Отричат и Баташкото клане!

Абсалютни глюпости драги ми bgskin ??? Наистина първо чети и после говори ???
Единствените които имат кяр от цялата работа са тия от тройната коалиция - защооооо , ПРОЧЕТИ И ШЪ РАЗБЕРЕШ (няма за кога да ти ГО И нарисувам )!!!!

Ето и още едно резултатче от тази история. Под предлог за защита срещу гавра на националния герб, химн и флаг, депутатите одобриха на второ четене още едно допълнение към прословутия чл.108 (интерeсно, че е внесено от Атака). А то е;
"С глоба до 5 000 лева ще се наказва този, който проповядва фашистка или друга антидемократична идеология или насилствено изменяне на установения от Конституцията обществен и държавен строй."

http://news.ibox.bg/news/id_1785517047

Забележете, фашистка и ДРУГА антидемократичнa идеология. Тък като Кан Крум най-недемократично е направил от тиквата на Никифор чаша за вино, се предполага, че всеки който харесва идеологията на нашите велики владетели вече попада по ударите на закона. Същото се отнася и за всеки осмелил са да викне "Оставка" или "Долу триглавата коалиция". Тази добавка към НПK е доста разтеглива и дава възможност за действие на "органите" срещу всеки несъгласен с режима. Комунизъма се бетонирва!

Това с Балева и Баташкото клане
е много хитро измислен ход
1.Явно е ,че няма да се приеме от народа камо ли от учени (чужди или наши)
2.Както ситуацията с Азис и с какво бил облечен ,когато пял за БСП,това си е чисто отвличане на вниманието
,но пък някакси сполотява...........?

Срамота,Люзка,че изкуствено е нужно да ни сплотяват.Дано само да не успеят да ни залъжат да гласуваме както сме си наедно сплотени.

Вижте ак обеше нещо за Хомокоста веднага щяха да приберат "учените" на "топло"

Срещу кой холокост?! Щото т'ва с баташкото клане си е абсолютно отричане на геноцида над българите...който уж се призна най-накрая...(няма да обяснявам що над нас е имало, а над евреите никога не е имало, предполагам че интересуващите се знаят).
Колкото до горецитираната поправка в НПК-ато...аз не виждам какво общо има тя с поругаването на националните символи?! Тя по-скоро ми прилича на "Закона за защита на държавата"...приет първо в Италия от НФП, а после и в Германия от НСДАП...
Случая с Батак е излишно да го коментирам, първо щото едва ли ще напиша нещо ново, и втро щото ще ми за около 261782356 път. Грозно е, и не виждам никакъв замисъл, нито някакво сплотяване и подбуждане на национализма, който на нас винаги ни е липсвал като цяло...К'вото и да си говорим, от вси държави на Балканите, само ние сме най-толерантни и най-много се "гъзим" на Изток и Запад...С подобни прояви още повече се насажда етническо напрежение между нас българите и мангалите и между нас и турчолята...явно т'ва е основния замисъл на тази еничърка скапана?!

Ето от днес и една новинка,не знам дали сте я засекли :

http://news.ibox.bg/news/id_1388936305

Целта на цялата игра, е да бъде въздигната в ранг на истина една историческа фалшификация. Със закон да забранят всякакви дискусии по повод на фалшификацията и даже съмненията, че нещо не е както трябва, да се наказват със затвор. Разбирате, че говоря за фалшификацията, наречена "холокост".
Аз не вярвам в приетата със закон "истина". Не вярвам и в най-човеконенавистната книга на тоя свят - Стария завет от Библията. Не вярвам в непогрешимостта на Папата. Не вярвам също, че Земята е плоска и не се върти. Време е така нареченият "Парламент" да приеме закон за публичко изгаряне на еретиците.
Честито завръщане в Средновековието!

Ето и самата статия на въпросната Мартина Балева.

Информационна агенция "Фокус"

Батак - свидетелство на турски сановник

Михаил ОГНЯНОВ


Сега, когато се повдига въпросът дали е имало Баташко клане, уместно е да се приведат свидетелства от турската страна. Тук предлагам превод от няколко страници от спомените на Исмаил Кемал бей Влора, висш османски сановник по онова време.

Исмаил Кемал е албански аристократ. Роден е през 1844 г. във Влора. Получил е образование в прочутата гимназия в Янина (където е учил и Димитър Миладинов) и се отдава на политическа и дипломатическа дейност в услуга на Османската империя. Бил е близък сътрудник на Митхад паша в Русе и редактор на в. “Дунав”, излизащ на турски и български. Бил е привърженик на идеите на Митхад паша, когото смятал за “абсолютен административен гений”. Едновременно османски и албански патриот, смятал е, че ако са били осъществени идеите на Митхад паша, народите в империята щели да са били щастливи. Бил е управител на различни градове и области на империята (Бейрут, Дамаск), както и съветник на султана. След убийството на Мидхад паша, двата младотурски преврата и Първата Балканска война разбира, че бъдещето на Албания е извън Османската империя и на 28 ноември 1912 г. обявява в родния си град Влора независимостта на Албания. Албанците го тачат като основател на тяхната държава. Неговите спомени са продиктувани през 1917- 1918 г. в Париж на английския журналист Sommerwille Story и издадени през 1920 г. от приятеля на Исмаил Кемал бей американския журналист William Morton Fullerton, който потвърждава тяхната автентичност.

Аз притежавам италианския превод на тези спомени*, направен от внучката на Исмаил Кемал Нермин Влора - графиня Фалачи (съпруга на италианския дипломат граф Фалачи). Преди две години цитирах някои пасажи от тази книга. По повод на повдигнатия сега въпрос дали е имало Баташко клане, смятам за уместно да преведа цялостно няколко страници, в които е предадено виждането на тогавашен османски сановник по въпроса.

На събитията, свързани с Априлското въстание, е посветена гл. VII от тези спомени (стр.139-155 ). Тук превеждам стр. 140-145 от тези спомени. В тях е отразен манталитетът на турски сановник, който не изразява симпатии към българите и не разбира мотивите на българските вълнения. Като член на правителствената комисия за разследване на жестокостите през Априлското въстание, той се стреми да смекчи ужасите, но както сам признава, без да отрича това, което не може да се отрече. Затова неговото свидетелство за Батак има обективна стойност за нас особено сега, когато даже претенциозни български публицисти си задават въпроса “имало ли е или нямало Баташко клане”. Внимателното прочитане на тези спомени може да осветли редица въпроси от онова минало. Вижда се какъв опасен удар за Османската империя е представлявало Априлското въстание и че Батак още тогава е бил центърът на вниманието, и не е късен мит. Важна задача на нашите историци е да се опитат да издирят в турските или английските архиви заключителния доклад, за който става дума в спомените. Мъдростта изисква не да се отрича миналото, а да се осмисля.


