Тук искам да обърна внимание на един много тънък момент в "Сказание за Чулман", в който тъма тархана Яга Албасти се превръща в юдео-християнския Дявол-Сатана и ислямският Иблис;))) Затова съм казал, че епоса "Сказание за Чулман" е това, което трябва да четат всички българи, преди Библията и другите свещени книги на поредицата световни религии и религийки, защото това е основата, фундамента.
Яга се опитва да отрадне тялото на великият Атай, защото духът му използвайки друго тяло е убил любимеца на Яга, Балдиу или Филип Македонски, бащата на Александър Македонски. Всъщност, това е висше колобърство, защото след смъртта си, да си в будност за себе си и да обладаеш друго тяло, което да ползваш като инструмент е една от тези висши колобърски практики. Яга иска да похити тялото на Атай, за да убие духа му, т.е. да извърши убийство и на енергийно ниво. Това, разбира се, не става, за намеренията му, се разбира и Умай предлага да направят капан на Яга, за да го хванат и вместо духа на Атай да убият неговият дух. Начело на това застава и тархана на алпите Мар Джайтасур. За това, как става ще прочетете по-долу, но в крайна сметка, камшика на Леу Субан Субаш Верени превръща Яга от властелин в изкусител;)))

(36) Но своето коварство
той запазил – и продължава
да съблазнява слабите,
тласкайки ги към престъпления...

Така се стига до онзи образ на Дявола-Сатаната в юдаизма и християнството и до християнската молитва "не ни въвеждай в изкушение, но избави ни то Лукавия", която трябва да е: "избави ни от Лукавия, за да не изпадаме в изкушение", определено. "Сказание за Чулман" го свидетелства;)))


(2) Когато Ат убил Балдиу,
Яга изпаднал в ярост
и решил да открадне
тялото на бахадира от приятелите.
(3) Ако алпът на коварството
успеел в това –
не щял да достигне
духът на Ат до шатрата на Тангра.
(4) А приятелите, като решили да погребат
тялото на Ат в Аскъп,
тръгнали с него
от бойното поле към Сулдан.
(5) По пътя те срещнали
старата Бай-Тимат
и тя им казала:
“Заплашва ви беда!
(6) Аз гадаех – и видях,
че Яга иска
да открадне тялото на Ат
и да погуби неговия дух!”.
(7) Тогава казала Умай,
която съпровождала приятелите:
“Нека да спрем
и да помислим какво да направим!”.
(😎 Почнали да мислят те –
и Нарджи предложил:
“Да се опитаме да устроим
капан на Яга.
(9) Сега е времето на Акатуй –
нека да го отпразнуваме
и да поставим платформа
върху 4 плуга.
(10) На платформата ще поставим
една красива девойка,
а до нея –
тялото на Ат.
(11) Ако похотливият Яга
изведнъж поиска
да се съедини с девойката,
нека се прилепи към платформата:
(12) нали на Майкъ му остана
малко от лепилото на Джамъртек –
то е достатъчно,
за да намажем платформата!”.
(13) “Но платформата трябва да е здрава, -
отбелязала Бай-Тимат, когато
приятелите приели плана на Нарджи, -
иначе Яга ще го изтръгне!
(14) Такава платформа може да се направи
само от клон на Бой-Терека
или от дъб,
който е на 5000 години.
(15) И не от всякаква девойка
ще се съблазни Яга –
трябва да подберем такава,
която ще го очарова!”.
(16) “На платформата ще легна аз, -
усмихнала се Умай-биче, -
само аз ще мога
да очаровам Албастъй!
(17) А за това, къде да намерим
стар дъб,
ще трябва да попитаме
алпа на дърветата Биртаяк.
(18) Но къде да го търсим –
той може да е
във всяко дърво
на нашата Земя!”.
(19) “Тук съм!” – казал тогава
Биртаяк от Стария Дъб.
Оказало се, че точно до него
били разположили стана си приятелите.
(20) “Вземете този дънер, -
предложил Биртаяк, -
остаря Искедум – и аз
преминавам в млад дъб.
(21) Нали Искедум е
на повече от 5000 години –
той си спомня още
сражението на Субан и Локбър!”.
(22) Иберът направил –
по молба на Кувъш –
здрава платформа
от дънера на Искедум.
(23) Кряш-Улят докарал
от близкия аул
четири плуга – и приятелите
поставили платформата върху тях.
(24) Събрали се в Искедум чирмъшите
от всички околни села
и устроили Акатуй –
помогнали на приятелите...
(25) Наблюдавал Яга приятелите
и видял, как вечерта
те поставили върху платформата
една девойка и тялото на Атай;
(26) когато всички си отишли,
Яга се прокраднал към платформата,
възнамерявайки само
да похити тялото.
(27) Но като видял девойката
с неземна красота,
решил да я обладае –
обхванала го похот.
(28) Но тъкмо прилегнал
до онази девойка,
когато здраво се залепил
към несъкрушимата платформа.
(29) Станала тогана девойката от платформата
и приела обичайния вид
на алп-биката Умай –
завил от страх Яга.
(30) Никога в живота си
този коварен алп
не бил попадал в такъв
страшен капан.
(31) Почнал той да умолява Умай
да му прости за онези
неизброими подлости,
които й бил сторил.
(32) При воплите му
се стекли всичките приятели
и се събрали всичките
велики алпове.
(33) “Ти наруши законите на алпите, -
казал Мар Джайтасир на Яга, -
оскверни с убийство един карамадж
и завземаше земята на хората.
(34) За това съдът на алпите
повели да те лишим
от половината от твоята сила
с помощта на камшик!”.
(35) Взел Субан своя камшик
и напердашил Яга –
той станал по-слаб
и повече не рискувал.
(36) Но своето коварство
той запазил – и продължава
да съблазнява слабите,
тласкайки ги към престъпления...
(37) А приятелите след боя
тръгнали да търсят място
да гроб на приятеля си –
царя-бахадир Ат.

