Задкулисното настояще, историята на анонимен

Потеглят на път.Маркировката по пътеката то хижа Добрила е червена и синя,после се поема пътеката синьо и зелено,после пътеката зелено.

Впечатление на Х продължава да прави факта,че Жоро избързва значително.Бърза сякаш е гонен.Останалите от групата също му правят забележка,че всички трябва да се движат заедно.С напредъка на времето останалите се стараят да се придържат към нечовешкото темпо на Георги,докато Х и неговият приятел се отделят значително,изостават и вървят заедно.

Жоро се оправдава с времето,с напредналия час,с това,че е изгубено много от графика с неочакваното отклонение от магистралата,преди да се достигне Сопот.В последствие Х ще си даде сметка,че Жоро не обича природата.Не обича животните,растанията,не обича да е на открито.Сякаш Жоро бърза да си свърши работата и да се върне в хижата.Но Х все още не осъзнава ситуацията,както анти666 отбеляза,Х не разполага с нито капка критичност.

Пътеката е тясна,двете стъпала едва-едва успяват да стъпят едно до друго.Също така е и дълбока,Х заключава,че е правена предимно от добитък,и в последствие се отказва прав.
Тръгвайки от хижата се наблюдава смята на полеви(с наклон разбира се) и горист терен,иглолистна растителност.Пътят е много - общо достига вероятно около 20км в едната посока.Читателят знае как изглежда Великият Балкан - набразден по краищата си с дълбоки пропасти и дерета.Тръгвайки от хижата се заобикаля едно дере с ниско-растителен терен,заобикаля се едно дере в горист терен,после още едно дере с ниска растителност.

Х и неговият приятел са малко изненадани - приятелят на Жоро се е отцепил от групата и е изостанал.Започва да върви с тях и Х намира диалог с него и обща приказка.
Приятелят на Х по-късно ще сподели с него,че на Жоро явно не му харесва Х и приятелят му да са сами.Най-вероятно това е причината да изпрати приятеля си да стои при тях.Това не е направило впечатление на Х,но намира голяма доза логика,защото той наблюдава поведението на Жоро и постепенно се запознава с характера му.

Тримата настигат групата,която ги изчаква.И това не е без причина - достигнали са стадо крави,охранявано от три български овчарски кучета.И тук групата се сблъсква с доза адреналин.

Да... И все пак, има нещо положително в всичко това. Х е оцелял (и духовно, и ментално), и освен това е изследвал ситуацията отвътре, макар и със задна дата. Значи въпреки психо-вмешателството той е запазил (или си е възвърнал) способностите си и същността си, каквото и да му е струвало. Това, което не го е убило, го е направило по-силен.

Кучетата просто пазят стадото,мисли си Х,и е така.Тлъстите овчарки лаят интензивно,а групата трябва да мине през стадото,запречило пътеката.

Всички са съгласни,че Х трябва да върви отпред,и Х тръгва.Кравите са внимателни и сторват път на редичката от хора,докато овчарките не спират да ги лаят,подредени в успоредна на тях редица.Започват да се приближават,но Х обожава кучета и знае как да се държи с тях...продължава бавно,но уверено напред.
Георги върви зад приятеля на Х.Една овчарка,без да спира да лае с тежкия си и дълбок глас,се приближава на критично разстояние.Приятелят на Х не се страхува за себе си,той споделя същата любов към животните като Х,но се опасява,че Жоро ще бъде наранен - той силно се бои от кучета.Приятелят на Х го вика назад и Х сатва жив щит между Жоро и овчарката,след това продължава да върви последен.

Овчарските кучета продължават да лаят дълго,след като групата се отдалечава от стадото.Х забелязва,че приятелят на Георги хвърля настрани едър камък,който до сега е държал в ръката си.

Групата продължава да върви дълго по тясната и дълбока пътека,заобиколена от все повече скали и все по-ниска растителност.

