Ръкопашен бой

Не срещам поглед върху физическото стълкновение от тази гледна точка никъде из интернет пространството,затова си помислих защо пък тук да го няма.Темата не е интересна за повечето участници,но предчувствам,че от нея могат да се направят много интересни връзки към други тематики.

От известно време се занимавам с откриване и измисляне на нестандартни удари за уличен бой и редом с това занимание се зародиха и няколко мисли,които според мен си струват споделянето.

"Който умее добре да се движи,следи не оставя.
Който умее добре да пресмята,сметало не ползва.
Който умее добре да затваря,без мандало залоства.
Който умее добре да връзва,без въже завръзва."

От тук си помислих,че следователно който умее добре да се бие,рани не отваря.


"А чувал съм да казват,който знае как да се държи за живота,
върви през хълмове,без да се пази от носорог и от тигър,
влиза в бой без щит и без доспехи.
Как тъй?
Защото не е от страната на смъртта - няма смъртно място по него."


"Колкото са повече забраните,толкова повече са бедняците.
Колкото по-остри оръжия имат хората,толкова по-размирно е царството."

"Добрият войн не е войнствен.
Добрият боец не е гневлив."
"Бой се води с изненада."

"Ако хората нямат страх от смъртта,как можеш със смърт да ги плашиш?
Ако искаш хората да живеят със страх от смъртта,
би ли посмял да убиваш,който ти падне?"


Това са избрани части от Книга за Пътя и Постигането - мъдрост,оставена от Боян.
И наистина,на чова са дадени всички оръжия,от които би имал нужда.Замислих се кои са те и си измислих няколко,след което се оказа,че тези елементи са доста силно застъпени в най-различни бойни изкуства.Това,което смятам да споделя,естествено не е нищо ново и присъства може би в основата или в детайлността на много бойни системи.Интересното според мен е,че ще ги опиша по логичен начин на тяхното откриване,а тъкмо това никъде не съм срещал.
Описанието на един логичен начин,води до друг,може би и в друга сфера въобще,защото според мен разумът е едно цяло тяло.



Замислих се какъв е единственият страх на един боец,който може да ограничи действията му в схватка.Според мен страха от смъртта е един от най-лесните за превъзмогване,докато страхът от болката е един от най-трудните.

Веднъж четох за действието на една силна упойка.На момче с обърнато коляно - най-болезнената става за наместване - му дали хапче болкоуспокояващо.Направили цели три опита,за да наместят ставата и момчето естествено проглушило цялата болница.Лекарите се оттеглили за малко,след което се върнали.Момчето помолило сестрата да му дадат дървена пръчка,за да не се прехапе - било чувало,че болката в коляното била много силна.Тоест то било забравило последните няколко момента и въобще не помнело,че претърпяло цали три опита.
Тази упойка е толкова силна,че е почти вредна за нервната система и се губят малки части от прясната памет.Въпросът е,дали споменът за болката е по-страшен или самата болка - какъв е смисълът,ако така и така ще я изпиташ в един момент,макар и да не го помниш? В карйна сметка "никога не се влиза в една и съща река".Всеки момент светът се променя и ние не сме същите хора от преди малко.Болката си остава изпитана и осъзната за момента,независимо от паметта.

Затова първо се замислих какво трябва да се направи,за да се предотврати самата болка,а не само страха от нея.Все пак,начин винаги има и следователно никой не е длъжен да я търпи,щом има начин да я избегне.

Да,тъкмо до този извод стигнах и аз.И стигайки до него,стигнах до извода,че по същия начин човек може да извиква спомен за удоволствие и да го изпитва.С тази особеност,че не е нужно някакво конкретно събитие за това Постигане.

Ако по време на битка се извиква спомен на удоволствие,а не на болка,то изчезва нуждата да се носи на бой или да се пази човек,или да издържа човек на болезнен спомен.

