Какво мислите за така наречения от Клуб Билдерберг? Аз напоследък доста неща изгледах и прочетох за тази група хора. Мислите ли, че наистина диктуват световните събития или тов е просто поредната масонска организация?

Аз съм чел, че точно те създават ОН.

Ето една интересна страничка за по любознателните:
http://www.bilderberg.org/bilder.htm

Мисля, че трябва да се позволява да властва, на този, който има качества и възможности. Това не са тези хора, а бялата човешка раса. Не говоря за албиносите или смесените а за чистите арийци. За да придобие планетата ни друг облик.

И според тел ние българите част от тази чиста арийска раса ли е, при положение, че тука са е**и и татари и турци и всякакви?

По тази логика, в планетарен мащаб, има много повече за филтриране и селекция.

Никола Николов е развил въпроса, доста добре. Ако някой може да добави повече от това, и да го актуализира, да заповяда.
=========================================================

Из "Новия световен ред", Никола Николов

ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА

БИЛДЕРБЕРГИ

Това е тайна организация, съставена само от аристократи и техни верни изпълнители - държавни управници. Основател на организацията е принц Бер
нард съпруг на холандската кралица Юлиана (фамилията й е една от най-богатите в Европа). Началото на "Билдерберги" е поставено през 1954 г. в холандски хотел "Билдерберг", откъдето идва наименованието й. За дейността на билдербергите светът не получава никаква информация и никакви снимки. Те стоят в дълбока сянка и името им въобще не се споменава.
Билдербергите, тясно свързани със Съвета за чуждестранни връзки и Трилатералната комисия, са се посветили на създаването на Нов ред в света. Те се събират един път годишно при закрити врати в най-строга секретност. На тайните си конференции взимат съдбоносни решения, засягащи целия свят. Членовете им са от най-висшия елит - крале, президенти на държави, министри на външните работи, на войната, директори на световните банки и Международния валутен фонд, хора като Джералд Форд, Кисинджър, Сайръс Ванс, Робърт Макнамара, Хелмут Шмид, Жискар Д'Естен й др.
Билдербергите подготвят много методично политици, които имат данни да застанат начело на държавното

178 НОВИЯТ РЕД

управление, както например Харолд Уилсън и Едуард Хийт - за министьр-председатели на Великобритания, Джералд Форд и Бил Клинтън - за президенти на САЩ, Хелмут Шмид - за канцлер на ФРГ. В тайните им събирания участвуват единствено хора, чиято лоялност към Ротшилд и Рокфелер е несъмнена. Националисти и антикомунисти не се допускат сред тях. На събранията им не се взимат никакви решения, защото заключенията са изправени предварително и се съобщават само като взети решения. Дебати няма, произнасят се единствено нареждания като съобщения, за информация.
През 1976 v. в конференцията на билдербергите, състояла се някъде е пустинята Аризона в САЩ, участват и 15 високопоставени представители на Съветския съюз1. Това е цели девет години преди 1985 г., когато дойде на власт Михаил Горбачов, който веднага с идването си започне да говори за перестройка и гласност.
На въпроса какво мисли по отношение на М. Горбачов, как успя така лесно да събори съветския режим, защо е Толкова горещ привърженик на един нов ред в света, Ръсел Бейкър, известен политически коментатор, отговаря, че това стана възможно с помощта на ЦРУ, с което, предполага той. Горбачов още като шеф на КГБ е бил в сътрудничество. Не е изключено един от петнадесетте съветски участници в конференцията в пустинята Аризона да е бил и самият Горбачов , и там да е поел задължението за осъществяване с всички сили на нов ред в света. Действията и положението на Горбачов и през 1989 г., и сега недвусмислено показват, че преголяма сила отвън му помага и го пази.
Групата на билдербергите винаги се е опитвало да скрие своето съществуване, но никого не е била толкова

