История на Хазария според Нариман тарих

[Йордан_13]

Причината да направя извадката бе изключително слабото и невежо предаване по темата направено по "История БГ". Затова го нарекох "Путаница" и след това го съкратих на "Путница"
Българи и хазари VII – X век. От конфронтация към съжителство - "История.BG", 21.10.2024

https://www.youtube.com/watch?v=cGiMEmnBQkg
Според Нариман тарих, историята на Хазария е всъщност историята на рода Тухчиеви, един български род, на който кана субиги Кубрат отнема владението и превръща неговият собственик в личен коняр. Явно, това унижение не е било могло да бъде преглътнато от този род, Кър Баил успява да избяга и използвайки недоволството на определени български племена от Велика България създава Хазария. Така, Велика България получава своят могъщ антипод и изчезва като държавен топоним. Тази част от разказа на Даиш Карачай ал Булгари дава всичко, което съвременната българска наука, иска да знае за Хазария и с което може да си обясни странностите на археологическите находки, да разбере, които племена са влизали в състава й, развитието на държавата, историческите събития, всичко. И да го подложи на щателен анализ. Тук ще видим и предисловието на Аспарух и Котраг преди основаването на двете Българии. Аспарух е бил временно, там където ще бъде Волжка България, а Котраг в Добруджа, местото, където ще бъде и ще остане завинаги Аспарух. Нариман тарих, разбира се, ще акцентува върху огромното значение на Хазария за образуването на двете Българии и ще подчертае васалната им зависимост. Нещо, което, аз лично съм склонен да приема, защото, явно е, че, Аспарух счита това за голяма пречка, когато основава Дунавска България и воюва за своята независимост, за която загива през 701 г. Основата на създаването на Хазария е именно борбата между българските кланове относно контрола на тази територия и най-вече за мястото и съществуването на държава с името България. Много от българските народности не са искали държавата им да се казва България. Това е отколешен проблем, атавизъм от самият процес на формиране и етногенеза на българите. Например, както се разбира от текста, Хазария съвсем целенасочено сменя името Велика България с Хазария и на Волжка България, Идел Булгар с Халджа, в един момент, с което превръща волжките българи в свои вечни врагове. Аспарух, вероятно също се е страхувал от смяната на името на държава си, България и затова е започнал война срещу хазарите, почти ведната след устройството на България на Балканите. За хазарите, например, както се разбира от текста, съвършената българска държава е била партянската държава, Партия, а не Велика България.
Разбира се, от текста трябва да бъдат абстрахирани приказките за приемането на исляма от Кубрат или обкръжението му, през 640 г., защото Мохамед умира през 632 г. и няма как толкова бързо исляма да дойде. Просто, както мюсюлманите, така и християните се плашат от тенгриянството и от тенгриянското минало на дедите си. Това се вижда, много ясно днес.
=======================================================


***
Българската Хазарска империя основал и най-много хазарски владетели е дал българският род Тухчиеви... Хаканите - Тухчии носели титлата ябхусир-хакан... Ще започна разказа за този род с Бир-Самат Тухчи, който се родил през 343 г. от Буртаската ера и основал града и владението 53 Мадяр или Кадияр, "Български град", думите Мадж и Кадж значели българин, български... Другите българи произнасяли тези имена като Маджар и Хаджар или "Хазар"... Тухчиите били вождове на барините-тохари, коренни кашански българи, които говорели на две барински наречия; в едното се запазвал началният звук "Б", а в другото бивал изпускан. Така тугарите (тохари) наричали своя главен род башнак (Босня, босненци) или ашняк, също така барнай или арнай. Всички тези имена, както и самото име на барините означавали едно: славен род. Герб на Тухчиите бил знакът Балък или Елдан (почти като малката носовка в старобългарски, бел. прев). Затова тези българи били наричани елджани (ализоните на Херодот) и куляни (риби). Самите барини, чието име хунските българи произнасяли като "бояндур" и "кундур", произнасяли думата "елджан" кято елшан... Другия свой род барините наричат калауди, а другите българи - калаузи; звукът "з" у барините често преминавал в "т", "д", "с" и "ш"... Това название означавало "лебедовите хора", „кала” означавало лебед, а „уд” или „уз” - човек, народ... Разбира се, правилното произношение на думата лебед е "галас", но барините харесвали глухите съгласни, „г” станало „к” и думата била съкратена до "кала"... След Бир-Самат, който управлявал 28 години в Маджар управлявали потомците му. Негов син бил Сарос или Карт-Сарос, той властвал 45 години се оженил за Майрис, дъщеря на императора Таргиз. Син на Сарос бил Тулуш, който управлявал 22 години, негов син е Ер-Сар, съуправителсубаг за 3 години, негов син - Ердан, негов син - Байсар, негов син - Андар (Анджар), негов син - Хаджар (Хазар), негов син - Хиджар, негов син - Карт-Ойгур, негов син - Аланда, негов син - Адар, негов син - Алман, негов син - Артан, негов син - Бурхат или Булат, негов син - Ардак (Арджак), негов син - Тайджак, негов син - Туйчак (Туйджак), негов син - Тухан, негов син - Арджи, негов син - Вил, негов син - Карт-Туки, негов син - Сабан, негов син - Куруджак, който станал първия субаг на българите-агацири (източноевропейските българи), негов син - Тулуш, негов син - Джан (Йоан) Туки, негов син - Таш-Мардан, негов син - Таш-Мардан, негов син - Сарос... Силно впечатление създал у Сарос разказът на баща му Таш-Мардан за жестокото нападение на Бояр-Къз над синовете на Айяр и той решил при първа възможност да се отдели от Велика България... През 540 г. император Боян Шан-Толгау (Сандилх) отстранил Таш-Мардан от власт за това, че не спрял Заберган при набега му към Утиг и Абаз (Абхазия, Западна Грузия) и предал властта над бейлика Хазар на сина му Сарос. Той обаче се възползвал от стълкновението на Заберган с Боян в 545 година и обявил Хазария за ак-андашлък (зависим съюзник) наместо караандаш (зависимо владение) на Велика България. Боян не желаел да се лиши от хазарска помощ и дал съгласието си, така Хазария започнала самостоятелен живот. Преди всичко Сарос предложил на управниците на Урум и Барджил (Византия и Иран) да му плащат за охраната на кавказките проходи към тия страни. Византийският император незабавно започнал да плаща на Тухчиите (хазарските владетели), а персийците не поискали да го направят и горчиво съжалявали след време. С византийски пари Сарос наел 5000 подбрани войници, които на смени охранявали Клухорския, Кимерския и други проходи през Кавказ. После обявил, че срещу отделно възнаграждение ще отваря прохода Каспи Ор (Каспийският проход) за всякакви войски. Този проход започва в град Анджа или Ендер, наричан също и Банджа, Банджар (Фанагория) и завършва в Дарбанд (Дербент) или Тимер-Капа (Железни Врата). С парите от преминаващите войски Сарос издържал в Банджа цял полк (булюк, 5-6000 войника). Точно този полк през 558 г. СалТухчи, братовчед на Сарос, син на Сунджа и внук на Джан-Туки (Йоан Дука!?) вдигнал на бунт срещу царя на Хазария. Както вече разказвахме, този бунт бил подтиснат от аварите в битката край Маджар и родът на Сал оттогава пазел степната северна граница на Хазария по река Бургал - така жителите на Банджа произнасяли думата "булгар" (днес река Сал). За чест на тукашните банджийци трябва да споменем, че с изговарянето на тази дума като "бургал" те надминали себе си. Повечето банджийски българи наричат останалите българи просто "бал". Банджийското Балта или Балтай означава българско селище или град, български край, българска река. Българите-куляни, част от които влезли в състава на Маджарския или Хазарски бейлик, наричат другите българи по много сходен начин - бургай или биркай. Под тяхно влияние иделските българи известно време се наричали бургаи, като смятали, че това е правилното название на българите... Мнозинството българи-иседони, тоест островни (исад) хуни (уни), които също биват наричани алани и сувари (алан и сувар значи остров), назовават българите с думата "бугур". Сред тях има и българска група, която дори и това название е съкратила до угур или укра...
Когато при Курбат започнали да ги учат на правилното произнасяне на думата булгар, те упорито я преиначавали като "улгар" или "олгар". Така говорят и до днес. Бишегетските (фисагети) българи или бесермените (бесер - гора, мен - българин) произнасят думата булгар във формата "нокър" или "локир". Затова пък те са добри българи и ослепяват от ярост, ако някой се усъмни в природното им българство...
