НЕБЕСНАТА ВЯРА - ТЕНГРИАНСТВОТО

Публикувам тези Скрижали за всички, които работят с рационалния ум, имат необходимост от доказателства и цитати от исторически източници и мнения на хабилитирани капацитети, като се обръщам към тях: "Време е, братя, събудете се!"

-------------------------------------------------------------------------------


(ИЗ "БЪЛГАРСКОТО ВЕЗМО И ИЗТОКЪТ", ТАЧО ТАНЕВ, СОФИЯ 1941)


213. Ние, засега, ще ги смятаме за една религиозна система. Тази система пред
ставлява обожаването на цЪлата природа, чиято главна тежесть пада върху астрономиче
ските явления, които действително сж поразявали човешкия духъ. Отъ обожаването на
природата произтича и безкрайното разнообразие на обожествяванигЬ предмети — нещо,
което обърква всички желатели да го изучаватъ.
214. Ние ще наричаме тази религиозна система
Небесната вяpa,
защото чрезъ това име, мисля, че най-ясно се изказва нейното съдържание. Сосюръ, който сжщо е билъ дошелъ до убеждението за сжществуването на една велика религиозна далекоизточна система, я нарича „Физико-астрономическата религия*4, което е правилно, но изключва широкия поетиченъ размахъ, притежаванъ отъ нея и отпечатанъ въ словото й, долитащо до насъ отъ всички векове, благоговейно превъзнасящо вечно синьото Небе.
215. Нейните прояви въ Китай, особено когато се отнасятъ до звездните явле
ния, обикновено се наричатъ „китайска астрология" и се смъсватъ съ онова, което на
Западъ е известно като астрология. Западната гръко-халдейска астрология има за цель
възъ основа на съединенията на небесните тела да разгадава бждещата еждба на чо
века, народа или дори на известно предприятие. За цельта е необходимо да се състави
съответния хороскопъ, за да се вдигне завесата отъ едно неизбежно бждеще, което
представлява въ сжщность фаталната сждба, отъ която няма пжть за отстжпление, нито
за бягство.
216. Съвсемъ иначе стои въпросътъ съ ^китайската астрология", Сосюръ ето какво
пише за нея на с 121, Ж:
нКитайската астрология има за цель, щото различните земеделски и политически занимания и начинания да се управляватъ (въ хармония — Б. М.) отъ небето презъ различните сезони".
Следователно, ние тука имаме коренно различна представа за ролята, притежавана отъ небесните светила и влиянието, което те упражняватъ върху човека и земята. Тукъ не става въпросъ да се определя една неизбежна сждба, но да се потърси и установи редътъ, хармонията, па най-сетне и прочутата китайска симетрия между Небето и Земята. Нещата могатъ да се редятъ и противно на небесните норми, но тогава въ края на краищата ще произлезатъ големи неуредици въ различните полета на природните прояви. Я така сжщо и неуредиците при движението на небесните тела се обясняватъ чрезъ неспазване отъ страна на хората на небесните норми.
217. Ето какъ, по начало, тази така наречена „астрология" добива смисъла „какъ
требва да бжде", а не „какъ неминуемо ще бжде". Небето требва да бжде образецъ
за земята, за държавата, за семейството, за човека. Човекътъ требва да бжде въ хар
мония съ останалите хора, съ тези, що сж надъ него, съ прадедите си, съ бждните по
коления, съ планините и вишните небеса. Следователно, китайската астрология не е
наука за откриване на бждещето, а указание за правилния редъ въ вселената, въ държа
вата и въ душата на човека. А това значи, че тя е религия, тя е учение, черпещо своите
основни начала отъ законите на природата, отъ законите на небето, отъ това, което на
ричаме астрономия и което сме навикнали да сметаме винаги като астрология, щомъ го
видимъ нанесено върху платното на миналото.
218. Тази свобода отъ едно безизходно приеждено бждеще, отъ една неизбежна
еждба ние четемъ на всека стжпка въ проявите на далекоизточната астрономия. Д тази
астрономия не е нищо друго освенъ светая светихъ на Небесната BЪpa. Ще приведа
тукъ въ свободно предаване началото на единия отъ орхонските надписи, датирани отъ
VII в. сл. Хр. по произходъ — старотюркски :
„О, тъй синьо Небе! Не сжществува нищо не обгърнато отъ тебе и нищо не -закриляно отъ тебъ. Тогава, когато небето и човекътъ еж въ хармония помежду „си, тогава Вселената става една велика целость, въ която всека разлика пада

