Еньовден, Хармонията на живота срещу Инквизицията

Много 11-ици...

Като се има предвид силната привързаност на 'илюминати' към 11-ицата (11.09.01; 11.03.2004, 11.03.11 и пр.), можем да очакваме много интересна година. На много станове тъкат господата, много кошници плетат и през тази година разчитат да направят едни от последните и най-важни крачки по пътя към НСР- разпалването на голямата война в близкия изток и подготовката за 3-та световна, колапса на световната финансова система, от който ни делят буквално месеци, и въвеждането на единна световна валута.

И за да се върна на хубавата тема, българите все повече ще се обръщат към традиционните си празници, за да осмислят безполезното си материално съществуване в един кошмарен, неистински свят. И точно Еньовден- кулминацията на живота и градивната енергия в мирозданието, пълният антипод на тъмнината и задушаващите окултни сили- е моментът, когато и нашата Вяра е най-силна- Вярата, че светлината и съзиданието винаги надделяват над демоните на мрака и разрухата.

Утре е Еньовден,но подготовката за този древен и изключителен празник започва от днес.Всеки би могъл по своемо и без специални умения и познания да почерпи от живителните енергии за себе си,за дома си и близките си.Пиша това за тези които си мислят,че след като не знаят ритуали и не познават билките няма смисъл да ходят по горите...Не е така...На този ден всеки може да си вземе дар от природата,а за незнаещите и начинаещите се дава най-много...трябва само малко вяра и чистосърдечност...И така...ако решите да празнувате вашия първи Еньовден, днес не прекалявайте с храната-разтоварете организма от месо и консерванти - по възможност бъдете на плодове и билков чай...легнете си рано и станете рано...вземете душ,като наричате водата да измие от вас всичко болно и негативно...идете на място от където можете да наблюдавате изгрева на слънцето...отъркаляйте се в росата,налюдавайте изгрева,помолете се със свой думи,наберете цветя и сплетете венец от тях,който да окачите в дома на място от където всички минават - този венец ще пази дома цяла година и ще излъчва лечебна енергия...наберете си билки които познавате ....докоснете се до магията на природата и тя ще ви докосне също...Успех

http://www.youtube.com/watch?v=Db0QloL9lM4

Еньовден
http://www.vbox7.com/play:8553e917

Прераждане на Родноверието
http://www.vbox7.com/play:bb2d0658

Лечителят Петър Димков (филм)
http://www.vbox7.com/play:mbcabca8

ЕНЬОВДЕН
(из древните ни дохристиянски представи)

ЕНЬОВА БУЛЯ ЕНЬОВА БУЛЯ, ЯНОВО буле, Яновче, Еня, Еньо –


1. Момински обичай, изпълняван в цсновната си форма на ЕНЬОВДЕН В южнобългарските тракийски райони (Пловдивско, Старозагорско, Бургаско, Родопската област, Странджа, Сакар) и сред тракийските преселници в Североизт. България, Добруджа, Бесарабия, Южна Русия.

