Задкулисното настояще, историята на анонимен

П решава, както обикновено, да премълчи, защото и` беше ясно, че този спор няма никакъв смисъл и може само да породи излишно напрежение. П се замисли над това колко са различни "учениците" на Жоро от него самия, както и от нея и X. Жоро наистина знаеше какво прави за разлика от тях. Те бяха хора неумеещи да следват пътя си без Жоро, тотално зависими от него, напътствията му и неговата цел и това силно им личеше. Бяха такива по природа, за това и бяха попаднали така силно в неговите мрежи. Самите те не намираха никаква връзка с П и това си проличаваше доста често, но се мъчеха и в това да посрещнат очакванията, претенциите и наставленията на Жоро, който залагаше нещо на П (незнайно за никой какво) и желаеше неговите сподвижници да се постараят максимално да я приемат като част от групата. На всичко това също ще обърна внимание в следващ пост.

П се замисли за това, че тя самата не може да намери връзка с никой от присъстващите освен с X и Жоро, чийто цели тя винаги е чувствала, че се разминават с нейните, но по неведоми за нея причини, продължаваше да поддържа връзка с него през дългите години на тяхното познанство.
На П и` омръзна да мисли за тези неща, защото считаше, че няма смисъл да се настройва негативно, за това насочи мислите си към нещо друго, което и` беше любопитно.

Още от ученическите си години, една приятелка на П я беше научила да вижда хаотичните бели точици във въздушното пространство, както и вибрациите на енергията, които също и изглеждаха някак хаотични, но не толкова бързи. Тя си помисли, че можеби тук, на това енергийно място, тя би могла да види енергийните вибрации по-ясно и се опита. Белите точки се виждаха добре, както обикновено, но вибрациите се виждаха даже по-слабо от обичайното, от което на П и стана ясно, че явно е твърде изтощена. Унесът постепенно обхвана съзнанието и тялото и` и тя задряма. Сънува някакви неща, които после не запомни, стори и` се че е спала дълго време. X и другите се върнаха и тя се събуди. Вече се чустваше много по-отпочинала и свежа. X се опита да я заговори, но тя го помоли да не я разсейва. Сега, без дори да се напряга, сякаш вибрациите сами играеха своя вихрен танц пред очите и`. П се загледа все повече и повече и за пръв път видя една нова гледка. Не беше внушение, тя физически виждаше с очите си ясните вибрации, но те вече не бяха хаотични, а имаха определени траектории. Сякаш вибрациите представляваха нишки потоци, които се огъваха в привидно различни форми, следвайки един и същи ритъм, за да окончаят в една и съща форма. П започна да вижда формата, която вибрационните потоци образуват в постоянното си движение и тази форма съвсем ясно описваше нещо, което на П заприлича на лотус. Тя дълго се взира в "лотуса" и се почуди дали това има връзка с лотусите в хиндуизма. Беше се отнесла изцяло, когато Жоро каза, че е време да потеглят по обратния път към хижата, за да може групата да се прибере по светло.

П е човек, който не обича спорта и физическото натоварване. За нея извървяването на 10 километра на равен път отнема около 2-3 часа, ако не и повече. Тя обича да върви, но за нея е трудно и уморително да изкачва баири, тъй като не е спортна натура и няма този тренинг, а и зад гърба си има 7 години пушачески живот.

За нея бе много трудоемко, а и твърде непонятно, това че успя да извърви 15-20 километра планински път за 2 часа и половина в посоката на отиване. Е, вярно, че беше последната в групата и моралната подкрепа на X определено и` дойде в помощ, но нямаше друг избор освен да се справи с поставената цел. П често спираше, а сърцето и` често забиваше лудо и секваше дъха и`. Само X знае колко трудно и` бе да се справи с физическото си натоварване, защото сам имаше възможността да се увери колко неподготвена е тя, тъй като той е изключително добре запознат с двигателните функции и способности на тялото. Даже беше учуден, че не чу оплаквания от нея.

До тук добре, ами на връщане? Всички се запътиха с бодра крачка по обратния път към хижата. П обаче бе уморена и разсеяна, бавеше се и събираше мраморни камъчета по пътя, като вече и` бе все тая дали ще успеят да се върнат по светло или ще спи и мръзне в планината, защото не и` бе останала капка енергия.