„и изчезва. Но щомъ настъпи въ гЬхъ двуначалието, щомъ се появи въ техния духъ и сжщина янгътъ и йинътъ — горното и долното, положителното и „отрицателното, пълното и праздното, горещото и студеното, мжжественото и „женственото, откритото и покритото, питомното и дивото, смелото и плахото, „светлината и тъмнината — тогава човечеството се поделя на множество дър-„жави съ техните владетели и старейшини. Владетелите и старейшините еж „въ сжщносгь наследствената последица на янга и йина*. (Вижъ АТ с9).
219. Ето основата на Небесната вера —тази основа, която позволява безчислени
възможности на съотношения, на влияния, на изключване единия единственъ правове-
ренъ и догматиченъ пжть, водещъ къмъ една единствена предопределена еждба. Ето най-
сетне и истинското верую, което пренесено върху нивата на Християнството и разните
му секти ще даде и началото на Богомилството съ неговото небесно и земно двуначалие,
и копнежа му къмъ заличаването на разликите между хората, копнежа му за приобща
ване къмъ Небето.
220. Въ различие отъ всички религии създадени на Западъ, Небесната в-bpa не
олицетворява обожествяваните сили, не ги въплъщава непременно въ образите на човекъ
или животно. Силите биватъ изразявани чрезъ символи, отговарящи на действителните
имъ прояви въ природата. Въ тази вера човекътъ често бива превръщанъ въ животно,
въ растение, въ дърво (може би далеченъ отгласъ отъ тази вера да представлява и кла-
сическиятъ митъ за Аполонъ и Дафна), въ камъкъ, въ земя, облакъ или звезда, което
преображение отговаря на обратното на олицетворението въ Египетъ, Индия и Гърция.
За него не сжществува специална дума въ европейските езици. Обаче, то е широко
разпространено по света подъ една или друга форма и дори играе изключително важна
роля въ Индиите съ религиозните теории за превъплътяването, прераждането и въ уче
нието за нирваана.
221. Плодътъ на това особенно схващане за възможностите • на преображението
е изключителната любовь къмъ природата, — тази природа, която така блестяще отежт-
ствува отъ западните религии. На Западъ природата е само единъ декоръ за човека, въ
най-добрия случай. На Изтокъ тя е душата на човека, И затова западниятъ човекъ е скеп-
тикъ и търси да забрави себе си въ своите занимания и умопостроения, докато източ-
ниятъ човекъ е човекъ на целостния духъ, на верата, на здравия реаленъ усетъ къмъ
действителностьта и на великата поезия на вселената, къмъ която той ежечасно се
приобщава.
222. Естествено, Небесната вера има своя първоизточникъ. Това е „вечно си
ньото Небе", и затова никакъ не е чудно, че най-основните й начала еж астрономически
и космологични. Требва само да се съжалява, че преждевременната смърть на Сосюръ,
този проникновенъ изследователь на далекоизточната астрономия, ни отнима временно
възможностьта да научимъ нещо повече относно тази религия. Но бждещето е предъ
насъ, и азъ вервамъ, че съ мощнрто средство, което ни предлага методътъ на Образо-
ведството, както и съ изучаването на тъй наречения Шаманизъмъ въ Азия, на Бъл
гарските народни вервания и на ония въ Източна Европа ще може да се проникне на
дълбоко въ отдавна забравените й тайни, които иматъ едно вечно значение, понеже
представляватъ мждростьта, набирана презъ великите векове на човешкото пробуждане.
223. Въ Небесната вЪpa, такава каквато ни я предаватъ извънредно оскждните
исторически материали въ България, върховното Божество, лишено отъ каквато и да е
персонификация или олицетворение, представлява едно единство, наричано „Тангра".
Това име е широко разпространено върху азиятския материкъ и съ разпространението си сигурно свидетелствува и разпространението на самата Небесна вЪpa презъ едни крайно отдалечени времена.
224. Интересното е, че названието „Богъ" въ древните сумерийци е било
„Денгиръ", Този фактъ е отдавна известенъ и е начало на множество предположения.
Забележителното въ случая е, че названието по една или друга причина се явява въ
най-старата исторически известна намъ епоха, защото именно сумерийците, първоначал
ните обитатели на Междуречието, еж и едни отъ най-старите исторически известни оби
татели на света. Те нематъ семитски произходъ, както по-късните завоеватели на стра
ната асирийците и вавилоняните. Те еж и сложили основите на прочутата халдейска