Публикувано от Милен Радев във форума" Де зората - Германия"
* * *

Превод на стр. 140 - 145 от италианското издание на “Спомените”:

В действителност въпросът за Босна и Херцеговина бе повдигнат от Русия само с цел да се отвлече вниманието на Австро-Унгария и на останалата Европа по начин да се отвори поле за действие в България, където бяха концентрирани всички руски интриги. Но истинският подстрекател на българския смут беше Махмуд Недим паша, когото Игнатиев беше го обработвал от години, сигурен, че по този начин ще е възможно да постигне разлагането на Османската империя. Не знам дали Великият везир е действал от перфидност или глупост, но фактът е, че без него Игнатиев не би могъл да постигне своите политически цели.

На първо място, целият български регион на юг от Балкана беше очистен от гарнизони на редовна войска. Повтарящите искания на местните власти да се установят войскови поделения в различни центрове на Одринския вилает останаха нечути, даже Махмуд Недим премести някои от местните управители, които настояваха за тежестта на положението и от нуждата от редовни контингенти. Той издаде заповеди да се разреши на българските селяни да носят оръжие, казвайки, че не е справедливо да се лишат бедните от средства за защита срещу по-силните и по-многобройните мюсюлмански съжители.

Всичко това е било подготвено методично. В предопределения ден, т.е. 5 май, празникът на св. Георги, честван в целия Ориент, избухна българското въстание. Центрове на въстанието бяха шест села: Батак, Перущица, Брачково (Брацигово? - м.о.), Авреталан (?) и други. Агенти-провокатори, камуфлирани като софти, бяха прекосили главните мюсюлмански центрове, предупреждавайки населението за пристигането на “московците” и за заплашващите агресии от страна на гяурите (християните), всичко това с цел да се провокират кланета.

Тази пропаганда, придружена от убийствата на няколко местни административни служители и на други безобидни лица, алармира мюсюлманския елемент и притесни различните управители, лишени от средства за поддържане на реда. Повдигането на мюсюлманите стана ударно и масово и потушаването на въстанието започна с всички ужаси на гражданска война, където фанатизмът и мрежата от репресии играят винаги страшна роля. Бяха убити няколко хиляди българи и няколко дузини села бяха изгорени. Такава беше жестоката цена за потушаването на българското въстание.

Нещастие беше, че министрите, които наследиха Махмут Недим, бяха задоволени от репресията, без да мислят за последиците от този страшен акт.
За да извърши една анкета на място, беше изпратен Едиб ефенди, председател на Сметната палата, който е живял дълго в България по времето на епохата на Митхад паша, но неговият доклад се основаваше просто върху официалните информации, събрани от различни центрове. По време на успокояването, което последва това клане, Макгахан, кореспондентът на “Дейли Нюз”, докато посещавал страната, забелязал край Пазарджик - Пещера в един поток няколко части от човешки тела и така се изкачил срещу течението до Батак, където се намерил пред страшната гледка, която веднага описа по телеграфа до своя вестник. Това естествено предизвика огромно възмущение в Англия, където Гладстон даде начало на своята прочута кампания срещу отоманското правителство.

Сър A. Baring, секретар на английското посолство в Истанбул, и господин Schuyler от американското посолство бяха веднага изпратени да анкетират. Други разследвания бяха поверени на Бляк бей, навремето турски министър във Вашингтон, и на държавния съветник Хаджииван (Hagiovanci effendi), един българин.

От Високата порта бях натоварен да изследвам различни свитъци и да извлека заключителен доклад върху причините и последствията от тази ужасяваща афера. За тази цел ми бяха дадени на разположение няколко секретари от Външното министерство.

Изследването на различните доклади ме убеди, че след потушаването на въстанието местните власти са се отдали на най-престъпно състояние на безразличие. В един свитък, съдържащ хиляди индивидуални рапорти върху убийствата, намерих само едно малко парче хартия с две кратки линии върху потушаването на въстанието в Батак. От докладите на двамата, изпратени от Високата порта, които прочетохме с Одиан ефенди и моя колега Серкиз ефенди, главен секретар на Външното министерство, беше невъзможно да се извлече какъвто и да е елемент, който да хвърли светлина върху истината на фактите, които бяха според мен такива, че да отключат една буря върху империята.

В присъствие на сър Alfred Sandison, пръв драгоманин на британското посолство, имах разгорещен разговор с Мидхад паша, на който представих абсолютната необходимост да се извърши сериозно разследване. Той веднага отиде при Великия везир и се върна след няколко минути, като информира сър Алфред и мен за току-що взетото решение да се изпрати до местата на кланетата една разследваща комисия. На другия ден една имперска заповед конституираше една комисия, председателствана от Саадулах бей, бивш секретар на Мурад, и включваща трима първенци християни и трима мюсюлмани, един от които бях самият аз. Задачата на комисията бе да уточни отговорностите, да накаже виновните и да уточни материалните щети, като направи систематизиране на разрушените села преди началото на зимния сезон.

След два дни заминахме за Пловдив, където стигнахме след още два дни. Приемът на местното население (очевидно - турското м.о.) бе по-скоро леден, с убеждението, че нашето разследване предвижда репресии спрямо мюсюлманите. Няколко дни по-късно собственикът на къщата, която беше дадена на наше разположение, някой си Исмаил бей, ни изгони буквално на улицата, страхувайки се от публичния гняв и имахме немалко трудности да намерим достатъчно голяма къща, в която да се настани персоналът на комисията.

След като дадохме наставления за подходящи инициативи за възстановяването на изгорелите села и разрушените къщи, тръгнахме да посетим различните центрове на въстанието и на репресиите. Започнахме с Батак, където пристигнахме след тридневно пътуване. При нашето пристигане бяхме посрещнати от няколко стотици жени и момичета, които плачеха и хълцаха, между които една носеше ръката и главата на една жена, и друга - ръката и крака на убито дете. Черквата беше пълна с трупове в напреднал стадий на разложение и ние не можехме да се доближим поради миризмата, която излъчваха. Аз никога не бях виждал, нито съм си представял нещо по-ужасно и този спомен е един кошмар, които ме измъчва до днес. Батак, състоящо се от 600 къщи и стотина механични дъскорезници, беше цялото в развалини.
След като изразихме неодобрението към управителя на този район, в който беше Батак, за това, че бе оставил тези трупове непогребани в продължение на месеци, му наредихме да разчисти и дезинфекцира черквата, нещо което действително беше извършено веднага.

В Пловдив сър Беринг се присъедини към нас в качеството на британски комисар и след няколко дни всички заедно прекосихме другата част на пострадалата зона в района на Калофер и Дербент Клисура. Щом като се върнахме в Пловдив, се заехме с работа да приключим нашето задължение, което имаше едновременно юридически и административен характер, доколкото трябваше да дадем справедливост и заедно с това да извършим помирителна дейност.

