|
Форум -> НЕБЕСНАТА ВЯРА - ТЕНГРИАНСТВОТО
 НЕБЕСНАТА ВЯРА - ТЕНГРИАНСТВОТО
| Георги-НЗ |
|
Често пишещ
Група: Участници
Съобщения: 658
Участник # 1 797
Дата на регистрация: 6-March 09
|
Понеже не намерих по-подходяща тема , затова тук поствам един материал - двадесетина страници от книгата на Тензин Уангал Римпоче "Тибетско лечение с енергия и светлина". Помощ при разпознаването на текста в електронен вид оказа Канатица, за което му благодаря. Препоръчвам книгата да си я имате на хартия или поне я разгледайте в някоя книжарница - и други неща има в нея. Ако модераторите преценят или пък намерят по-подходящо място нека преместят текста. Онова , което е описано е същноста на тибетската религия Бон - особено близка до тенгрианството с познаването на изначалната същност на Битието. Този текст описва как се взаимодейства с невидимия свят, какви същества го обитават и как да се общува с тях за наше и тяхно добро. За мене си аз намерих отговор как се е служело на древните ни светилища ( някой от които и днес са действащи) и по какъв начин колобъра взаимодейства с невидимия свят за да получи нужното или да даде очакваното. Почнах да си разяснявам за дълбокия смисъл на българските обичаи, останали ВЪПРЕКИ ХРИСТИЯНСТВОТО и практикувани и днес. И колко важно за самите нас българите да се продължи и занапред с извършването им по същия начин, по който са правени и преди хиляди години. Освен това се сетих за някой избледнели обичаи, правени днес без никаква връзка и взаимодействие с невидимия свят, правени механично и безсмислено от първоначалната идея. И съответно без никаква полза от тях. Така си мисля, че връщането към изначалието - би могло да ни даде възможност да се създават нови ритуали за взаимодействие с финния свят с цел помощ за нас Българите в тези особено трудни времена. Разбира се, че това не е работа на кой да е, а на призваните за това. И най накрая да кажа, че във финния свят има и особенно зли същества с огромни сили. И коя религия непрекъснато е в гореща връзка с тях - няма да споменавам( само загатвам за еврейските ритуални жертвопринушения) .  Също така и разните видове и подвидове масони и масончета също се посвещават в служба на демони, като относно техните ритуали има добра информация в тази тема на Атнижу: http://www.voininatangra.org/modules/ipboa...t=ST&f=6&t=2397 или Arrivals(Пристигането или Пристигащите) Една продукция на Noreagaaa and Achernar. И ето текста: | QUOTE |
ДУХОВЕ НА ЕЛЕМЕНТИТЕ
Много култури, живеещи в близост със земята, развиват усет за духовното измерение на природните елементи. Те осъзнават, че елементите не са просто груба материя, а също и средата, в която пребивават божества и по-висши и по-нисши духове. Всеки от елементите е обитаван от живи същества. На равнището на учението, което аз наричам шаманизъм, се приема, че силите, които ни въздействат, са по-скоро извън нас, отколкото в телата и умовете ни. Съгласно шаманизма природните сили са живи. Реките, дърветата, скалите, планините, водопадите, огньовете, планетите, небето, долините, пещерите и всичко останало е обитавано от духове. Тези духове се отнасят към петте външни елемента по начина, по който нашият външен опит се отнася към телата ни. Независимо каква е нашата философия, обикновено ние се изживяваме като пребиваващи „вътре в" телата си. По подобен начин и езерата, дърветата и скалите представляват тела, обитавани от духове. В шаманизма тези единици не се разглеждат като ментални проекции на съмнителна реалност. Те се приемат като самостойни и самоуправляващи се. Онези нефизически същества, с които имаме допир, могат да бъдат безразлични към нас, а могат и да ни пречат или да ни помагат.
Когато купим къща или парцел земя, ние усещаме някакво задоволство от това, че имотът вече е наш. На това място обаче вече живеят множество същества, които не са взели участие в нашата покупка на имот. В него има огромно количество същества с нефизическа природа, които са невидими за нашите физически очи, а също и много видими материални същества като насекоми, птици и животни по дърветата или в почвата на нашия имот. В известен смисъл те също притежават този имот. Те ще се борят с други представители на своите видове, за да запазят собственото си пространство и да отстоят границите на териториите си, също както и ние правим. Ние обаче пристигаме и разравяме леговищата им, отсичаме дърветата, където са свили гнезда, изкореняваме растенията, които те използват за храна и унищожаваме яйцата и малките им. Как бихте реагирали вие, ако някакъв друг вид същество внезапно окупира дома ви, премести или счупи цялото ви имущество или погребе дома ви под бетон? Ние причиняваме такива вреди на други същества, видими за нас, а освен това причиняваме подобна вреда и на невидими за нас същества.
Когато строим нов дом, в зависимост от това как се отнасяме към земята и обитаващите я същества, ние ще бъдем възпрепятствани от духовете на това място или пък ще получим тяхната подкрепа. Те могат да ни навредят като ни причинят болести, като създадат затруднения в работата и личните ни отношения, като разстройват ума ни и затрудняват духовните ни занимания, а също и като разстройват енергията ни и ни правят уморени, потиснати, раздразнени или объркани. От друга страна, те могат да увеличат жизнеността ни, да ни защитават от вредни нематериални енергии около нас и да ги премахват, да ни помагат да концентрираме ума си върху духовните практики, да ни помогнат да се излекуваме, както и да развият хармонични отношения с нас.
В тибетския език има дума за елемента Земя - „са-дак". Тя означава „дух на земята", въпреки че буквалният превод гласи „повелител на земята". Когато практикуващите шаманизма тибетци използват земята - за да отглеждат селскостопански растения, да построят къща или да прокарат път - те искат позволение за това от духовете на Земята.
Също както земята е пълна с живи същества - материални и нематериални, — така е и с пространството. Както и при земята, тези същества не са там само за да ги използваме, както ни се иска. Пространството е основен аспект на съществуването, а освен това е и естествена жизнена среда на много различни видове същества, които живеят в него също като нас. Тибетците вярват, че в пространството само в ъгъла на една стая живеят хиляди същества, за които ние сме в пълно неведение.
Ние споделяме всички елементи с много други същества. Някои от тях живеят дори в огъня и в междузвездното пространство. Нашата дейност оказва влияние на тези различни от нас същества, а те пък влияят на нас.
Тибетците говорят за „осем типа същества": срин-по, мапо, де, ракша, цен, гялпо, дю и лу. За съществата от всеки тип се знае, че притежават определени черти, нрав и отношения с човешките същества. Например лу са подземни духове, свързани с елемента Вода. Те могат да бъдат много интелигентни и да си взаимодействат интензивно с човешкия свят. В религията Бон се приема, че лу често са виновни за болестите и други неприятности в човешкия живот. Вярва се също така, че Дзогчен и други учения са били дадени на хората посредством света на лу и че тези учения мога да бъдат получени от лу.
Духовете, свързани със скалите, се наричат цен. Обикновено ги представят като червени хора, яздещи червени коне, понякога носещи и червени знамена. В скалисти местности често има дупки, тунели, връзки между едно място и някое друго. В Тибет вярват, че това са пътища за цен и че те не бива да бъдат запушвани от сграда или път. Така е, понеже духовете могат да си отмъстят на онзи, който препречва пътя им, като му причинят болка в областта на сърцето, а понякога предизвикат и смъртта му от инфаркт.
Гялпо са вид духове, били някога хора, разполагащи с власт, които след смъртта си са се преродили като духове. Гялпо означава „цар". Понякога те приемат познати за нас форми на хора или животни, а понякога ни се явяват под напълно непознат вид. Те се намират най-вече в замъци, където са били убити царе и членове на царското семейство. В Европа чух много истории за духове, обикновено на хора, умрели от насилствена смърт. От тибетска гледна точка тези духове са гялпо.
Тези духове могат да бъдат усмирени от силни последователи на духовната практика, които са чувствителни към невеществения свят и са запознати със съответните практики. Веднъж покорени, гялпо могат да бъдат заставени от практикуващия да променят принадлежността си, да приемат неговата религия. Той може също и да изтръгне от тях обещание да защитават определено учение или религиозна група.
Съществуват духове в дърветата и зелените полета както и в области със силна енергия, като например средата на широки равни територии. Съществуват духове на местата, където два и повече пътя се срещат. Има духове на пространството - те не са един от осемте типа - наречени намтхел, смятани за много космати. В северен Тибет, откъдето е родом моята майка, има много от тези духове и хората, обитаващи тези земи, се стараят да ги умилостивят. Често духовете стават закрилници на селища и на отделни хора и това са връзки, които траят през целия живот на хората. Тези духове често се явяват в сънищата на своите подопечни с послания за тях.
Тъй като духовете могат да бъдат както добронамерени, така и злонамерени в отношенията си с хората, проява на мъдрост е да се внимава с дейности, осъществяващи контакт между практикуващия и някой дух. Напоследък е популярно да се предприемат пътувания във въображението и да се търсят духове-закрилници, могъщи помощници-животни и други такива. Макар обикновено това да е от полза или поне да не носи вреда на човек, в действителност има и такива създания, с които рядко някой би желал да влезе в контакт. Не всички духове са същества, с които човек би желал да се свърже. Струва ми се, че малко се мисли за това, кои са тези същества и тези действия могат да се окажат опасни. Изглежда, хората са много по-загрижени при избора си на бизнес-партньор или на съквартирант, отколкото когато избират нематериално същество за свой водач или покровител.