астрономия, създали еж клинообразното писмо и еж живели презъ четвъртото и третото хилядилЪтие преди Христа.
225, На около 120 клм. северно отъ столицата на Тибетъ — Лхаса, се намира
едно отъ най-голЪмитЪ тибетски езера — Тенгри-норъ, чието име значи „Богово езеро".
Присжтствието на тева име тамъ сжщо така доказва и едно южно, по-ново разпростра
нение на Небесната в+зра. И ако на Изтокъ формата „Тенгри" се доста често ср-Ьща,
ние съ право можемъ да се запитаме, дали тя не се крие подъ китайското име Тиенъ йи.
226, Това име стои близу до формата „Тенгри", особено като си спомнимъ, че въ
днешния китайски езикъ липсва звукътъ „р", и че „йй замества „ги въ нЪкои случаи. За
всЬки случай, тукъ иматъ думата напълно езиковедитЬ и rfc еж, които могатъ да дока-
жатъ една възможна общность между двет-fc думи. Мисъльта, обаче, която ме наведе да
си представя подобна връзка за възможна, нЪма никакви езиковедски основания, а на
пълно астрономически, именно тъй като името Тиенъ йи*, означаващо небесно един
ство (точка 34)t е име въ сжщность на полярната звезда, и то на онази звезда, която
е била полярна презъ 27-я вЪкъ преди Христа, както Сосюръ ни уверява на с523, Ж.
Първата половина на името на древнитЬ китайски полярни звезди представлява думата Т'иенъ = Небе, подъ която дума Конфуций разбира върховния Богъ, при все че навсЬкжде се превежда съ „Небето"'. Не трЪбва да се забравя при това, както моятъ другарь Иванъ Гължбовъ ми съобщава, че въ много отъ индоевропейскигЬ езици названието за Богъ е образувано отъ коренъ съ първоначално значение „день", „светлина", „свЪтло небе44. Освенъ тази близость по значение, изненадваща е и близостьта по фонетиченъ обликъ.
227, Древниятъ Китай е ималъ две полярни звезди. Едната се е казвала Рай йи
(точка 34), и Сосюръ отнася полярностьта й къмъ 23-я вЪкъ преди Христа. А другата е
гореспоменатата, която била полярна около 4 века по-рано, а именно къмъ 2667 год.
пр. Хр., както посочва на с172, Ж. И двете звезди сж едва видими, и затова тЪхниятъ
изборъ:
„свидетелствува, съ каква точнЪсть сж работили китайцитЬ, избирайки една „малка и почти невидима звезда като Тиенъ йи, наместо твърде близката и „красива α Draconis" (Ж с525).
228. Ние достатъчно много говорихме до тукъ за полярната звезда и нейната
роля въ далекоизточната астрономия, както и въ ц-Ьлия сборъ на далекоизточния ми-
рогледъ, за да ни стане отведнажъ ясно, че нейното изключително положение действи
телно й отрежда най-върховното место въ тЬхъ. Полярната звезда е върховното божество,
тя е върховниятъ императоръ, великото единство, символътъ на небесната и земната хармония,
отправна точка на езърхестествената цялость на вселената. И затова нищо чудно нЪма
да има, ако именно тая звезда излЪзне и върховниятъ непостижимъ Богъ на Хунобълга-
ригЬ, още повече че Българската образность я изтъква на вскка крачка въ срЪдеца на
безчисленитЪ осмолжчни звезди (точка 56), елбетици, свастики, комки (за тЪхъ става дума
понатагъкъ въ моя трудъ), двуглавци и други образи, разпъстрящи тъй красиво тъканигЬ
и другигЬ предмети на Българския селянинъ.
229. Въ Небесната вЪра най-важниятъ символъ и най-свещениятъ знакъ представ
лява елбетицата и двуглавецътъ. Затова ние обръщаме такова голямо внимание на всички
подробности, свързани съ преображенията на тия знаци. Въ последващото изложение тe
биватъ основно разглеждани и откриватъ извънредно интересни развития. И колкото по-
ясно и по-точно се разчетатъ тЬхнитъ подробности, толкова повече ще се увеличатъ зна
нията ни за самата религия, която символизиратъ.
230. Елбетицата или двуглавецътъ, символизирайки небето и земята, — т. е. все
лената съ цЪлия й развой и разностранни прояви, представляватъ въ сжщность една отво
рена книга съ величествени размери. ТЪзи образи не еж никакви орнаменти съ строго
установено формално съдържание, както е наприм^ръ еврейската звезда, къмъ която нищо
не може да се прибави, нито отнеме въ строежа й. Напротивъ, тЬзи образи търпятъ все
нови и нови преображения. Така тe придобиватъ и безбройно много разнообразни ва
риации на значенията си, подчинени всички само на една основна и неизменна идея —
идеята за необхватностьта на вселената и за чудния съгласуванъ редъ, сжществуващъ въ нея.
231» Всички китайски огледала не еж нищо друго освенъ ма-