Барините са главната опора на Тухчиите в Хазария. Те произлизат от старите българи на Балканите - бояни (пеони) или балини. Балин е старата форма на името барин - "славен". Затова барините биват наричани и бояндури, и балинджер... От областта на река Чатърман (Стримон, "Планинската река" или просто Струма) бояните се изселили в Онгъла (Дяснобрежна Украйна) и западната част на Кимер или Кападокия (Капдаг, Мала Азия), където основали града Булгар Атряч (Троя) по заповед на императора Атряч-Укряч в IV-тото хилядолетие преди новата ера. От Онгъла барините-бояндури с времето се разселили по Джеремел, Кавказ, Идел, Курган (Задкаспието) и Урта-Акбаш (Централна и Средна Азия)... Така се разселила по света и друга група българи от Ахил (Балканите) - мизийците (миджани, мизи), които били наричани агацири, именци, трьоксаи, бриги (фриги), биркаи или бираки, миджари и бесермени... Трета група балкански българи - чатър/чдар или бурджаните се разселила с тях. Ако барините са създали езика български тюрки, а бурджаните - сънджакски или бурджански, то мизите са родители на ахилския (праславянски, древнославянски) език... С времето част от барините и азиатските мизийци заговорили на бурджански език (кавказки), а иделските мизи или миджари - на барински или български тюрки език. Така е написал Абдаллах ибн Бащу Хазари, който изучавал живота на всички български племена и записвал преданията им... За щастие всичките му трудове били запазени в Яна-Сандугач (Нови Сандугач, днес Пятигорск), от който барините успешно отбили атаката на Борис Балтавар (Светослав I Руски) в 966 година... Самите Тухчии наричали своите барини балин-хазари, но народът преиначил това почетно название на "алан-хазари"... Бардимските (партянските) барини съставили групата на барсилите, която се подразделила на печенегите-азнаки, урус-барсилите или просто уруси и аварите. Когато Къзъл-Бурджан (Партия) паднал, урус-барсилите въвели доста барсили в Идел и Урта-Бурджан (Прекавказието), където ги нарекли барсили или уруси... По-късно, вече при управлението на Сарос персийските шахиншахове (императори) се осъзнали и почнали да плащат на Хазария за охрана на проходите от Сънджак (Предкавказието) в Миджан (Азербайджан). Оттогава Сарос престанал да пропуска войски през Банджа към Иран и двете страни влезли в много приятелски отношения. В Хазария по-късно се включила и областта Илат или Себер, разположена между низините на Идел (Волга) и Тирек (Терек)... Хазарските правителства винаги били оглавявани от партянския род Манас... Син на Сарос бил Карт-Бахил, негов син - Курмиш-Сабан, който се сржавал заедно с персите срещу арабите и изчезнал безследно по време на тая война; негов син - Кър-Баил, който бил наречен Кър по името на месеца, през който бил роден (Къргар или октомври) и в 639 година бил лишен от Курбат от своето владение Маджар. Известно време той прекарал като коняр при
55
Курбат, но в 653 г. избягал и основал империята Хазария. Семействата на Курбатовите братя - Аскал-Кабан и Калга, както и синът му Бат-Боян се присъединили към Кър-Баил с владенията си и получили тарханни грамоти. Атилле-Аспарик (Аспарух) по принуда се подчинил на Кър-Баил и бил преведен с част от хората си от Утиг-Бурджан (Западното Предкавказие) в Идел-Булгар (Волжка България). Оттам Аспарух самоволно заминал за Бирман (Западното Причерноморие) и станал съюзник на Шамбат, но Кър-Баил по молба на дъщеря си - жена на Аспарух - си затворил очите за тая му простъпка... Стремежът на Кър-Баил за мирно обединяване на всички български земи бил оправдан: след смъртта на Шамбат през 672 г. и Аспарух, и Шамбатовият син Тура се подчинили на Хазария... Кър-Баил и потомците му-императори се наричали ябхусир-хакани, а келбирите им (главни жреци) - ашин-хакани. На длъжността ашин-хакан ябхусир-хаканите (императорите на Хазария) назначавали членове на семействата Аскал-Кабан и Калга. Сабанджари или министърпредседатели на Хазарските правителства били представителите на партянския род Манас - Къзъл-Бурджан (Партия) била смятана за образцовата българска държава... Кър-Баил премахнал от употреба само името "Велика България", като го заменил по политически причини с "Хазар", но всички области при него и потомците му, императори съхранили българските си названия: западната част на Велика България или Кара-Саклан (Украйна) - Кара-Булгар Черна България), централната Джеремел - Ечке-Булгар (Вътрешна България), източната - Идел и Ибер-Себер (северна Азия от Урал до Аляска) - Идел-Булгар (Волжка България), същото име носело и УртаБурджан (Предкавказието)... Като се убедил, че Катраг и потомците му служат вярно на Хазария, Кър-Баил предал под тяхно управление целия Идел-Булгар... А хакан-бекът Иляс Чакар (845-870 г.), който върнал на областта на бившите владения на Урус Айдар името Урус (Рус), така се ядосал на идел-българския цар Баръш или Барадж Барис за неспособността му да обуздае печенегите, че го обвинил в измяна и преименувал Идел-Булгар на Халджа. Мнозинството волжки българи страшно се разлютили на хазарските власти и оттогава смятало хазарите не за свои, българи, а напротив: за врагове... Нищо за чудене няма в това, че през 943 г. Кичи-Мал, който действувал от името на престарелия си баща Мал-Деде сключил таен съюз с Ялкау, балтавар на Кара-Булгар срещу хазарите. Когато хакан-бекът Маджарулла умрял през същата година, на съюзника на Мал-Деде, вожда на саксинските барсили Худжа-Торхан Муслими успял за кратко да завладее Атил или Сакча-Булгар, но навреме дошлият узийски (огузки) бей Кубар го прогонил в Среден Кубар (Хапьор), където Худжа-Тархан основал областта Агацир и град Барсил (днес Борисоглебск). През 944 г. Худжа-Тархан помогнал на Кичи-Мал и Мал-Деде да завладеят Атил, но бързо опомнилият се вожд Кубар, който в началото на тази година успял да се провъзгласи за хакан-бек на Хазария след няколко месеца отблъснал двамата Маловци и Худжа-Тархан от Атил. Двамата Маловци станали за кратко хакани на Хазар, но... за малко, както виждаме. Тази активност се отразила зле на стария Мал-Деде, особено бягството от Атил в Кара-Булгар и в 945-та година той умрял от преумора в Караджар (Чернигов). Тогава Кубар пуснал в Чернигов, където се заселил Кичи-Мал, Галич-Угер (Игор Втори Млади, 931-945 г.) и започнал война с Халджа, в която Худжа-Тархан се сражавал за волжките българи... Така от 865 г. до 946 г. Идел-Булгар (Волжка България) се наричала заедно с Караджар (Чернигов) Кара-Булгар (Черна България).... . Променило се и отношението на хазарските хакани към браковете на български принцеси с чуждоземци. Ако дъщерята на хакан Колин-Бай - Танджия - се омъжила за Истанджан (Юстиниан Втори, 686-711 г.) против волята на баща си само чрез застъпничеството на брат си Туки-Ойгър, то Биккен Урус-Абдулла омъжил дъщеря си Чачак за кан-урума (ромейския император) Куштан Бунек (Вонящия, Константин V); другата си дъщеря Кугиря - за управителя на Абхазия - Куштан Абаз (Константин Абхазец); третата – Сания
56
за багдадския халиф (Кара-Бахта-Багдад); четвъртата, Асия - за хакана на Хин (Централна Азия)... През 813 г. метежът на едно подставено лице на Дома Наданови, известно под името Канука (Ханука) свалил от власт Тухчиите до 820 г. След потушаването на метежа Вали Булуш Тухчи, най-добър и благороден хакан, управлявал до 830 г., през която Тухчиите окончателно загубили властта над Хазария. Следващ управник на страната станал Катраговият потомък Буртас. При него управляващите Хазария започнали да се наричат хакан-бекове... Дълго след обявяването на Хазария за ислямска държава през 737 г. в нея господствали куштуите (шиитите)... Когато те пристъпват към трапезата, те огласяват Божието име и че той е един, а Гали - божий лъв, и че Бог е създал всички същества... За пророка Мохамед те не говорят, подобно на другите крайни шиити... Това твърдение е чуждо не само на християните, евреите и сунитите, но и на джимъярите (тангристите), които смятат, че ролята на Тангра при създаването на човека била малка. Тангристите вярват, че много от земните случки стават по волята на добрите и злите алпи или диви (духове) и хората се нуждаят от тяхното покровителство... Българите-иджами (библисти, караими, истински юдеи) при нахлуването на войските на Барис Балтавар (Светослав I) пострадали най-много от всички, но повечето от тях отказали да се преселят в Ак-Булгар. Половината от това милионно племе отначало заминала за Ялта (Крим), а след гибелта на Барис (972 г.) - в Хорезм (Онкул). И на двете места караимите били предадени от йехуда (талмудист, еврейски сектант) Яр-Буляк (Ярополк) и от подкупните караими-емири (Саманидите) в ръцете на йехудите (талмудисти) и се принудили да приемат масово талмудизма, като се подчиняват на кара-устаите ("тъмните политици", "емисарите") на Дома Натан (Натанови, главният клан на сектантите-талмудисти). Хакан-бек Талиб Мумин не успял да предотврати това, единствено през 980 г. с помощта на Булюмер (Владимир Свети) възстановил властта на Хазария над Онкула, но не успял да върне предишното й влияние в Азия заради преминаването на болшинството узи (огузи) към Хорезъмска (Караджимска власт)...
