В света на бойните изкуства освен източните бойни изкуства се преоткриха и възродиха забравените бойни умения на различните народи, характерни със своя бит и култура - Капуейра, славяно-планинска борба, руския юмручен бой, бойното умение на американските индианци, Панкратион, българските бранни умения и много други, с които светът на бойните изкуства стана по-пълен и по-обогатен. В последните години сред любителите на бойните изкуства у нас се забелязва повишен интерес към българското бранно умение Вей, към неговата дълбока философия и висока бойна ефективност. За съжаление на този етап това народно бойно умение, съдържащо в себе си българския боен дух и мъдрост, е все още ограничено за масовия любител на бойните изкуства. За това ще се опитам чрез тази статия да представя Бу вей на заинтересованите хора, които имат желание да проникнат в техниката, принципа и духа на това автентично бойно наследство.
Всеки българин знае ,своята стара и славна история, но много малка част от хората знаят, че най-старата родина на нашите прадеди - прабългарите, се е намирала в сърцето на Азия, а именно - в земите около планинската верига Тиан шан. Един от най-високите и могъщи върхове на тази планина и до днес носи името Кан Тенгри. За праотците ни този величествен връх е бил символ на могъщество и величие на техния върховен бог - Тангра, който е олицетворявал небето като извор на божествена благодат, като източник на жизнени сили в природата - светлина, въздух, вода и огън. Редица археологически находки открити в планината Тиан шан, датиращи от 1500 г. пр.н.е. като керамика и скални фрески, също така съдове от периода 700 г. пр.н.е. показват развитието на бойните изкуства на различните народи, които са обитавали тези земи. Според известният наш историк Кръстьо Мутафчиев прабългарите в древността са обитавали земите на пустинята (пустош, степ) Таклама Кан, която в днешно време е разположена в китайската провинция Син Цян в непосредствена близост до Тиан Шан. През този период държавата на прабългарите е граничела с древни държави и народи като Индия, Тибет, Китай и Монголия. Те обменяли не само на бит и култура, но и военни умения, което проличава най-добре във военно-административно отношение, където войната е била издигната в най-висш принцип на живот при войнствените прабългари. През онези далечни времена, те са били част от така наречения хунски съюз. Самото наименование на този племенен съюз от сродни племена в превод от старокитайски (хун-ну) буквално означава "зъл бездомник", което ни подсказва за техния начин на живот. Хунските племена са били страшилище за китайските провинции, които в повечето случаи били беззащитни срещу тези внезапни и опустошителни нашествия. За да се защити от набезите на хуни и прабългари, китайската империя построява Великата китайска стена, която и до днес напомня за далечното присъствие на нашите праотци по тези земи. По-късно около Новата ера Европа също изпитва на гърба си бранното умение на хуни, скити и прабългари. Със своето идване на Балканския полуостров нашите праотци донасят една от най-развитите за своето време военна организация и култура, чрез която не само се установяваме на Балканския полуостров, но и принуждаваме тогавашната Византийска империя да ни признае за държава. Военната мощ на прабългарите се дължала не само на голямото многообразие на техните военни части, но и на техните бранни умения, чрез които в ръкопашния бой са побеждавали своите врагове. Тези бойни успехи на прабългари срещу многобройни противници не са били никак случайни. Във византийските средновековни хроники се споменава, че прабългарите за разлика от славяните ежедневно са практикували в мирно време различни бойни похвати на бранното изкуство, което съдържало в себе си следните военни умения: - перфектно яздене на кон - точна стрелба с лък - майсторско боравене с копие, сабя и меч - мятане на нож, топор, ласо и аркан; - борба (барба /бар - победа/, т.е. умение за победа) с ръце и тяло. Повечето от специалистите по бойни изкуства у нас са на мнение, че бранното умение на прабългарските воини в своя древен облик е било от типа хватово-ударно умение. Те наистина имат изградено становище не само от направените археологически разкопки в планината Тян Шан, но също така и в земите на Волжко - Камска България. Сведения за бранното умение на прабългарските воини намираме във византийските средновековни хроники и старинни рисунки. Благодарение на тази автентична рисунка от менологията на византийския император Василий II се вижда как прабългарски войн е приложил ключов хВат от българското бранно умение срещу своя противник. Самото заключване на ставата около китката много наподобява ключовите техники на китайското "Чин на" и японското "Джу джутсу", което ни навежда на мисълта, че прабългарите още от древността са имали сериозни познания не само от ударните техники, но и от уменията да се обезд-вижва тялото на противника посредством болезнени ключови похвати.

