Катехизис на руския евреин

Парадокс,не разбрах,за революция ли намекваш с тази съпоставка?На доста хора изброените от теб неща им се случват в момента,а не съм чул досега причинителя да е останал без очи или някой друг орган.

Това, че ти не си чул, не означава, че не се случва... Случаите на саморазправа не са били толкова и през 96-та... Порови малко в интернет и ще се убедиш сам...

Аааа разбрах!Говориш за единични случаи.Помислих за нещо по-мащабно!Добре.

Ако беше масово в смисъла който влагаш ти, щяха отдавна да ни дават (България) по Евронюз...!!!:) Но самозабравилите се наши управници, ако продължават в същия дух, нищо чудно и да влезем в международния новинарски обмен..!!!

Парадокс,не разбрах,за революция ли намекваш с тази съпоставка?На доста хора изброените от теб неща им се случват в момента,а не съм чул досега причинителя да е останал без очи или някой друг орган.

Това, че ти не си чул, не означава, че не се случва... Случаите на саморазправа не са били толкова и през 96-та... Порови малко в интернет и ще се убедиш сам...

Аааа разбрах!Говориш за единични случаи.Помислих за нещо по-мащабно!Добре.

Ако беше масово в смисъла който влагаш ти, щяха отдавна да ни дават (България) по Евронюз...!!!:) Но самозабравилите се наши управници, ако продължават в същия дух, нищо чудно и да влезем в международния новинарски обмен..!!!

Най-накрая ме разбра,аз мисля,че е време да влезем!Ти имаш ли надежда,че нашите управници,ще спрат да работят в същия дух,както досега?Аз нямам!

П.П.Излязохме от темата и както гледам пак ще стигнем до бирата.

Хахахаха..!!!

Да Севар,бих ги изтребил до крак,когато се намират в тялото ми.А ти,след като се излекуваш от грип,тръгваш ли да гониш бацила из въздушните течения? Аз не бих пръскал всяко кътче в джунглата с антибиотик.По-скоро бих се ваксинирал.


Парадокс,след като говориш за единични случаи,а не за масови явления,как така все още твърдиш,че помним как се воюва? Най-накрая,защо стигнахме до тук,ако помнехме?

П.П.Това,което описваш,ми прилича повече на стихийна,неосъзната реакция без мисъл за тактика и стратегия.Това дори не се нарича битка,а за война и дума да не става.

Да Севар,бих ги изтребил до крак,когато се намират в тялото ми.А ти,след като се излекуваш от грип,тръгваш ли да гониш бацила из въздушните течения? Аз не бих пръскал всяко кътче в джунглата с антибиотик.По-скоро бих се ваксинирал.


Парадокс,след като говориш за единични случаи,а не за масови явления,как така все още твърдиш,че помним как се воюва? Най-накрая,защо стигнахме до тук,ако помнехме?

П.П.Това,което описваш,ми прилича повече на стихийна,неосъзната реакция без мисъл за тактика и стратегия.Това дори не се нарича битка,а за война и дума да не става.

В основата на всеки хаос стои някакъв порядък...!!! Това, да го забележим и осъзнаем е въпрос на време...!!! Виж хората, какво са направили с австрийските педерасти в Пловдив...!!! Преди време недоволни граждани щурмуваха централния офис на ЕОН във Варна...!!! Признаците са налице... Това са само първите вълнички, които плахо прехвърлят вълнолома....!!! Много скоро Българинът, ще осъзнае, че членството ни в Евросъюза бе поредния блъф на управляващата каста, на тема "Благоденствието на Българския народ"....!!! Когато това стане, същите тези дерибеи ще рзберат, че нямат повече аса-ци в ръкавите, защото от тук нататък ще трябва да ни уредят членство в някакъв "галактически съюз" или нещо от сорта...!!! Просто на тази планета не им останаха алтернативи за членство на България...!!! Тогава ще се зададе цунамито, което ще ги отмие от лицето на тази истрадала държава...!!!

Да Севар,бих ги изтребил до крак,когато се намират в тялото ми.А ти,след като се излекуваш от грип,тръгваш ли да гониш бацила из въздушните течения? Аз не бих пръскал всяко кътче в джунглата с антибиотик.По-скоро бих се ваксинирал.


