Съжалявам за невъзможността да пусна снимките, а без тях няма да се разбере какво искам да кажа. Затова се свържете с човека, от чийто ник пиша в момента, за да ви прати текста заедно със снимките. Същото се отнася и до останалите текстове, които бях принуден да пусна без илюстрациите към тях.
Ако някой си е въобразил, че Елтимир е смачкан, имам изненада за него: Не съм! И нямам никакво намерение да се предавам. Поне докато съм жив, и 40 години след смъртта си. За по-нататък не мога да дам гаранции.


ТРЪГВАМ БЕЗ ДА СЪМ ДОШЪЛ
„Моята цел беше нещо възвишено” – се казваше в един разказ. Моята също. Но се налага да се върна, без да съм стигнал до нея. Тръгвам си, без да съм дошъл. Помълчах преди тръгване, както е редно, съгласно стария обичай. Време е да кажа няколко думи. За какво дойдох и в какво не успях.
Преди години подготвих сборник, който така и си остана неиздаден. Сега разбирам, че не е бивало да се издава. Виждам, че съм надценил читателите си. Сега тук пускам предговора към него. Пускам и откъси от писма от един мъдър възрастен човек до мен. Както и няколко думи на раздяла. Това мога. Дотам ми стигат силите. Ако някой разбере – ще продължи. Ако някой притежава повече Сила – ще продължи. Ако някой е обзет от решимост – ще продължи. Ако ли не, Пътят свършва, пътеката е извървяна и всичко е само прах и пепел. Път или пепел – решавам не аз. Път или пепел – решавате не вие. Път или пепел – решава Небето. Нека бъде така.
Предговор на автора
Книгата пред вас е сборник от издадени и неиздадени текстове. От изопачени и неизопачени при публикациите послания. Искам да поправя злото, сторено от неразбиращи редактори, задаващи безмислени въпроси: "Коя е тая Маитрейя? Ами какво ще стане с негрите, когато Шестата Раса завладее света?".
Текстовете ми са подтик за отваряне на пукнатина в сградата на досегашния светоглед. Опит за начало в преобразяването на човешкото светоусещане. Бунт срещу Тъмнината. Въстание срещу Мрака. Веднъж чух: "Призовахте Бурята, и тя дойде! Кажи им, че ида Аз, и водя Ада със себе си!". Тези писмена са усилие да бъде преодолян Ада, предизвикан от човешката злонамереност и от намесата на Черните сили.
Напътствието във вашите ръце е послание на Жертвата, тръгнала на лов за ловеца. То е целенасочена Воля и осъзната Мощ. Желание и устрем към Светлина. Любов чрез ярост. Отрицание в името на Продължението. Книга за разбиращите. За различаващите. За усещащите. За можещите. За долавящите. За отправилите се към Умението. За властелините на бъдещата Епоха. Нека те извлекат скритото истинско съдържание. Останалите, другите, безразличните, безличните, отмиращите - те няма смисъл да четат. Написаното ще остане неразбираемо за духовно неживите.
Предупреждавам стремящите се към Вечност: не превръщайте Тенгрианското Знание в догматично учение, а Учението - в самоцел. Живейте съобразно откриващите се нови хоризонти на възвестеното, а не заради самите слова. Вземете съдържанието, същността; формата не е от значение. Промяната се изразява в разширено отношение към Реалността. Нека приеманото от тълпата, от сганта, от паплачта за свръхестествено бъде обичайно за вас. Щом го има, значи е от естеството на нещата. Не отхвърляйте възможностите, обявени за недостижими. Овладейте ги, внесете ги във всекидневието си, вградете ги в самите вас. Иначе как ще првъзмогнете изпитанията? И помнете: живот съобразно, а не заради Учението!
Деца на Отключеното Небе, поданици на Светлината - не издигайте думите ми в ранг на забранен за критика закон. Не ме канонизирайте. Искам да ви освободя от старите условности, а не да ви притисна между нови рамки. Предлагам ви не сковаващи правила, а изживяна опитност. Поднасям ви къс руда. Приемете рудата, очистете я от скалните примеси, отделете чистия метал и изковете от него своя меч. Не се стъписвайте пред Ужаса на Бъдното, учете се да го сразявате.
Деца на Огнения разум, потомци на Сияещия Тангра, не се молете, не се прекланяйте дори пред съвършенството на Твореца. Не хленч и вопли са Му нужни, а единодействие с Него. Не плач и разкаяние, а съзвучие с Божествените намерения. Не търсете в Откровенията и Заветите завършеност, в действителност те са Започване. Не към нов Кумир ви насочвам, ориентир съм ви донесъл. Не нова Вяра ви натрапвам, а ви зова - нека заедно сътворим законите на очакващия ни свят, за да бъдат те наши закони.
Или поне нека опитаме.
Властелини на Утрото, желая ви щастие!


