Възможно ли е преди 89-та година досиета на хора да са съхранявани в електронен формат?

Една дискета може да поеме достатъчно информативни характеристики за поне 1000 души.
Азбучна картотека, с няколко хиляди дискети, поема сведения за милиони хора.

По онова време е имало дискови и лентови ЗУ с далеч по-голям капацитет от дискетата. http://en.wikipedia.org/wiki/Magnetic_tape_data_storage
На една аудиокасета се побират до 250MB. Като устройствата за запис и четене не са били никак скъпи на свободния международен пазар. Естествено, имало е ролки с далеч по-голям капацитет - даже соц. производство, за соц. техника.
Страховитите архиви на ЩАЗИ са именно цифрови, без да е известно, колко копия са направени и у колко човека са.

Информацията за страната е била обобщавана ежегодно на лентов носител, а с помощта на бързите ДЗУта са обработвали по-малообемната информация, по районите.

Ето какво четем за ЕСГРАОН:

Според вас, банките имат ли достъп до данните на ЕСГРАОН?... Иначе ще се получи като с ония кредитните помазаници, в началото на Прехода.
Обръщат внимане не само на здравен статус на субекта, но и на характеристиките(трудово досие) от капиталодържателите.

Добре известно е, че на определени отговорни длъжности аудиокомуникацията се е записвала на магнитна лента.
Колко му е било да записват и обобщават цифровия информационен поток от Телетайповете на ЕСГРАОН, още преди мониторите и модерните текстови редактори:


Ако се питате за заплащането на доносниците - на щат е неудобно...
Дори към МВР и МО.
Получават синекурни длъжности и доходоносни бизнесвръзки.

"It is harder to estimate how many of these files were extant in both hardcopy and electronic format, but we know that after 1971 the Securitate started to copy some of its paper documents in the Center for Information and Documentation computer."