На идване тя знаеше, че от нейното придвижване също зависи дали другите ще успеят да стигнат до мястото, защото Жоро бе казал, че ако групата се бави и времето напредне, то в един момент ще започнат да се връщат без да са посетили мястото. М бе изпуфтял грубо и негативно, тросвайки се, че в такъв случай идването му е щяло да бъде безсмислено, а Жоро го скастри, добавяйки, че и при такъв вариянт екскурзията пак щяла да има своя смисъл. Така, че П се чувстваше отговорна и за останалите, за това волята и` бе впрегната двойно повече на отиване. Но сега, тя вече не чувстваше отговорност за нищо, най-малко за себе си, тъй като бе физически изцедена, до степен, която изтощава и психиката. Тя направи опит да хване темпото на другите, но видя, че този път просто няма да се получи. Тук волята вече нямаше думата, защото П бе дала всичко от себе си на идване.

Жоро забеляза, че нещо не е наред и, че този път изоставането няма да бъде наваксано както на идване. Разтревожен се върна да провери какво става. X бе безсилен и обезсърчен, нямаше с какво да помогне на П освен с присъствието си и пасивно наблюдаваше завръщащият се Жоро. Жоро се доближи до П, загрижено попита какво става. Тя му отговори, че просто не може повече и този път Жоро разбра, че наистина е така. Тогава Жоро хвана лявата ръка на П и обхвана с пръсти месестата част, от която тръгва палеца. В нея той забоде своя палец, прошепвайки със спокоен и монотонен глас на П да се отпусне, да си мисли положителни неща и тн. Постояха така известно време, а X ги изостави и потегли към останалите. П не чувстваше абсолютно нищо, просто се бе отпуснала и погледа и` шареше около близките и далечни хълмове и склонове чийто край не се виждаше.

По принцип Жоро е преминал обучение за масажист-рехабилитатор при един от най-добрите френски масажисти (по думи на Жоро). Даже беше споделил, че френския масажист не искал Жоро да си отива, защото бил най-добрия му ученик. Жоро бе казал подсмихвайки се, че онзи си мислел, че Жоро е научил перфектно всички точки и техники, а Жоро всъщност умеел да масажира перфектно, защото Виждал енергийните точки и потоци в тялото и просто Знаел къде какво трябва да пипне. Жоро също така е споделял, че притежава това знание и спрямо растенията. Без да е билкар и да познава растенията, той просто вижда енергийното им тяло и цвета му и по това се ориентира кое растение за какво служи и в какво е полезно. По този начин бил лекувал много хора препоръчвайки им определени растения и определени рецепти за специфични болести без да е билкар и без изобщо някога да е изучавал растенията по традиционен начин. Жоро също така е казвал, че това е нещо, което и всички останали от групата могат да постигнат, ако се научат да работят с енергията и да я "виждат" като него. Това щяло да бъде полезно, когато настъпят тежки времена.

Та Жоро отмести пръстите си от ръката на П и я посъветва да стъпва с предната част на ходилото и пръстите, а не с петата, когато може. Посъветва я също така да стисне ръцете си в юмруци, като прибере палците вътре и ги обгърне с другите пръсти. Той така ходеше. Също така я посъветва да си представи, че стъпва в облаци, а не в земята и че се рее в пространството в пълна безтегловност. П прие да последва съвета му. От този момент нататък П не почувства повече умора и се изпълни с повече енергия отколкото имаше на идване. Тя пое бодро по обратния път без да знае дали реално е постъпила енергия в нея или сама автосугестията е свършила работата, но в един момент се оказа така, че X, който бе атлетичния, вървеше по петите и` задъхан, с болки, полагайки усилия, за да я настигне. Обратния път бе извървян за по-малко от 2 часа и половина за огромното учудване на П и X, до момента, в който не се стъмни и придвижването стана изключително трудно по тези тесни пътеки, но до хижата не бе останало много.

Вечерта Жоро извади опаковка аспирин и всички си взеха по една таблетка без X, който бе отишъл до банята. П е свикнала да пие аспирин след натоварване, но това не и` спестява изцяло мускулната треска на другия ден, а при такова неимоверно натоварване, което за пръв път и` се случва в живота, тя очаква, че аспирина няма да окаже и капка влияние върху тежката мускулна треска, която и предстои да преживее. За най-голямо нейно учудване, на другия ден П не изпитваше никакви мускулни трески, а X изпитваше силни болки и се чувстваше твърде изтощен физически, което си остана загадка и за двамата.

