Огнена Марина

Тя се почита за предпазване от пожари. Огнена Марина има царски произход. Нейната майка е Домна царица, която я ражда след като взема билка за да зачене, дадена й от Слънцето. Светицата е обречена да стане жена на Слънцето и то я взема на Гергьовден. Нейният празник (17 юли) се пада в средата на лятото и е известен като Горещници, траещ три дена. Според народните представи на българите трите дни са най-горещите летни дни. Народът ни ги нарича най-общо Горещници, а в различните райони на страната - Блъсъци, Чуреци, Люта, Чурута, Марина Огнена, Опална Марина, Чурлига, Пърлига.
Те са едни от най-тачените сред старите българи празници за предпазване от огън. В седмицата след летни Св. Атанас /5 юли/ — жътваря, идат трите “черни” дни. Първият - 15 юли е Чурута, вторият - на 16 юли е Пърлига, а третият — на 17 юли е Марина Огнена. Хората вярвали, че ако през Горещниците не се спазват определените забрани: да не се работи ни в полето, ни в градината или дома, от небето ще падне огън и ще изгори нивите, снопите жито и къщата. Не трябва да се пали и домашното огнище.Най-страшни били Чурута и Марина Огнена - първият и последният от трите дни. Традицията забранява през Горещниците да се работи на полето, защото ако някой отиде да жъне, снопите му ще се запалят. По време на Горещниците съществува практика да се предсказва какво ще бъде времето през зимните месеци. Ако през първия Горещник е много топло и слънцето пече силно, то януари ще бъде дъждовен и мек.
На 17 юли е третият Горещник - денят на света великомъченица Марина или Огнена Марина. . Самото име Марина може да се преведе като “огнена, слънчева”, тъй като е от един корен с древнобългарското название на Слънцето “Мар” (най-старшият от алпите, според “Сказание за Чулман”). На този ден се пали новия, божи, див огън На 15 юли – Чурута, на първия Горещник изгасяли огъня във всички къщи и чак на третия ден от Горещниците – 17 юли, т.е. на Огнена Марина се палел ритуално новия жив, божи огън. Празнично на селския мегдан се палел той.
Това се правило от двама братя близнаци или мъже, носещи едно и също лично име, което трябва да е единствено в селото.


В полунощ, съблечени чисто голи, те започвали да трият
едно в друго сухи лескови, хвойнови или липови дървета, докато се получи пламък. С него заклаждали голям огън, който всички селяни прескачат за здраве. Прекарват през него и домашния добитък, да не го хващат болести. Всеки си взима жар от “новия огън” и с него запалва домашното огнище, тъй като вярвали в неговата сила, и че лекува всички болести на света.
Затова според народните вярвания светицата е повелителка на огъня. В някои селища на Тракийската низина южно от река Марица Горещник е само този ден - 17 юли, и се празнува срещу огън и мълнии. В Северна България почитат празника също за предпазване от огън и пожари.
Огнена Марина се счита и за покровителка на водите.
Вярва се, че изворите (аязмата), обречени на св. Марина и намиращи се в близост до древни светилища, параклиси или черкви, чийто патрон е тя, са много лековити. Ето защо през трите Горещници хората се къпят в топли минерални води с вярата, че през цялата година няма да се разболяват
В Пиринския край има обичай болните да се къпят в топли извори или с топли билкови отвари. А после на плодно дръвче край извора нишан връзвал болният: я конец, я парцалче от дрехата, за да се „върже" и болестта.
Култът към светицата е силно развит в Странджа, където на нея са посветени параклиси и лековити извори. Близо до Малко Търново има пещера, входът на която е много тесен и според старо поверие, разказвано от местните хора, през него могат да се промъкнат само “чистите” девойки, чиято чест е опазена неопетнена. В този район наричат този ден “лефтерски” (момински) празник.
Параклис “Св. Марина” като пещерно светилище с аязмо разположено на около 2 км източно от село Сливарово, в Странджа. В миналото жителите на всички околни села идвали тук на поклонение и “смиване” с лечебна цел в пещерата-параклис. Древна е традицията в пещерата да се оставят изображения – умалени и изработени от тенекия мед или сребро, на болния орган или на цяла човешка фигура. Вярвало се и се вярва, че болестта ще стане върху изображението в пещерата.
Българите вярват, че Св. Марина Огнена държи под ключ всички живи твари и който я почита, пуща му малки гадини да не сторят пакост на човека. Затова в Странджа, Родопите и по поречието на р.Струма, Св. Марина е известна като господарка на змиите и лечителка на ухапаното от тях.
На празника на светицата стопанките не трябва да работят, не трябва да пипат конци и въжета, не режат и не плетат, за да не ги хапят влечугите. Когато видят змия, я прогонват с думите: “Нека света Марина да те умарини!”