Видео материали

материалът е копиран от: http://daobg.com

Ей, като почнат да изкарват дедите ни някакви зли диваци дето грабели и коляли. кой видят. Много се дразня


Препоръчвам ви горещо тези книги:
http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=7257

http://books.balkanatolia.com/c/sl-b/cid-2...a-bylgaria.html

Любопитен см да разбера повече за уменията на нашите деди, това е много оскъдна информация!
Видео материалите са интересни

Orphic само да изправя някой неща:
Великите прабългари в никакъв случай не са били номади от рода на хуни и други.Имали са древно ДЪРЖАВНО устройство, намерени са каменни структури от тяхно време в областта на днешен Северен Авганистан.Арабски извори ги описват така: "Българите са същински исполини, носят два пъти повече оръжие.10 наши бойци не могат да победят българин". Намерени са и прабългарски гробове на много места - скелетите са с ръст 1.70 - 1.85. Говорим си за късно късно средновековие и преди това.Средният европейски ръст е бил едва 1.60 - 1.65.Добре охранени и грамадни, с перфектно въоръжение, КАМЕННО строителство ? Или с други думи един номадски народ да има толкова добро изхранване, а сечивата и оръжита предполагат развита металургия, а и строителство? Номадството е демонска измишльотина на поколения комунисти, русеизиране, следва германизиране....Кандидатствам с история.Учебниците трябва да се горят както Хитлер еврейски библиотеки.
На всички е известно за връзките на кан Кубрат с Византия, следвало унищожение на Стара Велика България от хазарите.НИКОЙ, никой от изворите не отбелязват такъв факт.Замислете се : логично ли ви се струва РИМската империя (Византия не съществува) да преглътне своята гордост и да признае държава от номади? С племена договори не се правят.Та те нямат политика! Коя е тази държава, с която Римската империя сключва договор в 681г. ? Защо няма и едничък чуждестранен извор, дори и римски! забележете! ,според който се е случило нещо интересно? "И сключи мир с българите". Някой да казва че нова държава с немалки размери възниква? Никой, нито на север,нито на запад, нито на юг.
Защо? Защото Стара Велика България просто не е спирала да съществува.Паисий не споменава Аспарух в своята история.Защо? Защото Дунавска България е естествено териториално разширение на СВБългария.
Нашите историци са за разстрел.Когато бяхме с Русия : прабългарите се претопиха в славянското море.(море ли? не се отплесвам в броя на славяните да не отнеса бан за флуд). Когато бяхме с Германия се появи и : ...но прабългарите (макар и удавени) играят главната и решаваща роля в държавата (и едно недоглеждане на демоните - а от де тез твърди държавни традиций господа?).

Но за изкуството ще се разтърся и аз.Интересувам се много от бойни изкуства и ще съм ти благодарен ако набараш още информация

Ритъма,танците и войната на старите българи.