В тибетската традиция ние осъществяваме контакт с определени божества и духове, които вече са познати на тази традиция. В повечето от лечебните практики ние се свързваме със същества, които са били опитомени и са се съгласили да ни служат като охрана, закрилници, водачи и помощници за лечение. В ритуалните текстове обикновено присъства кратко обяснение за момента, в който определени същества са били включени в религиозната практика. Те са били диви духове, опитомени в миналото от някой учител, чието име присъства в обяснението. След като били укротени, те се съгласили да помагат по определен начин и били обвързани от обети. В замяна на това практикуващият сьответната религия им обещавал да им поднася дарове - най-често ритуални жертвени дарове или литургии. В текстовете се конкретизират необходимите действия. Тези ритуали се предават в наследство от учителя на неговия ученик или от родител на дете. Заемайки се с тези практики, ние навлизаме в установена връзка с духовете, а не установяваме нова такава. Освен това има етапи в развитието на тази връзка, които са обяснени в ученията, съпътстващи практиката.
Знам, че за много хора е трудно да мислят за духовете по начина, по който ги описвам тук. В тибетските текстове има описани много духове, свързани с определени места в Тибет. Не съм сигурен дали би било от голяма полза да търсим контакт с тези духове, ако живеем в Ню Йорк или Токио. Когато живеем в западните градове, вместо да мислим за духовете, обитаващи планински проходи или пещери, може да ни е по-лесно да мислим, че духовете пътуват по улиците, причинявайки гняв и раздразнение у шофьорите. Когато шофираме агресивно, добре ще е да дишаме дълбоко и да се отпуснем. В противен случай може да се окажем свързани с демоните на уличното движение! При всички случаи ще ни е от полза да развием чувствителност за съществата, обитаващи елементите и да искаме позволение и съгласие от тях, преди да променяме жизнената им среда. След като сме направили промените, би трябвало да благодарим на онези от тях, които са били засегнати от тях. Ние сме просто един биологичен вид, заобиколен от безброй други живи същества от най-различни видове и те всички искат да бъдат щастливи и да не страдат.
Развиването на тази чувствителност и състрадание е част от нашето израстване и крачка към осъзнаването, че планетата е жива и свещена, че елементите не са просто ресурси, а основни аспекти на живата вселена. Да живеем в хармония с природата не е просто въпрос на оцеляването ни. Знаем колко много биологични видове са застрашени от изчезване заради прогреса на съвременния свят. Освен тях има и много други, за които ние не знаем нищо, но на които също причиняваме вреда. Не всички от тях са беззащитни, но със сигурност нито едно от тях не заслужава да бъде унищожено от ръцете ни.
Представете си, че същество от някакво друго измерение се среща с нас и вижда само плътта ни. Представете си, че това същество не осъзнава, че ние сме живи, че притежаваме разум и въображение, че животът ни е нашата нематериална страна, а плътта ни е веществената ни страна. Вместо всичко това то вижда само плътта, само месата ни. По подобен начин ние гледаме на елементите и виждаме само неживи физически процеси, пропускаме свещената и живата страна на елементите, не забелязваме духовете, които живеят в тях и са част от тях. Щом тялото ни се разболее, ние страдаме и с нематериалното си съзнание, а не просто с плътта си. По същия начин грубите елементи са важни за съществата, пребиваващи в тях. За тези същества разрушаването или разпадът на природната среда е като болест в тялото и те страдат и на нематериално ниво също както и ние.
Лесно е да се пренебрегват невидимите духове, но такова поведение е разрушително. Когато игнорираме тези същества, възникват отрицателни провокации от страна на духовете. Появяват се болести, за които ние смятаме, че идват от духовете, чието спокойствие е било нарушено. Наричаме тези болести „болести на времето''. На Запад същите болести вероятно се приемат за резултати от действието на фактори от неблагоприятна жизнена среда - замърсяване, химикали и други такива.
Някои от нематериалните същества знаят за нас, други - не. Някои са вредни за нас, други са полезни. Те могат да бъдат наши съюзници или врагове в зависимост от това, каква връзка ще установим с тях.
УСТАНОВЯВАНЕ НА ОТНОШЕНИЯ С НЕМАТЕРИАЛНИ СЪЩЕСТВА
Изпълнението на ритуалните практики не прилича на посещението при лекар и вземането на хапче. Лечението е нещо, което можем да направим сами за себе си. Необходимо ни е да се научим да се предпазваме от болести и неприятности. Един от начините за това е с помощта на жертвоприношения, които усмиряват духовете, а освен това развиват у нас щедрост и съчувствие. В следващите практики ние ритуално каним четири типа гости да ни посетят. С всеки от тези видове гости имаме различен тип отношения.
Посетители от първи ранг
Това са изцяло просветлените същества, будите и бодхисаттвите и просветлените учители. Тук се включват божествата-покровители (идам), изцяло осъществилите се богини (кхандро) и всички създания, освободени от невежеството и осъществили петте мъдрости. Върху тези посетители ние не осъществяваме контрол, не им казваме какво да правят, а ги молим за благословията им.
При медитативните практики посетителите от първи ранг винаги са поканени. Те са съществата, пред които лягаме по очи в поклон и към които се обръщаме за закрила. При лечение ни трябва енергия и затова е важно да се свържем с правилния източник на тази енергия и да имаме подходящи отношения с този източник. Най-добър източник на енергия е посетител от първи ранг.
Посетители от втори ранг
Посетителите от втори ранг са най-общо не изцяло просветлени, но въпреки това могъщи същества. Това са същества от сферата на боговете, същества от свитата на главни божества, стражи и закрилници на дхарма. Посетителите от втори ранг може да включват могъщи създания от всички сфери на съществуването. В западната традиция за могъщи създания се смятат ангелите, срещата с които често е заплашителна. Ангелите биха могли да се приемат като посетители от втори ранг. Тук също така биха могли да се включат и духовете, свързвани с планетите. На Запад не мислим за планетите като за живи същества, но те са такива. Луната представлява живо същество, каквито са и Слънцето и другите планети.
Много лечебни практики се осъществяват с помощта на посетителите от втори ранг и ние се отнасяме към тях с уважение и преданост.
Посетители от трети ранг
Посетителите от трети ранг са всички онези същества, с които ние сме кармично обвързани и съществата от осемте типа, описани от мен по-горе. Това означава всеки, с когото сме били обвързани и с когото все още сме в кармична връзка - приятели и врагове от настоящия ни живот и от всички предишни наши живот. Не е необходимо онова, което ни събира, да е нещо отрицателно, може да е нещо, което просто трябва да бъде доведено до край. Независимо от случая, тъй като тази практика има за цел лечение, най-важно е при нужда от лечение да поканим съществата, с които сме обвързани. Кармичен дълг означава кармична обвързаност. Така например в света на бизнеса двама души може да имат проблеми с общуването помежду си, но обстоятелствата да не им позволяват да прекъснат отношенията си. Има и хора, които изглеждат така, сякаш им е писано да ни създават затруднения или пък такива, които ни дразнят безпричинно. Такива ситуации показват наличието на кармичен дълг.
Много от пречките и затрудненията, на които се натъкваме в живота си, са свързани с намесата на кармичните посетители. Също както може да имаме проблеми в съжителството ни с някой съсед или колега, с когото сме в лоши отношения, така може да бъде и с нематериалните същества. Когато има проблем, не бива да мислим, че вината за него е в останалите, независимо дали това са хора или духове. По-добре е да осъзнаем, че има нещо, което трябва да бъде свършено, нещо, което ние трябва да направим. Духовете, също като нас, биха предпочели да не бъдат въвличани в неприятности.
Ритуалната практика е начин да сложим край на неприятностите. Така можем да изплатим дълговете си. Това е основното в шаманистките практики. Можем да нормализираме тези отношения чрез церемонии, дарове, изгаряне на ястия или поднасяне в дар на дим, както е описано по-долу.
Посетители от четвърти ранг
Това са посетители на състраданието. Те са по-слаби от нас същества, които могат да имат полза от нашата помощ. В шаманистката традиция на Бон е важно развиването на състрадание като основа за практикуване.
За нас няма да бъда полезна мотивация да практикуваме шаманизъм, основана на желанието за някакво духовно приключение или за превръщането ни в изключителни личности. Струва ми се, че много от съвременните шаманистки традиции не включват истински степени на израстване. Изглежда, че нещата, приемани за важни, са въображаемите пътешествия, напускането на тялото и преживяването на въображаеми събития. Ако обаче това е всичко, може би no-полезно за практикуващите би било да имат истински вътретелесни преживявания.
Ако мотивацията е в това да се помогне на други, да се лекува и да се облекчава страданието, то намерението се основава на състрадание и в такъв случай шаманистките практики със сигурност търпят развитие и довеждат по естествен начин до по-висшите практики.
Колкото по-доволни са духовете, свързани с нас, толкова по-щастлив е и нашият живот. Това важи за всяко равнище на нашия опит. Когато съществата около нас са щастливи - съседи, съпрузи, приятели, деца, хората с които работим, — това прави щастливи и нас. Когато човек, с когото сме обвързани, е нещастен, той или тя често търси щастие от нас. Често обаче ние не знаем какво можем да му дадем и понякога не можем или не желаем да му дадем. Тогава се изправяме пред проблем.
По същия начин съществата в духовните сфери могат да искат или да се нуждаят от нещо от нас, а ние да не знаем как да им го дадем. Не осъзнаваме, че можем да дадем нещо нематериално. На Запад се цени материалното. По-трудно е да оцениш дарове, които са невеществени, макар да знаем колко важни са те. Огромна стойност имат любовта, доверието, уважението, достойнството и приятелството, дарени ни от околните. Те се повече от онова, което може да се купи с пари. Духовете са невеществени и могат да бъдат удовлетворени с невеществени дарове. Най-добрата основа за такива дарове е състраданието.
ПОДНАСЯНЕ НА ЖЕРТВЕНИ ДАРОВЕ
Във всички традиции на тибетската духовна практика редовно се поднасят жертвени дарове на духовете. Жертвоприношението мандала - част от основните практики в религията Бон, както и в четирите направления на тибетския будизъм - е приношение към посетителите от първи и от втори ранг. Ритуалът чхьо е принасяне на дарове за посетителите от всичките четири ранга и в частност - за кармичните посетители. Посвещаваното на натрупаните заслуги, което следва всяко занимание, също е дар към всички и най-вече към посетителите от трите по-нисши ранга, които все още пребивават в самсара. Като дарове поднасяме ястията и питиетата, които приготвяме за самите нас. На висшестоящите спрямо нас същества поднасяме онова, което за нас е красиво. На онези, които могат да се възползват от него, предлагаме онова, което е в излишък за нас. Всичко може да бъде поднесено като дар. Единствените ограничения са онези, които ние сами наложим. Значителен брой ритуални жертвоприношения са описани в текстовете от „колесниците на причините“.