Огнена Марина се почита и като покровителка на брака
В селата на Стара планина с Горещниците започва периодът на седенките.
Обредното “заклаждане” на първата моминска седянка е придружено с много интересни действия и наричания, в чиято основа е любовната магия. През трите дни момите събират съчки и влачат след себе си стебла от тиква, “за да се събират и влачат ергените по тях”. Вечерта девойките се събират с хурките си на седянката. Една от тях отива с котле да налее прясна вода от воденицата, защото там водата се върти и така се пожелава “ергените да се въртят около тях". После дават тайно на момците да пият от тази вода за любов. При запридането на хурките се изрича магическо заклинание. ”Какво предеш?” - пита едната от момите. Отговорът е: ”Запридам ергените от Горната махала до Долната”. Вечерта, когато си легнат да спят, девойките слагат мокър конец в комина “за да съхнат момците по тях, както съхне конецът”. Има обичай и да забождат хурките си в мравуняк, “за за пъплят ергените по тях, както пъплят мравките”.
Казват, че Светицата посещава сънищата на хора, които вярват в нея, пророкува или дава съвети какво да се направи, за да се спасят вярващите от болести и нещастия.
Св. Марина често е изобразявана като победителка на дявола, причинител на злото - може би като отглас на легендата, че убива дракона-изкусител, като с кръстен знак се избавя от търбуха му.
От една песен за разделяне на земята между трима светци се разбира, че св. Илия, св. Иван и св. Никола са братя на светицата.

Според житието й, в християнството, Марина, дъщеря на езически жрец в Антиохия, е възпитана от баща си в идолопоклонство, но Господ Бог й дал да узнае истината и я призовал при себе си. Тя много желаела да получи св. кръщение, но нямало свещеник нито в града, нито в околностите, който да извърши това тайнство. Пръв нейн гонител станал самият й баща. 16-годишната девойка срещнала Олимврий, управител на източните провинции, смело му изповядвала вярата си и била подложена на ужасни изтезания. Молитвите й към Бог да я удостои да мине през водата на кръщението навели управителя на мисълта да я удави. Донесли грамадна каца с вода и хвърлили в нея вързаната девойка. Тя започнала да се моли на Господа да й развърже веригите, а водата да бъде желаното от нея свето кръщение и възраждане за живот вечен. Едва свършила молитвата, оковите се разкъсали и неизказана светлина огряла Марина. Мъченицата стояла във водата и пеела хвалебствена песен. Тя била изправена пред съда и измъчвана – горили раните й с огън, (поради което вероятно народът я нарича “Огнена”или “Опална” Марина.) Въпреки жестоките мъки

Св. Марина не се отрекла от вярата си и била обезглавена.

http://www.dobrichmedia.com/novini/11_02_2008_8.php

(написано 16 юли 2019 г.)