гични образи на елбетицата и въ редки случаи и на двуглавеца. Всека Българска дреха е обсипана съ безбройни магични образи на елбетици или двуглавци, и всеки Хунобългарски воинъ е носилъ т&хния свещенъ знакъ върху главата си, подъ калпака, въ формата на едно малко платнено кепе, което виждаме на главата на Ендже-кьойския баба, както е
показано гледано отгоре на об. 58.
v. 1 -
232. Свастиката, представлявайки неразделна часть отъ елбетицата
и бидейки свързана почти винаги съ петорния й дeлежъ, означава неспир-
ното течение на великата река на времето въ простора на вселената, а,
осмолжчната звезда и осморниятъ дЪлежъ, които наблюдаваме въ почти всека добре развита елбетица, символизиратъ Небето и неговите особени съотношения, които требва да бж-датъ примеръ за отношенията между хората.
233. Нравствениятъ законъ на Небесната въpa ще прочетемъ въ безбройните
нравствени представи, които ще намъримъ въ „суеверията" на вжтрешноазиатските народи,
въ Русия и въ България, Впрочемъ, само въ България те представляватъ такава го
ляма съвъкупность на разнообразни в+зрвания и обичаи, че въ сжщность сж наричани
съ името „Народната вера". „Народната въра*' въ България е по-силна отъ Църквата и
официалното Християнство, и затова последното е требвало да й направи множество кон
цесии. А тази „Народна въpa", чието име е напълно несполучливо» понеже е неопреде
лено, сама по себе си не е нищо друго освенъ Небесната въpa на нашите прадеди, до
несена отъ Изтока. Колкото и нагледъ това твърдение да изглежда чудно, то е истинско.
234. Небесната въра е тази, която отличава всичко Българско отъ онова на оста
налите западни народи и която сближава Българското съ други народи, отдалечени и по
пространство, и по време, и по еждба отъ днешния Българинъ. Небесната вЪра, проник
нала въ най тънките гънчици на ежедневния битъ» е тази грижовна майка, която е бдъла
неотлжчно върху сждбата на нашия народъ презъ най-големите му изпитания. Небесната
Bъpa е билъ оня непресъхваемъ и животворенъ източникъ, който презъ вековете го е
обливалъ съ своите живителни струи и му е придавалъ необикновени сили,
235. Небесната Bъpa е победоносно жива въ България въ лицето не само на тъй
наречената „Народна вЪра", но сжщо и въ душата на всеки Българинъ. Яко се взремъ
внимателно въ това, което понастоящемъ става въ нашето Отечество, ще видимъ дори въ
такива нагледъ съвсемъ странични факти, като напримеръ масовото планинарство взимащо
напоследъкъ действително огромни размери, а въ миналото нЬкои прояви на гурбетчии-
ството, пъкъ дори и на хайдутлъка, да представляватъ въ сжщность всенародно изявяване
на любовьта къмъ природата —- едно отъ най-сжщественигк начала на Небесната въpa.
236. Отъ това, което мога да си представя за тая официално забравена религия,
заключавамъ, че тя е представлявала една извънредно цялостна и стройна религиозна
система, чиито свещени книги еж били прекрасните орнаменти на Изтока. Тя е била
една религия на свободната съвесть и това твърдение не е празно. Достатъчно е да си
спомнимъ само отношението, което както Хуните на Изтокъ, така и Хунобългарите на
Западъ сж имали къмъ военно-пленницигв, които сж пожелавали да заживеятъ „на сво
бода" между тЪхъ. Достатъчно е да си припомнимъ и единствените по рода си диплома
тически преговори за възприемането на Християнството отъ страна на Българите. До
статъчно е най-сетне да си припомнимъ и особената търпимость къмъ разнообразните ре
лигии, които всички вжтрешноазиатски народи еж проявявали презъ всички времена, за
да не остане у насъ съмнение, колко дълбоко се свръзва свободолюбието съ целия ми-
рогледъ на Небесната вЪра.
237. Небесната въра е била и религия на светлата действителность. Тя е
очаквала отъ този, а не въ отвждния светь най-хубавото. Колко често, като слушаме на
шите народни песни, виждаме предъ очите си прекрасните картини на пролетното про
буждане, колко често въ благопожеланията се натъкваме на единъ светъ, изпълненъ съ
доволство, щастие, благоденствие и обилна плоловитость. Нека си припомнимъ само за
мигъ споменатото вече отъ насъ благопожелание въ точка 203, дето се прави магия
за благоденствието не само на кжщата и хората въ нея, но сжщо така и за тези, които
нематъ, както и за целия народъ. И отъ този случай, както отъ много други, ние виж
даме, какъ Небесната вЪра е поставяла всенародното благо въ света на действителностьта