2. Название за основното обредно лице, което дава името на целия обичай, Е.Б. е 3, 4, 5-годишно момиченце, което се избира съобразно с местната традиция - да е СИРАЧЕ, ИЗТЪРСАК, дете от първо венчило на живи родители, болнаво дете. Обличат Е.Б. в „честита", „целокупна" къща, т.е. където съпрузите са в първи брак, здрави и с живи деца. Задължително използуват части от булчинско облекло - женска риза с широки ръкави, препасана с коланче, отгоре червен кавад (връхна дреха с ръкави до лактите), на главата червено було, метални булчински накити и венец от еньовче и други набрани през нощта срещу Еньовден цветя. В ръце Е.Б. държи стръкове зеленина. Тя е боса и момите пазят да не стъпи на земята. Обичаят Е.Б. включва два обредни момента - обхождане на селското землище и напяване на китки. Срещу Еньовден момите топят китки с вързан на тях пръстен или друг белег в котел с мълчана вода, донесена от две чисти девойки, покриват го с червена престилка, кърпа или мъжка риза и го оставят през нощта да престои „на звездите" под трендафил. На места приготвят по една китка за всеки член от семейството. Сутринта на празника, след като приготвят Е.Б., момите обикалят селското землище в кръг, носейки я последователно на раменете си. Е.Б, размахва зелените клонки в ръцете си, а момите изпълняват специални песни главно с мотиви за плодородие или женитба. Спират при кладенец или чешма и слагат Е.Б. В скута на бременна жена - за да е плодородна годината. Някъде задават въпроси на Е.Б. за предстоящата реколта и нейните случайни отговори приемат за предсказания. След обхождането се връщат в къщата с оставения вечерта котел. Е.б. вади китките една по една, а момите припяват кратки песни-припевки, по чието съдържание гадаят за бъдещия съпруг на всяка една от тях или за здраве и плодородие (когато припяват китки за цялото семейство). Накрая момите измиват лицата си и Е.Б. с мълчана вода за здраве и плодородие.
Варианти на Е.Б. са приготвената от момите антропоморфна женска фигура от кръстачка на КРОСНО (в Ямболско) или на гюм (в Русенско), облечена също с булчински дрехи. Обредният персонаж Е.Б. се приема като женско сакрално олицетворение на св. Иван Летни и по-точно на неговия дохристиянски предшественик. Двете осровни характеристики на обичая Е.Б. - гадаенето (за женитба, здраве, плодородие) и кръговото-обхождане на селското землище (за да се осигури влага и плодовитост на посевите и да бъдат запазени от ГРАДУШКА и магическо „обиране") отговарят на митологичната представа за летния слънцеповрат, отбелязван с празника Еньовден.

ЕНЬОВДЕН, Яньовден, Яневден, Иванден, св. Иван Бильобер, св.Иван Летни, Среди лете (24 юни) – празник, с който църквата отбелязва рождението на св. Йоан Кръстител.
Народното честване на Еньовден отразява връзката му с деня на лятното слънцестоене (22 юни) – един от най-важните астрономически преломи в годишното време. В основата на празника, стои култът към Слънцето.
В основата на празника стои култът към Слънцето. У всички българи се среща поверието, че на Е. слънцето „играе", „трепти" при изгрев; от този ден тръгва към ЗИМА. Християнизиран вариант на тази представа е митоло-гемата за свети Еньо, който „облича кожуха и отива да донесе зима", „Еньо си облича клашника и тръгва за сняг", „Свети Еньо започвала си кърпи кожуха и се стяга за зима". Вярва се, че на Е. сутринта Слънцето се изкъпва в реките и изворите и поема рбратния си път към зимата. Кукувицата - предвестница на пролетта, кука само до Е., т.е. от този празник лятото си отива. С култа към слънцето се свързват редица обреди - моми и невести посрещат изгрева и гадаят по сянката си за здраве и живот през годината; моми, жени и деца се къпят в реките с лечебнопрофилактична цел; нестинарите в Странджа понякога изпълняват своите игри върху огън на Е. е характерно паленето на обредни огньове по високите места около селото, на селския мегдан или по поляните в гората (т.н. яньов огън у рупците в Странджа, на места във Варненско, Великотърновско, Ловешко, Пиринския край). В случая земния огън се явява обредна проекция на небесния огън, т.е. на Слънцето и цели увеличаването на жизнената му сила. Запалените огньове се прескачат за здраве и прогонване на инсекти. В нощта срещу Е. се добива нов огън, от който се запалват всички огнища в селото (Варненско).
Народът поставя св. Иван летни в редицата на християнските светци градушкари. За предпазване от градушка
на Е. не се работи никаква работа. Същата насоченост имат и еньовденските обредни обхождания в кръг на селските землища и водоизточници (вж. ЕНЬОВА БУЛЯ), при които кръгът-действие вероятно се отъждествява със Слънцето. Народните възгледи и поверия за Е. разкриват митологичната му същност на граничен период в годишния природен цикъл. Вярва се, че в полунощ срещу празника „небето се отваря" (Югозападна България, района на Скопие); срещу Е. „морето спира да се движи" и се къпят в него за здраве (българите от Беломорска Тракия); в нощта срещу Е. „земята се отваря" и демоничният дух-стопанин на заровеното имане проблясва като пламък; срещу Е. звездите „слизат на земята" и омайват тревите и цветята, придавайки им магическа целебна сила. Е. и особено нощта срещу празника се смята времето, когато се нарушават пространствените и времеви граници между горния и долния свят, когато действат различни свръхестествени същества и демони - самодиви, вампири, паднали от небето ЗМЕЙОВЕ. Нощта срещу Е. до изгрева на слънцето се мисли благоприятен момент за различни магии и заклинания. Тогава магьосниците крадат чуждото плодородие, „мамейки" с магически действия житото от нивите, млякото и кравите, меда от пчелите. За предпазване от тях е позната цяла система от противодействия. Според народната вяра св. Еню е патрон На МАГЬОСНИЦИТЕ; ВРАЧКИТЕ, билярките, вещиците.
Е. се смята като особено подходящ календарен момент за предсказания и гадания – за времето, за здравето, за женитба. Между тях най-характерно за празника е моминското на-пяване на китки (вж. ЕНЬОВА БУЛЯ). Общобългарска е представата за целебната сила на набраните срещу Е. цветя и билки, в която прозира връзката между почитания от народа св.Еньо и предхристиянските божества на Слънцето и вегетацията. Еньовденските треви и билки имат широко приложение в обредната' практика и народната медицина (вж. ЕНЬОВЧЕ, КИТКА, ВЕНЕЦ). Отнасяна от едни изследователи към “праславянския” пантеон, от други - към религиозните традиции на античното субстратно балканско население, еньовденската обредност несъмнено е езическа по произход. Е. е християнизирана адаптация на паганистичен празник в чест на лятното слън-цестоене.