Вечерта след похода всички се прибират по стаите си. М, П и X са в една стая. X отива да се къпе, а М и П остават насаме.

М и П за пръв път завързват искрен разговор. Това е втория път, в който двамата се срещат, но до този момент общуването помежду им не се получава. Останали насаме за пръв път, сякаш М сваля една принудена маска, която се чувства задължен да носи. Може би просто бремето на жоровите очаквания си е казвало думата. М за пръв път осъществява непринуден контакт с П и без да се усети попада в един личен разговор, който до някъде го разголва. В този момент сякаш М забравя отчуждението и подема темата за себе си и за изминалия ден.

М споделя интересни неща за себе си. Той е бил националист, който е имал труден живот. Намерил си е малка на възраст приятелка, за която да се грижи, която също има тежък живот. Може би това ще се окаже единствения човек, който все още крепи връзката и допира на М с нашето "измерение и настояще". М споделя, за голяма почуда на П, че преди да срещне Жоро, абсолютно никога не се е интересувал от мистика, езотерика, окултизъм, магии, мистерии и въобще това, което някой вероятно погрешно би обобщил като път към "духовното". М даже подчертава, че никога не е знаел и подозирал дори за съществуването на "такива неща", както ги нарекъл. Това силно изненадва и впечатлява П. А днес М е въодушевен и запален практикуващ и учещ се "магьосник". (Жоро не обича да нарича работата с енергията "магия", той я нарича "Науката". Независимо от това, понякога той нарича себе си и учениците си Магьосници).

П е озадачена от това как Жоро е избрал именно М, по кои признаци? Да, П знае, че българите носят в себе си заложби, но тези, които имат по-силна връзка с духовното обикновено го осъзнават по някое време в ранния си живот, ако не и от както се помнят, а М споделяше, че дори никога през ум не му е минавало, че може да има и нещо друго освен материялния свят, който виждаме. А вижте го днес - каква метаморфоза! Сега той каточели направо си вярваше, че е богоизбран магьосник. Това момче определено беше доста объркано. П си даде сметка, че щом Жоро е единствения източник на знание за М, а и щом М сам никога не е намирал пътя към нищо духовно и извън материялно, то М е тотално зависим от Жоро. Най-интересен е факта, че Жоро се старае да внушава на М, че самия Жоро е зависим от М и М действително го вярва, живеейки със самосъзнанието, че е отговорен за живота на Жоро. Жоро му бил казвал, че М му трябва, за да го пази!?! И съответно Жоро обучава М по такъв начин, че М да има такива възможности. М определено е абсолютен инструмент в ръцете на Жоро, който Жоро моделира по начин най-угоден нему. Можеби за това го е избрал именно такъв какъвто е бил. Не е за подценяване факта, че М е бил запален националист, който даже е поемал самоиницятивни действия на съпротива - бил запалил джамията в града си и др. неща, котио той не е споделял лично с П, но е споделял с X и с общ приятел на X и П. Те могат да добавят за М своите впечатления и информацията, с която разполагат.

Факт е, че М днес не е националист. Той е приел изцяло позицията на Жоро, за която ще разкажем по-натам.

М сподели на П, също така, че когато отишли на мястото, М не могъл да усети и види нищо "особенно". Самият той не беше много сигурен дали видението, което извикал в последствие е било действително или просто плод на въображение. Той също така сподели смута си от французойката и нейното видение за него. Сякаш сам се бе учудил, че тя го вижда, сякаш не бе сигурен дали изобщо в този момент е работел с енергията.

П не бе виждала М, когато общия приятел на X и П се запознал с него, но в последствие сравнили впечатленията и се оказало, че М се е променил коренно в рамките на половин година, в резултат на работата си с Жоро.
М е грохнал, прегърбен, с присвити крака и странна походка, натежало тяло, изпъкнал корем. Интересно е, че М има много силен, грозен и странен тик на носа, който караше П да асоциира М с бобър. Общия приятел обаче в последствие бе споменал, че никога не е виждал тикове по лицето на М, че той е бил здраво, изправено и силно момче, положително и лъчезарно. А сега той е изнервен, някак самонадеян, егоцентричен и тотално различен човек, който изобщо не е в добра физическа кондиция (сякаш от него лъха някакъв неясен недъг). Просто нещо много странно се бе случило с това момче. X пък бе намерил връзка с М и бе видял в него добрия човек.

