Терористични гнезда в Интернет

www.ardino.bg/forum

http://www.pomaknet.org/forum/index.php?language=Turkish

Тези сайтове стоят необезпокоявани от "службите".

А техните искания са:

1.Задължителен турски във училищата
2.Равноправие на всички етностни групи
3.Официалност на езика ни във райони със преобладаващо турско население или втори официален език
4.Също и интеграция на ромския народ
5.Признаване на Помашкия народ
6. Смяна на името България.

Специално форумът на община Ардино, ръководен от админ от ДПС постави цяла тема за това администрацията на община Ардино да говори и да изпълнява служебните си задължения на турски език.

Вчера се завърнах от тези райони, и мога да ви кажа, че ако това стане, ще го последват администрациите в Мадан, Девин, Доспат и т.н., не говорим за по-малките населени места, защото те нямат думата.
Кочаните ( турчеещи се българомохамедани) и резаците (турците) бавно, но сигурно стягат клюпа над тези територии, и най-вече около Българите, които остават там. А на места селата са през едно - едното е с християни, следващото с кочани. Много са малко селата с българеещи се българомохамедани, като Виево, откъдето е и Виевската фолк група, и където няма ракети ( т.е. минарета). Въпреки това, има все още села, където българомохамеданите нямат ракети (минарета).


Тази тема е във връзка с темата на Пасков за Българският език. Въпросът е поставен от евреите и турците именно във връзка с възможността да обособят самостоятелност на езика си и да го лансират като втори официален в България. Това е пълзяща автономия, която ще доведе до откъсване на свети територии от България.
----------------------------------------------------------------------------------------------------
Предлага се закон Българският Език да не е задължителен!!! Подпиши се ако не ти се говори турски!

http://www.bgpetition.com/knijoven-balgarski/index.html


Стенограма от парламента, че са го приели:

http://www.parliament.bg/?page=ns&lng=bg&n...&gid=163&id=883

разпращай, че си минава тихомълком!

Апропо: ДПС - Правата се изразяват в откъсване на изконни български територии, Свободата в обособяването на турците и кочаните като отделен народ и откъсване на територии от България.

За връх Перелик има мегапроект да бъде построен мегакомплекс. Разбира се, на работа там ще вземат повече кочани, защото те са мнозинство. Като гледам съставката "Пер", вероятно ан върха е имало древнобългарско светилище. Ще бъде унищожено с този проект.
ДПС фирмите усилено пълзят към Смолян и региона и там често се срещат коли с кърджалийски номера.

А това е темата, заради, която бях баннат от "либералното" и демоно-кратично ДПС от форума им в Ардино.
Откъсът е за ислямизирането в района на село Лилково, Чернатишки дял на Родопите, но е напълно валиден за всеки един град, село или махала из целите Родопи. Посочвайки на кочаните истината за самите тях, те взеха, че ме намразиха, както бе казал покойният Никола Николов.


----------------------------------------------------------------------------------------------------
--------------------------------------------------------------------------------------------------
Из книгата "Лилково - богове, камъни, руни" на Личков.


5.5. Лилково през двадесет и първата поред - на Турчина година

Първите опити за масово помохамеданчване на родопските българи са извършени по времето на Селим I /1512-1520 г./. Неизвестен летописец от онова време съобщава, че Селим "сам разорил Тракия от Одрин-града до Средец-града... Тогава той потурчи Доспат планина, Сепино /Чепино/, Крупник, Кочани - всички тогава потурчи" /160/.
Данните от списъка на джелепкешаните от 1576 г. показват, че това помохамеданчване, от съседните на Лилково села, е засегнало само Тъмраш. От посочените в регистъра 8 /осем/ души жители на Тъмраш, които притежавали над 25 броя овце, трима са били вече помохамеданчени /11/.
Във връзка с казаното в този документ заслужава внимание и Лилковското предание за "черните стрели с орлови пера" на тъмрашлиите - изстреляни някога срещу самия султан. При анализ на посочените данни излиза, че този султан трябва да е бил Селим I.
Съгласно историческите извори, Селим I става султан на 25 април 1512 г., след като убива баща си, пет свой братовчеди и двамата си братя /187/.
Масовото помохамеданчване по времето на Селим I не могло да обхване всички жители на Тъмраш. Това става през периода 1666-1670 г., "когато са "обърнати" 74 села в северните склонове на Родопите, между които и Тъмраш".
За това събитие и самите тъмрашлии разказвали пред, В.Добруски през 1885 г.:
"Когато попитах помаците в Тъмраш в кое време са живели кавурите /българите/ в селото им, те ми отговориха: "Може да има ики-юс сене /200 години/ оттогава, че кой ги повни..." - пише Доб-руски /60/.
За времето от 1661 до 1666 г., когато Пол Рико бил секретар на английския посланик в Цариград и след това: от 1666 до 1679 г., когато бил консул на Левантийската компания в Измир, той пише следното:
" За онези, които се придържат към християнската вяра, Турчинът не държи сметка и не ги цени като поданици, а се отнася към тях като към волове или магарета - използва ги да носят товари и за робски труд. Те са подтиснати и изложени на всякакви изнудвания и вземания..." /140/.
Турчинът - това е султан Мехмед IV /1648-1687 г./. С този епитет - " ТУРЧИНЪТ " - го нарича Пол Рико.
Какво е представлявал този "Турчин", т.е. Мехмед IV, научаваме от разказите на Джон Ковъл - назначен на 17 март 1669 г. за свещеник на английското посолство в Константинопол:
" 27-и май или 13-и от техния Лунен календар, е рожден ден на Мохамед... На този ден Великият господар отиде в джамията на Султан Селим /която е главната тук/...
Той е мургав човек с бляскаво лице и хубави големи очи, черни и блестящи. Има високо и кръгло чело, смръщени вежди, с черна рядка и немного дълга брадичка... Ръцете му са големи и много груби... Ликът му е много величествен, а когато пожелае, може да внушава и ужас... Бях информиран, че единственото ле-