като върховна цель.
238. Небесната вЪра е била религия и на великото чудо на света, на живота и на безпределностьта на природата. Тя е поставяла по-горе отъ човека земята, камъните, ручеите и облаците, а по-горе отъ тЬхъ звездите, вечно синьото небе и неговата полярна звезда. Затова човЪкъ се е стремъмпъ къмъ тъхъ, вярвайки въ вечните преображения на природата. Тя е била неговата винаги жадувана, винаги търсена и винаги наново намирана безсмъртна душа.
239* Небесната въ*ра е религията на безначалието на света. Въпреки различните митове, които могатъ да й бждатъ приписвани, и които, отъ своя страна, да описватъ светосъздаването, нейната сжщина и нейниятъ духъ сж чужди на ограничаването на вселената въ едно начало и въ единъ край. Докато другаде блЪнътъ по безсмъртието се е излЪлъ въ каменни паметници или видения за отвждземнитЬ блаженства, изповедниците на Небесната вЪра сж виждали безсмъртието въ самата природа, въ самата действителность.
240* И тъкмо въ тази действителность сж потърсили да намерятъ безсмъртието — а не извънъ нея —въ безсмъртието на рода. Небесната вЪра е религията на семейството, върaта въ безсмъртието на рода, въ-рата въ неговите бждни поколения, редицата прояви на която четемъ по страниците на забележителната книга на г. Сжсжловъ — Пжтя на България. Но ние не требва да отиваме да се ровимъ по книги — достатъчно е да по-гледнемъ действителностьта около насъ, за да видимъ, какъвъ огроменъ товаръ отъ мисловните особености на Българина, на неговите въжделения, житейски стремежи, обществени отношения, обема родътъ и всичко свързано съ него.
241. Каква е възрастьта на'тази Небесна вЪра, понастоящемъ само Богъ знае.
Но виждайки нейните астрономически прояви още въ най-дълбока древность въ Азия,
отиващи до третото хилядилетие преди Христа, можемъ да предполагаме една нейна още
по-голема давность. А ако хвърлимъ погледъ върху днесъ сжществуващите широко раз
пространени религии, ще видимъ, че почти всички иматъ малко или повече особености
общи съ нея.
242. Така напримеръ „Будизмътъ", който географически позволява известенъ
допиръ съ нея, както и по-старото сродно нему учение за Йогата, предлага доста много
общи точки. Не само въ общото на Индиите учение за преображенията и преражда-
нията, но сжщо така въ такива конкретни неща, като първите стжпки на новородения
Буда, представляващи отъ себе си въ сжщность чиста елбетица въ форма на кръстъ съ
по седемь стжпки — лотуси на всеко рамо = 28 стжпки, т. е. колкото сиеута и нак-
шаатри имаме ориентирани къмъ четирите световни посоки; или пъкъ въ „четирите
стжпала на пжтя", въ „осморния пжть", или въ „дванадесеточленната формула на първо
причините" и т. н., ние намираме удивителни успоредици въ това отношение.
243* Въ самото Християнство, кждето по едни по косвени пжтища е могло да достигне влиянието на Небесната въра, намираме особено въ обредностьта и легендите сжщо така доста общи неща съ нея. Така напримеръ, легендата за четирите евангелски звера, особеното значение, което се придава на кръстния символъ, който не е нищо друго освенъ една опростена елбетица, въ молебените, ръсенето съ вода, въ представите за Небесното Царство, въ Апокалипсиса и пр.
244. За далекоизточните религии, като Китайската държавна религия и ученията
на Конфуций, на Лао це, Шинтоизма и пр., не ще и дума, че те въ сжщность
представляватъ повече или по-малко различни редакции, правени презъ различни времена
отъ различни народи на самата Небесна вЪра. А освенъ техъ редица още други религии,
като напримеръ Манихейството, намерили по-широко или по-кЬсно разпространение въ
Азия, сжщо така иматъ общи съ Небесната вЪра черти.
245, Тази древна религия е давала на множество други да сучатъ отъ нейните
гърди. Бждещето ще разкрие, какъ и кога е ставало това. За насъ е важното да знаемъ,
че тя е имала и своята единна и целостна система, величествена въ своята всеобемность
и отличителна съ своите начала, чужди въ повечето случаи на западните религии. Само
подобна религия, само подобно верую, може да роди оня незаличимъ отъ нищо полъхъ
на безкрайна ширь и мощь, който неспирно се излжчва отъ всичко, що е дело на
изповедниците й.

246. Нито християнското примирение, грижливо насаждано въ България столетия наредъ, нито систематическото унищожение на всичко, което можеше да буди спомена за България и за нейната BЪpa, ycnяxa да направятъ отъ нашия народъ единъ робъкъ, хрисимъ и кротъкъ народъ Седемстотинъ години и повече тежко и нечувано робство, налагано съ огънь и мечъ, съ отрова и коварство, не можаха да му наложатъ хомота на овчедушието, СедемстотингодишнигЬ роби доказаха, че свободолюбието имъ не е по-малко отъ това на ония, които отъ седемстотинъ години се радватъ на непрекжсната свобода.
247» И ако нЬкой се запита, какъ е възможно това, отговорътъ може да бжде намеренъ само въ духа и сърдцето на нашия народъ. Отъ съзнанието на нашия народъ бидоха заличени скрижалите и молитвитЬ на Небесната вЬра, но живата вЪра въ нея никога не секна. Безчислени обреди, обичаи, вярвания, суеверия, родови отношения, обществени отношения, сказания, приказки, пЬсни, разбирания, ежедневниятъ трудъ и за-наятията, изобщо всичко съ всички начини изказваше и изказва непрестанно своята пре-даность къмъ нея, къмъ мждритЬ начала, предадени намъ отъ нея и къмъ задълженията, които тя ни налага.
И тази Небесна вЪра, донесена отъ светлината на Далечния Изтокь*, оплЬди народнитЪ недра и извърши най-чудното Възраждане, което нЬвга е ставало.

-------------------------------------------------------------------------
*Да се разбира към днешна дата като Балканският полуостров

Извинявам се, на всички за грешките, където съм видял, съм ги поправил, но скенера толкова може да сканира старата българска граматика; извинявам се, и ако това нещо е публикувано вече от Елтимир. Мисля, че имаше подобно нещо из материалите, но все пак, към днешна дата, нека го видим и в този вариант.

