Честит 3 март на сички българи!, Наздраве, Българийо, и помни уроците!

Честит 3 март на всички българи!
Най-българският и истински наш празник.
Твърде бързо забравен, твърде бързо преиначени уроците на историята.
Които имат очи, да видят, които имат уши, да чуят, които имат български сърца, да празнуват!
Наздраве, дружина!

Няма да е много честит днешния 3-ти март...

...наред със триколиора се веят черни знамена...

...може би това не е достатъчно???

...Бог да ги прости...и едните...и другите....

Честит и от мен!
Да развеем байряка и да вдигнем глави! А черните байряци нека ги вдигат тези,които предизвикаха събитията! Май съвсем не е случайно,че точно в навечерието на националния празник се "случват" трагедии. А още по-малко случайно е според мен,че точно Бойко Борисов се опита да забрани на българите да празнуват.Нека не забравяме истинското му име-Барух.
Нали целта на нашите народни душмани е да изтрият историческата ни памет и всичко българско,да забравим,че сме българи и да бъдем смазани като нация.
Няма да стане! Не са познали!

БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ ПРАЗНИЦИ И БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН ИДЕАЛ
В календара на официалните български празници има няколко, които се определят като "национални". Това са: 3 март - Ден на освобождението на България от османско иго; 6 май - Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия; 24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост; 6 септември - Ден на Съединението на България; 22 септември - Ден на независимостта на България; 1 ноември - Ден на народните будители. Останалите пет официални празника са: Нова година, 1 май - Ден на труда, 24 декември - Бъдни вечер, 25 и 26 декември - Коледа, Рождество Христово и Великден (информацията е от сайта на Народното събрание http://www.parliament.bg). Прегледът на специализираната историческа литература показва, че липсва интерес към проблема за формирането на научно аргументирана система от "национални празници"; невинаги е ясно какви ценности и национални постижения почитаме, отбелязвайки тържествено изброените дни; трудно е да се твърди със сигурност, че всички те са "национални", т.е. всебългарски; редица важни исторически дати и събития все още остават извън списъка на обявените за "официални" национални празници: 27 февруари - учредяването на Българската екзархия през 1870 г. - първата законнопризната общобългарска институция, 16 април - приемането на първата българска конституция в Търново през 1879 г., 17 април - изборът на първия български княз след възстановяването на българската държава през 1879 г., 20 април - избухването на най-голямото и най-успешното българско въстание за освобождение от османско иго през 1876 г. и много други. Настоящото кратко изложение е само опит за провокиране на така необходимата научна дискусия по темата; авторът споделя своето разбиране, както и различни аргументи против или в подкрепа на някои от изброените национални празници. Разполагането на мисловната конструкция на фона на "българския национален идеал" (Петков 2003: 127-138) е свързано с убеждението ми, че няма друг по-мащабен, общобългарски критерий, който да осмисля или обезсмисля значимостта на паметните исторически дати като "национални празници".

Три от настоящите официални празници са свързани с важни политически събития от следосвобожденската ни история. Това са 3 март - денят на подписването на прелиминарния (предварителния) Санстефански договор в края на Руско-турската война 1877-1878 г., 6 септември - денят на обявяването на Съединението между Източна Румелия и Княжество България през 1885 г. и 22 септември - денят на обявяването на независимостта на България през 1908 г. Първоначалното впечатление, че изборът точно на тези три "национални празника" е недостатъчно аргументиран и се основава на твърде еднозначното разбиране за предимно национално-политическата същност на българския национален идеал, както и липсата на ясен критерий защо именно те са предпочетени от списъка с важни и същностни за националната ни идентичност исторически дати, би могло да се отмине с присъщото на българите небалансирано отношение към отечествената ни история, ако въпросът не беше принципен, важен не само за науката, но и за обществото като цяло, а в настоящия момент и изключително актуален.

