Препубликувам това интервю, за да се информираме периодично, и да видим как се развива окупацията на България и превръщането и в Еврия.


Те го чифута



Вие, може би смятате, че този ген е добър за България, но ние - не







Ваше Превъзходителство, как оценявате днешните израелско-български връзки? Каква е ролята за развитието им на българската еврейска общност, към която де факто принадлежите и Вие - роден сте в Силистра, нали?
- Отношенията между еврейския народ и България имат дълбоки корени и са уникални, не приличат на връзките на Израел с други държави. Знаем за феномена на спасяването на българските евреи. Това не е било нещо лесно - тук имаше фашистки режим. Но срещу режима и в защита на евреите се изправиха българският народ и православната църква. Тогава действаха драконовски закони. Еврейските семейства бяха изселвани, мъжете - изпращани в трудови лагери, всички бяха принудени да носят жълти звезди на реверите си. Българският народ обаче беше солидарен с евреите и правеше каквото може, за да облекчи участта им. Зная от разкази в моето семейство как преди изселването дядо ми дал ключовете от дома си на съседите българи и когато после се върнал с баба ми и с децата, заварил всичко в къщата непокътнато, зорко пазено от съседите.
За съжаление в годините между 1967-а и 1990-а външната политика на България беше диктувана от Москва и по онова време двустранните ни отношения бяха прекъснати. През 1990 г. ги подновихме. Оттогава, независимо дали тук на власт е правителство от левицата, от десницата или от центъра, всички поддържат много добри контакти с Израел. Мога да кажа, че много пъти в различни международни органи България е подкрепяла Израел, особено когато страната ви беше член на Съвета за сигурност на ООН.
Имаме много добри политически отношения. Подписани са почти всички възможни спогодби между двете страни. Разменени са много посещения на високо ниво. Развива се търговският обмен.
В последните години има значителни израелски инвестиции. Повечето от тях са в недвижими имоти, но има и в други сектори. Най-голямата инвестиция в София - за 50 милиона евро, е в мола “София”, който се открива на 30 май. Има инвестиции и в някои фабрики, във високите технологии. Надяваме се, че след влизането на България в ЕС интересът ще се засили още, включително и в индустрията. В момента общо сред чуждестранните инвеститори Израел е на
19-о място, но в областта на недвижимите имоти е на 3-о място.
Разбира се, че българските евреи са като мост между Израел и България, най-вече в културната сфера. Еврейската общност в България помага много и на посолството, и за двустранните ни връзки. Иска ми се да припомня един факт, който може би е слабо известен. България беше единствената страна в Източна Европа, която през 1948 г., след създаването на държавата Израел, разреши на всички пожелали евреи да емигрират там, без никакви условия. Тогава от 50 000 евреи в България 45 000 заминаха за Израел. Нито те, нито потомците им са забравили добрите чувства на българския народ и до ден днешен тези семейства поддържат топли връзки с приятелите, оставени тук.
Израелците с руски корени са много активни - имат свои партии и организации, поддържат активни връзки с Русия. Как се изявяват в тази плоскост израелците с български корени?
- Има разлика. Руските евреи представляват голям процент от населението на Израел. Имаме почти 1 милион руски евреи. А колко са българските, вече споменах. Виждате съотношението. Все пак в първите години след създаването на Израел имаше вестник на българските евреи, който сега вече не съществува.
Повечето от руските евреи са нови емигранти. Знаят иврит, но мнозина от тях още говорят руски, имат спомени от Русия, гледат руска телевизия. А сред българските евреи повечето вече не знаят български. Емигрантите, които още помнят България, са над 60-годишни, други са починали. Второто и третото поколение български евреи вече са напълно интегрирани в израелската общност. Всички пазят добри чувства към България. Мнозина са идвали тук като туристи, за да усетят лично какво са изживявали родителите им.
