунов (кмет). Тодор Попнейчев и Иван Божин. за да разпоредят призованите по-напред момци и ги изпратят да заемат далечните постове по високите планински върхове, около селото"84 с удивление забележили голяма част от селяните обръжени стоят покрай лома и чакат разпореждане и за себе си. Това било часът три през нощта785, Темнината ни най-малко не бъркала на възторга -напротив, придавала му по-голяма тържественост и по-голяма обаятелност. Петър Горанов ги приветствувал с провъзгласената свобода на народа от Главния комитет в Панагюрище, споменал за длъжността, която налага отечеството на всякой българин в тая тържествена минута и свършил с думите: „Да живее свободна България! Смърт на петвековния омразен тиранин!..." Това се посрещнало с изгърмяване на пищовите от селяните. Такива гърмежи ставали и по другите махали на селото. Поздравителните слова „Честито да ни е!" се повтаряли от мало и голямо. Жените и децата със запалени борини излезли на улиците да се любуват и да поздравяват първите ратници за свободата... Освен събраните пред дома на Горанова обръжени войници тръгнали и други четници по селото да известяват новия живот с весели провиквания и пушечни гърмежи.""86 Клепалото на църквата тревожно биело. Развято било въстаническо знаме, извезано от Дафина Попнейчева"87. Въоръжените четници били изведени от комитетските ръководители „на позиции" край Батак. В градеца имало и няколко бунтовници от съседните села — трима от Ракитово, четирима от е Каменица"88 и четирима от Пещера"89. Отникъде другаде не дошли въстаници. Въпреки че по първоначалния план Батак трябвало да стане център на цяла дузина селища, той останал сам срещу прииждащите многочислени вражески сили.
Така било обявено на 22 април (4 май) въстанието в Батак, за да се отбележи началото на една титанична борба, която щe разтърси съзнанието на целия народ и ще спечели уважението и подкрепата на прогресивното
човечество.
Батак е пример за добре подготвеното въстание. Идеята за освобождение от чуждо национално иго чрез революция била възприета от батачани. За оръжие се хванали всички: от едрите търговци, като П. Горанов и Т. Кавлаков, до ковачите и дърводелците, които си изкарвали прехраната с .пелката (брадвата) и бичкията"4". Разбира се. и тук, както навсякъде, имало ..благоразумни" и ..колебаещи се". Но техните колебания и резерви не означава, че са против освобождението. Те смятат, че моментът не е настъпил, а имперската войска е силна и без външна помощ вьстанието ще бъде безпощадно потушено. В хода на подготовката неколцина чорбаджии се опитали да спрат въоръжената борба.
Първите разпореждания на съвета били да се арестуват курджията (пъдарина)" и другите турци, намиращи се в града, и да се поставят постове на околните височини и пътища. По този начин в Батак била обявена въстаническа власт.
Щом като станало ясно, че писмото, предназначено за Батак, било хванато от турците. П. Горанов поискал потвърждение и брациговският предводител му дал препис. Но както видяхме, преди писмото батачани се вдигнали на оръжие.
Изграждането на вьстаническата власт не било трудно, тъй като всички способни да носят оръжие батачани се включили в борбата. Ратниците облекли въстаническите си дрехи, сложили калпаците, украсени със сребърни кръстове и лъвчета. На онези, които още нямали дрехи и калпаци, бързо били направени такива от баташките шивачи и калпакчии, а в много случаи и от жените на въстаниците. Дюкяните и кръчмите били затворени"'". Пиенето на алкохол било запретено. Обявено било общо изхранване на населението. Всякаква работа на полето и в гората била спряна. Онези от работливите батачани, които впрегнали конете и воловете си да отидат на работа, били накарани да ги разпрегнат, пък и те самите с готовност правели това. Обаче усилено работели железарските, шивашките и други работилници. Поправяло се оръжие, ковели се саби и пики, шиели се въстанически дрехи. Най-усилено работели калпакчиите. Всеки въстаник искал да има калпак oт агнешка кожа, украсен с лъв или кръст. Вкъщи жени, старци, та даже и деца правели фишеци. Копаели се окопи в околността. Така в борбата се включило цялото население.
Революционният комитет бил преустроен във въстанически съвет, или привременно управление (правителство)'"4, с председател Петър Горанов и
членове Трендафил Тошев Керелов, Вранко Д. Паунов, Петър Трендафилов, Тодор Попнейчев, Димитър Гътев. Иван Божин. Ангел Горанов ' Бойчо, станал ..писар", г.е. секретар ла съвета. Създадено било командване на въстаническите сили. П. Горанов бил обявен за войвода. Избрани били двама петстотници -- Стефан и Ангел Трендафилови, а също и стотници, петдесетници и десетици. Петстотницнте влизали по право и във въстаническия съвет. С клинци и петдесетници били и някои от членовете на въстаническия съвег"95. Образувана била конна чета от 40 души. която била на разположение на въстаническото ръководство.