Някои от ритуалите за принасяне на жертвени дарове са много сложни и изискват много дни предварителна подготовка. Даровете могат да включват всички видове храни, торма (фигури, направени от изсушено и оцветено ечемичено тесто), алкохол, специално подготвени текстове, скъпоценности, дълги молитви, повторения на мантри и много други неща. Даровете могат също да бъдат направени от храната, останала на трапезата ни или пък да бъдат поднесени изцяло в нашето въображение. Макар най-често да поднасяме даровете си просто с помощта на визуализацията, добре е също така да се поднасят и материални дарове. Това спомага за фокусирането на ритуала и му придава задълбоченост и сила.
Посредством някои практики като например връщането на душата ние намираме загубеното или лекуваме нараненото и поднасянето на жертвени дарове е част от тези практики. Би трябвало обаче редовно да поднасяме жертвени дарове дори когато всичко е наред. Може да правим това, за да поддържаме хармонията в отношенията ни с невеществените същества така, че да не ги провокираме да причиняват проблеми, да отправим към тях молбите си да отстранят вече съществуващите пречки. Може да поднасяме жертвените си дарове, за да се възползват духовете от тях, а ние да потърсим подкрепата им по различни светски и духовни проблеми; за да почетем задълженията си към закрилниците и пазителите и към тантристките божества, както и за да развиваме щедрост в нас самите.
Без да навлизам в детайли относно практиките на жертвоприношенията, съм подбрал сведения за някои от начините, по които поднасяме нашите редовни жертвени дарове.
Един вид жертвоприношение се нарича чхангбу - торма с отпечатъци от пръсти. Този вид жертвоприношение може да се прави от наше име или от името на някой друг. Фигурката се изготвя от ечемично брашно и вода, макар че е възможно да се използва и друго брашно вместо ечемиченото. Приготвя се тесто, не толкова рядко, че да лепне, но достатъчно меко, че да се оформя. Придава му се формата на дебело руло и се стиска в ръка така, сякаш се стиска тубичка с някакво вещество в нея. Преди това на ръката се сипва малко мазнина, за да не залепне тестото. Мъжете използват дясната си ръка, а жените - лявата. Върху тестото се получава отпечатък от ръката, в който личат ръбовете и издутините от местата, където ръката го е мачкала - мрежата от линии по дланта и следите от разположените един до друг пръсти. Ние съотнасяме отпечатъците от петте пръста с петте елемента, а линиите, оставени в тестото от ставите на пръстите, съотнасяме с веществените дарове.
Щом тестото е готово, допираме го до всяка част от тялото, която има нужда от лечение. Допирът до тялото насочва вниманието към докоснатото място. Прана следва насочването на вниманието, понеже умът и прана се движат винаги заедно. Насочвайки вниманието си към една отделна част от тялото, ние увеличаваме чувствителността на това място. Можем да усетим това като докоснем произволно място от тялото си и концентрираме вниманието си върху него. Когато правим това с чхангбу, с помощта на въображението си ние пренасяме болестта, травмата или неприятностите в тестото. Би трябвало да почувстваме облекчение в съответната част от тялото си. След това можем да преместим тормата на друго място от тялото си, където е нужно лечение. Щом свършим, ние разполагаме с веществен символ на болестта си, който енергийно е свързан с нас. Този символ се принася в дар на посетителите от трети и четвърти ранг - съществата, които може би са причинили и поддържали болестта. Предназначението на този ритуал е не само да премахнем влиянието на духа върху тялото, но също и да предложим на духа нещо, създадено с помощта на ритуала. Даряваното притежава някои от енергийните свойства на болестта, но вече е в изчистена форма, която ще нахрани и удовлетвори духа. Щом духът приеме жертвения дар, той напуска човека, когото е измъчвал с болестта.
След приключване на ритуала жертвеният дар се изнася навън и се хвърля в посока, противоположна на знака, свързан с рождената година на болния, тъй като се приема, че това е посоката, от която най-вероятно произлиза отрицателната сила, предизвикала болестта. (Ако не знаете знака си, направете справка с таблицата в края на тази книга.) По традиция след такъв ритуал търсим сън, означаващ успех, като например сън, в който насекоми, животни, някаква течност или други същества или вредни вещества излизат от тялото.
Можем също така да приготвим и триъгълна торма, която да поднесем в дар на пазителите и закрилниците. Триъгълната форма на тестото символизира огъня. Тестото се оцветява в червено и се поднася на разгневени същества като Дордже Пхурба или Йеше Уалмо. Кръглите торма се оцветяват в бяло или жълто и се поднасят на миролюбиви божества като Шенла Одкар, Чамма или Тара. В енергийно отношение ние поднасяме ритуално различни свойства, за да активираме различни качества на различни същества.
По-сложни жертвоприношения се правят при многото „изкупителни" ритуали, описани в каноничните текстове. Откуп се предлага когато изглежда, че някой е сериозно обсебен от дух или когато изпитва силни болки. Да, в случая се има предвид буквално „откуп" - когато някой е държан насила, даваме откуп в замяна на свободата му. Ние обаче не можем да използваме пари, както се прави с похитители. Вместо това предлагаме в дар на нематериалните същества онова, което ще им бъде от полза - жертвени дарове, които ще ги нахранят.
Откупът е символично изображение на човек, направено от тесто, подобно на описаната по-горе торма. Около тази фигура се поставят най-различни дарове: хляб, сирене, захар, сол, ястия с разнообразен вкус, малко пари като символ на благосъстояние и някои дрехи на болния. Болният може също така да напише на лист хартия какво иска да отстрани от себе си, какво не желае да задържи и това също е жертвен дар. Фигурата може да бъде малка или голяма. Когато Шарджа Римпоче, един от най-прочутите Бон-учители от близкото минало, бил много болен, учениците му направили негова фигура в естествен ръст от тесто и я принесли в дар на духовете. Всъщност обаче не размерът на даровете прави ефективна символиката, а интензивността на действията.
Веднъж майка ми беше болна много дълго време. Водехме я при много лекари, но подобрение на състоянието й нямаше. Онова, което изглежда й помогна сериозно, беше голям откуп, който принесохме като жертвен дар от нейно име. Направихме фигура на майка ми от тесто, облякохме я в нейните дрехи и я предложихме на духовете като откуп. Приготвихме храна като за дълго пътуване и я поднесохме на духовете, които бяха похитили здравето й. С фигурата поднесохме дори името на майка ми. Преди откупа майка ми се казваше Долма, а след това тя стана нов човек на име Йеше Лхамо. Майка ми се беше идентифицирала с болния човек, а откупът й позволи вместо това да се идентифицира с излекувания човек. Когато се идентифицираме с болестите и страданията си, става трудно да се излекуваме, тъй като лечението означава отказ от нашата самоличност. Ако успеем да променим самоличността си, можем да загърбим болестта или страданието. Духът също е обвързан с определена идентичност и ако изоставим тази идентичност, изоставяме и духа заедно с нея.
Принасянето на жертвени дарове може да бъде съвсем просто. Когато Лопон Тензин Намдак Римпоче дойде за пръв път в САЩ, аз го заведох в голям супермаркет. Той остана удивен от количеството храни в магазина. Каза, че това било подходящо място да се правят жертвени дарове: можело докато човек ходи между щандовете със стоки да предлага дарове на посетителите от четирите ранга. Няма нужда дори да купуваме каквото и да било. При всички видове приношения трябва да използваме съзнанието и енергията си, за да направим даровете истински. Същинското приношение се прави на въображаемо равнище. Поднасянето на материални дарове е ритуалът, който подпомага същинското енергийно приношение.
Има много духове, които биха желали да вземат участие и да получат нещичко от даровете, но са твърде слаби или се страхуват да дойдат освен ако ние не ги поканим. Ако го сторим, те са в състояние да се появят.
Преди да започнете да се храните с някое ястие, поднесете го в дар на посетителите от първи и втори ранг. В края на храненето просто позволете на посетителите от трети и четвърти ранг да вземат каквото е останало от яденето ви. Нищо няма да изчезне от чиниите, но на енергийно равнище нещо бива дадено, а нещо бива прието като дар. Когато запалваме огън, можем да принесем в дар дима, който с помощта на въображението ни може да се превърне във всичко, от което духът има нужда според нас.
Можем да изгорим малко количество от специално приготвена храна, така че димът от нея да бъде жертвен дар за духовете и за мъртвите. Когато почине наш близък, правим димни жертвоприношения в продължение на 49 дни, колкото според Тибетците е времето, необходимо за придвижване през всички междинни нива по пътя към прераждането.
Поднасяйте жертвени дарове на посетителите от всичките четири ранга. Не забравяйте кармичните посетители — съществата, с които сте обвързани по някакъв начин и към които е възможно да имате някакъв дълг. Поканете ги - те така или иначе ще присъстват в живота ви. Разтворете сърцето си и ги поканете да дойдат и да приемат предложените от вас дарове. Ако след това се успокоите, можете да видите образи, свързани с тези посетители. Понякога тези образи се явяват в сънищата ни. Може да се появи ако не образ, то някакво чувство. Във всеки случай, какво или кой е това, което се появява? Някои от фигурите в сънищата ви дават нещо, но те не са онези, за които мислим. Те са онези, които изглежда искат нещо от вас, те молят за нещо или изискват нещо от вас. Така че вие им поднесете онова, което пожелаят. Изгорете малко храна. Когато димът се издигне, представете си, че той се превръща в онова, което духът е пожелал. Това е достатъчно. Поднасянето на жертвени дарове развива способността за щедрост, чувствителност и състрадание у нас.