Ритъма на Празнотата

Голямото многообразие от постоянните въздействия,който постъпват от обкръжаваща ни среда,е наложило да развием и проявим в своето поведение повече гъвкавост.А това ще рече повече точност и прецизност при избора на определени двигателни реакции,който да покрият нуждите ни които изисква нашето движение.
Двигателната реакция ,сама по себе си съдържа условието за какво време трябва да бъде извършена.По този природен начин човешките реакции изразяват своята адекватност към вечните изменения и промени на обкръжаваща ни среда.В реални условия човек извършва двигателнии реакции. които съдържат отделни мускулни съкращения,всяко от което трябва да бъде извършено за точно определено време.
Не само за практикуващият бойни изкуства,Времето тече някак си привидно,сякакаш само за себе си и боецът трябва постоянно да се нагажда в съотвестие с изтеклото време.Ето защо добрият боец може правилно и точно да прецени,кога един удар ,насочен към него ще стигне до насоченото място.Въз основа на тази своя преценка,той предварително подготвя нужните мускули запредстоящето противодействие на противниковият удар.Тази подготовка е основана на възможни и правилни движения,който е правил по-рано при подобни условия.Такъв боец организира правилно своите движения благодарение на своето силно,развито чувство за ритъм (време)".Ритъма не е тясно музикално понятие.Неговите корене ни отвеждат извън пределите на музиката,към движенията природата,космоса,към физиологическите процеси на органичният свят.Още от древноста Платон определя ритъма,като някаква закономерност (правилност) на движенията.Чрез ритъма човек свързва своето вътрешно състояние и нагласа с видимият свят,с природата и необятният космос.И ако се вгледаме в фолклорните танци на различните народи,ще забележим най добре тази взаимовръзка.Всеки народ ,чрез своята автентична култура,бит,манталитет и емозионалност,изрязява
себе си и постига хармония с природата посредством различните по ритъм танци.Ето защо връзката между психиката (душевноста) на даден човек и вродените му ритми, идващи от неговите праотци е много тясна.

В повечето бойни изкуства които идват Изтока,техниките и движенията се практикуват в така нареченият "Равноделен" ритъм.Основната идея на източните бойни изкуства е посредством този ритъм да има равновесие и пълен синхрон между двама бойци,да има уравновесяване между тях и техните движения.Когато движенията на Атакуващият и на Отбраняващият са в единен ритъм,тогава те са подвластни на естественият ритъм и хармония,който е изгразен в Източната религия и философия като хармония между Ин и Ян.Потвърждение на тези думи намираме в книгата на великият майстор и актьор на бойните изкуства- Брус Ли.

"Обикновено, двама бойци с еднакви способности могат да проследяват движенията си, ако няма значителна разлика в скоростта им и те са склонни да се уравновесяват. Движенията на атакуващия и отбраняващия са почти винаги в подобен ритъм. Те имат последователна взаимовръзка, която прави правилното времеизмерване на всяко движение зависимо от предното движение. Въпреки че има известно предимство в инициативата на атаката, тя трябва да бъде подкрепена също и с по-голяма скорост, за да достигне успешно до целта.."

Навярно по-пътя на своята бойна практика и наблюдение,Малкият дракон прозрява съществуването на друг ритъм,различен от характерният ритъма на бойните изкуства които идват от далечният изток.Брус Ли не само се е докоснал до този странен ритъм но и прави редица опити да го анализира,да го вкара в някаква форма.Ето какво споделя с нас чрез своята книга :

"Обаче когато ритъмът е накъсан, скоростта вече не е първичен елемент за успеха на атаката или контраатаката срещу човека, накъсал ритъма си. Този, който може да разкъса този ритъм чрез лека несигурност или неочаквано движение, може в този случай да спечели при атака или контриране дори само с умерена скорост- неговият протиник е "програмиран" да продължава в предишния ритъм и преди да може да се приспособи към промяната, той е вече ударен".
"Ритъма на новака,вероятно неравен е труден за измерване,с дълги и опасни фази,тъй като той не е склонен да следва подаденият му ритъм".

"Доста неволно (спонтанно),новакът прави атаки с накъсан ритъм,които ще заблудят и най-опитният боец(противник),които няма да очаква такъв вид ритъм".