Съветът постановил, че борбата се води за освобождението ,.oт игото на султанското тиранство правителство" и че въстанието се обявява в Мизия. Тракия и Македония. За целта съветът обявил на всеослушание Възванието на IV революционен окръг, в което всички българи се приканвали да извоюват ..свое дата си с бой и сьс собствената кръв"''9''-.
Военни специалисти в Батак нямало Намирали се отделни ратници, които били служили в турската войска и в Казакалая. Затова при военните упражнения командите се давали на турски език. Въстаническото командване решило да се брани, а не да напада. То започнало да изгражда окопи (табии) около градеца, но дошлият от Брацигово командир Г. Ангелиев75'" не одобрил позициите за отбрана. Той също бил самоук и предложил батачани да се изнесат на някоя местност в планината, удобна за отбрана. Въстаническото командване не приело препоръката на Г. Ангелиев и подготвяло отбраната на града. В това отношение обаче командването не се възползувало от опит на брациговци да се правят освен окопи около града още и барикади вътре в него. Батак бил разделен на два отбранителни сектора горен и долен.
Във всеки случай братя Трендафилови изпъкнали като добри командири. Те били „вещи в оръжието" и "гиганти по ръст и сила". Въстаниците се изчисляват на 1100 души. Тази бройка е реална. Конната чета (40 души) трябвало да изпълнява разузнавателни задачи, да обикаля позициите около града и да пази вътрешния ред: В Батак имало около 500 пушки кремъклийки и евзалийки, 20 шишенета и 8 ловджийски чифтета, 380 пишова, 6 револвера и около 30 000 патрона. Броят на сабите и ятаганите бил повече от 150. Имало още маждраци и сюнгии. Оръдията били три, но най-доброто (бронзово) не било довършено. Така под оръжие били около 1100 души, макар и някои да имали само хладно такова. Определени били двама петстотници Стефан и Ангел Трендафилови. Те били включени във въстаническия съвет. Взели се мерки за осигуряване прехраната на въстаниците, т.е. на цялото население. В това отношение председателят на комитета проявил предвидливост. Той своевременно наредил в Батак да се закупи от Пазарджик значително количество жито, ориз и др. Така бил образуван "общ запас"
По нареждане на вьстаническото ръководство започнало копаенето на окопи околовръст на градеца. В изграждането се включили жените и децата. Споменават се следните местности, на които били направени табии: Свети Георги, Царев кумин, Иванова ливада, Галагонката. Бигла, Беглишките хармани. Св. Никола, Сухо дере, Семер алан, Кьнева Борика и др. Това били позиции непосредствено до града. Й. Венедиков смята, че въстанического ръководство е избрало тези близки позиции на ниски места, а не по господствуващите височини, защото пушките на ратниците не били дьлгобойни. Затова като старите хайдути искали да направят засади на враговете си в ниски и шумнести места. Към обяснението на И. Венедиков трябва да добавим и друго: въстаническото командване не е могло ла пази Батак or околните височини със своите 1100 ратници. То предпочело да изгради по-плътни позиции за отбрана непосредствено около града. Най-после командването е имало още едно съображение, за да създаде близка отбрана. Според постановленията на Оборищенската комисия въстаниците от селищата, разположени северозападно от Марица, тези or райони re на Перущица. Костенец и Венда от Пиринския край (12 села), трябва да се съсредоточат в Батак, а това значи в околните гори. Следователно батачани са се надявали, че с идването на въстаниците от околните села ще се създаде един голям въстанически район с обща отбрана. Затова на първо време командването се постарало да организира близката отбрана на Батак. Даже в решенията на Оборищенската комисия се сочи как ще стане придвижването на населението от тези далечни селища, а именно въстаническите' колони да се охраняват от 4 отряда, като авангардът и ариергардът са конница, а фланговете - пехота806. Но такова прехвърляне на въстаници и население в Баташкия район не е станало. Както отбелязахме, за събирането на брациговските въстанали били пратени 180 200 коня е малък отряд, но нищо не излязло. Планът за съсредоточаване на въстаници от 30 села не бил приложен. Баташките въстаници останали сами в горите на Доспат, за да отстояват българската освободителна кауза.
Първите два дни на въстанието минали в тържества и малки престрелки с турците На 23 април Гергьовден били проведени народни тържества. Ратниците били повикани от бойните позиции в града. На табиите били оставени само отделни постове. В храма "Св. Неделя" бил отслужен молебен. Свещениците Пейо Паунов и Петър Попилиев благословили оръжието на въстаниците80". Учителите и учениците запели бойната песен:

Дойде време, дойде час
иго да строшим

Ратниците с накичени пушки и калпаци се върнали отново на бойните позиции.