М сподели също, че е изпробвал телепатия с приятелката си, която той нарича "Котката" (?!?!). Та, визуализирал той някакви неща, изпращал ги на Котката, а тя после предавала с точност видението. Та стана ясно, че самия М (20 и няколко г.) е започнал да обучава едно 15 годишно дете в техниките, които Жоро му преподава. Интересно обаче, че Котката и Жоро не се харесват, а самата Котка е единствения човек, който може да укаже някакво влияние върху М извън Жоро. В последствие ще стане ясно, че Жоро има редовната практика да се опитва да раздели избраниците му от близките им, които могат да им укажат влияние извън жоровото.

П оцени откровеноста на М. Хареса и', че в крайна сметка успя да види човека в него и да се свърже с него. Те си говореха вече без принуда, без напрежение, без задължение; X се появи, разговора продължи, но не за дълго, защото П и X не си говореха, а и бяха много уморени. Самия М беше преизпълнен с енергия и не можеше да заспи - искаше да говори, говори, говори. Накрая П му каза, че не знае от къде черпи завидната си енергия, но тя самата вече е полу-заспала и не го слуша повече. Така разговора приключи. Не след дълго X излезна от стаята, за да прекара нощта навън, а П отпътува към света на сънищата (в частност кошмарите).

Кавгата между П и X прави впечатление на Жоро. Незначителния разговор между двамата отнасящ се до боба и хляба поражда силни последствия. И двамата реагират силно и емоционално. П не проговаря повече на X - на другия ден за нея X не съществува и е подложен на пълно игнориране. От своя страна X реагира тежко отчуждавайки се от всички и всичко, затваряйки се в себе си и изпадайки във видима меланхолия и тъга.

На сутринта Жоро наблюдава ситуацията. Интересува се дали П е добре, все пак и' се води приятел от години, а X вижда за втори път. За нея това е нормално и не отчита като особенност неща, които ще и' направят впечатление при по-късна преоценка.
Жоро пита - как спа? А тя му отговаря, че е имала кошмари и е спала зле. Той видимо се учудва и замисля, но тя не желае да сподели повече.

Всички се запътват към лифта, но Жоро решава да се отбият на някоя поляна преди да слезнат с лифта, за да поговорят и да обсъдят случилото се предния ден.

Денят е горещ и групата се отклонява от пътя търсейки сенчесто място под някое голямо дърво. Не след дълго избират една хубава поляна. Всички сядат около Жоро. X сяда по-отделно и в близост до М, безмълвен и унил, с лице към Жоро и П, която е седнала от дясната страна на Жоро.

Жоро прави кратко обобщение на предния ден. Отново се обсъжда светът, строежа на крепостта и това, което някои са видяли отдолу. Жоро започва да пита всеки по ред с какво впечатление е от предния ден, какво е видял и почувствал и как оценява случилото се. М изведнъж сподели цяла серия от видения и усещания, които получил, с такава сигурност, сякаш никога не се е съмнявал в себе си. Даже сподели и сумати нови неща, които уж видял предния ден. П направо го зяпна. Сякаш бе говорила с някой друг предната вечер, а днешния М и окото не му мигна от всичко, което изреди с безрезервна сигурност. П се стъписа. Помисли си, че това, което М прави в момента може да е само плод на изключително самовнушение или голямо лицемерие и преструване. На П и' направи впечатление, че каточели не им съвпадаха изцяло виденията на тримата - М, французойката и жената на Жоро.

Французойката пък беше направо фрапираща. Като дойде нейния ред, тя сподели, че никога не е виждала такова невероятно място, че се чувствала у дома си на мястото, че била изпълнена с неимоверно щастие, като била там, и че сега била изпълнена с тъга и съжаление, че си тръгвала. На П француцойката и' звучеше като дете, което са го водили в лунапарка. Тя каза още някакви неща, които П не запомни, но ако пропускам някоя подробност, то нека Спорт-Здраве ме допълни в разказа.