Парадокс,след като говориш за единични случаи,а не за масови явления,как така все още твърдиш,че помним как се воюва? Най-накрая,защо стигнахме до тук,ако помнехме?

П.П.Това,което описваш,ми прилича повече на стихийна,неосъзната реакция без мисъл за тактика и стратегия.Това дори не се нарича битка,а за война и дума да не става.

В основата на всеки хаос стои някакъв порядък...!!! Това, да го забележим и осъзнаем е въпрос на време...!!! Виж хората, какво са направили с австрийските педерасти в Пловдив...!!! Преди време недоволни граждани щурмуваха централния офис на ЕОН във Варна...!!! Признаците са налице... Това са само първите вълнички, които плахо прехвърлят вълнолома....!!! Много скоро Българинът, ще осъзнае, че членството ни в Евросъюза бе поредния блъф на управляващата каста, на тема "Благоденствието на Българския народ"....!!! Когато това стане, същите тези дерибеи ще рзберат, че нямат повече аса-ци в ръкавите, защото от тук нататък ще трябва да ни уредят членство в някакъв "галактически съюз" или нещо от сорта...!!! Просто на тази планета не им останаха алтернативи за членство на България...!!! Тогава ще се зададе цунамито, което ще ги отмие от лицето на тази истрадала държава...!!!

Парадокс,очите ми виждат изнежени женчовци,слаботелесни педерасти,кобили от разплодник,патки в чизми.Съзнание на ниво праволинейна функция,функция от първа степен.Чудовищна пародия на простосмъртието.Дори и да има изблици на агресивност,породена незнайно от какво,насочена незнайно към какво,масата няма поглед за целта.Какъв ти поглед,когато масата "избликва",тя дори не предполага съществуването на цел.В крайна сметка,за да оправдае изблика си,се налага да си измисли,иронична за страничния наблюдател,унизително маловажна причина.Не знам какво по-точно са членовете на масата,но не са воини.

Всяка армия, има своите войници и командири...!!! Скоро ще е времето, когато на предната линия ще се появят истинските лидери (вярвам, че някои от тях са тук сред нас), които ще дадат посока, на останалите... Така е устроен света..!!! Има овце, овчари, кучета-пазачи и вълци.... Просто трябва да се намерят правилните пастири, правилните кучета, и овцете ще издавят вълците...

Няма как да ги издавят, но е възможно да съумеят да ги оставят да умрат от глад. Или да се самоизядат. Това е реално постижимо.
Нужна е жялязна дисциплина на овцете за да бъде постъгнато.
А за да има дисциплина трябва овцете да осъзнаят реалноста и нуждата от това.

Няма как да ги издавят, но е възможно да съумеят да ги оставят да умрат от глад. Или да се самоизядат. Това е реално постижимо.
Нужна е жялязна дисциплина на овцете за да бъде постъгнато.
А за да има дисциплина трябва овцете да осъзнаят реалноста и нуждата от това.

Стършелите обичат да похапват мед.Пчелите,разбира се,са доста против и са готови да дадат живота си,за да запазят меда.

Преди да атакуват кошер,стършелите пращат разузнавач,да провери неговото находище.Когато разузнавачът пристигне в кошера,той може да избие хиляди пчели,преди да стигне до меда.Бронята му е твърде корава за жилата на пчелите,които на глед са безпомощни пред един стършел,камо ли роякът им.

Ясно е на пчелите,че този пратеник не бива да се завръща.

Максималната телесна температура,която стършелът може да издържи,е 47 градуса целзии.При пчелата тази температура е 49 градуса,тъй като е способна на повече пърхания в секунда.
За да убият стършела,пчелите се струпват на топка около него,затравят го жив в топка от телата си.След това всички започват да пърхат с все сили,за да достигнат оптималните си 49 градуса.Стършелът се сварява в собствената си коруба.

Ето така стадото може да победи хищника.

П.П.Без пчели на планетата чавекът би отмрял за около 5 години.Тези 2 градуса целзии доста силно насочват съзнанието към размисъл за "случайността" на човешкото съществуване.
Насочват го и към мрачното предсказание на Ванга.