Едно от доказателствата за безпринципния подбор на посочените три "политически дати" в официалния ни празничен календар е нееднотипното им отбелязване: 3 март се чества по нов стил (известно е, че Санстефанският прелиминарен мир е подписан на 19 февруари 1878 г.); 6 септември се чества по стар стил; 22 септември - също. Безпринципно редуване на стар и нов стил се наблюдава и при честването на други, не по-малко значими, но невключени в календара на "официалните празници" исторически дати: вместо на 20 април, когато започва Априлското въстание през 1876 г., този ден с неособено голяма тържественост се отбелязва на 1 май - дата, натоварена с друг исторически смисъл и включена в сегашния официален празничен календар с друго значение. Тук си струва да напомня за колосалното десетилетно недоразумение кончината на един от най-големите българи Васил Левски да се отбелязва по нов стил, и то неточно, на 19 февруари, след като отдавна е доказано, че Левски е обесен на 6/18 февруари (впрочем датата на раждането му на 6/18 юли не се оспорва и това още по-категорично подчертава грешката с 19 февруари).

Нееднотипен и неаргументиран е подборът на историческите дати, чрез които се отбелязват важните събития, които честваме като официални или национални празници. В случая с "Трети март" става въпрос за един предварителен (прелиминарен) договор, който самата победителка Русия е обявила, че ще бъде преразгледан (сиреч съвсем очевидно е, че той не е окончателен и както е известно този договор има реална политическа трайност колкото снега по Шипка след тежката зима на 1877-1878 г. - т.е. до лятото на 1878 г., когато се сключва окончателният Берлински договор). С "Шести септември" пък акцентът се поставя не върху успешния край на едно важно историческо събитие, а върху първоначалното провъзгласяване на Съединението в столицата на Източна Румелия Пловдив. От научна гледна точка обаче не по-маловажна дата е денят на подписването на Топханенския акт 24 март 1886 г., когато Съединението е признато от великите сили и султана. Независимо от половинчатите клаузи на това споразумение, именно то (до 1908-1909 г.) е международноправната гаранция на съединените под скиптъра на българския монарх Княжество България и Източна Румелия. Що се отнася до отбелязването на деня на независимостта на България, с основание е предпочетен старият стил - 22 септември, но отново липсва обяснение за различното календарно "третиране" на официалните ни празници, чествани ту по стар, ту по нов стил. И в този случай се изтъква провъзгласяването, началото на поредица от важни исторически събития, завършили с международното признаване на българската държавна независимост през пролетта на 1909 г.

За да не бъда обвинен в непоследователност с оглед защитената наскоро теза, че периодизирането на отечествената ни история трябва да следва българските усилия и активност, а не чуждата им санкция от минали или настоящи "велики сили" (Петков 2001: 55-67), ще уточня, че тук не става дума за периодизация; целта е да се открият и отбележат подобаващо знакови събития и повратни исторически дати, които най-пълно отразяват съществени за националната ни идентичност и националното ни самочувствие ценности, достойнства, общобългарски усилия, борби и постижения, защото това според мен е най-важното обществено предназначение на т.нар. "национални празници".

В този смисъл какво е непреходното, исторически великото значение на случилото се на 3 март 1878 г.? Както вече беше изтъкнато, Санстефанският договор е предварителен, окончателен е Берлинският договор, подписан на 1/13 юли 1878 г. Ако някой все още се опитва да защитава фактологично неиздържаната теза (която се открива дори в някои учебници по история), че със Санстефанския договор "приключила Руско-турската освободителна война 1877-1878 г." и той именно "донесъл освобождението на българите", ще трябва да припомним, че военните действия прикючват с Одринското примирие, подписано на 19/31 януари 1878 г. Този неоснователно подценяван исторически документ е с важно значение за изхода от войната, при това той по-плътно се доближава до общите препоръки на великите сили, отправени към Османската империя на Цариградската конференция в края на 1876 г. В текста на примирието категорично се заявява, че "България се създава като автономно княжество в пределите, където мнозинството от населението е българско. Нейните граници в никакъв случай не могат да бъдат по-малки от границите, приети от Цариградската конференция. Тя ще плаща данък, ще има народно християнско правителство и местна милиция. Османска армия там повече не ще се намира" (История 1987: 459). Следователно според постановленията на Одринското примирие българската държава ще се възстанови в духа на общите европейски решения от декември 1876 г., взети на Цариградската конференция, но с немаловажната разлика (в полза на българското национално единство), че проектираните през 1876 г. два автономни български вилаета през януари 1878 г. са събрани в едно автономно княжество, еднакво по територията си с диоцеза на Българската екзархия.

