Много автомобилни компании проектират нов вид електромобили, които ще работят на нов принцип. През 2005 година първите ще се появят на пазара.
"Нисан", "Рено" и др. производители на автомобили работят над принципно нов електромобил, но най-напреднал изглежда проекта на Даймлер-Крайслер, който предвижда през 2005 техният "Мерцедес" клас А да работи с електромотор, като при това бъдат запазени комфорта, автономността и всички преимущества, постигнати при автомобилите с класически мотор с вътрешно горене. Конструкторите ще използват принципите на електрическата батерия, работеща с водород.
Батерията се състои от два електрода, между които има филтър и два катализатора от платина. Електроните на водорода се натрупват върху единия електрод, създавайки електричество, което се отвежда с кабели до задвижващия електромотор. Протоните на водорода преминават през филтъра и излизат във въздуха. Такава батерия достига напрежение от около 1 волт и мощност от 2 вата на квадратен сантиметър. За постигане на необходимата мощност от 75 kW се комбинират хиляди единични батерии.
Първоначалният вариант на водородната електрическа батерия е разработен на базата на течен водород. Той обаче е твърде непрактичен за приложение, тъй като водородът се втечнява под голямо налягане или температура -253 градуса. Запазването му в течно състояние изисква здрави и силно охладени резервоари, способни да издържат на огромни налягания. Освен това, превърнат в газ след изпарение, водородът е извънредно избухлив и опасен, а изключително малките му молекули се измъкват и през най-микроскопичните пролуки. Експлозията е почти гарантирана!
Конструкторите на Даймлер-Крайслер използват за батериите на своя автомобил друго гориво-метанол(метилов алкохол), той е толкова достъпен и безопасен, колкото бензина или дизеловото гориво. Освен това, метанолът може да бъде евтино гориво, тъй като се произвежда от различни евтини суровини - отпадачни продукти от петролната индустрия, природен газ, разлагащи се органични вещества. Но за да се използва водорода от метанола, той трябва да бъде извлечен от него. За целта между резервоара с метанол и батерията има посредник - т.нар. "реформер", който отделя водорода от метанола и го изпраща към батерията, контролиран от специално електронно устройство. Освен резервоара, който е разположен на обичайното си място, всичко останало е поместено под двойния под на автомобила.
Първоначалните варианти се оказват много обемисти и тежки и в първите прототипи заемат мястото на задните седалки и целия багажник. В новите разработки, след тригодишни усилия, едновременно с подобряването на неговия рандеман, т.е. на ползваемата електрическа мощност, устройството на Даймлер-Крайслер е олекнало с 300 килограма в прототипа "NECar 5" (New Electric Car 5). Той се различава по външен вид от традиционния " Мерцедес" клас А, но мощността му вече достига 75 kW, т.е. 102 конски сили, което трябва да осигури реална мощност от 80-90к.с., като се вземат предвид механичните загуби. Максималната скорост на колата е 145км/ч при автономия от 600 километра с един резевоар гориво - твърде добре за туристическа кола.
Засега проблемът е във високата производствена стойност на електромобила, дължаща се на катализатора от платина, необходим за разделяне на електроните от протоните във водородния атом. Независимо, че първоначалното количество на катализатора е намалено 1000 пъти и е сведено до 4 грама за осигуряване на мощност от 75kW, цената все още остава висока. Новият електромобил не би могъл да бъде конкурентен на пазара , освен ако някои държави, пренаселени с автомобили и страдащи от силно замърсяване на въздуха, не предложат поощрителни мерки за въвеждането му, тъй като новата батерия, работеща с метанол, изхвърля във въздуха единствено водна пара, образувана при свързването на водорода с кислорода от въздуха. Наистина "реформерът" след отделянето на водорода от метанола освобождава въглероден двуокис, но количеството е толкова минимално, сравнено с емисиите от бензиновите и дизеловите мотори, че покрива и най-високите екологични норми. Освен това голямо преимущество е безшумната работа на електромоторите, което прави електромобила особено желан за използване в градска среда, където улиците са пренаселени от автомобили.

към източника