Чуждоземците и дори някои ак-български (волжко-български) писатели често наричат императорите на Хазар - ябхусир-хаканите или хакан-бековете и келбирите - главни жреци, ашин-хаканите с една и съща дума: хакан. Впрочем ашин-хаканите се различавали от ябхусир хаканите (императорите) както земята от небето. Ашин-хаканите не се намесвали в управлението на държавата и никой не ги виждал освен императорите, кундур-хаканите (правителствените глави) и чаушгарите (полицейските началници); единствено в деня на Таргиз или Картлар байрам (празника на българската държавност, 22-ри юни) и при обиколките им по границите на Вътрешна Хазария (Ечке Хазар) народът можел да погледа отдалеч тяхната юрта... Докато ябхусир-хаканите и хакан-бековете били управляващи и постоянно били пред очите на хората... Отначало Хазария била управлявана от Кър-Баил (653-675 г.), след това от сина му Колин-Бан или Колин-Бай (675-707 г.), като няколко години той бил и съуправител на баща си, следват 14-те години на Туки-Ойгур (син на Колин-Бан, 702-721 г.), после 9 години царувала жената на ТукиОйгур, Барсбит (721-730 г.), по чието време и няколко години след това завареният и син и съуправител Джамантай Барджил бил главнокомандващ, после за 57 години властвал синът на Туки-Ойгур, благочестивият Урус-Хабдулла или Саръ-Ябху (730-787 г.), след него за три години властта поел синът му Газиз Джабгу-Шир (787-790 г.), идва ред на неговия син Урус-Амин или Урус-Барин за 15 години (790-805 г.), осем години на престола прекарал сина на Урус – Бурат Амир или Джир-Бурат (805-813 г.), който бил свален от метежници и някое време с верните си барини прекарал във владенията на тъста си цар Крум... Син на сардара (главнокомандващ) Джамантай Барджил бил Бирак, негов син е Бесермен, негов син е Вали Булуш, който станал хазарски император през 821 г. и управлявал 17 години (821-838 г.)... Булуш бил задължен за много неща на Урус-Айдар и до края на живота си бил
57
негов приятел и поддръжник... После седем години (838-845 г.) един от потомците на Катраг (Котраг, един от синовете на царя на Велика България, Курбат) Буртас Камал, който лишил от владенията му Урус-Айдар и ги премахнал като отделен дял... Буртас бил първият хакан-бек, както казват, а преди него императорите се наричали ябхусир-хакани... Син на Бат-Боян (найголемият син на Курбат-Кубрат) бил Бу-Тимер Джураш, негов син е Сулаби, негов син е Айяр или Авар, който имал двама синове: Тат-Угек Бесерман и Тат-Утяк Саръчин... Син на Тат-Угек бил Тамян, негов син - Бураш, негов син - Джангър или Чакар Иляс, който след Буртас станал хазарски хакан-бек и управлявал 25 години (845-870 г.). Той бил хитър и пресметлив, по-хитър и ловък дори от Буртас. По негово време глава надигнали бурджигитите (мюсюлмани-сунити), които укрепнали при Булуш. Буртас опитал да пребори сунитското влияние (водач на сунитите бил Урус-Айдар или Хайдар), но за целта вдигнал прекалено данъците и поради всеобщото недоволство бил детрониран... Като използвали силното смаляване на търговския обем от страна на Ромейската държава с Хазария, бурджигитите увеличили търговията с Кара-Бахта (Багдадския халифат) и започнали да изтикват иджамистките и куштуйските търговци... Иляс, който бил куштуй (шиит), безжалостно пречел на сунитите търговци и ги потискал по всякакъв начин. В отговор Кара-Бахта, където сунитите били покровителствани, подкупила огузите и те започнали да нападат Хазария от изток. В хода на войната част от огузите и подчинените им кумани-сабани се отделили от другите и на отнетата от Хазария земя образували Печенежката орда... Иляс се опитал със сила да усмири печенезите, но след няколко поражения не измислил нищо по-добро от това да изгони от Хазария много сунити и да обвини за неуспехите си ашин-хакана Манас... Всички тези ашин-хакани и тези след тях били джимъярски келбири... Навремето Манас помогнал на Иляс да вземе властта, а хаканът му се отблагодарил с обвинения. Развълнуваният от тези обвинения народ една нощ през 858 г. измъкнал Манас от полевата му шатра и го обесил на едно дърво. По-късно, денем, хората се върнали на лобното му място и видяли, че тялото на Манас е разсечено. Като осквернители на трупа на обесения били обвинени търговците от минаващия недалеч сунитски (бурджигитски керван), убили и тях... Иляс всячески се опитвал да склони Ромея към разширяване на търговията с Хазария и за постигане на тая си цел позволил на крешенските (гръцки) попове да покръстят част от населението в Балин или Таш-Балин (Киевска област) и Утиг (Западното Предкавказие), но не срещнал разбиране у ромеите. Тогава Чакар открито започнал да се готви за война с Урум (Византия), като се надявал ромеите да забележат това и да се стреснат, а после да изпълнят молбите му. Иляс преселил част от худите (варяги) от Галицийска област (Ладожка) в Бащу (Киев) начело с Ас-Халиб или Аскал (Асколд), а част от барините от Таш-Балин начело със сина на Бурат-Амир - Алип-Гали прехвърлил в Деберзай (Добруджа). Барините били недоволни от укрепването на православието в Таш-Балин и Иляс им предоставил възможност да отвърнат на обидите. Заедно с Алип-Гали към Добруджа поел и Микаил Бащу. Там Микаил построил няколко мечета и открил при тях училища за кара-бурджанските (дунавско-български) деца. Не минало без размирици. Част от худите отказала преселването и убили Будим (втория син на Крум, Вадим Храбри от руските летописи), който помагал на Чинавъз да организира изселническите кервани, а някои от улчиите (славяните) от Добруджа отказали да пуснат барините в селищата си и били изгонени от хората на Алип-Гали... За да повдигне авторитета на худите (варягите) в Бащу хакан-бекът разпоредил те да бъдат във висшето съсловие на Таш-Балин - съсловието на урусите (русичите), което се състояло от българи-барсили и барини... Карабурджанският цар Барис още в 855 г. получил от хакан-бека Иляс разрешение да разпространи православието в Дунавска България, а в замяна да обезпечава с всичко необходимо хазарските гарнизони в Добруджа. Сега настъпил момент хаканът да се 58 възползва от този договор. По това време гръцките попове вече били разпространили православието в повечето области на Дунавска България. През 859 г. цар Борис под влияние на вожда на покръстените славяни Тудар (Тодор) сключил с ромейския император (кан-урум) тайно споразумение да оказва помощ на ромеите срещу хазарските гарнизони в Добруджа. Дунавските българи се отказали да участват в тая война, а Тудар се присъединил към ромеите с 50 000-ди "криви славяни" от раджийските (рашки) сърби. Ромеите и сърбите заедно победили барините на Алип-Гали и съюзниците им - тукашните деберски и и улички българи (тивери и угличи, тверци и уличи, при което 20 000-ди българи били убити. За щастие уруският флот на Хазария навреме доплувал до устието на Дунав и прехвърлил барините на левия бряг на Иждар (Сула и Иждар са имена на река Дунав, бел. прев.). Микаил Бащу заедно със 700 барини бил пленен от ромеите, но му тежало повече това, че врагът изгорил училищата и мечетите му... Като научил за вероломното нападение на ромеите над хазарските българи, Иляс се разярил подобаващо и заповядал на варягите (худи, готи) на Аскал и на антските пехотинци на Джир-Ас (Дир, внук на Крум и син на Будим) да атакуват Истанбул (Цариград, царски (истан) и град (бул). В 860 г. това нападение било осъществено с успех. За награда хакан-бекът присвоил на Аскал почетното име Урум-Аскал (Ромеят). Кан-урумът се изплашил (византийският император) и през 861 г. пратил в Хазария голямо посолство начело с Куштан (Константин Философ)... То върнало пленниците, в това число и Микаил Бащу и подписало договор за трикратно увеличаване на сунитските и шиитски кервани, пътуващи от Хазария за Византия и обратно... Доволният Иляс веднага пратил в Панония (Банджар) две маджарски армии на Стария Арбат (внук на Юлай-Бат), сформирани от печенеги-ищяки (угри, възприели българския тюрки език) и тези българи-маджари в течение на две години (862-863 г.) успешно отнели от Кара-Бурджан голяма част от Авар-Суба (Авария, Унгария) и заставили царя Борис отново да се подчини на Хазария. За да получи милостта на Иляс цар Борис убил вожда Тудар и другите улчийски вождове - участници в нападението над барините на Алип-Гали...