Друг аргумент, обезсмислящ недоказаната значимост на Трети март като знаков ден на българското освобождение, е фактът, че Санстефанският договор е едно временно руско-турско споразумение, в това събитие няма никакво конкретно българско участие. Нещо повече - Българското княжество, начертано на картата в Сан Стефано от руските дипломати, начело с Н. П. Игнатиев, се различава по границите си и по включените в него български територии както от екзархийския диоцез, така и от повтарящите го международни споразумения - Цариградската конференция и Одринското примирие. Именно според Санстефанския договор Русия отстъпва на Румъния и Сърбия съответно Северна Добруджа и Нишко (признати за неразделна част от българските територии и със султанския екзархийски ферман от 1870 г., и от великите сили в Цариград през 1876 г.).

С договора от 3 март 1878 г. победителката Русия въвежда в проектираното Княжество България най-малко двегодишна руска окупация. В чл. 8 на договора се казва, че "руски войски ще заемат страната" и ще подпомагат императорския специален комисар; "тази окупация ще бъде ограничена за един срок приблизително от две години" (Петков 2002: 86). Изключително показателен за принизеното ни национално самочувствие, за неоправданото ни самоподценяване е историографският факт, че вече 127 години руската окупация в България 1878-1879 г. се обозначава снизходително и неточно като "временно руско управление". Началото на тази военна окупация юридически поставя именно Санстефанският договор. Ето още едно основание за недоумението ми как денят на подписването на този именно договор българите приемат за най-ярък знак на освобождението си от петвековно чуждо иго. И разбират ли, че шумното тържествено честване на този ден, внушенията на историци и политици, че Санстефанският договор и българският национален идеал са едно и също нещо (?), означава освен всичко вече изтъкнато, че ние днес официално и "всенародно" почитаме деня, в който се установява чужда военна окупация в България.

Налага се да уточня, че тук изобщо не се подлага на съмнение освободителния характер на руско-турската война 1877-1878 г. в смисъла, който винаги съм изтъквал (Петков 2005: 69), не се подценяват героизмът и заслугите на руските войни; въпросът е в това, че според мен има твърде много основания да се съмняваме в знаковия характер на деня трети март, с който свързваме освобождението на българите от османско иго. И понеже окончателният мирен договор - Берлинският, който предоставя политическа автономия на Княжество България и административна самостоятелност на Източна Румелия, в нашето общество все още трудно се възприема предимно положително (заради десетилетните негативни наслоения, свързани с откъсването на Македония и Южна Тракия и оставането им в Османската империя), по-добре е да търсим знаковата дата на Освобождението не в края, а в началото на поредицата от важни исторически събития, довели до възстановяването на българската държава. Такъв паметен исторически ден според мен е 20 април, когато избухва най-масовото общобългарско въстание за освобождение, завършило с военен погром, но с политически успех. Превръщайки 20 април в национален празник ще поставим справедливо едно героично българско усилие като основание за отбелязването на деня на освобождението от османско иго и ще избегнем неудобството да честваме като такъв ден трети март, когато две чужди империи подписват споразумение, касаещо и българите, но повече самите тях.