Болката всъщност е нещо,което най-ясно доказва на съзнанието,че животът все още е в това измерение и време-пространство.Тоест болката е от най-характерните черти на нашето време-пространство и тя е едно от доказателствата за съществуването в него.
Логично в такъв случай,ако човек постоянно е в състояние на силно осъзнаване,да се сблъсква с по-малко болка.Ако боецът е напълно сигурен,че съществува в триизмерното пространство,ако осъзнава крайниците си и себе си не като неща,които му принадлежат,а като негови проявления тук,в това време-пространство...и ако усеча света около себе си и ако държи жива връзката с него,той няма да има нужда от болка,за да му бъде доказана истинността за неговото съществуване.

Опитах се да проверя на практика дали подобно съсредоточаване и силно доказване пред себе си,че в този момент съществувам,тук и сега,в това измерение,ще намали болката.Според мен постигнах задоволителен резултат,доколкото това не е било заради силата на самовнишението.

Да,между другото получава се този ефект - колкото по-силно се убеждава боеца в своето съществуване тук и сега и колкото по-силно става присъствието му по този начин,толкова повече се държи към живота.
Тоест той не е сигурен в приемането на живота,а за него самото приемане на живота е свършен факт.
Така чрез силно присъствие се отваря пътя за победата.Всъщност не представлява ли загубата просто отсъствие на присъствие? Налагайки своето присъствие над противника,боецът избутва съперника си от присъствието и го тласка към загуба,а себе си - към победа.

Но мъдростта,оставена от Боян,се крие в това,че това засилване на присъствието не е самоцел,а е просто следствие от "захващането" за живота.Тоест живеенето с по-голяма честота от противника,осигурява победата като следствие.А главната цел е Живота сам по себе си.Другото следствие е,че болката изчезва.

Име,това вече е друга тема:)

***
И все пак - не съм съгласен.Този свят си е много истински и то напълно истински.Това,че можеш да му влияеш и да го променяш чре зволята си,не прави миналото лъжа.Промененото чрез волята става истина,а това,което е било преди да се промени,става истинно минало.

Доколкото време съществува.

Тоест чрез волята си боецът може да влияе върху битката.Но битката не зависи само от него,но и от противника му.


***

По време на физическо стълкновение съм намерил за полезно да се възприема поведението на някое животно.Всяко животно има неповторими движения и бойни концепции,които могат да бъдат приложени към подходящ противник и в подходяща ситуация.
Също така забелязвам,че използвайки физиологическите особености на животното,тоест използвайки същата техника на удар,каквото то използва,се постига по-добър резултат.

Например маймуните могат да чупят кости със завидна лекота.Това може би се получава,защото когато се бият,те удрят с отпуснати крайници и използват тежината на крайника.Тоест работят с ръцете си така,както се работи с гумени бухалки,без да ги стягат.

Обикновеният човешки шамар не е нищо особено,но когато се изпълнява по същата техника,по която мечката нанася удар,шамарът става много приложим.Мечката загребва,тя се отпуска на дланта си,тоест на ударната част,и натиска противника в посока на удара.По този начин,слагайки длан на бузата на някого,при достатъчно силен натиск и бързина на рефлекса е възможно да се нанесат сериозни поражения в областта на врата.

Ако поведението на мечката се развие и осъвършенства,замахвания с цяла ръка стават много използваеми в уличен бой.

Например млатене с цяла длан по някоя от частите на тялото,не задължително главата(и когато човек се замисли,мечката наистина не е от животните,които задължително атакуват вратната област),може да причини от синина или хематом,до изкълчване или счупване на кост.

Доколкото успях да разуча този вид удари на практика,за сега смятам,че ключът към шамар,способен да причини сериозни вътрешни наранявания,е вложената в него енергия.
Трябва да се направи малко уточнение: всеки удар носи "логична" механична енергия - зависима от масата,която се прилага в точката на сблъсък и от скоростта на лоста(ръката и дланта).Тази енергия обаче не е достатъчна,за да е използваем шамарът в уличен бой.Във филипинското бойно изкуство Пекити-търша вместо удари с юмруци се използват "пошляпвания".С удар,подобен на пирятелско потупване,майсторите са способни да наранят вътрешен орган без да е пласиран някакъв сериозен удар.