Дойде ред на П. Тя почети нищо не каза, освен, че мястото е било хубаво, и че е доволна, че се е справила с трудностите около похода, което за нея не беше никак малко. X пък едвам промърмори нещо. Него го бяха впечатлили по-скоро природните дадености на мястото, растителността, камъните с ръждата и странните "скариди". Беше също така доволен, че е бил на екскурзия с крайна цел, което е било нещо, което отдавна искал да преживее. Общо взето X и П единствени не оцениха "мистиката" на мястото така силно, както останалите.

Идва ред на жената на Жоро. На нея Жоро разчита най-много, както и на достоверността на видяното. Тя споделя, че е видяла две горски енергийни същества да се присъединяват към групата и да ги съпровождат по време на пътя през гората, били пазители на гората и искали да предпазят и групата. Те били помогнали на групата да минат безопасно, според жената на Жоро, тя така ги била почувствала. Съществата нямали определена форма, просто били светещи и енергийни. Действително похода преминал без произшествия, а Жоро беше казал, че местния хижар (или някой планинар) му бил казал, че по тея пътеки не преминавали много хора, защото все започвало да ги вали и да ги удря градушка. Така се било случило и на Жоро и жена му предния път. Той беше споделил, че било много тежко под градушката и че не бил с подходящи обувки, та целите му крака били в много рани и като цяло намирането на мястото се усъществило с голяма мъка за него.
Жената на Жоро също така сподели, че се е опитала да сравни същностите на хората от групата с тези на подземните хора, дето видяла, за да види дали това са били те в предишен живот. Сравнявала аурите с излъчването на ония от долу, но не намерила съвпадение.
Жоро добави, че тепърва щели да открият предишните тела и същности на присъстващите хора от групата някъде под земите на България.


Последен Жоро взе да обяснява с какви впечатления е останал.
Ясно е, че той не сподели всичко, което мислеше, но каза някои неща. Като за начало беше доволен за дето са се събрали всички и са се сработили. Искал да види как групата работи заедно и дали се справя. Искал също така групата да се научи да преминава през трудности, защото това е само капчица от това, пред което трябва да се изправят всички в бъдеще. Беше доволен, че всеки е останал с някакво впечатление. Беше направо въодушевен.
После подкани ако някой има въпроси да ги зададе. П зададе въпроса за нещо, кеото М и' беше споменал вечерта, но не и' беше станало ясно. Нещо за радияцията, която удряла земята. Жоро заприказва, за това, че преди време света бил разделен на различни пространства, сякаш бил разделен на различни измерения, на различни части. Сега земята се "зглобява" отново и световете се преплитат, за това все повече същества останали в другите измерения ще се появяват в нашето. Този процес удрял земята с радияция все повече и България ще има нужда от защитния купол от Енергия, който групата трябвало да помогне да бъде активиран, като намери различните енергийни точки разположени по българската земя за тази цел. Oт "триенето" на "световете" се получавало облъчването на земята, защото върху нея попадала много енергия на неподредения хаос. А пък самия Жоро работел с енергията (или силата) на подредения хаос и от нея разбирал. Според него нашия свят е изграден от подреден хаос. Той също така сподели, че светът много ще се промени, природата също, та и хората от групата трябвало да се подготвят - в рамките на 10 години трябва да бъдат готови за промяната. Жоро също сподели, че не останало много време, че трябвало да се забързат.

В лична среща малко преди екскурзията, Жоро бе споделил с П, че една нощ той и жена му чули някакво същество от друг свят (измерение), което се разхожда по улиците до блока им (понеже спяли на отворен прозорец). Жоро спял в едната стая, а в другата жена му с бебето. Жоро чул странния звук и разпознал, че не е от нашия свят. В този момент дотичала при него жена му и му казала, че чула нещо неземно отвън и изпаднала в ужас. Било страшно. Жоро бе казал на П, че такива срещи ще стават все по-чести и по-лични и те трябва да се подготвят.
Във връзка с това, в по-късен етап от историята Жоро ще спомене на X, че иска да си направи ковачница, за да може да кове специялни мечове, които да зарежда с определена енергия, за да може да се изправят хората от групата срещу съществата, които ще се появят и ще нападнат този свят.

Самият Жоро добре виждал "дупките", както ги нарича (отвори между пространствата), които се отваряли в големите градове. Такава дупка имало в повечето столици в Европа и Жоро е споделял с П, че е виждал много гадории да излизат от тия дупки, за това било толкова тежко в големите градове...

След като се обсъждат някои принципни обстоятелства, групата потегля към лифта.