чение, което използва, е кръвопускането, което му било правено понякога 8 или 10 пъти /това се използва много от хората тук, особено при чума/, и движение, най-вече лов, като все още често излиза два-три часа преди зазоряване и не се връща до късно през нощта. Понякога /например през последната зима/ извиквали всички селяни в радиус от 25 мили да гонят дивеча в цялата гора пред тях. Разказват такава история за него, че веднъж много селяни измрели от глад и студ и бос-такджи башъ или някой друг служител наредил да бъдат наредени 8-10 тела по пътя на Великия господар. Когато той ги видял, запитал кои са и служителят му отвърнал., че това били изтощени селяни, измрели на негова служба, и добавил колко жалко било това. Великият господар заявил, че всички те са били негодни и че щял да го обеси, загдето не му бил осигурил здрави мъже. Така неговото съжаление му коствало главата".
За този турски Султан /т.е. за Мехмед IV Ловец/ се съобщава и това, че бил от руски корен и че Султанката - родила неговия син, т.е. престолонаследника Мустафа, била рускиня /51/.
На 14 юни, т.е. при следващото новолуние, започват, тържества по обрязва-нето на принца /бъдещия султан Мустафа II, 1695-1703 г./. На тези тържества всеки ден присъстват Великият господар, принцът и султанката. На 13-™я ден от началото на тържествата принцът е обрязан, като за всичките тези 13 нощи "доброволно" се подлагат на орязване и потурчване около 2000 души от "неверниците".
"... Обичайният начин за потурчването бе /аз видях няколко/ да се отиде пред Великия господар и везира, да хвърлят, шапката си или да вдигнат дясната си ръка или показалец. След това веднага един служител /който стои там специално/ ги отвежда и ги обрязват с останалите" - пише Джон Ковъл /51/.
Тържествата по случай обрязването и сватбата /женитбата/ на принца завършват на 28"мия ден от започването им, т.е. като се смята за първи ден - 14 юни 1669 г.
На 13-тия ден принцът-младоженец е обрязан, а на 23-тия ден е доведена младоженката:
"... Младоженецът бе постоянно заобиколен от хора-дефтерда-ри, каймака-ма, понякога везира. Младоженецът е мургав, с остри черти, с прав нос, но малко вдлъбнат между очите, с надвиснали вежди, широко и плоско лице като на руснак, но косата му е черна..." /51/.
Посочваме старателно тези дати, тъй като изброените дни чрез натрупване, т.е. от ден първи на 14 юни 1669 г. - до 23-тия ден, когато е доведена младоженката при младоженеца /т.е. принц Мустафа-син на Мехмед IV/, ни водят към датата 7 юли 1669 г. На тази дата е денят на "Голямата Неделя", т.е. на "света великомъченица Неделя", а според преданието, на този ден турците влизат в Лилково и започват да турчат хората от селото.
През 1644 г. султан Ибрахим I започва война против Венецианската република за остров Крит. На 7 юли 1647 г. турците предприемат първата обсада на крепостта Кандия. В началото на 1666 г. войната е обявена за "свещена" и

султан Мехмед IV връчил на великия везир "свещеното знаме на пророка". На 25 май 1667 г. Кандия отново е стегната в много по-плътна обсада и превзета на 5 септември 1669 г. когато венецианците били принудени да сключат мир с турците и предадат крепостта.
В тази война турците загубили общо 250 хил. войници /133/.
Войната между турците и венецианците за остров Крит се води, както виждаме, цели 25 години. Озлоблението от претърпените поражения и загубите в тази война дотолкова било разпалено, че турските духовници дори получили "откровение", в което сам алах заявявал, че ако султанът действително иска да спечели тази война, трябва лично да поведе войските си /160/.
И ето че в годината 1666 султанът връчва "свещеното" знаме на първия си помощник - Великия везир, а от " Исторически бележник" научаваме, че "в двадесет и първата година от царуването на султан Мехмед IV излиза заповед да се помохамеданчат българите от Кръсто-горието /Средните Родопи/", т.е. това да стане през 1669 г. - двадесет и първата поред от царуването на този султан /133/.
Въз основа на гореказаното можем да потърсим връзка между пролетно-летните тържества през 1669 година в турската столица по случай обрязването на престолонаследника и предстоящите последни решителни атаки на турските войски за овладяване на крепостта Кан-дия с някакъв султански обет и молитва към Алах за победа в тази война, обет от "ТУРЧИНА" - подкрепен, както с предварително плануваното обрязване на султанския син, така и с масовото обрязване и помохамеданчване на българите в Родопите.
Още през. 1666 г., когато султанът изпратил великия везир Ахмед Кьопрю-лю паша с цялата турска армия за Крит, той - султанът, "наредил във всички провинции да бъдат организирани публични молитви за успех във войната. Самият той бил много набожен, намирал се под силното влияние на фанатизи-раното мохамеданско духовенство, лично обръщал хора в исляма" /132/.
Така че тази дейност и личен "принос" на Турчина, т.е. султан Мохамед IV, трябва да е имал завършек чрез възхвалите и благодарностите към "Всевишния", подкрепяни с масовите кланета и потурчвания в Родопите.
За султан - с името Мехмед, има съобщение, че когато българското царство паднало под турска власт, дълго време родопските българи на давали "да припа-ри турчин" в Родопите. Едва при царуването на султан Мехмед, той изпратил голяма турска войска в тази планина, която "поповете и по-големите люде изколила, а на другите казали или да се потурчат, или да ги изколят. Тугава, кутриту не искали да се турчат, разбягали са пу гурите и са хранели с корени и трева; пак кутриту били страшливи, приьоли турската вяра..."
Това съобщение ни е оставено от Ст.Шишков, на когото то било разказано през 1886 г. от устовеца Калеш Севащо /18/.
Турците нахлули в Лилково на ден "Светата Неделя". Събрали "на куп" всички лилковци, които не успели да избягат от селото и ги изклали в долната махала - близо до църквата. Начело на българите бил поп Ильо. Турците го избутали настрана, та като види смъртта на другите - да склони и предаде по-лесно вярата