ЗА ОТКАЗА ОТ МИСИЯТА



ЗА ТУХЛИТЕ



ЗА ТРЪГВАНЕТО




ЗА ИДЕЯТА







ЗА КАПАНИТЕ



ЗА НЕНУЖНОТО



ЗА ДРЕВНИТЕ ЗНАНИЯ




Пред вас са откъси от писма, отправени до мен и писани преди години. Малки фрагменти от една огромна и твърде интензивна кореспонденция, продължила повече от десетилетие. Кой ги е писал, не мога, не бива и няма да ви кажа. Какъв ги е писал - това вече някои от вас вероятно ще се досетят. Реших да ги пусна, защото като ги препрочитах, сам се учудих колко точно се е сбъднало предреченото. Но не само затова реших да ги пусна. Твърде дълго бях обвиняван, че съм измамник, самозванец и какво ли не. Омръзна ми да обяснявам и да доказвам. Омръзна ми да опровергавам клеветите, излъчвани непрекъснато от един мощен щаб клеветници, професионални дезинформатори и техните програмирани слуги. Пък и няма смисъл да опровергавам. Твърде скоро ще бъда далеч от тук и изобщо няма да ме интересува какво се говори и пише за мен. Не че сега много ме интересува. Казвал съм го и пак ще го кажа с риск да не ми повярвате. Не исках тази Мисия. Неведнъж опитвах да се откажа. Не се получи. Преди малко повече от месец пак имах разговор точно на тази тема – защо никой от нас не може да се откаже. Моят събеседник точно това се опитваше да ми внуши през цялото време, че няма никаква възможност да се откажа. Че след като съм се съгласил преди да дойда, няма как да се откажа. А аз все не искам да се примиря. Не ме блазнят нито славата, нито признанието. Не мечтая и името ми да премине през вековете. Имена много и често не знаем кой стои зад дадено име. Пък и да знаем – какво от това? Не ме интересува мнението на някой, който днес пее „Осанна!”, а утре с пяна на уста крещи „Разпни Го!”. Дори евентуалните облаги не ме блазнят. Понякога се чувствам като компютърен програмист в двора на Крал Артур. Знаещ… и безполезен. Не знам дали ще ми повярвате, но копнея единствено за спокойствие и за тишина. Пускам откъсите заради вас. По-точно за онези от вас, които са решени да продължат по Българския Път.
Защо беше целият този бяс срещу мен, цялата истерика? От какво бе породена омразата, ненавистта, какво предизвика нуждата на всяка цена да ме отстранят? Ето какво казва един друг човек, намиращ се на две хиляди километра оттук: „Такава елитарна, квазиелитарна култура, било тя либерална или патриотична, ако тя не тръгне сред народа, сред подлия свят, тя ще умре. Всичките динозаври на културата при навлизането на метеорита в атмосферата са длъжни да умрат. Много ми е интересно какви предсмъртни стонове, звуци или думи ще произнесат тези динозаври. Но това изобщо няма да повлияе на живота на следващите поколения…” Знайте, че каквото и да си мислим, ние винаги ще си правим сметката без кръчмаря, ако не питаме Бог какво мисли за нас, Животът какво мисли за нас, Времето какво мисли за нас. Вие знаете ли? Защото аз изобщо не съм сигурен, че знам.
И така. Какво значат тези откъси, какво показват, с какво са важни те? Тези откъси показват какво бях. А аз бях звено от преминаваща през хилядолетията верига. Какво се случва с веригата, ако отнемете дори едно от нейните звена? Разпада се. Не мислете, че като ме отричате, отричате само мен. Да не се окаже, че всъщност отричате Нещо, в което уж се кълнете? Аз пак ще опитам да не изпълня последното нещо, заради което съм тук. Но знам какво рискувам и защо го рискувам. Винаги съм бил непокорен, винаги съм се опълчвал срещу Съдбата, срещу каноните и заповедите. Ще се опълча и сега. Може би за последно, но ще се опълча. Достатъчно непрекрачвани бариери прекрачих, защо да не прекрача още една. Или поне да опитам. За мен не мислете. Мислете за себе си. За своето бъдеще. За бъдещето на вашите деца и внуци. За бъдещето на вашите близки и на вашия род. За бъдещето на вашето племе, за бъдещето на народа ви.
Повече няма да казвам. За мислещите и това е достатъчно. А аз искам, много искам да вярвам, че броят на мислещите, на чувстващите, на решените да се обрекат на Българското няма да намалее под оная критична бройка, след която Веригата се разпада. Аз искам да вярвам, че Пътят на Българите ще бъде извървян и Кръгът най-сетне ще се затвори.
Останалото е Бъдеще. Какво точно бъдеще – решавате вие.