Аз лично имах някои затруднения с Беринг. Въпреки че неговата задача беше само да види дали комисията работи коректно, случваше се често да участва в дискусиите, което смятахме за напълно естествено. Но Беринг, който е бил първият чужденец, който е видял ужасните резултати от тези кланета, бе редактирал един доклад, основан върху болезнените впечатления, които е докладвал, се чувстваше задължен да защити своите оригинални наблюдения всеки път, когато разследването се стремеше да ги отслаби или модифицира. Затова неговото желание беше да се демонстрират само неговите виждания и да се поддържат неговите препоръки. Ние, от друга страна, които виждахме преди всичко пропастта, в която беше тласната империята от тези събития, смятахме за патриотичен дълг да определим на всяка цена първичните причини и пред невъзможността да отхвърлим това, което беше невъзможно да бъде отхвърлено, да се стремим поне да смекчим последствията.
При различни обстоятелства Беринг писа до британското посолство, като критикуваше моето действие , но неговият шеф сър Хенри Елиот , който ме познаваше добре и оценяваше моите усилия, му препоръча да търси възможности да търси от своя страна хармония и взаимно разбирателство.

Зимният сезон наближаваше, без да бъдат възстановени изгорелите села и лорд Солсбъри (Salisbury), който се намираше в Истанбул, се оплака пред Великата порта, което от своя страна привлече вниманието на комисията. В действителност нашият председател Саадулах бей беше един мъж с висока интели гентност и дълбока доблест, но не бе привикнал да третира практически въпроси и беше объркан от детайлни и рутинни проблеми. Така, по предложение на Портата, поех аз отговорността за изпълнителната част и за двадесет дни седемдесет села бяха в състояние да приемат своите нещастни жители, които бяха пръснати в цялата зона. На двама личности, високо ценени в Пловдив - Хаджи Хамид и Нури ефенди, бе поверена задачата да възстановят къщите, като им се даде на тяхно разположение достатъчен кредит. Един от факторите, които допринесе немалко за достигане на определената цел, бе доверието, демонстрирано спрямо мюсюлманските жители, които чувстваха от своя страна желание да покажат усърдие и братска добра воля, помагайки, като подготвят и транспортират нужния за възстановяването материал на своите християнски съжители.

След като бе извършено това , бях повикан от Великия везир в Истанбул да докладвам на лорд Солсбъри и на английското посолство върху дейността на комисията и да представя същевременно едно изложение върху българското въстание и неговото потушаване. Бях представен на маркиз Солсбъри, който възложи на господин Филип Кюри задачата да вземе бележка от моите обяснения . По този начин имах възможността да установя приятелски взаимоотношения със сър Филип ( какъвто стана по-късно) , които продължиха до неговата смърт. Моето изложение и документите, които го придружаваха , след като бе предложено на Съвета на министрите, беше преведено и изпратено на Одиан ефенди , който се намираше в Лондон, с цел да се представи на английското правителство.

В това изложение се стремях на първо място да покажа факта за едно въстание, подготвяно от много време, след това ужасите на потушаването, които получиха неоправдани пропорции под форма на репресии.

В моето изложение бе ясно показана отговорността на правителството по това време, което поради престъпната небрежност беше истинската причина както за народните страдания, така и за самата империя и правеше явно обстоятелството, че злодеянията на самото правителство не бяха избегнали от публичното мнение, което отхвърли целия режим, включително и самия султан. Броят на жертвите, който беше преувеличен на повече от петнадесет хиляди от различни заинтересовани среди, беше преоценен до реалната цифра, която не надхвърляше много повече от шест хиляди.

* Ismail Kemal bey Vlora “MEMORIE” a cura di Nermin Falaschi Ed. Noi Publicisti Roma 1978.

Е,мартинче?!...
Не е ли по-добре да си пълниш устата с...нещо друго а не с хули към България!

ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЦЕНЕН И ПОТРИСАЩ ДОКУМЕНТ!!!

От кърваво – има и още по кърваво.
Освен клането в Батак не по малко жестоко е било това в Стара Загора. За което не се говори, тъй като е по-ужасно. Обаче историята изплува, въпреки старателните опити да бъде скрита тази жестокост под формата на беглото споменаване за ОПОЖАРЯВАНЕТО на Стара Загора.

За тези събития съм чувал в разкази на стари хора от моя род. Тъй като по моя край – незасегнати от това НЯМА.

Ето откъс от една книга, качена на нашия сайт:

Из „Геноцидът и холокостът над българите” – Георги Войнов :


След като руските войски освободили някои градове в Северна България, те прехвърлили Стара планина през прохода Хаинбоаз и предният отряд освободил Казанлък и Стара Заго-ра. След този успех настъпил известен обрат. Турците успели с английска помощ (по заповед на Дизраели*!) и английски параходи да прехвърлят от Северна Албания огромната армия на Сюлейман паша (Соломон Леви Явиш)*, състояща се от 48 000 души, 600-700 черкези, с 4 полски и 4 горски оръдия. Те дебарки-рали при Дедеагач и започнали да се съсредоточават около Търново Сеймен и Карабунар и настъпили от юг към Стара Загора и Нова Загора. Сюлейман паша бил подкрепен и от войската на намиращия се в Чирпан Хюлюси паша, състояща се от 7 батальона редовна войска и 150 черкези с една горска батарея, както и войската на Реуф паша от 15 батальона, 330 черкези, с по една горска и полска батарея. Тези хора по заповед „от горе" и инструктирани от Синедриона, извършили едни от най-големите военни престъпления през тази война, избивайки мирното население на Стара Загора, Нова Загора и околността - 14 500 души, а може би и повече, и опожарявайки град Стара Загора и целия му хинтерланд (115).
За кланетата в Стара Загора, за разлика от тези през Априлското въстание (Батак, Панагюрище, Перущица и др.), се знае твърде малко, въпреки че в някои отношения това изтребление е много по-зловещо и всеобхватно. Дори в многотомната История на България почти нищо не се споменава за тези събития, освен че „башибозушки отряди, които придружавали редовната армия на Сюлейман паша*, подложили на плен и пожар българските села и градове, разположени южно от Ста-ра планина" (66). Навсякъде в другите източници същата исто-рия - за Старозагорските кланета от юли 1877 г., не се казва нито дума, сякаш архивите са изчезнали и нечия невидима ръ-ка е изтрила тази апокалиптична част от българската история.

*Сюлейман паша (Соломон Леви Явиш)* е ислямизиран евреин - дьонме, бивш професор по литература в Сорбоната (Франция); масон!...