БИЛДЕРБЕРГИ

179

стриктна в това отношение, както през 1991 г. Независимо от големите усилия за секретност обаче, и този път те не успяха да се укрият от кореспондентите на американския популисткия в-к "Спатлаит" и някои журналисти от Франция и Германия. Ако 120 световно известни филмови звезди, оперни певци, майстори на спорта се съберат за три дни тайно, при заключени врати и въоръжена охрана, нали всички репортери от света се впускат да разберат какво става? А ако 120 световно известни политици и финансисти се събират при същите условия, репортерите не би ли трябвало да проявят своето любопитство? На 7, 8 и 9 юни 1991 г. близо до Баден-Баден в Германия се събраха на тайно съвещание най-силните и богати световни личности за последно разглеждане на дръзкия план за единно управление на света до 2000 г. За точното място на срещата повечето от присъстващите дори не са били осведомени. Посрещани били с хеликоптери на летищата в Страсбург и Франкфурт. Въздушноконтролната служба на Баденбаденското частно летище непрекъснато съобщавала за пристигащи самолети от Брюксел, където се намира главната квартира на НАТО. С един от тях присвита за билдербергската среща и Манфред Вьорнер, генерален секретар на НАТО. Сред най-известните участници в срещата са: Ротшилдови от Англия и Франция, Давид Рокфелер, Хенри Кисинджър, много държавни глави и високопоставени личности от САЩ, Канада и Европа: говорителят на американския Конгрес Том Фоли и председателят на Сенатския финансов комитет сенаторът Лойд Бентсън, лорд Карингтън - човекът, преминал през всички най-високи постове на британското управление и генерален секретар на НАТО до 1988 г., Карл Ото Пол - президент на Дойче банк, Джоваш Агнели -

180 НОВИЯТ РЕД ,

собственик на ФИАТ, Вирджиние Родиопи - министър на отбраната на Италия, Жак Сантер - министър-председател на Люксембург, кралицата на Холандия Беатрикс, чийто баща Бернард и сега е в това движение, дърпа конците отзад, испанската кралица София, губернаторът на Арканзас Бил Клинтън, понастоящем президент на САЩ, и др. Ротшилдови и Рокфелерови присъстват всяка година на конференциите, тъй като са нещо като патрони и домакини на организацията - поделили са си властта в това световно управление в сянка. През 1988 г. събранието на билдербергите се състоя в Инсбрук, Австрия. В изпълнение на плана и решенията му през януари 1989 г. Давид Рокфелер и Хенри Кисинджър заминават за Москва, за да предадат инструкциите на М. Горбачов и се разберат с него. Решението е да се намери начин да, се изпратят милиарди долари на Източна Европа и Съветския съюз, но за да ги получат в заем, въпросните държави най-напред трябва да станат платежоспособни и да бъдат в състояние да посрещат лихвите на големите заеми. На Горбачов за Съветския съюз са обещани 100 милиарда долара при условие, че се даде свобода на Полша, в смисъл "свободни избори", които да гарантират на Полската комунистическа партия "само" една трета от местата в парламента, т. е. в управлението; на Аграрната партия, която преди винаги е гласувала с комунистите, също трябвало да се подсигури една трета от местата. Това са условията, при които съветската пионка полският режим трябваше "да спечели при свободни избори". Когато настъпи сюблимният момент, аграрната партия го сграбчи, отказа да сътрудничи с комунистите и настъпи изненадваща ситуация. В цяла Източна Европа свободата настъпи за няколко месеца. Рокфелер и Горбачов