В това време станали и някои престрелки. Убити били врагове, които за шпиониране или случайно се приближили до Батак. Край града се появила и една малка група българомохамедани (въоръжени). Тя била разгромена, като двама души били убити, двама ранени, а други двама се спасили с
бягство808. Това било грешка, извършена от някои от началниците на баташките въстаници. Вестта за убитите българомохамедани се разнесла бързо по околните села, много от които били със смесено или само с мюсюлманско население.
Сведения за въстанието в Батак или в други селища на Северните Родопи били разпространени по телеграфа във всички околийски или други по-малки центрове. Известило се и на каймакамина на Неврокоп (Гоце Делчев). Съобщено било и на полицейския началник на Доспатска нахия — Ахмед ага Барутинлията809. Той поддържал връзки с неврокопския каймакамин, но пряко бил подчинен на полковник Али бей от Пазарджик. Английският анкетьор Уолтър Беринг изрично отбелязва в рапорта до своето правителство, че от Пазарджик било наредено „на Ахмед ага от Доспат" да нападне Батак. Безспорно в даването на тази заповед „първа роля" е играл полковник Али бей, който е характеризиран от анкетьора като „един от най-големите фанатици от Пазарджик и член на меджлиса". Беринг установил, че този „фанатик" е „отговорен за клането" в Батак810. С други думи, английският анкетьор признава, че е дадена заповед на Ахмед ага и на другите мюсюлмански предводители в Доспат да мобилизират като нередовни аскерлии „правоверни" и по този начин са успели да увлекат и един малък брой българомохамедани.
В деня на въстанието синът на Ахмед Барутинлията — Хасан ага, се намирал в Батак. Вместо да бъде задържан под стража, бил пуснат да си отиде свободно. Той разказал на баща си, че батачани са се вдигнали на оръжие срещу турската власт. Други двама представители на властта в Батак — Селим и Саид — били арестувани. Самото им задържане вече значело много за турските власти. На юг от градеца, в началото на прохода Ташбоаз, имало кула, пазена от турска стража. Стражите побегнали, а кулата била заета от баташки въстаници. Избягалите дали още по-точна информация на властите и на Ахмед ага за въстанието.
Но когато се разглежда дейността на Ахмед ага—българомохамеданин от с. Барутин, трябва да се вземе предвид неговият произход. А той бил чифликчия и полицейски началник на селата от нахия Доспат.
Турската феодална власт добре се е възползувала от „религиозния опиум", за да насажда фанатизъм и враждебност у мюсюлманите срещу българите християни, долни стремежи за грабеж и пр. Но както обосновано изтъква руският посланик граф Н. П. Игнатиев в писмото си до Александър II, симпатиите на българомохамеданите „естествено били на страната на техните съотечественици" — българите християни811. Така постъпил бъл-гаромохамеданинът Ахмед Кавалов от с. Дорково, който спасил от смърт трима души от фамилията Семерджиеви, които били в баташката църква „Св. Неделя". И на някои други батачани животът бил спасен от българомохамеданите Ахмед Бозов (от Крушево), Усьо Трупов (от Ракитово), Исмаил Ходжа (от Дорково) и др. Й.Венедиков пише, че българомохамеданите, които били увлечени в общия поток на потушители на въстанието в Батак, проявили хуманност, като спасили живота на деца и девойки. Те направили това поради „общия племенен произход" и поради
проява на човещина. При „свикването" (мобилизацията) на българомоха-меданите „под знамената" беднотата според изследванията на Петър Маринов даже била готова „да закриля своите братя — българите християни"8'2.
Ето защо действията на Ахмед ага Барутинлията трябва да се обяснят с това, че той бил представител на турската феодална държава. На него трябва да гледаме не като на предводител на българомохамеданите, а като пазител на класовите интереси на феодалите в Турция.
Начело на всички въоръжени сили в Пазарджишката каза бил известният феодал полковник Али бей Кованазоглу813. В дадения случай трябва да вземем предвид и религиозните предразсъдъци на масите, религиозния фанатизъм, насаждан съзнателно от турската власт сред правоверните, и съзнателно пусканите слухове, че гяурите се готвят да ги избиват. На тази основа било лесно да се раздуха враждата и да се увлекат турците, българомохамеданите, черкезите и др. срещу въстаниците. В агитацията за събиране на башибозушки банди и насочването им от казите Неврокоп, Серес, Кавала и др. към Батак изглежда, че е взело участие и гръцкото висше духовенство. Екзарх Антим I бил уведомен от българските учители за „интригите на гръцките владици" в тази насока814. За антибългарската дейност на гръцките владици дава информация до своето правителство и посланикът граф Игнатиев. Сведения за участие на гръцки националисти срещу въстаниците, подбудени от фанариотите, ни дава и П.Маринов815.