Причините за тази мистификация ми станаха веднага ясни, след като се запознах със сборника на Донка Йотова „Пъкленият ритуал. 125 години от Старозагорското клане" (115), съставен от автентични документи и свидетелства от това време, и ста- тията „България" от „Еврейска енциклопедия" (т. 4, изд. „Тер-ра", Москва, 1991 г., стр. 964) (55). От тези и други източници се разбира каква е била зловещата роля, която са изпълнявали Старозагорските евреи в тези кланета на българи (по същество ритуални убийства) и Холокост (принасяне в жертва чрез изгаряне)! Ето защо документите, разобличаващи тези ужасни престъпления, извършени от турци и евреи, бяха изчезнали! Не е трудно да се досетим кой се е погрижил за това. По време на диктатора палач Тодор Живков, а и преди него, основните дейци и идеолози на БКП бяха евреи; съветниците на Тодор Живков бяха такива. След 1989 г. така наречените „демократи" и „либерали" също бяха и са предвождани и доминирани от ли-дери с еврейски произход. По-нататък подробно ще се спрем на този проблем.
Не всичко обаче богоборците са успели да унищожат. В сбор- ника на Донка Йотова са събрани материали от следните книги: Г. Димитров „Княжество България в историческо, географско и етнографическо отношение", т. 3 „Руско-турска освободителна война, 1899 г.; Даскал Петър Иванов „Възпоминания от разбърканите времена", 1855 г. и Димитър Илков „Принос към историята на град Стара Загора", 1908 г. И трите книги заедно със сбор- ника на Йотова днес са библиографска рядкост и са запазени само отделни техни екземпляри. Тези книги, в които са поместе- ни свидетелства на много очевидци, ни дават точната картина I за кланетата в Стара Загора, както и за извършителите им.
В обвиненията си Донка Йотова е категорична, че извършеното от войските на Сюлейман паша*, по изрична негова запо- вед, е кърваво жертвоприношение (Холокост и Геноцид). При това мръсният чифут е пролял реки от българска кръв, насъск-вайки турските гаджали „нито един българин да не остане жив!"
За това не е и чудно, че толкова малко свидетели има на органи- зираната от евреите касапница