Междувременно урусите - както таш-балинските (киевските), така и таш-балинските (западнопредкавказките) на корабите си извършвали набези срещу печенежките и огузките брегове на Ак-Булгарско (Каспийско) море. Освен това Иляс заповядал на балтавара (цар, вожд) на Кара-Булгар (Черноговска област, Украйна) Хабдулла Джилки с част от черните българи да се премести в Халджа-Булгар (Волжка България, Волго-Камието) и оттам да нанася удари на печенегите. Иляс тайно съобщил на Урум-Аскал, че няма да му търси сметка, ако изгони черните българи от Киев. Зарадваният Урум-Аскал устроил погром над черно-българските мюсюлмани шиити и ги прогонил от града. Лачин (брат на Джилки), бек (княз) на Хорисдан (Путивл, Украйна) бил длъжен да помогне на бащуйските (киевски) черни българи от подвластния му град Беч Авил (Мечов град, Городок-Осстерский в Украйна), където някога намерили знаменития меч на Туки-Атиле (Атила), но той бил в сговор с Иляс и не си мръднал пръста. В отговор Хабдулла през същата година отнел град Хорисдан от Лачин и с помощта на Джир-Ас (Дир и Асколд от руските летописи) заел Бащу. Урум-Аскал избягал... Като утвърдил в Бащу (Киев) Джир-Ас в качеството му на андаш-бек на Кара-Булгар (васален княз на Черна България), Хабдулла се върнал в столицата на Кара-Булгар град Караджар (Чернигов). Иляс му предал, че ще му прости своеволието, ако той замине за Халджа (Волжка България) и започне война с печенегите, но Хабдулла отказал. Тогава през 864 г. Иляс обсадил Хорисдан, а на Урум-Аскал заповядал да заеме Киев. Урум-Аскал дошъл в Киев от Булгар алХаридж или Яна-Галич (Външен Булгар или Нови Галич - Новгород Велики) и Джир го пуснал в града без бой. Урум-Аскал веднага пратил сина си Турма с част от урусите (русичите) на помощ на Иляс до крепостта Хорисдан, защитавана от черните българи и верните им анти (деберски и угилски българи (тивери и уличи) и български улчии - хазилци (така българите наричали 59 уличите, които се се считали за част от "българлъка")... Храбрият Турма с цената на живота си помогнал на Иляс да завладее Хорисдан. Победеният Хабдулла трябвало да се подчини на хаканбека и да замине за Халджа, където в 865 г. се обявил за балтавар на Идел-Булгар (Бялата България, Ак-Булгар), като я наименовал Сакалип-Булгар (Сребърна или Волжка България) и я включил в състава на царството си Кара-Булгар. Владетелите на Хазария обаче продължили да наричат Ак-Булгар по старому Халджа... Първа столица на Хабдулла в Халджа бил град Сулча или Сулча-Таржис в областта Есег, откъдето преди идването му печенегите изгонили в Буртас (тук Левобрежието на Средна Волга) тукашните маджари (мадяр, унгарци)... Пак в 865 г. Урум-Аскал и Джир-Ас, които Иляс назначил за управители на Киевска област по заповед на хакан-бека завзели областта Балта и построили там град Балта (Полоцк, Беларус). След това Иляс предал Балта, която имала изход на Арджанско или Бистяйско (Балтийско море) под управлението на киевските господари, а ЯнаГалич (Новгород Велики) трябвало да бъде управлявана от балтаварите на Халджа (Волжка България). През 866 г. Иляс помолил за помощ емирите на Караджим (Хорезм) във войната срещу печенегите, а те отговорили: "Ще го направим с радост, ако станеш бурджигит (сунитски мюсюлманин"... През 867 г. урусите на Урум-Аскал и Джир-Ас, буртасите (жителите на областта Буртас), маджарите и волжките българи на Джилки заедно разгромили печенегите край Буртаската преправа на Идел (района на град Саратов на Волга). Следващата 868 година печенегите отново събрали сили и разбили буртасите, маджарите и войската на Джилки. Хабдулла тогава напуснал Сулча и заминал в град Халджа-Булгар или Улуг-Булгар (Велики Болгар на Волга), който станал новата столица на Ак-Булгар (Волжка България) и на целия Кара-Булгар... Пак през тая година Иляс, за да влезе в съюз с Караджим (Хорезм) се обявил за сунит (бурджигит). Тогава хорезъмските огузи му помогнали да подчини печенежката област Маджар или Мугаджар (Западен Казахстан с център Мугоджари), която хазарските българи (тук - предкавказки) наричали Итил - "Кучешка земя". Волжките българи наричат тая област, която печенегите отнели от себерските ищяки или маджари с имената Кавил, Кангил или Канглъ-тюба. Самите печенеги назовавали Кангил с името Нугайджар или просто Нугай, защото произнасят вместо звука "м" звука "н"... Най-накрая Иляс преодолял враговете си и можел да тържествува... За главна столица на Хазария пак в 868 година той обявил града Саксин-Булгар или просто Саксин, като го нарекъл в чест на победата над печенегите второ име - Итил. С времето това име взело формата Атил...