Що се отнася до двата официални празника, ненатоварени с политически смисъл, - 24 май и 1 ноември - то тяхното значение и място в празничния календар е изключително важно. Макар да се чества сравнително отскоро и с дълго прекъсване през втората половина на ХХ век1, Денят на народните будители, в основата на който е почитта, заслужено отдавана на българския небесен покровител св. Иван Рилски на 19 октомври (стар стил), е празник с все още неоползотворен, но значителен духовен потенциал. В обръщението си към Ректора на Софийския университет, директорите на Художествената и Музикалната академия, Учителските институти, средните училища и окръжните училищни инспектори (Окръжно № 17743/ 28.VІІ.1922 г.) министърът на просветата Ст. Омарчевски посочва ясно причините и целите на тържественото честване: "За да се възбуди у нашата учаща се младеж и изобщо в младите наши поколения здрав, дълбок, смислен интерес към дейците на нашето минало, към просветните, политическите и културни дейци на нашия национален живот - интерес, който засега се засяга случайно, било само от учителите по история и български език, било от отделни обществени дейци, Министерството на народното просвещение определя деня 1 ноември, деня на св. Йоана Рилски за празник на българските будители, за празник, да го наречем, на големите българи, чрез който празник, уреден планомерно и системно, да се обединяват всички усилия в това направление, като тоя ден се превърне в култ на българския народен гений: отдавайки почит към паметта на народните будители, към ония, които като самоотвержени воини водеха българския народ в миналото към просвета, към свобода, към култура, да вдъхновим младежта чрез техните светли образи към народни и културни идеали. Нека по-често си спомняме техните имена и техните дела, нека по-често посочваме техните стремежи, та да можем и по-дълбоко да разберем, че има нещо в нашата страна, в нашия народ, което е карало толкова българи да умират за него, че думата отечество не е само понятие без стойност, а че има в него нещо, което заслужава всички наши жертви и усилия. Да направим делото на нашите бащи и деди наша гордост и наша амбиция!" Министерството на просветата дава и конкретни указания как по-правилно да се организира новообявения национален празник Първи ноември: "1) на тоя празник трябва да се дава по възможност по-тържествен характер, за да може да се повлияе в горния смисъл на младежта и гражданството, така че празникът да не остане само училищен, но и да стане общонационален в истинския смисъл на думата; 2) празникът да се урежда с оглед на местните събития и местните дейци, като на последните се отдава нужната почит, нужното внимание за назидание, подем и вдъхновение на поколенията". Ето кое отличава този ден от другия общобългарски културен празник - 24 май.

Впрочем 11/24 май не може да се сравнява с останалите т.нар. национални празници. Неговото историческо значение е толкова голямо, проекциите му към минало, настояще и бъдеще са толкова осезаеми, че национално-политическите страсти, от които е провокирано величието на дни като 3 март, 6 и 22 септември, изглеждат незначителни на фона на многовековното духовно излъчване на делото, което отбелязваме в този ден. Затова съм убеден, че ако Националният празник на българите трябва да е един, то това несъмнено е 11/24 май. Защото националният празник трябва да е ден, обединяващ всички българи или поне всички българи, живеещи днес в България. Как ли празнуват Трети март например жителите на Смолянския край, след като според Санстефанския договор от 3 март 1878 г. тази част от Родопите е оставена в Османската империя. Същото се отнася за жителите на Кърджалийско и други родопски селища, останали в Турция според Топханенския акт, уреждащ международноправно Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Дните, в които почитаме делото на светите братя Кирил и Методий - 11 и 24 май - с много по-голямо основание се честват като общобългарски празник (в най-широкия смисъл на думата, т.е. в историческа ретроспекция повече от национален) - и на миналите поколения, и на днешните, а и на бъдещите. Това е празникът на най-българския спомен, настояща гордост и надежда за бъдещето. С такъв общобългарски празник днешните българи могат да започнат новото, трето хилядолетие след Р. Хр. и горди с достойното си минало, и необременени от овехтели ценности и неосъществими амбиции.
Петко Ст. Петков

Дали е "прелиминарен" Снастефанския договор, нас малко ни интересува. Важното е, че на 3 Март, 1878 по Грегорианския календар на световните карти възкръства като Жар птица най-древната държава - България. Това е кулминацията на саможертвата на Левски и Априлци. Гръбнакът на Турция е пречупен на 20.08.1877г. когато в нощта на решителната атака на Соломон Леви Българският Бог показва с лунното затъмнение какво е отредено. Дали е била после руска окупация, фактът е, че руси, волжски българи и дунавски българи съвместно проливат кръвта си и чудото става. България отново е свободна страна!
Сега, като отново сме загубили Държавността си, този ден иде да ни напомни, че България е вечна.
Честит празник на всички Българи! Честит 3-ти Март.
Да живее България!

