|
Форум -> Летящите чинии на Райха
 Летящите чинии на Райха, Произход и развитие на технологията
| Георги-НЗ |
|
Често пишещ
Група: Участници
Съобщения: 658
Участник # 1 797
Дата на регистрация: 6-March 09
|
Относно въпросната книга "Летящите Чинии на Илюминатите - Владимир Терзийски" искам да постна десетина страници от нея. Без да се четя цялата, а всеки от вас да прецени за какво става въпрос и тогава да реши дали да я чете подробно.
Глава 2.2 е за това как двамата шмекери Майкълсън и Морли полагат основата и правят ненеучно да се търси от физиката т.н. безплатна енергия и перпетуум мобиле( при условие, че всеки съвременен климатик е устройство което черпи 1 киловат , а отдава 3 киловата топлина).
| QUOTE |
Из „Летящите Чинии на Илюминатите - Владимир Терзийски”
2.2. Експериментът на “братята” Майкълсън и Морли и партийната линия
на Илюминати относно физическия етер.
Защо съм поставил кавички около двамата братя, и какви точно братя са те ще стане известно след малко. Това е наистина доста прост експеримент, който "доказа" в края на миналия век, че физическия етер не съществува, като сравни два лъча светлина - единия успореден, а другия перпендикулярен на движението на Земята по нейната орбита около Слънцето. За целта се използваше прост физически уред, наречен интерферометър. Да видим накратко какво казва Голямата съветска енциклопедия (1955) за този опит:
"Основната му задача беше да измери влиянието на движението на Земята (с 30 км/сек по орбита около Слънцето - бел. авт.) върху скоростта на разпространение на светлината" (през физическото пространство до повърхността на Земята: през въздуха на лабораторията и през стационарния етер около Земята, намиращ се "зад" въздуха. Светлината се излъчва от източник поставен върху движещата се Земя, б.а.). Или перифразирано, да "измери скоростта на движението на Земята спрямо неподвижния етер на абсолютното и недвижещо се космическо пространство, разбира се ако етерът съществува". ...."Проведен от американския физик Майкълсън през 1881г., експериментът имаше и по-широко значение, защото позволи да се изясни дали скоростта на разпространение на светлинния сигнал зависи (и в най-общия случай) от скоростта на движението на неговия източник". В конкретния експеримент това е лампата на интерферометъра, монтирана върху движещата се Земя. ... Преди този експеримент "във физиката на 19 век се е предполагало, че светлината се разпространява в неподвижната световна (и космична) среда - етера - подобно на разпространението на звука във въздуха. По отношение спрямо Земята (и спрямо светлинния източник монтиран върху нея), движеща се през (неподвижния абсолютен космически) етер, скоростта на светлината се е предполагало, че е различна, и зависеща от направлението на светлинните лъчи относно направлението на движението на Земята". Ако светлинният лъч се излъчва от лампата в посока напред по направлението на движението на Земята, към неговата скорост от 300 000 км/сек се очаква да се прибавят и 30-те км/сек скорост на Земята; а ако е излъчван обратно на движението на Земята, то нейната скорост се изважда от неговата. Така при двете последователни измервания, по и срещу движението на Земята, светлинният интерферометър на Майкълсън се е очаквало да мери две съвсем различни скорости на светлината, различаващи се с 60 км/сек една от друга: 300 030 и 299 970 км/сек.
"По този начин опитът на Майкълсън позволява да се определи скоростта на движението на Земята по отношение на неподвижния етер, ако последният наистина съществува." Според господстващата електромагнитна теория в края на миналия век, очакванията за изхода на експеримента са били, че при разпространението си през предполагаемия етер (за който освен това се е предполагало, че е и абсолютно неподвижен) скоростта на светлината ще зависи от скоростта на нейния източник. Ако тя не зависи - значи моделът за нейното разпространение в пространството, базиращ се върху съществуването на физическия етер не е верен, и ... етерът не съществува. Просто и ясно.
"Опитът обаче не показва изместване на светлите ивици в интерферометъра, въпреки че точността му е била повишена дотолкова, че даже при движение на Земята по отношение на неподвижния космически етер от само 1,5 км/сек (т.е. 1/20 от нейната орбитална скорост от 30 км/сек, б.а.) би могло да се забележи изместване на ивиците". ... Ето защо "... опитът на Майкълсън послужи като една от причините за отказа от хипотезата за съществуването на етера като някаква универсална световна (абсолютна и неподвижна, б.а.) среда - по отношение на която движението може да се счита за абсолютно" (т.е. мерено спрямо една абсолютна и неподвижна Вселенска отправна координатна система, б.а.). (ГСЕ, 1955; виж също Майкълсън, 1902; Вавилов, 1928; Фриш и Тиморев, 1952).
Една бележка: "прикрепеният" за неподвижното и абсолютно космическо пространство етер е пресичан от Земята при нейния полет около Слънцето с 30 км/сек. За движението на Слънцето около центъра на нашата галактика Млечния път с 10 пъти по-голямата и по-удачна за този експеримент скорост от 300 км/сек тогава нищо още не се е знаело, защото американският астроном Фред Хойл открива галактиките половин век по-късно - едва през 30те години на XX век. Така че орбиталното движение на Земята около Слънцето е било най-бързото познато тогава на науката движение, което Майкълсън е решил да използва за своя експеримент.
Оптическото устройство, с което се сравняват двата лъча, се нарича светлинен интерферометър. На популярен език това означава устройство за сравняване, за “претегляне” на двата светлинни лъча - нещо като “оптически везни”. Естествено не “по тегло”, а по относителната промяна на тяхната поляризация един спрямо друг, след преминаването на тестовия лъч през етера.
Според научната хипотезата успоредният на движението на Земята, или тестов лъч, пресича по време на експеримента "неподвижния" етер, закрепен за абсолютното и стационарно космическо пространство, през което се движи Земята. Пресичането на "непоклатимия" космически етер от лъча става, защото докато трае експеримента, Земята се носи по своята орбита около Слънцето с 30 км/сек. Значи и интерферометърът (монтиран върху пода на лабораторията, построена върху Земята), и накрая и лампата-източник на светлината върху интерферометъра, се носят със същата скорост през неподвижния етер, както и Земята. В това време "еталонният" лъч, перпендикулярен на тестовия, не променя своята скорост и служи за сравнение, за да може да се получи интерференчната картина. Това е възможно защото в неговото направление скоростта на Земята (и на светлинния източник) спрямо неподвижния космически етер е нула. Научната хипотеза и очакване в този експеримент са, че скоростта на Земята ще се прибави към скоростта на светлинния лъч, излъчван от лампата на интерферометъра по време на нейното движение.
Експериментът показва обаче, че няма никаква промяна и забързване на тестовия спрямо еталонния лъч. Следователно тестовия лъч не е повлиян от скоростта на източника на светлина (лампата на интерферометъра поставена върху движещата се Земя). Затова от господстващата електромагнитна теория в края на миналия век следва, че ако при разпространението си през предполагаемия етер (за който освен това се предполага, че е абсолютно неподвижен) скоростта на светлината не зависи от скоростта на нейния източник - от това ще следва, че етерът не съществува. По-просто и ясно не би могло да бъде. От всичко това Майкелсън и Морли мълниеносно правят заключението и постулират, че в цялата Вселената етерът ... не съществува! И за да няма повече научни спорове по въпроса, скоро след това им е присъдена и Нобеловата награда, за да се увековечи и бетонира техния резултат и да се парират всякакви по-нататъшни опити за ревизии в тази област.
Къде е капанът на тази просветлена "логика"? Как именно двамата братя М&М успяха да омагьосат и приспят цялата глобална академична общност? За да разберем по-добре целия абсурд на експерименталната ситуация и комичната логика на тяхното заключение, нека да си представим сега един аналогичен експеримент, повторен в подобни и много по-лесно разбираеми условия. Нека да заместим етера от експеримента на М&М с обикновена вода, а въртящата се Земя - с перката на проста перална машина. Вместо да инсталираме интерферометъра върху Земята, нека да го инсталираме в пералната камера, върху перката на машината. Вместо академичната общност, нека този нов комедиен експеримент да бъде проведен от Академията на науките на ... "Тримата глупаци”, осмени така незабравимо във великолепната анимационна серия на Доню Донев от близкото минало.