Но оръдието на турската власт Ахмед ага Барутинлията добре изпълнил възложената му задача. Той събрал голям брой башибозуци и ги повел срещу въстаналия Батак. Това била сбирщина от голи хора, но в грамадното си мнозинство те били башибозуци и редовен аскер816.
Първоначално Ахмед ага искал да се ориентира в създадената обстановка. Освен информацията, която му дал Хасан ага, той искал да знае броя и възможностите на батачани, и по-специално има ли в Батак въстаници от други райони. Може би Ахмед ага е научил нещо за проектираното съсредоточаване на въстаници в Батак.
На 24 април Барутинлията изпратил двама заптии — Караджа Хасан и Помак Мустафа, в Батак. И двамата пратеници били известни като „бабаити", на които окото не трепвало пред нищо, когато трябвало да покажат силата на турската власт. Пратениците били посрещнати на позицията при Беглишките хармани от петстотника Стефан Трендафилов Керелов. Оръжието им било взето. На въпроса им какво става, шетстотникът им отговорил, че батачани са въстанали „срещу нетърпимото и тиранско султаново правителство" и че те, „както и всички други въстанали българи" се борят за „свобода и независимост". След като се нахранили, пратениците си тръгнали обратно. Оръжието им било върнато. Обаче навярно поради заповедта, която са получили от Ахмед ага, Караджа Касан заявил на въстаниците: „Ще видите подир няколко деня какво ще стане с вас!" Заптието дало да се разбере, че ще стане клане на батачани. Тогава Ст. Трендафилов вдигнал пушката си и го убил на място с думите: "Ето какво ще стане!" Помак Мустафа се опитал да бяга, но също бил убит817. Въстаническият съвет одобрил стореното от Ст.Трендафилов. С това започнали враждебните действия между въстаниците и ордата на Ахмед ага.
В това време обаче станало ясно, че българомохамеданите от селата Дорково, Ракитово, Костандово и Корова (дн. Драгиново) нямат отрицателно отношение към въстаниците. Предводителите на тези села Мохамед Имамов, Медьо Бекташев и др. смятали, че трябва да живея" в мир с батачани и да си помагат. Въоръжили 200 души и се отправили към Батак, но не да се бият, а да преговарят. Те заявили, че са готови с благодарност „да приемат всяко ново променение на политическото си положение"818. 3. Стоянов нарича предложенията на горепоменатите села „комшийска постъпка" и отбелязва, че в случая те може би са се престрували на доброжелателни, за да разузнаят какво става в Батак810. Тези предположения на автора на „Записките" обаче са необосновани.
В действителност постигнало се споразумение да се поддържат добри отношения. П.Горанов, който заявил, че борбата се води срещу „тиранското правителство на султана", поставил като условие не само да се установят добри отношения, но българомохамеданите от гореспоменатите села да пропуснат и да подпомогнат българите (християни) от Ракитово, Лъджене, Каменица и др. „да се пренесат в Батак с всичките си движимости
и житни запаси"820.
Разбира се, вражеските сили не бездействували. В с. Лъджене от по-рано бил образуван турски комитет, който водел антибългарска агитация821. П. Горанов, който знаел за общите решения на Гюргевския комитет и становището на апостолите, че мюсюлманското население не трябва да се настройва против и даже да се спечели в подкрепа на въстаниците, се стремял да привлече в Батак и околностите му жителите и на други български села. Следователно той е целял да предизвика по-активна поддръжка на въстанието от българите с мохамеданско вероизповедание. Изтъквало се, че турското правителство „почти еднакво притеснява както българите християни, така и българите мохамедани"822.
Българите християни от гореспоменатите села били готови да въстанат и да се съсредоточат в Батак. Българомохамеданите пък се съгласили да установят добри отношения с въстаниците. Това е един типичен пример за правилната политическа ориентировка на българомохамеданите—да вървят с народа си823. Българомохамеданските делегати, които водели преговори с баташките въстаници, признали, че са „българи (които) някога насилствено" приели чуждата вяра, но понеже я получили от дедите и бащите си, не могат „отведнаж да се откажат от нея"824. Отон Иванов, който след Освобождението е проучвал събитията в Батак и давал сведения на 3. Стоянов, Ст. Заимов, Д. Страшимиров и други публицисти и историци1, ни е оставил ценни сведения за преговорите между баташкото въстаническо ръководство и българомохамеданските предводители от близките села. Преговорите с предводителя на българомохамеданите Мохамед (Мехмед)
Имамов от с.Дорково ги водил лично П. Горанов, за което писал на Отон Иванов. Баташките въстаническси ръководители поискали от Имамов и от българомохамеданите изобщо да позволят на българите християни от Ракитово и Каменица „да дойдат в Батак с децата си". За целта батачани щели да им пратят коли. Имамов обещал и поздравил войводата П. Горанов, като го помолил батачани, т. е. въстаниците, „да не нападат помашките села". Обаче българите от Каменица и Ракитово обявили, че не ще отидат в Батак. Очевидно това е станало под натиска на властта и антибългарската агитация на турския комитет в Лъджене. Властите особено наблягали, че „москофът бунтува раята". Българомохамеданите пък заявипи, че ще живеят с българите християни „по братски"825. С други думи, станала е спогодба, която може да се обобщи така: българите от селата няма да въстанат, а българомохамеданите не ще противодействуват на батачани. Това е било нещо като спогодба за благосклонен неутралитет. Обаче Имамов „подло изменил" на обещането си. Върху него бил оказан натиск от турската власт и по-специално от феодалите в Пазарджик, Неврокоп и др. Фактически те провели мобилизация на българомохамеданите, за да ги включат в наказателните башибозушки отряди. Въпреки това в тях влезли ограничен брой българомохамедани.