Днес е "Св. Марина"/Марена - Огнена Марина/Марена. Но тя е Огнена, защото е Слънчевата Невеста. Разбира се, християните ще честват поредната си великомъченица, предала баща си езичник и умряла за една чужда на бащиното й огнище, вяра; тракизиращите античници ще ви празнуват Артемиди, Бендиди и други подобни кряшизирани образи, но ние Българите, знаем коя е Слънчевата Невеста. Съпругата на Алпът Мар - Слънцето, Тархан на Алпите, владетел на Балкан - Умай Биче Артимас, която е също От–Ана, От-Ене (Атина) - Огнената Майка! Честито на всички, които носят имена започващи с "Мар" - Марина, Марин, Мария и т.н., защото носят Слънцето в себе си! Майка Умай има много празници в календарната система на древната ни вяра. Не я кряшизирайте! А Времето да стои захлупена под чула на християнството отмина! Разбира се, този празник има още един пласт, в който "св. Марина" е сестра на "св. Илия". На този втори план, народната ни памет е съхранила почитта за алпа гръмовержец Кубар Барадж и неговата съпруга алп-биката Таук (Квачката/Кокошката)създали първите великански раси на Земята.


Расна Добранка порасна,
станала мома голяма,
тогава сама излязла
във тяхна мала градинка,
тогаз я Слънце видяло
и се е в нея запряло.

https://liternet.bg/…/motiv…/moma-slance-jenitba/aprilci.htm



Мале ле, ти Слънчева,
едно ми Слънце на небе,
друго ми Слънце на земя -
Мара ми, мамо, хубава.

https://liternet.bg/…/moti…/moma-slance-jenitba/kardjali.htm

Да си запазя линка тука, че е яко;))) Дена-Деница е всъщност алп биката Чак-Чак. Яко, върнахме, още едно тенгриянско име;))))


https://liternet.bg/folklor/sbornici/rodna_kitka/33.htm


И.М.: ...дъщеря ми , сестра ми и чичо ми носят името Марин/а , и да - не сме християни и не носим кръст над гърдите си , а вълча глава захапала две стрели


Й.С.: Вярата има и своите вътрешни аспекти и своите вътрешни контексти, като мистичното живеене на Небето вътре в теб. Да станеш Дом на Тангра. Разбира се, много източни религии отдавна са го заели това, но това е същността му. Затова аз не нося никакви символи, с които да се идентифицирам в социума, то е, и защото съм доста извън този социум. Достатъчно ми е, това, че мога да служа на Умай Биче и по този начин да бъда Дом на Тангра.


Българинът по сътворение, по възникване, по ставане е Тенгриянин. Той не може да бъде друг, защото тогава вече не е Българин. Затова всичко, каквото друго му навлечат отгоре като вяра, историческите катаклизми, той го носи проформа или го отхвърля, става атеист. Затова християните казват, че българинът е неверник, а и мюсюлманите - също. Не, г-да, вие сте Неверниците!;))) Слава на Тангра!

Караянчева: Към Бесилото на Апостола крачат самопровъзгласили се нови спасители
В своята реч тя цитира пасажи от текстове и спомени на български писатели

Прочети още на: https://www.dnes.bg/obshtestvo/2020/07/18/k...pasiteli.457094

Не знам дали карловци са е изложили и съществуват ли вече такива в град Карлово;))), но 18.07. е рождената дата на Васил Иванов Кунчев-Левски, а не датата на обесването му. Елементарно е, но "пекинската патица" и тази разлика не може да направи! Това първо! Трябва да се говори за важността на неговото рождение, за родителите му, израстването му като дете, въобще, ако има какво да се каже по същество...;))) И понеже, електорат, няма какво да кажете, добро или лошо, ще кажа, аз: рождението на Васил Левски винаги трябва да се разглежда в контекста на Денят на "Света Марина", Огнената Майка - От Ене, От Ана в Тенгриянството, чието прозвище при гърците добива името Атина! Това т. нар. "Горещници", в които на 18-ти ьли се пали, новият, Божи Огън! Ето това е Лъвският, Лъвът е Огън! А Караянчева е мисирката, която ще опечем на него!

" В по-стари времена през вечерта на първия ден се е изгасял огънят във всички огнища в селището, на втория не се е палил никакъв огън, а на третия (Св. Марина) всред селото се палил нов огън („жив огън“, „Божи огън“), от който взимали всички стопани и подновявали своите огнища. Този акт е свързан с вярването, че на третия ден от небето сам пада огън и че Света Марина е повелителка на огъня."