Няма армия без дисциплина! Няма победа без дисциплина... Войната изключва демокрацията!!! Двете са взаимно несъвместими... Но освен дисциплина, на една армия е нужна и мотивация...!!! Без мотивация, една армия няма дух..!!! Без дух, няма победа...!!! Без дух, няма саможертва..!!! Без саможертва, няма победа...!!! В крайна сметка е доказано, че човек не рискува живота си, нито заради идеологии, нито заради каузи и лозунги...!!! Доказано е, че човека рискува живота си, дори и не заради семейството и близките си... Човека воюва, жертва се и умира, единствено заради човека до себе си...!!!

Парадокс,не разбрах,за революция ли намекваш с тази съпоставка?На доста хора изброените от теб неща им се случват в момента,а не съм чул досега причинителя да е останал без очи или някой друг орган.

Това, че ти не си чул, не означава, че не се случва... Случаите на саморазправа не са били толкова и през 96-та... Порови малко в интернет и ще се убедиш сам...

Аааа разбрах!Говориш за единични случаи.Помислих за нещо по-мащабно!Добре.

още нещо-Отричането на Холокоста - престъпление?


Понятията

Холокост идва от гръцките думи „holos” - напълно и “kaustos” – изгорен.
Думата е религиозен термин, който е преведен от Българския синод
„всеизгаряне”. Става въпрос за жертвоприношение, описано в Стария
завет, извършвано от евреите.

Днес „Холокост” написан с главна буква се асоциира главно, а и е
най-често използваното наименование за изтреблението на евреите от
нациското правителство през Втората световна война.

Думата се е използвала и преди това във връзка с масови избивания. Дори
известен период след края на войната холокост са били наричани
най-вече бомбандировките над Дрезден и унищожението на Хирошима. В
средата на петдесетте години на миналия век, в преведени документи,
оригинално написани на иврит, еврейската дума за геноцида „шоах” е
преведена „холокост”. През 70те години пък понятието окончателно
затвърждава сегашното си значение чрез популярния телевизионен филм
„Холокост” разказващи за Войната през погледа на две семейства –
германски евреи и семейство на офицер от СС. Често се изтъква
неоправданата теснотата на термина, който изпуска от съдържанието си
геноцидът по отношение на 3 милиона поляци-християни, цигани,
хомосексуалисти, масони, инвалиди, душевно-болни и други.



Отричането на холокоста е феномен съпътстващ и противопоставящ се на
ортодоксалната история от края на Втората световна война и разширил
популярността си в днешно време главно във връзка с осъждането на
Дейвид Ървинг – историк и привърженик на разглежданото течение и
дебата, иницииран от Германия за криминализирането на отричането на
геноцида над евреите на територията на целия Европейски съюз.
Твърденията на отрицателите варират в различни граници, но главните
позиции са еднакви:

броят на загиналите евреи през Втората световна война е прекомерно
завишен;
не са съществували средствата на „Финалното решение” – газовите камери,
камионите на смъртта, крематориумните пещи...
Нациското правителство никога не е имало за цел масовото изтребление на
евреите;
Холокостът е добре замислена и планувана еврейска, съветска или
британска конспирация, чиято цел е демонизирането на германците и
представянето на евреите, като жертви. В трите варианта ползите са
различни – по-лесно създаване на еврейска държава или външнополитическа
манипулация с цел разширяване на зоните на влияние;
Холокостът е прекалено надценен като значимост в историята, като тезата
се разглежда в две насоки. Първо – спрямо останалите убити през Втората
световна война, както и спрямо останалите жертви на геноцид (арменския
геноцид в Турция и украинския геноцид от Сталин). Второ – поради
преувеличената си значимост Холокостът не се разглежда обективно от
ортодоксалните историци. В този смисъл е и примера, че изследване,
което достигне до извод, че броят на убитите евреи е 8 милиона ще бъде
прието много по-лесно, отколкото обратното – например, че загиналите са
били 1.5 милиона.
Тъй като става въпрос за понятия, важно е да се отбележи, че самите
отрицатели на Холокоста наричат себе си „ревизионисти”. Ревизионизмът
е широко приет метод на науката история, който на базата на нови
изследвания, задълбочен анализ и неопровержими доказателства дава нов
поглед върху определен исторически момент, различен от общоприетия до
тогава. Проблемът възниква от това, че по отношение на Холокоста
съществуват два типа ревизионисти – едните са ортодоксални, сред които
има и множество високо титулувани учени историци, които преразглеждат
въпроси от типа на каква е била ролята на Хитлер във изтребленията,
какво е било противодействието на евреите и другите държави и т.н. –
малки парчета от една огромна мозайка, която като цяло запазва един и
същ образ. Другият тип ревизионисти са отрицателите. Същевременно
обаче опонентите им отказват да ги наричат така, защото отричат
всякаква научна стойност на твърденията им. В крайна сметка понятието
„ревизионист на Холокоста” днес се свързва именно с отрицателите и
много историци, които работят именно в тази насока, избягват да се
определят чрез термина.