П наблюдава незабелязано X и си мисли, че отчуждението му е точно това, което му се полага, след като насочи насъбраната агресия от предния ден към нея без да го е провокирала по какъвто и да е начин.
В един момент обаче, отчуждението на X започва да притеснява П до известна степен, защото то вече не прилича на обикновено огорчение, а на нещо съвсем различно. На П и' се струва адски ненормално това, че X изобщо не прави и опит да я заговори, да се извини или въобще да осъществи какъвто и да е контакт. Той всъщност не осъществява контакт с никой. Двамата сядат заедно на лифта и това, кеото трябваше по същество да представлява напрежение, в един момент се оказа пълно отсъствие. Да, X изглеждаше сякаш изобщо не присъства на всичко случващо се около него... П реши да остави нещата така.

Потеглиха към Сопот, там спряха,за да обядват, след което потеглиха към Пловдив. На отиване към Сопот жегата беше същата, но П и X я понесоха без проблем. А този път и двамата започнаха да се чустват много зле. Прозореца на X, който беше седнал отпред, беше отворен и вятъра духаше право в лицето му. Течението достигаше и до П, кяото беше седнала отзад в средата. В един момент обаче X сякаш заспа. Главата му падна с цялата си тежест на гърдите му и започна буквално да се лашка на ляво и на дясно по много груб и странен начин. П си помисли, че той е заспал, тъй като не беше отпочинал през нощта, но гледката беше фрапираща. Тя се почуди как може някой да спи така, сякаш врата му е счупен. Ако прозореца му не беше отворен, X сигурно щеше да си разбие главата в стъклото. Това сякаш не направи впечатление на никой освен на П, но тя не се сети, че той може да е припаднал. Силно и' се прииска да го попита добре ли е,но реши да не го буди. Самата тя бе започнала да се чувства твърде зле.

В един момент П започна да губи силите си и да усеща тежестта в главата си. Догади и' се. Всички в колата заспаха освен нея и Жоро,но тя не искаше да губи съзнанието си и реши да устиска до Пловдив безмълвно. Най-накрая колата спря в близост до гарата. Всички слезнаха, а П бе последна. Със слизането от колата, тя се олюля, краката и' се подкосиха и се хвана за колата, предупреждавайки останалите, че чувства, че ще припадне. Жоро и М имаха готовността да и' помогнат и я оставиха да си поеме въздух. X пък изглеждаше сякаш не знае къде се намира точно в този момент и определено не реагираше адекватно на нищо. П имаше силно сърцебиене, беше задъхана, повръщаше и' се, а главата и' бучеше. Все пак някак успя да задържи съзнанието си отново. И двамата с X искаха колкото се може по-скоро да се запътват към гарата и да се приберат по домовете си, за това тя се помъчи да се мобилизира и да се вземе в ръце.
Сбогуваха се с другите и потеглиха.
Като стигнаха до гарата и завериха билетите си, П отново се почувства много зле. X заспа, а тя отиде да потърси тоалетна, където да намокри лицето и главата си. Цялото това завръщане се бе превърнало в някакво мъчение и за двамата, а когато X избухна и се разкрещя на някакви хорица във влака, П се стъписа, защото такъв не го беше виждала до тоя момент и до известна степен и' стана неудобно от него.

И двамата се прибраха по домовете си без да си кажат и дума освен едно сухо - чао.


От тук нататък започва най-особенната част от историята.

И така...Х и П се връщат в София.Поели на необичаен поход,с необичайни хора.Преминали през необичайни обстоятелства,чието тълкуване може да е за добро или зло...,Х не е в състояние да тълкува нищо.
Извършва обичайни хигиенни процедури,подрежда багажа и жилището си и ляга да спи.Една нощ не му е достатъчна,Х прекарва цялото следващо денонощие в сън.

Х сънува необичайни неща.Събужда се отвреме-навреме,обвзет от различни чувства и насторения.П може би му е обидена,Х вече не го е грижа за това и въпреки ситуацията общува с нея.Когато се събужда,той й праща смс-и,в които разказва накратко сънищата си.След това заспива и продължава сънното си пътешествие.

На следващия ден Х се чувства по-добре - може да се побере в себе си,чувства,че Дълбочината отново присъства около него.В следствие на понякога насилственото,а понякога спонтанното общуване Х и П се сдобряват.Докато случката остава назад във времето,нещата изглежда се нормализират и животът тече постарому.

