Нали помните пребития от мутрите на ДАНС журналист Огнян Стефанов? След като се възстанови от мократа поръчка, той намери сили да издава ежеседмичника "Торнадо". В последния му брой, макар и на страница 60-та се натъкнах на една статия и в началото не можах да повярвам на очите си. Материала се казва"КАК ИЗРАЕЛ ПРИЛАПА БЪЛГАРИЯ", с продължението "В ход е план за геноцид, който да сведе нацията до 5 милиона неграмотници". Моля, ако някой има скенер да го пусне тук. Моите поздравления за автора, както и за редакторите на вестника намерили доблест да публикуват такова нещо. Макар с някои дребни забележки и коментари, статията си е много добра и по същество повтаря това, която ние говорим от години в сайта ни. Уникалното е това, че за първи път го виждаме печатно издание, което е достъпно до много хора. Макар да е по средата на вестника, редом с някои клюкарски статии, става дума за един много сериозен проблем, който касае всички българи.
Още веднаж - поздравления за редакторите и собственика на вестника!
Четете вестник "Торнадо"

Не ми се отдаде да кача файла на страницата, затова ви предоставям връзка към външен сървър за картинки:

По този повод си спомням една българска приказка за значението на старите хора. В нея се разказваше, как в едно царство, един цар, накарал да избият всички стари хора, защото били безполезни и само тежали. Добре, ама един човек не изпълнил заръката му и скрил своя стар баща и го хранел тайно. Минало време и в царството настъпило суша и голям глад, вследствие, на което изчезнало зърното за посев. Всички били застрашени от гладна смърт. Тогава синът се допитал, до стария си баща. И той му казал: "Сине, разровете всички мравуняци и в тях ще намерите зърно за посев". Отишъл синът, обадил туй на царя, така и сторили. Хората и царствоот му били спасени. Та, питал царя, младия човек, кой го е научил на тая мъдрост. А сина отговорил, че туй е стария му баща, дето той скрил от неговата заповед. Царя се разкаял за сторената жестокост и заповядал, отсей нататък в царството му, на старите хора да бъдат гледани най-добре и да получават най-голяма почит.

Хубава поговорка. Само че дали има кой да я разбере ? А и в нашата България май скоро ще останат само доносниците а старите хора ще си отидат рано рано благодарение на мерките които вземат управляващите целящи да прогонят децата им от родните земи за да ги обсебят ....

Всички пишем по форумите но когато стане въпрос за отпор на тези престъпления срещу хората повечето си замълчават и се подхилкват зад монитора четейки написаното и се надяват някой да ги Оправи ......

Нека тези от Вас които желаят да живеят в България достойно без да се кланят на никой да предложат начин за връзка и диалог по темата.

Намираш се в сайта на Движението и ако смяташ, че си пишем само по форумите, щото нямаме друга работа - твое право си е. Няма да спорим с теб и да доказваме дали е така или не. Ако искаш някаква връзка и диалог, имай предвид следното;

1. Тук ние имаме ясна визия и представа какво и как трябва да бъде направено. И то трябва да бъде по нашите правила, иначе никой тук не би си мръднал пръста.
Ако ти приемаш нашите идеи, възгледи и мироглед - тогава можем да говорим. Ако ли не - правото си е твое да търсиш на друго място съмишленици.
2. Това, което ни липсва е ресурс и критична маса осъзнали се българи. Точно затова намираме в момента писането в този сайт за най-важното.
3. Това, което не е станало все още са някои съвпадения от глобално и регионално естество, които нямам намерение да ти обяснявам защо и кога. Някои неща са споменати в сайта, ако искаш им вярвай. На този етап дейността ни е просветителска. Ако имаш намерение да нарамваш джепането (газовото пистолетче) и да сваляш системата - твоя воля.
4. Сайта се чете от умни и силни хора, като изявления от рода "Дайте да правим нещо" не вървят особено. Както споменах по-горе, правилата ги определяме и ще ги определяме ние въз основа на някои знания и опитност.

Като за начало, ако искаш диалог, смени си кутията roxi_2007@mail.bg. Окончания като mail.bg или abv.bg спокойно може да се заместят с nsbop.bg.
Ако все още не си реагирал; "къф е па тоя да ми казва на мене", препоръчвам ти една книжка, "Изкуството на войната".