Легитимация?

Отричането на холокоста съвсем съзнателно вече беше определено като
феномен. Определяно със сходна степен на достоверност на твърдението,
че земята е плоска, то намира не малко последователи – при това не
само неонацисти, фанатици на тема конспирация и обикновенни откачалки.
Криминализирано като престъпно деяние в над 10 държави с предвидено
наказание лишаване от свобода, което представлява на пръв поглед, а и
при по-задълбочен анализ сериозно отстъпление от човешките права и
свободи, които защитава всяка демократична държава, то ни кара да се
замислим, защото самата история е доказала, че няма невъзможни неща –
достатъчно е само да се сетим за изкуственото създаване на македонска
нация...разбира се ако сме привърженици на този поглед върху историята
на съседката ни. По какъв начин трябва да се отговори на едно такова
явление? Съществуват две направления: Според първото, отпор на
твърденията не следва да има, тъй като това би им дало легитимация и
било поставило въпроса на научно разследване, което би се проточило
безкрайно: няма как да убедиш някой, който разглежда доказателствата и
информацията през кривата призма на своята идеология, оставайки по този
начин в страни всички правила за рационалното и научно изследване на
дадено явление. Съществуват и учени, които публикуват материали с
опровержения на тезите на отрицателите, без обаче да си поставят за
открита цел влизането в спор с тях, като по този начин се стараят да не
ги легитимират.

Другото направление влиза в открит двубой с тезите на отрицателите и за
всяка отделна хипотеза представя оборващи я доказателства. Интернет
страницата „Проект Низкор” на Кенет МакВей е типичен пример за това.

Без съмнение днес отричането на холокоста е легитимирано. И
най-същественото е, че не едностранчиво и неправилно приетите
доказателства, отхвърлянето и мълчаливото подминаване на други, които
противоречат на общата хипотеза са основен стимул за увеличаването на
привържениците на отрицателството, а други, странични и нетолкова
рационални предпоставки. Факт е широката разпространената нагласа на
пасивен анти-семитизъм, на който обаче е необходимо малко за да се
превърне в открита омраза към евреите. И докато идеите на отрицателите
на ревизионизма не са толкова разпространени, то във всяка книжарница
могат да се намерят поне 20 книги на тема еврейско господство, еврейска
конспирация, евреите и масоните и т.н., които са една добра основа за
развитие на отрицателството. Към настроенията допринася и активната и
твърда външна политика на Израелското правителство, а в частност и
скорошното нападение над Ливан, както и постоянния конфликт с
Палестина.



Съществува ли Дневникът?

Съществува изключително голям обем от твърдения и съответните им
контрааргументи на отрицателите и техните разобличители. Наред с
въпросите за съществуването на газовите камери, броят на жертвите и
„Финалното решение”, като политическа воля на нациското правителство,
интересен и показателен за цялото движение на отрицателите е въпросът
за автентичността на Дневника на Анелист Франк...

Ане Франк е една от най-известните жертви на Холокоста.