Използвайки точно същата "илюминирана" логика като братята М&М, и Тримата глупаци биха могли експериментално да докажат, също по поръчка, че на Земята този път не съществува ... никаква вода. За нашите читатели, интересуващи се от конспиративната страна на съвременната физика (като разводнената ширпотребна версия на специалната окултна и херметична физика, задкулисно развивана от тайните общества от хилядолетия) нека да проследим хода на тяхната логика:
За да изпълни поръчката на тайните общества, желаещи да се "докаже", че на Земята не съществува никаква вода, Академията на тримата глупаци би повторила експеримента на братята М&М в работеща перална машина, използвайки за целта същата желязна логика, която и те използваха, за да докажат "несъществуването" на етера около Земята. За своя епохален поръчков експеримент Тримата глупаци биха поставили миниатюрен интерферометър на повърхността на въртящото се перково колело на работещата перална машина. (За да е пълна аналогията, най-добре би било това да стане в по-старите модели перални с цилиндрична вертикална камера с капака отгоре, при които колелото-перка се върти в центъра на хоризонталното дъно, около вертикалната ос.)
Каква ще бъде простата логика на интерферометричния експеримент, повторен от Тримата глупаци? Първо нека да приемем, за пълна аналогия между двата експеримента, че на Земята водата е също така "невидима" за простото човешко око, както и физическия етер. Ето защо глупаците не биха могли лесно да разберат само с оглед дали вътре в пералната машина има вода или не. За това те ще трябва да проведат някакъв надежден и необорим физически експеримент. Това би могъл да бъде именно знаменития интерферометричен експеримент на Майкълсън и Морли.
По аналогия на този експеримент, научната хипотеза и очакване и при глупаците ще бъдат, че невидимата стационарна и неподвижна вода взаимодейства с преминаващата през нея светлина. Ако има взаимодействие - значи водата съществува. Ако няма - значи в камерата на машината няма вода. Значи и на планетата Земя няма вода.
След като светлината взаимодейства с водата, скоростта на светлината във водата ще зависи от скоростта на движещия се (спрямо неподвижната вода) светлинен източник. При еднопосочни вектори на тези две движения техните скорости се сумират, и скоростта на светлината ще се увеличава, когато тя е излъчена напред по посоката на движещия се светлинен източник. (В обратната посока векторите се изваждат.) Затова скоростта на тестовия лъч се увеличава спрямо тази на еталонния. В интерферометъра това води до завъртането на поляризацията на първия спрямо тази на втория лъч.
Или просто казано: ако тестовият лъч избързва спрямо еталонния, значи "невидимата" стационарна вода съществува в машината. От там за Тримата глупаци би следвало, че и на Земята съществува вода. А ако се получи обратното - значи тя ... не съществува.
Провеждането на експеримента ще покаже на Тримата глупаци, че няма да бъде отбелязана никаква разлика между двата лъча - няма да има никакво изоставане на тестовия спрямо еталонния лъч. Както казахме, тестовият лъч се движи успоредно на посоката на движение на перковото колело, заедно с него и с интерферометъра върху него. Затова тестовият лъч и източника на светлината трябва да "разсичат" своя път през стационарната” вода около въртящото се колело. Нали водата според теорията на Тримата глупаци е закована за абсолютното пространство в пералната камера на машината. Това е аналогично на експеримента на братята М&М, където пък етерът около въртящата се Земя е закован за абсолютното космично пространство (абсолютната координатна отправна система на това пространство), и където светлинният източник и лъчът се движат и разсичат "стационарния" космически етер при движението на Земята.
Защо наистина този имагинерен експеримент в пералната машина би показал, че не би имало никакво избързване (или изоставане) на тестовия спрямо еталонния лъч? Защо скоростта на светлината, излъчена по или обратно на движението на светлинния източник спрямо "стационарната" невидима вода не би се различавала. Защо стационарната вода не би оказвала никакво влияние върху преминаващия през нея в две различни посоки светлинен лъч? Дали защото в камерата просто няма никаква вода, или по някаква съвсем друга причина? Аз мисля, че всеки ученик би могъл да намери сам отговора на тези въпроси.
Ясно е, че причината не е в липсата на вода в пералната машина, а в липсата на стационарност на самата вода. Ясно е, че вътре в камерата на работещата машина просто не може да има никаква стационарна вода, закована за абсолютната и неподвижна отправна (координатна) система на пералната камера. Причината за това е проста - поради наличието на увличане на водата от перката, водата в камерата постепенно се завърта от нея, докато започне да се вихри и вортексира практически със същата скорост, както и перката.
От друга страна скоростта на перката е равна и на скоростта на източника на светлината (лампата на интерферометъра монтиран върху перката). Това е така, защото и водата, и перката, и интерферометърът върху перката, и светлинният източник (лампата) върху интерферометъра се въртят с една и съща скорост. Значи няма да има никакво относително движение на източника на светлина спрямо водната среда, през която се разпространява тестовият лъч. Поради това той не би избързвал или закъснявал спрямо еталонния лъч.
Ето защо няма да има никаква разлика между двата сравнявани лъча - между тестовия лъч, който се очаква да пресича “стационарната” вода от борда на движещата се перка; и еталонния, който не я пресича. ЗАЩОТО ПРОСТО НЯМА ДА ИМА НИКАКВО ПРЕСИЧАНЕ НА НЕПОДВИЖНА ВОДА ОТ ИЗТОЧНИКА НА СВЕТЛИННИЯ ЛЪЧ. Защото скоростта на източника на светлина и тази на вортексиращата (циклонално завихрената) около интерферометъра вода, през която той се движи, са едни и същи.
Но от това, че няма никаква разлика между двата лъча; и от това, че няма никакво влияние, оказвано на тестовия лъч от "стационарната" (според предвижданията на теорията на тримата глупаци) и "невидима" вода, през която светлинният източник си "пробива" своя път, видната “Академия на Тримата глупаци” би отсъдила мълниеносно, че в пералната машина няма ... никаква вода. Оттам тя би заключила още по-триумфално, че на цялата наша планета вода ... изобщо не съществува.
Нека да дадем още един пример за подобен експеримент, проведен от Тримата глупаци, който е още по-абсурден и от този с пералната машина, за да разберем напълно епохалния комизъм на цялата ситуация в модерната академична теория за електромагнетизма. По същата илюминирана логика на експериментите с пералната машина и този на Майкелсън и Морли този път Тримата глупаци биха могли експериментално да докажат например, че на Земята не съществуват никакви ... ескалатори. За да има пълна еквивалентност с експеримента на Майкълсън и Морли, ще приемем, че ескалаторите на Земята са "невидими", както и физическия етер. Понеже не могат да бъдат забелязани с просто око, тримата глупаци биха се опитали отново да докажат тяхното съществуване, като използват някакъв физически уред. Биха могли да направят измерване на скоростта на ескалатора, за да разберат дали той се движи. Ако се движи, значи съществува.
Подходящ "измервателен уред" би бил един обикновен ръчен скоростомер - например велосипедно колело с брояч, монтирано на дълга дръжка, подобно на тези, използувани от земемерите. Ако колелото се върти и уредът показва някаква скорост - значи "невидимият" ескалатор под краката на глупаците се движи - значи той съществува. Ако не показва никаква скорост - значи не се движи. Значи ... не съществува.
Да видим сега как се мери скоростта на един "невидим" ескалатор? Много просто - физикът се качва върху него с брояча, и опира колелото на брояча в единия от неподвижните странични бордове на ескалатора. Езикът с брояча и невидимият ескалатор под тях се движат, а борда не. Колелото на брояча се върти, и уреда отчита някаква скорост. По показанията му физикът би могъл да докаже, че след като скоростта не е нула, значи "невидимият" ескалатор под него наистина се движи. Значи съществува.