-Ще си напълним бутилките като стигнем мястото.Ще отидем до един извор с много силно-заредена вода,има лечебни свойства.

Странно,мисли си Х.Преди броени минути,още преди групата да стигне стадото крави,Х,приятелят му и пирятелят на Жоро вървяха заедно.Те спряха замалко на едно малко поточе,за да се освежат,но Х не обърна много внимание на случилото се там.Чак когато Георги започва да разказва за лечебния поток,Х се замисля за случилото се преди малко...

* * *

Тримата чуха шума на вода и потърсиха откъде идва.Намериха малко поточе(а най-вероятно рекичка?) и спаряха да се освежат.Измиха лицата си,пиха,напълниха бутилките си и седнаха,кой на камък,кой на дънер,да си починат.Но Х се задържа при поточето,нещо странно имаше във водата.Той се загледа в нея и не можа да откъсне очи от красотата й.Клекна и без да осъзнава какво прави,започна да рови из малките камъчета на поточето,сякаш търси нещо.Пирятелят на Х го загледа,ситуацията му се стори странна и попита Х какво прави.Х се поогледа и вдигна поглед от поточето.Първото нещо,което дойде на ума му беше "Търся опал".Като се замисли,наистина търсеше опал...и нищо чудно - той се интересува от минерали.

* * *

...Водата тук е странна,така е.Х е забравил за карйната дестинация и се е концентрирал в пътуването,но сега отново е нетърпелив да стигне крайната цел.

повторен поуст

Пътят е толкова дълъг,че за Х времето тече все по-бавно и по-бавно.Струва му се,че откакто се раздели със стадото крави,е минало изключително много време в поход.Вече няма гори,когато Х поглежда нагоре и малко надалече,може да види някакъв връх,но не знае кой е той.Предполага,че е връх Левски.

Жоро вече може да посочи къде е първото място,вижда се на отсрещната страна,след като се заобиколи дерето.Междувременно той беше споменал на Х,че на това място е имало крепост.Толкова стара,че само Земята може би я помни.



Групата стига мястото и сяда да си почине.Мястото лесно се познава,но за жалост Х не разбира от растения.Стотици екземпляри от един вид растение са осеяли планинската повърхност.Сякаш протегнати ръце към небето,това растение напълно е обсипало наклона.
Растението прилича на изправена нагоре царевица - дебело месесто стъбло,с жълти цветове,протегнато към небето и положено в листно гнездо.Човек с по-голяма фантазия би си представил,че изпод земята някой е пуснал стрелите си към Горния свят и те са се забили в почвата,подавайки от другата страна жълтите си остриета.

Х внимателно разглежда терена: множество дълбоки и доста едри,в сравнение с човека,бразди изрисуват планината с отвесни линии,водещи надолу.В скалите също има следи от течаща вода - резултат от хиляди,милиони зимни сезони.Теренът е доста наклонен,пътечката се вие,издадена и равна,като стъпало от оризова плантация.Х се заглежда нагоре по големия склон - множество такива релефи,сякаш човек може да преброи успоредните ребра на Балкана,сякаш широки и дълги стълби,опасващи целия видим терен,зарити от пръстта и от времето.Х заключава,че това е резултат от тежината и влагата на снежните наслоявания.

Групата седи на хълм,от който се подава върха на тъмна на цвят скала.Тъмно сив към черен цвят,покрит с тъмнооранжев гъст мъх,на места изгорял от силното слънце и превърнал се в твърд черен налеп.Х хваща един интересен за него къс от скалата.Сякаш изцапан с кафе...но това не е кафе,а ръжда.Когато Х го взима в ръцете си,вижда,че това не е изцапано,а жилка.Ръждив камък.
Х хвърля камъка и със своето падане той разкрива дълбоката кухина на хълма,на който групата си почива.Притъпен тътен,смесен с едва забележима металическа нотка,каквато може да се чуе,когато камъче пада между Морените на Златните мостове(пл.Витоша).Този звук,смесен с трептения по ситната пръст,говорят на Х,че хълмът е в по-голямата си част просто балон.