За преговорите, които въстаническото ръководство начело с П. Горанов водило с българомохамеданите от близките села Каменица, Ракитово и др. и за първоначалното добро развитие на тези преговори, свидетелствува авторът на „Важен рапорт" на турската следствена комисия, преведен и публикуван от Д. Гаджанов. В рапорта се казва, че „баташкият комендант (П. Горанов) отвсякъде събира народа си и че е заповядал щото българите от Ракитово и Каменица да се явят в Батак. Старейшините мюсюлмани отговорили, че те не щели да попречат на съседите си българи да изпълнят тази заповед. Но понеже другарите им българи категорически заявили, че те не ще се отделят от мюсюлманите (българомохамеданите), комитетите се обърнали за съвет до коменданта, който разрешил на българите да останат по местата си."826 Такова документално сведение категорично говори за водените преговори и за постигнатата първоначална спогодба българите от двете религиозни общности да си помагат, а след това се стигнало до споразумение за неутралитет между батачани и българомохамеданите от споменатите села. Именно този неутралитет е трябвало да бьде ликвидиран от властта и от мюсюлманските предводители Ахмед ага, Али бей Кованазоглу и др. В това време бил сменен пазарджишкият каймакамин Абдула Кара Колак с „енергичния" администратор Джамал бей. Той бил назначен направо от правителството. Това станало към края на април, когато били вземани екстрени мерки от властта да се мобилизират повече доброволци за смазване на въстанието в Батак. Новият каймакамин на Пазарджик безспорно се е включил в работата по мобилизацията на башибозуците. Потушаването, както се казва в рапорта, трябвало да извърши „турската тълпа"827. Върху българите християни от
Ракитово, Каменица и др. бил упражнен силен натиск (с побоища и насилия), за да ги накарат да декларират, че не искат да отидат в Батак. Действително кметовете на българските села—Тотко Тупаров и дядо Христо, заявили, че българите от Ракитово и Каменица „не желаят да се преселват" в Батак. С това пропаднала надеждата на батачани да привлекат ратници от тези села. За това спомогнал не само натискът на властта и на агите от българомохамеданските села в Чепинско. В конкретния случай трябва да вземем предвид, че към 27 април (9 май) вече се изяснява общият ход на въстанието в IV революционен окръг. Клисура била разорена и във всички райони, където народът се вдигнал на оръжие, се водели отбранителни боеве. Съсредоточаването на брациговци в Батак се провалило. Навсякъде турското командване било в настъпление. В същото време в района Барутин — Доспат се събрали башибозушки орди, готови да потеглят срещу Батак. Ахмед ага Барутинлията потеглил с 4430 души „все пешаци", предимно българомохамедани828. Изглежда, че толкова е могъл да събере въпреки обявената мобилизация.
П. Горанов изпратил комисари с инструкции да се свържат с Панагюрище и лично с Г. Бенковски, за да съгласуват действията и евентуално да се даде помощ на Батак. Пратениците обаче стигнали на 27 април в Белово, където научили, че предния ден Бенковски се изтеглил с Хвърковатата чета към Еледжик и че много села в Пазарджишко вече горят. Беловските ръководители заявили, че всички въстанали селища „трябва да се осланят на собствените си сили"829. Пратениците се върнали на 29 април и донесли тази нерадостна вест—всяко селище да се бори само.
Няма защо да се отбелязва, че при това положение полицейският началник, който настъпвал вече срещу Батак, чрез заплахи, а същевременно и чрез клетви в името на „правата вяра", е можал да увеличи своите орди от българомохамедани от горепоменатите села. Заедно с това Ахмед ага дочакал пристигането на редовна войска от Серес. Редовен аскер пристигнал и от други райони на Македония. Установено е от анкетата, която извършила Българската екзархия, че при Батак като командир на аскер се сражавал миралай (полковник) Назиф бей, който се прославил със своята жестокост срещу пленените въстаници830. Турското командване обаче приело действията срещу Батак да води Ахмед ага Барутинлията. Изтъкването на този полицейски началник българомохамеданин се правело нарочно. Властта постъпвала така, първо, за да си послужи с него като оръдие и, второ, защото само той можел да увлече и присъедини към бандите си българомохамеданите от Чепинско и други райони. Впрочем тя била твърде улеснена в стремежа си да изкара на сцената Ахмед ага като потушител на въстанието в Батак, защото Барутинлията отговарял за „реда и тишината" в Родопския район на Пазарджишка каза, в това число и за Батак831. Тук ще обърнем внимание и на един психологически момент в увличането на българомохамедани в борбата против батачани и перу-щенци.