А какво биха направили Тримата глупаци след качването си върху ескалатора? Вместо да допрат колелото на брояча в неподвижния страничен борд на движещия се ескалатор и да се опитат да измерят своята скорост спрямо него, те биха опрели колелото му в стъпало пред себе си, движещо се заедно с тях, и така биха се опитали да измерят скоростта на "невидимия ескалатор". Много е ясно какъв ще е резултатът от техния експеримент.
Стрелката на уреда им винаги ще показва нула, защото стъпалата под глупаците ще се движат напред със същата скорост, както и те самите, както и техния скоростомер. За да може той да отчита нещо при измерване на скоростта, единият му край (неговата дръжка) винаги трябва да се постави върху движещия се предмет, а колелото му - върху неподвижна точка за сравнение.
В аналогичната ситуация при първия експеримент на Тримата глупаци дискът-перка под водата в пералната машина се върти със същата скорост, както и водата над и около него. Затова е пълна глупост да се опитваме да мерим неговата скорост спрямо тази на водата. Абсолютно идентично и в експеримента на братята М&М етерът до повърхността на Земята и около интерферометъра се върти със същата скорост, както и Земята под него, както и интерферометъра на нея. Ще бъде същата глупост да се мъчим да мерим скоростта на въртене на Земята спрямо етера около нея.
Това, че скоростомерът в ескалаторния експеримент на Тримата глупаци показва нулева скорост съвсем не означава, че ... "невидимият" ескалатор не се движи и не съществува. Или от това, че при другия техен експеримент, поставен върху диска на пералната машина, няма отклонение между двата светлинни лъча на интерферометъра, съвсем не следва, че в нея ... няма вода. Още по-малко пък следва, че на планетата Земя вода изобщо не съществува. По аналогия на тези комични опити на Академията на Тримата глупаци, и от това, че няма отклонение между двата лъча в оригиналния експеримент на братята М&М също съвсем не следва, че ... невидимият физически етер не съществува.
Какво е моето обяснение на грешката на двамата братя Майкълсън и Морли? След имагинерните и комични експерименти на тримата глупаци ние можем наистина по-лесно да прозрем как и господата М&М успяха да омагьосат и завихрят мозъците на цялата световна физична общност. В космичното пространство просто не съществува такова нещо като “стационарен” етер. Според монументалните физични откровения на книгата "Оаспи", дошли до нашата цивилизация от учените на вселенската "менажерска" йерархия на Бог Йехова, във великата Вселена всичко тече, всичко се върти и вихри, всичко вортексира. Не само всички материални тела, но също и техните неотделими и неразделни етерни двойници или спътници - техните етерни чакри, или на модерен физичен език - техните етерни циклонални вихри (вортекси) (Оаспи, 1882: Хорст, 1987). Тези етерни спътници на планетите, на звездите, на галактиките и галактичните купове се въртят и вихрят със същата скорост, както техните материални "господари", най-малкото там, където вортексът пресича повърхнина на материалното космическо тяло. Това важи в пълна сила и за Земята като планета.
Когато Земята се върти, нейната чакра, нейният неотделим етерено-циклонален вихър-спътник се върти около нея в екваториалната й равнина със същата скорост като нея - поне измервано до повърхността на Земята. Причината за създаването на този гигантски планетарен етерен вихър, на този циклонален планетен вортекс може би се крие в увличането на етера от материята на въртящата се около оста си планетарна маса. Точно както по аналогичен начин и перката в пералната машина на тримата глупаци беше увлякла и завихрила водния циклонален вихър около себе си. Сега става много ясно защо няма никаква разлика между двата светлинни лъча в поръчковия експеримент на братята М&М - този най-известен експеримент по "завихряне" и "изплакване" на мозъци в съвременната наука. Той не показа никаква разлика между двата лъча, не защото етерът не съществува и не влияе на тестовия лъч, а защото нещо много повече. Защото етерът не само че съществува, но и нещо напълно неподозирано наистина (а по-вероятно може би и умишлено прикривано?) - защото етерът се вихри и върти в гигантски циклон около Земята, със същата скорост, както и самата Земя (поне там, където именно е проведен този експеримент - на повърхността на Земята). Според книгата "Оаспи" (1882) границата на този етерен циклон - тъй наречената “линия на Чинват" - се простира доста зад орбитата на Луната.
Ето как точно Илюминати разиграха този майсторски трик чрез своите послушни братя и агенти, чрез “другарите” Майкълсън и Морли - твърде вероятно членове с висок ранг на някоя тяхна секретна научна ложа. (Не трябва да забравяме, че всички членове на ложата се обръщат един към друг с обръщението "братко" - оттука и моята употреба на тази дума). Така те успяха да докажат "по поръчка" и по "партийно поръчение" несъществуването на физическия етер по същия начин, по който експериментът на Тримата глупаци с пералната машина успя неоспоримо да докаже, че на планетата Земя не съществува никаква вода.
Колко ловко Илюминати бяха успели да потулят и да изхвърлят от уравнението на гравитацията извечния етерен вихър, извечната етерна чакра на Земята. "Доказвайки" несъществуването на етера по този начин, Илюминати не само успяха да излъжат цялата глобална академична общност, но още по-важно - те успяха ефективно да блокират всякакви следващи изследвания върху етера за повече от столетие. Именно поради безкрайната простота и ниска цена (както се разбра от предишната глава) на изследванията върху генератори на етерни циклонални вортекси, илюминираните физици на тайните общества и банкерите зад тях ясно разбираха, че не биха могли да блокират всички по-нататъшни изследвания в тази област просто като пресушат финансирането за нея. Нещо което те направиха например с астрономически по-скъпата програма Аполо на НАСА, след като американските астронавти видяха твърде много неща на Луната, които не трябваше да виждат там.
В края на миналия век съществуваше опасността много "непосветени" във висшите рангове на тайните общества физици да почнат да се ровят в теорията на физическия етер и самосиндикално да проверяват простотата на генерирането на етерните вортекси - и то с бюджет от няколко месечни заплати и малко вдъхновение отвътре или "от горе". Поради тази надвиснала опасност от неконтролируема конкуренция Илюминати се нуждаеха от една по-ефикасна, по-надеждна спирачка от финансовата - от една елегантна теоретична димна завеса, с чиято помощ да убедят завинаги и неоспоримо досадната глобална физическа общност от непосветени "академични пролетарии" в безплодността и безсмислеността на всякакви изследвания върху етера. Затова именно те така ефектно “доказаха”, че той ... не съществува, използувайки за целта услугите на техните послушни братя, на “другарите” Майкълсън и Морли – членове с висок ранг на някоя тяхна секретна научна ложа. За награда след това двамата бяха обезсмъртени в залата на славата на модерната физика от същите тези задкулисни тайни общества и от банкерите зад всички тях, финансиращи и до сега всяко по-важно изследване в съвременната американска физика чрез техния параван и полицай - чрез Националната научна фондация, National Science Foundation. Тя послушно следва партийната линия на Илюминати в областта на теоретичната и експерименталната физика и не би отпуснала и цент за незасекретени университетски научни изследвания, които противоречат на нейните основни догми.
2.9. Безплатната енергия, вечното въртене на Земята и
... вечните двигатели.
От една страна вече многократно споменавахме частни разработки на конвертори на безплатната гравитационна енергия, от друга страна се запознахме с "официалното научно мнение", постулирано още от времето на Нютон, че безплатната гравитационна енергия въобще не съществува. Нека все пак да се опитаме да оборим академичната позиция относно двигателите на перпетуум мобиле със собствените аргументи на официалната физика. Нека да се опитаме да обясним, защо основният постулат на официалната академична физика за невъзможността да се построи перпетуум мобиле, или вечен двигател (Терз и Кели, IX.92), не се нарушава от многобройните успешно изпробвани двигатели на безплатна енергия, а се потвърждава още един път от тях по най-блестящ начин.