Приятели, тези неща ги писах и пуснах аз. Имам странни проблеми с Интернет, поради което съм принуден понякога да си служа с чужди никове. Вкъщи нямам Мрежа и няма да имам. Ще ме познаете по стила и по информацията, която изваждам на показ. Има още много изненади. Особено такива, които засягат нашите бивши приятели Цветомир Йолов, Силвия Мирчева и Димитър Радев. Ще прочетете и кой всъщност ръководи нашите "ръководители".
Добре дошли в света на Елтимир, добре дошли в кошмара на Реалността.

Здравей, Елтимир. Радвам се, че те виждам отново сред нас, макар и както подразбирам за кратко, поради липсата на постоянна интернет връзка.
Що се отнася до стилът ти на писане, както винаги е на ниво. Не съм прочела още всичко, което си публикувал, но това си изисква време, защото това което си написал за три месеца си е доста нещо и си личи, че не си си губил времето.

Предлагам тези проблеми да бъдат описани и изнесени в Епохални времена. Щом тъпата ченгесарска комунистическа държава се занимава единствено с потискане на Словото - заслужава да и го зачукаме.

И без това Епохални времена са информирани за тези проблеми на Елтимир и казаха че чакат статия по въпроса.

Това съобщение е редактирано от georgi_nz на 10.2.2008, 9:48

Пуснах доста неща. Нямам нищо против да ги разпространявате из други сайтове. Ако някой дойде, ще му дам и снимките. Съжалявам, не мога да ги пусна по нета, нямам тази възможност. Побързайте, докато е време, времето ми скоро свършва.
За едно нещо обаче трябва да напиша. Всички вие подценявате опасността от групата ЛЕМС. Грешка. Тези типове сториха много зло и трябва да плащат. Наскоро при мен идва офицер от новата служба ДАНС /бивша ДС, бивша НСС/ да ме пита вярно ли искам да убия Силвия Мирчева и дали ще го направя наистина. Да, ще го направя. Чаках едно събитие, то вече е факт и повече нищо не ме спира. Силвия, мъртва си! За всичкото зло, което стори не само на мен. За смъртта, която причини ще платиш със смърт. Това е от мен. След като няма кой друг, ще го направя аз.