Извинете, исках да кажа антифашистите. Все ги бъркам тези двете думи. Та вижте какво пише за тях в "Епохални времена":
http://www.epochtimes-bg.com/2007-01/2007-05-04_01.html

За плач или за смях


Гняв и злорадство събуди у мен новината, че реформираната Коалиция за България чрез своя депутат Георги Божинов поиска на 27 април от Народното събрание да изравни статута на антифашистите и партизаните с този на ветераните от Отечествената война, за да се ползват другарите-комунисти с безплатни лекарства, право на отдих и лечение в санаториуми, гратисни пътувания по градски и междуградски транспортни линии. Всичко това плюс другите им доживотни привилегии, на които са се радвали и се радват заедно с роднините и наследниците си, немалко от които днес въртят фирми, банки и предприятия, създадени или закупени с откраднати от народа средства.

Ще рече, от парламента на държава - членка на Европейския съюз, се иска допълнително да награди партизаните и антифашистите за специалните им заслуги към нацията.
Кои всъщност са тези престарели “поборници”?

Същите тези, които чрез военен преврат и с помощта на чуждестранна армия свалиха от власт не фашистко правителство, а това на земеделеца Константин Муравиев; избиха зверски без присъда десетки хиляди свои сънародници; изтезаваха в милиционерските си участъци други десетки хиляди граждани и селяни; унищожиха хиляди невинни хора в концентрационните си лагери и затвори; оставиха стотици хиляди за десетилетия без граждански права. Същите тези, които осъдиха на смърт чрез псевдопроцеси не само политическите си противници, но и свои съюзници, като земеделеца Никола Петков. Да не говорим, че закачиха на въжето по поръчка на Москва и един от собствените си главатари - изтъкнатия болшевик Трайчо Костов.

Същите тези антифашисти и партизани, които, когато в днешни дни се повдигне въпрос за безбройните им злодеяния, присмехулно отговарят чрез собствените си усти или чрез тези на последователите си, че това са минали работи и че сме “пещерни антикомунисти”. И то за много по-пресни вини, милион пъти по-страшни от всяка неправда, извършена в докомунистическа България.

Същите тези, за мнозина от които във всяка нормална държава отдавна трябваше да има съд за престъпленията им спрямо човечеството.

Гневът ми се примесва със злорадство, защото мине не мине месец и нашите “социалисти” показват истинската си същност. Новите европейци, претендиращи за реформираност, култура и начетеност, почервеняват час по час в “убийствено червено”, както би се изразил писателят Христо Троански.
Неграмотни ли са те или просто са безумни, че ровят в продажното минало на партията си? Едно е ясно - безсрамието им надминава всякакви граници. А за тъпотията им говори фактът, че не можаха да запомнят няколко прости исторически истини:

Българските “антифашисти” посрещнаха безкритично и с пълно одобрение пакта, сключен през лятото на 1939 г. между нацистка Германия и болшевишка Русия, ще рече между Адолф Хитлер и Йосиф Сталин, за ненападение и подялба на Полша, който даде възможност за започване на зловещата Втора световна война. Едва когато психопатът-фюрер “вероломно напада” СССР, те се сетиха да се борят срещу него.

В какво се състоеше борбата им? В избиване на съотечественици за лично отмъщение, за обир, за плячка, по политическа поръчка, в разграбване на мандри. Не съм чула те да са се били истински с нацистки войски на наша територия. Известно ми е само, че са изклали неохраняван лазарет с дузина германски инвалиди.

Българските партизани нямат нищо общо примерно с френските, които се борят за независимостта на страната си, завладяна от хитлеристкия окупатор. Целта на “славното ни партизанско движение”, ръководено от сталинска Москва, е да обезглави собствения си народ и да подчини страната на Съветския съюз, т.е. участниците в него са национални предатели, действащи в интерес на чужда, и то мракобесна държава.

Много от участниците в Отечествената война - войници и офицери, не са се завърнали по домовете си, защото политкомисарите - партизани, са ги избили на фронтовата линия. (А сега искат да ги изравняват по заслуги с оживелите войни!)
Колко много още исторически истини…

Ако днешните ни червени политици не са чели и не щат да знаят за разкритията на десетки автори, описани в мемоарни и документални книги, ако не се впечатляват от архивите и от фактите, то защо не си препрочетат собствената комунистическа историография, където партизани и “антифашисти” се хвалят как са се убивали помежду си, как са отвличали насилствено млади хора за отрядите си и пр. и пр. Нищо не значат за тях имената на Дед, на Леваневски, на Главинчев…

И нещо друго. Знам случай, когато на моя по-възрастна приятелка след 9 септември комунистите са отнели инвалидната пенсия на баща й - участник в Първата световна война, като фашистка. Той далеч не е бил единствената жертва на поредната болшевишка наредба-закон. Като него са били принудени да живеят и да умрат в мизерия стотици българи-патриоти, а те - съветските емисари, днес плачат за още привилегии!

Гневът надделява над злорадството. Пък и няма нищо смешно - комунисти управляват европейска България.

!е то в България кога е имало фашизъм