Жоро вече се усмихва доволно.Но това не е мястото,което търси групата,затова всички стават и отново продължават напред.

Прекрасна история пич, продължавай това е едно от нещата които ти се отдават. Най-честно ти казвам развивай този талант, може да ти е от полза и то много.

Хареса ми историята изключително много заради начина и стила.

Ето едно положително мнение от мен в този форум.

След кратко вървене групата достига още един хълм.

Предишният се вижда ясно,а този му е почти идентичен - теренът е осеян със същото растение,отново има късове скала със същите външни характеристики. гледката оттук е много впечатляваща - двете възвишения,които закриваха видимостта от предишния хълм,сега са раздалечени и в промеждутъка между двете се разкрива огромната равнина на Горнотракийската низина.Малко трудно,но все пак ясно,се виждат Рила и Родопа като бледи сини силуети на хоризонта.

Ето какво вижда Х от въпросното място:
гледка

Тук групата се разделя - Георги,приятеля му и Х отиват да намерят извора с енергийно заредената вода,за която Жоро спомена по-рано.Приятелят на Х,французойката и жената на Жоро остават на хълма(крайната дестинация).

Тук призовавам приятеля на Х,който следи темата,да разкаже случилото се по време на престоя си на това място.Призовавам го също така да допълни разказваната през очите на Х история с неща,които той е разбрал или които Х е изпуснал да забележи.

Х,Жоро и пирятеля му поемат по една доста обрасла пътека - висока трева,неотъпкана,пръстта едва се вижда от време на време изпод гъстата растителност..Х не се заблуждава,ясно му е,че пътека всъщност няма и Жоро е казал "пътека",само за да не обезкуражи спътниците си.Стъпалата не стъпват едно до друго - наклонът е толкова голям,че през по-голямата част от времето единият крак стъпва по-надолу от другия.

Чува се лай.Отново дълбокият,дрезгав и плътен глас на Българското овчарско куче.Стадо овце пасе по-надолу по склона.Отново овчарките се подреждат в редица,успоредна на пътниците,и лаят заплашително към тях.
-Х,какво правим с кучетата? Не че съм вдигнал адреналина,но все пак...
-Това не е заплашителна позиция,а предупредителна,не се притеснявай - отвръща Х.
Стигат рекичката,Х предполага,че изворът й е доста нагоре по склона,може би на върха.Х не забелязва нищо особено в тази рекичка,с изключение на червено водорасло,полепнало по едрите плоски камъни.Приближава се да го огледа отблизо - на другите това им изглежда глупаво,но Х е доста любопитен по природа.За негова изненада,това не е водорасло.Това са яйца,захванати за камъка...хайвер на някакво странно животно.Почти прозрачно,прилично на миниатюрна скарида,движещо се нагоре и надолу по силното течение.Скаридите,естествено,са соленоводни животни,Х никога не е виждал такова нещо.

Тримата се връщат по същия път.Кучетата стават толкова агресивни,че Х решава,че е най-добре да спрат на едно място.Изведнъж се появява овчарят и с виковете си ги осмирява.

Групата се събира и всеки се разполага на хълма според удобството си.Приятелят на Х е задрямал за кратко в компанията на жената на Жоро и французойката.Поведението на последната е странно - обикаля в нелогични траектории,гледа в земята,прави ту едри крачки,ту ситни.Всеки изглежда е потънал в мислите си,затова Х решава да не безпокои никого с въпроси.
-Тук е имало огромна крепост.Построена е много отдавна,сигурно не можем да броим до толкова.Била е направена от сплав на камък и метал,по непозната технология.Било е нещо като магьосническа кула.Имало е кастова система - отделеине за войниците,за маговете,за работниците - огромна по площ крепост.