Активна дейност развива Съюзът на израелците, емигрирали от България. Съюзът поддържа дом за възрастни хора и всяка година организира големи концерти в чест на 24 май в Двореца на културата в Тел Авив, на които се канят певци и артисти от България.
А Вие, г-н посланик, как така добре сте съхранили българския си? Бил сте дете, когато сте заминал с родителите си от България...
- Аз съм вече втори мандат посланик в София. Първият беше през 1993-1996 г. А вторият ми мандат започна в края на 2002 г. През 1990 г. бях тук няколко месеца, за да открия отново нашето посолство като временно управляващ.
Разбира се, че имах някаква основа за българския, бях го слушал в семейството си, живял съм тук като дете, но начинът, по който говоря сега, все пак го дължа главно на годините, прекарани тук вече като дипломат.
На колко години сте бил, когато сте заминал от България?
- На 9 години. Роден съм в Силистра, но нямам много спомени оттам, защото после семейството ми се е пренесло в София. Оттук заминахме за Израел през 1952 г.
Смятате ли, че светът знае достатъчно за спасяването на българските евреи през Втората световна война?
- Не е достатъчно. Трябва България да направи повече, за да може това да се знае по-добре и в самия Израел, и навсякъде по света.
Все още ли е толерантен българинът според Вас или започва да губи чувството си за мярка?
- Може и да има някаква промяна, но все пак, в сравнение с други народи, българинът си остава толерантен. Вижда се как тук живеят заедно българи, евреи, турци, цигани и т.н. - без никакви негативни действия помежду им. Разбира се, не всички са толерантни, но така е в цял свят.
На всички, които идват в София, силно впечатление им прави фактът, че съвсем близо една до друга, в един триъгълник, има църква, джамия и синагога. Това е символ на толерантността на българската общност.
Какво е мнението Ви за “Атака”?
- Появата на тази формация изненада Израел, Европа, а и самата България. Защото това не е нещо характерно за българите. Вече е ясно, че мнозинството от хората, които гласуваха за “Атака” и є дадоха 8 процента на изборите, не са нито фашисти, нито ксенофоби. Това беше просто протестен вот. От друга страна, разбира се, лидерите на “Атака” - и по-специално Волен Сидеров, пораждат сериозно безпокойство с изказванията си. Това уврежда образа на България особено в Европа. Не че в Европа няма такива партии, но това е необичайно за България. Някой може да припомни фашистките правителства през Втората световна война, но това беше резултат на зависимостта от фашистка Германия, а не нещо, произлязло от самата България.
Покрай започналото разцепване на “Атака” се надявам тя постепенно да изчезне като партия.
До кого е по-близо Израел като манталитет - до арабския свят, сред който е потопен, или до западния?
- Бих казал, че днешен Израел е една средиземноморска страна. Има по нещо и от Европа, и от Близкия изток. Разбира се, който посещава Израел като турист, ще добие впечатление като за една западна държава, защото всичко е модерно, напреднало. Не трябва да забравяме, че евреите по манталитет са по-близо до италианците, арабите, българите, защото сме по-топли и отворени хора от северните народи в Европа.
Как бихте охарактеризирал новото правителство на Израел? До каква степен слагат своя отпечатък върху облика му влизащите в управляващата коалиция политически партии и кое ги обединява в единен ръководен екип?
- Всички правителства в Израел досега са били коалиционни. Обединените в сегашния кабинет партии споделят общото становище, че трябва да се продължи политиката на Ариел Шарон и да се направи опит да се реши проблемът с палестинците чрез преговори, но ако не може, да не се чака повече, да се предприемат едностранни стъпки с надеждата, че по-нататък това ще помогне за намиране на двустранно решение с палестинците. Ще се продължи изтеглянето от палестинските територии. Израелските селища ще бъдат местени оттам, по-близо до днешната граница.
Ще продължи ли изграждането на разделителната стена, която предизвиква толкова много критики?