Години наред батачани, които достигнали завидно икономическо положение, били „трън в очите" на околните българомохамедански села. Говорело се открито, че те, батачани, преуспявали, защото запазили християнската си религия, а българомохамеданите, като се отказали от „отческата си вяра", живеели бедно и „продавали катран", за да се
прехранват. С избухването на въстанието се създал благоприятен момент за частниците да разрушат Батак като „бунтовно гнездо" и да увлекат българомохамеданите наред с войската в грабежи срещу батачани. Изобщо рабежите имат твърде важно място в политиката на турската власт да събира башибозуци. Тя постигнала успехи в тази насока главно сред гурците и черкезите, но понякога й се удавало да увлече на някои места и българомохамедани.
Безспорно е, че имало българомохамедани, които се включили в башибозушките банди на турците с цел да понаграбят нещо, а „не да пазят тарщината", и да убиват. Турската власт обаче, както и полицейските началници като Ахмед ага много умело използували момента, за да }ъвлекат българомохамеданите в боевете за ликвидиране на Батак. Ревниви ходжи пък смятали, че е настъпил момент да наложат „правата вяра" на упоритите „кауре"832.
Това било направено и за да се създаде вътре и вън от страната убеждението, че еднородни братя — българи християни и българи мохамедани, „се изклали помежду си". Тази версия се е поддържала от турската власт до най-ново време833.
В цитирания вече „Важен рапорт" на един от членовете на турската следствена комисия се казва: „Още веднаж след избухването на българската зеволюция пазарджишките власти, покрай другите мерки, предписали на юспатския полицейски началник Ахмед ага Барутинлията и на неврокоп-жия каймакамин да съберат от Доспатска нахия и от Неврокопска каза , търска тълпа" и да я изпратят постепенно към Пазарджик. В изпълнение ла тая заповед Ахмед ага събрал една многобройна мюсюлманска орда, от шято 250 души под командата на Ахмед Чауш Карабулаклъ отишли през Нова махала в Батак. На другия ден сам той начело на други двеста души тръгнал по неврокопското шосе и се озовал също пред Батак."834 Башибозуците били събрани от близките българомохамедански и турски села, като на българомохамеданите било внушено, че са мобилизирани. Имало „призовани" и от много други селища и чак от Беломорието и Македония. По-точни данни има за башибозуци от Серско835. Имената на командирите на отделните отряди, които най-вече били турци и черкези, не се съобщават. Назовават се само главните предводители. Същото се отнася я за офицерите с малък чин. Ясно е, че Барутинлията получил заповед за съставяне на бандата („тълпата") от Неврокоп и Пазарджик, а тамошните управници пък изпълнявали нарежданията на централната власт. Учителят Йордан Ненов, съзаклятник от Белово и Пазарджик, съобщава, че Али бей я Мехмед бей дали „писмо" на Ахмед ага Барутинлията за кървавата разправа с батачанските въстаници и техните близки. П. Маринов изтъква, че нареждания за „въоръжаване на правоверните" се давали и от Пловдив836. Следователно Ахмед ага бил използуван като оръдие от турското правителство.
Що се отнася за числеността на „тълпата", ясно е, че авторът на рапорта съзнателно я намалява. Според изследванията на Г. Методиевбандите, които нападнали и обсадили Батак под началството на Ахмед ага Барутинлията, брояли 7000—8000 души. Основната маса в нея били башибозуците, но имало и редовен аскер837. Г.Методиев е събрал данни предимно от турски източници, от които се вижда, че при Батак са се били войскови части. Така в цитираните от него документи се вижда, че при Панагюрище, Брацигово, Перущица и Батак освен башибозуците се сражавали и части от редовната войска838. За такова участие си признава и самият Ахмед ага, който казал на управителя на о. Тасос, че от Кавала пристигнала в Пловдив редовна войска. Пътьом, минавайки през Доспат, тя свършила работата при Батак, разбира се, заедно с башибозушките орди. В турските документи също се говори за „императорска войска" при Батак. Аскерлиите нападнали градеца и „унищожили всичкото налично население"839. В хода на боя продължавало прииждането на редовен аскер и откъм Пещера. Войниците били облечени в сини униформи, носели фесове (а не чалми). Те дошли откъм с. Ени махале (Нова махала). Върхът „почервенял от фесове"840. Между башибозуците освен турци и българомохамедани имало черкези, цигани, гърци и цинцари. При Батак освен ордите на Ахмед ага имало още три башибозушки отряда: два от Чепинското корито, предвождани от Мохамед Имамов—Дораковалията, и Алиш Пехливан, и трети от селата Карабулак (Борино), Осетиново, Фотен, Ени махале и др., воден от Ахмед Чауш Карабулаклъ. Други предводители били Хюсеин Бюл окбаши от Доспат, Мехмед Бекташ от Ракитово и синът на Барутинлията — Али. П.Маринов съобщава и за банда, водена от Хаджи Ашер ага от с. Бабяк. Състояла се само от турци и те първи почнали клането в Батак841. Батачани видяли, че между нападателите има офицери (като командири), но не могли да разберат кои са те, от кой гарнизон са частите им и пр. Едно е безспорно — „при Батак е имало и редовен аскер, командван от офицери"842.
