За Държавата
Отдавна, мрачен ден, след ден върви,
Отдавна мисля си-народът спи!
И май,че нищо не разбира
Какво крои се,що умира!
Защо децата му глупеят
И чужди песни,смисли, пеят,
Защо от Бащиния бягат,
На чужда вяра се подлагат!
Не, ний не можем ги кори,
Вината наша е, уви!
С какво ний вярата у тях
Укрепнахме и в родна свяст
И участ Българска,кат вси
Възпитахме ги, кат орли!
Не, ний това не бяхме
И за срам,
Децата наши,не от нас,
От други учеха в захлас!
Жените,скромни християнки-
Станаха другиму- държанки!
Тъй мъжка слабост ни наказа,
Ръжда ,рода изби,като проказа
И малко късно ,може би,
В главите мисъл се яви:
Че,ако искаме държава,
То, Бог току-така не дава,
а иска той от нас завет-
да браним я от Бафомед!
Не дава ли жената плод,
На своя скъп и мил народ,
Мъжът не иска ли да брани
Родина,Чест, със люти рани,
И ценностга велика Труд,
Щом стане –тежест и оплют,
И за подигравка с него даже
Със присмех могат те накажат,
Не се ли туй от век цени-
Изчезваш- и деца и ти!
И само имащият Вяра,
Във Бог,Отечество и Слава,
Ще има сила да дари-
Достойнство и Държава!