Редактирах първите 10 точки. Само правописно имам предвид. Да са по-лесни за четене. Сега ще ги сложа тук, а утре вдруги ден най-късно ще редактирам останалото. Благодаря за статията Йордане.


(ИЗ "БЪЛГАРСКОТО ВЕЗМО И ИЗТОКЪТ", ТАЧО ТАНЕВ, СОФИЯ 1941)


213. Ние засега ще ги смятаме за една религиозна система.Тази система представлява обожаването на цялата природа, чиято главна тежест пада върху астрономическите явления, които действително са поразявали човешкия дух. От обожаването на природата произтича и безкрайното разнообразие на обожествяваните предмети – нещо което обърква всички желаещи да го изучават.
214. Ние ще наричаме тази религиозна система Небесната вяра, защото чрез това име, мисля, че най-ясно се изказва нейното съдържание. Сосюр , който също е стигнал до убеждението за съществуването на една велика религиозна далекоизточна система, я нарича “Физико-Астрономическата религия” , което е правилно, но изключва широкия поетичен размах, притежаван от нея и отпечатан в словото й, долитащо до нас от всички векове, благоговейно превъзнасящо вечно синьото Небе.
215. Нейните прояви в Китай, особено когато се отнася до звездните явления, обикновено се наричат “китайска астрология” и се смесват с онова, което на Запад е известно като астрология. Западната гръко-халдейска астрология има за цел въз основа на съединенията на небесните тела да разгадава бъдещата съдба на човека, народа или дори на известно предприятие. За целта е необходимо да се състави съответният хороскоп, за да се вдигне завесата от едно неизбежно бъдеще, което представлява всъщност фаталната съдба, от която няма път за отстъпление, нито за бягство.
216. Съвсем иначе стои въпросът с “китайската астрология” , Сосюръ ето какво
пише за нея на с 121, Ж:
китайската астрология има за цел, щото различните земеделски и политически начинания да се управляват (в хармония – Б.М.) от небето през различните сезони”.
Следователно, ние тук имаме коренно различна представа за ролята, притежавана от небесните светила и влиянието, което те упражняват върху човека и земята. Тук не става въпрос да се определя една неизбежна съдба, но да се потърси и установи реда, хармонията, па най-сетне и прочутата китайска симетрия между Небето и Земята. Нещата могат да се редят и противно на небесните норми, но тогава в края на краищата ще произлезнат големи неуредици в различните полета на природните прояви. А така също и неуредиците при движението на небесните тела се обясняват чрез неспазване от страна на хората на небесните норми.
217. Ето как, по начало, тази така наречена “астрология” добива смисъл “как трябва да бъде” , а не “как неминуемо ще бъде”. Небето трябва да бъде образец за земята, за държавата, за семейството, за човека. Човекът трябва да бъде в хармония с останалите хора, с тези, що са над него, с прадедите си, с бъдните поколения, с планините и вишните небеса. Следователно, китайската астрология не е наука за откриване на бъдещето, а указание за правилния ред във вселената, в държавата и в душата на човека. А това значи , че тя е религия, тя е учение, черпещо своите основни начала от законите на природата, от законите на небето, от това, което наричаме астрономия и сме навикнали винаги да го смятаме като астрология, щом го видим нанесено върху платното на миналото.
218. Тази свобода от едно безизходно приеждено (предвидено ?) бъдеще, от една неизбежна съдба ние четем на всяка стъпка в проявите на далекоизточната астрономия. Тази астрономия не е нищо друго освен светая светих на Небесната Вяра. Ще приведа тук в свободно предаване началото на единия от орхонските надписи, датирани от VIIв. сл.Хр. по произход старотюркски :
“О, тъй синьо Небе! Не съществува нищо необгърнато от тебе и нищо незакриляно от теб. Тогава, когато небето и човекът са в хармония помежду си, тогава Вселената става велика цялост, в която всяка разлика пада и изчезва. Но щом настъпи в гЬхъ двуначалието, щом се появи в техния дух и същина Ян и Ин – горното и долното, положителното и отрицателното, пълното и празното, горещото и студеното,мъжественото и женственото, откритото и покритото, питомното и дивото, смелото и плахото, светлината и тъмнината – тогава човечеството се поделя на множество държави с техните владетели и старейшини. Владетелите и старейшините са всъщност наследствена последица на Ян и Ин.”
219. Ето основата на Небесната вера —тази основа, която позволява безчислени
възможности на съотношения, на влияния, на изключване единия единствен правоверен и догматичен път, водещ към една единствена предопределена съдба. Ето най-
сетне и истинското верую, което пренесено върху нивата на Християнството и разните
му секти ще даде и началото на Богомилството с неговото небесно и земно двуначалие,
и копнежа му към заличаването на разликите между хората, копнежа му за приобща
ване към Небето.
220. В различие на всичко останали религии създадени на Запад, Небесната вяра не олицетворява обожествяваните сили, не ги въплъщава непременно в образите на човек или животно. Силите биват изразявани чрез символи, отговарящи на действителните им прояви в природата. В тази вяря човекът често бива превръщан в животно, в растение, в дърво (може далечен отглас от тази вяра да представлява и класическия мит за Аполон и Дафне), в камък, в земя, облак или звезда, което преображение отговаря на обратното на олицетворението в Египет, Индия и Гърция. За него не съществува специална дума в европейските езици. Обаче, то е широко разпространено по света под една или друга форма и дори играе изключително важна роля в Индиите с религиозните теории за превъплътяването, прераждането и в учението за нирваана.
221. Плодът на това особено схващане за възможностите на преображението е изключителна любов към природата, - тази природа, която така блестящо (осезаемо) отсъства от западните религии. На Запад природата е само един декор за човека, в най-добрия случай. На Изток тя е душата на човека, и затова западният човек е скептик и търси да забрави себе си в своите занимания и умопостроения, докато източният човек е човек на целостния дух, на вярата, на здравия реален усет към действителността и на великата поезия на вселената, към която той ежечасно се приобщава.
222. Естествено , Небесната Вяра има своя първоизточник. Това е “вечно синьото Небе”, и затова никак не е чудно, че най-основните и начала са астрономически и космологични. Трябва само да се съжалява, че преждевременната смърт на Сосюр, този проникновен изследовател на далекоизточната астрономия, ни отнема временно възможността да научим нещо повече относно тази религия. Но бъдещето е пред нас, и аз вярвам, че с мощното средство, което ни предлага методът на Образоведството, както и с изучаването на тъй наречения Шаманизъм в Азия, на Българските народни вярвания и на ония в Източна Европа ще може да се проникне на дълбоко в отдавна забравените й тайни, които имат едно вечно значение, понеже представляват мъдростта, набирана през великите векове на човешкото пробуждане.

