Форум на Движението | Помощ Участници Календар |
Дома на Натан и ролята му в българската история, Извадки от "Нариман тарих"
Йордан_13 |
Публикувано на: 24.10.2024, 20:23
|
Админ Група: Админ Съобщения: 16 408 Участник # 544 Дата на регистрация: 10-August 06 |
ДОМА НА НАТАН И РОЛЯТА МУ В БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ
======================================= Малко извадки от Историята на Нариман на Даиш Карачай Ал Булгари. Всъщност, филма "Войната на буквите", който наскоро бе пуснат по телевизията визира именно битката между двата български езика, т.е. става дума за реални исторически събития, отгласа, от които виждаме и по стените в Мурфатлар! За да не каат, некои ора, че публикувам фалшификат;))) Интересното, тук в Историята на Нариман е какво се е смятало за Българство в древността. Зависело е от това, какъв език говориш - български тюрки или днешният български език. В зависимост от това, кой език ще наддееле, той ще определя понятието за Българство. Войната не е била само с мечове, но и с букви;))) НАРИМАН ТАРИХ – 4 ЧАСТ Булгар (Владимир Святославович, авторът на "Словото"... - синове на киевския улугбек (губернатор) Балтавар (Святослав Всеволодович), както и потомците на Себер-Угер, наричан и Себер-Булгар (Северски или Сибирски Българин)... Тези багове се стараели да запазят порядките от времената на Карт-Булимер или Булюмар (Баламбер, прадядо на Атила) и на Атилле Дуло (Атила), когато тюрко-българският език бил главен език на Българската империя....Те не позволили улчийският език (старославянски) да стане главен език на Караджар (Черниговска област), Урта Балин (Суздалска област) и Яна Себер (Северската област) и запазили в тези владения главно тюрко-българския език. За съжаление в Урта-Балин след смъртта на Юрий Долгоруки властта взели брадатите уруси и слуги на талмудистите - Кан-Тюряй (Андрей Боголюбски), Улу-Кой (Всеволод Голямото гнездо) и Джурги Тиле (Юрий Безумни, Юрий Всеволодович). Те скъсали с българството и утвърдили в своите владения улчийското балканско старославянско наречие. По заповед на своите йехудски кредитори - Натанови - те заселвали талмудисти (йеховисти) в Урта-Балин, ожесточено воювали с Волжка България, а Джурги Тиле като капак на всичко предал без бой владенията си на татарите (монголските завовеватели)... Ахилският (балкански) език също бил сред езиците на старите българи, но наречията му при управлението на Втората Хунска династия (363-463 г.) започнали за се смятат за простонародни. Карак (Владимир Мономах) обявил улчийското наречие за главен език на Балтиш (Полоцк), Шамлин (Смоленск), Таш-Балин (Киевска област) и Имен-Балин или Дулоба (Волин), но още през 1124 г. заради съпротивата на берендеите (Киевските барини) разрешил употребата на тюрко-българския език наравно със улчийския. В Имен-Балин не само че се подчинили на заповедта му, но и направили свой главен език дулобското наречие на новобалканския език (праславянския) - или украинския език, неразбираем за славяните-улчии. В дулобското наречие имало толкова много думи от тюркобългарския език, че дулобът (волинец, дулеб) и тюрко-българинът винаги можели да се разберат помежду си... Само в Полоцк и Смоленск улчийският език бил утвърден като единствен главен език... Това, че в 1120 г. брадатите уруси се съгласили да преминат на улчийски (старославянски) език, разделило още повече тях и безбрадите уруси или куралите. Курал, Кургал, Бургал, Бурил, Бурал - всичко това са стари форми на името "българин".... Куралите запазили фанатична преданост към българството и тюрко-българския език. През 1147 г. вождът на безбрадите уруси Яхши-Угер (Игор Олегович) бил злодейски убит в Бащу (Киев) заедно с 3000 безбради уруси от тълпа брадати уруси. Казват, че погромаджиите крещяли на Яхши-Угер: "Помоли ни за милост на улчийски език (славянски) и ще те оставим жив!" В отговор той извикал на тюрко-български: "Всички да горите в ада!" И двете уруски групи били православни християни... Куралите отмъстили за смъртта на Игор Олегович, като през 1203 г. нахлули в Киев и устроили клане на намиращите се в града талмудисти и брадати уруси. Докато ги убивали и рушели църквата, където те се укрили, куралите викали: "Това ви е заради Игор Олегович!"