си. Като довеждали там-на дръвника, един по един родовете, режели главите -първо на малките деца, после на техните родители и накрая на старейте /242/.
Разказването и "припомнянето" от информаторката на отделни моменти и картини от станалото по онова време, показва, че това, което се е случило тогава, не е минало и заминало, а е оставило следи трайни и дълбоки и то "за цял живот", в колективната памет на Лилково.
Тези трагични моменти в тяхната ужасна последователност в душата ми повдигат болка и страдание, почит и преклонение, и навеждам се и покланям се пред духа на дедите ми.
Започнали от Батальовия род. Хванали старейшината на рода дядо Батал.
- От нашия султан, ирадьо има: йок гяурлук! - рекъл бюлюкбашията. —
Хайде буйюк баба, приеми исляма.
- Аман, бюлюкбаши, наша вяра си имаме.
- Дин исляма приеми. Ихтибар ви правим, бре. Стори теслим вярата си,
айол.
- Дадено е, бюлюкбаши, всеки с вярата си. И така ще бъде.
- Суз, бре, динсис! - викнал бюлюкбашията. - Ще ви изколим, бре, до един
ще ви изколим.
Замълчал дядо Батал и се обърнал, та погледнал още веднъж челядта си: синове, снахи, дъщери, внуци и молитва зашептял.
И турците взели да секат - да секат и захвърлят посечените върху каманите наблизо.
Край дръвника последна останала Дилбер Стойна. Висока и стройна, с бяло и румено лице, стояла тя пред турците и като слънце греела с хубостта си и с гиздилото си. Още призори, щам чула хората да викат и да бягат от Лилково и разбрала, че турци влизат, за да турчат селото, облякла тя невестинските си дрехи, забола китка цвете в косите си и така - "с тьошек наниз алтоне", като за венчавка, дочакала турците, които ходели от "коща в коща" и отвеждали всички на определеното за турчене мисто. И сега, отмахвана до този момент заради хубостта си, последна пред дръвника зачакала съдбата си - разплакала и побледняла.
- Бре, бре, чок кадънлик, чок гюзелик! - изрекъл бюлюкбашията, който
наблюдавал и оглеждал хубавицата и все давал знак да почакат. Този път махнал
с ръка, та я дръпнали и затворили в някакъв стар зимник...
- След родът на Батали-оглу, турците изклали и други непокорни лилковци.
Клали наред - "чиляк пу чиляк" - и като идел редът на друга някоя хубавица,
било мома-било невяста, "за рубинка йа заделяли и при клетица Стойна йа
затваряли".
Умирали старейте с людете си. Падали мъртви с цирикане дечицата дребни, жаукали и мукали по-големичките внуци и правнуци, когато ги влачели към дръвника. Търкаляли се главите на бащи и майки, на младоженци и млади невяста. И като ги гледал бюлюкбашията - "нале-тинът му проклет", като гледал, че ги подкрепя поп Ильо с кръст и молитва, рекъл му:

- Види се, папаз, че си чиляк инатин и едипсизин. Хайде, папаз, кажи:
"Алах е един и няма друг бог освен алах"! Кажи, бре, ханзър. Кажи или върви на
дръвника.
Тогава поп Ильо пристъпил напред, та се поклонил на закланите лилковци, после се изправил и клетва изрекъл:
- О, боже, тези, които венеца мъченически приеха - блажени да са во веки
веков!' А ти, бюлюкбаши, проклет да си - на ченгел да висиш!: Проклет да е
султанът ти: на Ит мегдан в демир кафез душа да бере! Всичките дюнмета - до
девето коляно - проклети да са!!
След като била отсечена главата на поп Ильо, не издържали и приели исляма неговите синове, а подир тях взели да се "турчат" и други лилковци. Тогаз, в суматохата, "буедин" пуснал затворените рубинки и те побягнали. Турците се юрнали след тях, а те - "окаяните", като бягали с все сила през Златаревдол и Горни мост,, стигнали, та се скрили в гората "Шумарица". Само Дилбер Стойна хванали.
"Фанели Дилбер Стойна оттатък Горни мост - ф реката, оти била тя годеница, та се навела да си троси годежния порстен - паднал и бил по време на бягането, когато се фатала там за някакви върби. Млого са йа, синко, мочили -мочили и жилетовали. Рйезан пу рйезан са йа рйезали, на парчота са йа скол-цали, ала Дилбер Стойна главота си дала, но вярата си не предала" /242/.
През нощта Лилковски овчари и с тях - Гурук Никола, който бил годеник на Дилбер Стойна, слезли от Модър, та събрала снагата нейна - парче по парче и я занесли нагоре по Райдол, та я заровили на едно "бурумче" между две бистри поточета, срещу две ели близнаци-близо до гората Шумарица. После Гурук Никола хванал гората и много турски майки разплакал /241/.
От смисъла и значението на турското - Бюлюкбаши, разбираме, че военното поделение, минало през Лилково и извършило казаните злодействия е било съставено от еничари. Бюлюкбаши - това е звание на командир на подразделение от Еничарския корпус /119/.
Турченето продължило и на другия ден. Тогава турците заловили рода на Иофчо кехая в местността Мариница. През целия следобед оттам се чувало само едно:: "кими ислям - кими сатър", после викове, плачове и джелатски удари с брадва.
За отказ да приемат мохамеданството до крак бил избит и този род. Мястото, където било изклано семейството на Йофчо кехая, лилковци нарекли: "Йоф-чов дол" /242, 256/.
Трагедията на Йофчо кехая напомня тази - на "Балканджи Йово". И тук, в Лилково, коравият планинец - Йофчо кехая, нито сам се потурчил, нито на рода си дал "изин" да приеме турската вяра.
За подвига и саможертвата на Йофчо кехая и неговото семейство, лилковци запяли песента:

Йофчо льо, Йофчо кехая! Дай си, Йофчо, дай, предай-болгарската дай си вяра: да не ройнем, Йофчо льо, да не ройнем и найурим сиво стадо, Йофчо льо, сиво стадо с врют шилета.
- Ой, Мемиш-бюлюкбаши!
Вярата си, ой, Кемиш.
нито давам, ни предавам най си давам, ой, Мемиш, най си давам люта беса, люта беса, ой, Мелиш, за отплата и разплата.
- Йофчо льо, Йофчо кехая!
Дай си, Йофчо, дай. предай
болгарската дай си вяра:
да не горим, Йофчо льо, да не горим и изгорим камен коща, Йофчо льо, камен коща с врют чардаци.
- Ой, Мемиш-бюлюкбаши!
Вярата си, ой, Мемиш,
нито давам, ни предавам най си давам, ой, Мемиш, най си давам люта беса, люта беса, ой, Мемиш, за отплата и разплата.
- Йофчо льо, Йофчо кехая!
Дай си, Йофчо, дай, предай
болгарската дай си вяра:
да не колим, Йофчо льо, да не колим и изколим старо-младо, Йофчо льо, старо-младо с врют дечица.
- Ой, Мемиш-бюлюкбаши!
Вярата си, ой, Мемиш,
нито давам, ни предавам най си давам, ой, Мемиш, най си давам люта беса, люта беса, ой, Мемиш, за отплата и разплата.
- Йофчо льо, Йофчо кехая!