Брус Ли много добре е забелязал,как и при какви обстоятелства се проявява този ритъм в движенията на един неопитен (все още неформиран) боец.Това е така защото той все още не е напълнил съзнанието (ума) си с дадена форма,с дадено бойно изкуство.За такъв човек се казва че притежава празно (чисто) съзнание,
в умът му няма изградени стереотипи на движение и свързаният с тях равноделен ритъм.Както се казва,бял лист хартия,стая в която няма нищо освен празнота.Такъв човек просто действа заради самото действие без мисли,без шаблони и схеми,без умни стратегий или както им казва Брус Ли "отчаяни актове на безсилие" превръщайки се в "последователност от мъртви техники".Неопитният човек няма познания по Бойни Изкуства и точно поради своето незнание,движенията му са спонтанни и трудно предвидими, проявяваще се в НЕ -равноделният ритъм на движение(на хаоса и празнотата).Затова движенията на такъв човек предизвикват представата за хаос и неподреденост и са трудно предвидими дори и за по опитните майстори.
В разсъжденията Брус Ли стига до следният свои извод:

"Движение с накъсан ритъм ще деконцентрира и най зоркият противник" .

Посредством своята практика в бойното изкуство,Брус Ли се е докоснал до Ритъм непонятен и до днес за мнозина майстори на бойните изкуства и се опитва да изгради своето изкуство джит куон до на базата на този странен ритъм.Поради малките познания за него,малкият дракон му дава името "прекъснат ритъм",което е само една малка част от неговата характерна особеност.За съжаление този гений на бойните изкуства не е имал и представа че този странен ритъм съществува изцяло в Българската фолклорна култура на българите от най стари времена,благодарение на техните дълбоки наблюдения спрямо космос,природа,човек и война.

Идеята за празнотата е била силно вплетена в основата на религиозната (обредната) и военна практика на старите българи.Според старият български обреден календар годината има 364 дни, разделена на четири равни части.И само един единствен ден (нулев ден), подържа баланса и равновесието между тях.Това според историците и изледователите на българският народностен календар е денят на Върховният бог Тангра (празнотата), от които всичко се ражда и в които всичко умира.

В многобройните стари хроники,летописи и домашни извори който имах възможноста да се докосна,многократно се споменава че старите българи използвали своята музика и танци изрязяващи се в специфични ритми като средство за постигане на единение със своя върховен бог - Тангра.А във военната си практика,те са развили до пълнота неговото използване,не само за нужната психофизиологическа подготовка (състояние) на боеца,но и в по голям стратегически план. В старинните български танци които съм изследвал, се наблюдават множество елементи на различни геометрични фигури (форми )като: охлюви (кръгове),спирали (змий),триъгълници ,редици и колони (плетове).Естествено с християнизирането на българите,познанието изразяващо се в тази символиката е позагубено,но е станала формата която се наблюдава и до днес в различните стари езически ритуали на фолклорните ни празници.Тези сложни игрови съчетания в някои от старинните хора и ръченици, непосредствено ни показват каква е била тактическа гъвкавост на старите българи, даваща нужната тактическа предпоставка за военен успех с използването на много по-малко военна сила.Използването на тези военни тактически приоми (кръгове,спирали,плетове) на бойното поле,според мен са давали представа за странният български начин на воюване, определян като хаос и безредие в очите на противниците ,които по същество е бил доста необичаен начин на воюване за онова време.Този организиран хаос обърквал и превръщал обикновенно в безредие и смут,чужда военна мисъл,която е загубвала контрол над ситуацията,над военните действия, което несъмнено се е отразявало и в крайната фаза на войната.След многобройните си неуспехи спрямо войнствените българи, византийските полководци и военни стратези били принудени да проучат подробно и в дълбочина специфичният начин на воюване на старите българи и да направят нужните корекции в своето високо развито военно изкуство.За да могат успешно да противоборстват,те на практика започнали да приемат и взаимстват гъвкавият начин на бой от военнолюбивите българи.Такива наблюдения,съвети и съществени промени във византийското военно изкуство намираме в множество написани византийски средновековни военни стратегий.Но не само в далечното минало на Българската история,този специфичен ритъм е носел успех и победа.На световното първенство по футбол в Америка '94 ,българският национален отбор покажа нагледно как чрез своя специфичен стил на игра могат да се побеждават силни футболни противници с дълбоки познания и традиций в футбола.Когато този ритъм извира свободно от сърцето,няма сила която да може да го укроти,защото той възбужда и укротява всичко (в/и) чрез себе си.Както вятъра който идва от нищото и отива към нищото,а ние разбираме за него единствено посредством неговото видимо проявление.
Жълтите листа красиво танцуват из въздуха преди да паднат упокоени на земята.