Родена на 12 юни 1929 година, Анелис живее за кратко в Франкфурт,
откъдето заедно с цялото си семейство заминава през 1933 година за
Амстердам – далеч от нацистите, които концентрират все повече
политическа власт в ръцете си. През 1940 година Нациска Германия
окупира Холандия и започва да затяга хватката около евреите, което
принуждава през 1942 семейството на Ане Франк да премине в нелегалност
криейки се в тайни стаи в офис-сградата собственост на Ото Франк - баща
й, заедно с няколко близки приятели на семейството. С храна и
провизиви тайно ги снабдяват няколко служители на Ото Франк. Остават
там от 6 юли 1942 година до 4 август 1944 година, когато неизвестен и
сега предател ги издава на Гестапо и всички са арестувани и
депортирани. Ане Франк и сестра й са откарани в Аувшвиц, където
прекарват месец, след което са прехвърлени в Берген-Белсен през
ноември. През март 1945 година в лагера избухва епидемия от тиф,
вследствие на която умира сестрата на Ане – Маргот, а след няколко дни
и самата Ане Франк. Само няколко седмици по-късно британската армия
освобождава затворените....

На 12 юни 1942 година за тринадесетия си рожден ден Ане Франк получава
пожеланата няколко дни по-рано книжка за автографи. В нея, а после и в
други тетрадки и отделни листи, от тогава до 1 август 1944 год. тя пише
за себе си, за чувствата си, за случващото се около нея... 8 години
по-късно за пръв път е издадена книгата „Ане Франк – дневникът на едно
младо момиче”. Следват преводи на английски, немски, италиански ...
книгата става една от най-четените в света. В множество държави,
включително и България се изучава в училище. Елинър Рузвелт коментира
дневника, като „един от най-мъдрите и трогващи разкази за войната”,
който е чела. Нелсън Мандела споделя, че по време на дните си в затвора
са четяли Дневника и това им е вдъхвало кураж. В статията благодарение
на която, ръкописът предизвиква интереса на издателите, датския историк
Ян Ромейн заявява: Този на пръв поглед незначителен дневник на дете,
този псалм изречен от детски глас изразява цяла ужасна грозота на
нацизма, в по-голяма степен от всички доказателства от Нюрнберг взети
заедно.”

Безпредметно е да се пише защо тази книга е трън в очите на
отрицателите на Холокоста. Съвсем кратко след издаването започват се
прокрадват и първите твърдения, че Дневникът на Ане Франк може би е
фалшификация. От средата на 70те години на 20 век Дейвид Ървинг
нееднократно заявява и подържа тази теза. По повод на това уредникът на
Музея на Ане Франк в Амстердам заявява: За много крайно-дясно
настроени екстремисти, Ане се е превърнала в преграда. Нейното
свидетелство за преследването на евреите и смъртта и в концентрационен
лагер препречват пътя за реабилитацията на национал-социализма.

През 1959 година Ото Франк завежда иск срещу Лотар Стиалу – учител и
бивш член на Хитлеровата младеж, публикувал материал, в който твърди,
че Дневникът е измама. След осъществена съдебна експертиза на записките
на Ане Франк съдът установява, че те са автентични. Стиалу се отрича от
първоначалните си твърдения и Ото Франк отегля иска.

През 1958 година Симон Визентал – евреин преживял няколколко концлагера
и посветил целия си живот в откриване на нацисти-бегълци е предизвикан
от група от публиката по време на представяне на „Дневникът на Ане
Франк”, която твърдяла, че Ане даже не е съществувала, да открие
офицерът арестувал семейството през 1944 година и по този начин да
докаже съществуването й. През 1963 година той открива Карл Силдербайер.
При последващите разпити Силдербайер открито признава ролята си и
идентифицира Ане Франк по снимка, като едно от лицата, които арестувал.
Есесовецът разказва всичко в подробности, включително как е опразнил
куфар с хартии на пода. Показанията му съвпадат с описанието на
събитията дадени по рано от другите свидетели.

През 1976 година Ото Франк завежда друг иск срещу Хайнц Рот от
Франкфурт, който публикува материали, че Дневникът е фалшив. Съдията
осъжда, че бъдещи публикации от този род ще бъдат наказани с половин
милион германски марки глоба и 6 месеца лишаване от свобода.