В 870 година Иляс имал сън, в който някой го убивал с копие. Това станало точно преди пътуването му по служба към бека на Батиш (вятичите) Худ-Дад. Синът на Манас, ашин-хаканът Исхак или Ислак (това име означавало "фламинго") помолил хакан-бека да отложи пътуването и да си почине малко. Иляс все пак тръгнал и умрял по пътя... След него хакан-бек станал Арслан Ибрахим - син на Чинавъз и внук на ашин-хакана Урус. Чинавъз публично приключил с магьосничеството и така отворил на сина си Арслан пътя към властта. Иляс обичал Арслан като собствен син и го обучавал в изкуството на управлението на голямата част от света. Действително по Илясово време западният хазарски гарнизон се намирал в Чек-Булгар (Чешки Булгар) или, според изговора на тамошните славяни, Бурга (Прага), а източният бил в крепостта Тимер в Кънчадал (Камчатка, Русия), където обитава урското племе кънчадал (камчадалите от руските източници). Кънчадалите, от които получаваме великолепните шапки "керпелъ бурек" (шапки от тюленова кожа, нерпа-керпе) и други "рибешки дрехи" (от кожи на морски животни) толкова обичат Булгар, че се наричат иделмени (ителмен), което на техния език значи българин... Името кънчадал произлиза от българската дума "кин", или меч, харпун и означава народ на харпунджиите. Това им название е справедливо - ловът с харпун е основното им занятие... Под закрилата на Иляс бил и ашин-хаканът Исхак, който предсказал победата на Стария Арбат
60
над аксаките (сакси) на река Алип (Елба) в 863 година и за спомен взел името Аксак. Исхак бил наричан още и Тимер (небе, желязо), защото много обичал да носи кафтан от метални пластини, блестящи и звънящи като рибени люспи... Колкото и да обичал и уважавал Иляс, Арслан все пак трябвало да остане куштуй (шиит)... Такива били и всички последващи хакан-бекове на Хазария до разпадането й през 1013 г. След Арслан Ибрахим, който управлявал 51 години (870-921 г.) и умрял по време на сватба след изпиването на чаша бал (медовина, която наред с кумиса пиели българите-мюсюлмани) Хазария управлявал 22 години (921-943 г. ) Арслановият син Моджар или Маджарулла Насър, после няколко месеца в годините 943 и 944 - синът на Алмъш - Мал или Мал-Деде, след него - Кубар, син на Гали и внук на Курук за 25 години (944-969 г.), 12 години царувал синът на волжко-българския цар Хасан - Талиб Мумин, а 32 години бил на власт Талибовият син ГазиЮсуф... След смъртта на Исхак, който бил келбир (главен жрец) 40 години (858-898 г.) ашинхакан станал за 13 години синът му Бакчуар или Багучар (Бактрияр, бел прев.), след него за 32 години келбир станал Бакчуаровият син Алан, няколко месеца в 943 и 944 г. ашин-хакан бил Алановият брат Юсуф (Юсуп, "пълноводна река"), следва за 25 години (944-969 г.) синът на Моджар, Угез-Бек или Узбек. Узбек бил последният ашин-хакан - при Талиб и Гази-Юсуф вече нямало ашин-хакани... Шейх Хабдулла Бащу в своята "Хазар тарих", написана въз основата на "Шамси китаб" (Книга на Шамс) от баща му Шамс, твърди, че хазарският летопис води началото си от Пещак, син на Айбат, известен също като Харун (Аарон). Отначало Пещак написал книга за царуването на балтавара Айдар Курбат Балинец или Кубрат. Думата Балин се пишела и като Булун, Барин и означавала същото, както и името Кубрат - Свещен елен или бик. При Курбат тези имена станали царски титли. Отначало Пещак бил тенгрианец, а после станал иджам (библист); вярващите в библията се смятали за българи, а талмудистите - не. За съжаление в небългарските страни библистите са считани за йехуди (по-късно библистите били наречени и караими). Когато КърБаил (основател на Хазария) започнал да завладява кавказките области, Пещак незнайно защо избягал в Урум (Ромея), където бил твърде зле посрещнат от тамошните талмудисти и приел кръщението в православие, както и името Харун (Аарон). После се върнал по покана на Кър Баил в родината, като част от книгата му останала във Византия, преведена от него на гръцки език. В Хазария, Пещак разработил утвърдения от Кър-Баил закон за забрана на талмудисти не само да живеят в Хазария, а дори да я посещават. Както обичал да казва старият Шамс (баща на поета Микаил Бащу), "яхудите са черни и в душа, и в тяло, и изпълняват заповедите на Сатаната"...
В Хазария, Пещак обичал да пребивава в родната си област Тамя или Утиг, по чието название волжките българи често наричат тамошните барсили-уруси, а понякога и всички уруси - тамянци. Утигските уруси-тамянци се отнасят към разреда на безбрадите уруси, които се отличават от брадатите уруси с българския си дух. Тамянските уруси често казват, че се наричат "урус" не за да се отделят от българлъка (българство, българска общност), а за да покажат, че са най-храбрите българи. Тамянците, които са потомци на барсилските и бащарските (тракомизийски) българи, са прекрасни моряци и рибари, обичат и българските храни и напитки: месо, кумис, шам (който те наричат по бащарски "кама", ечемичена напитка)... Те са многоезични, но задължително знаят два езика: бащарски и български тюрки. Бащарският език (този на дунавските българи) е бащата на всички улчийски езици (славянски) и лесно им позволява да контактуват с всички улчии (славяни). Във времената на Стара Велика България или Аскип (Скития) всички улчии под името "халдейци" влизали в българската общност, но след смъртта на Туки (Атила) и особено в годините на Авар-Суба (Аварския каганат) някои от улчиите излезли от българството и станали самостоятелни племена. Улчиите, както и всички анти често биват
61
наричани себери (севери) - понеже братът на кан-сюбиги (император) Булюмар (366-378 г.) Себер дълго време бил техен вожд. Заради това си название се случва антите да бъдат обърквани с тюрк-себерите или ищяките (маджарите), башкортите или саръ-ищяките и кара-ищяките - номади-угри, често присъединявали се към маджарите, башкортите и джунгарите-хуни. Впрочем волжките българи нерядко наричат антите "себери", а ищякските себери - сувари и не се задълбочават особено, защото всички себери са коренни българи. За тамянските или утигски уруси Пещак разработил писменост, състояща се от старите ахилски (балкански) или гръцки букви и още няколко знака... Тази писменост, която много българи наричат "българица", използвали и в Улуг-Булгар, и в Хазария; Куштан (Константин Философ) я утвърдил в качеството й на писменост и сред дунавските българи... В своята "Харун китаб" (Книга на Арон) Пещак описва някои събития при царуването на Айдар Булан (Кубрат) и началния период на съществуването на Хазария така: "След разгрома на арабите от персийската войска, когато без вест пропаднал бекът на ХазарСуба Сабан Курмиш, Бу-Юрган (брат на майката на Кубрат, Органа от гръцките източници) успял да уговори новия хазарски бек - Сабановия син Кър-Баил - да се подчини на Курбат... След някое време Бу-Юрган умрял и Айдар (Кубрат) лишил от владенията му Кър-Баил. Той станал негов коняр... Когато българите от Кимер (Мала Азия) приели исляма, кан-сюбиги на Улуг Булгар (Велика България) Курбат Булан помолил за тяхната помощ да разпространи исляма във Велика България и да побързат, защото еврейските и православните проповедници вече скланяли народа към техните вери. Скоро дъщерята на Кубрат - Танбит заболяла от паралич. Разстроен, бащата Булан по предложение на първия си министър Барадж обявил, че ще приеме вярата на тези проповедници, които излекуват принцесата. Еврейските и християнските свещеници не успели да излекуват Танбит, а ето, че ислямските проповедници, които дошли при Айдар в град Булгар Балтавар (Полтава, Украйна) на река Барис-Идел (Ворскла) през 642 година, излекували принцесата. Зарадваният Айдар Булан с цялото си семейство, Барадж и много знатни люде приел исляма. Един от проповедниците - Зубаир ал-Джок или Джогда - се оженил за Танбит и преподавал 20 години в основаното от него медресе... През 653 г. Кър-Баил с помощта на Бат-Боян успял да избяга от стана на Курбат и да стигне до столицата на Хазар-Суба - Маджар. Там той се провъзгласил за ябхусир-хакан на Хазария и с подкрепата на подчинилите му се себери, чулаки (тюркути), барсили-уруси, барсил-алани и узбаите (огузи) в течение на няколко години подчинил цялата Велика България, Себер-иле (Западен Сибир и Казахстан) и Джунгар (Източен Сибир и Далечния Изток с Америка). В Джунгар има две големи области: Бийсу (Източен Сибир), в която тече и реката Бийсу или Енису (Енисей) и езеро Бийсу или Бойгал (Байкал); втората е Урай (Далечния Изток), където живеят обичащите българите кънчадали (камчадалите)... На изток от Урай в Именско море (Тихи океан) има остров Аласкай (Аляска, в текста - Америка), чиито жители дали съгласие да плащат на Хазария същия данък, който имали при Туки (Атила)... За присъединяването на Бирбат (Беларус и дяснобрежна Украйна без Причерноморието) и Биргас (междуречието на Дунав и Южна Буга) Хазрия започнала да плаща на Авар-Суба (Авария) неголям данък, но в 680 г. цялата Авар-Суба станала васална на Хазария страна...