Тази книга има ли я в електронен вариант ?

Не съм я срещал. Сканирах само част от нея. Ако е сканирам някога въобще цялата, ще бъде в jpg формат, т.е. страниците и ще бъдат като картинки, поради стария граматичен модел, преди 45 г. Лично аз, този модел, го предпочитам, пред днешния.

223. В Небесната вяра, такава каквато ни я предават извънредно оскъдните исторически материали в България, върховното Божество, лишено от каквато и да е персонификация или олицетворение, представлява едно единство наричано “Тангра”. Това име е широко разпространено върху азиятския материкъ (може би “майчина земя”) и с разпространението си със сигурност свидетелства за разпространението на самата Небесна Вяра през едни крайно отдалечени времена.
224. Интересно е, че названието “Бог” при древните сумерийци (шумери) е било “Денгир”. Този факт е отдавна известен и е начало на множество предположения. Забележителното в случая е, че названието по една или друга причина се явява в исторически най-старата известна нам епоха, защото именно сумерийците, първоначалните обитатели на Междуречието, са и едни от най-старите исторически известни обитатели на света. Те нямат семитски произход, както по-късните завоеватели на страната асирийците и вавилоняните. Те са и положили основите на прочутата халдейска астрономия, създали са клинообразното писмо и са живели през четвъртото и третото хилядолетие преди Христа.
225. На около 120 км. северно от столицата на Тибет – Лхаса, се намира едно от най-големите тибетски езера – Тенгри-нор, чието име значи “Богово Езеро”(Божие Езеро).Присъствието на това име там също така доказва и едно южно, по-ново разпространение на Небесната Вяра. И ако на изток формата “Тенгри” се среща доста често, ние с право можем да се запитаме, дали тя не се крие под китайското име Тиен Ий.
226. Това име стои близо до формата “Тенгри”, особено като си спомним, че в днешния китайски език липсва звукът “Р”, и че “йи” замества “ги” в някои случаи. За всеки случай, тук имат думата напълно езиковедите и те са, които могат да докажат една възможна общност (връзка) между двете думи. Мисълта, обаче, която ме наведе да си представя подобна връзка за възможна, няма никакви езиковедски (езикови) основания, а напълно астрономически, именно тъй като Тиен Йи, означаващо “Небесно Единство” е име всъщност на полярната звезда, и то на онази звезда, която е била полярна през 27и век пр.Хр. както Сосюр ни уверява на с523.
Първата половина на името на древните китайско полярни звезди представлява думата Тиен = Небе, под която дума Конфуций разбира върховния Бог, при все че навсякъде се превежда с “Небето”. Не трябва да се забравя при това, както моят другат Иван Гълъбов ми съобщава, че в много от индоевропейските езици названието за Бог е образувано от корен с първоначално значение “ден”,”светлина”,”светло небе”. Освен тази близост по значение, изненадваща е и близостта по фонетичен облик.
227. Древният Китай е имал две полярни звезди. Едната се е казвала Рай Йи, и Сосюр отнася полярността и към 23 век пр.Хр. А другата е гореспоменатата, която била полярна 4 века по рано, а именно към 2667г. пр.Хр., както посочва на с172. И двете звезди са едва видими, и затова техният избор свидетелства, с каква точност са работили китайците, избирайки една “малка и почти невидима звезда като Тиен Йи, наместо твърде близката и красива α Draconis (алфа Драконис)”.
228. Ние достатъчно много говорихме дотук за полярната звезда и нейната роля в далекоизточната астрономия, както и в целия сбор на далекоизточния мироглед, за да ни стане отведнъж ясно, че нейното изключително положение действително й отрежда нах-върховното място в тях. Полярната звезда е върховното божество, тя е върховният император, великото единство, символът на небесната и земната хармония, отправна точка на свръхестествената цялост на вселената. И затова нищо чудно няма да има, ако именно тая звезда излезе и върховният непостижим Бог на Хунобългарите, още повече че Българската образност я изтъква на всяка крачка в срЪдеца (средата може би) на безчислените осмолъчни звезди, елбетици, свастики, комки ( за тях става дума по нататък в моя труд), двуглавци и други образи, разпъстрящи тъй красиво тъканите и другите предмети на Българския селянин.
229. В Небесната Вяра най-важният символ и най-свещеният знак представляват елбетицата и двуглавецът. Затова ние обръщаме такова голямо внимание на всички подробности, свързани с преображенията на тия знаци. В последващото изложение те биват основно разглеждани и откриват извънредно интересни развития. И колкото по-ясно и по-точно се разчетат техните подробности, толкова повече ще се увеличат знанията ни за самата религия, която символизират.
230. Елбетицата или двуглавецът, символизирайки небето и земята – т.е. вселената с целия й развой и разностранни прояви, представляват всъщност една отворена книга с величествени размери. Тези образи не са никакви орнаменти със строго установено формално съдържание, както е например еврейската звезда, към която нищо не може да се прибави, нито отнеме в строежа й. Напротив, тези образи търпят все нови и нови преображения. Така те придобиват и безбройно много разнообразни вариации на значенията си, подчинени всички само на една основна и неизменна идея – идеята за всеобхватността на вселената и за чудния съгласуван ред, съществуващ в нея.
231. Всички китайски огледала не са нищо друго освен магични образи на елбетицата и в редки случаи на двуглавеца. Всяка Българска дреха е обсипана с безброй магични образи на елбетици или двуглавци, и всеки Хунобългарски войн е носил техния свещен знак върху главата си, под калпака, във формата на едно малко платнено кепе, което виждаме на главата на Ендже-кьойския баба, както е показано гледано отгоре на об.58.
232. Свастиката, представлявайки неразделна част от елбетицата и бидейки свързана почти винаги с петорния й дележ, означава неспирното течение на великата река на времето в простора на вселената, а осмолъчната звезда и осморният дележ, които наблюдаваме в почти всяка добре развита елбетица, символизират Небето и неговите особени съотношения, които трябва да бъдат пример за отношенията между хората.
233. Нравствения закон на Небесната Вяра ще прочетем в безбройните нравствени представи, които ще намерим в суеверията на вътрешноазиатските народи, в Русия и в България. Впрочем, само в България те представляват такава голяма съвкупност на разнообразни вярвания и обичаи, че всъщност са наричани с името “Народната Вяра”. “Народната Вяра” в България е по-силна от Църквата и официалното Християнство, и затова последното е трябвало да й направи множество концесии. А тази “Народна Вяра”, чието име е напълно несполучливо понеже е неопределено, сама по себе си не е нищо друго освен Небесната Вяра на нашите прадеди, донесена от Изтока. Колкото и наглед това твърдение да изглежда чудно, то е истинско.
234. Небесната Вяра е тази, която отличава всичко Българско от онова на останалите западни народи и която сближава Българското с други народи, отдалечени и по пространство, и по време, и по съдба от днешния Българин. Небесната Вяра, проникнала в най-тънките гънчици на ежедневния бит е тази грижовна майка, която е бдяла неотлъчно върху съдбата на нашия народ през най-големите му изпитания. Небесната Вяра е била оня непресъхваем и животворен източник, който през вековете го е обливал със своите живителни струи и му е придавал необикновени сили.
235. Небесната Вяра е победоносно жива в България в лицето не само на тъй наречената “Народна Вяра”, но също и в душата на всеки Българин. Ако се взрем внимателно в това, което понастоящем става в нашето Отечество, ще видим дори в такива наглед съвсем странични факти, като например масовото планинарство взимащо напоследък действително огромни размери, а в миналото някои прояви на гурбетчийството, пък дори и на хайдутлъка, да представляват всъщност всенародно изявяване на любовта към природата – едно от най-съществените начала на Небесната Вяра.
236. От това, което мога да си представя за тая официално забравена религия, заключавам, че тя е представлявала една извънредно цялостна и стройна религиозна система, чиито свещени книги са били прекрасните орнаменти на Изтока. Тя е била една религия на свободната съвест и това твърдение не е празно. Достатъчно е да си спомним само отношението, което както Хуните на Изток, така и Хунобългарите на Запад са имали към военопленниците, които са пожелавали да заживеят “на свобода” между тях. Достатъчно е да си припомним и единствените по рода си дипломатически преговори за възприемането на Християнството от страна на Българите. Достатъчно е най-сетне да си припомним и особената търпимост към разнообразните религии, които всички наши вътрешноазиатски народи са проявявали през всички времена, за да не остане у нас съмнение, колко дълбоко се свързва свободолюбието с целия мироглед на Небесната Вяра.
237. Небесната Вяра е била и религия на светлата действителност. Тя е очаквала от този, а не от отвъдния свят най-хубавото. Колко често, като слушаме нашите народни песни, виждаме пред очите си прекрасните картини на пролетното пробуждане, колко често в благопожеланията се натъкваме на един свят, изпълнен с доволство, щастие, благоденствие и обилна плодовитост. Нека си припомним само за миг споменатото вече от нас благопожелание в точка 203, дето се прави магия за благоденствие не само на къщата и хората в нея, но също така и за тези, които нямат, както и за целия народ. И от този случай, както и от много други, ние виждаме, как Небесната Вяра е поставяла всенародното благо в света на действителността като върховна цел.