... В църквите на безбрадите уруси и другите тюрко-българи службата се водела само на български тюрки език... *** Ние с Аудан си спомнихме всичките си другари от групата и преди всичко как чичото на Санджар - Урган - го доведе в Улуг-Булгар с недоволно изражение и думите: "Бих съборил всички училища, които правят от воините женчовци!" Само тържественото посрещане и военният парад, организиран в чест на тюрко-узийските емири от Шамгун - също такъв "военен" - повдигна настроението на Урган... Санджар беше осемгодишен, спомням си, че беше наймладият в групата, но упорито твърдеше, че е на десет години... По време на обучението той се сприятели с мен и с Тарбирде - син на сестрата на моята майка и ереванския господар Дингерджан (Тигран) Абу-Ласан. След завършването на "Школата за принцове) Тарбирде по предложение на Санджар отиде с него в Курасан (Хорасан), където прие исляма, името Харис и стана началник на телохранителите на Санджар.... (Дописано от Даиш Карачай: "Те си писали и 120 се срещнали, когато Джанги бил назначен за посланик в Курасан. Санджар предупредил Джанги, че изгонените от него от Хорасан крайни исмаилити (кара-куштуи, сближили се с Натанови) са намерили убежище при тюркмените в Мангишлак (Мен-Къшлак) и че това създава опасност за Хорасан и България. В 1141 г. подкупените от Банка Натан кара-китаи - побългарени монголи - алатаи нападнали Хорасан, където Санджар организирал най-добрия държавен апарат в света и емир Колин пратил на помощ на Санджар саксинската армия на Газан, син на Джанги. Санджар трябвало да започне битката преди да пристигне съюзната армия. Газан установил, че Санджар вече е отстъпил, след като нанесъл сериозни поражения на противника. Притиснати от загубите, кара-китаите оттеглили подкрепата си от талмудистките сектанти и сключили мир с Хорасан и България... През 1153 г. в Хорасан джалматите (тюркмени, огузи) вдигнали метеж, към който се присъединил емирът на Караджим (Хорезм). Санджар трябвало да изпрати половината си войски в Хорезм, докато се борел с метежа. По заповед на емир Колин саксинската армия на Газан отново дошла на помощ на Санджар и обсадила Хорезм. Освободилите се сили на Санджар тръгнали на помощ на султана, но преди тяхното пристигане той бил победен от метежниците... Така България се лишила от главната си опора на юг!") Преди нас в "Школата за принцове" учил прочутият тюрко-узийски военен - емирът Барчук (Барсук, пълководец на селджукския султан Тогрул-бек, убит от исмаилитите в 1096 или 1097 г.), който по-късно казвал: "Най-доброто от всички науки, които съм изучавал, е курсът по военна тактика в българската "Школа за принцове", а най-доброто в курса са занятията по хунския прийом на залавяне или убиване на предводителя на противника "като на лов". *** Знаем, че след набега на ушкуите (речните разбойници) на Табил в 1181 г. Кончак, подтикван от Хуза, решил да направи своя Джеремелски бейлик независима държава. Кончак се взел насериозно, а всъщност станал евтина играчка в ръцете на левитските сектанти (левитите са членове на сатанистка талмудистка секта, оглавена от банкерския род Натан, която се стрмяла да изземе световната търговия). Тези левити зависели в много отношения от