Във връзка с девет години от кончината на апостола на българския национализъм Илия Минев, ЦР на БНРП организира Възпоменание, което ще се състои на 06. 01. 2009 г. (вторник) от 11 ч. пред паметната плоча на Илия Минев.
Сборен пункт-паметника (параклис) на жертвите на комунизма до НДК, от 10 ч. и 30 м.

Кой е Илия Минев :

Илия Минев е роден на 5 декември 1917 г. в Саранбей (днес гр. Септември). През 1930 г. учи в гимназията в Пазарджик. Като легионер се обявява срещу разпространяваната от ремсистите комунистическа идея. По този повод е пребит жестоко от съучениците си ремсисти. След като излиза от болницата, баща му го изпраща да учи във Френския колеж в Пловдив, а след това да следва в Тулуза. Там завършва индустриална химия.

На 10 септември 1944 г. е задържан за една година в Пазарджишкия сектор на ДС. Освобождават го, но през 1946 г. отново е арестуван. Мотивите – “оказва системна съпротива на комунистическата партия”. Държаваният обвинител Минковски иска смъртна присъда, но Илия Минев се “разминава” с 25 години затвор.

През 1975 г. по вътрешни административни разпоредби е осъден на още 6 години. В затвора престоява обаче 8. Този период е прекарал във всички затвори на страната – най-много в Пазарджишкия, Пловдивския, Старозагорския. 1860 дни е бил в единочка (карцер), 460 дни е правил гладни стачки.

Освобождават го. Живее в гр. Септември под домашен арест.

През 1987 г. Илия Минев пише писмо до президента на САЩ Роналд Рейгън, до международни организации за защита на правата на човека. В писмото си описва циничното нарушаване на правата на българските граждани. Отново е арестуван. Обявава гладна стачка за 20 дни. Освобождават го. Под домашен арест е в гр. Септември. На 11 януари 1988 г. в дома си в гр. Септември, Илия Минев и малка група съмишленици основават Независимото дружество за защита на правата на човека (НДЗПЧ). Правят се нови опити на ДС да го пречупи…

На 15 септември 1988 г. обявява гладна стачка (продължава 63 дни) в защита на Петър Манолов.

През 1993 г. пише остро писмо на тогавашния президент Жельо Желев, критикувайки водената от него политика. Умира на 6 януари 2000 г. в мизерия и самота.
Източник:Altermedia България

В памет на Илия Минев

Тази вечер макар и за кратко
целия град събудихме
Това е едва началото
представете си съвсем
скоро какво ще е!

Идеята куршум не я лови!
Сега сме шепа хора
но откъдето идваме
ще дойдат още стотици

С Българската Вяра дари ни
изморения измъчен старец
премръзнал десетки години
в мрачен затвор
заради обичта си
в килия и карцер прокуден

Бъдещето виждаме
в нашите ръце
урока ти старче
следваме отдавна
и вечно жив си в нас!

Думите ти още крещят
„Не им вярвайте!
Не се страхувайте!
Борете се!
Небето пътя ни огрява
Воини сме на Тангра
Деца на Греещия Ден!

Един филм за лагерите на смърта в България:

Към филма.

Добре е отразена действителноста от "онова време", което доста от по-младите не помнят. А и няма как да научат, понеже днес сме управлявани от синовете на изродите убивали за удоволствие в лагерите. Истината се покрива и архивите са обявени за класифицирана информация.

Във филма има изказване на един дърт комунист - Цвятко Цветков, днес във висшето ръководство на БСП , който обяснява как тези архиви нямало полза да се отварят. Това е на 35-тата минута във филма.

А на 38-мата минута се казва защо не се отварят тези архиви - "там има много лоши неща, много мъка има там и много кръв". Разчитат да се разсрочат нещата във времето и лошото да отшуми, да се забрави.

А аз мисля, че давност за такива неща, като показани в 20-тата минута от филма - няма и не може да има. И все трябва някой да плати, ако са измрели палачите - техните деца и внуци неминуемо трябва за заплатят!

Това съобщение е редактирано от Георги-НЗ на 17.3.2009, 15:34