По време на Старозагорското клане първи помощници на турците са били живеещите в Заара (Стара Загора) евреи. Те би-ли пришълци от Одрин и Солун (идват около 1605 г.) и образу-вали еврейска махала, ставайки опасни конкуренти на българс-ките търговци. По време на събитията имали 812 къщи, 2 големи синагоги, 7 фамилни еврейски параклиса и 5800 души. Към българите се отнасяли враждебно, защото последните били техни най-големи съперници в търговията. Ползвали се с покрови- I телството на турските власти и притеснявали по всякакъв начин християнското население (115).
Първите сведения за клането на българи в селата на юг от Стара Загора започнали да пристигат към средата на месец юли 1877 г.:
„... На 12-ти почнали да пристигат от селата мъже, жени и I деца голи и боси, между които имало пълни коли с ранени. Ра- нените били оставени в училището, а здравите настанили по къщите. Те разказвали, че башибозуци и черкези нападнали селата | им, убивайки кой където сварят; грабили, безчестили и селата на огън предавали. А пък и самите граждани от височините на града започнали да виждат дима и пламъка от горящите села. I Скръбни и неприятни слухове започнали да се носят този ден из I града..." (115).
„... На 16-ти градът започнал да се пълни още повече със селяни. Те разказвали, че по полето се търкаляли мъртви тела, рязани и дупчени, и вонята била нетърпима. Слухът за ужасното клане в село Гюнелийска махала още на сутринта се разнесъл из целия град... Село Дълбоки било запалено от черкезите, където избили много хора..." (115).
Очевидно тези действия били извършени от предните отря-ди от башибозуци или така наречените „акънджии" на армията на Сюлейман паша*, следвани от редовната войска, съгласно тактиката на турците. Същинските разрушения и кланета започ- | нали след пристигането на основната армия, която изтласкала малобройния руски казашки отряд от около 5000 души, подкреот 800-900 души опълченци. Все пак с много героизъм тези хора успели да задържат два дни настъпващата огромна турска армия и дали възможност на една част от мирното население и бежанци от селата да се изтеглят в посока към Казанлък. По бежанската колона от мъже, жени, деца, граждани и селяни, натоварени с багаж, от турските и еврейските къщи и джамии стреляли и убили много хора.
Скоро след това черкезки отряди на коне под водачеството на Дай Ахмед през Аязмото отрязали пътя на бежанците към Казанлък и тези, които не успели да избягат от града, били вече обречени, тъй като попаднали във властта на нахлуващите от всички страни турски войски.
Тук е мястото да отбележим, че в щаба на Сюлейман паша се намирал и англичанинът Юлий Викед, който изпълнявал особени функции - бил агент на английското правителство и лице за връзка с него.
След като преградили пътя към Казанлък, черкезите на Дай Ахмед достигнали до Кулов вир в прохода и избили много хора. При воденицата „Башовите" избили около 50-60 души граждани и селяни. После пристигнали и още черкези, които избили стотици хора в теснините на това място (115).
За същото събитие Димитър Илков казва:
„... Към залез слънце (19 юли) черкезите пресекли пътя на бежанците при южното гърло на боаза и веригата към Казанлък се прекъснала моментално. Тогава настанала страшна касапница около подножията на Аязмо баир. Шопорите и коритата на бешбунарските чешми се оплискали с човешки кърви и вадичка-та, образувана от тези чешми, потекла към река Бедечка, червена като огън. Полянките в тази местност, доскоро зелени и прини, заринали се с глави, нозе, ръце и обезобразени трупове на деца, майки, родители, юноши и старци..." (115).
Градът бил запален от турската артилерия и башибозуци-те; подпалили се спиртните складове на старозагорските раки-джии, които избухнали. В същото време по улиците и къщите на град Стара Загора се „загнездил пъкълът", по думите на Димитър Илков:
„... Старозагорските мохамедани посрещнали войските на Сюлейман паша* с радост. Те се сдружили с черкезите и башибозуците още на 19 юли и се впуснали с тях заедно като зверове" върху беззащитното български население да го изтребват, мъчат, безчестят и обират. Малките пеленачета намушквали на ятаганите си и ги подавали така на майките им, когато те се противели да се предадат доброволно на безчестието. Всички български мъже останали в града, били изклани безмилостно до един, започвайки от най-невинното сукалче, дори до престарелия сто-годишник. Нищо не било пощадено, нищо не трябвало да остане. Останали недокоснати само евреите, които изкупили живота си с пари, с осрамяването на своите жени и дъщери и с шпионските си услуги, които оказвали на турците непрекъснато и след отминаване на опасността..." (115).
Според свидетелствата на професор Любомир Костов, записани от неговия баща Димитър от Стара Загора, наред с турците в кланетата участвали чирпанските даалии и циганите, които били подстрекавани от евреите. Старозагорските евреи с радост посрещнали турските войски и действали като техни шпиони и помагачи в грабежите и убийствата. При кланетата, търговецът евреин Даниш* отказал да скрие в къщата си българи бегълци от турския ятаган. Преди това, при идването на руснаците, той е укривал в големия си дом най-свирепите турци българоубийци. При бягството си от Стара Загора прадядото на Костов - дядо Михал, загубва двете си дъщери и жена си и оцелява само най-малкият му син Коста (81).
Затваряйки обръча около Стара Загора, турските войски нахлули в града и започнали невиждани кланета и насилия, пред които Батак бледнее!... Самият Юлий Викед разказва:
„... Аз не съм в състояние да опиша всички ужаси на сцените, на които за мое нещастие съм бил донякъде свидетел - очевидец и сега даже, като си припомня за тях, кръвта ми замръзва в жилите. На нещастния град Стара Загора налетели не човеци, а като че ли били някои бесни дяволи. В плен никого не взимали, а всеки, без разлика, с байонета пробождали, или с ятаган посичали и на повечето от ранените главите отрязвали. Болни, жени, деца, старци и всичко, що дишаше живот, без милост убивали, или в пламъците на горящи къщи хвърляли. Башибозуците, които дойдоха със Сюлейман паша* от Албания, върлуваха и беснееха по-страшно от самите дяволи; те убиваха без ни най-малка причина всекиго, само и само да наситят своята страст. Офицерите, ако би могло да се употреби такова название за албанските или други такива нередовни войски на падишаха, бяха изгубили всякаква власт над побеснелите и преспокойно гледаха, докато се наситят..." (115).
Тук Юлий Викед, макар привидно да се възмущава от действията на турците, се опитва да прехвърли вината за кланетата, изстъпленията и погромите изцяло върху нередовната турска войска (албанци, черкези и башибозук), което е явна лъжа. Знаем, че тази войска сравнително малобройна (около 800 - 1000 души) не е могла самостоятелно и в кратък срок да избие близо 15 000 българи, число, което според мен е силно занижено, като се има в предвид, че голяма част от населението на Стара Загора не е успяло да избяга, а в града също е имало и около 40 000 бежанци от Нова Загора и селата в областта. Очевидно е, че в кланетата са се включили всички: башибозуци, редовна войска, местни турци и евреи, а също цигани и черкези, за които се спомена.
Това, което пропуска Юлий Викед, е, че „турците карали моми и жени да играят голо хоро; че бременни жени са разпаря-ни и рожбите им от утробата им вадени; че много момичета от изнасилвания са умирали; че живи хора в кладенци са хвърляни; някои са простирани на земята с вързани ръце и крака, а на гърдите им огън палели и кафе си варили; онези които не давали или нямали пари, на врата им горещо желязо полагали; имало е хора, на които най-напред пръстите отрязвали, после носа, ушите, други части, докато издъхнат; на убитите мъже и жени членовете им режели и за поругаване в устата им ги слагали; някои на ръжен прекарвали и на огъня като чеверме ги пекли; други на дървета разпъвали и с гвоздеи като Христа ги заковавали, а най-накрая никой не трябва да се учудва, ако кажем, че живи хора като овце са драни, а кожите им със слама пълнени и по дърветата окачвани..." (115).