Майсторите твърдят,че влагат енергията на тялото в противника,ползвайки шамар.Тоест получава се нещо като претоварване на плътта,след което следва травма.
Опитах се мисловно да съсредоточа енергия в ръката си и да я пласирам върху противник,но не се получи.Тук има още един особен момент - енергията излиза от тялото най-лесно през ставите.Според мен ако боецът може да овладее движението на ставите така,че да провеждат максимално телесна енергия,качеството на ударите ще се повишат значително.

Например катапултите в древността(по-точно требучетите) са действали на принципа на китката - на края на лоста камъкът не се е поставял в чашка като при обикновения катапулт,а се е завръзвал във вързоп.Така той описва самостоятелна мини-орбита по време на движението на лоста и постига изключителна височина и далекобойност.

Така и при шамара,стигнах до извода,че ако китката е отпусната и свободно шляпа подобно на камшик,се предава изключително количество енергия,която може лесно да зашемети противника.

Пичове, вие си пишете ей така за спорта ми се струва.

Не е лошо да знаете че не всичко с което ви моделира съзнанието холивуТ има някаква стойност. Има неща които не са нищо повече от изтъркани холивудски номера. Едно от тях са и бойните изкуства. Каквото и да са измислили жълтите азиятчета, не може да устои на куршума. Тези техники са интересни за гледане, като балет, но нали знаете историята със самураите и португалците?

А пробвал ли си да биеш шамари с отпусната китка? Ако не удряш противника само по задните части, които са относително меки и гладки, срещаш различни по релеф и твърдост повърхности. Ако не си счупиш китката на някоя, най-малкото ще я навехнеш. Камшикът си е камшик, с ръката така не става.

Най-качественият шамар е със стегната китка и от 45 градуса. Разбира се с концентрирана сила в него. Стегнати трябва да са и пръстите, а основният удар се нанася с хълмистата част на дланта непосредствено след китката. Така можеш с един удар да счупиш ченето на противника, особено ако е неподготвен за него. Ако пък удариш по към ухото (и пръстите попаднат върху него), постигаш за момент точно това зашеметяване, поради силното пищене. Е, някои може с толкова и тъпанчето да ти пукнат, аз едва ли.

И изобщо в ръкопашен бой елементът на изненада от късите удари (с ръка или с крак) често е решаващ. Най-важно е да не даваш възможност на противника да се подготви за удара, който ще му нанесеш. Нанасяш ли от размах, подаряваш му време.

Зависи,Фанагория.Шамар със стегната китка със сигурнос тне мостига този ефект.Той си прилича на круше,само че с длан,има същата идея.

Когато се бие камшичен шамар,той не само се прави с цяло тяло и характерното за круше завъртане на таза и петата,но освен това тялото минава в обратна на удара посока с лека крачка - именно за да се избегне напрежението в китката.Избутването ще се получи "загатнато",тоест ще се извършва от инерцията на атакуващия.

Идеята е да се отпусне цялата ръка,всички стави от рамото до пръстите.Така ако възникне напрежение в някоя,ще се обере от логичното движение,породено от противодействащата сила.Ако се постигне отпускане,ръката ще е достатъчно тежка,за да повлече коя да е глава със себе си.А самата точка на съприкосновение приляга точно върху повърхността,която е ударена.Когато дланта се задържи главата поема цялата кинетична енергия и се получава зашеметяване.



Допълнение:
Ръката всъщност не стяга нито един мускул,освен рамото,което леко коригира траекторията.Цялата енергия за движение идва от усукването на гръбнака,тоест от опорната точка на гръдния кош и таза.

Ще пробвам...

Други интересни удари се постигат с формата на пръстите.

Бях си изработил силно пробивна форма,ръката е стисната в юмрук,а средният пръст е сгънат и издаден напред - първата фаланга(тази,която е най-близо до тялото на дланта) е изнесена малко напред от юмручния хват.По-късно разбрах,че в някое изкуство този хват бил наречен "овнешка глава".