В целият свят съществува и царува така нареченият равноделен ритъм на движение проявяващо се в културата на много страни и народи,но благодарение на Българския народен фолклор,ритъма на празнотата се е съхранил и запазил и до днес ,макар и да сме поизгубили онази негова дълбока символичност и познание.Практическото използване на неравноделният ритъм освен в българска народна музика и танци се използва също в бранното умение вей (Бу вей) и е нещо като канава върху която са изградени всички негови движения.Характерната специфичност за тези движения, е че един път задвижени те изграждат помежду си затворен кръг където нападението и защитата изчезват като самостоятелни (отделни ) елементи,така като изчезва и мисълта за победа и поражение.Просто форма съдържаща в себе си ритъма на празнотата.

материалът е копиран от: Форуми Бойна Слава

Браво, много добре казано! Да добавя, че Празнотата е основна идея и в Дао.

А може ли някой да каже къде се тренира БУ ВЕЙ или да направи някаква аналогия със съвременните бойни спортове и изкуства (разбира се ако е уместна съпоставка)

Много благодаря!!!

http://www.baga-tur.com Прабългарска школа за оцеляване
Напишете Багатур с латински букви в гугъл.

Духът на Бранното умение



"Представи си приятелю едно малко поточе, което тече едва, едва, намирайки трудно своя път пред себе си, заобикаляйки в слабостта си и най малкото камъче, клонка или тревичка. Но ако ние грижливо го загради ме и чрез времето, не му дадем възможност да се разпилява, тогава то ще започне да расте само в себе си, ще нараства всеки ден, всяка година, ще започне бавно да променя своите качества и свойства, своята сила, докато се превърне в голям огромен воден язовир. И когато наистина ни се наложи да премахнем преградата, тогава онова малко поточе ще има силата на бурното море и мощта на страховитият океан който може да изкорени всичко по своя път. Но ако ние често махаме тази преграда, ако безцелно разхищаваме с труд събраната вода, само за да покажем на другите, нейната чудодейна сила тогава ще я загубим, ще я разпилеем и ще я превърнем в същото онова слабовато поточе което няма да мима сила да премести и най малко препятствие пред себе си".

Водата, поточето, язовира символизира човешката душа. Духът е нейната сила. Преградата, бента който събира и съхранява всички човешки жизнени сили за да придобие човек физическо и духовно здраве, мощ и сила е бувей - Българското бранно умение.

Бранното умение "вей" е метод, способ или стил, бойно умение което съществува в т.н съвременни Български бойни изкуства, но умението вей е много повече от бойни техники, то е умение с дълбоки християнски корени отразяващи в себе си истинската същност на човешката природа, отразяващо в себе си духът на българската култура.

Ако живеем без внимание, без любов и доброта, ако всекидневно сме потопени в свят от насилие, е нормално да станем агресивни, изпълнени с насилие, това е нормална реакция, водеща до безчувственост, до мислене и виждане на единствено себе си . Ако инстинкта за самосъхранение е неправилно развит, нашата сила ще е построена върху агресията и насилието. Това не е Бу вей. Можем ли да се защитим без да нараняваме човека срещу нас. Ако можем това, то бой няма да има, като форма на насилие. Това е идеала. Завръщане към истинската ни същност, осъзнаване на силата която всички ние притежаваме, защото любовта е усещане, вниманието е духовно възприятие чрез което можем да отклоним опасността, добротата е да не нараним и без това наранен човек. Това е духът на Бувей, ясно изразен посредством неговото име.

