На този ден през 1912 г. започва Балканската война. Това е истинска национално-освободителна война, в която целият български народ се вдига като един. Доброволците да участват са толкова много, че дори не могат да се намерят оръжие за всички. Тази война е била преломна и дълго чакана от всички, които още помнят турските зверства в Батак и Стара Загора. А те са били милиони! Въодушевлението е било невероятно! Знаеки, че отиват на смърт всички до един се вдигат, за да помогнат на поробените си братя българи от Пиринска Македония и Беломорска/Одринска Тракия.
Тук има много хора, чийто прадеди са си оставили костите там за България. От медалите, които са останали от моите деди и разказите от децата им (моите дядовци и баби) са ми останали спомени за невероятния героизъм и сила на Българския дух. Разказвали са ми с какво уважение са се ползвали българските офицери, които първи тръгвали в битката при Одрин. Разказваха ми също как за няколко дни те превзимат обявения за непревзимаем град и тръгват с още по-голямо въдушевление към сърцето на сащисания звяр - Истанбул. Как след хитри манипулации и мръсната политика на дядото на мадридския шмекер Фердинанд сърбите вероломно ни нападат в гръб. Как в беса си само за 24 часа марш на скок от Одрин българските войски стигат до сръбската граница за да посрещнат нашествениците както подобава.
Във всяко българско село има по един скромен паметник с имената на загиналите ни герои. Нека да им отдадем поклон пред подвига им!!!
Българите са ударната сила в тази война. Може да се каже, че те я изнасят на гърба си, с цената на хиляди загинали герои. Малко след това Гърция и Сърбия си присвояват така мъчително извоюваната победа след като нападат обезкървена България (не без мръсните задкулисни игрички на натрапения ни "цар"-масон Фердинанд ), откъсвайки парчета от плътта на България. За да се стигне до парадокса, победителите да им изтръгнат победата точно малките сиви шмекерчета, които сега пак са си на власт.
Крайният резултат от тази Балканска война обаче е, че Турция е анихилирана от Балканския полуостров и е изпратена обратно там, откъдето селджукските варвари някога са изпълзели - азиатските дупки.
сега същите тези турски подлоги - агент Гоце, йодея Яхов-Станишев и крадливото внуче Симеон-Хасан Кохари са се наредили да си качват акциите с казионни тържества по този повод. Народната памет обаче е жива. Връщайки се с раните си след няколко години война, той намира в село майка си и жена си в окаяно положение, да живеят в землянка. Кмета през това време решил да вземе от беззащитните жени къщата в центъра и ги "възмездил" с парче земя в края на селото. Не че прадядо ми не забогатява отново с предприемчивостта си, а на отнетото им място растат бурени, защото от рода на сивото човече, облечно с власт не остава никой.
По този повод, в съкрушението си прадядо ми е направил клетва никой от рода му политик и полицай да не става!
Поклон пред паметта на героите, позор за българоубийците и турските подлоги! Възмездието ще дойде, рано или късно! Никой не се е отървал от това.

Наистина тогава въодушевлението е било много голямо.
И моя прадядо Петко Савов Станев (родум от с.Буйновци, Еленско)е бил доброволец при щурма на Одрин. Само че при обявяването на войната е бил на гурбет някъде из Влашко. Като научава от вестниците за войната на България с Турция – бие пръта на коня и се връща да се записва. Обаче поделението му от търновско вече е мобилизирано и пътува пеша към границата. Успява да го насигне чак към ямболско за няколко дена и се записва в своята част – командир на оръдеен разчет. При една от атаките успяват с оръдието да „вкарат” два снаряди отдолу под два турски танка (първите танкове били английски – подарък от английските чифути за Турция). Резултата бил преобръщане и обезвреждане на танковете. Има златен орден за това.
Разказвал е как турски 40мм. гаубици Круп ( подарък от чифутите за да стрелят по българи) кога уцелват оръдеен разчет съседен на неговия – остава само огромна яма – ни следа от хора, ни следа от оръдието.
Разказвал е как читаците от „славната” турската армия кога са се придвижвали на фронта – се движели като стадо овце – всеки се блъскал да е в средата, че като стрелят да не убият него.

Одрин пада, но дядо го раняват тежко и изкарва доста време в воената болница в Шумен. После воюва някъде към Дойран . Пак го раняват. Пак воюва, та до края на войната.
А „обичта” му към турците е кръвна – понеже кога е бил дете по време на Руско-турската война, при една атака на турската армия турски офицери сварват неговия дядо Станю и още двама от селото във воденицата. Отсичат им главите, така както са яли на масата и запалват воденицата. Ей, така без причина. Така както е било и в Батак и в Ст.Загора ….
Почива 20 дни преди да се родя аз.
Мир на душата му и слава на героите от войната.

Това съобщение е редактирано от georgi_nz на 5.10.2007, 14:55

Поизтупвам темата малко и давам един интересен сайт:

http://www.balkanskavoina.com/fullscrin.html

Отбелязването и честванията продължават въпреки усърдната кампания на режима да се неглижира тази особено важна част от историята ни през 20 век.

Да помним героите!



На 25.02.1859г. е роден Ген. Васил Кутинчев

Ген. Васил Кутинчев - български офицер и участник във войните за национално обединение. Роден е на 25 февруари 1859 година в Русе. През 1879 г. завършва с първия випуск на Военното училище в София.

През Сръбско-българската война е командир на 1-ва дружина от 5-ти пехотен дунавски полк, след което е командир на самия полк. Взема участие в боевете на десния фланг на Сливнишката позиция (5-7 ноември), проявява се при атаката на Синята чука на 6 ноември и в боя на 7 ноември. По-късно участва в авангардния отряд, който овладява Цариброд, в превземането на Пирот, както и в боя при Драгоман.

По време на Балканската война е командващ Първа българска армия, която воюва в Източна Тракия и участва в Лозенградската, Люлебургазко-Бунархисарската, и Чаталджанската операция.

През Междусъюзническата война командва 1-ва армия, а от 16 юли и 2-ра армия.

По време на Първата световна война е генерал за поръчки към щаба на Действащата армия и генерал-губернатор на област. През цялата си военна служба действа за развитието на Българската армия.

Генерал от пехотата Васил Кутинчев умира на 30 март 1941 в София.

Източник:
http://buditeli.info/patriotizam/228-roden...-kutinchev.html

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Има кой да го помни !! Негов наследник е една от най-изявените ........( нямам толкова лоши думи в речника си) в град Русе.
http://dariknews.bg/view_article_comments....ticle_id=672692

Ето още от официални източници:
http://bg.wikipedia.org/wiki/Васил_Кутинчев

За наследниците в случая няма място. Става въпрос за точно определен човек - историческа личност. На него се дължат определени успехи и заслуги в ранната история на следосвобожденска България. Наследниците може и да са забравили примера на дедо си и да са кривнали от пътя. В случая не говорим за тях.