Да, разбира се, че законът за запазването на енергията е абсолютно и желязно валиден! Но сляпо и религиозно-вярващите в него академични “фундаменталисти”, които го защитават вече повече от век, може би отдавна са забравили само за една малка, но критична подробност - че той е валиден само за една ... затворена и много добре изолирана система. Освен това логически той е валиден само за ... типовете енергии, които науката е открила, познава и използва. Какво остава тогава за всички останали и неоткрити още от физиката десетки видове по-висши Вселенски енергии и физически взаимодействия, които изобщо не се отчитат при отхвърлянето априори на всички експерименти с перпетуум мобиле, в много от които се оползотворяват именно такива по-висши енергии.
Да оставим, че такава затворена и абсолютно-изолирана система практически не е възможно да се построи никъде във Вселената, освен единствено може би в ... дебелите непроницаеми глави на академичните физици. Защото гравитационните вълни са само едни от многобройните, все още “не открити” от официалната наука възбуждения на физическия вакуум, които преминават свободно, директно, транзитно и безпрепятствено през всяко материално тяло в Космоса, независимо колко голямо е то. Или колко ... дебелоглаво е то. Свободно преминавайки през всяка наша “изолирана система", такива вълни могат да напомпват или да изпомпват от нея всякакви количества енергия, които ние можем да преобърнем в ... полезна механична работа, ако притежавахме съответния конвертор за тази енергия. Този конвертор по общоприетите дефиниции на академичната физика не би трябвало да се нарича с никакво друго име освен двигател на перпетуум мобиле!
Безплатна енергия, която послушно и желязно се подчинява на закона за нейното запазване и съхранение, и все пак никога не може да бъде изчерпана - защото ние сме забравили да вземем в предвид "невидимия канал", по който тя се доставя “нелегално и подмолно” в нашата така добре “изолирана система". Точно както добре изолираната за нови външни влияния система на академичната физика, която през цялото това време изобщо не е доказала, че пространството около успешно-изпробваните от десетки самоуки изобретатели генератори на безплатна енергия, или още повече около свободно-летящите из космоса антигравитационни чинии, захранвани по същия принцип; е "затворено и изолирано”, и е лишено от много и различни видове мощни и неизчерпаеми Вселенски енергийни потоци?
Кой от академичните физици е “заповядал”, че пространството около свободно-летящите из космоса чинии, потопено в многоизмерната и взаимосвързана Вселена, е напълно лишено от тези вездесъщи енергийни потоци, които захранват цялото това величествено творение с безплатна, неограничена и неизчерпаема енергия. Потоци, основани на най-различни видове нови, неизвестни и неоткрити досега фундаментални физични взаимодействия, за които нашата официална академична наука си няма и понятие. Както споменахме преди малко, като тридесетте! фундаментални физични взаимодействия, за които се говори в откровенията на книгата “Урантия”, в статиите в нея, предназначени за земните теоретични физици (Урантия, 1955).
И съвсем не са само “шизофреничните откровенчески фантасмагории” на книги като Урантия, които подкрепят тезата за огромната и неизчерпаема енергия, която се крие в измеренията на физическия вакуум, намиращи се в непосредствено съседство с нашата физическа реалност. В частно десетчасово интервю с мен през юни 1994 г. един от най-големите руски физици и военни учени в момента - академик Анатолий Акимов - спомена, че докато енергоемкостта на химическите горива се измерва със скромната цифра от само 10 3-4 Джаула на кубически сантиметър гориво, а на атомните горива тя се изчислява на 10 9-11 Дж/см2, то енергоемкостта на физическия вакуум се изчислява в момента в тайните руски военни физически проекти на ... 10 90-95 Дж/см2. Или единица с ... 90-95 нули след себе си. Това е не само една практически неизчерпаема енергия. Това е една гигантска и страшна енергия която е около 1 с 80 нули пъти по-голяма и унищожителна от ... атомната енергия и от енергията, отделяна в глъбините на Слънцето (Терз и Акимов, VI.94).
Слава богу наистина, че откритите досега генератори на безплатна енергия имат наистина такива ... малки КПД-та, едва едва надвишаващи 100-те процента (става дума не за термодинамичното КПД, а за съотношението между консумираната от конвертора външна възбуждаща енергия и произведената (или конвертираната) от него безплатна енергия, което винаги е по-голямо от единица)! Защото можем ли само да си представим, каква би била монументалната и ослепителна експлозия, която би придружила включването и ... самоизпепеляването на такъв генератор, с КПД не даже от десетки, а само от 3-4-5 порядъка пъти по-голям от единица - тоест на генератор с КПД не даже от квадрилиони и трилиони пъти по-голям от единица, а само от хиляди до стотици хиляди пъти по-голям от единица. Генератор-конвертор, способен да изсмуче от физическия вакуум енергия, значително по-мощна от една атомна експлозия, да я преобърне в светлина и топлина и да я “сервира” в средата на Вашата подредена лаборатория.
Преди 3 години стана голяма експлозия в една от лабораториите на комплекса в Лорънс Ливърмор край Сан Франциско, с една жертва и няколко ранени. Това са суперсекретните ядрени лаборатории на Пентагона, изработващи например ядрените заряди за бойните глави на всички американски стратегически ракети. Пресата естествено бръмна от интерес - може би нов Чернобил или Три Маил Айлънд (американският еквивалент на руската централа, където също стана стапяне на ядрения реактор). Още по-естествено военните пуснаха димната завеса, че бил избухнал някакъв обикновен трансформатор за високо напрежение. Та градът е само на 15 мин. път с кола от лабораторния комплекс - какво друго биха казали. С това цялата история щеше бързо да бъде забравена.
Така се случи обаче, че имам близък познат българин от източния бряг, който вече дълги години чете лекции там в един колеж, и работи в областта на студения термоядрен синтез. Публикувал е много статии по въпроса в най-тежките академични списания, познава лично всички изследователи в тази област, работил е като гостуващ учен в лабораториите на не малко от тях, и е в смъртна хватка с маститите корифеи и капацитети от Калтек и МТИ, от които тръгнаха и първите големи скалъпени по поръчка статии срещу тази технология. Та той лично ми каза, че причината за тази голяма експлозия, разрушила цялата лаборатория, е била новата експериментална клетка за студен термоядрен синтез, която избухва поради необясним пик в енергията, отделяна в нея (Нонински, 95)
Да се върнем отново на антигравитационните двигатели. Най-комичното тук е, че колкото по-бързо се върти един антигравитационен двигател, работещ също и като генератор на безплатна енергия, и съответно колкото по-бързо лети из Космоса тази чиния, не само че тя няма да изпитва засилващ се недостиг на енергия за своя полет, но точно обратното - толкова по-ефективно ще работи нейният генератор на безплатна енергия. Защото - да употребим тук един разбираем израз от училищната физика - ще се увеличава броят на “силовите линии” на тези полета, които генераторът/двигател ще пресича със своите намотки за единица време, по време на своя светкавичен полет. Заради това толкова по голяма ще е опасността от ... стапянето и изпепеляването на целия гравитолет от лавината от безплатна енергия, изведнъж нахлула в него от физическия вакуум. Според контактьора Били Майер, силовите защитни полета на Плеядинските свръхсветлинни кораби-звездолети, летящи из цялата Вселена със безплатна енергия, се използват не толкова да ги защитават от неприятелски нападения, колкото да пазят техния кораб именно от такова мигновено изпаряване под натиска на напиращата върху него от всички посоки Вселенска безплатна енергия, когато той лети с около-светлинна скорост; и най-вече когато прескача от нашето нормално 3+1 мерно пространство в безмерното хи/е0е0.120 -12". над него.
Освен в “политически-коректните” планове на глобалните енергийни и банкерски картели за развитието на земната енергетика през следващите Илюминатски “петилетки”, ми се струва, че май никъде другаде във Вселената, освен на Земята, не съществува енергийна криза. Та в Космоса има толкова много лесно-достъпна и безплатна енергия, че наистина съществува опасността цялата Вселена да се спука един ден по шевовете от тази напираща и неизползувана безплатна енергия.