В този ред на мисли, сега разбирам, че някои 'българи' слушат християнски псалми. Вероятно изпитват някаква гордост. А може би също така вярват, че изпълняват някакъв дълг.
Слушането на псалми от българи е като слушането на “Ан-Нашид”-ислямските духовни песни. И двете неща нямат нищо общо с Българина!
Българинът - от човек с духовна като кристално чист поток яснота в момента не знае кой е.

По принцип на всяко погребение се цитира Давид: Господ е Пастир мой Е, годината на Господа Пастир, дойде, Годината Верени, Годината Сабан Субаш, на Пастиря Обаче, тва никой нема го отбележи, ще отбележи, Давид, а той, със сигурност е почитал Субан Субащ, защото е бил пастир, чобанче. Именно, затова той пише: "Господ е Пастир Мой", защото именно пастирите са ония слабаци, които Сабан Субаш превръща в богатири, във витязи , като ги причастява със себе си, т.е. към Тангра чрез храната, която те му споделят. ( В случая Давид става цар на Израил;))), но преди това е богатир, витяз, част от армията на Саул) Той ядейки я осветява и споделя остатъците си с пастира. Ядейки, чобана получава "кут" - духовна сила в нейният, не само духовен, но най-вече витален, физически аспект. Затва имаме ний поговорката "Ранътъ прай борбътъ";))) Тя, не е случайна, но няма кой да се сети, защото сички гледат Европата с парите. Това е един много тънък момент, но християнството няма как да го види по този начин, защото за него Давид е предшественик на Христос по родова линия и така.
Да оставим, днешните бълагри, те така или иначе са обречени, по добре да си гледаме Годината Верени - годината на героите, на богатирите, на българското семейство, на причастието с небето. Ако трябва да се изразя с религиозен термин, това е годината на тенгриянското причастие, на българското причастие, в което Небето благославя храната, благославя земята, годината на водачите, духовни и държавни.
.

Да уточним за 80-те процента функционално неграмотни българи, за кой пасаж в Сказанието за Чулман се отнася темата. Лукавия в християнството.
Лукав - който подмамва със съблазън, действайки върху подсъзнанието и ниските човешки нагони на слабохарактерните.
В сексуален план се изразява като козел, символ на сексуалната разюзданост, който пък е масонския дявол Бафомет.

Ето и пасажа. По-горе е цитиран, но да го повторим пак;
(36) Но своето коварство
той запазил – и продължава
да съблазнява слабите,
тласкайки ги към престъпления...

Християнската молитва, за която пише Данчо е чисто тенгриянство. Неслучайно, след разгрома над Гумното от Борис-Михаил и последващите гонения от епилептичния му внук Петър, богомилите признават единствено "Отче наш". Самата молитва е част от Евангелието (Благовестието) на Матей.

На мен още от дете ми е допадала тази молитва, която е много по-различна от стадартното юдеюхристиянство. В нея Бог е Отец, а не господар или пастир, а ти негов роб или скот. После..."да се свети името му". Кое име? Адонай, Яхве Саваот, Великия архитект на вселената? Може би Аллах?
"Да дойде Царството твое, да бъде Волята твоя, както на земята, така и на Небето". Кое царство? Как се нарича то? Република? Едва ли. Коя воля? Ясно че е неговата, но как се изразява тя? При Мойсея идва в скрижалите, които той в последствие начупва, виждайки че няма на кого да ги предаде. В тенгриянството е казано с три кратки изречения, на ахилски език - Един Бог, Един Кан, един Закон. Или на трьок-български "Бир Тенгри, Бир Канар, Бир Торе". Отче наш накратко - името Му, царството Му, волята Му.

Но аналогията за Лукавия признавам си, пропуснал съм я. Защото Сказанието не е просто епос за функционално грамотните, а всяка строфа трябва да се осмисли. Защото там е кодирана много информация, страшно много. Фалшификация, а?