Факт е, че на този ден се възражда Третото българско царство, но все още, не и Българската държавност. Неоспоримо е, това, че руските войски остават в страната и в крайна сметка, администрирането на новата държава е по руски образец. Няма как да е, иначе. Това е риска, който поема всеки, когато не победи във въоръжената борба със собствени сили. Тогава идва необходимостта да вземаш впредвид мнението на твоя съюзник, което най-често се превръща в твое верую или начин на поведение. Затова аз смятам, че днес тези исторически клишета, повече ни вредят, отколкото помагат.
Трябва да се търсят своите собствени сили, а те никак не са малко. Има неща, които трябва да преодолеем съвместно, помежду самите нас, за да можем да се възползваме от тях. Така, че 3 март е исторически урок за нас, днес. За мене, неговата стойност е, не просто в освобождението от външния тиран, а в това, че трябва да преодолеем вътрешния, който ни пречи да се възползваме от своите собствени сили.
Та, от всичко в този ден, впечатление ми направи мнението на една обикновена българка, която каза: "Може да е криза, но няма нищо по-важно от Свободата". Те, това е. Иначе провокации стил "ала Райчев" не липсваха. То не бяха приказки, особено по БНР за "вакъфите" и как в името на общото европейско бъдеще, трябвало да си стиснем ръцете с Турция. Не можело да съществуват учебници, в които историта да е така патосно, възрожденски написана, защото това не отговаряло на истината и нашите дейци за национално освобождение не били такива големи светци, каквито сме ги описвали, нито пък днес, важало правилото на Захари Стоянов, да се редактира историята, защото "тя служила за пример". Разбира се, че историята трябва да служи за пример. а всички действащи лица в нея са имали огромни човешки недостатъци. Важното е, те да не са им попречили да си свършат това, за което са се родили.

Честит празник на всички българи!

Поклон в памет на всички загинали за свободата на България!
Може би днес не трябва да празнуваме,а трябва да се срамуваме...всяка дума по нататък е излишна...прекланям се пред подвига на всички смели Българи с ЛЪВСКИ сърца и искам силно да извикам:
Къде Си Вярна Ти Любов Народна
http://www.vbox7.com/play:3f785347

И тази година да кажем - Честит национален празник. Честит 3-и март, макар и да сме отново под робство. И да си пожелаем това да е последен път, когато празнуваме Освобождението на България като васална колония на чужди сили.

Да си пожелаем и още тая година да е последната, когато нищожества във власт държат помпозни речи от името на Ботев и Левски.

Турция ке падне. Юдея ке падне. България завинаги!

"В края на церемонията настроението беше силно приповдигнато от внезапно появилия се слънчев лъч, който озари мемориала на Шипка."
03.03.2012 връх Св.Никола - Шипка

"Под Игото"

Тази дата, трети март 1878 година не трябва да залъгва българите, че сега положението е по-различно от времето, в което сме били роби в османско-еврейската империя.
Тази дата трябва да бъде пример за това, че винаги има шанс, винаги има надежда и винаги трябва да се борим. Как? Ще трябва да го измислим ЗАЕДНО. Краен резултат? НЯМА значение, важното е да се БОРИМ ЗАЕДНО! Малко сме? Малко, но сме ЗАЕДНО! Ще умрем? Ще умрем ЗАЕДНО!
Честит празник. Сега е наш ред да се наредим до нашите велики предци, понеже сега е още по-зле.
Тангра бди! Сарактът ще бъде възроден! Няма друг вариант!

В статията е наблегнато на българското опълчение. Трябва да сме наясно, че такова опълчение се е създало, защото Руската империя го е подкрепила. А го е подкрепила, защото българите в нея са го поискали. Защото ние и преди имахме Легии в Сърбия, но сърбите само ни използваха и след туй разтуриха Легиите. И когато говорим за българите в Русия, това не са само православните християни, това са и черните българи на Бат Баян, балкарците, осетинците, чувашите, волжките българи на Катраг и т.н., които имат силно влияние в управляващият елит на тогавашна Русия. Всички, които чувстваха България, като своя Родина, взеха участие в тази война. Едно са мотивите за войната на Русия като империя, друго са мотивите за участие във войната, на нейните поданици. Трябва да се прави разлика. Никой не се запитва, защо във войната участваха финландци? Защото и тези финландци, които участваха, считаха България за своя Родина. Вижте, никой няма да тръгне доброволно, да си лее кръвта и оставя костите си, за нещо чуждо. Много от тези народи и до днес се удивяват, как ние нямаме историческа памет за тях, а те имат за нас.