Естествено българите се съпротивлявали на убийствата и тези, които имали оръжие, се барикадирали в къщите си, бранейки живота и честта си. Това дало повод по-късно турците и евреите от Стара Загора да обвиняват българите, че те са предизвикали турците да отидат до „такава крайност". Еврейската енциклопедия дори се опитва тотално да изопачи нещата с типичната чифутска наглост и дебелоочие. Ето какво пише там с фалшив патос:
„... Евреите излизат на историческата сцена главно по време и след Руско-турската освободителна война (1877 - 1878 г.). С освобождаването на редица градове от турците, местните евреи са подложени на най-жестоки преследвания. Селяните от Свищовско, които смятат евреите за привърженици на турския режим, ограбват, изгонват и убиват евреите от Свищов. Изгон-ват ги и от Видин, Стара Загора и други места, и те са принудени да бягат в чужбина. Случвало се е дори руските войски да спасяват бягащите евреи от яростта и жестокостта на българите. В Казанлък през август 1877 г. масово избиват местните евреи. Това предизвиква негодувание във Франция, Англия и САЩ, още повече, че евреите не са били уличени в конкретно престъпление.... До обявяването на войната евреите са заемали изчаква-телна позиция. Със започването на войната, евреите застават на страната на освободителите..." (55).
Абсолютна лъжа и фалшификация, още повече, че тази „обективна" енциклопедия е писана през 1991 година, докато цитираните тук документи са от очевидци на събитията и са писани скоро след това! Крадецът вика: „Дръжте крадеца!"
От тези документи става ясно, че именно евреите са подбудители на кланетата, те участват в разграбването на българското имущество и ценности; извършвали са особени ритуали с кръвта на убитите християни (дял от черната магия) и заедно с турците са избягали в Одрин, Цариград и други градове, страхувайки се от отмъщение и наказание за извършените престъпления!
Твърдението, че през август 1877 г. били избити евреите в Казанлък, и то от българите, е лъжа и пълен абсурд. По това време Казанлък е бил окупиран от войските на Сюлейман паша*, които атакували Шипченския проход, и градът бил под техен контрол и през следващите месеци (66). Всички тези фалшификации на историята са направени с една единствена цел: да се прикрият злодеянията на евреите и турците при Старозагорското клане, а също избиването на стотици българи в Сливен, Калофер, Сопот, Нова Загора, Казанлък, Айтос, Карнобат и други, както и разграбването и унищожаването на стотици магазини и къщи, в което участвали и много евреи, като участници, помагачи, доносници, шпиони, оценители и прекупвачи на откраднатите стоки и ценни вещи (115).
Тук предпочитам вместо коментар да цитирам видяното от оцелели свидетели на Старозагорското клане:
„... Ужасната картина в тези минути още по-ужасна се представила, когато турците заградили казанлъшкия път. Тълпи народ тичат насам-натам из улиците, руси и опълченци не се виждат, градът обиколен отвсякъде и отникъде изход няма; турците от всички страни стрелят, тук се прострял мъж, татък се отър-колила жена, другаде неколцина пъшкат, жени плачат, деца пищят, кучета лаят и вият, коне цвилят, говеда мучат, а пък пламъците на ужаса ужас придават. Щом из тълпата се впуснат неколцина и влязат в коя и да била здрава къща, всички нахлуват вътре и се затварят, тъй щото из пълните преди малко улици с мъже, жени и деца, взели да се показват въоръжени граждани турци и когото срещнат или застигнат, колят, убиват и българин вече на улицата не се показвал..." (115).
„... В къщата на Хаджи Димитра имало 50-60 души селяни, все приятели, с жените и децата си. Турците нахлули вътре и започнали да убиват наред. Янка, съпругата на Трифон Спасов, успяла да избяга, но била застигната, уловена, и след като я обезчестили, й отрязали езика. Тя кървави сълзи ронела и всячески мъчела да даде някакви обяснения за турските зверства при избиването на хора, както и за нейното обезчестяване, но нищо не се разбирало от движенията й..." (115).
„... Къщата на Драгия Куюмджиоглу била на две отделения с по 5-6 стаи, изби, конюшни, сенници и широки дворове. В двете отделения се събрали към 500 души. Турците запалили къщата с газ и тя цялата пламнала... Щом се отворили вратите и окаяните българи се показали навън, почнали един върху друг да се повалят и всички били избити или изклани с изключение на неколцина, които незабелязано се промъкнали през тълпата.
В друго отделение на тази къща имало до 200 души граждани и селяни. Турците нападнали и без съпротивление влезли вътре. Най-напред уловили Стоил Куюмджи Драгиев, на когото отрязали ръцете от раменете и той паднал на земята. Всеки почнал да поднася парите си, часовник, пръстен и молел за милост, обаче нито един от тях не бил помилван, а всички били изклани; между тях имало и някакъв млад свещеник от селата, на който запалили брадата и косата с кибрит, после го полели с газ и жив го изгорили... (типичен Холокост!) (115).
„... В къщата на кожухара Минчо имало събрани 200 души граждани и селяни - повечето жени... лутали се насам-натам, докато нападнали турците, които почнали да убиват кого където настигнат, да колят, и покрили целия двор с мъртви тела. Малцина сполучили да избягат през дола и то затова, че къщата била на края на града..." (115).
„... В един обширен двор се намирали къщите на Георги, Сава, хаджи Иван и хаджи Марко Дечеви, където се събрали повече от 200 души граждани и селяни. Турците, като нахлули в този двор, най-напред запалили онова отделение, което било пъл-но с жени. Огънят обхванал къщата, злощастните жени започнали да излизат, но щом се показала баба Драгулица навън, един манафин я застрелял и тя се проснала на земята, без да помръд-не, а другите се върнали в горящата къща. В това време избата се изпълнила с такъв дим, че око с око не се виждали. Скритите там почнали един по един да излизат и да се търкалят около прага простреляни. Паднала Дешка Георгиева, паднал абаджията Кольо, натрупали се една върху друга селянки, другите се върнали назад, подът бил вече тук-там прегорял, провиснали черни трупове, жени и деца пищят, пушките гърмят и след няколко минути къщата се сурнала и всичко утихнало... Хаджи Марко бил уловен и в гушата като свиня прободен. Той дълго време хъркал и най-после издъхнал. Други три отделения в този двор -така също заедно с хората - изгорели..." (115).
„... Вкупом около 150 отишли в къщата на Иван Лещов, а после на Стефан Тодоров и в избата се скрили. След малко черкезите разбили пътните врата, изпълнили двора, взели да лискат газ по вратите на къщата и скритите в избата били принудени да излязат. Черкезите ги претърсили един по един, взели всичко, което се намирало върху тях, после ги закарали в къщата на Мал-коча, където отделили жените настрана, а мъжете до един изк-лали до самите пътни врати... (115).
„... Тодор Славчов имал в къщата си едно затулено дамче за добитък, в което се наблъскали до 30 души граждани, селяни и един русин. Турците ги намерили надвечер и до един ги избили, а Никола Иванов, рязан по главата, по раменете, по ръцете, паднал между убитите и там се спотайвал. След малко време дошли туркини за плячка и с възхищение казвали: „Машалла, машалла и тука има няколко свинета убити", като обикаляли избите и се подигравали с тях; пристигнали десетина души турци, които започнали да преобръщат труповете и да ги претърсват. Една от туркините така силно ударила Иванов в главата, щото цял потреперал от този удар и турците изново го накълцали. В такова положение той лежал между мъртвите без хляб и вода до събота и тогава избягал в Търново, където в болницата очистили червеите от раните му и го изцерили..." (115).
„... В къщата на хаджи Станко Минчев се събрали до 300 души почти само селяни. Турците ударили огъня на къщата и едни от тях изгорели, а други, които искали да избягат, всички били убити и хвърлени в долапа на градината..." (115).
106