ЕНЬОВКА , Еньовче ЕНЬОВСКА КИТКА, ЕНЬОВСКИ ВЕНЕЦ , ЕНЬОВЧЕ, еневка. енювец, янювче
(Yalium verum) - дребно горско цвете с жълти цветове, което цъфти по ЕНЬОВДЕН.
Според народната.вяра Е. е лековита билка и може да предпазва от самодиви, змейове, раз-лични болести. У всички българи е позната представата, че в нощта срещу св. Еньовден и до изгрев слънце билките са най-лековити. Затова срещу празника и сутринта преди слънце - баби, жени, моми и деца берат Е. и други треви и билки, от които увиват еньовски венци и китки. Закичени с тях и с песни посрещат изгрева на Слънцето. През еньовски венец се провират за здраве. С Е. е закичена Еньовата буля от едноименния обичай. Еньовските китки и венци се пазят през цялата година и се използват за лекуване.

Янкул и Янкулица
ЧУДНА ЯБЪЛЧИЦА
Сон сонила Янкулица,
На утрина во неделя:
Изникнала яболшница
среде дворье песочина,
сребрен корен , злати гранки,
завързала пет яболки,
пет яболки позлакени.
Говореше Янкулица:
А Янкула господине,
да сум сон я сонила
во неделя на утрина:
изникнала яболшница
среде дворье песочина,
сребрен корен, злати гранки,
завързала пет яболки,
пет яболки позлакени.
Янкула е говореше:
- Янкулице бре, невесто,
тоа ли ти не текнует?
яболшница сама ти си,
а яболки наши деца!

(БНПТ, Т.1,стр.350, Прилепско (Миладинови № 622))


Седнал ми е стари Яно
да ми яде, да ми пие,
на сам дено, на Великден,
с неговите пет синови,
с неговите мили сна’и,
с неговата първа любна;
да ми яде, да ми пие
симид лебец от фурната,
рудо ягне препечено,
ройно вино преточено,
баш ракия преварена.
Преропало на дворови.
- Шчо ропова на дворови ?
- Ой ти, татко, стари Яно,
житари се, жито саке !
- На ти, синко, ключовите,
да отключиш амбарите,
да му дадеш бел пченица...