Когато се премествате на ново място, обърнете внимание на сънищата и преживяванията си. Имате нови съседи - духове, - също както имате и нови физически съседи, така че и в двата случая е добре да установите с тях добросъседски отношения. Направете жертвени дарове на духовете на новото място. Ако възнамерявате да строите или да промените мястото по някакъв начин, помолете за тяхното разрешение и им поднесете жертвените си дарове. Може да се наложи да помолите духовете да напуснат мястото, където ще строите. Бъдете внимателни, но ако те не желаят да си тръгнат, може да се наложи да бъдете и гневни.
Полезно е, когато изпълнявате голям ритуал като например „откуп", да го определите за вечерта преди новолунието. Хората са малко по-уязвими нощем, когато енергията отслабва, така че е разумно да работите с негативните сили именно тогава.
Жертвени дарове трябва да се поднасят при специални поводи, като например когато някой е болен или умира. Освен това те могат да се поднасят и редовно, веднъж месечно, ако желаете. Поднасянето на храна, напитки и ритуалът мандала могат да се правят ежедневно. Когато йогините се оттеглят в планините, възможно е да потърсят подкрепа от местните духове и тогава те поднасят жертвен дар от изгорена храна всеки ден.
Дори на Запад, където хората са по-склонни, да приписват проблемите си на психологически или биологични процеси, отколкото да ги свързват с духове, могат да се правят жертвени дарове. За човек, който психологизира всички проблеми, поднасянето на жертвени дарове също ще бъде психологизирано и ще му бъде полезно.
Когато сте приключили с тези ритуали, изнесете жертвените дарове навън. Ако са храна, оставете животните и насекомите да я изядат. Както писах по-горе, в поднасянето на дарове не става дума за даване на материални неща на нематериални същества, а за използването на материални неща с цел реализирането на вътрешни практики. Онова, което прави ефективна подобна практика, е въображението и ентусиазмът, с които тя се провежда.
Поднасянето на жертвени дарове е жест, излизащ от сърцето и прекрасен израз на щедрост. Ако постоянно предизвиквате подобни преживявания в живота си, те ще имат върху него положителен ефект.
ЗАГУБА НА ДУШАТА
И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА EHEPГИЯTA
НА ЕЛЕМЕНТИТЕ
В тибетската традиция, както в много шаманистки традиции, съществува понятието „загуба на душата". Макар това да е дисбаланс на елементите, той е по-сериозен от онзи, който изпитваме в обикновения си живот. Става дума за степен на интензивност. Загубата на душата е сериозна загуба на свойствата на елементите и състояние на извънреден дисбаланс, който обикновено, макар и не винаги, е причинен от травмиращи външни ситуации и същества.
Казваме, че душата може да бъде открадната от злонамерени същества от осемте типа. Това означава, че отрицателни външни същества и сили могат да нарушат нашата способност за положителни човешки качества. Когато тези качества изчезнат, те могат да бъдат възвърнати с помощта на практиката на „връщане на душата". Така превеждам понятието ла-лу (bla bslu). Ритуалът е сложен и ако човек сериозно желае да го усвои, трябва да намери квалифициран учител и определено време да получава указания от него. Това, на което аз уча тук, се отнася за връщането на душата, но е съвсем различна дейност -„връщането на елементите" бюнг-бе чу-дю ('byung ba'I bcud 'dus)
Сутра, Тантра и шаманистките колесници включват действия за повторното ни свързване с положителните свойства на елементите. Тези действия нямат за цел просто да преживеем приятни моменти, става дума за това да осъществим връзка с по-дълбоки нива в нас самите. Макар в крайна сметка да трябва да стигнем отвъд двойствеността на положителното и отрицателното (стр 126-7 липсва част от текста) ,докато реално действаме, положителните свойства ...ни приближават към опита за основата на съществуването, докато отрицателните свойства ни разстройват и ни отдалечават от този опит.
При загуба на свойствата на елементите се получава загуба на вкуса на преживяванията ни, загуба на богатството и резонанса им. Това наподобява преживяването на разбитото сърце. Мъж или жена губят съпруга си или партньора си по шокиращ начин, измамени или изоставени са и тогава той или тя затварят сърцето си. Тази тема е позната от романите и филмите: човек не може да обича поради страха си да не бъде отново наранен. Същият вид вътрешни щети могат да се получат, когато човек загуби детето си, когато стане жертва на насилник, когато стане свидетел или е подложен на жестокост, когато преживее война, когато пострада при катастрофа или загуби дома си - при всички тези нещастия и беди, които сполетяват нас, хората. Душевният шок изпълва съществото ни със страх, усещането за загуба или друго силно чувство и резултатът е загубата на положителните свойства, загубата на жизнените сили и жизнерадостта ни, загубата на щастието и на способността ни да усещаме изживяванията на други хора. Може също така да се стигне до физическа слабост и до загуба на яснотата на възприятията.
Загубата може да настъпи изведнъж - както става в случай на отделен опустошаващ инцидент - или за определено време, както става под въздействието на травмираща или дехуманизираща среда. Според схващането на шаманизма и в двата случая загубата на душата има отношение към отрицателните духове. На Запад се казва, че когато сме физически или психически отпаднали, ставаме по-податливи на бактериални и вирусни инфекции. По същия начин ние сме по-податливи и на влиянието на нематериални същества. Независимо (стр 127 липсва част от текста) дали вредата ни е нанесена от нематериални отрицател- ...ни сили или от външни събития като нещастен случаи или болест, тя може да е една по същността си: загуба на способностите, на енергиите на елементите. С други думи - загуба на душата.
Например след нещастен случай човек може да усеща изтощение, загуба на вдъхновение и на творчески заряд или загуба на жизнени сили. Това състояние може да отмине от само себе си, но ако не стане така, ако е изчезнала енергията на елемента Огън, състоянието може да се превърне в хронично. То може да се прояви в работата и в личните отношения, а може да намери израз в тялото като болест и в ума — като разстройство на познавателните способности. Нещастният случай е видимата причина за загубата, но всъщност загубата може да произтича както пряко от травмата, така и от обстоятелството, че човекът е отпаднал и уязвим за злонамерени външни същества. При всички случаи вредата се корени в душата на пострадалия.
Може би когато насочите вниманието си към областта на сърдечната си чакра, няма да усетите нищо. Просто задръжте вниманието си на това място. Може да получите странни усещания. Може да усетите болка. Ако сте бил наранен така, че душата ви да е пострадала, някоя от чакрите ви може да е затворена. Може да ви е необходимо продължително време, за да усетите пътя си към нея. Това затваряне може да е дребно - инстинкт да се затворите, за да се защитите, а може да бъде и по-сериозно и да се изрази чрез хронична загуба на способностите.
Загубата на душата може да се изяви като депресия. Или като безпокойство, ако е изчезнал елементът Земя. Ако липсва Огънят, може да се прояви като притъпеност на чувствителността. И тъй нататък. Обикновено за симптомите на загуба на душата се казва, че са бледност, загуба на нормалния тен на лицето; липса на жизненост; неспособност за концентриране, а понякога и неспособност за нормално ходене. Физическото, емоционалното, словесното и психическото поведение са лишени от фокус. Човек може да се чувства безсилен и да не може да действа, както е действал преди. Възможно е да не успява да пристигне навреме на работа и да отмята толкова от задачите, колкото е съумявал да свърши преди. Вероятно е да не може да разсъждава ясно. Това състояние може да продължи, докато загубата на душата не се прояви по един по-материален начин като болест в тялото.
В традиционната тибетска култура, когато хората започват да изпитват страданието от този тип състояние, те искат да им се направи гадаене, на което се гледа като на важно средство за диагностициране на източника на енергийните смущения и за посочване на възможните действия за отстраняване на тези смущения. Понякога гадаенето предлага призоваване на душата. В други случаи, дори без гадаене, хората могат да усещат, че такова призоваване е основателно. Тогава те се обръщат към някой лама или йогин да изпълни ритуала от тяхно име или, ако знаят какво да правят, сами изпълняват необходимите ритуални действия.
СТРЕЛАТА, ТЮРКОАЗЪТ И ЕЛЕНЪТ НА ДУШАТА
При връщането на душата се използват определени ритуални предмети. Макар да ги описвам тук, не приемайте думите ми като инструкция за използването им. В следващата практика те не са нужни. Включвам описанието им, за да предложа едно по-пълно познание за ритуала по връщането на загубена душа. Обикновено при него се използва ритуална стрела, наречена да-дар. Тя е изработена от парче бамбук с три сегмента, символизиращи ла, йи и сем. Стрелата се използва за установяване на контакт с енергиите на елементите. Най-напред шаманът призовава посетителите от четирите ранга и ги моли за помощ. Стрелата е като проводник, свързан с източника на силата, в случая - с посетителите от четирите ранга и с околната среда. По време на ритуала за призоваване на душата, докато богините пътуват, за да възвърнат същността на елементите, шаманът държи стрелата насочена с върха надолу и с другия й край бавно описва над главата си кръг в посока, обратна на часовниковата стрелка. Щом стрелата се отдалечи от изпълняващия ритуала, тя събира енергията на елементите. Щом отново се приближи към него, събраната енергия се пренася върху човека. Енергиите на живота биват призовавани с помощта на пет разноцветни ленти - бяла, зелена, червена, синя и жълта, вързани за върха на стрелата, които представляват петте елемента и символично се съдържат в самата стрела.
Стрелата не е единственото символично вместилище на лечебните енергии. Повечето хора, изповядващи религията Бон, носят на шията си тюркоаз. Това е камъкът на душата, ла-ю - символичното вместилище на душата. По време на ритуала тюркоазът на лекувания човек (ако това не е самият изпълняващ ритуала) се слага пред действащото лице и енергиите, възвръщани с помощта на стрелата, се насочват към камъка.