Нещо повече.Жоро разказва,че някой,който е играел важна роля по времето на крепостта,е погребан тъкмо под тях.Едър мъж,синеок,с корона на главата - така го "виждат" жената на Георги и приятелят му.Погребан с доспехи и меч.Разказват,че усещат някакъв голям подземен генератор,от който струи енергия.Разискват се идеи да се влезе под земята,но Жоро твърди,че без "ключа" е невъзможно да се намери каквото и да е.
Х си мисли,че единствено водата е способна да пробие скала с лекота,ако разполага с достатъчно време.Предлага,че ключ може да е водата,но Жоро не се съгласява.
Поведението на Жоро е различно - радва се като дете,че се намира на това място.Казва,че погребаният отдолу иска крепостта да бъде възстановена.Споделя с групата,че трябва да се построи замък на същото това място и да се използват същите основи.

Х до сега е слушал с любопитство,но да се строи замък? Това вече е налудничаво.Като поразмисля малко,стига до извода,че не е невъзможно.Левитацията съществува,и е постижима.Единственото,което липсва,е знанието за това как да се усвои.Приятелят на Х се сеща за идеята,че с хеликоптер и материали може да се направи,но е трудно да се намерят паричните средства за това.Х не се съгласява,че с пари и хеликоптер това е възможно,при условие,че трябва да остане тайна.
Х намира идеята за глупава,но любопитно е едно - Жоро явно иска да възстанови това място.По-късно в историята Георги ще спомене на Х,че над България е имало енергиен щит преди и може да бъде възстановен,ако се възстановят опорните му точки.
Пред Х и до ден днешен стои мистерията,защо му е тъкмо на Жоро този щит да бъде възстановен.Х преди е смятал,че това ще помогне на България,но когато отхвърля зомбировката,преразглежда въпроса и не намира отговор на това,защо тъкмо Георги,енергийният вампир,използващ Българи,за да достигне там,където няма да бъде допуснат,ще иска това.

Групата си почива достатъчно и тръгва обратно към хижата.

Обратно? Възможно ли е това? Х никога не се е чувствал по-изцеден.Групата беше изминала близо 20км планински преход за два часа и половина.Шест часа следобяд минаваше.

Групата тръгва сякаш никой не се чувства изморен.Х знае,че ако един планинар започне да се оплаква,значи с него вече е свършено.Тръгва след приятеля си и двамата отново изостават от групата.
-Забелязваш ли колко мрамор има наоколо?
Когато Х погледна в краката си,видя,че навсякъде имаше камъчета мрамор - кои по-големи,кои по-малки.
Двамата изостават доста.Срещат Жоро,който ги изчаква,за да провери какво става и защо са толкова бавни.Х мълчи безропотно и не иска да се оплаква.Георги сякаш знае,че той ще успее.Но се притеснява за приятеля на Х.Затова хваща лявата му длан и забожда палеца си в нея.Двамата стоят така известно време,докато на Х му омръзва да ги чака и продължава напред към останалите.След известно време двамата го настигат,Х и пирятелят му отново започват да вървят заедно,а Жоро е на около две-минутна дистанция пред тях.
-Не зная дали този масаж действа,но сега аз съм този,който те гони и изостава - отбелязва Х.