Седнал ми е стари Яно
и до него Яноица
на постели бабукерни,
на перници копринени;
синои му свеки светат,
а снаи му диван стоят,
а внуци му слуга служат
да си чекат мили гости
мили гости водичарки.

(БНТ Т.5, стр. 299, Прилепско)


Леле, Янко, мили сине !
Ще те питам, да ми кажеш,
Да ми каяжеш, да не лъжеш:
Всяка вечер коня ковеш,
плочи туряш чисто сребро,
клинци ковеш сухо злато.
Вечер идеш, заран дойдеш,
Я ми кажи къде ходиш?
Мила майко, стара мале!
Като питаш, да ти кажа:
Вечер ходя във планина
във планина във пустиня,
тамо либя самовила,
самовила първо либе.
Самовила ме заклела
Да не казвам къде ходя.

На 21 срещу 22 юни, нашият планетен Баща - Слънцето, ни изпрати поредното си послание за Еньовден. Учените наричат това "магнитна буря". Избухването е започнало от центъра на Слънчевия Диск, насочено е право срещу Земята и пристига днес, на 24-ти, Еньовден. На планетата, обаче продължаваме да си играем на шикалки и ще пропуснем да чуем Словото на нашия Баща!
Магнитна буря? Слънцето Говори!

http://news.ibox.bg/news/id_818479997

На великия празник на Янкул и Янкулица, на Ян и Ин, на Ян и Яна, на Енчо и Еница (Яница) на Деньо и Дена, на Енки и Енлил, нека си спомним, че запаления нов огън не угасва у нас, а венецът от звезди не се носи само от олимпийските богове.
Нека днес празнуват всички, които носят фамилията Билярови или Билярска! И да си вспомним за Великия град - Биляр, столица на Волжска България, за волжкобългарското племе "биляри" и със запаления нов огън на Еньовден да ги възкресим отноиво за Бъдещето!

Хора, ще ви занимая с нещо прозаично, но: като се отиде на Уикипедия и се провери какво е Еньовден излиза, че това било "славянски езически празник, чийто корени се намират в Русия" или как беше точно казано...

Какво правим?!

Нали традицията повелява, че ако на този ден се работи - може Янкул да се ядоса, че не го почитаме и да порази нивата...
Колко ли години станаха да не го почитаме ние - народът негови чеда?!

Нали традицията повелява, че ако на този ден се работи - може Янкул да се ядоса, че не го почитаме и да порази нивата...
Колко ли години станаха да не го почитаме ние - народът негови чеда?!

Хм, а нима не виждаш колко често сме поразявани. А относно нивата, е, в Чепеларско и Смолянско, нищо не остана от реколтата, вследствие изсипалата се градушка. Но при мене, Еньовден бе един магичен, невероятен ден, никога не съм го усещал така, а толкова години минава покрай мен. Билките тази година на 1400 метра, въпреки хладното време, бяха цъфнали и миришеха особено медоносно. Аз се разхождах сред тях и си направих венец, от най-медоносните. Звездите явно бяха слезнали него нощ сред цветята.

И при мен беше магичен Еньовден.Изгрева на слънцето беше странен-така не съм го наблюдавала ...билките наистина ухаеха невероятно,но странното беше ,че нямаше роса като друга година-много странно-имаше едва доловима влага и това на крачки от морето...?
Ще дам един линк за да видите как инките почитат Еньовден - Инти Райми :
http://calendar.shambhalabg.com/inti_rajmi.htm

Ооох беше магическо, уникално.
На първо място самият изгрев ми доведе невероятен резултат, невероятни откровения. Като цяло определено напоследък Слънчевите упражнения ми се получават много по-успешно от преди. Дали заради продължителна практика или заради повишените вибрации - все едно. Но определено достигам места в себе си, за които не съм и подозирал, а в книжките само е загатнато бегло.
Но този изгрев на Еньовден 2011 ще го запомня. Все едно наистина се единихме с Бащицата - Нашия Господар и се понесох над земята. Няма с какво да се сравнят усещанията през този час и половина, който прекарах лице в лице с Него.
После цялата сутрин се разхождах из гората. Идеите и прозренията, които ми идваха бяха от друго измерение. Видях малка сърна на 10 метра от мен, на една полянка, през която съм минавал 100 пъти и винаги съм се надявал да видя там заек поне. По-нагоре закусих диви ягоди. След това деня ми мина също в друго измерение сякаш всичко беше прозрачно. Добре че си бях взел почивка. Но най-което ме впечатли този ден - през цялото време като ми нахлуеше спомена за изживяното - буквално се разплаквах със сълзи защото си мислех:

"Нашият Бащица - такава любов е готов да ни подари - стои и ни чака - Той винаги е там и винаги е бил там - а ние сме го забравили!"

И като се сетя какви количества младежи познавам - които тичат да се ровят в дупките наречени нощни заведения, в преследване на синтетични емоции и спиртни изживявания и в търсене на мимолетна силиконова любов...а само на 15 километра път Янчо стои и ни чака, за да ни изпълни с цялата Вселена... разплаквам се!

Според нашето народно поверие в този ден билките имат най-мощна лечебна сила и тъй като тогава се берат много билки, той се нарича още Еньо бильобер, св. Иван бильобер, Иван бильобер. По другото име на билката еньовче денят се нарича и драгийка или драгайка. Днес Еньовден е професионален празник на българските фармацевти, билкари и народни лечители.
Лечебните свойства на растенията са били познати още преди повече от 5000 г., но писмените исторически източници говорят, че през 1500 г. пр.Хр. египтяните познавали и ползвали мента (Mentha piperita), черен синап (Brassica nigra), касия (Cassia senna), сънотворен мак (Papaver somniferum), татул (Datura stramonium) и др., които и днес се използват и дори култивират в Европа. И бащата на медицината Хипократ (460 – 370 г. пр. Хр.) ги е познавал и ползвал в лечебната си практика. Древногръцкият историк, писател, пълководец и политик Ксенофонт (427 – 355 г. пр. Хр.) познавал лечебните свойства на опиума, тамяна, морския лук (Urginea), синапа (Sinapis alba). Бащата на ботаниката Теофраст (ок. 370 – 285 г. пр. Хр.) пише, че Тракия е най-богатата на лечебни треви земя. България е страна на дивна растителност, но най-забележителни са диворастящите й лечебни растения. В България съществува огромно богатство и разнообразие на растителни видове, които са около 3 600 на брой. От тях около 770 вида са билки. От тях само около 600 са изследвани. Поради разнообразните климатични и почвени условия и слънчевото греене повечето от тях са с високо съдържание на различни биологично активни вещества и химически съединения при висока екологична чистота.
През I-ви в. Педаний Диоскорид (ок. 40 г. – ок. 90 г.) – фармаколог и военен лекар, пише своя изключителен труд „За лечебните средства“, в който описва и 40 лечебни растения, които виреели по тракийските земи, като 29 от тях е предал и с трако-дакските им имена.
Древните траки са познавали и ползвали здравеносната сила на познати и сега лечебни растения и билки – червен кантарион (Erythraea centaurium Bernh.), змийско мляко (Chelidonium majus), мента, жълт кантарион (звъника, Христова кръв, Христова чудотворка, билката на св. Йоан, Hypericum perforatum), бял равнец (еньово биле, Achillea millefolium), мащерка (Thymus serpyllum).
Познавали са и киселия трън (Berberis vulgaris), който съдържа уникалния български растителен млечнокисел бактерий Lactobacillus bulgaricus и който Орфей е носил по време на похода на аргонавтите до Колхида. От запазените „Химни“ на тракийския лечител, маг и певец Орфей научаваме, че по време на орфическите ритуали при раждане, за родилки и лехуси, за жертвено кадене са били използвани приятно ароматната стиракова смола, шафран, мирта, небесната храна на юдеите манна, тамян (кадило), смирна, носещият свещена утеха сънотворен мак, много аромати и семена. И днес в Родопите расте любимата билка на Орфей – цветето силивряк, прочутата родопска хаберлеа (Haberlea rhodopensis), ендемит за Балканския полуостров, чиято уникалност се дължи на реликтността и продължителността на анабиотичната й сухоустойчивост – до 31 месеца, която в еволюционен план може да се свърже с нейния древен произход. Сравнително по-новата история на българската медицина пази спомена за народния лечител Иван Раев, прочул се в целия свят със своя винен екстракт от корените на билката Atropa belladonna, позната на билкари и народни лечители с имената лудо биле, старо биле, беладона. С българското лекарство – Cura bulgara - са излекувани десетки хиляди болни в Европа от сънната болест (постенцефалитен паркинсонизъм, и позната у нас още като биволска болест). Всъщност славата на беладоната е доста мрачна – векове се мълвяло, че тя е цвете на дявола и злите духове, че който хапне от плодовете й, намира смъртта си. Нейни приятели били само вещици и магьосници, които пиели отровните сокове от „бесните й вишни“, за да изпадат в транс и да напяват заклинанията си. Лечебният ефект на Иван Раевия билков екстракт получава своето научно фармакологично осмисляне от фармаколога чл.-кореспондент проф. д-р Петър Николов.