Кър-Баил превел Аспарух, женен за приемната му дъщеря от Утиг (Западното Предкавказие) в Халджа (Волжка България), Котраг бил пренасочен от Буртас в Деберзай (Добруджа). Бат-Боян, комуто Кър-Баил дължал много, получил целия Джеремел (междуречието на Днепър и Дон) и Илат (Северен Дагестан); така започнал да се нарича и Илятбир (владетел на Илат)..." Къде се намирали Итил, Илат, Джеремел и другите области и градове на Хазария ни е разказал емир Ибрахим Мумин (цар на Волжка България, 882-895 г.) в своето географско описание на
62
Хазария... Византийският император помолил Кър-Баил да изведе Катраг от Добруджа, като твърдял, че неговите хора нападат ромеите. Кър-Баил превел Катраг обратно в Буртас (левият бряг на Средна Волга), а Аспарух и хората му пратил в Добруджа. Аспарух не бил прекалено послушен като Катраг; ненапразно го наричали Безбрадия Атила. В замяна на 60 000 тихи катрагови буртаси Аспарух довел в Добруджа 300 000 сурови и отчаяни хунски или джунгарски българи и жадни за грабеж анти от Себер (Северска Украйна), за които да убият стотина души било все едно да пляснат комар. Сега ромеите разбрали какво е истински грабеж и нападение... Да искат отстъпки от суровия Кър-Баил те се бояли, а при ябхусир-хакан Колин-Бан поискали възвръщане към договора между тях и Атила, според който количеството на българите в Деберзай се ораничавало на 20 000 войника. От търговията с Урум Хазария получавала голяма част от доходите си и затова Колин-Бан/Бай наредил на Аспарух да остави в Онкула (десния бряг на Дунав само два тумена войници (20 000-ди) със семействата им... През 680 г. ромеите вероломно опитали да изтикат неговите хора от Добруджа, но част от джунгарите успяла да се удържи там няколко месеца... Ядосан от византийското вероломство, Колин-Бан пратил на Аспарух 500 000 воини и му заповядал да накаже врага като за пример. През 681 година Аспарух (Аспарик) на хазарски кораби прехвърлил своите воини в Добруджа и заповядал на хазарските българи да се придвижат до Южен Бирак (Тракия) по море край бреговата ивица, откъдето хората му своевременно извеждали българите. Аспарух уговорил почти всички ромейски гарнизони, като ги заплашил с хазарската безжалостност, без бой да се изтеглят към Истанбул (Константинопол). Само от една крепост стреляли по него и го ранили, но самите войници убили стрелеца и заминали... В Мизия почти нищо не пострадало, а в в Тракия почти всичко станало плячка на хазарските войници. Такова поражение Ромея не била преживявала никога... След вестта за пълната победа Аспарух обявил своите земи за Кара-Бурджанско Българско царство, което станало васално на Хазария... Поради това, че при ашин-хакана Бен-Амин хазрските българи често търпели поражение от враговете, народът безжалостно обесил тоя келбир. Той бил роден в аула Амин и обичал простичката храна - бен или бине (означавало още вариво). Тези две имена дали после неговото. Много българи до днес се лекуват и ползват билките така, както е учел Бен-Амин... На хакан-бека Иляс се наложило да усмирява метежите на аксаките (сакси) или ак-саксините, огузите (узи), куманите и печенезите, а също така и да защитава Деберзай (Добруджа) от нападенията на ромеите... Както знаем, Иляс разрешил на част от барсилите-алани да приемат православието - така той смятал по-успешно да се противопостави на натиска на Кара-Бахта (Багдадския Халифат)... Зловредните македонци обаче (императори от ромейската Македонска династия) започнали не само да разлъчват славяните от българите, като им предлагали да станат самостоятелен народ халджа (славен човек, славянин), но и да подстрекават барсилите-алани към изстъпления срещу Хазария...
В 931 г. при потушаване на бунта на тези алани бил тежко ранен и скоро починал балтаварът (вожд) на кара-българите и урус-хакан (главатар на русичите) на Урус-Кала или Урус-Суба (Област Рус) Угър Лачини или Карт-Угър (Старият Игор). След това хакан-бек Насър назначил за нов урус-хакан Галич-Угър (Игор-Новгородец), женен за дъщерята на Карт-Угър Улджай (Олга от руските летописи). Така властта над областта Урус преминала от ръцете на вождовете на Кара-Булгар (Черна България, заемала голяма част от Лявобрежна Украйна - от Черниговска област до Азовско море и устието на Днепър) в ръцете на галицийските бекове (Новгородски князе). При това потомците на Галич-Угър се наричали Лачини (Рюриковичи; лачин и рюрик означава сокол) - Галич-Угър бил приемен син на Карт-Угър... По заповед от Насър Галич-Угър започнал да подготвя силен флот за съкрушаване на Ромея, която постоянно вредила на Хазария. На помощ хакан-бекът му изпратил от Балик-Бистя (Рибната слобода в Казанска област) сина на Салахби (Слагви) или Карт-Йолуг (Старият или Вещият Олег) - Йолуг-Балък с две хиляди души... Отначало Йолуг-Балък с урусите взел всички ромейски градове в Крим (Джалда) освен Кряшен (Херсонес), след това през 941 г. атакувал Истанбул (Константинопол). Ромеите били нащрек и отбили пристъпа, но тогава Йолуг-Балък опустошил целия север на Кимер или Капдаг (Мала Азия, Турция) и получил прякора Кимер. През 942 г. хакан-бек Насър поискал от съседите на Урум да прекратят търговията с ромеите, но управителите на област Алаберда (Бердаа) отказали да направят това и арестували хазарския посланик заедно с дошлите с него търговци. Тогава Йолуг-Балък и брат му Хум по нареждане на Насър превзели Алаберда и наказали виновните. При този поход загинали и Хум, и Йолуг-Балък заедно с много от войниците им от рани и болести... Докато Хум плувал още по Булгар-Идел (уважително название на Волга) към мястото на сбора с Йолуг, Насър починал и кашбекът (кмет) на Итил (хазарската столица) Мансур се опитал във връзка с това да прегради пътя по реката. Хум с бой преминал до устието на Идел и там се срещнал с брат си... Това произшествие, също и случилото се в 942 г. завладяване на Итил от Мал и Юсуф послужили на новия хакан-бек Кубар (944-969 г.) като основание да обвини волжките българи едва ли не в бунт и убийството на Насър и довели до дългата Узийска война (945-960 г.)... Беят (вожд) на таш-балинските (киевски) барини Алип Барин или Алип-Гали, роден през 814 г., бил син на ябхусир-хакана Бурат-Амир (805-813 г.) и дъщерята на дунавско-българския (карабурджански) цар Коръм (Крум) - Саулия... Син на Алип-Гали бил Хараф Барин-Алабуга, негов син - Тулуш-гали Мохамед (Тулут Мохамед по Ибн-Фадлан), негов син е Курнан-Мохамед, негов син е Самат, негов син е Мамат, негов син е Кур-Батир, негов син е Джамил-Мохамед, който имал двама известни синове - Исмаил и Барин-Мохамед... Син на Барин-Мохамед бил Хамид, негов син е Шалчи, негов син - Азна-Биккен, негов син - Белек-Амир ал-Соба, негов син - Бахтияр, негов син - Мохамед-Гали, негов син - Джанатъш, негов син - Джанбелек, негов син е Бахтияр, негов син е Бахта-Мохамед, който се оженил за дъщерята на българския хакан Туй или Байрам-Худжа - Нурия... (Допълнено от Юсуф ал-Булгари: "Син на Бахта-Мохамед бил БайрамХуджа, негов син - Джанбахта, негов син - Нуретдин-Инал, който имал двама прочути синове: Садир и Амир-Гази... Син на Амир-Гази бил Туба-Мохамед, негов син е Белек ал-Соба, негов син е Амир ал-Соба, негов син е Шах-Мохамед, негов син - Иж-Мохамед, негов син - КулМохамед, негов син - Дин-Мохамед, негов син - Бик или Калям-Мохамед, чийто най-малък син е Амир...