БИЛДЕРБЕРГИ 181


случайно спряха студената война, това не го бяха замислили. То се случи противно на проектите им. Горбачов, за да не изпусне обещаните 100 милиарда долара за Съветския съюз, упражни силен натиск над източноевропейските комунистически партии, те бързо се ориентираха и избраха друг политически път. В несъответствие с предвижданията на Рокфелер и Горбачов Съветският съюз се разпадна на 15 малки държавички, а това не отговаря на интересите нито на банкерите, нито на Съветския съюз. Горбачов положи големи усилия, за да задържи под различни форми всичките бивши съветски републики заедно, с едно управление. Но национализмът надделя във всяка от тях, и те се обявиха за политически независими държави.
На съвещанието в Баден-Баден билдербергите категорично изключват всякакво национално самоопределение, квалифицирайки го като "зъл сепаратизъм". Ярка илюстрация са Босна и Херцеговина. Там, въпреки варварските издевателства и отявления геноцид над малката държава, нито една от големите сили не се притече на помощ. Според Баденбаденското решение този национализъм, стремеж към самоопределение, трябвало да изчезне. Това становище е ясен израз на идеята им за "едно световно управление". На конференцията в Баден-Баден са потвърдени следните решения: първо, многократно подчертано - за да не се появи някой "друг Саддам" в предстоящите години, трябва да се оформи една глобална армия, тя да бъде винаги на разположение на ООН, която да стане световно управление до 2000 г., на което всички държави да съдействуват; и това бил единственият начин, по който ООН можела да стане силно световно едно управление; Кисинджър изказ-



182 НОВИЯТ РЕД

ва своето задоволство от положението в Персийския залив и признава заслугите но Джордж Буш, който е едно от светилата на Трилатералната комисия по-малкия брат на билдербергите. Важно е да се подчертае подробността, че Буш - президентът на САЩ, не се обърна към техния Конгрес за разрешение да води война срещу Ирак, а, като я подготви предварително, го поиска от ООН. Ходът бе напълно умишлен, за да не се отдаде внимание на американския национализъм, а предпочитание на световния интернационализъм. Допреди няколко години американските войници умираха под американския флаг, сега вече и занапред - под флага и с униформата на ООН. Когато се съобщаваше, че във войната срещу Ирак съюзническите войски са загубили "само 378" войници, за американците новините изглеждаха все едно, че никой не е убит. Сякаш им говореха за интернационален спортен мач - значението бе вече съвсем друго; действаха съюзнически войски. Независимо от това, че 400 000 войници бяха американски момчета. Не може да се отрече, че веднага се изменя смисълът на съобщаваното. Билдербергите отчитат войната срещу Ирак като свой актив, защото са успели да повлияят правилно на президента Буш да обяви войната;
второ, ООН да наложи 10 цента върху всеки галон изразходван бензин, и потвърждават искането на ООН да получи като репарации 30 % от печалбата на Ирак от неговия собствен петрол; светът да се раздели на няколко главни района за по-голямо удобство и по-ефикасен контрол;
трето, Европа скоро ще бъде "без граници", към 1996 г. тя ще има обща монетна и валутна система; Източна Европа и евентуално някои от бившите съветски републики

БИЛДЕБЕРГИ

183

ще бъдат включени към Европейската общност; голяма грешка е допускането Съветският съюз да се раздроби на
15 малки държавички, справянето с които ще е много
трудно; идеята за договор за свободна търговия между САЩ, Канада и Мексико трябва на всяка цена да бъде приета и той да се ратифицира от съответните Конгреси;
това като първи етап, а вторият трябва да включи всички
латиноамерикански държави; за следващите години се
планува обща парична система за цялото Западно
полукълбо, подобна на тази на Европоейската икономи-
ческа общност, и накрая - едно световно управление с една световна парична система; Рокфелер и Кисинджър
възхваляват всички действия, предприети от Михаил Горбачов, когото те съветвали отблизо.
Горбачов, преди да се разпадне Съветският съюз
съобщи, че за да преживее, са му необходими 100
милиарда долара "подарък" от Запада - главно от САЩ. Сега, след като се раздроби, е съмнително дали ще получат нещо. Може би само Русия ще получи около 1 милиард долара в зърнени храни.
Най-големите разисквания са станали около икономиката на Източна Европа и бившия Съветски съюз - какви са
перспективите и, най-важното, бъдещата тяхна платежос-
пособност.
Очевидно, всичко се върти около натрупването на едно повече богатства, елиминирането на националния суверенитет, не личната свобода и установяването на едно световно управление до 2000 г.