При добре пласиран ъпъркът този хват на китката може да причини сериозни вътрешни кръвоизливи.Ако е пласиран чрез круше в бузата избиването на зъб е сигурно.А ако се насочи към двойната челюстна става и челюстния мускул точно пред ухото и под скулата,може да я счупи без проблем.Толкова широка употреба само от едно леко изнасяне на пръста напред.




Ударите по ключови места като чакрите също вършат много работа на улицата.Еди н бърз,рязък и стабилен удар с овча глава в слънчевия сплит или в областта на тимуса би парализирал(ако не и убил,трябва да се внимава с чакрите) и най-тежкия противник.Всъщност с тежките противници е по-лесно удар в чакрите,понеже са стабилни и поемат цялата енергия на удара,а не се повличат от него.

Е...няма спор.Играл съм срещу едно момче киокушин-кай.Тия хора са танкове,повече от половината им тренировка се провежда в каляване на тялото.Само че това,дето нямат удари в главата не е ,зещото може да убият някого,а защото е форма на уважение към противника(подчертавам,че не съм запознат).Това,че не се удрят в главата им е малък минус,понеже те всъщност не тренират това важно място за попадения.



Така е,Име.За сънната артерия и за врата има много да се говори.Ще се спра на най-силния удар с ръка - чуковият удар,но малко по-натам.
Тъй като съм почнал да говоря за захватите на китката,ще спомена и за друг - аз го наричам лопатка.След като дланта се изпъне цялата,пръстите се сгъват максимално към дланта.Палецът се прибира на не толкова сигурно,колкото удобно място.Защото важното при този захват е точността.

Лично аз го употребявам за попадения във врата - гръклян(прав удар),сънна артерия(круше) и очи(прав удар).Ударът с такъв захват прилича на удар с острие - при силно и тежко попадение във вратната област са възможни дори скъсвания на съставните му части,било то артерия или друго.
С очите си съм виждал как човек кърти мазилка от стена с такъв захват,тоест това положение на пръстите също се използва широко в бойните изкуства,но не зная названието му.


П.П.За очи също така е много успешка овчата глава.Тя се използва също и за ъпъркът в челюстта,в слюнчените жлези.

Тези захвати позволяват животински ефект - сваляне на противника с минимално удари и неговото парализиране чрез областта на врата.

Според Дао има и друг начин - да не обръщаш внимание на противника (използвам израза образно казано).Тоест да не го признаваш за противник,да се опиташ да тушираш излъчванията му към теб и ти да не изпращаш към него.Така няма психологическо напрежение,тоест ако противникът действа от агресия,той губи психологическия си двигател докато следващият Дао(в областта на бойното изкуство) засилва своя двигател - празнотата на съзнанието.Но това е също друга тема.

Спорт-Здраве, тези картинки може да са ти от полза, когато обясняваш различните удари със специфични позиции на пръстите.


А това е описанието и наименованията на различните позиции:
"„Естествен юмрук" (дзъйжа цюан) - 1, 8, 11, 12; „Син-И-длан" - 2, 27; длани „орлови нокти" (инджао) - 3, 7; „ноктите на крокодила" - 4, 24, 31; „двупръста копиевидна ръка" („два дракона се борят за перлата") - 20; „коварна кука" (дяо коу) или „маймунска кука" (хоу коу) - 6; „юмрук повалящ на земята" (гуан цюан) или „фениксово око" - 9, 14, 15, 17; „юмрук на финиковата костилка" (чжаке цюан) или „дяволска глава" - 10, 18; „меча лапа" - 16; „леопардова лапа" - 19; еднопръста „копиевидна ръка" - 21; форма на юмрука и ъгли при нанасяне на удара - 22; „мощна" или „свирепа длан" (бао джан) - 23; „тигрова длан" (ху син джан) - 25, 26; „длан на върбовия лист" (люече джан) - 28, 31; „пръсти-меч" (дзиен чжи) - 5, 33; лакет (джоу) - 29; възглавничка на стъпалото („тигров зъб") - 34; гръб и пръсти на стъпалото - 35; пета - 36, 37"

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

"Хималайски овен"

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)