Съкратеното наименование на това самобитно българско умение се изписва по два различни начина - разделено (бу вей) или слято (бувей) показващи етапите на практика и моментното ниво на самият практикуващ. След като сме овладели Бу като форма, нашата практика продължава докато стигнем до състоянието "вей". Когато се докоснем до него, когато започнем да усещаме лекият повей на вятъра в сърцето си, тогава бранното умение вей се изписва слято без разстояние - Бувей.

Тук ще изложа една малка част от философията на българското бранно умение. Ще се опитам да засегна различни аспекти от неговата методика, практика и теория и най вече какво представлява духът на бранното умение.

Нашето възприятие за света в по-голяма степен е отражение на самите нас, на нашите мисли, чувства и действия. Навярно всеки човек който е изпитал моменти на голямо безпокойство, стрес и високо нервно напрежение е забелязал как те влияят на нашето възприятие. В такива моменти имаме усещането, че светът около нас е страшно забързан, много динамичен, изпълнен с напрежение и несигурност, и ние сякаш сме извън неговото равновесие. В такива моменти неосъзнато се опитваме да се забързаме, да догоним времето, за да успеем да се влеем в неговият бърз ритъм на движение, но не успяваме защото в нас няма нужната сила, и се чувстваме сякаш сме уловени в капана на времето, уловени в капана на самите нас. Но истината е съвсем друга. Светът си е все същият, какъвто е бил винаги. Ние не сме извън неговото равновесие, а извън своето собствено равновесие. Това което виждаме, чувстваме не е светът, а самите ние, нашето отражение в него. Постоянното безпокойство създава усещането в нас че времето лети, и ние не можем да го догоним. Но светът, земята не се е завъртяла по бързо около себе си. Ако това беше станало, нямаше да има нужните условия за живот на земята, ние нямаше да сме живи. Тогава защото ние усещаме по този начин. Защото живеем по-голяма част от живота си, извън себе си си. Защото за нас е много важно, не какви сме в своята същност, а какво мислят другите за нас. Постоянно се борим, не за да придобием внимание в сърцето, а как да привлечем чуждото внимание към себе си. ЕГОизмът, алчността, страха са плодовете на едно умъртвено и безчувствено сърце което чувства и мисли единствено и само за себе си, търси и вижда само своята полза, изпълнява само своите желания. В такова сърце, обгърнато от Его-то няма живот, няма дух, няма истина.

Опитали от дървото на познанието, съзнанието ни е добило двойственост, навик да разделя, да мисли, къса и преценява. Ние разделяме вечността, безкрая, енергията, на пространство - време. Ние разделяме времето от пространството, разделяме пространството от времето. Но не се спираме дотам. Ние разделяме самото време на години и месеци, на минало и бъдеще. Разделяме самото пространството на видимо и невидимо, на близко и далечно. Ние гледаме но не виждаме, слушаме, но не разбираме. Често бързината на движението го свеждаме като способност на самото тяло. Ако партньорът ни се движи страхотно бързо, ние усещаме че в неговите движения няма празно пространство, в неговият ритъм няма паузи., но да ли тази негова бързина не е проекция на нашето Его, защото неговата бързина зависи изцяло от нас, неговата сила- също. Истината е че ние сме той. Той това съм аз. Това зависи от способността, от умението колко сме внимателни. Но какво е вниманието ? Българският език е аналитичен език, всяка дума , като литературна форма сама по себе си указва същността, самата идея, смисъла който е вложен в думата. Думата в-ним-а-ние е способност, качество на ума изразяващо се като интуиция, прозрение, възприятие, съзерцание и проницателност. По своята същност, то съдържа в себе си, огромна духовна сила, и не само бива твърда и непоколебима, но въздейства на и влияе на всичко около себе си. Тя с лекота прави бързият - бавен, силният - слаб, сръчният - несръчен. Вниманието събира всички човешки жизнени сили в една единствена сила която има способността да приближава, да усилва и вниква в дълбочина, да наблюдава и разглежда спокойно и най-малките детайли и същевременно без да изпуска нито за миг общият фон, общото движение. Такава сила дава време, време в самото време, минута в секундата, секунда в мига. За да придобием време, ние трябва да дадем част от своето време, за да получим първо трябва да дадем. За да придобием внимание, трябва да даваме внимание към всички, уважение и любов към всичко. В боя най важното нещо е вниманието, вниманието е липса на его, уважението е израз на внимание. За да придобием такава духовна сила, трябва да притежаваме извънредно висока душевност, да напълним язовира с вода, да го укрепим с чест и достойнство, с благородство и мъжественост. Нашият живот, практиката ни в бранното умение ни дават тази възможност.