В България вече и лудите разбраха, че ако в пустинята Сахара победи Илюминато-масонската социалистическа революция, то там много скоро ще бъде изпитана остра криза за ... пясък. Но тъй като в Америка все още не са се опарили от социализма, там май още никой не знае, че когато в цялата Вселена победи Илюминато-ариманската революция (Щайнер, 38), ако бялото братство разреши това да се случи разбира се, то тогава в целия Космос ще се забележи изключително остра криза за ... енергия. Скромната земна енергийна “криза” е само малка репетицийка и подготовка за най-голямата ... вселенска енергийна криза, подготвяна за бъдещите хилядолетия от Черната армада на Империята на космозлото. Тази криза ще стане и най-голямата златна жътва, подготвяна от земните банкери, стоящи зад тези перманентни оркестрирани "кризи" и “революции”. Стига, разбира се, бялото братство да продължава да спи и да не прави нищо по въпроса.
Въпреки цялата тази оркестрирана пропагандна кампания от пазителите на партийната академична линия, че овладяването на антигравитацията като физично явление е също такава утопия, както построяването на генератор на безплатна енергия, или на машина на времето; въпреки всичко това се оказва, че за Империята на космозлото във Вселената една беда не идва сама. Не стига, че толкова много досадни изобретатели бомбардират позициите на академичните корифеи със своите открития, но за управляващия елит се откроява и нещо още по-страшно. Досега от толкова много несвързани експерименти, разхвърляни по целия свят, се оказва, че хардуерът, необходим за постигането на която и да е от тези три цели; или за постигането едновременно на всички тях е почти напълно идентичен и взаимозаменяем.
Тоест за покоряването на “светата троица” на постулираната физична невъзможност - ако мога така да нарека построяването на машина на времето, на гравитолет и на генератор на безплатна енергия - е необходим един и същ хардуеър. Така че с устройство, построено за постигането на която и да е от тези три цели, могат лесно да се постигнат и ... останалите две - или само с един шут да й се забият едновременно три гола и на трите врати, които Империята на космозлото така ревностно е пазила от непосветените академични физици през последните 100 години.
Както споменахме в предишната глава, не само Джон Сърл в Англия, но и Виктор Шаубергер в Австрия, който също бе тръгнал да търси безплатната енергия, най-неочаквано се “спъна” в ... антигравитацията. И двамата я откриват по подобен начин - съвсем неочаквано за тях, така да се каже - без да искат. В един хубав ден генераторите на безплатна енергия и на двамата изведнъж започват по необясними причини да левитират (Александер,89; Шаубергер,96). Всичко това доказва на практика горната хипотеза, че с един и същи хардуер може да се построи и антигравитационен двигател, и двигател на безплатна енергия.
Или пък изобретателите на откъсналите се от своето захранване и загубилите се в небето чинии, които мълниеносно са прозрели, че такава устремена вироглавост от страна на техните творения може да се обясни само ако се приеме, че те изведнъж са почнали да работят като генератори на безплатна енергия, включвайки се резонансно и въртеливо във вортексните енергийни канали на Вселената.
През 20-те години в Германия д-р Хайнрих О. Шуман тръгва от обратния склон да щурмува върха на същата “света троица” на физичната невъзможност, като първо построява в заводите на Месершмит една три-жироскопна контраротираща машина на времето за тайното немско общество Врил. Не само че се поразходил напред-назад из земната история, но без да иска, д-р Шуман също се натъкнал на антигравитацията. Един ден се оказало, че при определени обороти на контражироскопиращите маховици (с диаметри от 8, 7 и 6,5 м.), неговата машина на времето изведнъж започнала спонтанно да левитира (TХГ, 1993). Опитите на д-р Шуман пък експериментално доказват втората половина от горната хипотеза, че с един и същи хардуер може да се построи и антигравитационен двигател, и машина на времето. По късно великият откривател доразвива своята машина на времето и построява на нейна база двуроторните контражироскопиращи електрогравитационни двигатели, изработени като плоски дискообразни електромотори. Те работят със безплатна енергия и са вградени в едноместните изтребители-прехващачи от серията Vril, частно-построени през 30-те и 40-те години на този век в заводите на Вили Месершмит от тайното общество Врил. Тази взаимозаменяемост между трите физически феномена ще обсъдим още по-подробно във втори том на тази книга.
И така, какво се оказва в крайна сметка. Не беше ли Галилей този, който се беше провикнал пророчески на излизане от съда на Инквизицията: “И все пак тя се върти!” Тук аз бих продължил неговите думи: “И все пак Земята се върти, носена и тласкана от могъщата, неограничената и неизчерпаема гравитационна енергия, идваща безплатно до нея от Слънцето!” Земята ще продължава да се върти дотогава, докато тази енергия не престане да тече безплатно към нея. Който открие тайната как да се включи резонансно към тази могъща Вселенска гравитационна енергийна мрежа, той никога не ще познае какво е това енергийна криза. Тази междугалактична енергийна мрежа е описана с големи подробности в книгата Урантия (1955). Докато Земята продължава да се върти, всички машини и превозни средства върху нея ще могат да се въртят и работят съвършено безплатно, използвайки този водопад, този потоп от безплатна гравитационна енергия, който се излива откакто свят светува върху нашата планета (Стивънс, В., 1985).
Какво значи безплатна енергия? Терминът идва от английското free energy, или безплатна, доставена от природата енергия, за която не трябва да се плаща нищо. Слънчевата енергия, директно оползотворявана чрез слънчеви електрически или термални батерии, или чрез нейните следствия - като енергията на падащата вода; или пък енергията на най-различни температурни разлики в природата, породени от слънцето, е пример за такава безплатна енергия.
Нали сам великият Никола Тесла е бил изгонен от физическия факултет на един от университетите, който той посещавал, след като предложил на професора си да построи перпетуум мобиле - да закачи електрически генератор на вала на ... водна турбина, сложена под струята на падащата от високо безплатна вода. (До тогава генераторите са били задвижвани само от парни машини, изгаряйки скъпи въглища или дърва за целта.) Въпреки необоримото мнение на академичните среди в края на миналия век, че според законите на физиката построяването на перпетуум мобиле е невъзможно, Тесла построява само след броени години първата промишлена водноелектрическа централа в света на Ниагарския водопад, и по този начин подарява на нашата цивилизация един от най-големите подаръци - безплатната електрическа енергия, получавана от падащата вода. Всякакви системи от вятърни или морски вълнови генератори на ток са още един пример за превръщането на безплатната енергия на Слънцето, посредством вятърната енергия, в електричество.
Друг пример за безплатна енергия е гравитационната енергия. Приливно-отливните бентови електроцентрали, построени във Франция и Япония, са още един пример за нещо, което партийно-линейната физика винаги е твърдяла, че е невъзможно - построяването на перпетуум мобиле. Този път се конвертира в електрическа практически неизчерпаемата гравитационна енергия на системата Земя- Луна, чрез посредничеството на приливната енергия на моретата и океаните. Конверторът на Ханс Колер пък превръща Земната гравитационна енергия директно в електричество, чрез посредничеството на Шумановия геомагнитен резонанс, и на приливите и отливите на Земното магнитно поле. Водната имплозивна вортексна турбина на Виктор Шаубергер превръща гравитационната енергия във въртящ момент, докато левитиращият генератор на ефекта на Сърл я превръща в антигравитационна подемна сила. Хомополярният генератор на безплатна енергия - тъй наречената N-машина на Брус ДеПалма (магнитния вариант на хомополярния електрически генератор на Фарадей) превръща безплатната гравитационна енергия във въртящ момент или в електричество.
Въпреки упоритите доказателства в невъзможността на съществуването на перпетуум мобиле, идващи от един век насам от всички големи американски и световни университети, вече доста публикации на военни компании в САЩ, като аерокосмичния гигант Локхийд например, споменават между редовете, или даже съвсем директно, за употребата на т.н. "маховични генератори" - т.е. на генератори-конвертори на безплатна гравитационна енергия в електрическа - за зареждането на бордовите лазерни оръдия на летящата оръжейна платформа - преоборудвания четиримоторен транспортен самолет Херкулес. Или пък флотски публикации съобщават между редовете за успешно проведеното през 1992г. изпитание на малък 300 тонен военен кораб, задвижван от нова революционна двигателна установка, която не консумира нито едно от познатите конвенционални горива, употребявани в американския флот, и работи на маховичния принцип. Точно както в началото на нашия век епохалният катер Турбиния на Парсънс, изпреварил най-бързите от преследващите го английски военни кораби, и показал абсолютното превъзходство на парните турбини спрямо парните машини като корабни двигателни установки, така и успешното изпробване на това малко корабче е може би най-революционното събитие за морските флоти за този век.