Дай си, Йофчо, дай, предай
болгарската дай си вяра:
да не сечем, Йофчо льо,
да не сечем и посечем
байракбаши -чобанбаши,
чобанбаши - Йофчо кехая. - Ой, Мемиш-бюлюкбаши!
Йофчови, ой, Мемиш,
Йофчови верни йолдаши
дружина сбират, ой, Мемиш,
дружина сбират. — саби^точат,
саби точат, ой, Мемиш,
за отплата и разплата.
Тази песен ни дава пълна представа за зверствата на турците в Йофчов дол и за голямото и преголямо родолюбив на Йофчо кехая. В този неравен двубой духовното величие на Йофчо кехая е безгранично. За да устои на варварския натиск и да запази самобитното и родното, той жертва най-свидното и най-святото.
От песента, отразяваща събитията в Йофчов дол /243/, ни става ясно, че турците там са били предвождали от някои си Мемиш бюлюкбаши. Научаваме също, от преданието, че Йофчо кехая, освен чобанбаши бил наричан от турците и "байракбаши".
Това наименование "байракбаши" и думата "беса" /трако-илирийска дума -означаваща "клетва/, а също и казаното в песента, че неговите "верни йолдаши /приятели, съратници, другари - б.а./ саби точат... за отплата и разплата", ни дава основание да смятаме, че Йофчо кехая е бил примикюр - водач на въоръжени със саби русалии.
Само една-невяста от Йофчовия род била "отмахната от клането", та като я водили "робинка" и стигнали на около 20-30 минути северно от Ситово, турчинът, на когото тя се паднала "на чоп", поискал от нея веднага, още тук, да му се "прикълне и поклони" и ханъмка да му легне.
- Зимаш ли амин, кузум, кадъна тук - чабук ятмак еш кадън, още на това
чаир оту? - попитал турчинът.
- Зимам амин., аго! - отговорила невястата, привързана дотогава към коня
на турчина.
Агата слязал от коня, освободил невястата от въжето и я повел встрани към някакво накосено сено в ливадата - там смятал сам, без другарите си, своя невяста да я стори, й тогава тя, като се привела към турчина, "науздавица" измъкнала от пояса му един "кара-кулак" и като го ръгнала - убила го.
Дотичали другарите на турчина, заклали невястата и оттогава местността била наречена "Пуклането", та да се знае кога и къде се е кланяла и "пукланяла" Лилковската невяста /262/.
Разказва се още, че много години след клането в Йофчов дол, та дори и в днешно време, могло да се чуе посред пладне или в късна доба как душите на

Шуман Кою, също оцелял по време на потурчването, при завръщането си в селото дава началото на род Саманкини.
Шуман - старинно българско име, образувано от глагола шумя, срв.
Иванова,Н. и др. /76/,
Кою - производно от Костадин, срв. Иванова и др. /76/. От основата Шуман = Суман, идва фамилното име Саманкини. Друг беглец от Лилково, при завръщането си, поставя началото на род Пущилци.
Пуше- смята се^ че това име е останало в наследство от
прабългарите /76/,
Стоил - от основата на глагола стоя /76/.
Й така, от личното и бащиното име: Пуше-Стоил, възниква названието на рода Пушилци = Пущилци.
От казаното в песента за Йофчо кехая и "доуточняването", че избитият му род е бил сроден с този - на Укрюоглу и че са имали общ прародител /242/, разбираме, че оцелелият Укрюоглу - вероятно младеж по време на клането, също, както и Йофчо кехая, е бил от примикюрски корен.
Примикюр - "началник, пръв в определена служба". Началник, т.е. примикюр на дружина въоръжени селяни - винаги на разположение на властта по византийско време, срещу което притежавали специален дял земя /153/.
Това означава, че в Лилково е имало още един род - местен род с благородно потекло и това е бил родът на Шпирьовите, тъй като Укрюоглу бил от този род. От същия род са и онези от Шпирьовите, които не издържали и се "зачернили", та от там лилковци ги нарекли-Кара/ш/пирьови, т.е. "Чьорните" Шпирьови, за разлика от другите, които си останали Шпирьови.
Друг такъв род, с представителни функции в Лилково по турско време, трябва да е бил избитият от турците род на дядо Батал. И тук, както е разсъждавано и в други подобни случаи, ще се спрем на прозвището Батал, а оттам - Баталиоглу.
Батали-оглу, това значи, че става дума за синът на някой си Батали -название, което е много близко до турската дума "бедел"-налог.
Бедел - това е паричен откуп срещу някой натурален данък или повиност /11/. За подобен налог "агнам бедели", т.е. добавъчен налог или такса, съобщават и чужди пътешественици в земите на България /165/. В тази връзка ще отбележим, че владетелите на хасове и на зиамети разполагали и с известен съдебен имунитет, което им давало правото "не само лично да решават определени конфликтни ситуации, но и да взимат за това особени такси - наричани "бад-ю хава" /103/.
Събирането на подобни такси от името и в полза на владетеля на хаса /или зиамета/ е било предоставяно, както изглежда, на лица от местното население, наричани Бадю-ли = Батали и оттам прозвището на събирача на "бад-ю хава" в Лилково - Батали оглу, т.е. синът на Баталията, продължил и той да изпълнява

задълженията на баща си.
Наличието на лице с прякор Батали-оглу в Лилково ни дава основание да предположим, че по онова време, когато става клането /през 1669 г./, феодалната рента е била предоставена на представител на феодалната върхушка или на такива от командно-военния апарат в турската империя.
В самото Лилково, т.е. в Долната махала и днес се знае къде е "Батальо-вото", а то е мястото, където е живял някога родът на дядо Батал. Дори и след неговата гибел, българомохамеданите, заселили се на това место, също били наричани Батальови, а махалата - Батали оглу махлеси.
В същата тази Батали оглу махлеси, където са днес къщите на Джумерови, живеели по онова време двама братя близнаци: Байли-ко и Сайлико. Единият, т.е. Байлико /Бейко/, по предание, се '"по-турчил и оттам - Бейкуви, а другият, т.е. Сайлико /Сайко/, върл хайдутин станал и на хайдутите войвода, наричан Сейко войвода. С него бил и Канбур Слав, също от Лилково — наричали го турците и с прякора Канбуру /Канбуре/ кесаджи /256/.
И трите имена имат български корени, Бейлико и Сейлико са изградени от по два компонента, като втората съставка и при двете имена е със значението на лик - "човешки образ, лице" /76/.
Освен това:
При Бей-лик-о, първата съставка означава - "по-голям брат", в случая - роденият първи поред близнак.
При Сей-лик-о, първата съставка представлява староб. "сея", в преносен смисъл - '"разпространявам" /76/.
Канбур Слав
Кан - тур. "кръв, кървав",
бур - от бълг. буре - "малка бъчва",
Слав - бълг. лично име,
кесаджи = тур. кеседжия - "кръвник, разбойник, харамия".
В превод: букв. "ХАЙДУТ СЛАВ-БЪЧВАРЯТ"
Загиват и двамата - Сейку войвода и Канбур Слав - в бой с турците и не е известно да са оставили поколение в селото /256/.
Западно от Хвойна /в местнотта "Смильов дол"/ - в землището на Малево, през 1930 г. бил разкрит случайно "стар гроб" и в него - "кости на много едър човек, гривна и огърлица, пръстено кандило и голяма ръждясала сабя, дълга 1,70". По този случай в Хвойна се говорело, "че това е гробът на Смилю войвода, който се подвизавал по тези места" и който имал помохамеданчен брат 111.
Дали това е гробът на лилковският Сейку войвода, не можем да твърдим, но тъй като въпросното землище е съседно с това на Лилково, необходимо беше да посочим този факт.
Синовете на поп Ильо, макар и да приели исляма, си останали Поп-йльови и така се наричали внуците и правнуците им чак "до девето коляно", за да избягнат проклятието. Тъй като всички помнили преданието за някогашния поп Ильо и че синовете му се "потурчили" при условие, че ще запазят името на баща си,