Преди 140 г. възкръсва България. Честит национален празник, българи!
Санстефанският мирен договор увенчава с успех многовековните ни борби

https://www.dnes.bg/obshtestvo/2018/03/03/p...#comment-newest


Осетинците в състава на руската армия
http://new.glasove.com/public/olmdsvhwew/u...%A2%D0%9211.jpg

При започване на Руско-турската война, осетинците масово започнали да се записват за доброволци.
Осетинският доброволчески дивизион се отличил с мъжество и героизъм. У нас днес има паметници на осетинците, дали живота си за свободата на България.

Най-много героизмът на осетинците се е проявил на Шипка и в Плевен. Генерал Скобелев изпратил писмо до Петербург на руския император: “Изпратете повече осетинци!”.

Участието на осетинците имало решаващо значение в битките за Ловеч, Плевен, Пловдив. Те служили и в Руската регулярна армия, и в нерегулярните Казашки части.

Осетинци воювали и в редиците на българското опълчение, сред тях бил героят от руско-турската война Дудар Караев. А отрядът на Капитан Петко Войвода се сражавал заедно с осетинския дивизион.

Делът на осетинците в победата през руско-турската война се оказва голям за неголямата численост на осетинския народ. Числеността на осетинския дивизион била малко над 300 души. Мястото на убитите и ранените се попълвало постоянно с подкрепления от Осетия. В рапорта си от 3 септември 1877 година Скобелев пише: “ Въобще, поведението на Осетинския дивизион по безпримерна саможертва и рицарска храброст е повече от похвално”.

400 осетинци са удостоени с Георгиевски кръст 1, 2, 3 и 4 степени.

Непосредствено участие във войната взели около 2 000 осетинци.

Дудар Караев – герой на руско-турската война
1877 – 1878

проф. д-р М. Санакоев
Председател на Обществото за юго-осетинско – българска дружба
Вестник “Южная Осетия”, 4.03.2006 , бр.17

За бойни качества, проявени на Балканския военен театър, Осетинският дивизион е получил Георгиевското знаме. Той участвал почти във всички сражения на Балканите, покривайки се с безсмъртна слава в боевете за Ловеч, Плевен, Шипка, Правец, Горен Богров и други градове на България. За това говорят паметниците в чест на войните на Осетинския дивизион в Ловеч и на Шипка.

Генерал-майор Георги Николаевич Караев, син на един от опълченците на Шипка разказва:
- Моят баща е осетинец. (В Осетия са запазени развалините на родова кула, принадлежала някога на дядото на Караев). Като доброволец баща ми участвал в руско-турската война през 1877-1878 г. в българското опълчение, в 3-та дружина, на която е връчено Самарското Знаме.

Дудар Караев се бил като доброволец при Стара Загора, Шипка, Шейново и други градове на България. Участникът в боевете на Шипка генерал Ф. Депредарович писал, че в “Шипченския бой видял един осетински герой, никога не е виждал такъв, когото обичат всички”.

В боя при Ески-Загра Дудар дал своя кон на ранения си ротен командир и продължил да се сражава. Запазена е литография, на която падащия от коня Н. Калитин се подкрепя от Дудар Караев. Противникът решил да го вземе в плен. Но той проявил голямо хладнокръвие и смелост, извадил шашката и кинжала и унищожил шест вражески войници. Пистолетът, който пазил като семейна реликва синът на Дудар Георги, бил взет при схватка с турски войник, когато на баща му се наложило да защити от насилие една българска селянка и малолетното й дете.

Особено се отличил Дудар Караев в боевете на Шипченския проход, заедно с доброволци той изтласкал врага от дола, където се намирал източникът, снабдяващ с вода защитниците на Шипка.

На Шипка рамо до рамо се сражавали руснаци, българи, сърби, осетинци, представители на други народи. В един от боевете на 11 август Дудар Караев бил ранен, но останал в строя. Едва след второто раняване бил изпратен в болница. След като оздравял Дудар бил изпратен отново в армията.

