Модел, как трябва да изглежда един съвременен български дом, незагубил връзка с корените си и същевременно одухотворил днешната бездуховност.



„Кръговрат“ - пано/килим, 100% вълна, филц, диаметър 1,30 м, Светлана Костова
Използвана е вълна само в естествени цветове!







„Елементи“, пана/килими, всяко 1,60/ 1 м, 100%вълна, филц, Светлана Костова
Използвана е вълна само в естествени цветове!


Елементи 2“, панo/килим, 1,60/ 1 м, 100% вълна, филц, Светлана Костова
Използвана е вълна само в естествени цветове!



Храм“, пано, 100% вълна, филц, 1,08/0,64 м, Светлана Костова





„Там, където е сърцето“ – текстилна пластика, вълна, филц, Светлана Костова

„Патета“, декорация, 100% вълна, филц, Светлана Костова; Фон - „Река", картина по Ракузан, дъска, темпера, 21/29 см, Светлана Костова




Ваза, вълна, стъкло, , Светлана Костова

Сътворено за Български дом през 1889г.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Кратко описание и малко снимки на етапите и майсторството да се сътвори автентичен плъстен килим.
Разказ на Мариета Недкова-майстор на плъсти.

Върху предварително подготвено платно полагаме орнаментите.
В случая , те да включват буквите Д и В от Глаголицата.
Това става , като фигурите се залепват с лепило от сварено нишесте или брашно направо върху подложката.Може да се използва и разредено тапетно лепило.

След като сме положили централната фигура, правим и декоративния фриз от рамката на килима.Той също е съчетание от двете букви.
Всички контури внимателно се натъпкват с пълнеж от непредена вълна. В случая използваме естествените цветове на материала - бяло, сиво и кафяво.
Цвета на пълнежа е в зависимост от това, какъв цвят искаме да е фона на конкретния орнамент.Внимаваме цветната вълна да не излиза извън контура.
Вълната трябва добре да се натъпче между фигурите и да не остават пролуки между контура и пълнежа.
Слоевете пълнеж трябва да са с еднаква и равномерна дебелина по целия килим.
Така орнамент и фон образуват хомогенен, плътен и дебел 5-6см слой.

Рамката трябва да огражда килима в правилна форма, пропорционално увеличена с 1/3 от желания размер на бъещия килим.
Върху цветните пластове, натрупваме дебел слой добре разчепкана вълна - около 20-30см
Това е основата на самия килим.
Тя също трябва да е добре разпределена, пухкава и без никакви буци и струпвания.
По възможност трябва да се следи еднаквостта на дебелината, което става с опипване и на "голите" места да се добавя още материал.
Постепенно се достига необходимата дебелина.
Ето как изглежда натрупаната върху орнамента основа.



Тя е равномерно разстлана и пухкава
Отгоре всичко се обединява с влачена на дарак вълнена лента.
Отделните парчета от лентата се застъпват леко, като образуват тънка и равномерна покривка, осигуряваща хомогенност и зравина на повърхностния слой.





След това всичко се омокря с гореща сапунена вода и се навива на руло около кросно. Завързва се на няколко места и се започва валянето - активно
търкаляне напред-назад
От време на време се развива рулото и се навива в перпендикулярна посока, за да може килимът да се степва равномерно и да не се развалят пропорциите му.
Когато придобие известна здравина, килимът се отлепва от платното, върху което е нареден и се валя самостоятелно. Може да се валя и прегънат,
както е в случая.


Търкалянето на тежкия мокър килим се улеснява от текстилната лента, навита спираловидно около него.
След многократно поливане с гореща вода и активно търкаляне в продължение на часове, килимът е готов.Той е намалил първоначалния си размер
с 1/3 и е станал здрав и твърд.


При дърпане не се деформира и не се набира от ходене по него. Дебелината му е 1,5 - 2 см. Сега трябва да се изпере от сапуна и да се изсуши.