крайните исмаилистки секти в Курган (Задкаспието), Барджил (Персия) и Караджим (Хорезм), а също и от карайеховистките (черно-еврейските, жидовски) секти от Искел (Рус), Яна-Галич (Нижни Новгород), Джеремел и Алатай (алтай - "монголите" и "монголските земи")... *** През 1198 г. Джамук по молба на майката на Юмран измолил разрешение да върнат на престъпника областта му, но не на река Оногур (Онон), а на брега на Аргън (Аргун). Юмран се върнал, престорено разкаян и поправил се... Истинският освободител на Юмран, губернаторът на кара-китайската провинция Тури-Кашан - Иляс, тогава още не бил разкрит като кара-устай (емисар) на левитския род Натанови (левитите са евреи-сектанти, през XIX век образуват световното ционистко движение). Дъщеря му била омъжена за Юмран - в негово лице Иляс отдавна видял полезен за левитите човек... Точно Иляс подсказал на китайците, че Юмран ще им помогне да подчинят отново и тахтарите, и корейците... Веднага след завръщането си в Кайман хората на Иляс, преоблечени като мюсюлмански търговци, отишли при него и му предали думите на Иляс: "Ако се съгласиш да подчиниш на рода Натан търговските пътища от Сула (Дунав) до Именския (Тихия) океан и да ги охраняваш, то аз ще те направя богат и могъщ!" След като се убедил в големите възможности на Иляс, Юмран се съгласил да служи на рода Натан и приел любимото на юдеите име Дауд (Давид), което чирлатите произнасяли като Тамуд и Тамуджин... Джин в случая е изкривеното "джан", което азиатските мюсюлмани добавят към всяко име... Наистина, дори "джан" (душа, човек) при левитите (тук - сатанисти) се превръща в "джин" (нечиста сила, джин, дявол)... Иляс веднага дал на Тамуджин огромна сума пари, с които той направил вожда на Даур Кубул и губернаторите Калган и Кадан свои съюзници... Главна пречка по пътя на Тамуджин към властта станал хаканът Тогрул, чието християнско име било Джан (Иван)... Неподкупният приятел на българите Джан-хакан имал само една слабост - прекомерната обич към сина му Сонге и Юмран майсторски се възползвал от нея. За начало предал на Сонге думите по негов адрес, изречени от Джамук: "Сонге не само е неук, но и не иска на нищо да се научи!", с което направил от Сонге смъртен враг на Джамук. После през 1199 г., когато родовете бурджигин и тайчи се възмутили от бездарното управление на инала Сонге, а Джамук отказал да му помогне, на помощ на сина на Джан-хакан дошъл Юмран. Докато помагал на Сонге да потуши бунта, Юмран избил хиляди невинни каймански тахтари, за чиито земи отдавна мечтаел, както и немалко тайци и бурджигини. Половината от тайците и бурджигините избягали в Ара-Китай, а оцелелите тахтари - в Тахтарския (Татарски) бейлик на Булай. Сонге, обсипан с хвалби от Темуджин, повярвал, че тоя живодер е най-добрият му приятел и през 1200 г. успял да накара баща си да свали Джамук поради "бездействие" и на негово място да назначи Юмран. При коронацията на инала на тюбата Каланджик-Алат Тамуджин приел името Тимар, тоест "Небесният". Юмран приел това чисто българско име, за да достави удоволствие на Джан-хакан, който харесвал всичко българско. Обикновено хората не отличават "Тимар" от 'Тимер" - Железен, още повече думата тимер идва от думата тимар (излиза, че тази дума е оцеляла до днес и в нашия език, бел прев.) и така Тамуджин скоро бил наречен "Тимер"... Джамук отказал да се подчни на Юмран и приел титлата "корган", която у българите значела "народен управник"... Тръгнали в края на 1204-та година, стигнали Джам-Булак (областта на река Емба) и в първия сблъсък разбили 10 000 тюркменски кара-куштуи (крайни исмаилити, сътрудничещи си с левитите от рода Натан. Баран, който се разпореждал с Джам-Булак като със своя област, избягал в Караджим (Хорезм) без да