„... Къщата на Унджи Генчо била двуетажна, с осем стаи, изба, ракиджийница, две конюшни, широк, добре обграден двор. Около два часа цялото здание се изпълнило с мъже, жени, деца, граждани и селяни. След малко време турците нападнали, счу-пили вратите, нахлули в двора и почнали да убиват наред и мъ-же, и жени, и деца - даже и пеленачета. Избили почти всички, обрали ги, обрали и къщата, а после я запалили. Тук баба Дафина Андонова неволно била зрителка на много неща. При това паднал убит мъжът й Андон, брат му Петър Славов, Неделкови-те четирима сина - Коле, Къне, Иванчо и Михаил, Марийка Михайлова и двете й деца, годиначета близнаци. В завръщането си след Освобождението, из пепелищата на тази къща изровили 250 глави и десетина коли кости, които закопали в две гробници в Паленишките гробища... (115).
По много места и къщи описаната от очевидците картина на масови убийства, насилия, грабежи и опожарявания се повтаряли отново и отново. Много майки с малки деца, скрити по тавани и мазета, удушавали неволно рожбите си, за да не ги издадат с плача си на турските мародери и еврейските им помагачи.
„Според показанията на Марийка Иванова Ахънова, която била в къщата на Коле Гюпхаленеца до самата църква „Св. Троица", там загинали много хора. В църквата и двора се събрали над 2500 души, натъпкани един да друг, така че нямало игла къде да падне. Турците нахлули в църквата и клането, убиването и обирът продължили няколко часа. Ахънова, скрита в един до-лап, била свидетел на всичко, и по-късно не намирала думи, с които да опише турските зверства при избиването на хората. В някои ъгли на църквата избитите оставали прави, защото нямало къде да паднат труповете..." (115).
„... В къщите на Никола, Иванча и Симеона хаджи поп Димови жертвите наближавали числото на онези в църквата „Св. Троица". В двете обградени със здрави стени двуетажни здания имало до 2000 граждани и селяни, почти всички били зверски убити и обрани..." (115).
„... Такава черница, наричана по турски шам-дудъ, се намирала в двора на Пенчо хаджи Славов, на която се качили мъже, жени и деца, повече от 30 души. Гъстите листа затулили и хората никак не се виждали; но някое от децата изпуснало феса си на земята, турците обърнали внимание, почнали да стрелят и скритите като пилци падали. В това турците намерили голямо удоволствие. Щом удареният се сгромолясвал и простирал на земята, казвали: „Още една гарга падна, стреляйте") В разстояние на няколко минути под черницата било застлано с трупове..." (115).
„... Къщата на Стоянча Попоглу, в която имало около 200 души граждани и селяни, след като била обградена от турците, после запалена, всички, които излизали навън, за да избегнат огъня там, на място оставали (убити)..." (115).
„... Побягналите към конака на Шемши бей около 250 души селяни - мъже, жени и деца - едни избити, а други до един изклани. В съседната къща на Кара Къне били изклани до 80 души мъже, жени и деца.
Дворът на салханата бил пълен с коли и около 400 души мъже, жени и деца от селата. Всички до един избити... В избата на Коле Кавалджиев и в къщата на Атанас хаджи Колев били избити до 150 души.
Къщата на Сапунджи Танев била пълна с граждани и селяни от двата пола... Според показанията на Гана Василева тук били изклани до 500 души и дворът до четири пръста в кръв потънал, тъй щото и обущата на краката се пълнели. Само няколко момичета и млади жени били помилвани..." (115).
„... Шопа Димитър, 70-75-годишен човек, богат търговец, считан от гражданите за милионер, уловен от турците заедно със сина си Наня, взели им парите къде каквото имало, после ги вързали, повалили на земята, напалили огън на гърдите им, сварили си кафе, пили и си отишли, а Димитър и синът му умрели от болки..." (115). За този и много други случаи с богати български търговци и занаятчии е повече от ясно кой е подал съответната информация на турците - техните конкуренти евреи!...
„... Двама турци от старозагорските села уловили един познат на тях българин на име Марко, също селянин, повалили го на земята и го заклали. После го качили пред един дюкян на стряхата и викали: „Ха, Марковото месо е евтино, една ока пет пари." Рязали на късове и из улиците хвърляли. В лозята Османица (сега Гебран махала) на една круша бил закован с гвоздеи на ръцете и краката един мъж и след Освобождението намерили голите кости.
Сали Дерлиоглу със своите двама другари отишли в къщата на съседа си Черен Кольо, уловили го и в двора на една черница по ръцете и краката го заковали.
На крушата в една нива (сега двор на Кольо Суровчето) имало закачени „няколко кожи от хора, пълни със сено..." (115).
„... А сутринта закарани на Аязмо баир, дето по бадемите висели около 20 души мъже, жени и деца, а някои и с краката нагоре..." (115).
„... На 70-годишния старец дядо Дянко рязали черепа и извадили с клечка мозъка му, като че ли правели някаква медицинска операция..." (115).
„... Енчо Славов от същото село (с. Саръ Смаил) бил в дома на свещеника Стайо и като сполучил да избяга, видял в една къща труповете на мъж и жена заголени, членовете им отрязани и поставени върху тях за поругание..." (115).
Според достоверни сведения на Г П. Русески, който обиколил 14 села в Старозагорска област след кланетата, само от тези села били избити около 3200 души мъже, жени и деца (115).
От тези, които успели да избягат от кланетата в Стара Загора, по-късно умрели 1200 души от раните си, студ, глад и болести (само възрастни, без да се броят децата).
От заловените жени, млади момичета и деца по заповед на Сюлейман паша* бил образуван специален лагер, където войниците дни наред ги изнасилвали и тероризирали по най-дивашки начин. Карали ги да им играят голо хоро и садистично се забавлявали с нещастните жени, загубили семействата си. След издевателствата тези жени и момичета били откарани като роби в Одрин и Цариград. Техният брой надхвърлял 10 000 и само единици от тях успели по-късно да избягат и свидетелствали за Убийствата и кланетата. В книгата на Димитров поименно са Упоменати някои от тези жени, продадени като роби, потурчени и ограбени (115).