Полемиките по въпроса достигат връхна точка с ареста на двама
нео-нацисти – Ернст Ромер и Едгар Гейс, който са признати за виновни в
производството и разпространението на книги, които обявават Дневника на
Ане Франк за измама. В това дело, като част от процеса е поискано от
Германската криминалистична лаборатория да изследва на какъв вид хартия
и какъв вид мастило са били използвани в записките. Заключенията
показват, че мастилото е било в употреба по време на войната, но
добавят, че част от хвърчащите страници са написани в черен, зелен и
син ролер, без никакви допълнителни обяснения. Отрицателите се хващат
за това, тъй като този тип химикали не са били разпространени преди
края на войната.

През 1986 година Холандската криминалистична лаборатория осъществява
още едно задълбочено проучване върху записките. Открити са 2
„хвърчащи” листа, които са написани с ролер. В изданието на книгата от
2003 те са репродуцирани. На практика написаното върху тях е без
особено значение за цялостния текст на Дневника, а и почерка, с който
са написани се различава лесно и от неспециалист, което подсказва, че
лицето, което ги е писало не е имало за цел фалшификация. В последствие
немски експерт по почерците наследил професията от майка си, заявява в
писмо, че почеркът е неин – листите били оставени в Дневника по време
на една от първите експертизи.

След смъртта на Ото Франк през 1980 година, дневникът става собственост
на Холандския институт за военна документация, който назначава поредна
експертиза на тетрадките и свободните листи. Проверен е почерка,
лепилото, хартията, мастилото и т.н. – не са открити никакви
противоречие и на 23 март 1990 Хамбургския окръжен съд за пореден път
потвърждава неговата автентичност.

Въпреки това, отрицателите на Холокоста продължават упорито да твърдят,
че Дневникът е измама. През 1991 година Робърт Фарсън и Зигфрит Вербек
публикуват книга озаглавена: Дневникът на Ане Франк : Критичен поглед.
В нея се твърди, че Ото Франк е написал дневника, на основание няколко
противоречия в него, заради твърдението, че скриването на семейството
през войната за толкова време и на такова място е невъзможно, както и
заради това, че почеркът и стилът на писане на Ане Франк изобщо не биха
могли да бъдат усвоени от тинейджър.

През декември 1993 година, от Музея на Ане Франк завеждат Дело за
забраняването на понататъшното разпространение на книгата на Фарсън и
Вербек. През декември 1998 Амстердамския апелативен съд постановява
забрана за всякакво понататъшно отричане на автентичността на Дневника,
включително и чрез печатни издания, под угрозата на глоба от 25 000
гулдена.



Законодателство

Отрицателството на Холокоста е престъпление в следните държави:

Австрия (наказва се с 6 месеца до 20 години лишаване от свобода)
Белгия (до 1 година)
Чехия (6 месеца до 2 години)
Германия (1 месец до 5 години)
Франция (1 месец до 2 години)
Израел (от 1 до 5 години)
Италия (от 3 до 4 години)
Литва ( от 2 до 10 години)
Полша (от 3 месеца до 3 години)
Румъния (от 6 месеца до 5 години)
Словакия (от 1 месец до 3 години)
Швейцария (от 1 година до 15 месеца)
Наскоро Германия предприе стъпки за криминализирането на
отрицателството на територията на целия Европейски съюз.

Проблемните моменти във въпросното законодателно решение са три: Първо
– не се ли нарушава основното човешко право признато от всички
демократични страни, а именно правото на свободно слово? Второ –
необходимо ли е дадена истина да се утвърждава и налага чрез най-строги
законодателни мерки? Нима контрааргументите не са достатъчни? И трето –
в повечето от горепосочените държави се криминализира единствено
отричането на еврейския геноцид. Нима геноцидът в Руанда, в Турция
срещу арменците или пък в Сребреница не заслужава същатата защита?

Що се отнася до правото на свободно изразяване, разбираемо е, че то
търпи определени граници – в противен случай не би следвало да се
наказва лице, което публично призовава към убийство например... На
практика границите се определят от общия принцип на правото, че лицата
могат да осъществяват правата си само и доколкото не пречат на други
лица да правят същото. Отрицателството на Холокоста обаче не нарушава
чужди права. То също така и не призовава към извършването на
престъпление. Без съмнение то индиректно възбужда определена омраза
към евреите, но нима определена омраза не се възбужда и към турския
народ в българските учебниците по история? Освен отрицателите, на
мнение, че въпросните закони са отстъпване от демократичните принципи
са и много други – дори част от учените историци, които нееднократно са
влизали в спорове, включително и съдебни с ревизионистите застават за
тази теза.