Свръзките в Бранното умение са основата за развитие на вниманието водещи до промяна на нашият опит и възприятие. Думата " Свръзка" в своя най общ смисъл означава свързване, хармония, единение. В чисто технически аспект това е последователно изучаване и свързване на елементите от който е изградено всяко едно движение и тяхната хармонична съгласуваност (свръзка). Изучавайки осн. елементи на движението посредством практиката, ние ясно виждаме и разбираме отражението на природните закони в човешкото тяло на повдигане и натискане, на свиване и разпъване. Когато тези основни движения са добре изучени и усвоени, ние им поставяме нови задачи, внасяме в тях характер. Характерна черта на основните свръзки е тяхната поточност, преливност, кръговост и огледалност. Това не е случайно.

My Webpage

Един път път задвижени "Свръзките" изграждат помежду си затворен кръг, където нападението и защитата изчезват като самостоятелни, отделни елементи,така като изчезва и мисълта за победа и поражение. Основните свръзки са важна част за упражняването на тялото и ума, за по дълбоко осмисляне и разбиране относно времето, пространството и енергията, и тяхното отражение в човешкото тяло, душа и дух. Освен добро телесно упражнение, те са и безкрайно полезни за покоряване природата на ума. Непрестанните упражнения постепенно развиват внимание и тишина в ума. В духовната култура на българите, под думата "ум" се визира духът на човека, неговото духовно зрение. Тоест нашият ум има способност да вижда, да усеща невидимото за сетивата ни. Чрез настойчивото упражняване на свръзките, умът на практикуващият се събира и съсредоточава , сам в себе си, следствие на което практикуващият развива голяма духовна концентрация и благодатно усещане за мир и тишина дълбоко в самият себе си. В умиротвореното сърце започва да "вее" тих ветрец и настъпва божествена сладост. Човек става по съсредоточен, по внимателен , по дълбок, по човечен.

Ето защо свръзките в Бранното умение са и духовни упражнения, вид молитва, медитация в движение. Няма съществена разлика между медитацията и да речем овладяването на дадено телесно движение.Самият процес на овладяване се приближава до същността на медитацията.Всъщност тя е вътре в процеса на изграждане на самото движението.Една техника когато не е усвоена от тялото добре, я правим с напрежение, движението е бавно във времето, тялото е тежко, гравитацията дърпа, мускулите отказват да работят в синхрон и хармония, получава се съпротивление носещо след себе си телесно и умствено напрежение. Тялото не може да следва ума (намерението). Тежкият труд, усвояването на техниката (свръзката) е врата към успокоението и събраността на ума. За да постигнем нещо сериозно, първо трябва да съберем своят ум, да нагласим фокуса, да стабилизираме образа. Думата "събран, събраност" дословно означава "с война", т.е това е вътрешна духовна изостреност, състояние на война, състояние на Бран, способност на ума, която в последствие се развива в опит, умение, вещина. Често ние казваме за някой внимателен човек че е умен, т.е ние изразяваме качеството на неговият ум, неговата събраност на вниманието. Самата дума " Умен" е съкратена форма в българският език, чрез която не само се изразява способността на ума за концентрация, но и указва точно къде е мястото, т.е вътре у нас сиреч У-мен...т.е извън сетивността на тялото. В този ред на мисли цялата практика (праксиз т.е очистване) се изразява в нашата способност да развиваме своето внимание, което впоследствие да го превърнем в опит и възприятие, в основно състояние на ума т.е в умение. Когато тази способност се задълбочи, ние се докосваме до " Вей", до духа. В началото се стремим да съберем ума, в последствие да го придобием и накрая да го затвърдим като основно вътрешно състояние на духа. Искам ясно да подчертая че без бран, няма умение, без умение, няма вей. Символично казано, Бран е бравата, вратата, Умението е ключа, хлопането по вратата, "Вей" е самото отваряне на тази врата. За да отворим дадена врата, ни трябва ключ, за да има ключ трябва да има врата. Ето защо, Който търси, намира и на този, който хлопа, ще му се отвори.