Този уникален текст, който Йордан е пуснал, предлагам да бъде качен в раздел материали от админите. Най-добре да е преработката на JulesW, за да бъде разбираем за всеки. Това е само извадка от пълния текст, както виждате - цитира се точка за 203 например, но и това е предостатъчно.

Благодаря на всички, които направиха така, че да ги четем сега тези Скрижали. Колко ли още такива има?

238. Небесната Вяра е била и религия на великото чудо на света, на живота и на безпределността на природата. Тя е поставяла по-горе от човека земята, камъните, ручеите и облаците, а по-горе от тях звездите, вечно синьото небе и неговата полярна звезда. Затова човек се е стремял към тях, вярвайки във вечните преображения на природата. Тя е била неговата винаги жадувана, винаги търсена и винаги наново намирана безсмъртна душа.
239. Небесната Вяра е религията на безначалието на света. Въпреки различните митове, които могат да й бъдат приписвани, и които от своя страна, да описват светосъздаването, нейната същина и нейният дух са чужди на ограничаването на вселената в едно начало и един край. Докато другаде блянът по безсмъртието се е излял в каменни паметници или видения за отвъдземните блаженства, изповедниците на Небесната Вяра са виждали безсмъртието в самата природа, в самата действителност.
240. И тъкмо в тази действителност са потърсили да намерят безсмъртието – а не извън нея – в безсмъртието на рода. Небесната Вяра е религията на семейството, вярата в безсмъртието на рода, вярата в неговите бъдни поколения, редицата прояви за която четем по страниците на забележителната книга на г. Сжсжловъ (Съсълов) – Пътя на България. Но ние не трябва да отиваме да се ровим по книги – достатъчно е да погледнем действителността около нас, за да видим, какъв огромен товар от мисловните особености на Българина, на неговите въжделения, житейски стремежи, обществени отношения обема родът и всичко свързано с него.
241. Каква е възрастта на тази Небесна Вяра понастоящем само Бог знае. Но виждайки нейните прояви още в най-дълбока древност в Азия, отиващи до третото хилядолетие преди Христа можем да предполагаме една нейна още по-голяма давност. А ако хвърлим поглед върху днес съществуващите широкоразпространени религии ще видим, че почти всички имат малко или повече особености общи с нея.
242. Така например “Будизмът”, който географски позволява известен допир с нея, както и по-старото сродно нему учение за Йогата, предлага доста много общи точки. Не само в общото на Индиите учение за преображенията и преражданията, но също така в такива конкретни неща, като първите стъпки на новородения Буда, представляващи всъщност чиста елбетица във форма на кръст с по седем стъпки – лотуси на всяко рамо = 28 стъпки , тоест колкото сиеута и накшаатри имаме ориентирани към четирите световни посоки ; или пък в “четирите стъпала на пътя”, в “осморния път”, или в “дванадесеточленната форма на първопричините” и т.н., ние намираме удивителни успоредици (прилики) в това отношение.
243. В самото Християнство, където по едни по-косвени пътища е могло да достигне влиянието на Небесната Вяра, намираме особено в обредността и легендите също така доста общи неща с нея. Така например, легендата за четирите евангелски звяра, особеното значение, което се придава на кръстния символ, който не е нищо друго освен една опростена елбетица, в молебените, ръсенето с вода, в представите за Небесното Царство, в Апокалипсиса и пр.
244. За далекоизточните религии, като Китайската държавна религия и ученията на Конфуций, на Лао Дзъ, Шинтоизма и пр., не ще и дума, че те всъщност представляват повече или по-малко различн редакции, правени през различни времена от различни народи на самата Небесна Вяра. А освен тях редица още други религии, като например Манихейството, намерили по-широко или по-късно разпространение в Азия също така имат общи с Небесната Вяра черти.
245. Тази древна религия е давала на множество други да сучат от нейните гърди. Бъдещето ще разкрие кога и как е ставало това. За нас е важното да знаем, че тя е имала и своята единна и цялостна система, величествена в своята всеобемност и отличителна със своите начала, чужди в повечето случаи на западните религии. Само подобна религия, само подобно верую, може да роди оня незаличим от нищо полъх на безкрайна шир и мощ, който неспирно се излъчва от всичко, що е дело на изповедниците й.
246. Нито християнското примирение, грижливо насаждано в България столетия наред, нито систематическото унищожение на всичко, което можеше да буди спомена за България и за нейната Вяра, успяха да направят от нашия народ един робски, хрисим и кротък народ. Седемстотин години и повече тежко, нечувано робство, налагано с огън и меч, с отрова и коварство, не можаха да му наложат хомота на овчедушието. Седемстотингодишните роби доказаха, че свободолюбието им не е по-малко от това на ония, които седемстотин години се радват на непрекъсната свобода.
247. И ако някой се запита, как е възможно това, отговорът може да бъде намерен само в духа и сърцето на нашия народ. От съзнанието на нашия народ бидоха заличени скрижалите и молитвите на Небесната Вяра, но живата вяра в нея никога не секна. Безчислени обреди, обичаи, вярвания, суеверия, родови отношения, обществени отношения, сказания, приказки, песни, разбирания, ежедневният труд и занятията, изобщо всичко с всички начини изказваше и изказва непрестанно своята преданост към нея, към мъдрите начала, предадени нам от нея и към задълженията, които тя ни налага.
И тази Небесна Вяра, донесена от светлината на Далечния Изток*, оплоди народните недра и извърши най-чудното Възраждане, която нявга е ставало.

-------------------------------------------------------------------------
*Да се разбира към днешна дата като Балканският полуостров

Ако я сканираш цялата някога - все ще се намери някой друг с мерак и наличен Файнрейдър да я обработи в Уордовски формат.
Или поне най малко в Djvu да я обърне. Та да може да бъде размножавана и разспостранявана.

Ако я сканираш цялата някога - все ще се намери някой друг с мерак и наличен Файнрейдър да я обработи в Уордовски формат.
Или поне най малко в Djvu да я обърне. Та да може да бъде размножавана и разспостранявана.

Това не е проблем да я сканирам, цялата. Ще отнеме около час работа. Дори Файнрийдър 8.0 да използвам все тая, няма да разкодира старата граматика, трябва да й се вкара на тая програмка в библиотеката този език, стига да го има изработен, за да може да чете старата граматика.
Затова ще ги набутам в jpg формат, пък, ако има ентусиасти, които после дума по дума, ред по ред да се мъчат да го редактират като текст, добре дошло.

Сканирай и пускай. Не смятам, че я има в материалите. Макар че може да има проблем да се качи като jpg файл. Това трябва да се оправи от админите, засега си остава така. Но ако го имаш на файлове - ентусиасти ще се намерят. Убедихме се, че с общи усилия можем да направим много. А това са безценни текстове. За мен този човек Тачо Танев не е бил обикновен учен, а и народен Будител. Прези 41а не е имало интернет да я има цялата тази информация. Точно тогава Химлер и Анехербе е ровил именно около това езеро на Бога Тенгри-нор в Тибет, едва ли са го обявявали публично.

Готова е. Току що и обърнах спатиите. Ще ви я пусна на мейлите, но малко по-късно. Оттам нататък Георги както намери за добре да я качи.

Не знам само формАта на файла дали ще позволи това, тъй като материалите са в текстов вид. А снимките са в Галерията. Пък тук става дума за предполагам стотици снимки. И не забравяйте, че още не съм с опит - големи права при малко опит знаем какво може да последва. Преди имаше проблем с мястото на хоста, не че сега сме се свили - обема който заема сайта е като за корпоративен потребител - гони 10Гб . Дано Запознат внесе яснота по този въпрос.

Като я получа на мейла, ще опитам да я прехвърля във формат djvu. За четене на сканирани неща си мисля че е най удачното. Па и става после всеки да си я изпечата. Поне аз предпочитам да я чета на старата азбука.
За в началото книгата може да бъде качена другаде и всеки да си я дърпа. А после и тука да се появи в материали.

Това съобщение е редактирано от georgi_nz на 16.1.2008, 18:08

Ето това е книжката 200 мб, 64 страници. Можеш да я изтеглиш оттук, Георги

http://tranz.it/load.php?id=xXxBcUSKpMj2EcBZ44615

Единствения недостатък на книгата е, че визира произхода на Небесната вяра, от Далечния Изток и някои други дребни неща. Иначе като цяло, в тази си част за Небесната вяра, тя наистина има силата да буди. В началото и към средата материалът на книгата е тежък за човек, който за първи път ще чете такива неща.