Възниква въпрос, защо малко се знае за тези редовни войскови части. Може да се даде само едно обяснение — частите са били малки и от различни гарнизони. А за това, че турското войсково командване държало въстанието в Батак да не се разраства и да бъде смазано така, че да всее страх и ужас сред родопското българско население, говори фактът, че още преди да дойде при Батак Ахмед ага Барутинлията, вероятно на 27 април, една турска разузнавателна група се появила край градеца. Четирима турци били убити от въстаниците, водени от Иван Божин. Сведения за това ни дава самият П. Горанов. Той пише, че турците били обградени, но отказали да предадат оръжието си и „хвърляли (стреляли) с него" върху българите843. Такива разузнавателни групи са били пращани към Батак не от Ахмед ага, а от турските войскови командири, най-вероятно от Пазарджик, и положително са били командвани от младши офицери.
Аскер приижда както от Неврокоп и Македония, така и от Белово, Пещера и др. и той не бива да се включва в броя на войниците под общото
командване на Абдул Керим паша (18000 души), за които дават сведения руският посланик граф Игнатиев844 и печатът.
Друга особеност за положението и действията на ордите, предвождани от Ахмед ага, е, че те не били свикани на бърза ръка и не тръгнали на бой още в първите дни на въстанието в Батак.
Разстоянието от Барутин до Батак през прохода Ташбоаз се взема за един ден. Какво е накарало Ахмед ага и властите в Неврокоп да чакат повече от седмица и тогава да предприемат поход срещу Батак? В случая изчаквало се свикването на колкото може повече доброволци и пристигането на редовни части от Македония, както и доставката на добро оръжие за башибозуците.
Друго, което заставяло предводителите на ордите да не бързат, било да се ориентират дали Батак сам ще води борбата против султанската власт, или към батачани ще се присъединят въстаници от други селища. Едва след като се изяснило, че Батак е сам, бандите потеглили. Г. Методиев въз основа на документи разкрива, че на 29 април, преди да стигнат до Батак, на 3—4 километра от града, ордите влезли в схватка с една въстаническа група, командувана от Ангел Кафеджиев. Самият командир на въстаниче-ската група „убил двама със сабята си". В схватката обаче паднали убити братята му Иван и Петър845. Тази схватка показала на Ахмед ага, че батачани ще се бият и в никакъв случай не ще сложат оръжие чрез преговори.
На 29 април вечерта въстаническите постове на Семералан видели да се приближават многочислените орди към градеца. Въстаническото командване веднага изпратило един отряд за противодействие. Враговете обаче не нападнали. Отклонили се от направлението си и по горист път излезли югозападно от Батак, като в тъмнината спрели на Петрово бърдо.