Този килим е изработен от малкото останали майсторки на плъсти в България- Мариета Недкова

Много интересна технология-не бях чувала за нея.Благодаря за иформацията Биле. Килима е много красив!Бих искала да докосна такова произведение на изкуството за да усетя заряда който е вложен в изработката и материалите!
Древни занаяти
http://www.vbox7.com/play:51ae661b

Народно-съзнание-сила-защита
Как се лишихме от всичко това?
http://www.vbox7.com/play:0250ec86

Любов, По - Силна От Всичко
Един много интересен и хубав филм на Кремена Георгиева
http://www.vbox7.com/play:ed4bcf02

Ако някой се чуди защо използвам клипове,бих искала да уточня,че по този начин се опитвам по метода "Масова информация(манипулация)" да достигна по близо до съзнанието на този който преглежда информацията...защото масовото явление за информираност е следното:
-пускаш компютъра и четеш на фона на телевизора от който в момента се излъчва шоуто на Слави или бик-брадър (да не изтървем нещо и понеже сме мултифункционални)...ееееее....какво става в нашето съзнание?....Клип!Ето за това-клип!Да се загледат...да чуят...да докосне съзнанието!Все ми се струва че трябва сериозно да се замислим върху българската поговорка:"С твойте камъни-по твойта глава"(визирам средствата за масова информмация).
Да съхраним Българското !
http://www.vbox7.com/play:0f2b0ca9

Йордане,да ме извиниш,ама не мога да се спра и ще се възползвам още малко от темата ти,щото като гледам едни австрийци как си носят носиите и си съхраняват традиците ми е болно и се чудя "кво" ни стана на нас БЪЛГАРИТЕ???
Чалга?Бетон?Синтетика?Кич?
Ехххххххххх БЪЛГАРИЙО....Родино мила...Защо тъй жално,тъй милно плачеш...
Какви градове сме имали:
Златоград
http://www.vbox7.com/play:c65be6c2
Какви майстори още имаме:
http://www.vbox7.com/play:0a15b011


п.с.Йордане ,черпи ме една "баничка" някой ден,за да ми спестиш коликите,които получавам много пъти когато чета тук...получавам ги от глад-глад за онова,което ни отнеха!

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Нямаш проблем, когато се умориш, само ми се обади и ще ти я направя по избор - родопски клин, традиционната баница с яйца, сирене и млеко, със спаначец и цвекло, тиквеник, ще ти направя, както кажеш, така, ще ти я завъртя баницата.
А, от темата се възползвай, тя затова е направена.

След кратко търсене реших , че в тази тема ще най-добре за това . Бих искал и да попитам дали има връзка движението с тези хора от ACEM , и другите от "Зелено училище" , дали някой нещо знае за тях ? Дават интересни идеи за строителство на едноетажни едно фамилни сгради . Макар че , ако се позавъртя по старите родопски села за поне едно лято мога доста архитектурни скици и инженерни чертежи да изготвя . Чрез наблюдение на останалите цели сгради и на вече порутените доста интересни неща бих "произвел" . За съжаление обаче всичко до псевдо хартийките с "финикийски знаци" опира . Вижте ги и вие : http://naturalmaterials.wordpress.com/

Българката от старо време и до наши дни се грижи за подредбата и украсата на дома. В етнографските музеи на България ще видим различните стаи в жилището и тяхното предназначение. При някои семейства покъщнината е съвсем семпла, при други интериорът е прекрасно съчетан с хубави мебели, рисувани стени, резбовани тавани, бродирани покривки, пердета и килими. Независимо дали ще надникнем в по-беден или по-заможен български дом, общото впечатление у нас за уредбата е, че тя е изпълнила целта си да хармонизира пространството. Изследването на килима се занимава с вътрешното пространство в Дома на българина. Прави се преглед на орнаментите по българските килими – чипровските и килимите от град Котел.