Освен това невероятно съобщение в американския вестник, излизащ в град с много военноморски бази, един приятел ми показа и друго, още по-уникално съобщение - този път във вестника-обява на американските ВМС, предназначен за фирмите-субконтрактори на флота. Обявяваше се конкурс между крупни аерокосмични фирми- доставчици за разработването на двигателни установки с мощност между 20 и 50 хиляди конски сили, като основните двигатели за нуждите на флотата за следващия век.
Те "няма да използват повече традиционните горива на флотата като вятърната енергия, въглищата, мазута или ядрената енергия", се казва в тази уникална статия. (Кели, 1989). Тъй като е малко вероятно флотските кораби на XXI-я век да се движат с гребла или педали, тогава явно трябва да се използва директното конвертиране на гравитационната енергия на Земята в електричество. Тъй като в дефиницията на конкурса, спуснат от ВМС до фирмите-субконтрактори, се говори за колектори от стопен литий, които да снемат огромни токове (няколко десетки до стотици мега ампери, и ниско напрежение от 1-2 волта), генерирани от тези многометрови силови генератори, за опитното око на наблюдателите на американските тайни разработки става съвършено ясно, че това са завоалирани описания на новите гигантски маховични генератори-конвертори на безплатна гравитационна енергия в електричество. То ще задвижва главните ходови електродвигатели, лазерните оръдия и всички останали бордови инсталации. Тези генератори са били първоначално открити преди повече от 20 години от професор Брус деПалма, за когото говорихме в предишната глава, а после военните вероятно са ги откраднали от него и са ги доразработили тайно, без да заплатят нито цент за труда на целия му живот.
|
Това съобщение е редактирано от Георги-НЗ на 2.3.2010, 11:40
--------------------
????? ????????? ????, ????? ? ???????????!
|
|
|
| Георги-НЗ |
|
Често пишещ
Група: Участници
Съобщения: 658
Участник # 1 797
Дата на регистрация: 6-March 09
|
И това:
| QUOTE |
2.10. Политическата теория на антигравитацията.
След обяснението на теорията на физическия етер, на гравитационните и антигравитационни взаимодействия на етерните вортекси, и след развиването на нашата популярна GUT теория на жироскопните антигравитационни двигатели, дойде времето да се запознаем и с политическата теория на антигравитацията, тоест с задкулисната политика зад академичната теория на гравитацията. Досега разбрахме наистина добре каква е официалната академична "политически-коректна", т.е. "партийно-линейната" теория на физическия етер , на гравитацията и на антигравитацията, която още от времето на лукавия Исак тайните общества са диктували на глобалните академични среди от иззад кулисите.
В последните 200 години Илюминатите изплуваха на повърхността на задкулисния Земен политически живот, и обединявайки под своя черен чадър повечето от останалите по-малки и разпръснати по Земята тайни общества, главно от тъмната страна на силата, те постигнаха в окултните познания това, което и световната банка постигна за няколкото банкерски фамилии зад нея в областта на планетарния финансов контрол - те постигнаха абсолютен и безапелационен глобален монопол върху всички херметични окултни знания.
Думата Илюминати произлиза от латинското iluminatus - човек, осветен от светлина. Американските конспиратолози са на единодушното мнение, че това са най-висшите и секретни рангове на масонството, значително над известните на широката публика 33 ранга - някъде между 80-я и 180-я ранг, които са озарени от Тайната доктрина на скритите окултни знания на своя енигматичен бог. Кой е той наистина?
Блаватска издава списание Луцифер и основава Луциферовия Тръст, който публикува нейните трудове като Събраните съчинения на Луцифер. Някъде в този век Луциферовият Тръст се преименува в Луцис Тръст, който в момента е "придворното" издателство на Обединените нации. Да не забравяме, че и земята, и парите за сградата на ООН са подарени от Рокфелеровата фондация на международната организация. Седалището на тази фондация в Ню Йорк, в тъй-наречената голяма ябълка, Big Apple, (отново виждаме старата библейска метафора за Империята на изкусителя) дълги години се е помещавала на главна Ню Йоркска улица, в огромен черен небостъргач с още по-огромен уличен номер 666, изписан на върха на сградата.
И така, коя е тази пътеводна звезда, осветяваща тайните братя, може да се разбере също и от думите на Великия дракон Алберт Пайк, масон от 33 ранг (поне този негов ранг е бил разгласен на широката публика) и водач в края на XIX век на американското масонство (а между другото и основателя на ККК - Клу Клукс Клан): "Ние трябва да пазим масонството в светлината на най-чистата Луциферова доктрина", заявява патетично Пайк на тайна сбирка на висшето американско масонство от 33 ранг.
А според книгата Урантия, името на Луцифер в голямата райска библиотека е ... Ярката утринна звезда, Bright Morning Star. Това е пътеводната звезда, която именно осветява и илюминира със своето ярко сияние посветените братя от този таен култ. Номинално Илюминатите са създадени по поръчка на големите банкерски фамилии в 1776 в Бавария от Адам Вайсхаупт. Той ги възхвалява в своята иззета от библиотеките книга "Апология на Илюминатите" (1786). Истината обаче е, че колкото по-високо се изкачва един член в това тайно общество, толкова повече той загубва ясната граница между доброто и злото, между светлината и мрака, и толкова повече нараства вероятността той да се окаже в задушаващите прегръдки на Черното братство с неговата содомия и сатанизъм.
Напълно в традицията на много други още по-стари тайни общества, които те имат за цел да обединят, и Илюминатите са организирани на нашата планета като петата колона на извънземните интереси на цивилизациите, принадлежащи към Черната космическа армада, и служещи на Тъмната страна на силата. Всички те са контролирани от по-високите вселенски нива от Ариманска империя на Космозлото. Още от ден първи на своето основаване от лукавия Адам, Илюминатите са били замислени като тайните агенти на интересите на тази империя, която те представляват до голяма степен на Земята, финансирани задкулисно от щедрата ръка на международния банкерски картел.
Когато канадският министър на енергетиката най-официално запитва през ранните 60 години американското правителство дали НЛО съществуват, и дали има секретни американски правителствени изследвания в областта на антигравитацията, той получава един смайващ наистина официален отговор-писмо, което беше публикувано преди десетина години от американските уфолози. В него правителството на САЩ потвърждаваше не само съществуването на НЛО, но освен това разкриваше, че неговите изследвания по антигравитация са толкова тайни, че са засекретени на ниво по-високо и от термоядрената бомба - на най-високото ниво на секретност наистина.
Какво пък толкова опасно има в една антигравитационна чиния? Докато една водородна бомба в ръцете на някой побъркан диктатор може да затрие цяла държава, то само с една чиния най-многото, което той може да направи е да ... напусне пределите на Земята. Нещо, за което всички земни жители биха го аплодирали. От какво наистина се опасяват толкова Илюминатите, за да държат вече век и половина толкова секретни всички тези проекти по антигравитация?
Нека да се върнем към братята Майкълсън и Морли и да видим защо толкова се страхуваха Илюминатите от физическия етер. Двамата братя спечелиха Нобеловата награда за безценния им принос към укриването от цялата академична общност, с помощта на тяхната ловка експериментална димна завеса, на масивните изследвания в областта на антигравитационните генератори, финансирани по частен път. Тези устройства, както вече разбрахме, не представляват нищо повече от прозаични генератори на изкуствени етерни циклони. В същото време задкулисните тайни частни изследвания върху етерните антигравитационни двигатели бяха започнали някъде около ... 1850 година, и по времето на Майкълсън и Морли в края на XIX век имаха вече почти петдесетгодишна най-плодотворна история.