Уникално е блатното кокиче (Galantus nivalis), богато на холинестеразна съставка, благодарение на която е разработен препаратът „Нивалин“ за лечение на детски паралич, неврити, радикулити и др. неврологични заболявания. Според народното поверие болестите са 77 и половина и за всичките има лековито растение. Най-трудно се намира това за половинката – „безименната болест“, а неговите находища са познати предимно на билкарите и знахарите. През вековете обаче народните вярвания за болести, за които не е можело да се намери обяснение, са били свръзвани с различни зли сили и митологични същества. Русалките и самодивите предизвиквали „самодивски болести“, които могат да се конкретизират от съвременната медицинска наука – ограма, сбъхтано, лудост (психически заболявания), припадчива болест (епилепсия), нервен припадък (хистерия), мерак (меланхолия), бездетство, родилна треска, охтика (туберкулоза), моминска болест (анемия) и т.н. Днес научната фитотерапия прилага не малко билки от народната медицина и по този начин спомага в тяхното лечение.
Според народната вяра имало и едни особени билки, които се използвали за „разделяне, раздяла“, за „омразване, намразяване“ – „разделни билки“, а еньовчето (Gallium verum) имало магическата сила да прогонва змейове, змеици, русалки и самодиви.
Да, народът вярвал, че самодивите и русалките обичат музиката и танците и затова залюбвали най-добрите кавалджии, гайдари и танцьори и ги отвличали от семейството им за себе си. Змейовете пък били любители на женската красота и затова си вземали за булки най-красивите девойки.
Освен за лековити, някои от растящите в България билки били смятани и за много мощни магически растения, като омайничето (Geum urbanum) или приказното четирилистно разковниче (Marsilea quadrifolia) – то разцъфва на Еньовден точно преди да грейне слънцето и може да лекува нелечими болести, да отключва всяка врата, късмета, а може би и сърцата.
Според българското народно вярване билките достигат най-голямата си сила в нощта срещу Еньовден и ако се наберат рано сутринта, са най-здравеносни. Разбира се, в минали времена знахарите придружавали билковите лекове с магически заклинания и набайвания, а
нощта срещу Еньовден се смятала за най-потайната и мистериозна нощ в годината. Така във вековната народна традиция са залегнали и са съхранени и до днес много обреди и ритуали, които се изпълняват в нощта срещу и на самия Еньовден. Важна роля в живота на българина била отредена и на магьосническите билки, свързани със здравето, задомяването, омъжването на девойките и плодовитостта на младите жени, които по днешната терминология бихме отнесли към регулирането на демографските процеси. Вярва се, например, че св. Еньо помага на бездетните семейства така, както Бог е помогнал на Захарий и Елисавета да се роди синът им св. Йоан Кръстител.
Основен ритуал на Еньовден е брането на билки – от тях се правят Еньови венци и китки, в които грее най-вече жизнерадостното еньовче (Galium verum) - сушат ги и цялото семейство се лекува с тях през цялата година. До идния Еньовден. За здраве се минава под големия еньовски венец. Освен това се правят билкови муски и талисмани за здраве и обич, амулети против „уроки“, любовни еликсири. Най-старинният афродизиак се нарича Еньови капки и е екстракт от шест билки. В Шуменско на този ден се черпи с билкови чайове и вина, а в Габровско – с акациева ракия. Тази година в етнографския комплекс „Етъра“ габровци предложиха лечебната храна ковет-маджун, сварена по оригинална старинна рецепта от 77 билки и мед.