Кореспондентът на вестник “Дроеба” (г. Тифлис) капитан А. Б. Джорджаде в своите статии съобщава за мъжествения син на българския народ Петко-Войвода. Петко-Войвода и капитан Джорджаде ги запознал Дудар Караев. Дудар участвал в сръбско-турската война през 1876 година, бил в Босна, Херцеговина и добре познавал много български патриоти. След завръщането си в родината капитан Джорджаде публикувал статия за Петко Киряков и за осетинеца Дудар, който ги запознал.

http://www.redstar.ru/2008/03/05_03/5_06.html



Финландският гвардейски полк
http://new.glasove.com/public/olmdsvhwew/u...0%A2%D0%927.jpg

Финландските воини проявяват храброст и героизъм в боевете при с. Горни Дъбник, както и при преминаването на Западния отряд (Гурко) през Стара планина. Проявяват се при превземането на София и Пловдив. Личният състав на полка е награден със знак към униформата с надпис „За Филиппополь 5 Января 1878 год“. Убитите и починалите са погребани край с. Горни Дъбник, където през 1950-те год. е създаден мемориалният парк Лавров.

След войната финландските офицери генерал-лейтенант Казимир Ернрот и полковник Александър Редигер са военни министри на Княжество България. https://bg.wikipedia.org/wiki/Финландски_лейбгвардейски_полк

"Човекът на коня със сабята. Това е финландският генерал Казимир Ернот, който служи тук в България по време на войната. Той всъщност става министър председател (военен министър - бел. ред.) на България през 1881 година, което е изумителен факт. Не мисля, че има друг финландец, който е бил министър председател в която и да е страна по света”, казва Вили Андерсон.

Финландските войни проливат кръв за свободата на България по време на Руско-турската война.

"Нашият принос е малък, едва около 1000 войника в тази голяма Руско-турска война. Но по това време тези 1000 войника са били цялата финландска армия. Това е малка, но много интересна страна от историята на нашите две страни", казва финландецът.

Въпреки, че финландският генерал е вдигнал победоносно сабята си на централния площад на София вече над 100 години, Ген. Ернот не е особено популярен в България. За разлика от Финландия, където той е легенда. http://btvnovinite.bg/…/127190-Finlandski_voini_proleli…

Да видим, дали някой друг държавник, от такъв ранг, ще говори за Древната Българска Държавност. Това е Трети март! Робът не може да бъде освободен, когато навика да е с верига, винаги го удовлетворява, но Българската Държавност може да бъде върната! Слава на Тангра!

"В тези дни си спомняме за подвизите на руските воини и българските опълченци, сражавали се рамо до рамо на Шипка и край Плевен. Благодарение на тяхното мъжество, издръжливост и самоотверженост, беше възстановена древната българска държавност", пише Путин, цитиран от bTV.

По случай 3 март: Путин поздрави българския народ
Той се надява, че сътрудничеството между двете страни ще продължи

Прочети още на: https://www.dnes.bg/notifikacii/2018/03/03/...ia-narod.369682

Бойко, сега е погален от трима папи, и един патриарх

https://www.dnes.bg/obshtestvo/2018/03/03/b...eniia-ni.369691

Иначе, официалната позиция на ГЕРБ е тази:
"Българското правителство разглежда Русия като една от основните външнополитически заплахи Това става ясно от доклада за състоянието на..."


Основната външнополитическа заплаха за България, Русия, (официалната позиция на бългаското правителство) днес ни поздрави с връщането на древната българска държавност на 3 март 1878,а руският патриарх, дори ни гостува по случая и ни нарече "православни братя", убеждавайки ни в силата на православната вяра! А Захарова, дори предложи на Бойко руско граждансво, за да гласува на изборите за президент на Русия!

Идем, идем, сган проклета!
Срещай ни и трепери!
Виж, тракийските полета
неброена рат покри!

Робил ни е враг земята,
тъпкал я е векове;
ден настана за отплата,
бойна ни тръба зове.

Светла вяра в свойта сила
нека ни сърцата сгрей!
На Балкана и зад Рила
мир и сговор ще владей!

Идем, идем, сган проклета!
Срещай ни и трепери!
Виж, тракийските полета
неброена рат покри!

Макар, че изпълнението й към днешна дата е малко "пути". Тук трябват здрави мъжки гласове и друг по-стегнат маршов такт, не толкова разлат, но няма друго. Песента не е изпълнявана от държавна формация,в тоя и вид, щот нали "Партизан за бой се стяга".
https://www.youtube.com/watch?v=VotXi1FkOuc