По пътеката се появяват твърде пресни изпръжнения и на Х му е ясно,че отново им предстои разминаване със стадото крави.То е слязло надоу по склона,но няколко крави се навъртат около пътеката.Овчарските кучета ги няма,явно овчарят е наблизо и логично - мръква се.
Жоро,който върви пред двамата,минава на известно разстояние от кравите.Приятелят на Х се е насочил право към тях.Тогава Х забелязва две необикновени крави - черни,единствените две черни крави от стадото,със звънци на вратовете и пораснали рога.Седят точно на пътеката.Едната прави нетипични движения за крава.Х намира нещо нередно в телесните й мимики,в начина,по който "очакваше".Кравата сякаш се готви да го посрещне.Най-неочаквано страх сковава сърцето му,побиват го тръпки.Сякаш долетял от нищото,полъхът на вцепенението изкарва една инстинктивна реплика от устата на Х:
-Не - и дръпна пирятеля си за ръката.
Приятелят на Х го поглежда с учудване,недоумение и известна доза насмешка.Х настоява да заобиколят двете черни крави,както и правят.Когато се връщат на пътеката,Жоро ги чака с насмешлива усмивка.
"Защо ли се слагат звънци на кравите? По-точно,характеризират ли се с нещо особено онези крави,на които овчарят избира да сложи звънец?" мисли си Х и до ден днешен не стига до отговор.
-Данеби да се изплаши от кравите?-пита го приятелят му.
-Така е,нямаше нужда де те дърпам...Те сякаш не заплашваха вас.Заплашваха мен...

Постепенно се мръква.Достъпната светлина вече е само тази,която облаците отразяват от залязлото слънце.
Става съвсем тъмно и групата се събира,за да вървят всички заедно.

Групата спира за кратка почивка,вече пристигнала на пътеката с маркировка червено-синьо.Първата от трите пътеки,свързана с хижата.След това продължават.

Х и пирятелят му се обличат допълнително,става доста студено.

Хижата е почти достигната.Двамата отново настигат групата...те са спрели и гледат нещо в небето.НЛО.
Х успява да преброи пет обекта на на обсипаното със звезди небе.Толкова големи,колкото са и звездите.Светят също толкова силно,колкото и звездите по небосвода.Но се движат с невероятна скорост,сменят посоката си често.Нито една от тези "звезди" не прави плавни завои,но прави много чести промени в скоростта си.Х забелязва първо една,след това около нея открива още две,които се движат наляво по небосклона(Х предполага без никакво доказателство,че ляво в онзи случай е север или северозапад).
Отнякъде долитат още два обекта.Масивът от петте шари из небосклона,засилвайки се ту към единия му край,ту се връща в центъра.Своеобразен център Х нарича това място от небето,което лежи върху симетралата на видимия хоризонт и не изисква повдигане на погледа повече от 45 градуса).След което отново поема към север или северозапад/по неуважителни данни/със скорост,каквато самолет и в мечтите си не би развил.
-Хайде,знаем,че не сме сами във Вселената.Трябва да вървим.
Х не беше забелязал,че Жоро до сега го е нямало.Той се връща по пътеката до групата,вероятно забелязал,че не е следван.

Достигат хижата.Часовникът показва,че групата се е върнала с половин час по-бързо,отколкото бе отишла! Нещо не е наред,мракът не отговаря на 20:30часа.Х е достатъчно изморен,за да остави тази неясност да се изгуби в безкрая на времето,за сметка на малко свястно ядене.

Странно...Жоро дотолкова не е изненадан от гледката на НЛО,че дори подканва другите да вървят по-бързо.Бобът е достатъчно вкусен,за да отърве Х от размишленията.

"По-късно в историята Георги ще спомене на Х,че над България е имало енергиен щит преди и може да бъде възстановен,ако се възстановят опорните му точки.
Пред Х и до ден днешен стои мистерията,защо му е тъкмо на Жоро този щит да бъде възстановен"

Характерното за служителите на 666 е, че ако твърдят нещо, истината тогава я търсете точно обратното на това. Така е и в този случай. Не само че е имало енергиен щит над България, но и още го има. Това е и една от причините кан Кубрат да изпрати най-добрите си българи да отвоюват древната ни прародина и да освободят своите кръвни братя от ромеите. Издигнат в предпотопното време, този щит винаги ще пази земята ни от каквото и да е. Дори и Ванга го казва това. Има подобни щитове и на други места по света, но тук е най-интензивен по определени причини. На тия не им трябва да възстановяват нещо, което си го има, а по скоро да го премахнат (или най-добре да го поставят под техен контрол). Подобни опити преди хилядолетия довеждат до глобална катастрофа, в резултат на което загива цяла цивилизация, да не вземе да се повтори пак същото?