Третата символична обител на душата е еленът на душата, ша-ва. От тесто се прави фигура на елен, вътре в която се слага къс хартия или плат със сричката НИ, обозначаваща зародиша на човешката душа. Към тази сричка в сърцето на елена се насочват енергиите на силата на живота. В края на ритуала еленът се дава на лекувания човек и той го съхранява в личния си олтар. Добре е да получите конкретни инструкции за подготовката и използването на тези ритуални предмети. Те помагат на практиката, но не са необходими за провеждането и. Истинската роля се пада на вниманието, ума, въображението и на чувството, породено от силното желание на действащото лице.
ВЪЗВРЪЩАНЕТО НА ЕНЕРГИЯТА НА EЛEMEHTИTE
Втози раздел следват указанията за практиката Възвръщане на енергията на елементите. Както казах преди, връщането на душата е сложен ритуал с огромна дълбочина, който трябва да бъде усвояван пряко от учител. Практиката, посочена тук, се отнася до връщането на енергията на елементите. Тя, за разлика от връщането на душата, е предназначена за вас самите, а не за някой друг, макар естествено да може да я посветите на благото на друг човек. Направих в тази практика някои малки изменения, основани на личния ми опит. Така например подредбата на елементите е различна от посочената в каноничния текст. Освен това текстът предлага при работа с елемента Огън действащото лице да обгърне с ръце коленете, а глезените да бъдат кръстосани, Това цели пораждането на повече топлина, но не е задължително. Текстът започва със сричката на зародиша в сърцето и тъкмо от там започва и трансформацията. Аз преподавам практиката, при която сричката се приближава към действащото лице от далечните простори на безкрайния космос. Може би първият вариант е по-подходящ за хора, при които преобладават елементите Земя или Вода, поради което за тях е по-полезно да отделят енергия. Вторият вариант пък може би е по-подходящ за хора, при които преобладава Огънят и Въздухът, поради което за тях е от полза да поемат енергия. Чувствайте се напълно свободни да опитвате и двата начина, за да установите кой е най-добрият за вас.
Включил съм оригиналния текст в приложението, така че ползващите тибетски език ще имат достъп до извора.
С цел улесняване работата с текста по време на практиката отделните етапи са записани в италик, а след тях идва обяснението, записано с обикновен шрифт. Прочетете няколко пъти целия текст, докато схванете всичко. После, когато реално пристъпвате към действие, редовете на италик трябва да са ви достатъчни. След като сте се занимавали известно време, схематичното изложение в началото на следващия раздел би трябвало да е всичко, от което се нуждаете за практикуване.
СХЕМАТИЧНО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ПРАКТИКАТА
Встъпителни действия:
Деветте пречистващи вдишвания
Гуру-йога
Призоваване и установяване на контакт с посетителите от четирите ранга
Основни действия:
Три-, пет- или седемкратно произнасяне на мантрата на зародиша; трансформиране в богинята на елемента. Прознасяне на мантрата на богинята. Произнасяне на мантрата на съчетаните елементи.
Събуждане на богинята на елемента в съответния орган. Произнасяне на трите мантри.
Пътуване на богините за възвръщане на изгубените свойства на елементите.
Изпълване на органа с енергията на елементите. Произнасяне на мантрата на зародиша. Изпълване на централния канал със същността на елемента от богинята на съответния орган. Приемане на свойствата и енергията на елементите на най-дълбоко ниво - на най-фините равнища на преживяване по времето на произнасянето на мантра на богинята. Произнасяне на мантрата на съчетаните елементи.
Задържане в чистото присъствие.
Действията се повтарят за всеки от петте елемента.
Произнасяне на мантрата на дълголетието.
Заслугата от действията се посвещава на благото на всички живи същества.
ДЕВЕТ ПРЕЧИСТВАЩИ ВДИШВАНИЯ
Изпълнение на встъпителните действия на Деветте пречистващи вдишвания. Указанията за тях бяха описани по-горе в книгата (вж. стр. 98-100).
ГУРУ-ЙОГА
Изпълнение на гуру-йога.
Гуру-йога е основна практика във всички тибетски традиции. Ако вече не сте обучени в някоя определена форма на гуру-йога, можете да визуализирате всички просветлени същества и учители, с които сте свързани, и да отправите към тях своите молитви. Отпуснете тялото си и разтворете сърцето си. Събудете в себе си чувство на преданост и благодарност. Отправете искрена молитва за помощ и подкрепа по духовния ви път и в частност за практиката, с която се заемате конкретно.
Централна фигура във визуализацията може да е някой Буда или ваш учител. Ако сте получили подходящо посвещение, можете да използвате мъжко или женско божество на визуализацията. Извикайте в себе си представата за голям огън на мъдростта, идващ от сърцето на Учителя и изгарящ вашите отрицателни кармични следи и препятствия. След пламъка си представете мощни ветрове на мъдростта, връхлитащи ви от сърцето на Учителя, измитащи и последните остатъци от огъня и всички останали пречки. Най-накрая извикайте в представите си порой от чиста вода, стичащ се от сърцето на Учителя, отмиващ всички останали негативи и оставящ ви напълно пречистени - чисто вместилище за свещените учения.
Сега приемете посвещението от Учителя. Сноп чиста бяла светлина, излъчван от чакрата зад веждите на Учителя, облива съответната ваша чакра, разположена между и зад веждите ви. Чрез него вие приемате посвещението и тялото ви се изпълва със сила. Усещате цялото си тяло отпуснато. Чиста червена светлина се излъчва от чакрата при гърлото на Учителя към вашата чакра при гърлото. Чрез него вие приемате посвещението и енергията ви се увеличава. Усещате още по-голямо отпускане. След това чиста синя светлина се излъчва от сърцето на Учителя към вашето сърце. Чрез нея вие приемате посвещението и умът ви се изпълва със сила. Усещате отпускане в най-фините измерения на съществото си. Сега си представете как Учителят и заобикалящите го просветлени същества се преобразяват в светлина, която навлиза в тялото ви през теменната чакра и след това се уталожва в сърцето ви. Откажете се от всякакви усилия, визуализация и мисли и почивайте в чистото присъствие. Ако познавате природата на съзнанието, останете в това състояние в продължение на цялата практика. Ако не - останете колкото е възможно по-осъзнат.
ПОСЕТИТЕЛИ ОТ ЧЕТИРИТЕ РАНГА
Поканете посетителите от четирите ранга и установете контакт с тях. Поканете ги и ги визуализирайте в пространството над себе си и от всички страни около вас. Установете контакт с тях. Не си поставяйте ограничения, бъдете отворени. Изпитайте емоционалната и енергийната си връзка с тях. Оставете я да ви промени, да ви направи по-нежни, да възвърне жизнеността ви. Открийте в себе си по-голяма лекота, откажете се от отрицателните неща. Този вид духовна практика не е пасивен, вие трябва да участвате активно в нея. Ако желанието ви е силно и се отворите, висшите сили и същества ще откликнат, но ако извършвате всичко това механично, ползата няма да е голяма.
Поканете посетителите от първи ранг
Посетителите от първи ранг включват будите и просветлените закрилници и бодхисаттви, учителите на школата, с която сте обвързани и божествата, към които имате тантрични дългове. Към посетителите от първи ранг спадат и сияйните богини на елементите. Извикайте ги в представата си и усетете тяхното присъствие. Те са красиви, напълно просветлени богини. Богинята на Пространството е бяла, богинята на Въздуха е зелена, богинята на Огъня е червена, богинята на Водата е синя, а богинята на Земята е жълта. Отправете молитви към богините, като потърсите помощта им при отстраняването на вътрешните и на външните препятствия, при възвръщането на изгубените и нарушени свойства на душата ви и при преодоляването и на най-фините духовни пречки. Помолете ги за благослов, за сила и подкрепа, а също така и за напътствия. Бъдете наясно с това, за какво се молите. Това са просветлени същества и, макар да са отвъд всякакво вълнение и смут, те откликват на нашите намерения и нужди и със сигурност ни помагат. Помолете ги за собственото си възстановяване и за благото на всички същества, нуждаещи се от лечение.
Ако не вярвате в духове, просто се опитайте да установите контакт с висшите сили. Няма значение дали вярваме или не. Всички ние имаме преживявания, свързани с висшите сили. Тук ние им даваме име и се опитваме да ги разберем по начина, по който те биват разбирани и преживявани в древните тибетски традиции. Ако се съсредоточите върху тях и установите връзка с тях, каквото и название да им дадете, можете да черпите положителни качества за себе си от тази връзка.
Поканете посетителите от втори ранг
Свържете се с посетителите от втори ранг. Те са могъщи пазители и закрилници на ученията, богове и богини и съществата, които представляват звездите и планетите. Помолете ги за лечебна сила, за да се възстановите и да излекувате и други хора. Помолете ги да премахнат препятствията и да усмирят безпокойствата. Помолете ги да ви дарят със собствените си положителни качества.
Поканете посетителите от трети ранг
Свържете се с посетителите от трети ранг: осемте вида същества и кармичните посетители. Те включват духовете, свързани с мястото - с планините, с водите, с дърветата и с полята. Те са силите, които можете да усетите на различни места и които могат да са както благоразположени, така и злонамерени. Помолете ги да ви подкрепят и да не ви пречат. Поискайте да ви отведат на мястото и в момента, когато вашата енергия и качествата ви са били загубени, откраднати или увредени. Свържете се с духовете, взели енергията от вас и ги помолете да ви върнат отнетото. Отправете към тях молитви за тяхното щастие.
Поканете посетителите от четвърти ранг
Свържете се с посетителите от четвърти ранг - посетителите на състраданието. Те са същества, по-слаби от вас и такива, които също като вас страдат от ежедневните проблеми, независимо кои сфери обитават. Представете си, че им поднасяте в дар онова, от което се нуждаят, за да бъдат щастливи и здрави. Култивирайте у себе си щедрост при даряването. Помолете ги да ви помогнат при възстановяването на душата и жизнените ви сили и да ви върнат енергията, която са ви отнели.