Домът като Обиталище на Семейството
Килимът служи за украса на дома. Заедно със завивките, пердетата и обзавеждането формира вътрешното пространство (вътрешната среда). За нас като нация е характерна приказката “Моят дом – моята крепост”. Важно е да сме обградени от топлина, уют и атмосфера когато влизаме в нашето вътрешно пространство. Обикновено човек оставя обувките си навън, дава “гръб” на всичко, което носи “отвън” и се “преселва” в своето вътрешно пространство. Какво има в старите български къщи? Обикновено хората притежават най-необходимото (разбирай най-важното) – легло, маса, столове, скрин и др. Пестеливото обкръжение от предмети не служи само на целта да бъдат похарчени по-малко средства за жизнената ни среда. Тук ние настаняваме нашия вътрешен Аз в микрокосмоса на дома ни – част от Глобалния Дом. Всеки човек се прибира, за да намери покой, топлина, спокойствие, сигурност, ред и не на последно място усамотение от страстите на делника. Тази редност на българина е своеобразно отделяне от външното, чуждото, враждебното и пребиваване във вътрешното, своето, семейното обкръжение. В дома търсим подслон за нашето тяло, душа и ум в едно цялостно преживяване. Българинът пресъздава макросвета чрез своят микрокосмос – неговия дом. Българската къща от Възраждането има стая (одая) с огнище и друга стая, в която семейството се събира вечер, за да общува и след това да пренощува. Украсите са малко и то не винаги поради липса на средства. Днес претрупаните ни с предмети домове не винаги предразполагат да общуваме с тези около нас. Материалите, от които се правят мебелите, завивките, килимите са естествени – дърво, лен, вълна, памук. Естествените прежди съдържат в себе си цвят, мирис на нещо от нашето домакинство – изпредено, изтъкано, ушито от Стопанката на Дома. Материалите, с които се изгражда къщата са дърво, камък, в по-ново време тухли. Дом не се гради бързо. Оставя се поне на едно поколението след теб самия. Набързо построеното няма нищо общо с качеството, което се търси. Строейки нова къща българинът трупа спомени, съпреживява градежа стена по стена, етаж по етаж до самия край на изграждане, устройването на дома и населяването с неговите обитатели. Моите спомени са, че в дядовата къща се събирахме четири поколения – помня и прабаба ми Невена. Времената се менят, традициите са забравят и идват нови поколения българи, за да ги преоткрият и да ги оживотворят. Във възрожденските къщи има прекрасни дърворезби на тавана – символизират слънцето и ги наричат небе. Надникнем ли в къща в Трявна, Жеравна, Копривщица и др. ще намерим съхранени от тези великолепни образци. Слънцето е знак за горницата на дома. То е небесното измерение, което се населява с присъствието на птици и невидими, духовни Сили и Същества. По сходен начин откриваме същото подобие на битието на българина по земята, където той стъпва на килими и черги, измайсторени от сръчните ръце на стопанката на дома. Едно от най-важните неща, което съпътства пътят на младото момиче е изработването на неговия чеиз. По времето на своето моминство тя събира, шие, тъче, бродира. Всяка вещ, която ще пренесе в своята нова къща носи заряд на Любов и Очакване на “световното (вселенско) събитие” – превръщаните й от мома в омъжена жена. Всяко младо момиче си “закодира” знаци за Обич, за Разбирателство в семейството, за Плодородие (за бъдещо жизнено потомство или поколение).

Килимът като Тъкано Слово или Тъканта на Словото
Всяка външна дейност на човека е отглас на негово вътрешно преживяване. Старите българи са живели в своето циклично време (по своя си обичай или времето на обичая) – времето да се оре, да се сее, да се плеви, да се събира реколтата, да се пазят семена за следващата сеитба. Изследването се занимава с килимите и чергите. Знаем ли върху какво стъпваме? На таваните в българските къщи по времето на Възраждането е “изгряло ясно слънце”. Нашата “земя” у дома е застлана с тъканото Слово – килим или черга. По килимите се открива богата орнаментика. Откриваме сходни елементи при Котленските килими и килим Балучи (baluchi rugs). Километрите разстояние не са пречка да бъдат открити шарки като тези от български килими върху чергите на индианското племе навахо. Тъкачките “вграждат”, най-различни мотиви, с които да ознаменуват случващото се на “горната земя”. В Библията, книгата Изход на Мойсей му бе заповядано да направи скинията на Бога по Образа, който видя на планината. Архетипното мислене и памет носят символното мислене от времето на праисторията та чак до сега. Чипровският килим грее със своята символика, опростена форма и цвят. Основният елемент, който се влага в него е триъгълника. За комбинаториката начина за изграждане на обекти е редуване (комбинация) на еднакви форми. Друга използвана първична форма е ромбът и правоъгълникът. Какво означават тези основни (първични) форми? Триъгълникът е символичното число три. Човек е същество, в което съжителстват поне три елемента – духовност, душевност и телесност. В много религии Бог се явява в три лица. Християнската доктрина ни насочва към Триединството на Бога – Един Бог, който се проявява в три лица. Всеки човек има минало, живее в настояще и очаква бъдещето – отново три елемента. В семейството съжителстват майка, баща и дете – отново тройна комбинация. Друг основен символ е ромбът и правоъгълникът. Ромбът е фигура от два долепени триъгълника. Моделите на триадата (във философията означава структурно триединство) са няколко. Към тях се добавя и четвъртия елемент – човешкият. Към божествената триада – добавяме Човекът като връх на Божественото Сътворено. В Библията, книгата Битие пише дословно: “И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята. И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде”. Към човешката триада – ум, чувства и воля можем да добавим четвърти елемент – творчество или въображение.