Особено значение за билкари, знахари, народни лечители, както и за болните има растението росен (Dictamnus albus). Тъй като самодивите вият венците си от това красиво цвете, то се нарича още самодивско или русалска трева. Листата му са твъди и лъскави, стъблата са на китка, изправени като хурки, завършващи с къдели от красиви бели, розови, лилави или червени цветчета. Траките го смятали за цвете на Артемида, което може да изхвърля забити в тялото на човека стрели и затова го наричали самодивска стрела. Росенът е цвете отровно, но и целебно, декоративно, но и медоносно. С него е свързан обредът за здраве „спане под росен“. Когато болните преспиват за оздравяване в местности, наречени на неговото име, те „умилостивяват“ самодивите, като оставят върху бяла кърпа зелена стомна с вода, бъклица с вино, паничка с мед, погача, чорапи, нещо от себе си – копче, конец, парченце плат. В Стария завет точно росенът е „горящият храст“ (на английски Burning bush), „горящата къпина“, в която Бог Яхве се явил на Мойсей. В Средновековната християнска иконография горящият, но неизгарящ храст символизира непорочността на Дева Мария. Днес науката е разбулила „чудото“ на горящия библейски храст – листата на росена отделят летливо, лесно запалимо етерично масло, което може да гори, без да уврежда растението.
Вълшебствата в нощта срещу и на самия Еньовден са за почит към майката Природа.
Според поверието на Еньовден се сбъдват добрите пожелания, а с изпълнението на старите обреди народът ни отбелязвал появата на ново семейство. Този ден е белязан с култа към слънцето - заедно с него излиза и слънчовата невеста и той е ден на Слънчовата сватба.
Когато Слънцето изгрява на 24 юни, то „трепти“, „играе“ и който го види в този момент, ще бъде здрав през цялата година. После Слънцето се окъпва в река, езеро, извор, аязмо и водата става лековита. Когато се отърси след къпането, капките роса също получават голяма лечебна и магическа сила и така са се родили ритуалите за здраве – „измиване преди изгрев слънце в течаща вода“ и „тичане или търкаляне по роса“. Извършват се обредите „Слънчова сватба“, „плетене на големия венец“, под който всеки минава за здраве, „виене на венчета“ от здравеносни треви, цветя и клонки, „билкобер“, играят се самодивски танци и се пеят еньовденски народни песни за плодородие и обич, изработват се билкови талисмани за здраве и обич и амулети против уроки, омайващи любовни еликсири. Според легендите иманярите знаят, че в нощта срещу Еньовден там, където има заровено имане, се явява син пламък. Знаят още, че цикорията (Cichorium intybus) отваря заключени врати и сандъци и винаги я носят със себе си. През деня момите изпълняват обреда „Еньова буля“, наречен още „Калиница“ (Асеновград) или бурла – 4-5-годишно момиченце, облечено като булка, с много накити, но с червено було, нарича и напява каква ще е съдбата на всяка една от девойките.
Тайнството е скрито в менчето с „мълчаната вода“, в което са пуснати момините нишани – копче, игла (Асеновград), цвете, китка с пръстен (Габровско), паламарка (селата Върдун и Лиляк, Търговищко), дребен накит. Естествено, след като билките цъфтят от м. март до м. октомври, трудно е в един ден да се намерят и наберат 77 и китките се правят от 7, 9 или 12 билки. Ритуалът „напяване“ е за годеж, женитба, задомяване на девойките, а за възрастните – за здраве и дълголетие. За съжаление днес почти не могат да се видят автентичните Еньовденски обреди и ритуали – по селата почти няма деца и млади хора, на изчезване са билкари, знахари и народни лечители. Някои етнографски музеи и читалища правят възстановки на обредите, а туристическите агенции наблягат предимно на атракцията, а не на традицията. Въпреки това Еньовден е един от най-красивите летни празници. Нощта срещу 24 юни е нощ на тайнства, здраве, благополучие, късмет и любов, а традиционните обредни практики носят добруване.