Антигравитационни дирижабли с безплатна енергия и с атомни реактори, построени с незаменимата извънземна помощ и ноухау, бяха любимите тайни проекти на Илюминатите в края на миналия век, след като по-рано те се бяха наситили вече на изпробваните по-примитивни дирижабли с етерни вортексни антигравитационни генератори, задвижвани от парни машини, парни турбини и бензинови двигатели. Именно експериментът на братята М&М помогна решително да се развенчаят и прекратят всички досадни и неауторизирани академични изследвания в тази област, за да се запази абсолютния монопол на Илюминатите върху цялата стратегическа антигравитационна технология, даваща в ръцете им такава "божествена" левитираща преднина пред цялото останало приковано към земята непосветено човечество. Това бяха супер-фантастични технологии за края на миналия век, които не само позволяваха на човек да се издигне високо в стратосферата, не само да обиколи Земното кълбо за няколко дена, но и смело да погледне към следващата недосегаема от векове цел. Това беше пътешествието до нашата планетна спътница Луната. Тези уникални антигравитационни технологии вече показваха на Илюминатите, че едно пътешествие до там е не само възможно и постижимо, но и доста лесно осъществимо. Точно това е моментът, в който вероятно на най-високия техен таен научен форум се е взело решението да се "забранят" за в бъдеще всякакви изследвания в областта на антигравитацията и на етерните циклонални вортекси. Тази кадифена забрана те решават да проведат на практика, като първо докажат "несъществуването" на физическия етер, а после спрат всякакви средства за изследванията в тази област. В същото време задкулисно те започват да влагат колосални средства за първата крупно-мащабна частна космична програма на нашата планета.
И само около 10 години след димната завеса на Майкълсън и Морли тези усилия и инвестиции се увенчават с триумфален успех, когато се осъществява и първото частно-финансирано тайно кацане на Луната. То е организирано от Колумбийската секция на Илюминатите в САЩ - от същите отговорни другари и братя, които бяха дали "партийното поръчение" за този поръчков експеримент на техните послушни братя Майкълсън и Морли. Това кацане на Луната стана с помощта на антигравитационните двигатели, построени като жироскопни генератори на същите тези ... етерни циклонални вортекси, за които двамата велики дезинформатори успяха да докажат, че изобщо не съществуват (Терз, IV.96).
И понеже банкерските фамилии, финансирали това кацане, бяха разбрали от него, че на Луната има дихаема атмосфера, питейна вода в големи открити водоеми и слаба растителност - тоест те бяха разбрали, че Луната беше не само обитаема (виж глава 6.9), че имаше не само колосални находища на полезни изкопаеми, но съвсем скоро щеше да се превърне и в много скъпа поземлена собственост - поради всичко това те спешно се нуждаеха от една непревземаема и висока непрогледна ограда, с която да оградят само за себе си от непосветените земни профани тези новооткрити и приказно-богати на полезни изкопаеми и на извънземно ноухау Лунни територии.
И "откритието" на двамата лукави братя М&М изигра ролята точно на тази висока ограда, която скри за почти 100 години от погледа на земните физици цялата неизследвана за тях територия на етерната вортексна физика, а от погледа на цялото човечество - тези приказни богатства на новопокорените от Илюминатите територии на Луната. За цялото това скрито усвояване и колонизиране на Луната от тайните общества през последните 100 години аз смятам да пиша най-подробно в една от моите следващи книги, която сигурно ще се казва "Една малка лъжа за НАСА, една голяма лъжа за цялото човечество".
Сега вече ни става ясна голямата стратегическа цел за над един век напред на експеримента на братята Майкълсън и Морли, провеждащ в научната практика партийната линия на Илюминатската Партия относно физическия етер, и цялата изградена върху него стройна политическа теория на гравитацията, която е предназначена да запази на всяка цена Илюминатския монопол върху антигравитационните технологии, и да предотврати с всички средства кацането на Луната на неауторизирани Земни учени и влизането им в контакт с извънземните цивилизации там. Това е може би най-важната причина, за да не разрешават Илюминатите вече един век на останалото човечество да използва антигравитационните технологии за космически полети. Защото първото място, което Земните учени биха пожелали да посетят със своите новопостроени летящи чинии естествено би била Луната. Понеже досега Земята все още е под космическа карантина, не разрешаваща открити контакти и широк обмен на информация с хилядите посещаващи ни и наблюдаващи ни отдалече извънземни раси (около 3000 на година според контактьора Били Майер), затова тук на Земята няма опасност от неауторизираното директно масирано предаване на технологии от тези извънземни раси към Земни учени и държави, извън строгия контрол на Илюминатите. Тук на Земята не съществува заплаха за пробив в техния абсолютен глобален монопол на технологии, и на произтичащите от него финансов, политически, културен, философски и духовен контрол над цялото човечество.
Луната обаче, за разлика от Земята, има съвсем различен космично-правов статут. На нея има многобройни постоянно-пребиваващи извънземни цивилизации от "светлата страна на силата", които имат там от хилядолетия малки наблюдателни бази, или пък цели градове-колонии. За тях Луната е обща собственост на Междупланетната федерация от населени планети, ако мога да я нарека така, която не е под контрола на Илюминатите. Ясни са неизбежните контакти, които Земни учени и специалисти, кацнали самосиндикално на Луната със своите летящи чинии биха установили след пристигането си там с представителите на тези извънземни раси. Тях Илюминатите не биха могли да изгонят от Луната, колкото и да биха искали да сторят това, за да осуетят предаването на стратегическо ноу-хау от тези пацифистки раси директно на Земните учени кацнали там, заобикаляйки монопола на Илюминатите.
А един път загубили своя абсолютен монопол върху новите технологии, те много скоро биха загубили и финансовия монопол и контрол над цялата Земя. Та кой би искал да си купува от техните коли с изкуствено вграден период на полуразпад, пардон - на полуръждясване, след като с извънземните технологии могат да се произведат коли, които да издържат по няколко века. Кой би искал да си купува от техните коли, за които след това трябва пак от тях да си купува и гориво, след като може да си купи кола с двигател на безплатна енергия, и повече да не се нуждае и от една капка гориво - да стане наистина свободен от лепкавата енергийна мрежа на Илюминатите и банкерите зад тях. След като хората биха могли да си купят чинии, работещи на безплатната и неизчерпаема гравитационна енергия на Земята, кой глупак от следващия век би си купил от тях летяща чиния, задвижвана от астрономично скъпия извънземен елемент "ънъбтейниъм", разискван преди малко, чиято медийна кампания и предварителна обработка на общественото мнение вече започна в САЩ почти половин век преди слизането от конвейера на първите частни летящи чинии, работещи на този 115-и елемент;
А с една част от извънземните раси, имащи колонии на Луната, предимно тези от "тъмната страна на силата", Илюминатите не биха желали да се разделят на никаква цена. Най-важната причина за това е бил факта, че през последните няколко века тези извънземни раси винаги са били дежурните източници на Илюминатско ноу-хау за всичките невероятни, невъобразими и непостижими за нашата академична Земна наука тайни проекти. Именно с тези получени наготово технологии през последните 200 години Илюминатите са стискали в задушаващата си желязна хватка цялата Земна цивилизация. Както често се случва обаче, апетитът идва с яденето, и от скоро време те са започнали да си точат зъбите и ноктите и за околните на Земята и на Слънцето планети, населени с пацифистки раси, които те биха искали да завладеят за себе си и за техните по-хитри извънземни кукловоди от тъмната страна на силата.
Тези лукави задкулисни хореографи винаги са предпочитали някой друг глупак да вади вместо тях кармическите въглени от разпаления огън на планираните от тях и от алчните земни илюминирани слепци междупланетни и междузвездни войни с по-изостаналите пацифистки раси около Земята от "светлата страна на силата". Сега може би читателите ще разберат защо бяха инвестирани тези стотици милиони долари в "научнофантастичния" филм "Междузвездни войни" на Джордж Лукас. За да се подготви подсъзнанието на децата на планетата ни, които само след 20-30 години ще пораснат в пилотите на тези бъдещи кораби, точно навреме за започването на планираните междупланетни междуособици. Защото технологията за тях усилено се изпробва в момента в многобройните тайни частно-финансирани космични програми на Илюминатите. Многобройните факти, подкрепящи тези мои твърдения, ще бъдат изнесени постепенно в цялата моя поредица от книги от серията "Летящите чинии на Илюминатите".