Сутринта на 30 април (12 май) въстаниците и цялото население с учудване видяло, че на Петрово бърдо са опънати чадъри, с каквито разполагала само редовната войска, и се развява червен байряк. При това бандите на Ахмед ага Барутинлията се увеличавали с прииждане на башибозуци и на редовна войска от различни райони—от Чепинско и Карабулак (Борино), Фотен, Осетиново (Ени махале) и др. Предводител на чепинските башибозуци бил Мехмед Имамов—Дорковалията. Докато ордата на Ахмед Чауш се състояла само от турци, в тази на Мохамед Имамов — Дорковалията, имало и българомохамедани. Те не искали да се бият срещу батачани, с които поддържали добри връзки и имали споразумение не само да не си вредят, но и да си помагат. Али бей, който имал чин полковник, извършил мобилизация и те щат не щат трябвало да отидат да се бият846. Общо ще трябва да гледаме на войсковите сили при Батак като на турска войска, защото в тях турците били най-много, но сред тях имало черкези, българомохамедани, цигани, та дори и цинцари. Разпорежданията за унищожаване „корена на Батак" давал полковник Али бей847. По-късно обаче, когато започнала анкетата по жестокостите, Портата съзнателно започнала да поддържа версията, че инициативата принадлежала на Ахмед ага, т. е. че българите се избивали помежду си. Ако проследим внимателно действията на Ахмед ага Барутинлията при Батак, ще видим, че той не бързал да напада. Десетина дни той събирал „доброволци" и накрая си послужил със заповед за мобилизация, като в
това отношение само изпълнил разпорежданията на полковник Али бей. Не бързал и защото знаел за преговорите, водени между баташкото въстаническо ръководство и българомохамеданите от близките села, които биха могли да доведат до споразумение, ако не за взаимна помощ, то за благосклонен неутралитет. А това, че Ахмед ага не бързал да напада, говори и за симпатии на българомохамеданите към станалото в Батак, или най-малкото— за колебание у тях. Отношението на българомохамеданите към бунта в Батак не е могло да не влияе върху техния предводител Ахмед ага. Ето защо и той имал известни колебания. Основание да стигнем до това предположение ни дава едно известие на брациговския мемоарист, участник във въстанието, Атанас Мишев, на което досега не е обръщано внимание. С дата 28 април той пише: „Наскоро пристигна един чанакчийовски българин, който донесе от страна на Барутинлията Ахмед ага едно писмо, с което последният призоваваше свещениците Н. Апостолов и Д. Н. Арнаудов (и още), Н. Ив. Юруков, Ст.Д.Юруков, Н.Ив.Янков, П. Ликоманов, Ан. Хр. Мижорков, Ан. Хр. Манчов, Т. К. Едибелията и нас848 да отидат в Чанакчийово да направят спогодително, с което да се обвържат и двете страни, щото да не се нападаме, а да се браним взаимно. Това писмо беше написано на български вероятно от някоя учена глава и подпечатано с печата на Ахмед ага Барутинлията."849 Тъй като А. Мишев бил между поканените за среща разговор, това показва, че такова писмо действително е било пращано от барутинския водач. Отговорено му било той да дойде в Брацигово, за да води преговори. По своята същност сведението показва, че Ахмед ага не е могъл да пренебрегне политическите настроения на българомохамеданите, явили се под негова команда, и е бил принуден да установи връзки и с брациговци. Може би това е било само за да покаже, че държи сметка за мнението на своите подчинени.
Във всеки случай Ахмед ага имал добро разузнаване по отношение на Батак, а именно, че батачани са сами, с две дървени оръдия и 500—600 кремъклии пушки. Кърагасът имал вече и хванат един въстаник. Ахмед ага решил да го използува за парламентьор. По него било съобщено на въстаническия съвет, че ратниците за 2 часа трябва да сложат оръжие и да го предадат на Барутинлията, като предадат и предводителите си. За да се изключи всяка възможност за помирение, Ахмед ага поискал нещо невъзможно — да бъдат върнати живи заптиите Караджа Хасан и. Помак Мустафа. В противен случай Батак щял да бъде превърнат на „прах и пепел". Но съдбата на градеца е решена от полковник Али бей, който искал пълното унищожение на бунтовния Батак. Във всеки случай Ахмед ага изпратил предложение за примирие и предаване на оръжието само за да въздействува за разколебаване духа на въстаниците. Такова разколебаване обаче имало само сред някои от благоразумните, т. е. тези, които още отначалото смятали, че Високата порта е силна и ще потуши навсякъде бунтовете на българите.
Въстаническото ръководство начело с П. Горанов нямало намерение да спира борбата. Той свикал въстаническия съвет, на който било решено да се прати делегация във вражеския лагер на Петрово бърдо. Главен пратеник бил Вранко Паунов, член на съвета, придружен от съзаклятника Водьо Божков. С тях бил пратен и плененият по-рано чиновник Саид ефенди. Изпращането на Саид850 трябвало да покаже на Ахмед ага, че въстаниците
пазят живота на пленниците си, но не отговарят за Караджа Хасан и Помак Мустафа, тъй като те са паднали с оръжие в ръка.
Вранко Паунов заявил на башибозушкия предводител, че батачани оръжието си не ще предадат, никого не ще пуснат в града и който мисли противното, може да постигне нещо само с бой851. З.Стоянов, който посетил Батак след Освобождението, за да събира сведения за въстанието, като създал може би най-хубавата глава от своите „Записки"852, пише, че пратениците по поръка на П. Горанов казали на Ахмед ага: „Батачани не са вече рая; тия са се отказали от онова подло правило, че покорна глава сабля я не сече; тия са прогласили своята независимост тържествено, с оръжие в ръка, за която са готови да пролеят и последната капка кръв."853 Този отговор П. Горанов пратил, след като се „съветвал със своите помощници", т.е. с революционния съвет854. Свирепият предводител на ордата—Бару-тинлията, обаче заявил: „Ние сами ще ви вземем оръжието."855
На 30 април (12 май) Батак бил обграден от всички страни и поставен в
положение на обсада.