Честит празник на Св. Марина!

Поздрав към всички, които носят това силно име!
Огнена Марина не случайно се проявява в средата на астрономическото лято! Сега е моментът в който енергиите на слънцето и на лятната топлина са най-силни, най-активирани и действат над всички аспекти на творението в земен план. Нашите предци са имали прекрасно усещане и разбиране за тези процеси и са имали в пъти по-силна връзка с тези природни стихии.

Не случайно днес има забрана да се работи. То е защото къщната и полската работа край няма, а моментът е подходящ човек да спре, да рестартира на вътрешен план и да се презареди. Точно за това на първия ден се гаси стария огън. На втория не се пали, за да се уравновеси. На третия чак се пали новият огън и се рестартира цялото мироздание буквално и преносно!

Много хубав анализ е даден в предните няколко публикации в тази тема, вкл. първата и най-обширна! Да си спомним кои сме, за да бъдем!

Обърнете се към Слънцето, за да Ви огрее!

Огнената Умай, От-Ене е съпруга на алпът Мар. Само, като такава тя е Огнена и енергията на алпът Мар в тези дни, наречени Горещници се дефинира и нотира от женският принцип, който усвояваме и символизираме и чрез елементът вода. Затова, Умай Биче Артимас е От–Ене, Огнената Умай. Това са дните, в които енергията на Духът пречиства и обновява светът на нашите мисли и светът чувства, желания, усещания, прогаря старият им вибрационен комплект и го заменя с нов. И водата и огънят лекуват в тези дни. (Затова на този ден се пали нов, божи огън с триене на дървета или на хвойново дърво с въже).
На тези дни, пак би трябвало да запаля Аратеб, но догодина, заебавам човешките дела и суети и ще съм си на Аратеб!
Разбира се, към всичко това е хармонизирано с енергията на съответната година от българският календар, т.е. всяка година, Огнена Умай е специфична, защото всяка година от българският календар е специфична и ако знаем тънките специфики на всяка една година от календарът, можем да "прогнозираме" как ще протекат Горещниците през всяка една от тези календарни години. Цели таблици, могат да се съставят върху това.

Християнските дрънканици, може спокойно да ги пропуснете. Празника е на От Ене, "От" - 'Огън", "Ене" -Майка. Гърците не са могли да го произнесат добре и при тях е станало "Атина";))) Казвал съм го винаги: гърците са духовни пигмеи, духовни примитиви, но са достатъчно нагли, за да присвояват и след това да го преподават като тяхно. Тук е и нашата борба срещу тях. Защото гърка, не знае, но може да те информира;))) Затова и света е такъв - гръцки;)))
От Ене е самата Умай Бийке, т.е.. нейният огън има не само външни проявления, макрокосмични, като изригване на Слънцето, опустошителните пожари и т.н., но и вътрешни като пречистването и лечението, вдъхновението и откровението. Зависи, кой огън искате да ви даде От Ене и да получите според своят духовен ръст, за да работите с него. Ако искате земен огън ще получите само земният огън, ако искате да получите просветление на съзнанието, От Ене ще изгори нечистотиите в умовете ви. Умай е От Ене, защото е Слънчева Невеста - хем непорочна, хем раждаща (Бозби).
Чурлига, Пърлига и Марига - трите пламъка, трите огъня, трите лица на От Ене- Умай Бийке! Св. Марина не съществува! Марига, именно на Слънцето - Мар, Невестата! Това е Българското Тенгриянство, неунищожимо от гръцката измет! Нека Мар изпепели гърците!

====================================

„Прости ми, св. Марино, ти палиш, ти гасиш!”
В традиционните народни представи на българите за най-горещи през годината се приемат трите поредни празника в чест на християнските светци Кирик и Юлита (15 юли), св. мъченица Юлия (16 юли) и св. великомъченица Марина (17 юли), наречени Горещници. В Северна България са познати още като Чурлига, Пърлига и Огнена Мария, а в южните райони на страната – Люта, Чурута и Опална Марина.