Това е цялата работа и няма нищо за недоумение.

Относно унищожената цивилизация за която казва Анти666 ще пастна част от един текст, намиращ се тук на този сайт:

Ето затова не трябва да се пипа дето не трябва. А разни масони си мислят че ще оцелеят ако променят земната енергетика и земята се разпадне със взрив, подобно на Фаетон. Но те наистина не знаят какво се опитват да направят в крайна сметка. Нали заповедите им идват някъде от по горното стъпало на пирамидата....

Това съобщение е редактирано от georgi_nz на 19.9.2007, 16:34

Малко за "опорните точки". Нямах предвид Нибуру, за това може би Гилгамеш може да даде повече информация, ако има желание. Имам предвид конкретно тук на Земята, когато се опитват да стигнат дотам и успяват да бутнат една от опорните точки (виж темата за Потопа и преселението на българите). Резултатът - нарушено равновесие и Потоп, довел до унищожаването на Атлантида и преселението на българите, пазителите на храма и техните балагури.
На тъмните алпи им трябват тези опорни точки, за да нарушават равновесието и предизвикват "природни" катаклизми, част от Новия световен ред. Тоя горния им е просто един от подизпълнителите, а специално България им е най-важното място да имат достъп по ред други причини. Поради причината, че сме носители на този генофонд и да живеем на тази свещенна земя имаме щастието (или нещастието) да сме в епицентъра на събитията. Пак цитирам Ванга;
"България е благословенна страна"
"Българите ще станат духовни водачи на човечеството, защото са счхранили качества, които другите народи нямат" Тук ние му казваме - способност да се нисполира (усвоява и издига) Орендата.

"Ние сме много стар народ и един ден това ще разберат всички"
Излишно е да се коментира
"Нужен ни е един Бог, един Владетел и единен български народ"
Основата на Саракта според тенгрианството - Един Бог, един Кан, Един Закон (който да държи народа единен)

"Ще се отвори земята и ще се открие кои са българите"
Ще се отвори само ЗА и ОТ българите

"Всеки народ си има звезда, която го зарежда със светлинна енергия. Но има и изключения. Някои народи нямат звезда, а планета (луна като евреите). Един ден тези народи няма да могат да оцелеят. Ще се задушат в необикновената за тях атмосфера...
БЪЛГАРИЯ ИМА НЕ САМО ЕДНА ЗВЕЗДА, А ЦЯЛО СЪЗВЕЗДИЕ"
Точно затова толкова им трябва да си направят Еврия именно тук, под централния енергиен щит на ШАМБАЛА.
А съзвездието, което Ванга има предвид е Плеядите или СЕДМОСТЛЪПЦИТЕ, както си го знаем ние.

Наистина, енергийният щит над България изглежда е много силен - точно оттук е спрян потопът за който пише Анти666. А дали с подобно "преправяне" на аурите чифутите ще могат да излъжат Небето и да открият нещо из нашата Земя - едва ли. Но понеже са тъпи и упорити не спират да се опитват. И да рушат това, което не могат да разберат. Има древни знаци и символи, по скалите в Планината, нарочно опропастени от гадовете. Струваше ми се нелогично как някой ще тръгне на майната си по баирите (както казват някои) само за разрушава и да взривява, докато не видях с очите си един древен символ повреден и изчегъртан наполовина! А и иманярската мафия също работи за тия копеленца. Като типични НЛП-зомбита, те си мислят че като премахнат символа ще премахнат и Енергията, както според тях като манипулираш думите може да манипулираш Мисълта. Да ама не! Свещеността на нашата Земя може да се постигне само ако и ти влезеш в Свещено състояние, а не като разрушаваш или имитираш нещо за което не си много в час.