Трансформация на тялото
Изпейте три, пет или седем пъти мантрата МА КХАМ. Незабавно от безкрайността на огромния космос към вас ще започнат да се придвижват много сияйни златистожълти срички МА КХАМ. Те излъчват чистата жълта светлина на елемента Земя и светлината ви облива целите. Сричките се събират над главата ви, над теменната чакра и после се спускат надолу. Оставете се на усещането във вашето теме, когато те навлизат в тялото ви. В момента, когато те докосват темето ви, цялото ви тяло мигновено се преобразява в богинята на елемента Земя. Визуализирайте тази трансформация, но по-важното е да я усетите.
Вашата кожа, плътта ви, кръвта, нервите, каналите, костите ви - всички клетки на вашето тяло - са преобразени в енергията на елемента Земя. Вие сте Земя! В лявата ви ръка има ваза, пълна с лечебен нектар на елемента Земя. В дясната си ръка държите обърнатата свастика - символ на неизменната вечна истина. Въплътете изцяло енергиите и свойствата на богинята на Земята. Почувствайте присъствието й, любовта и мъдростта й и отправете молитвите си към нея да премахне всички болести, болки и страдания на телесно равнище. После изпейте мантрата на богинята: КХАМ ЛА ШИ КЬЕ ЛЕ ДУ - щом получите благослова й, пораждащ преживяването на положителните качества на елемента Земя във вашето тяло. Почувствайте се стабилен, силен, способен, сигурен и почувствайте, че всички болести, пречки и препятствия на тялото са премахнати.
Накрая, останете в трансформираното състояние, докато пеете мантрата на съчетаните елементи: А ЯМ РАМ МАМ КХАМ БРУМ ДУ. Това придава окончателен характер на действията ви, като укрепва и стабилизира преживяването.
Това е трансформирането на тялото. Има пет части на тази практика - по една за всеки елемент. Посоченият пример се отнася до богинята на елемента Земя. При занимания с останалите елементи и с техните богини променяйте съставните части - мантрата, цвета, предметите и органа (вж. раздела слсд описанието на практиката) и се опитвайте да усетите качествата на отделния елемент. Отвъд различията всички богини са просветлени, любящи, могъщи и красиви. Те са чистата страна на енергията на елементите, която е просветлена и която може да откликне на вас като индивид.
Ако желаете, можете да работите само с един от елементите и с една от богините или пък да работите с елементите един след друг. Най-лесно би било да започнете с богинята на елемента Земя и после да се заемете с все по-невеществени енергии на елементите - Вода, Огън, Въздух и най-накрая Пространство.
Всички мантри на зародиша започват с МА - сричката, която представлява женската божественост. Този звук се отнася за майката в много езици: ма, мама, ама. От тази сричка произтича преобразуването в богиня. Втората сричка е сричката на семето на елемента и от нея произлизат отделните качества на богинята.
Различните текстове използват различни мантри за елементите. Някъде МАМ се появява като БАМ например. Нека това не ви обърква; важна е целта на практиката ви.
Щом породите в себе си положителните качества на елемента и получите благословията на богинята, произнесете нейната мантра: КХАМ ЛА ШИ КЬЕ ЛЕ ДУ.
Няма определен брой пъти за произнасянето й - правете го, докато ви е от полза. Позволете на практиката да отвори и да смекчи сърцето ви.
Сега останете в трансформираното състояние, докато рецитирате мантрата на съчетаните елементи - А ЯМ РАМ МАМ КХАМ БРУМ ДУ - толкова, колкото ви е приятно да го правите.
Мантри на петте елемента:
Пространство - А МУ ЙЕ А КАР А НИ А
Въздух - ЯМ ЯМ НИ ЛИ ТХУН ДУ
Огън - РАМЦАНГТАНГНЕРАМДУ
Вода - МАМДАНГРАМАМТИНГДУ
Земя - КХАМ ЛА ШИ КЬЕ ЛЕ ДУ
Мантра на мандалата на петте елемента:
ДРУМ ДРУНГ ДЗАД МУ ЙЕ ДУ
Мантра на съчетаните елементи:
А ЯМ РАМ МАМ КХАМ ДРУМ ДУ |
Това съобщение е редактирано от Георги-НЗ на 28.5.2012, 11:39
--------------------
????? ????????? ????, ????? ? ???????????!
|
|
|
| 18j |
|
Отдаден
Група: Участници
Съобщения: 1 151
Участник # 3 534
Дата на регистрация: 3-May 11
|
Да - това пояснение е важно разбира се.
Когато си посещаваме нашите места които са Свети, да се държим според нашите обичаи и това да става на датите, които са отбелязани в нашия си календар - да се обръщаме към съответните така наречени "посетители" с прозвищата, които на нас са ни дадени,
НО това което е ново и интересно е именно технологията, по която да провеждаме комуникацията: с кои "посетители" посредством кои енергийни структури да общуваме.
И това с "жертвоприношенията" също е много важно - че става дума в еднаква степен за психо-енергиен процес, а не толкова за материята, която принасяме. Много са важни мислите, които се отправят в пространството и към съответните "посетители". Това явно дава резултати.
Между другото докато обсъждаме този текст в нашата групичка, си давам сметка, че при първите ни посещения по Местата - действията ми са били до известна степен по-правилни и пълноценни (спонтанно) отколкото напоследък (след като сме го подложили на съмнение). Първите пъти съм обръщал повече внимание на материалната част от процеса, докато напоследък повече наблягам на психо-енергийната част. Грешката в първите пъти е била, че съм се вглъбявал, докато сега екстериоризирам енергията, но неглижирам материалния елемент. А всъщност двете трябва да вървят успоредно, като материалните елементи служат едва ли не за проводник или по-скоро транспортно средство - с помощта на психиката се превръща енергията на материята в енергия от финия свят. Много ми се строи интересен пасажа с изгарянето и с пушека. Това сме го правили единствено първия път на Щутград. И тогава ми пискаха - "ау, ама това от къде го измисли, не знаем дали се прави така..." Само дето успоредно с изгарянето не сме правили другото - психо-енергийния процес.
И тук вече стигаме до онази тема табу - алхимията. До този момент не си позволявах да мисля по тази тема (и се оказах много прав, в което се убедих, след като станах свидетел на разказ, как една групичка ентусиасти се впуснали в алхимични ритуали, което директно довело до повече или по-малко сериозни проблеми за всеки един от тях).
..и ето тук лъсват някои пробиви в творчеството на Мавров. Дали той самия е в заблуда или просто отвлича съзнания за неясни каузи - предстои да разберем.. но това е друга тема.
|
|
|
| Канатица |
|
Често пишещ
Група: Участници
Съобщения: 920
Участник # 1 054
Дата на регистрация: 26-July 07
|
Въпросът за Абсолюта е изключително сложен - преди всичко, защото за него не може да се каже нищо определено. В него няма структура, за която би могла да се „хване" човешката мисъл. Дори негови характеристики като безпределност и вечност не се възприемат от разума същностно, а като абстрактни символи. Абсолютът е нещо изцяло трансцендентно (извън пределите на знанието, опита). Той не поддава на рационалния опит, а човешкият разум не е способен на повече. Нашата душа обаче има възможност да се запознае, ако не със самия Абсолют, поне с някои негови прояви, тъй като тя притежава способността за нелокални енергийни вибрации. Какво означава „нелокални"? Ето пример, който до¬бре илюстрира отговора.
Да си представим голяма камбана. Ако я ударим, определе¬но време тя ще издава свойствения за нея звук. Може да бъде удряна на различни места и с различни предмети - само в пър¬вите мигове звукът ще се промени, а после пак ще зазвучи със „своя глас". Той почти не зависи от индивидуалността на удрящия, като енергията на удара моментално се разпространява по цялото тяло на камбаната. Може да сте ударили в една точка, но звукът принадлежи на цялата камбана.
Ако докоснете с ръка камбаната, звукът бързо започва да отслабва - отива в ръката. Няма значение къде сте я докоснали - на това място преминава звукът: равномерно от цялата кам¬бана и също независимо от индивидуалността на човека, поста¬вил ръката си. Енергията на звука, влязла в камбаната локално (и индивидуално) като удар в една точка, се разнася по цялата камбана и става обща (безлична), нелокална, непринадлежаща на определен участък от тялото й. Точно по същия начин нелокалната и обезличена енергия на звука се превръща в локална там, където е поставена ръката, като при това вече принадлежи на конкретна личност.
Няма съмнение, че всяко сравнение куца, но като се опитва¬ме да разберем как душата ни възприема нелокалните енергии и ги превръща в локални, нека да имаме предвид дадения пример с камбаната и ръката на индивида. Благодарение на това можем да разберем откъде са се появили уникалните знания за Абсолюта, тъй като информацията за него и за финия свят, притежавана от човечеството до края на XX век е един източник на знания - Информационното поле - посредством месии, пророци и светци. Единното информационно поле може да бъде сравнено с камбаната, а пророците или светците – с ръката на индивида.
По този начин в миналото е получена информацията за Абсолюта и за финия свят. Ето какво е казано за Абсолюта в древната книга „Дзиан" (началото на второто хилядолетие пр.Хр), чието съдържание е получено в резултат на медитации: „Нямаше нищо. Само тъмнина изпълваше безпределното Всичко. Нямаше време... Нямаше Вселенски разум, понеже нямаше същества, които да го вместят. Нямаше нито безмълвие, нито звук, понеже нямаше слух, който да го усети. Нямаше нищо освен нерушимото вечно дихание, не знаещо дори себе си. Само единна форма на съществуване - безпределна, безкрайна и безпричинна, се прос¬тираше, потънала в сън, лишен от сънища. Несъзнателен живот пулсираше във вселенското пространство".
Според Елена Рьорих „нерушимото вечно дихание, не зна¬ещо дори себе си“ е великият космически принцип, единното и безкрайно начало, безпричинната причина за битието. Това единно и безкрайно начало в Изтока получава наименовани¬ето „Абсолют". Това единно и безкрайно начало съществува винаги, като е или пасивно, или активно. В началото на пери¬ода на дейността има активизиране на божественото начало, а видимият свят е крайният резултат от продължителна верига космически сили, задействани последователно".