Х и П напълно възстановяват взаимоотношенията си и с нетърпение чакат уговорената екскурзия до Кръстова гора.Х и М(приятелят на жоро) общуват по чат-програмата Skype и се опознават повече.
Скоро след екскурзията М споделя на Х,че около тях с Жоро започанли да стават неприятни събития.М разказва,как той самият визуализирал черен обръч...нещо като видение.Това според М бил "обръч от нещастия".М го хванал в мислите си,напрегнал се и го счупил.На Х не му става съвсем ясно за какво става дума.
М е добър човек,ентусиаст,веселяк...радва се на живота.Х разбира,че М и Жоро имат много общо в ежедневието си - свирят заедно,имат допирни точки в работата си и в забавленията си.Освен в едно - М обича да пие заедно с пирятелите си и понякога да прекалява.Х забелязва,че името на Жоро никога не е споменавано в това занимание.
М пее добре(той е вокалиста в групата,в която и Жоро участва),учи се да свири много бързо,рисува отлично.М праща на Х папка с файлове,сред които картинки на своите видения,нарисувани на програмата пейнт,звукови файлове на някои от песните им,както и текстови файлове с импровизации на М.
М си пада особен вид писател.Обича да разказва случките си или мислите си в приповдигната форма на текстов файл,който след това си запазва.Това се оказва неочакавно и донякъде изненада за Х - той самият се е опитвал да записва някои неща,да разсъждава на клавиатурата.С тази разлика,че после трие всичко,което е написал.Х и М откриват много общи помежду си неща.

Понякога в чатовете се намесва и Жоро,който рядко е на линия.Той пордължава да говори на Х,колко се радвали те с М,че го открили и че се срещнали.Как нито П,нито те,нито Х,нито който и да е от групата,е истинско човещко същество.Всеки е нещо друго,нещо повече,нещо по-особено,нещо,от което нещо зависи. Нещо,което оказва влияние на нещата...а не жалък човек.
Всички,освен французойката.Х гледа на тези твърдения като възможни,П гледа скептично.

И Х и П чакат скоро да се обади Жоро и групата да посети Кръстова гора - това е отдавнашно желание на П,която познава Жоро много преди да го запознае с Х. Предполагат,че първо ще отидат замалко на гости на Жоро и групата в Хсаково.

Обаждането не закъснява много.Но Х и П са озадачени,от неочакваното предложение на Жоро.

Ако ще изопачаваш историята, тогава без мен!
На X му било все тая дали ще се здобрят и общуването било насилствено? Да, насилствено и настоятелно от страна на X, който прати сумати сърцераздирателни смс-и, на които П първоначално не отговаряше въобще, като "Това, което правиш боли повече от нужното!" A сега разправяш, че му било все тая. Добре, щом това те кара да се чувстваш по-добре продължавай така. Но аз няма да си губя времето да разказвам измислени неща!

Под "насилствено" исках да кажа,че общуването между Х и П не върви,когато са скарани.Но тъкмо общуването е това,което сдобрява скараните.Ако общуването се прекрати и не се направи никакъв опит,страните може и да останат скарани завинаги.Това имах предвид под "насилствено"...тоест "нарочно",с цел оправяне на взаимоотношенията,когато едната от страните все пак не желае общуване.Нищо не съм изопачил.

Х вдига телефона,Жоро се обажда.Х е поканен да остане два дни в Хасково на гости.Въпреки,че не е очаквал точно това...
-Може би П също би искала да дойде.
-(кратко мълчание)Ами...да,аз ще й се обадя.Тя имаше някакъв приятел там,може да остане при него...При мен не може да се спи,а при М има само едно легло.
-Обади й се,сигурен съм,че ще иска да дойде.

Нещо не е наред.Х има силна интуиция и често действа от нейно име,когато не я осъзнава.Не му се ходи без П.Но в крайна сметка,той отдавна е чакал обаждането на Жоро с нетърпание.Това,че нещата не са точно така,както си ги е представял,не значи,че трябва да се чувства измамен.Това вече са самовнушения...
Х споделя с П.Тя е не по-малко озадачена и в мислите й се случва нещо,чиято природа Х не може да определи.П изглежда смутена на Х ,после сякаш малко отдръпната.
П предполага,че Жоро иска независим контакт с Х,в случай,че Х и П разминат интересите си.
-Не ми се ходи без теб.
-Ясно ми е какво иска Жоро.Той щеше да ми се обади иначе.По-добре да не идвам,няма да се поставям в позицията на натрапник.
-Голяма работа.Искам да отидем заедно.Не може ли да си вземем някоя стая като нямат легла? Да не спим по къщите им?
-Да,и през цялото време ситуацията да е куца.Щом не съм искана,ясно.Само че Жоро ще се сети,че ще ми кажеш.Знае,че ще се обидя,не зная защо го прави по този начин.
-И все пак си мисля,че трябва да отидем заедно.