Малко история
В исторически план следи за тъкането като характерна човешка дейност има по нашите земи още от праисторическите времена. В Археологическия институт с Музей на БАН в София са експонирани артефакти от времето на халколита - шило, игли, прешлен за вретено, глинени тежести за тъкачен стан и др. Във виртуалния музей се намира прешлен за вретено от района на Кюстендил (7000 – 3500 г. пр. Хр.) – виж линка.
Школите за изработването на килими се делят на западнобългарски и източнобългарски. Представители на западнобългарската школа са килимите от Чипровци, Пирот и Самоков. На източнобългарската школа принадлежат килимите от Котел. Няма никакви сведения за производството на килими в Чипровци преди въстанието от 1688 г. Втори център на килимарството е Котел, където в Етнографския музей се съхранява котленски килим от 1816 година. Според изследователите поради техниката, орнаментиката и хармонията от съчетанието на цветовете се предполага, че за това са били необходими столетия труд и майсторство.
Сигурни сведения за килимарството в България се откриват в стенописите на църкви и манастири. Най-старите сведения са от стенописите в Боянската църква (Софийско) от 1259 г. в сцената с житието на Св. Никола, известна с името “чудото на килима”. Изображения на килими има върху стенопис от църквата “Свети Петър и Павел” във Велико Търново от ХІV век.

Любопитно
В (1) е споменат Херодот (V век пр. Хр.) който описва тракийката така - тя е със стомна на главата, с едната ръка води коня, а с другата ръка преде лен!!!
В източник (5) и описано как тъкачките си служат с примитивни мерки съобразно с дължината на тялото – педя, лакът, разтег (между разтворените ръце), разкрач, колач (обиколката на кръста).
Хурката, с която се преде вълна, памук и коноп на външен вид прилича на Жезъл, Сурвакница.
Килимът е това, върху което стъпваме. Не случайно се казва, че “звездите” мечтаят да стъпят на червения килим.