никои не ги карал да се пишат иначе, освен Попильови. Българомохамеданите от рода Попильови се изселили от Лилково през 1907 г. /242, 256/.
От анализа на някои родови и местни Имена в Лилково, също се вижда, че както в Йофчов дол, така и в самото село асимилаторите са срещнали особено твърда съпротива. В тази връзка местното име Юртет, също и Канлотет с пълно основание може да ги приемем като турски езикови свидетелства, даващи информация за начина и средствата, с които си е служил завоевателят в борбата му срещу волята и смелостта на лилковци.
Местното име Юртет - формирано от турската дума юрт - "място, където е имало село" /75/. съвсем определено посочва, че една част от Лилково е била напълно разсипана и обезлюдена. От своя страна и названието Канлотет, което произхожда от турската дума канлъ - "кървав" и от - "трева", както по смисъл, така и по съдържание ни дава представа при какви обстоятелства и къде е станало клането на онези лилковци, които, въпреки всичко, решили да останат докрай българи.
Известно е и от други източници, че с подобни названия турците са наричали онези местности, където е ставало масово избиване на непокорни християни. В района на Чеч, например, има Канлъ дере-"кървав поток", наречено така, тъй като и там били клани българи, отказали да се помохамеданчат /160/.
В землището на селата Брезе и Бедан, които са едно до друго, има местност Алена, а в съседство с нея, в района на Старите нивища, се намира Кървавият камък, където били избити беденските жители, отказали да се потурчат /237/.
Понастоящем лилковци все още наричат Юртет - местността, където доскоро се издигаше сградата на читалището и днешното барче-на местото на магазинчето за плод и зеленчук, къщите на Коилови, а до тях - по посока на Даскаловата къща, била е къщата на някогашните Шпирьови. С името Канлотет се е наричало празното пространство между днешните Камбурови, Чорбаджиеви, къщата на Димо Даскалов и Аризанови в Долната махала на Лилково - срещу бившата фурна, която пък е построена на мястото на джамията, а тя - на мястото на разрушената от турците черква /242, 256/.
Завърналите се години след клането лилковци заселили отново съсипаните и обезлюдени дворове и къщи и "новата" им махала била наречена - Йурт коджа махала. Понякога, от турски административни лица, които идвали по една или друга работа в Лилково, тази Иурт махала била наричана: Йурт душманлъръ махлеси.
За отбелязване е, че не само синовете на поп Ильо си останали Поп-Ильови, но и други от българомохамеданите в селото, като израз на съпротива срещу турците, съхранили задълго българското в основата на родовите си имена. Така например:
Род Бехзатеви
От тур. лично име Бехдер или Бейхан = диал. Бе хо и бълг. Златю, оттам и родовото име: Бех/о/-3/л/атев = Бехзатеви.
Род Богусманци
От. бълг. лично име Бого и тур. Осман, оттук: Бого-Осман-ци или Богусманци. Род ШерковиОт прякора "Шаренко"

Род Исраевци
От тур. лично име Иса и бълг. Раю, оттук и родовото име: Йс/а/-Раю =
Ис-Раевци. Род Кросньови
От бълг. дума кроено - "дебело обло дърво", на което се навива основата
на платното в тъкачния стан. Род Черешкини
От названието череша. Има такава местност, т.е. "Череша" в землището
на Лилково, където този род са имали, вероятно, имоти. Род Чингуви
От личното име Чино, откъснато от Дой-чин, Рай-чин, Бой-чин и др. и
оттук - Чино, Чингуви.
С подобни родови имена българомохамеданите от селото са се наричали чак до изселването си в Турция през 1907 година.
Интересното тук е, че имена като Пуше, Каран, Ману и др., за които стана дума, са прабългарски и се срещат в земите на някогашна Кубратова Велика България, а в земите на днешна България са донесени от Аспаруховите българи /58/.
Подобни имена, предполагаме, са могли да проникнат в Лилково след похода и завземането на Родопите от войските на Кавхан Исбул през 837 г., а и след това. Макар и да използваме като основен доказателствен материал легенди и предания, в които една част от събитията са разсеяни и потънали в забрава, от казаното дотук следва да приемем, че клането в Лилково е станало през лятото и в деня на "Светата Неделя". Този ден, по сегашния православен календар, е 7-и /седми/ юли.
При съпоставка на сведенията от Лилковските предания с тези - от летописите за помохамеданчването в Чепино и съгласуването им с данните в "Исторически бележник" /133/, а също и с проучванията на проф. Петров /132/, излиза, че помохамеданчването на част от Лилково трябва да е било извършено на 7 юли, четвъртък, 1669 г.
Насилията и жестокостите на турците не спрели дотук, а продължили и след това, за което се говори и в песента, пята в Лилково:
Яно льо, бяла болгарко! В петък са Яна йокрали, йокрали и потурчили-в собута йе кадановала, в неделя било Петровден. Станала йе Яница, станела, та са пременила с чьорну турско фередже и торнала сено да събира. Болгаре хоро играли-на борце, на хорищену. Янка се викум - провикна:

— Дей, гиди, бели болгарки!
Де да йе сено косено-
болгарки гу сбират.
Де да йе жотва жоната-
болгарки йе дужонват
и пак са бели, червени... /217/.
Янка са беда, бедили, та оти са йа бедили-оти йе много хубава. Турчин си китка поиска, Янка му китка не даде, та йе в тъмница метнали: тъмница скоро градена, градена, не дуградена-Янка ще йа дугради; синджире скоро ковани, ковани, не разиграни-Янка ще ги разиграй... Янкина стара майчица край тъмница ходеше и си на Янка думаше:
- Янчице, мила майчина!
Предай си, Янке, вярата-
вярата, Янке, болгарска.
- Мале ле, стара майчице! Девет години как лежа и още девет да лежа пак си вярата не давам... /217/.
С масови кланета е било съпроводено и помохамеданчването в Тъмраш. Неопровержимо доказателство за това е местното име Кървава ливада, където са били избити непокорните българи от селото. Запазена е легендата /206/, в която се разказва за Тъмрашка девойка, дето не искала да се потурчи и за да спаси честта и вярата си, побягнала надолу покрай реката Тъмрашка. После, когато турците я настигнали, тя се хвърлила от моста. И там, където девойката се удавила, местността нарекли Къз кюприя - "Момин мост".
За помохамеданчването на Тъмраш си спомнят и самите тъм-рашлии, които в края на 19-и век твърдели, че от времето, когато в селото им имало все още българи - "сигурно има двеста и петдесет години" /60/. При съпоставяне на тези сведения с Лилковските предания се вижда, че това масово клане в Тъмраш е станало по едно и също време с клането в Лилково. Но тук нещата са вървели не както в Лилково - оцелелите тъмрашлии не се връщали в Тъмраш, тъй като тези, които се завръщали - веднага били "потурчвани".
Някои от тъмрашлиите, за да запазят вярата си, избягали при лилковци и ко-

гато станало възможно се заселили в Лилково. Такъв бил случаят с дядо Балабан -беглец от Тъмраш в Лилково, дал началото на Балабановия и Стояновия род /268/. По същата причина от близкото село Осиково, за да се спасят от помохаме-данчване, избягали представители от тамошните Бодурци и Калканови, та се заселили в Лилково. От тези бегълци водят началото си родовете Бодурци и Калканови - след време станали Ангьчеви /190/.
Напълно е било помохамеданчено село Брезовица. За да не попадне в ръцете на "прукльотите турци женлате" девойката Драгана, избягала от Селца - в землището на Брезовица, се хвърлила от една скала близо до селото, която и днес носи името - Драганин камък /206/.
Млада невяста от Старо село, като не искала да се потурчи, побягнала към Меремин камък, за да потърси там закрила от Меремата, но след като и при това "свято" место турците я догонили, българката се хвърлила от скалата и умряла, но не предала вярата си /238/.
Следи от основи на църква, по сведение на Гълъб Вангелов и до сега личат в Старо село, където е намерен и железен свещник. В ливадите на Селца, преди години, дядо Цвятко от Брезовица, заселил се в селото след напускането му от българомохамеданите, също бил открил основи и свещник от църква, която възстановил със свой средства и сега се нарича "св. Богородица" /206/.
До самата Брезовица — по пътя за Старо село, също имало следи от голямо християнско гробище, а близо до него се очертавали темелите на разрушена църква, която се наричала "св. Троица", и където бил открит също железен свещник.
В резултат на тези насилия от страна на османците - насочени към геноцид на българската народност, към средата на XVIII в. населението на близките до Лилково села придобива състав:

"Напълно, помохамеданчени: Сафтъще, Дряново, Богутево и Забърдо.

Смесени: Павелско, Хвойна, Орехово, Ситово, Лилково, Наречен, Добралък...

Чисто български: Малево, Косово, Югово и Бачково" 111.

точно такава тема мислех да пусна и аз, относно тези два протурски и антибългарски сайта, аз вече писах в помакнет:
http://www.pomaknet.org/forum/index.php?to...msg3606#msg3606
с позволението на Йордан13, сега ще постна там и _Из книгата "Лилково - богове, камъни, руни" на Личков_

призовавам към атака на сайта на помаците, такава каквато организирахме срещу блога на онова мекере Ангел Грънчаров "философа"

Има 2 начина на атака на такива отродяващи или отродени емисионни центрове:

1. Тип Ташко и Фелдмаршала: виртуален скинхед: идват с хакерски атаки, с обиди, с опит отгоре и насилственно, с крясъци да ги поставят на мястото им. Не става. И в интернет, и в живота, прчините защо ги знаете всички.

2. Тип просвета и спор с уважение. Не защото силно го заслужават, а защото това е необходима подложка, за да можеш да влезеш в диалог с тях и да те изслушат и да се замислят. В противен случай слушат само себе си, емисарите си и ДПС. То ест, те даже не знаят това, което знаем ние. Ние също не знаем някои неща, които ни правят на моменти по-слаби в споровете с тях: неадекватното държавно насилие не само над турците, но и над българите-мюсюлмани в Родопите през 20 век. Не казвам,ч е крушата си няма опашка и през турско българите-мюсюлмани не са тормозили и не са учавствали в башибозушките зверства. Още повече, те, мюсюлманите в Османската империя, са били привилигеровани в сравнение с християните и изобщо с не-мюсюлманите, което е създавало допълнителен антагонизъм и отродяване между двете конфесии на българите.

Накратко: ако искаме да направим нещо полезно, тези сайтове трябва да бъдат атакувани от умни и знаещи хора от нас, като д-р Петър Генов, с ясното съзнание, че цената да бъдем изслушани и хората да започнат да се замислят дали идеологемите на ДПС са верни е в тези спорове е: да се подхожда само со кротце и со благце, защото ресурс за малце или много кютек, още повече, на техни интернет-кръчми нямаме.

От това задачата не става по-малко важна и нужна.

Аз за себе си пиша тук по-рядко, защото смятам, че е важно да им отделя това време иначе други пътища за наша идеологическа инфилтрация и пропаганда, или, по-точно казано, просвета сред тях не виждам как може да има.
Ако перото на Ангел или на някои други могат да помогнат, мисля, че задачата ще започне да се реализира

Направо се втрещих като видях сайта. Понеже съм си смолянчанин, темата ми е още по-болна.

Сайтът се прави и поддържа от българи-мюсюлмани, както е правилно да се казва, които живеят в Турция и не знаят български.

Попрочетох някои от темите за около 3-4 часа и останах още по-поразен от ревностните защитници на исляма, които са помаци, твърдящи, че са наследници на траките. Поддържат безумната псевдотеория, че българите са потомци на славяните, заради което са и християни, докато помаците са наследници на траките и затова са мюсюлмани.
При положение, че говорят такива глупости спрямо своя произход, няма смисъл да им се обяснява кои са всъщност българите.