погледне назад. Като поръчал "изпращането" на Барак на канглиарданите, които основно изнесли на гърбовете си войната с Баран, Татра отвел обратно войските си в чиру-кала (военна база) Булгар-Илек (днес град Актюбинск в Казахстан). След кратка почивка армията му тръгнала към границата с Кайман по военния Булгар-Илекски път (Актюбинск-Тургай-Атбасар-Акмолинск-Каркаралинск-Аягуз)... Източната част на този път - Баринската - между Акмулла (Акмолинск) и чиру-калата (военната база) Барин (Барнаул) има две отклонения: северно, минаващо през военната база Булгар-Утрау (Българският остров, Павлодар в Казахстан) и южно, минаващо пак през военна база - Кук-Даря (на река Нура), града Куакбаш или Уйягуз (Аягуз, Казахстан) и аула Идеяр (Семипалатинск)... От Акмулла армията на Татра поела към Уйягуз на помощ на урмата (12-15 000-ди войника) на Боян-Дуло, който се биел с метежника Алаша от 1204 г. Алаша, братът на добрия инал на СаръТюба - Касим, събрал в Сабан (източната част на Саръ-Тюба) всички недоволни и поискал независимост. Челбир не можел да му даде Сабан, през който минавали най-важните пътища на Изток и на Юг, затова със съгласието на Касим и на тогавашния губернатор на Тубджак (днес Казахстан) Мерген или Карт-Мерген (Старият Мерген) предложил на Алаша западната част на Саръ-Тюба. Алаша не приел замяната и станало ясно, че той е враг на Волжка България: западната част на Саръ-Тюба била много по-богата от източната и служела за скъп подарък на редовните търсачи на почести и богатство. Джавушгарът (началник на българската полиция, тайна и явна) Хагер, който разкрил дейността на левитския род Натан по изземване на българските търговски пътища, бързо разкрил връзките на Алаша с крайните исмаилити и хорезъмските левити, и Алаша бил обявен извън закона. В яростта си той запалил военната база Идяр (Семипалатинск), но това бил последният му успех. Спешно пристигналата в Идеяр по заповед на Челбир урма на Боян-Дуло, сина на губернатора на волжко-българската провинция Бейсу (Източен Сибир и Далечният Изток) Шегер Себерлъ (родът Себерлъ управлявал тия земи и на негово име ги нарекли Сибир) в жестоко клане пратила на оня свят 50 000 кангли (кангли или кангари е общо название на номадите в Тубджак, т. е. Казахстан) на Алаша и стъпка по стъпка започнала да ги изтиква към Куакбаш. Касим с полка си (булюк, 5-6000 бойци) ударил от града по остсъпващите метежници, но те го победили и разсипали неукрепения град. Касим и полкът му отстъпили по Актайския път в столицата на кантона си Саръ-Балик (района на Джезказган-Байконур)... ИЗ "НАРИМАН ТАРИХ – 6 ЧАСТ" Най-ценна е Повестта на Унган от позицията на нейното общоисторическо значение: от една страна тя е неопровержимо сидетелство, че Волжка България не загива под ударите на монголо-татарите; от друга като исторически източник тя разкрива истината, че зад завоевателните стремежи на Чингизхан и чингизидите, довели до жестоката гибел на милиони хора, до разоряване и експлоатация на огромни територии и множество народи стоят интересите на евреите-талмудисти от Натановия род, които от антични времена небезуспешно се опитват да изплетат тайната си сатанинска мрежа, чрез която да завладеят света. *** Великата война, продължила от 1216-та до 1256-та година, се дели на няколко помалки войни. Това са Тубджакската (Казахстанска) война, продължила от 1216-та до 1256-та година, Първата война на Субетай от 1223-та година, Втората война на Субетай от 1226-та до 1229-та година, Първата война на Батий (Батай, Бату) от 1232- ра година и втората Война на Батий, продължила от 1236-та до 1256-та година... Гази-Барадж пише: "Татарите обичат да казват, че 300 000-ди татари (монголи) са завладяли половината свят, но това е дрънканица