Килим от Чипровци
В Чипровския килим се срещаме с Дървото на Живота (Световното Дърво) или Живото Дърво. Всеки народ помни своята прародина. Съществува хипотеза, че на територията на България е била Едемската градина или Градината Божия. Отгласи за спомените на Човека от Рая ще намерим в българските песни, легенди, дрехи, приказки. По времето на робството много от спомените за митичното време са предавани чрез подходящите форми и формули.
В килима от Чипровци се разпознават небесните птици – това са пратениците за сбъдване на съкровените ни молитви, отнесени по този начин до Бога на Силите. Според автора на източник (6) процесът на тъкачество реализира живата връзка с миналото, т.е. пренася родовата памет. Вътре в нас има Съкровищница, която пази нашия минал опит и знание. Килимарството бележи своя разцвет през Възраждането. За килимът от Чипровци е характерно, че се тъче на вертикален стан. Българката е предпочитала жизнената гама, в която преобладава червения цвят. Червеният цвят е бил забраняван от турците цели пет века. Българката е скрила от враждебните, външни погледи червения цвят, като го е вплела в шарките на килима. Червеното е символ на кръвта, на живота. Характерни цветове за старите чипровски килими са вишневочервеният и тъмносиният. Изкуството при тъкането се изразява в ритмичното и колоритно отношение. Орнаментиката е растителна, животинска, геометрична и човешка (антропоморфна). Основните елементи са правоъгълник, триъгълник, ромб и трапец. Една от най-използваните форми е “маказ”, канатица, коло (колело), жабица и др. При растителната орнаментика са характерни мотивите - цвете, храст, роза, стомничка с цветя, ваза с цветя, цветен храст с птичка, само цветен клон. В килимите от зооморфните орнаменти най-предпочитани са птиците. Те са символ на небесното, крилатото, те са посланици на ангелско Слово. Винаги се изобразени в профил. Тук се открива аналог с египетските йероглифи, където човешките и други образи също са изобразени в профил. Всред антропоморфните мотиви преобладават тези на женската фигура. Макар и рядко се срещат и жанрови сцени, представлявайки хоро.
Чипровският килим е силно стилизиран. Той е своеобразно Писмо. Всички килими имат централно поле, оградени от един, два или повече бордюри. Килимът е силно схематизиран – това е ярка и самобитна геометризация. По този начин може да се приеме, че се въздейства на емоциите на човека.

Килим от Котел
Характерното за него е, че композицията е осъществена чрез прилагането на шахматно разполагане на един повтарящ се мотив, което води до създаването на два десена – къдравите звезди и фучилата.
Преобладаващ тон в стария котленски килим е червеният, вторият е сивозеленият, на трето място е светлосиният цвят. Допълнителни цветове са черен, розов, бял, жълт и виолетов.
Основните елементи при тези килими се формират като и тук се използват триъгълници и ромбове.

Обобщения
При анализиране на спецификата на българските орнаментални тъкани са направени изводи, че съществува традиционна приемственост от културата и изкуството на древните народи населяващи нашите земи – траките и др. В народните тъкани има и външни влияния от изкуството на народи, които са били във връзка с нашия, но тези влияния нямат характер на копиране, а са силно пречупени през традицията на българската тъкачка.
Всеки акт на сътворение на земята е повторение на космичното, вечното, универсалното, което съществува като предобраз на небето. В този смисъл в килимите има комбинация на цвят, форма, ред, които “говорят”. Те са четмото и писмото на праисторичния човек, оставил своите знания (чрез знаковата система) по линия на жената в семейството. Първата йерархия откриваме в семейството. Оттам произлиза редът, който не се клати. Затова не бива с лека ръка да се пренебрегва семейството като форма, защото то е нещо живо, което пази ревниво статуквото си. Без ред не е възможно семейството, а оттам не е възможно да бъде продължен Рода, Народа, Нацията.
Нищо не може да се сътвори без любов – нито дете, нито дом, нито шарка по килимите.

Значение на някои подчертани думи в статията:
• Обиталище – мястото на твоя бит, там където се случва Битието ти
• Обкръжение – кой е в кръга, в центъра на твоя живот
• Чеиз – какво взимаш, когато излизаш от дома на баща си
• Поколение – всички, които са от едно коляно
• Възраждане – да се роди отново, да се преоткрие, да се случи, да се яви по нов начин в нашето време
• Материална култура – матерна култура (наследена от майката)

Библиография:
1. Вакарелски, Христо. Етнография на България. С.:Наука и изкуство, 1974
2. Добруджа. Етнографски, фолклорни и езикови проучвания. С.:БАН, 1974
3. Елиаде, Мирча. Митът за вечното завръщане: Архетипи и повторение. С.: Захарий Стоянов, 2002
4. Елиаде, Мирча. Образи и символи: Размисли върху магическо-религиозната символика. С.: Прозорец, 1998
5. Етнография на България, том ІІ. Материална култура. С.:БАН, 1983
6. Станков, Димитър. Чипровски килими. С: БАН, 1960
7. Станков, Димитър. Черги и килими. С: БАН, 1975

Линк:
www.europeanvirtualmuseum.net

февруари – август 2011 г.
Татяна Илиева