Честита баба Марта

Желанието ми е единството ни да бъде здраво и неразплетимо!
Честита,Баба Марта!

В Индия има подобен празник, за който повече информация има на

http://rajanjolly.hubpages.com/hub/Raksha-...Indian-Festival

Когато казах на един индиец, че в България имаме подобен на техния обичай, със същата символика, но разликата е, че конците при нас са само червени и бели, той ми отговори, че с тези цветове са "мартениците" само на най-висшата каста (кралете).

Празника дори не е подобен, той просто им е оставен от нас. Само, че при нас, днес, дълбокият смисъл се е изгубил и е останал повече обичаят да се вързват мартениците за здраве и по случай баба Марта, но фактът, че само висшите им касти, т.е. царете, могат да си вързвта мартеници - бяло с червено при тях, говори, че този обичай им е предаден, когато сме основали държава там или сме положили началото на техните царски династии. Със сигурност, обичаят няма как да е индийски
Ето и една красноречива снимка от този обичай в Индия


http://upload.wikimedia.org/wikipedia/comm.../6e/Rakhi_2.jpg

В тази посока бяха и моите мисли, но исках вашето потвърждение, за да не подвеждам хората. В статията, която посочих, ми направи впечатление, че е посочено, че се празнува от 6000 години. :)

Ето тука http://prarodinata.blog.bg/history/2012/03...aci-i-si.914765

е писано малко повече по въпроса за неолитния характер на мартениците в България. То човек, кога контактува по-често със съдове от ранния неолит, друга идея не може и да му дойде. Та на нас, такава идея ни дойде
Оше повече, наименованието на празника в Индия - Ракха или по точно Ра-кха, което е старото име на Тракия, запазило се във финикойския, като Ракхива или Ракхва, но най-правилното прoизношение е Ра-кха. Като "кха" означава "пространство/ етер" или етерното пространство - Акаша. А Ра е изначалната светлина, която разпръсква мрака и разделя нощ от ден. Когато това разделение се извършва, в Сътворението идва идеята да се създаде "небесна твърд", която да дели вода от вода - земна и небесна. Тази Твърд, това е "кха". Така се създава идеята за Изначалната Небесна Прародина или Небесната Империя, в по-земното схващане на този сътворителен процес, а в късните монотеистични религии, това се транскрибира в "Царство Небесно", което е и Царство Божие.

3. Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина.
4. Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината.
5. Светлината Бог нарече ден, а тъмнината - нощ. Биде вечер, биде утро - ден един.
6. И рече Бог: да има твърд посред водата, и тя да дели вода от вода. (Тъй и стана.)

Честита, "Баба Марта";))) И бъдете Слънчеви, защото нема траки;)))

(2) Знаел той, че красавецът Мар,
след като се измие преди изгрев,
се изтрива с красив пешкир,
който виси у дома му.

(3) Този чуден пешкир
ушила за него Турун-Аби:
тя украсила бялата тъкан
с червени знаци сарман.

(4) Този, който допре този пешкир
до тялото си,
става също прекрасен
като самия тархан на алпите Мар.

Това абсолютно не е така. Корените на мартениците не са нито в елинските, нито в "тракийски традиции", а са си чисто чисто български. Времената, обаче, от които идва тази традиция са дочовешките и са пряко свързани със създаването на „слънчевият човек“, т.е. свързани са с акта на получаването на Образа Божий. Самият факт, че белият и червеният конец се пресукват в двойната ДНК, ясно говори за това.

Корените на празника

"Първи март е празникът на Баба Марта, образ от традиционния български фолклор, който води началото си от езическата история на Балканите. В усуканите бели и червени конци се крият елински и тракийски традиции.
Гръцките етнолози свързват този обичай с древната езическа история на Балканския полуостров и най-вече със земеделските култове на плодородието. В някои части на южната ни съседка има обичай да се връзва вълнен преплетен конец на дясната ръка и на левия крак."

„Според румънските вярвания пък идеята за мартеницата идва от древен сценарий за възраждане на природата на прага на пролетта. Обичаят е свързан с момента на символичната смърт и символичното раждане на едно местно женско божество – Баба Докия.“

Единственото вярно е това, че мартеницата в нейната изначална първичност като идея е ръкоделие на Умай Биче Артимас – кърпа за лице на нейният съпруг, алпа Мар - Слънцето. Когато тази кърпа бива открадната от мишката Самор и хвърлена долу, на земята, злият Шурале избърсва с нея лицата на хората и те стават „красиви“ като алпа Мар, т.е. Слънчеви, една тънка препратка, към конфликтността в Глава 2 на Битие, между алпите и човека: „Ето той стана като Нас, да познава що е добро и зло“.

https://fakti.bg/life/288383-8-interesni-fa...1iO7F6H876OUnA0


Момичетата си слагали преплетения шнур на шията, като вярвали, че няма да изгорят от слънцето през лятото, както гласяла поговорката: “Не ще те слънце изгори, мартеница ако носиш ти.”https://www.pravoslavie.bg/…/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D1%82%D0…/

В някои села на Асеновградско мартеницата за животни е изработвана само от бяла или от бяла и оранжева вълна, към нея задължително има едно синьо мънисто. Друга подобна мартеница за животни от Асеновградско се прави само от бяла вълна като в горния край тя е сплетена на плитка и завързана със син конец, в долния край вълната виси свободно като краищата са леко усукани. Задължителен елемент са трите сини мъниста.

http://www.bulgariasega.com/sviat_novini/bulgaria/33867.html

Този вариант, "мартеницата за животни" в Асеновградско е най-близкият до описаният в "Сказание за Чулман", всъщност до оригинала - пешкира за лице на Умай Биче.