Х не иска да настоява повече.Нека ооо разкаже за наблюденията на П върху вътрешно-груповите отношения.
Ситуацията и отношението на Жоро са достатъчно обидни и работата е ясна.Х ще пътува сам.
По-късно ще стане ясно,че П е почувствала същото неравновесие като Х.Двамата си дават сметка,че това не са били самовнушения.

Х обича да наблюдава обстоятелствата.Подредбата им му се струва интересна и обича да ги вкарва в схеми.Понякога си измисля и се заблуждава,а понякога събитията сякаш имат скрит план на действие.

Странно.Този път не става така.Х заминава в ден,в който отменя други ангажименти и излизания.Пътят не върви гладко,Х не хваща първия автобус.

Странно.Обстоятелствата пречеха с всичка сила на Х и преди да отиде на похода из Балкана.Дори се наложи да изпроси пари от близки и да пропусне изпит.

Въпреки интуицията,въпреки обстоятелствата,въпреки емоциите,Х тръгва на път.

"Толкова боли, че няма начин да го забравя повече и да направя същата грешка отново. Моля те, прости ми!"

Явно има начин, защото на X явно му е твърде къса паметта!

--------------------


А Жоро се обажда на X в началото на седмицата - два три дена преди X да реши да замине.

П не и' харесва тая история. Струва и' се странно. Жоро казва на X, че го викал, защото французойката искала да говори с него, а Жоро държи на французойката. Тя го е съпътствала в годините на разследванията му из Франция и я е обучил добре, според неговите собствени думи. На П и' се струва ненормално, след като Жоро я познава от 6 години, а X го познава от две срещи, Жоро да привика X без нея, защото беше от ясно по-ясно, че тя е нежелано присъствие.

П обаче има лошо чувство за тая ситуация и в момента, в който разбира, интуйцията и' казва "Не го пускай да отиде", ала разума и морала и' казват "Не можеш да решаваш вместо него и да се месиш в изборите му".

Минават два-три дена и точно срядата преди да замине X, П го пита: "Купи ли си билет?"
Той отвръща, че да. Тя го пита - "Значи си сигурен, че искаш да отидеш 100%?" Той и' отвръща непоколебимо и с ентусиязъм "Да!". Опитва се още веднъж-дваж да я убеди да отиде и тя, но П отказва. В този момент на П и' се сви стомаха, но прехапа устни и си каза, че няма никакво право да му се меси - за втори път. Тя знаеше, че стига само да го помоли и той няма да отиде, но не искаше да налага своята воля върху неговата. X пък от друга страна сподели, че чувствал неравновесие, а П му каза да не си внушава. Тя си каза същото. Не и' се искаше тази прословута "интуйция" да се окаже просто ревност, за това реши да стои настрана.

Точно в тоя момент Жоро се обажда на П. Пита я гузен и смотан "Как си?"
Тя се прави на ударена и му казва, че е ок, че всичко е наред. Жоро я пита "Какво стана, ще итдваш ли с X?"
П: Не, няма да идвам с него.
Жоро: Защо?
П: Не искам, пък и сега в последния момент няма време за организация.
Жоро: Нали знаеш, че си винаги добре дошла?
П: Да, знам.

След като разговора приключи, П се обърна към X и му каза с ирония "Защо ли се обажда на мен чак сега - вечерта преди да пътуваш, за да ме пита дали искам да дойда? За да си измие ръцете. Знае, че няма да дойда, защото съм горда и не съм поканена, а пък време не остана да купувам билет и точно сега се обажда, за да провери какви са настроенията и уж да ме покани."

На другия ден X замина, а на П и' застана буца в гърлото.

С тази реплика исках да кажа,че Х решава да общува с П и да сподели мислите си независимо от ситуацията.