Как следва да се защити в този смисъл истината? При всички положения не
със законодателни мерки. Защитниците на тезата за наказване на
отрицателството твърдят, че с развитието си Интернет е станал много
силно оръжие на ревизионистите. Ортодоксалните историци обаче
разполагат с едно много по-силно оръжие – учебниците. Тъй като, за
добро или за лошо, ревизионизмът отдавна е официално представен на
широката публика и дори идеите му да не се приемат за научни, то самият
той вече е част от самата история, не би било зле течението да се
включи за разглеждане в учебниците по история. Така ще се елиминира
заплахата учещия, попаднал случайно на апокрифно издание, което твърди,
че има 120 000 убити евреи през цялата Втора световна война да приеме
това за голямо разкритие и опит за възтържествуване на справедливостта
спрямо „ужасната ционистска конспирация”. Нещо, което иначе е доста
вероятно.

А що се отнася до третия проблем – криминализирането само на еврейския
геноцид и във връзка с постъпките за криминализирането му в България,
със сигурност ако въобще е необходимо, следва да се криминализира и
отричането на останалите актове на геноцид по света – най-вече този на
арменците в Турция и този в Сребреница. Проблемът с тях обаче е още
по-съществен, защото докато отричането на Холокоста е идея на „група
нео-нацисти и анти-семити”, то в останалите случаи това е официалната
политика на определени държави....

Евреите, които успяха да наложат със закон криминализирането на отричането на еврейския мним холокост и с този акт дефакто забраниха на всички да мислят сега се целят и в чувствата на хората. Не се чудете, да това е факт и еврещугите предлагат закон с който забраняват скръбта.

Миналата седмица „Наш дом Израел” предложи за разглеждане друг закон за забрана на прояви на скръб по повод основаването на еврейската държава. Ройтерс припомня, че повечето араби отбелязват създаването на Израел като трагичен ден от своята история и го наричат „Накба” (бел.р. "катастрофа").


Линк към цялата статия

Новинар

Това съобщение е редактирано от Bile на 30.5.2009, 13:55

Май нещо почна да се случва, ако не се лъжа. Сега очаквам еврейски претенции към България. Защо ли? Ами в старите теми си пишеше, че някои имали някакви намерения спрямо България. Само че май събитията ескалираха.

http://cursorinfo.co.il/news/novosti/2009/...0/frank-valter/
Германия выдвинула Израилю ультиматум

Израиль должен немедленно прекратить строительство на территориях. Такое заявление сделал сегодня, 30 мая, министр иностранных дел Германии Франк-Вальтер Штайнмайер.


В интервью, данном сегодня одной из местных газет, Штайнмайер отметил, что Германии не примет строительство новых поселений на территориях со стороны Израиля, или даже расширения строительства уже имеющихся поселений в Иудее и Самарии и в Восточном Иерусалиме.


"Германия полностью разделяет позиции США и ее президента Барака Обамы по данному вопросу, - подчеркнул министр иностранных дел Германии.


Напомним, Израиль отклонил призыв США прекратить строительство и расширение еврейских поселений на палестинских территориях.


"Израиль продолжит строительство в еврейских поселениях Иудеи и Самарии с целью обеспечения нормальной жизни и реализации потребностей, связанных с естественным приростом", - так заявил 28 мая пресс-секретарь главы правительства по связям с зарубежной прессой Марк Регев.


В интервью "Вашингтон пост" Абу-Мазен заявил, что не намерен возобновлять переговоры с Израилем, пока тот полностью не остановит строительство на территориях и не признает право палестинцев на создание государства.

http://vbox7.com/play:eac6da3b&ef=1
Това видео е за хората, които се чудят, защо им е на палестинците да имат ден „Накба”, в който скърбят за черния ден на създаването на Израел.