Голяма радост донесе Еньовден на истинската опозиция в България - шепата хора като мен. Зазоряването настъпва, никой не може да спре Изгрева на Слънцето, дори облаците, които покриват хоризонта! А вие, които досега живеехте в тъмнината като къртиците, Светлината Му ще ви накара да прогледнете! Първата стъпка в Осъзнаването е да имате Очи!
Най-лошото е, че ще ви накара... Сами няма да го направите....

https://en.wikipedia.org/wiki/Enki


Та е време да си поговорим за настъпващият български празник Еньовден. На Енки ли е наречен Еньовден? В това едва ли има съмнение, но все пак, това е едната половина на Еньовден, другата половина я дължим на алпа Мар (Слънцето). Но тук е мълчаната вода, лечебните билки...,; като тайнствата за сдобиването на момите с мъж са поделени поравно, там и алпът Мар и Чулман, (който в Шумер е Енки) имат своите дялове. В крайна сметка, Еньовден, можем да счетем за Ден на Помирението, между алпът Мар (Уту в Шумер) и алпът Чулман/Енки в Шумер, които враждуват в съзнанието на човека. Това искам да го уточня, защото и исторически е засвидетелствувано в древнобългарската общност. Това е денят в който трансцедентната и иманентната божественост се срещат в човека. Това е Космичната Сватба. Затова на него ден, ние имаме Божественият Знак, Символ, Печат – Йен или Ен. ( Особено широко е застъпена тази идея в селата Рахово, Лилково ). На този ден се създават и отварят лечебните аязми - светилища. Но вижте Енки/Чулман, цялата идея за неговият храм носи усещането за лечебното аязмо.



В тази иконография на Енки, електората би трябвало да види нещо Българско, с орелчето спускащо се и кацащо на ръката на Енки, но не би, електората търси некви светци на Еньовден. В крайна сметка, Божествената Сила, която еманирано слиза ще се полза и усвоява под формата на свещена вода. Впрочем в началните етапи на Сътворението, "Сказание за Чулман" директно идентифицира Енки с Абзу, който изначално е предсътворенският воден океан.

(6) Помолил алпът Тангра
да освети нещо.
Всевишният изпълнил молбата му –
осветил с лъча морската вода.

(7) Влязъл Чулман във водата
и останал да живее там постоянно.
Но веднъж му доскучало –
дощяло му се да има другари.

(9) Започнал Тангра да създава
за Чулман различни същества,
създал много риби
и подводни растения.

(10) Опитвал се Чулман да научи рибите
да пеят и танцуват:
свирил за тях на тамър –
но рибите не играели с него.

Алпът Чулман, какво е? Сътворителната и Домоустроителна Сила на Тангра. Затова "Ен" в Шумер се разбира като "Господ". Много са ми смешни и жалки християните, когато говорят за "езичество". Г-да, ако нямаше "езичество", нямаше да има и християнство, защото няма база на която да се стъпне и гради. Затова, при Йоан Кръстител е кръщението с вода чрез потапяне и той е наложен върху Еньовден. Слънцето се къпе в изворите. Не, че Йоан Кръстител е християнин, но поради това, че е кръстил Христос е канонизиран за светец. Иначе, вече знаете, че се отварят небесата, чува се глас, който свидетелства и се вижда гълъбът, който слиза върху Му. Е, тук, каца на ръката му Орелът;))) Всъщност една ръка държи орел в църквата и в Ситово и на други места. Може да символизира некой евангелист като Йоан, например, но може и нещо друго;)))