От някои откъслечни данни става ясно, че в лагера на Сюлейман паша* на Аязмото, а и на други места са извършвани странни еврейски магически ритуали и убийства на пленени българи. Например на 21 юли край женския лагер при Латинските гробища докарали около 50 души мъже граждани и селяни, навързани на въже. Турците ги закарали при шатъра на Сюлейман паша* и ги застреляли, както били навързани. Други били горени живи на жертвеници, описани по-късно от даскал Петър Иванов (типичен Холокост!).
Част от ритуалните убийства било разпъване на кръст и за-коваване като Христос с гвоздеи на ръцете и краката.и краката. Някои от ритуалите били по-особени. Отделените по-лични българи и българки (по-стройни, здрави и красиви) били заколвани на дръвници като животни. Евреите от Стара Загора в медни казани събирали тази невинна християнска кръв и топели в нея дрехите си. След като изсъхнели, те ги обличали и съгласно ритуала на еврейската черна магия се подмладявали по мистичен път, придобивайки качествата и красотата на убитите. Вероятно са извършвани и други сатанински еврейски ритуали, които са част от черната магия!...
В своята книга „Ритуалните убийства на „избрания" народ" д-р Емил Антонов на базата на документи и богата библиография описва подобни еврейски ритуали. Горното се потвърждава и от редица други книги (7, 55, 145). В последната книга авторът Трахтенберг* се опитва да ни пробутва изтъркани фрази за „антисемитизъм", „ксенофобия" и „ирационална омраза към евреите". Подобни приказки за наивници не могат да скрият истината за еврейската сатанинска и разрушителна природа. Фактите от тази книга ни показват истинската същност на чифута.
Особено ценни са свидетелствата на Димитър Илков, ето какво казва той:
„... След изгарянето на Стара Загора, заарските евреи побягнали с турците заедно към Одрин и Цариград. През лятото й есента, докато продължавал боят на Балкана, евреите предали на турските власти в двата последни града мнозина старозагорци, които живеели по-отдавна или спасили главите си случайно с бягство. Те били избесени позорно по мегданите и пред джамиите. Но това било малко провинение в сравнение с това, което те извършили в Стара Загора преди да побягнат.
Докато се намирали русите в Стара Загора, в еврейските къщи се укривали най-престъпните и най-кръвожадните турци. Тогава никой не закачил евреите, нито някой подозирал, че те вършат това предателство. По-сетне обаче, когато градът паднал в ръцете на Сюлейман паша*, и башибозуците тръгнали да колят българите по къщите и улиците, евреите отказали да дадат прибежище в къщите си поне на едно християнско семейство. Обратно, те предавали българите на турците, за да ги колят, като посочвали на последните дори и скривалищата им.
Тези и много други тям безчовечни престъпления озлобили твърде справедливо всички старозагорски българи спрямо евреите. И то се знае, че когато войната се свършила и България станала свободна, лошите заарски евреи не посмели да се завърнат назад по домовете си. Забогатели от плячката и от добрите кярове (далавери) през време на войната, мнозина от тях си останали в Турция - в Цариград, Смирна и Одрин, а други се заселили в Пловдив, Чирпан, София, Татар Пазарджик..." (115).
Димитров споменава, че в предателствата на българи особено активни били евреите от рода на Бонджуковци* в Стара Загора, а Илков споменава, че отмъкнатият от башибозуците едър рогат добитък бил продаден на евреите в Одрин и Цариград за нищожна цена (115).
Доволен от специализираните услуги на съплеменниците си, при изтеглянето си от Стара Загора, Сюлейман паша* подтикнал евреите да напуснат града с неговите войски. Той им дал тридневен срок, за да се подготвят и да опаковат багажа си и награбените от българите богатства и разпоредил на няколко роти войници да ги придружат до гара Кара бунар, откъдето се отправили за Одрин, Пловдив и Цариград (115).
Свидетелствата на даскал Петър Иванов, записани във „Възпоменания от разбърканите времена" от 1885 г. допълват цялостната картина на Старозагорските кланета, когато той посещава града след напускането му от евреите и турците, които го оглозгали като лешояди:
„... Беше късно, като влязох в града. Но какво думам ? Град нямаше вече... То беше само един куп от развалини от страшни по-страшни.
На другия ден излязох да обходя развалините. Само скръбни сцени видях. По улиците само кости и глави, кости и глави на 14 000 души изклани мъже и жени от „героя" Сюлейман паша*. По-страшното беше и това, че в това същото време се връщаха робините старозагорски от Одринско, където Сюлейман (Соломон*), след като изклал мъжете им, беше ги изпратил да оплакват дните си немили недраги в одринските кърища.
Всички тези нещастници знаеха местата, където пред очите им бяха изклани мъжете им, синовете им и дъщерите им. На тези места те с висок глас оплакваха останките на своите чеда и съпрузи, като прегръщаха костите и огнилите им дрехи. Нищо не виждаше човек освен кости и глави, а тук-там гъсти женски коси, които окапали от изгнилите женски глави... Черквите изгорени, опозорени... пълни с изгнили человечески трупове. Черквите „Св. Троица", „Св. Богородица" и „Св. Николай" с трупове, разрушени и дупките от гюлетата (снарядите) още се забелязваха тук-там. Само „Св. Димитър" беше оцелял, защото беше здраво озидана, само отвътре беше изгоряла.
Но край тези възмутителни картини едно баснословно множество кучета, които се бяха настървили от ядене на човешко месо, придаваха още по-голям страх на зрителя със своя див и необикновен вой. Човек не можеше да се приближи към тях -толкова те бяха подивели. Тези кучета се избиха до едно.
На третия ден от пристигането ми в Стара Загора обиколих околностите на града, особено баира, наречен Аязмото. Тук аз видях нови дири от най-безчеловечни свирепости. Освен много кости и глави, които се срещаха на всяка крачка, на едно дърво видях, че виси цял един човешки скелет. Обесеният нещастник се сплул на дървото, без да е имало някой да го снеме, и само скелетът му беше останал. Току при края на града видяхме жер-твеници, дето живи хора са били горени от „героите" на Сюлей-ман-пашовата войска. По-нататък друго възмутително зрелище. На клона на едно дърво висеше изсушена една кожа. Повзрях се в нея и за голямо мое удивление видях, че това беше человеческа кожа, от която заключих, че притежателят й трябва да е бил дран жив. Тази кожа после се тури в спирт и когато един английски кореспондент мина през града ни, дадохме му я да я занесе подарък на Биконсфилда*. Англичанинът я взе и я занесе със себе си. След няколко дни събраха отчасти костите и главите (от които повечето бяха разцепени с нож) на изкланите нещастници и се заровиха в Новомахленските гробища, близо до чирпанския път. Нека не остане без забележка, че повечето от изкланите принадлежат на околните села от Старозагорската и Чирпанската околия, които се били събрали в град Стара Загора за защита.
От разказите на някои стари жени, които останали живи и които били зрителки на турските свирепости, научих че младите жени и девойки, които имали злощастието да попаднат на зверовете турци, били предмет на най-позорни изтезания. Едно голямо множество голи млади жени се принуждавали да играят хоро и след като се насилвали да удовлетворят скотските страсти на мъчителите си, се изклали до една. Писъкът на тези нещастници стигал до небето, но то било глухо към техните стенания....
Ти трепериш, читателю, от разказа на тези ужаси; имай присъствие на духа. Помни, че скъпоценната свобода тъй се спечелва и че нейното запазване иска по-скъпоценни жертви. Помни, че духовете на тези мъченици, които летят над жертвеника си Денонощно, викат „отмъщение", когато настане сгода за тази Ценна минута..." (115).
Ние не знаем дали лорд Биконсфилд Бениамин Дизраели* е получил кожата на живоодрания българин от Стара Загора -свидетелство за турско-еврейските кървави ритуали. Едно е си-гурно, че един цветущ град като Стара Загора, известен със занаятите си и богатите български търговци, бил унищожен, изгорен и сринат до основи; изклани и избити по най-варварски и мъчителен начин били над 15 000 българи; повече от 1200 умрели от глад, болести и епидемии (тифус), а 10 000 били отведени в робство в Турция и много от тях никога не се върнали. Отвратителният чифут Дизраели* обаче продължавал да твърди и да се кълне (чудно в кой ли Бог?!), че „не били извършвани никакви жестокости и това били само преувеличени слухове и клевети". След падането на Плевен през декември 1877 г. и настъплението на руснаците, турските войски започнали да се изтеглят на югоизток и по пътя си извършвали множество кланета, насилия и ограбвания на мирното българско население. Преди това хронистите отбелязват множество репресии и Геноцид, извършени от турските власти в различни градове.
- В Пловдив арестували и екзекутирали в града стотици българи през 1877 г. Само в края на август и септември били екзекутирани 116 българи. Екзекуции на стотици българи се изпълнявали и в Одрин, Татар Пазарджик, София, Карлово, Станимака (Асеновград), Чирпан, Варна, Мустафа паша, Фере, Димотика и други тракийски градове (66).
- Големи насилия и жестокости били извършени от турските власти върху българското население в Карлово и Калофер; селата Красново, Аджар, Рахманли (днешно Розовец), Мерич-лери и други, разположени по южните склонове на Източна Средна гора. В доклад на френския вицеконсул в Пловдив от 6 август 1877 г. се съобщава за избиването на около 600 българи само в Карлово от редовни турски войски и от башибозук, командван от Исмаил, брата на Ахмед ага Тъмръшлията. В действителност броят на избитите карловци бил по-голям (66).
- Редовни турски войски доограбили Панагюрище и убили някои от неговите жители (66).
- В селата в Пирдопско също били убити стотици българи (66).
- В Сливен и околностите му да началото на 1878 г. турските власти убили, изпратили на заточение и интернирали около 1000 души българи (66).
- Голям брой българи станали жертви на турско-еврейския произвол и в София, където руските войски, както съобщава един чуждестранен кореспондент, заварили 16 бесилки (66).
- Пострадали също Каварна, Стремската долина, Златарица, Елена, Котел, Новозагарско, Самоков, Белово, Караагач (Брезник), Чепеларе, Златоград, Търново Сиймен (Симеоновград), Мустафа паша (Свиленград), Любимец, Харманли и други при отстъплението на турската армия. Там мирното население било подложено на клането, грабежи и насилия (66).
Историците отбелязват, че по време на войната безчинства-та на редовните турски войски, черкезите и башибозушките отряди надминавали всичко, което дотогава бил изтърпял през робството многострадалният български народ; избити били общо над 150 000 души българи - цивилно население. Целта била да се смаже чрез целенасочен терор порива за свобода у българите (66).
След освободителната война от 1877-1878 г. най-после България се освободила от турско-еврейското петвековно робство, съпътствано от постоянен Геноцид и Холокост. Но не всички българи получили свободата - тези от Тракия и Македония все още били поробени.

Ето нещо от по късен етап - Балканската война:

Нищо не се е променило и днес. С тази разлика, че геноцида е тих и по научному.

После казват, че руснаците ни освободили. Ние заплатихме Свободата си с купчина от кости, които надминаха дори марсианските пирамиди. По-лошо водена война от Руско-турската през 1877, аз не съм виждал. Да знаеш, че в един централен град, се събират десетки хиляди души и да не го подсилиш с войска, да оставиш 5-6000 души да го отбраняват, това си е живо престъпление.

"Ти трепериш, читателю, от разказа на тези ужаси; имай присъствие на духа. Помни, че скъпоценната свобода тъй се спечелва и че нейното запазване иска по-скъпоценни жертви. Помни, че духовете на тези мъченици, които летят над жертвеника си Денонощно, викат „отмъщение", когато настане сгода за тази Ценна минута..." (115)."

И през цялото време се питах, с какво ли сме заслужили тази участ!? Толкова ли е бил голям този грях с изсичането на болярските семейства почитащи тангра!? Изглежда. И пак продължаваме да страдаме... като не страшно е физическото, а психическото смазване! Народеееееееее!