Такава концентрация, изостреност и твърдост на вниманието, дава възможност за добър тайминг и тялото да се движи свободно в него. В началният етап на практиката,то е вътре и дава основата, чрез която техниката се развива,а в последствие то обгръща тялото и така дава възможност на техниката и движенията да бъдат максимално бързи. Обикновено колкото е по далечна дистанцията или движенията са по-бавни, толкоз времето ни за реакция е по-голямо, но и времето за пресмятане и размисъл на страхливото Его също. Близката дистанция, бързите движения,тяхната интензивност, поточност, ритъм и рязка смяна на посоките потиска мисълта и влияят положително върху страха и агресията. Това отваря съзнанието, освобождава тялото и дава увереност на духа. Истинската вяра е увереност в невидимото като във видимо и в очакваното като в настояще. Такава сила побеждава естествените закони.

За да се нарисува една картина вярно трябва внимание и време, за практикуването на основните свръзки, трябва време за да се придобие нужното внимание. Както художника изпълва с внимание празното пространство посредством четка и боя, така и практикуващият Бувей, изпълва съзнанието си с тишина и се учи посредством тяло и техника да овладява празното пространство около себе си. Накрая когато картината е завършена, нарисуваният образ отпечатен, пространството свито, времето в картината е запечатено чрез четка и боя. Това е основната цел на свръзките в Бранното умение и свързаната с тях практика. А именно, чрез свръзките се учим как да овладяваме пространството около нас, как да го свием и изпълним, а когато това стане, тогава възприятието и времето се променят. Не случайно е казано: „Само чистите по сърце ще видят Бога".

Разбира се никой не е видял Бога, защото той е невидим, но можем да го усетим, да усетим неговото присъствие у нас.Когато застанем лице в лице срещу нашият партньор, трябва да изчистим съзнанието си, да опразним своя ум от образи, мисли и съждения. Трябва да се отворим и доверим, да утихнем и разширим. Да станем празното пространство на платното, върху което нашият партньор да нарисува движенията на своя ум. Чистотата е неподвижност на съзнанието, която позволява на четката да нарисува образа правилно и точно. Вниманието очиства сърцето и потапя духа в тишина и безгласност, който свива пространството на мисълта и забавя времето на тяхното движение, а ние проглеждаме Вечността, Истината, същността и корена на Живота. В чистотата на сърцето, няма време и пространство за страх, омраза и агресия, за разделяне и противопоставяне, а само любов, опазване и закрила. Истинското проявление на тази духовна сила е усещането за предпазване, чувство на обич и любов. Любовта е духовна гравитация, силата която съхранява и дарява живот. Тя е пулса на Бога, неговият дух. Това е "Вей" в Бранното умение, това е сливането с жизнената енергия (Ки) в Айкидо, великият предел в Тай Чи, празнотата в Карате, същността на Кунг фу.

Думичката "Вей", която според някой дава представата за нещо китайско или японско е християнски символ или по скоро духовно усещане, възприятие за скритата невидима божия сила която поддържа хармонията и баланса в космоса, природата и човека. Вятърът в православният аскетизъм се сравнява с действието на Светия Дух - усещаш го, а не го виждаш, нито знаеш откъде е дошъл, нито можеш да го проследиш. Н ако отидем на високо в планината или застанем на морския бряг, дори на покрива на blockа, когато падне нощният здрач, ако останем открити за вятъра е възможно да усетим диханието на света.


My Webpage

Източник
http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=12367