и лъжа. Завоевателните походи на татарите се дължаха на средствата, отпуснати им от рода Натанови, а ударна татарска вълна бяха силите на 1000 000 къзъл-киргизи ("тюрки" от Монголия) - итибаши и каймани, изселени от Алатай (Монголия) в Тубджак (Казахстан), 500 000 чулангилски киргизи (Бурятия, Читинска област на Руската федерация), 1000 000 хорезъмски тюркмени и 500 000 кара-китайски киргизи. Триста хиляди въшливи татари (монголи) не биха могли да стигнат даже до Кичи-Булгар дингезе (Аралско море)..." Само благодарение на името на Юнус се е запазило истинското име на Хагер-Углъ - Ишкене. Бащата на Ишкене - Хагер - бил таен член на партията "Ел Хум" (имаща социалистическа насоченост; идеята за свобода, братство и равенство не е френски патент, бел. прев.) и през целия си живот се стремял да издигне на българския трон добър по неговите представи управник. Той подпомагал синовете на Арбат Ашлатек (Осладюк) или Ос-Ладж - Саид и Ибрахим - в опитите им да вземат властта. Саид, наречен така в чест на царя Саид Тимар (981-1004 г.), бил югурбай (наместник) на трите северни губернии Ак-Унджа (Финландия, Карелия, междуречието на Онега и Печора - Инекай), Бейсу и Урай и се установил в Колин (Хльiнов, Киров). С подкрепа от Кан-Тюряй (Андрей Боголюбски), губернатора на Бейсу - Мер-Чура и вождовете на донските половци Чишма и Хагер Саид в 1171 г. се обявил за цар на Волжка България. *** Когато балинците обсадили Буляр (1183 г.), Чалем-Ата излязъл пред крепостта за битка и получил смъртоносна рана. Хагер бил наблизо и видял как пред смъртта си емирът казал нещо на един свой дружинник... Като се върнали обратно в крепостта, Хагер запитал дружинника, дали Чалем-Ата не му е казал нещо преди да умре. Дружинникът заявил неочаквано, че няма такова нещо. Това се сторило подозрително на Хагер и той арестувал дружинника. Тогава вече дружинникът му признал, че той и господарят му са свързани с юдеите-талмудисти от рода Натанови, които субсидирали всички врагове на Волжка България, в това число и татарите... Веднъж по време на поклонение Салим му отпуснал края и иранските талмудисти от рода Загар (Закария) му дали пари срещу обещанието да оказва на тях и на Натанови съдействие. После съдействието станало и постоянна служба... С юдейските пари Салим успял да купи част от земите край селищата на нукратите (удмуртите) край град Чалли (бъдещият Корим-Чали в Предкамието) и три селища на ищяките (българи-башкорти) в района Челяби (Челябинская) и да постави тамошните хора в зависимост от себе си. Той давал част от земите си под аренда, като арендаторите му дължали част от реколтата, също така копаели за него сребро, злато и скъпоценни камъни... Дружинникът разказал, че преди смъртта си емир Салим му наредил да убие караустая (емисар на Натанови) Раубан (Рубен), който се прикривал като персийски търговец на име Раббани. Емисарят се оказал сговорчив и разказал много неща. Излиза, че талмудисткият род Натанови с помощта на парични подаръци е подчинил на влиянието си почти целия небългарски свят: много шейхове (водачи) на каракуштуите (крайните исмаилити), емири на трьок-узите (селджуци), управници на Хорезм (Караджим), Бурдан (Британия), Тулуш (Франция), Алан-Кубар (Ломбардия), даже Римския папа. Фамилията Натан имала резиденции в Уркендун (Нортхямптън), Ърънбур (вероятно Брюж, Брюге) и Булан (Милано). Натанови смятали да завладеят Палестина (Бал-Истан) и накарали Римския папа да обяви кръстоносния поход на подвластните му католически управници срещу мюсюлманите. По заповед от Натанови селджукският емир позорно пропуснал кръстоносците към Ербусулем (Йерусалим). Само племенникът на емира - Нур-Ахмад - чийто баща бил убит по нареждане на Натанови, не се подчинил на