Тази история е напълно реална и е далеч от совя край.Като история,предаваща истинско,случило се събите след друго,в нея има тайни.Така,както действителността се възприема различно от всеки човек,и в историята има скрита информация,която нито Х,нито който и да е участник забелязва.Затова е важно нещата да бъдат пресъздадени чрез думи в най-малки детайли и понякога абсурдни подробности.
Както може да се чете между редовете,така може да се чете и между мимиките на нашето измерение.Колкото по-праволинейни са изводите и идеите на читателя,толкова по-малко информация би извлякал той от това реално събитие.Обратно - колкото повече разнообразие има във въображението му и колкото по-гъвкава е мисълта на читателя,толкова повече сведения би получил от на пръв поглед незначителни факти.Стига да има очи,да ги види.
Един от тези факти,до сега премълчаван в историята,е,че нищо не намеква за пола на приятеля на Х.Затова аз ще разкрия пред читателя този малък,но съществен детайл и ще наричам този участник "приятелката на Х".




След изключително натоварен ден,човек се чувства крайно изморен и изнервен.Изнервя го тъкмо умората от прекалено активна дейност и любопитно е,че дори да няма сили за нищо друго в такъв момент,човек винаги има сили за гняв.
През този ден Х е станал рано от своето легло в София.Пътувал е до Пловдив,от където се е насочил за Сопот.След това е използвал лифта,за да достигне 2000м надморска височина.Извървял е необичайно дълъг за който и да е планинар поход в двете му посоки,докато не настъпи пълен мрак.
Сега Х седи в столовата на хижа Добрила и заедно с останалите от групата подкрепя тялото си с топла паница боб.

Х е свикнал да се храни сам.Любопитен факт е,че всички нива на съзнание са отворени към внушения най-много по време на храненето.Затова се препоръчва човек да се храни на тихо,светло и пирятно място.Винаги,когато се храни,Х е мълчалив,потънал в размисли за отминалия ден или за предстоящия.Да мисли и да мълчи по време на ядене му е удоволствие.Х знае,че да мълчиш,сякаш си глътанл езика си,когато не си сам,е до известна степен неучтиво.Затова се старае чрез мимики или език на тялото да предотврати евентуален дискомфорт у събеседниците си.
След такъв ден обаче у Х се е насъбрало напрежение,което в този късен час ескалира.
-Без хляб ли ядеш?
-Това си е моя работа,нали? - Х изпуска съвсем инстинктивно трупаното напрежение и репликата придобива доста обидна тежест на троскане,което силно смущава неговата приятелка.
Започват да се подмятат най-различни развеселителни и оправдателни реплики от останалите хора от групата,които се мъчат да смекчат ситуацията.Атмосферата става доста стегната.Приятелката на Х е дълбоко обидена.

Някои стават от масата и започват да се подготвят за лягане.Георги,приятелят му и Х се заседяват на масата и си говорят за...компютърни игри.Жоро изглежда има доста богат опит в тях,както и пирятелят му.Х е загубил интереса си към тази сфера на занимания едва преди няколко години.На Х прави впечатление факта,че Жоро започва да му препоръчва компютърни игри.Дори така наречен "геймър" не би препоръчал искрено такова губещо времето занимание,а просветеният относно Космическото знание и тайни го правеше.

Странна особенност на организацията на тази екскурция е това,че Жоро добре знае,че Х не е сам.Въпреки това са запазени две стаи,с по три легла във всяка.Приятелят на Георги,Х и приятелката му са в едната стая,а Жоро,жена му и французойката - в другата.
Това потвърждава по-късните думи на приятелката на Х,че Георги не обича да ги оставя сами.Дори напротив - тъкмо по време на вечерята Жоро забелязва,че между Х и пирятелката му може да бъде създадено напрежение.Той много скоро ще се възползва от това.Но времето още не е дошло.

Часът напредва доста и всички се прибират по стаите си.От този момент нататък в емоционалния и духовния свят на Х започват серия от остри нередности.