5.2. Глобалният октопод на тайните общества
и тяхната ръководна роля в разпалването
и режисирането на световните войни.
Един много важен момент за разбиране на степента на участие на немските летящи чинии във въздушните боеве на войната е необходимостта човек да се запознае с подмолната глобална и интернационална структура на тайните общества на Земята, с техните "топли, братски и нерушими връзки" помежду им, даже и зад грохота на световните войни. Не трябва да се забравя, че различните национални клонове на едни и същи тайни общества са тези, които послушно са следвали Илюминатите и глобалните банкери зад тях в планирането, разпалването и "менажирането" на всички големи войни през последните няколко века, за да се максимизират астрономичните печалби, които банкерите прибират от тези свои най-богати златни жътви (Фаган, 67; Грифин, 72; Сътън, 72 и 73; Колмън, 90; Купър, 93; Ван Хелсинг, 93; Хилдер, 94; Максуел, 94; Терз, IV.96).
Докато на дребните банки е разрешено от техните по-големи мултинационални "братя" да правят своите пари от даване на малки заеми на населението за строеж на къщи и покупката на коли, а на "националните" банки е разрешено да се специализират в отпускането на по-големи заеми за строежа на крупни национални обекти като заводи, железници, пристанища и комуникации, то най-големите частни глобални банки, които задкулисно притежават и "националните" банки, и по-малките регионални банки във всяка една от страните на света, се специализират в правенето на своите пари главно от планирани войни и междуособици. Това са същите банкери, които са основателите, финансистите и вдъхновителите и на постоянно споменаваните в тази книга тайни общества.
От всичко това следва, че една война се води не да се унищожи врага за винаги, за най-краткото възможно време. Точно обратното, чрез умишленото протакане, и най-важното - чрез неизползването на най-модерните тайни въоръжения за бързото привършване на конфликта - се полагат максимални усилия войната да се удължи до 4-5 години, за да се максимизират печалбите от оръжейните доставки на банкерските концерни, които по желязно правило финансират и въоръжават и двете страни едновременно във всеки един световен конфликт. Банкерите обичат да пият кръвта и на двете воюващи страни бавно и с наслада, за предпочитане със сламка.
От това автоматично следва, че немските тайни общества никога не !(5 разрешили на техните най-модерни и частно-разработени електрогравитационни летящи чинии, които ще разгледаме в следващия том на тази книга, да участват в конфликта, нападайки да речем столиците на техните "братя по клетва" - американските и английските тайни общества. Така че освен за ограничени единични изпробвания, от които са останали многобройни статии с разкази на съюзническите пилоти-очевидци, големите електро-гравитационни чинии на немските тайни общества, въоръжени с мазерните оръдия, никога не са били използвани масово, систематично и методично във въздушната война над Германия.
5.3. Ненадеждността на конвенционалните немски чинии.
В същото време останалите конвенционални летящи чинии с двигатели с вътрешно горене, разгледани в предишните и в следващата глави и построени не от тайните общества, а от секретните проекти на Луфтвафе-то и Вермахта - проекти с доста по-ниски нива на секретност от частно-финансираните програми на тайните общества - са били твърде малобройни и твърде ненадеждни, за да направят забележима промяна в хода на военните действия. Освен това тайните общества правят всичко възможно да не се стигне то тяхното масово серийно производство. Във всеки един момент немците едва ли са разполагали с повече от 10-15 годни за полет експериментални летателни апарати. Причините за това са били тяхната ненадеждност, огромният им апетит за гориво и необходимостта от често кацане за зареждане с гориво и муниции, което не им позволява да се задържат особено дълго във въздуха. Първите турбореактивни двигатели са имали освен това едва 10-20 часа живот. След това е трябвало да се подменят с нови. Накратко казано, за всеки час полет на една конвенционална летяща чиния след това били нужни по няколко дни за нейния основен ремонт и преглед на всички възли. И най-важното - нека да не се забравя, че за цялата война Германия произвежда около 100 хиляди бойни самолета, докато съюзниците - Русия, Англия, Канада и САЩ произвеждат около ... 500 хиляди бойни самолета. Срещу всеки немски самолет във въздуха е имало средно по 5 противникови самолета.
5.4. Швайнфуртската въздушна битка.
Въпреки ограничените атаки на немски летящи чинии върху съюзнически бомбардировачи, и то главно с експериментална цел, във въздушната война над Третия райх съществува една незабравима битка - определено най-голямата и най-свирепата нощна битка, с най-унищожителния резултат за съюзниците. По сведения на самите немски тайни общества, те разрешават масовото използване на техните значително по-модерни летящи чинии в тази критична схватка (ТХГ-1; Ратхофер, 90). Това става на 14.X.1943 г., по време на най-голямото въздушно нападение през цялата война над една единствена цел - по време на тоталната нощна атака на всички налични бомбардировачи на съюзниците над завода за сачмени лагери в Швайнфурт - най-важния индустриален обект може би в цяла Германия.
Англичаните и американците залагат всичко на една карта и хвърлят цялата своя налична бомбардировачна армада от 650 тежки четиримоторни летящи крепости в това нападение. Само за няколкото часа на жестоката нощна атака немската противовъздушна отбрана, и най-вече координираните атаки на немските летящи чинии, унищожават около 150 бомбардировача, или една четвърт от цялата налична съюзническа армада (Ратхофер, 90).
Естествено съюзниците не допускат в тяхната преса да се появи дори един намек, дори един ред, за масираното участие на немските летящи чинии в тази битка, и всички съюзнически загуби се обясняват единствено със значително по-концентрираната конвенционална противовъздушна отбрана на немците около завода. Съюзниците дори са принудени официално за първи път да признаят за употребените от немската авиация огромни НУРС-ове WGr-210 с калибър 220 мм, които свалят 21% и непоправимо повреждат 45% от тяхната армада от тежки бомбардировачи (Бориславов, 96). Всичко това се прави, за да се скрият на всяка цена зад тази статистика разказите за новите огнени дискове, употребени от немците в тази битка (Ратхофер, 90).
Вместо да се жалват в световната преса за това, че техните немски "братя по ложа" играят неджентълменски и едностранно разрешават използването на своите летящи чинии, съюзническите тайни общества (клоновете на същите глобални тайни общества както и тези в Германия) просто тихомълком усилват натиска върху своите немски "братя", за да не позволят никога вече масираното използване на бойното поле на немските летящи чинии. Защото това би довело до реципрочното използване на по-съвършените американски и британски частно-построени летящи чинии, които са имали около 80 години по-дълга история от немските чинии. Това само би ускорило края на войната - тя можеше да привърши и за един ден. Каква анатема би било това за банкерите, финансиращи задкулисно и двете страни на целия този кървав братоубийствен водевил.
Освен това нали именно съюзническите тайни общества тайно финансират и режисират посредством своите немски клонове идването на нацистите на власт и последвалите го военни приготовления за Втората световна война. Така че на немските тайни общества не им остава нищо друго, освен послушно да се подчинят на своите господари и финансисти, и да забравят за масовата употреба на своите летящи чинии в бъдещите въздушни битки на войната (Сътън, 72; Снел, 74; Ван Хелсинг, 93; Терз, IV.96).
|
--------------------
????? ????????? ????, ????? ? ???????????!
|
|
|
Абонирай се за тази тема
Получавай известие по email всеки път, когато някой публикува съобщение в тази тема, докато те няма.
Абонирай се за форума
Получавай известие по email всеки път, когато някой публикува нова тема в този форум, докато те няма.
Свали / Принтирай темата
Свали си темата в различни формати или виж версия, подходяща за принтиране.
|
Помощ
Участници
Календар
Страници: (3) 1 2 [3]