еврейските нареждания и оказал съпротива, но силите му били неравни с тези на многобройните врагове. Тогава НурАхмад пратил свой човек при кръстоносците, който им предал, че срещу тях воюва подкупен от юдеите владетел и им показал разписките на емира за получените еврейски пари. Разярените кръстоносци забравили папския призив "да не пипат евреите" и започнали да ги избиват навсякъде, като по тоя начин провалили плана на Натанови... .............................................................................................. Град Брюге или Брюж се намира в северозападната част на днешна Белгия и е свързан със специален корабоплавателен канал със Северно море. В описвания исторически период Брюге е център на Лондонската Ханза (търговско-политически съюз на градовете, най-големият в континентална Англия). На североизток Лондонската Ханза чрез Брюге осъществявала оживени търговски връзки с Галич (Новгород Велики) и заради еврейските интереси Галич не бил подложен на татарско нападение. Брюге е основан върху стари българо-сакски земи. След германизаацията им той се превръща в център на Западна Фландрия. Едно от свидетелствата за тогавашното струпване на огромни международни капитали в Брюге е построеният в XIII век огромен търговски дом с разкошна пететажна кула, който днес е световна културна забележителност. *** Владетелят на Германия се възпротивил срещу нарастващото еврейско влияние и Натанови и те насъскали срещу него Римския папа и кръстоносците от Бай-Балин (Полша), Маджарско и Искел (Киевска Рус). Германският владетел на свой ред не помогнал на тези страни, когато ги нападнали татарите. Помощ им обещал Римският папа, но тя се оказала лъжа, изречена от него според указанията на Натанови, които искали татарите да завземат тия страни. Срещу тази лъжа Римският папа получил от Натанови пари за завладяването от кръстоносците на Арджан-Бистя (Прибалтика) и Галич (Новгородските земи). В тази война се замесили българите от Бир-Галич (Швеция); с помощта на худите (тук вече те не са готи, а шведи - бел. прев.) те се опитали да овладеят пътя от Балтийско море към Унджа (българска губерния, там е река Онега), но в 1240 г. били разбити от Александър Невски на река Йорег (Нева). Татарите, като научили, че кръстоносците на Римския папа се готвят да превземат Новгород, не разрушили града и областта; те също били в сговор с папата и Натанови. Неочаквано за всички Ар-Аслап (Ярослав) и синът му Алак-Джалан (Александър Невски) се скарали с Натанови и папата заради Бащу и Берсала (Киев и Переяславл). Натанови обещали татарите да не закачат тия земи, които принадлежали на Ярослав, и както обикновено излъгали, татарите провели там погром. Ядосаният Ярослав придал към Александър голяма армия от брадати и безбради уруси и Александър за отмъщение разбил кръстоносците през 1242 г., като убил и 300 еврейски търговци. Сега дошъл редът за отмъщение на Натанови: техни хора отровили Ярослав в 1246 г., а през 1262 г. в Балин (Североизточна Рус) избухнало въстание срещу омразния на юдеите Биркай (хан Берке). Юдейските метежници зверски убили българския югур (наместник) на Балин - Гази-Баба, от чийто записки почерпихме сведенията за Татарската война и ролята на Натанови в нея. Гази-Баба бил потомък на арджамордовския вожд Кудей. Рязанците го заловили, когато бил още юноша и го покръстили, но по-късно след освобождаването си Гази-Баба приел исляма. Пръв той сред българите започнал да строи мечети по проект на Филип (папски пратеник, преминал на служба при българите)... Филип бил първият, който разказал на Челбир за заговора на на Римския папа и Натанови срещу българите и византийските императори от българския род Комнини, които отказали да им се подчиняват... |