Няма да скрием, че не е лесно да възприемем Абсолюта като „безпричинна причина за битието" или като „космически прин¬цип". А и вероятно не си струва да се опитваме да проникнем в тази Велика тайна, недостъпна за ограничения ни разум. Достатъчно е да се запознаем със знанията, които дава езотериката и които е успяла да получи науката. Защото науката към края 20-ти век е постигнала някои неща.
Руската наука стига отдавна до извода за многослойността на финия свят. Например още през 1981 година академик Марков докладва пред Президиума на Академията на науките СССР: „Информационното поле на Вселената е слоесто и структурно напомня „матрьошка", като всеки слой е свързан йерахично с по-високите слоеве, включително до Абсолюта, и освен информационна банка е и регулатор на началото в съдбините на хората и човечеството". Обърнете внимание, че става дума за 1981 година. Колцина от нас тогава са мислили за Бог или фини материи? Тогава беше опасно да се доближаваме до църквите, можеха да ни изгонят работа. А учените вече са говорели за Информационното поле като регулатор на човешките съдби. Знаели са, че то е слоесто, но не им било известно колко слоя равнища съществуват и какви са те. От училищната скамейка непрекъснато ни повтаряха, че структурата на света е от четири равнища на реалността: твърди тела, течности, газове, поле и елементарни частици (плазма). След десетилетни занимания за създаването на единна теория на полето директорът на Центъра физика на вакуума, докторът на физико-математическите науки Г. Шипов успява да състави система от уравнения, описваща Универсума, и математически моделира представата за света : за система, състояща се от седем равнища на реалността:
1. Абсолютно нищо;
2. първични торзионни полета на усукване;
3. физичен вакуум (ефир);
4. плазма;
5. течност;
6. твърдо тяло.
Четирите последни равнища са добре познати. Те образуват грубия материален свят. Първите три равнища са на финия свят - физичният вакуум, първичните торзионни полета и Абсолютното нищо.
Равнището на физичния вакуум започва да се изучава и усвоява от теоретичната и приложната физика приблизително от 30-те години на миналия век. Що се отнася до шестото равнище, на първичните торзионни полета, които много учени наричат поле на Съзнание на Вселената, предположението за неговото съществуване се появява през втората половина на ХХ век. Но само под формата на хипотези. И ето че академик Шипов математически точно доказва, че равнищата на реалността са седем.
За първи път в математиката се появява необичайно равнище, наречено от Шипов „Абсолютно нищо", за което се оказва, че няма и какво да се каже. Но не защото там няма абсолютно нищо, а точно обратното, защото Абсолютното нищо е Абсо¬лютно всичко!
Оказва се, че за всяко от равнищата на реалността, с из¬ключение на това на Абсолютното нищо, може да се изведат съдържателни уравнения, чието решаване дава описание на свойствата на материята и веществото на всяко от тези равни¬ща. И то толкова точно, както уравненията на Нютон описва законите на движението в материалния свят.
Но най-високото равнище - на Абсолютното нищо, се описва от уравнения, които имат вид на двойка тъждества: 0=0(1), 0=0 (2).
Първото тъждество е символично изражение на закона за запазване на енергията, а втория на закона за запазване на четириизмерния момент на импулса. Тази неопределеност не позволява да се правят изводи за свойствата на това равнище, наречено Абсолютно нищо. Академик Шипов пише: „За тази същност можем единствено да кажем, че има абсолютни творчески способности. Тя е абсолютното нищо за което нищо конкретно не може да се каже, не може да се опише с формули, но въпреки това тя стои над всички и твори всичко. Абсолютното нищо - искам да го подчертая — претендира за образа на Бога".
Ученият успява все пак да изясни, че Абсолютното нищо има две различни състояния, като едното съответства на под¬реденото състояние на абсолютния вакуум, а другото - на не¬подреденото. Но за да се осъзнае Абсолютното нищо и да се направи подредено, е необходимо активно начало.
Академик Шипов на практика потвърждава думите на Елена Рьорих за Абсолюта като единно и безкрайно начало, което е или пасивно, или активно и е необходимо да се актавизира за създаването на видим свят. Той пише: „Пустото, но номерира¬но пространство предполага съществуване на „първично съз¬нание, или свръхсъзнание, способно да осъзнае Абсолютното нищо и да го направи подредено. На това равнище на реалност¬та решаваща роля играе „първичното съзнание", проявяващо се в ролята на активно начало - на Бог - и неподдаващо се на аналитично описание... Без да се прекалява, на Абсолютното „нищо" може да се придаде статут на Творец или Създател, за¬щото всичко започва от Него... И това Нищо не твори материя, а планове замисли".
Оказва се обаче, че Абсолютното нищо трябва да притежава не само съзнание. А. Акимов, директор на Международния институт по теоретична и приложна физика, доктор на физико-математическите науки, академик от РАЕН, пише, че: „Абсо¬лютното нищо е среда, която има, от една страна, програма, матрица на възможното. И в тази матрица са заложени струк¬турата и свойствата на всички долни равнища на реалността. Oт друга страна, за реализацията на тази матрица, на този план е необходимо известно въздействие, или както бихме казали воля и съзнание. Освен наличието на матрици волята и съзнанието са двете свойства, които на всяка цена трябва да притежава дадено равнище. Ролята им е в осъзнатата реализация ( в езотериката биха казали - във въплъщението) на плановете и възможностите, които потенциално съществуват в Абсолютното нищо".
Обърнете внимание, че учените определят свойства като съзнание и воля на Абсолютното нищо. На свой ред езотериката дава същите свойства на Абсолюта. Тя твърди, че неговия висши енергии са любов, воля и разум (съзнание)! Но над всич¬ки е любовта. Науката, за съжаление, никога не е разглеждала любовта като енергия и затова я е оставила „зад борда".Всяко съвпадение обаче на научни предположения и езотерични или религиозни знания във връзка с Абсолюта не може да не радва.
Защото мирозданието може да се разглежда от позициите на съвременните научни знания само от второто равнище - на торзионните полета на усукване. Когато се говори за Абсолют¬ното нищо, или за Абсолюта, се налага да се използват езотерични знания, получени чрез други способи, които в някои аспекти вече се потвърждават от науката.
Светът на идеите
Ако се опираме на антропния принцип, формулиран от нау¬ката в средата на XX век, който гласи, че Вселената още преди раждането си е била програмирана в нея да се появи вещество - на жива материя и разумни вещества, раждането на мирозда¬нието е започнало с възникването на мощна идея, на замисъл. Този принцип добре се съчетава с извода на академик Шипов, че „Абсолютното нищо нищо не твори материя, а планове замисли. След като са готови, започва процесът на раждане на материята от вакуума.
В „Откровенията“, които Творецът дава на хората чрез ака¬демик Маслов, също се казва: „Отначало беше мисълта...
Да си представим, че в дълбината на безпределния Абсолют се е зародила гигантската идея (мисълта) за създаване на физичен свят, населен с хора с лична творческа инициатива. И тази ндея, надарена със съзнание, е успяла да събере колосален запас от енергия.
За да разберем как се е случило това, ще вземем за при¬мер лазера. Лазер е абревиатура от английски, която означава „усилване на светлината чрез принудително излъчване. Най-напред работната среда на лазера докрай се зарежда със свет¬линна енергия. Затова в нея се пуска „запалващ“ лъч, който, получавайки енергия от „възбудената" среда, се усилва лави¬нообразно, принуждавайки всички атоми да излъчват светлин¬на енергия синхронно в една посока. В резултат мощността на лъча нараства милиони пъти, което позволява лазерът да се из¬ползва дори за управляване на термоядрени реакции.
В такъв „запалващ“ лъч за енергията на Абсолюта би могла да се превърне творческата идея. Събрала колосален запас от енер¬гия, тя успява да стане самодостатъчна, самостоятелна, концен¬трирана върху поставената цел. Когато концентрацията й достига определена величина, се ражда обектът. Струва си да се поясни, че във финия свят мислите, мислеформите, идеите и чувствата са реални обекти – като предметите и хората във физичния свят.
На нас, които сме възпитани в материалистични, а често и в атеистични позиции, ни е трудно да приемем твърдението, че мисълта или идеята може да бъде обект. Но това е така. Днес например учените смятат мислеформата, обединяваща двете си съставящи - мисъл и форма,
За един от най-чудните обекти на природата.
На Третата международна конференция, „Особени състоянив на човешкото съзнание. Експериментални и теоритични изследвания в парапсихологията", състояла се в Москва от 18 до 20 април 1997 година, докторът на техническите науки Уляков изнася следния доклад: „Биополяроните в енерго-иформационното пространство". Той заявява:
„В резултат на разпадането на биополярона след клиничната смърт се отделя информационен, духовен комплекс. Най-близко до духовния комплекс е понятието „душа". Друг вид информационни същности са автономните мисловни структури, или мислеформите. Те са продукт на мозъчната и емоционалната дейност на хората и заедно с духовния комплекс съставят взаимодействащата система на нематериалните структури - нека да я наречем духовен свят. Такива автономни структури са солитоните.
Мислите или менталната енергия се разглеждат в нашия физичен свет като виртуални или ненаблюдаеми същността, но на своето равнище (в света на идеите) те са реални обекта.
Във физиката е добре известно, че виртуална същност може да стане реална и наблюдаема, ако към нея се добавя енергия. Тъй като човек може да фокусира енергия с помощта на оп¬ределено вътрешно състояние, нашата енергетика може да се настройва в резонанс с външната реалност и да я променя, и обратно, външната реалност резонира с нашите вътрешни енергийни полета и променя вътрешната ни реалност.
По този повод в „Откровенията" е казано: „Всички ваши мислеобрази са енергия, а енергията е вечна! Което означава, че вашите мислеобрази, добри или лоши, не изчезват, а стават част от божественото пространство, част от Космоса!
Американският неврофизиолог Роджър Спери получава Но¬белова награда за това, че успява да разгадае как мислеформата в разума развива „причинна потенция“, сила, която инициира всичко произхождащо в човешкия живот.