(Според семейните предания Амир имал син Ал-Мохамед, негов син е МохамедХарифетдин, негов син е Мохамед-Нуретдин, мой дядо по бащина линия. Един от синовете на Мохамед-Нуретдин е моят скъп баща Габдул-Хамит Нуретдинович Нуретдинов). През 1391 година Даиш Карачай пише: " С особен трепет пристъпвам към разказа за династията Угери - става дума за моите предци..." Син на Тулуш-Ечкебаш, роден в 541 г. пр. н. е. и управлявал областта си до 476 г. пр. н. е. бил Джумантай, управлявал общо 18 години (476-458 г. пр. н.е.), който имал двама прочути синове - Татра-Сарос, башата на император Атай (роден 429 г. пр. н. е. и управлявал 375-339 г. пр. н. е.) и Даиш, който владял бащината си област 20 години (432-412 г. пр. н. е.). Син на Даиш бил Угер или Карт-Угер, който дал на нашата династия фамилията си и управлявал своята област 37 години (432-412 г. пр. н. е.). Син на Угер бил Бел, който управлявал областта си 36 години (375- 339 г. пр. н. е.) и имал двама известни синове: биркамът Аскал и Джулут, който управлявал бащината си област 37 години (339-302 г. пр. н. е.)... Син на Аскал бил Бирак, управлявал областта Канджар 32 години (302-270 г. пр. н. е.) и имал двама синове - Аспар или Карт-Аспар, който владял Канджар 28 години (270-242 г. пр. н. е.) и Кичи-Аскал... Син на Карт-Аспар бил Итлар или Хиджлар, негов син е Анджар, негов син е Давир, негов син е Елбир, негов син е Камир, негов син е Сабир, негов син е Тамир, негов син - Забир, негов син - Кавил, негов син - Даир или Бай-Даир, негов син е Манджир, който имал двама прочути синове: Урус или Урусман и Аскал. Син на Урус е Бушлай..........Тат-Иран, негов син - Бузук, негов син - Джам, негов син - Джам-Бузук, който имал син Тарвил и дъщеря Келга (Хелга). Хелга взел за жена Туки-Атилле (Атила, 434-453 г.)......... Син на Аскал бил Набир, негов син - Садир, негов син - Джандар, негов син - Баир, роден през 210 година, негов син е Бирак, негов син - Даир, негов син - Аджар, негов син - Канджар или Канджал, негов син - Баджар, негов син - Бакджар, негов син - Инар, баща на Челбир и Биляр, роден в първата година на управлението на Бел-Кермек (463 г.). Дъщерята на Челбир станала жена на император Банджа и майка на императора Боян-Челбир... Биляр имал двама известни синове: Тутър и Канджалгез, баща на прочутия бахадир Булгар или на местното произношение Илгара... Синът на Тутър се оженил за дъщерята на Даиш Манас и тя му родила синовете Дугар-Джангиз (Анагей) и Джалгър. Синът на Джангиз Манас ("Онегесий" на Приск) Кадиш (Кадис) след гибелта на император Еллак (454 г.) преминал с част от хунитеоногури от Бай-Банджа (Панония) в Утиг (Западното Предкавказие) и станал кара-андаш (васал) на Угерите и Себерите (тук - потомци на Бел-Кермек). Син на Кадиш бил Талиш, негов син е Даиш, негов син е Баиш или Баймаг - Неспокойният, като Даиш имал и дъщеря. Баиш заедно с Канджалгез и Булгар той честичко нападал било Заберган, било персите заедно с ромеите. В това време Искел-Банджа и другите Заберганови синове ходели през Хазар-Банджа (Ендер) н апоходи срещу ромеите в сюз с персите (барджилите).... Каргар, вече на преклонна възраст, без да се противи признал върховната власт на чулахите (тюркути) и получил от тях властта над цял Утиг, а синът му Дугар-Джангиз (Анагей) заедно с чулахите превзел Боспора...
За разлика от Каргар субагът на Хазария Сарос не искал да се подчини на тюркутите и в 575 г. разпоредил да бъде напуснат Маджар и да се води война с тях от планините Капкай (Кавказ). Синът на Сарос, Кър-Баил заминал пръв за планините, а Сарос тръгнал след него. При изкачването старият Сарос се преуморил и починал. След това се разразило страшно земетресение в планините и Кър-Баил счел за благоразумно да слезе от Кавказ заедно с хазарските българи в Маджар и да се подчини на чулахите. От страх планините напуснали и българските базини (адигейци). Водела ги жената на базинския вожд,който загинал при земетръса с много съплеменници. Дугар-Джангиз обявил тази жена на име Ак-Кага за водач на базините и им помогнал да се устроят на юг в Утиг. Тези базини се нарекли кашеги (касоги), тоест българи на базински език и повече не се завърнали в планините. При Курбат те взели от обич към него тронното му име Кубрат във формата "Кубартай" (Кабарда, кабардинци)... Такова силно земетресение се случило и в 137 г. пр. н. е. и в земите на западните хуно-българи - бангури или бугури, кито също биват наричани и оногури (хуногури, пояснява преводачът). Когато източните хуно-българи, наричани и ар-хуни или ара-китаи (меркити) се отделили от Велика България (III век пр. н. е.), много оногури под техен натиск заминали във великобългарската област Сувар или Бушкай (Баскай, бел. прев. Познати са баски, бискайци...) Там под името бушкаи те дълго време служели за опора на императорите на Велика България, а в 189 г. пр. н. е. преминали на страната на първия сарматски император на Велика България Кичи-Канджал. Казват, че именно той дарил първенството на Тухчиите (рода на Ер-Сар) в Сънджак (Предкавказието)... От състрадание към каракалпакските барсили, които се родеели с хазрските барини Ер-Сар взел под крилото си една част оставени на произвола на съдбата барсили. С преминаване на страната на Кичи-Канджал Ер-Сар разрешил на групи от своите барини и барсили свободно да преминат на служба на Къзъл-Бурджан (Партия). Друга барсилска група се закрепила на остров Кара-Сувар (Черният остров, междуречието на Волга и Ахтуба) и никой не можел да ги изгони оттам. До днес барсилите-българи живеят в недостъпното за враговете устие 65 на Булгар-Идел (Волга).... Дописано от Юсуф ал-Булгари: "Аз видях там развалините на поне десет барсилски града и бях в следните барсилски селища: Горен Булгар, Среден Булгар, Долен Булгар, Голям Булгар, Малък Булгар." Себе си барсилските българи наричат сакчии или саксини (охранители)... Още повече оногури напуснали Урта-Акбаш (Централна Азия) след земетресението от 137 г. пр. н. е., когато бил разрушен главният им град Тамта-Булгар. Този град хуните наричат също Бангур или Бугур-Бугат, а къзъл-хинците (китайците) - Бугу или Булгаш, което на техния език също означава "български"... По-късно градът бил възстановен, но след това земетресение съвсем се обезлюдил. Не по-малко от 100 000 тамтайски българи - бангури или бугури - се присъединили към ордата на Булгар Газан, благодарение на което той успял през зимата по леда да прекоси Бугур-Идел (Аму-Даря) и да превземе великия град Бахта-Булгар (Балх, Бактрия). По същата причина, по която предишната кашанска (средноазиатска) суба на Булгар Газан наричали Тугар, Бахта-Българската област след това нарекли и Тугарска (Тохар, Тохаристан)... Сред познавачите на историята няма единодушие по въпроса колко пъти Булгар Газан е воювал за Бахта-Булгар - един, два или три (от 137 до 121 г. пр. н. е.). Не подлежи на никакво съмнение обаче това, че в края на краищата той превзел този славен град и го направил своя столица, където известно време прекарал Кичи-Аламир-Султан (Малкият Дарий, Александър Македонски, който бил невисок на ръст)... А земетресението от 575 година, казват някои, разрушило част от укрепленията на Боспор и помогнало на Дугар-Джангиз (Анагей) да превземе Бершуд (това е второто име на Боспорското царство, Баджпир). Към него тогава се присъединили не по-малко от 100 000 худи (готи), които знаели кермекски (германски), урумски (гръцки) и бащарски (съвременният дунавско-български език). Думата худ означавала опълченец... До днес у някои от българите се използва думата хунтай в смисъла на военно събрание, военен съвет. Това ни подсказва, че по-рано думата худе са произнасяли като "хунте"... Някои дори твърдят, че думата хун е образувана от думата хунте (хунта, бел прев.). Как да знаем, как да разберем...
Син на Дугар-Джангиз бил Хингар, негов син - Илдар, негов син - Барин, негов син - Угер (Ухер), негов син - Аслан или Арслан, негов син - Чокър (Сокол), негов син - Юмарт, негов син - Бирак. По време на метежа на Канук-Кубар (813-820 г.) Бирак овладял тухчиевската област Тулуш, наричана още Улуш и Джулут, като я подарил на сина си Аскал. По-късно и Аскал бил наречен Тулуш. Той положил началото на родовото разклонение Угер-Улуш. Заради това завладяване между родовете Угер и Тухчи пламнала вражда, която погасил едва моят дядо (пише Даиш Карачай). В своята "Нариман тарих", написана през 1040 г. той дал пълно описание на миналото на Тухчиеви и ги показал като прями, безстрашни и справедливи. Тази своя "История" Карт-Нариман показал на суровия бахадир Кур-Батир Тухча, който през 1010г., двадесетгодишен сменил в Балканската война (тази на Василий Втори с дунавските българи) своя баща Мамат и в знак на състрадание към ослепените карабурджани приел прозвището Кур (слепец). За тази битка от 1014 г. от него било известно следното. През тая година мизийско-българската армия на царя Джамил (Самуил) на Дунавска България от 20 000 бойци влязла през Кук-Ор в широкото ждрело Балин-Гюз (предполага се село Ключ, река Струма) с намерение да удари по фланговете на кан-урума (Василий Втори Българоубиец). Самуил, който водел армията, заповядал на Кур-Батир да пази ждрелото откъм запад, а на два сръбски полка (славянски) на бея Налим - да охраняват от изток. Когато Кур-Батир обърнал внимание на царя, че е по-добре вместо склонните към грабежи сърби да прати дисциплинираните мизийци, Самуил му казал: "Мизийците са слаби в планината, сърбите са родни планинци!" Кур-Батир понечил да вметне, че и неговите барини са хора от равнините, но помислил и премълчал - такива негови думи биха могли да предизвикат раздор... Никой не знаел, че Налим вече е изменил на Самуил и заедно с ромеите е намислил да погуби царя.