През Горещниците народът ни почита огъня, за да се предпази от неговата опустошителна сила. В песни се пее: ”Настали ми са злите дни, злите дни, Горещниците”. Съобразно местната традиция за най-опасен и най-тежък се приема първият или последният Горещник.

През тези три дни не се работи нищо, защото се вярва, че всичко, до което човек се докосне, ще изгори. Не се жъне, защото снопите ще се подпалят, не се пали домашното огнище, не се пече хляб.

По традиция се правят предсказания за времето през месеците декември, януари и февруари. Вярва се, че колкото по-топло е то през Горещниците, толкова по-люта ще е зимата. Разпространена е и практиката хората да се къпят в топли минерални извори през трите дни с вярата, че през цялата година ще бъдат здрави.

В селищата от Балкана с Горещниците започва периодът на седенките. Изпълнява се обредно „заклаждане” на първата моминска седянка, придружено с наричания, в чиято основа е любовната магия. През трите дни девойките събират съчки и влачат стебла от тиква, с пожелание „да се събират и влачат ергените по тях”. Момите наливат прясна вода от воденицата, защото там водата се върти и „ергените така ще се въртят около тях”. От тази вода дават на момците да пият – за да ги обикнат.

Третият ден от Горещниците е посветен на св. Марина. Според житието й тя била дъщеря на езически жрец в Антиохия през III век., възпитана от баща си в идолопоклонничество. Но Бог й дал да узнае истината и я призовал при себе си. Загинала мъченически едва на 16 години (около 270 г.). В иконографията обикновено е изобразена на трон. Лявата й ръка е пред гърдите, в дясната държи кръст. Познати са и други икони, на които с една ръка държи дявола за косата, а с другата го удря с дърво – да не пакости.

В българските народни вярвания, светицата е наричана Огнена Марина и символизира небесния огън. За нашите предци огънят е благослов, получен като дар от Бога. Той се пази в огнището на дома цяла година. Вярва се, че когато Старият Огън, Старото Слънце се умори, то трябва да се угаси и да се изпрати с голяма почит, за да не се разсърди, да не предизвика пожар и да унищожи реколтата.

Ритуалното почитане на Старото Слънце започвало от Петровден. Загасвали го на 15 юли, първият ден от Горещниците. Оставяли го да си иде с добро. А на 17 юли, в Деня на Огнена Марина, запалвали новия Млад огън, изпълнявайки специален обред. В полунощ двама братя близнаци или мъже с еднакви лични имена (единствени в селото) се събличали и започвали да трият едно в друго две сухи дървета от липа, ясен или хвойна, докато се възпламенят. С тях наклаждали голям огън и всички се изреждали да го прескачат за здраве. През него прекарвали домашния добитък. С жар от този жив огън запалвали и домашното огнище.

Съществува легенда, според която един богат стопанин не почел празника. Пратил жетвари на нивата. Припламнал огън и унищожил посевите. Едва когато богаташът се примолил огненият ад да спре, пламъците утихнали. Стопанинът се разкаял: „Прости ми, св. Марино, ти палиш, ти гасиш!”.

Според народните вярвания св. Марина има и лечителски способности. Много хора, особено незрящи или с очни проблеми, ходят на извор или река в близост до манастир или оброк, носещ името на светицата. Мият се с водата, която смятат за лековита и се молят на св. Марина да бъдат изцелени.

Такава лековитата вода събира всяка година на 17 юли много хора при аязмото „Света Марина”, намиращо се между селата Джулюница и Кесарево, Великотърновско. Според поверието водата избликва в нощта на 16 срещу 17 юли – денят на св. Марина. Вярва се, че водата и калта от аязмото притежават лечебна сила.

На 16 юли имен ден празнуват Юлия, Юлиян и Юлияна, а на 17 юли - Марин и Марина.

В деня на светицата празнуват и всички занаятчии, които работят с огън: хлебари, ковачи, грънчари, железари, калайджии и пр.

източник :
http://www.velikotarnovo.utre.bg/…/560984-zapochvat…