Докторът на биологичните науки А. Дубров, който дълги години се занимава с изследване на парапсихологичните фе¬номени, пише: „Изследвания сочат, че благодарение на особеното състояние на съзнанието и мисловно насоченото дейст¬вие, човекът е в състояние ментално да създава материя и да взаимодейства с най-различни физични полета, частици и излъчвания".
След като науката признава способността на човек с мисъл да създава материя, не бива да се съмняваме в способностите на идеята на Абсолюта да създаде нашата Вселена.
Раждането на идеята означава отделянето й от Абсолюта и преминаването й в света на духа (в света на идеите), понеже в деята, надарена със съзнание, е духът! В източната термино¬логия светът на духа (или светът на идеите) се нарича Атма, или атмичен план. Той е относително плътен в сравнение с Аб¬солюта, но най-фин в сравнение с всички останали планове.
Раждането на всеки обект означава той да придобие форма, и то по-плътна от породилата го субстанция. Например ментал¬ният план ражда по-плътен обект - идея, мисъл, която на свой ред поражда емоция. Емоциите са обекти от още по-плътния астрален план. Те пък създават движение на обекта в най-плътния, физичния план. Фината субстанция на физичния вакуум ражда no-плътни елементарни частици.
С други думи, реализацията на замислите на Абсолюта започва с раждането на идеята и преминаването й в света на идеите.
За съществуването на този свят за първи път заявява големият древногръцки философ Платон (427-347 г. пр. Хр.) Той допуска, че съществуват два свята: на идеите, в който оригинали и типове - ноумени, и на вещите - феномени , тоест копия и снижи на ноумени.
Днес учените от Института по теоретична и приложна физика също признават съществуването на света на идеите. „Светът на идеите е реалност, която по отношение на материята е достатъчно устойчива, образуваща света на висшата реалност. Тя е основата на всичко. Първородна е. Тоест отначало се появява точно тази част от реалността, а едва по-късно привичната за нас груба материя."
Докторът на философските науки С. Аблеев е на мнение, че в природата не съществуват физични обекти, явления и процеси, които нямат съответните информационно-енергийни аналози (оригинали). Което означава, че зараждането на събитията се осъществява в трансфизичните (скритите) сфери, на енергоинформационното равнище на Космоса, в света на идеите, откъдето те се проектират в нашия физичен свят.79
В казаното от Платон и изводите на съвременните учени се говори за едно и също - за дуалността. Първичен е светът на идеите, или вълновият фин свят, а реалният реалният физичен свят е вторичен.
Академик Ф. Шипунов, един от ръководителите на Института за биосферата на Руската академия на науките, казва: „Отвъд пределите на елементарните частици - неутрони, позитрони и други - не съществува материален свят, остава само тяхната вълнова съставяща. Излиза, че Вселената се състои от субстан¬ция, която изобщо не може да бъде наречена материална, а е духовна субстанция с вълнова природа. Точно тя изгражда целия физичен свят".
--------------------
"?????? ???? ???????, ?? ???????? ???? - ??? ????? ?? ???? ?? ? ???????"
|
|
|
| anti666 |
|
|
| QUOTE | | Именно Тангра, понякога с другите божества, се разпорежда със всичко произтичащо в света и преди всичко със съдбите на хората: Тангра «разпределя срока (на живота)», но раждането на «синовете човешки» повелява богинята Умай, а смърта — Елериг. Тангра дава на кановете мъдрост и власт, дава кановете на народа, наказва съгрешилите против тях и даже «заповядва» на кана, решава държавни и военни дела. Согдоезичният бугутски надпис (от Согдиана със столица Булкхара), епитафия Таспар-кан (умрял в 581 г.), споменава за постоянни въпроси на кана към бога при решаване на държавни дела. Тангра неявно е антропоморфиран — той е надарен с човешки чувства; изразява своята воля словесно, но своите решения осъществява не с преки въздействия, а чрез природни или човешки агенти. |
| QUOTE | | Съдейки по функциите на двата "ел-Тенгри" (енергийни проявления, б.р.) в древната «Книга на гаданията», единият от които дават на человек «божествената благодат на душата» (Орендата), а другият създава и устройва държавата, защото и двата по-скоро са посланици на Небесния бог Тангра, непосредствени изпълнители на волята Му. Руническите надписи дават много примери, че именно Тангра нисполира божествената блародат или «заповядва»/подбужда възстановяването на държавата. Самата държава се именува в енисейската руника «божествена ела» (Бой-Терек). И двата "ел-Тенгри" се явяват по такъв начин младши божества, младши родственици на Тангра, които изпълняват волята Му, постоянно са на път и свързват Горния и Среден свят, така както кановете се обръщат към Небето с вопроси и молби и осъществяват обратната връзка на средния свят с Горния |
|
|
|
| Йордан_13 |
|
Админ
Група: Админ
Съобщения: 16 427
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06
|
|
|
|
| Йордан_13 |
|
Админ
Група: Админ
Съобщения: 16 427
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06
|
Maria Ruskova:
Тези напъни по Великден и Коледа са опит за запълване на празнината от липсващата духовност. Главите на българите са пълни с мъгла и суеверия. Всичките ни празници опират до обредността, а тя - до келепира: молим Господа за здраве, за берекет, а някои и молебени за успешен бизнес плащат. Искаме от Него, преди да сме дали каквото и да било, без да сме готови да пожертваме каквото и да било от себе си за Него, който иначе искрено вярваме, че е отишъл на кръста заради нас.
=====================================================
Християнството е една държавно наложена вяра в България и като такава се приема само обредно, като налагането й води до именно този брутален материализъм и дори до държавоотрицателни феномени, каквито исторически сме имали и душевно носим. Българинът трябва да си върне старата Вера и ще последва небивал Възход, както вътрешен,. така и външен. Християнството си остава за този, който иска да го изповяда. Но Верата, която Държава трябва да изрази е Старата, в която Държава, Народ и Бог са едно. Само тогава ще добие истинския смисъл, християнското "Свят Бог Наш, во нине, присно и во век и веков". Само тогава.
|
|
|
| Ванина |
|
Често пишещ
Група: Участници
Съобщения: 556
Участник # 5 217
Дата на регистрация: 27-January 13
|
Не че дедите ни не са живяли тежко. Наистина само до преди векъ, не че страдания е нямало, но били са щастливи. Фактъ са шевиците, песните... Въ днешно време кой може да създаде тази красота? Ето как са успявали да бъдатъ щастливи.
“Докато другаде блѣнътъ по безсмъртието се е излѣлъ въ каменни паметници или видения за отвѫдземнитѣ блаженства, изповедниците на Небесната вѣра сѫ виждали безсмъртието въ самата природа, въ самата действителность.
240* И тъкмо въ тази действителность сѫ потърсили да намерятъ безсмъртието – а не извънъ нея – въ безсмъртието на рода. Небесната вѣра е религията на семейството, вѣрaта въ безсмъртието на рода, вѣрата въ неговите бѫдни поколения,“
“237. Небесната вѣра е била и религия на светлата действителность. Тя е очаквала отъ този, а не въ отвѫдния светь най-хубавото. Колко често, като слушаме нашите народни песни, виждаме предъ очите си прекрасните картини на пролетното пробуждане, колко често въ благопожеланията се натъкваме на единъ светъ, изпълненъ съ доволство, щастие, благоденствие и обилна плодовитость.”
|
|
|
| anti666 |
|
Отдаден
Група: Участници
Съобщения: 2 320
Участник # 700
Дата на регистрация: 22-September 06
|
За който разбира руски, в този филм учени от Казахстан съвсем спокойно обсъждат Тенгрианството. Съвет на ученитеСравнете ги с нашите банаджии, отделно че в "свободна" България такива обсъждания за забранени. Тенгрианството е тема табу за властта, най-много да ни покажат някой ветеринар, който да ни обясни с руски акцент как старата Вяра на българите не била старата ни Вяра. Казахските учени, макар и тюрки, в края на филма сами си потвърждават, че корените на тенгрианството са много по-древни от 3-и век, когато е намерен Орхонския надпис при река Енисей. И директно го свързват с шумерите. В края на обсъждането си задават въпроса откъде пък са дошли шумерите. В разговора съвсем спокойно се обясняват основните понятия на тенгрианството, неща, които са обсъждани тук и само тук. Филма е просто за илюстрация, за да сравним нивото на интелектуалния елит там, в "задръстения" Казахстан спрямо еврогейската ни република. |
|
|
| Георги-НЗ |
|
Често пишещ
Група: Участници
Съобщения: 658
Участник # 1 797
Дата на регистрация: 6-March 09
|
| QUOTE (Йордан_13 @ 12.11.2013, 2:31 ) | Това е мейла, на рязаните сороски махалки, официално ще им изпратим писмо, да свалят това лого от сайта си, инак лошо им се пише, Смолян не е далече.
mail@eipomak.eu
"Едно от основните решения, които бяха приети на това заседание, бе решението за създаване на Фондация, която да носи името ПОМАК.
Взето бе решение за изготвяне символите на сдружението -лого и флаг, като за целта бяха представени работни варианти."
Тази гавра е направена на 10.10.2012 г. |
Розетата в мръсни помашки ръце - предизвика бедствие. И то ще продължава. А лятото им е ебана вярата от порои и свлачища.
Поговорката в случая е ВСЕКИ ЗАСЛУЖАВА ТОВА, КОЕТО Е ПРЕДИЗВИКАЛ!
--------------------
????? ????????? ????, ????? ? ???????????!
|
|
|
Абонирай се за тази тема
Получавай известие по email всеки път, когато някой публикува съобщение в тази тема, докато те няма.
Абонирай се за форума
Получавай известие по email всеки път, когато някой публикува нова тема в този форум, докато те няма.
Свали / Принтирай темата
Свали си темата в различни формати или виж версия, подходяща за принтиране.
|
Помощ
Участници
Календар
Страници: (11) 1 2 [3] 4 5 ... последна »