66 Щом мизийската армия тръгнала към Къзъл-Ор (Южния проход), сърбите завардили Кук-Ор (Северния проход) и от източния му гребен започнали да убиват мизийците с оръжие, дънери и камъни. Ромеите пък в това време заградили Южния проход и започнали зад преградите да обстрелват мизийците. Част от сърбите и ромеите по заповед на ромейския император тръгнала към мястото, където стоял полкът на Кур-Батир. Кур-Батир и войниците му успели на въжета да изкачат ждрелото на западния му гребен с 5000 мизийци заедно със Самуил и племенника му Джан-Бирман (Иван-Владислав), след което, отбранявайки се от нападащите го от две страни сърби и ромеи, отстъпил в столицата на Македония при Барадж (Гаврил-Радомир)... След гибелта на последния македонски цар на Дунавска България Иван-Владислав неговият млад син Арон (Харун) наредил да предадат на ромеите: "Ако ми разрешите да изведа от България ак-булгарския (волжко-български) полк, то аз ще ви се предам, ако ли не - то ще се обявя за цар на Дунавска България и с този полк ще тръгна от Македония към Добруджа (Табирзай)! Колкото и да бил разгневен на волжките българи ромейският император, той разрешил на Арон да изведе свободно полка на Кур-Батир отвъд Дунава (Иждар).... По-късно няколко Аронови синове се преместили от Аряк (Армения) във Волжка България и още живият Кур-Батир успял да им издейства добри служби... Синът на Арон - Симеон Арменец - станал през 1061 г. кошбеги (комендант, кмет) на УлугБулгар (Велики Булгар, град Булгар) и прослужил на тоя пост 19 години (1061-1080 г.). И синът на Симеон (Шамгун) Аряк (Арменец) - Ижбулат, и много негови потомци били коменданти на Велики Болгар. Ижбулат бил кошбеги 40 години (1080-1120 г.), синът му ИжМохамед - 34 години (1120-1154 г.), неговият син Ил-Мохамед - 29 години (1154-1163, 1164-1183 г.), като прекъсвал работа за няколко месеца през 1163-1164 години, неговият син Амир кметувал 22 години (1183-1205 г.), неговият син Бай-Бахта, герой от Овнешката битка - за 36 години (1205- 1243 г,), неговият син Билал - 37 години (1241-1278 г.), неговият син Надиршах - 35 години (1278-1312 г.), неговият син Батиршах - 21 години (1312-1333 г.), неговият син Надиршах - 27 години (1333-1360 г.), неговият син Билал служи на поста кошбеги вече 31 години... Дописано от Юсуф ал-Булгари: "Билал бил кошбеги на Улуг-Булгар 38 години (1360-1398 г.), неговият син Хилал - 9 години (1398-1407 г.), синът му Дарвиш - 14 години (1407-1421 г.), неговият син Гали - 24 години (1421-1445 г.), неговият син Тулун - 42 години (1481-1523 г.), неговият син Митхад - 10 години (1523-1533 г.), синът му Асад - 23 години (1533-1556 г.). Той напуснал града по заповед на булюк-баши (генерал) Белек и участвал в строителството на Азнакай (Азнакаево)... Синът на Бай-Бахта - Билал - имал и син Булат, от когото води началото си родът на комендантите на Иске-Арча или Ечке-Газан (Вътрешен Казан, погрешно наричан и Стари Казан) от 1246 г... Син на кошбеги на Ечке-Газан - Булат - бил Джураш, негов син е Маджик, негов син е Вазик, негов син е Радик, негов син е Тарик... Дописано от Юсуф ал-Булгари: "Син на коменданта Тарик бил Халик, след него синът му Садък, негов син е Тауфик, негов син е Рабиг, негов син е Рафик Менкеш... Прес 1554 г. Менкеш пожалил укрилите се от балинците (московчани) в Ечке-Газан 15000 жени и деца, в това число и невръстния му син Утяш и без бой предал Иске-Арча на московската армия. Балинците разрушили крепостта Ечке-Газан, взели на служба Рафик Менкеш и преместили него и пленниците в Яна-Арча (Арск в Задказанието) и околностите. Някои осъждат Рафик, но случката се развила през зимата и в случай на обсада хиляди бежанци биха замръзнали..."
Кур-Батир прочел "Нариман тарих" или "Карт-Нариман китаб" (Историята на Нариман или Книга на Стария Нариман), просълзил се и заповядал на всички Тухчии да прекратят завинаги всяка вражда с моя род Угер (пише Даиш Карачай в 1391 година). Известно е, че той казал: "Тази книга е хубава - тя учи на добро и справедливост!" Син на Аскал-Улуш бил Арбат, негов син - Сар, негов син - Джуман, негов син - Туджан, който 67 имал двама прочути синове - Кубан и Канджар. Кубан също имал двама известни синове: КартНариман Караджай и Тамта-Бахтияр. Син на Карт-Нариман бил Аслан, негов син е Биек-Барис, а той имал трима известни синове: Азан-Ашин, Саксин и Анбал. Анбал имал син Кабир, който се оженил за дъщерята на вожда Ак-Алан и дъщеря Гюлджихан, която се омъжила за великия емир Колин и родила императора на Волжка България Анбал Хисам (1135-1164 г.). Син на Кабир бил Ак-Алан, баща на Абди (героят от битката в 1185 г. край река Суурла) и Шади. Клетият Шади загинал в 1187 г. в битката с ромеите при освобождаването на Дунавска България... Абди имал трима известни синове: Шади, който загинал със смъртта на героите в битката с кръстоносците (каратунци) през 1205 г. в Дунавска България (явно има прекъсване в записите)... БахтиярМаджар имал син Караджай и дъщеря, която се омъжила за Гали-Беркет. Караджай имал син Азим, негов син е Алимбек, който също има син и това съм аз (Даиш Карачай ал-Булгари, автор на летописния свод "Нариман тарих"), неумел писател..., и дъщеря Енже, която станала жена на българския султан Узбек и майка на българския султан Хабдулла... Кубан имал и още един син - Тамта-Бахтияр, негов син е Улуш, негов син - Саръ-Барис, негов син - Улуш, негов син - Якуб, негов син - Бик-Барис, негов син - Арслан, негов син е великият бахадир и губернатор (улугбек) на Саксин Гали-Беркет, негов син е иналът Бахтияр... (инал е нещо като съдия у печенегите, бел. прев). Сега ще изброим потомците на втория син на Турджан Угер - Канджар. Дъщерята на Канджар станала жена на Кариш... Бирак освен сина Аскал-Улуш имал и друг - Бел-Юмарт, който пък имал трима синове: Бирак, Курлу и Байяр... Бирак, който бил женен за дъщерята на Амир, син на Бесермен, имал син Бел или Бул-Угер. Син на този Бел-Угер бил Бирак-Амир, негов син - БелСубаш Нуретдин, чиято дъщеря се омъжила за Билджан. Билджан имал син Нурджан и дъщеря, която се омъжила за Бахта, син на Руджа. Бел-Субаш имал и двама известни синове - Сал-Сал и Кукча-Амир. Кукча-Амир имал син Сал-Сал, негов син е Васил - баща на Мардан и Сабир. Мардановият син Субаш се оженил за Даря - дъщеря на Алиш-Канджар. Син на този Субаш бил Халик Канджали, сардар на курсъбай (редовната армия на Волжка България), негов син - Курнай, негов син - Хуза, негов син - Газан, негов син - Бурат... Син гореспоменатия Байяр бил Байдан, негов син - Алдар, негов син - Балавъз, чиято дъщеря станала жена на Джура-Абраг. Балавъз имал и син Джандар, баща на Билиш и Салиш и на дъщерята Даря, за която вече писахме... Син на Билиш бил Кадиш, негов син е Иртиш, негов син - Идрис, негов син - Бариш, негов син - Ариш... Син на Салиш бил Налиш, негов син е Балиш, негов син е Нариш, негов син - Талиш, негов син е Дариш...

[Йордан_13]

***