Това настрана. По-лошото е, че се забелязва една огромна безпочвена гордост у тях с помашкия си "произход", което изобщо не съм забелязал да се демонстрира по какъвто и да било начин в реалността. Такива ахряни не бях виждал все още.

Личното ми мнение е, че сайтът трябва да се хакне възможно най-скоро. Тези кретени си обменят (дез)информация и се окуражават взаимно.

Другият начин също си има последователи. Гледам, че има няколко много свестни типа в този сайт, които се опитват да им обяснят как стоят нещата по възможно най-възпитания и човешки начин, с грамотно написани аргументи, но от другата страна се отвръща единствено със спокойна надменност и демонстративно парадиране с това, че "всеки има право да вярва в каквото си поиска" и "помаците доброволно приели исляма". Истината е, че голяма част от българите в Родопите наистина са приели исляма по сравнително "доброволен" начин, втора част - изклана, третата - избягала и скрила се из горите. Общо взето, първите са го приели, за да запазят поминък, къща, земя, деца, семейство - просто не са искали да бъдат изклани.
Моят род са бягали и са се крили из пещерите с месеци, но фес не са и помирисвали.

Ами почвайте го тогава какво чакате. Доколкото видях, хостинга се помещава на някакво мижаво сървърче в Измир. Най-лесното което може да се направи, е да се сложи на тоя хостинг едно форумче със малко изменен код който никой не може да го открие (то реално само един ред от кода е изменен и трябва с дни да търсиш къде е грешката) който прави безкрайни изчисления т.е. вкарва един безсмислен луп без да дисплейва нищо, заема целия буфер и сървъра пада. Какво му е толкова.

Registrant Contact Information:
Name: pomak
Organization: pomak group
Address 1: 38UMDSQBQY8U
City: Izmir
State: Izmir
Zip: 35530
Country: TR
Phone: +90.5462075161
Fax: +90.5462075161
Email:

Administrative Contact Information:
Name: pomak
Organization: pomak group
Address 1: 38UMDSQBQY8U
City: Izmir
State: Izmir
Zip: 35530
Country: TR
Phone: +90.5462075161
Fax: +90.5462075161
Email:

Technical Contact Information:
Name: pomak
Organization: pomak group
Address 1: 38UMDSQBQY8U
City: Izmir
State: Izmir
Zip: 35530
Country: TR
Phone: +90.5462075161
Fax: +90.5462075161
Email:

% This is the RIPE Whois query server #1.
% The objects are in RPSL format.
%
% Rights restricted by copyright.
% See http://www.ripe.net/db/copyright.html

% Note: This output has been filtered.
% To receive output for a database update, use the "-B" flag.

% Information related to '77.245.148.0 - 77.245.149.255'

inetnum: 77.245.148.0 - 77.245.149.255
netname: NIOBE-TR
descr: Niobe Hosting and Managed Services Network
country: TR
admin-c: CY77-RIPE
tech-c: AA5972-RIPE
status: ASSIGNED PA
mnt-by: NIOBE-MNT
source: RIPE # Filtered

person: Cuneyt Yagiz
org: ORG-NB14-RIPE
address: Sair Esref Bulvari Bese Is Merkezi
address: No: 34 Kat: 2 Daire: 4 Cankaya
address: Izmir, TR
e-mail: cuneyty@niobeweb.net
mnt-by: NIOBE-MNT
phone: +90 232 441 0678
remarks: ###################################
remarks: Abuse & intrusion reports should
remarkremarks: ###################################
nic-hdl: CY77-RIPE
source: RIPE # Filtered

person: Ali AYEN
org: ORG-NB14-RIPE
address: Sair Esref Bulvari Bese Is Merkezi
address: No: 34 Kat: 2 Daire: 4 Cankaya
address: Izmir, TR
e-mail: aliayen@niobeweb.net
mnt-by: NIOBE-MNT
phone: +90 232 441 0678
remarks: ###################################
remarks: Abuse and intrusion reports should
remarks: be sent to: abuse@nw.com.tr
remarks: ###################################
nic-hdl: AA5972-RIPE
source: RIPE # Filtered

% Information related to '77.245.148.0/23AS42868'

route: 77.245.148.0/23
descr: Niobe Bilisim Hosting and Managed Services
origin: AS42868
mnt-by: NIOBE-MNT
source: RIPE # Filtered

Starting Nmap 4.20 ( http://insecure.org ) at 2008-04-13 12:58 EEST
Failed to find device eth0 which was referenced in /proc/net/route
Failed to find device eth0 which was referenced in /proc/net/route
Interesting ports on host55.b6.nw.com.tr (77.245.149.55):
Not shown: 1680 closed ports
PORT STATE SERVICE
21/tcp open ftp
22/tcp open ssh
25/tcp open smtp
53/tcp open domain
80/tcp open http
110/tcp open pop3
137/tcp filtered netbios-ns
138/tcp filtered netbios-dgm
139/tcp filtered netbios-ssn
143/tcp open imap
443/tcp open https
445/tcp filtered microsoft-ds
465/tcp open smtps
993/tcp open imaps
995/tcp open pop3s
3306/tcp open mysql
8443/tcp open https-alt

Nmap finished: 1 IP address (1 host up) scanned in 183.718 seconds

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Ако знаех как се хаква, досега да съм го направил около 15 пъти.

Аз съм един от свестните типове, които се опитват да помогнат на помаците да бъдат българи и почтенни български граждани в стария сайт pomaknet.org Опитах се да правя същото и в Ардино. За разлика от Ардино, където са непоправими, в помакнет има свестни помаци, на които трябва да се помага. При тях единствения начин за общуване е възпитания. Те също четат в интернет, попаднали са тук на тази тема и най-свестните от тях са се почувствали обидени от обръщението кочани. Тези хора са обикновенни наши братя-българи, над които се упражнява от десетилетия огромен натиск от много страни. И от нас зависи дали ще им подадем братска ръка и ще им помогнем, или ще ги тласкаме в лапите на Доган. За съжаление политиката "Разделяй и владей" се прилага от турците хладнокръвно, а от българските патриотични организации-поради силна емоционалност. Това е груба грешка. Нашата политика към тези българи, мюсюлмани, трябва да бъде не разделяне и обособяване, а приобщаване, заедно с тяхната различност.

Споделям предложението и забележката.
В началото аз също ги приех именно като терористични гнезда, защото наистина има типове, които там се опитват да разгарят българомразие и сепаратизъм.
Но се зачетох и бях удивен, че форумната администрация там не им дава много-много да си разиграват коня и си следват доста по-умерена и именно познавтелна политика, на реалния, а не протоколния плакатен и лицемерен диалог.
Така че, подкрепям.
----------
Там има двама наистина много добри и ефективни наши бойци в хубавия смисъл на думата: Пелистер и Дунята. Вие с кой ник сте там, и дайте линк към темата, където са се обиждали хората...

Здравейте г-н Пасков!
Радвам се за вашата оценка, аз съм gugu. За съжаление помакнет вече не работи, а там останаха много интересни дискусии. Вече има pomak.eu
Изразът е "Кочаните ( турчеещи се българомохамедани)" в първия постинг към тази тема. За пръв път го чувам този епитет и не виждам основанието за измислянето му. Що се касае до помаците, т.е българите-мюсюлмани, стремейки се да запазят религията си, но и изобщо индентичността си, те са по-скоро склонни да стоят на равни разстояния и от българите-християни и от турците, които пък от своя страна не ги припознават напълно за "свои" - някои от нас заради религията, турците-заради българския им корен. Става както в Библията - като двете майки, дърпащи оспорваното бебе. Според мен "силата" не е правилния подход в случая. Икономически и просветни действия са решението на всеки етнически проблем. Икономически българското правителство ги е отписало, и ги тласка в обръчите на Доган. За просветните нямам думи! Остава и да ги обиждаме... и тотално ще ги загубим.

Аз много се радвам, че сайтове със заглавия "Помак", престават да съществуват (жалко, че се е създал друг), тъй като самото наличие на такива е тотален сепаратизъм. Помашка нация няма да има, това си го избийте от главите. Вашият Път е само един Самоосъзнаването като Българи и връщането към Българското безвъзвратно. Както и Помашка република също няма да има. Пример Тъмръш. Това също си го избийте от главите.
Понятието "кочани" е местен израз в Смолянски регион. Могат да се използват и други местни понятия, но те могат да се тълкуват двояко и да ви легитимират като отделен етнос, което и целите със създаването на подобни сайтове, които са си чиста проба терористични гнезда, независимо дали тонът е умерен или не, или каквото и да е там.
Та, съзнателно използвах това понятие "кочани". Обидени сте? Много добре. Ще престана да го употребявам, докато се Самоосъзнаете като Българи. Тогава ще ви наричам "братя". Всякакви други варианти са неприемливи за държавата България.
Просто и ясно. Няма место за пазарлъци, защото времето накъсява.

Jordan_13, струва ми се, че нещо пропуснахте:
Този човек не е помак, а пише в помакнет. Той е на 52 години и е от Велико Търново. То ест, обръщанието във второ лице в случая не следва да се адресира към него.
Освен това, както вече съм писал, връщането към българското с императивен тон няма как да стане.
Личният авторитет на Jordan_13 или на Пламен Пасков или на който и да е са крайно недостатъчни, за да им поставяме въпроса ребром, като условие и нареждане.
Имаме зад гърба си мощни събития, на които не само нашия личен авторитет е смешно недостатъчен, но даже и да се впрегне осмислена и мащабна просветна и социална програма, и те ще искат време и търпение за това завръщане.

Сами знаете:
1. Сложните събития от началото на 20 век, особенно около 1912 година
2. 7-кратните прекръствания, пак силови, през 20 век
3. Абдикирането на Българската държава последните 20 години
4. Обгрижването им и осиновяването от емисари и ДПС през последните 20 години, които умело използват наслоенията от точка 1 и 2.

Как, при това положение, може да сработи императивният метод?
Според мен, няма как.
Затова човека е прав: в създадената ситуация, когато държава и държавна програма няма, а ние сме единици от физически лица, които имат достъп до интернет ресурси и можем да водим диалог с тях само в тяхната интернет-кръчма (защото те тук едва ли ще дойдат), друг вариант, освен човешко и уважително просветно общуване не може да бъде използван.
Просто няма условия и ресурси за друго.

Jordan_13, струва ми се, че нещо пропуснахте:
Този човек не е помак, а пише в помакнет. Той е на 52 години и е от Велико Търново. То ест, обръщанието във второ лице в случая не следва да се адресира към него.
Освен това, както вече съм писал, връщането към българското с императивен тон няма как да стане.
Личният авторитет на Jordan_13 или на Пламен Пасков или на който и да е са крайно недостатъчни, за да им поставяме въпроса ребром, като условие и нареждане.
Имаме зад гърба си мощни събития, на които не само нашия личен авторитет е смешно недостатъчен, но даже и да се впрегне осмислена и мащабна просветна и социална програма, и те ще искат време и търпение за това завръщане.

Сами знаете:
1. Сложните събития от началото на 20 век, особенно около 1912 година
2. 7-кратните прекръствания, пак силови, през 20 век
3. Абдикирането на Българската държава последните 20 години
4. Обгрижването им и осиновяването от емисари и ДПС през последните 20 години, които умело използват наслоенията от точка 1 и 2.

Как, при това положение, може да сработи императивният метод?
Според мен, няма как.
Затова човека е прав: в създадената ситуация, когато държава и държавна програма няма, а ние сме единици от физически лица, които имат достъп до интернет ресурси и можем да водим диалог с тях само в тяхната интернет-кръчма (защото те тук едва ли ще дойдат), друг вариант, освен човешко и уважително просветно общуване не може да бъде използван.
Просто няма условия и ресурси за друго.

Единиците като личности са много важни и могат да направят много. Трябва да знаят, че има и императивен тон. А между тях има доста, които разбират само от този тон. Толкова. Ти се заемаш с просветата, аз с императивността. Тоя път няма да ги "покръстваме", тъй като Древната българска вяра е съществената, а там "покръстване" няма. Това е безсмислено. Или си Българин или не си. За второто е ясно, че, ако не си, не ти е местото да живееш на тази територия. Просто ги изселваме от територията, която заемат и искат да превърнат в автономен санджак и на тяхно място заселваме "волжки българи" с всички данъчни облекчения.

Нямах намерение да се намесвам, защото поддържам тезата, че делото по спасяване на давещите се е дело на самите давещи се, но ... Пламене, струва ми се , че това е разковничето- "защото те тук едва ли ще дойдат". А защо да не дойдат, нима ще бъдат натирени? Какъв е шансът на единици като теб да ги убедиш в нещо, ако те самите не потърсят истината за себе си? Шансът е никакъв!