- Разбира се, че ще продължи. Главната цел на тази стена е охраната, предпазването на жителите на Израел от терористични действия. Там, където тя вече е издигната, рязко са намалели атентатите. Това не е граница, но съоръжението се изгражда близо до днешната граница. Критики наистина има, защото на някои места стената разделя селата от полетата, в които се работи и които изхранват тези села. Затова строежът върви бавно, внимателно се преценява как да стане всичко, ние не искаме хората да страдат.
Лесно ли е да имате за началник жена - външния министър Ципи Ливни, която и досега беше на този пост във временния кабинет на Ехуд Олмерт? Вярно ли е онова, което се говори за нея - че мечтае да стане “втората Голда Меир” и да стигне до премиерското кресло?
- Ние в Израел сме свикнали да имаме жени политици. Ето, и вие споменавате Голда Меир, която също е била министър на външните работи в един етап, преди да стане министър-председател. Оттам идват и аналогиите за Ципи Ливни. Но ние сме имали и имаме жени министри, оглавяващи и други важни ведомства. Така че дори ако Ципи Ливни един ден стане премиер, това няма да е нещо изключително. Както знаете, у нас жените служат дори в армията.
Вярвате ли, че ако премиерът Олмерт едностранно - без участието на палестинците - определи границите на Израел, това ще е достатъчна гаранция за стабилизиране на мира в Близкия изток?
- Надеждата е, че след като преместим израелските селища от палестинските територии, все пак ще започнат преговори с палестинците и ще може да постигнем двустранно споразумение за границата. За съжаление обаче движението “Хамас”, което състави палестинското правителство, досега не признава Израел. Нещо повече - обявява, че решението на конфликта е унищожението на Израел. Продължава с терора. Така че няма никаква база, върху която да започнат преговори с тях. Ако те признаят Израел и се откажат от терора, това може да стане първа стъпка към преговори с правителството им.
Отказът от диалог с “Хамас” не води ли до стимулиране тъкмо на най-радикалните елементи в него? Орязването на помощите от западните страни за палестинското правителство вече предизвика обръщането му за подкрепа към Иран...
- Това не е нещо ново. “Хамас” винаги е имал връзки с Иран и е получавал финансиране и оръжие от него. Беше много естествено тези добри връзки да продължат и след сформирането на правителството на “Хамас”. Даже и да не беше прекъсната помощта от Европейския съюз, Иран пак щеше да помага. Така че обръщането на “Хамас” към Иран не е заради позицията на ЕС към движението. Впрочем ЕС вече изработи механизъм, който да позволява негови помощи да достигат до палестинското население, без да минават през правителствените институции, контролирани от “Хамас”.
Интересна е ролята на Русия в този процес. Какво е мнението Ви за нейните опити за посредничество?
- За разлика от съветските времена за днешна Русия не може да се каже, че напълно подкрепя палестинците. Днес Русия иска да играе ролята на суперсила и затова се опитва да изгради своя собствена, малко по-различна от западната политика. Това се вижда колкото по отношение на “Хамас”, толкова и по отношение на Иран.
Ще има ли война с Иран според вас?
- Надявам се да няма. Разбира се, че сме убедени в необходимостта първо да се изпробват всички дипломатически средства. Дори и да се стигне до други мерки, това трябва да се реши от международната общност.
Всички бяхме свидетели на разменените остри реплики между Иран и Израел. Първо Иран се закани да унищожи Израел, после Израел отговори, че той може да унищожи Иран...
- Вие виждате, че иранският президент всеки ден има какво да каже за Израел. Общото в думите му е, че Израел не трябва да съществува. Начинът, по който Израел му отговори, не е сигнал, че ще има война, а просто напомняне Иран да не забравя, че Израел не е толкова слаба държава.
Как се живее с постоянния стрес от възможни атентати? Вие като посланик в България чувствате ли се застрашен от терористична заплаха?
- Не е лесно. Атентатът може да се случи навсякъде - в автобус, на улицата, по спирките, по заведенията. Така че в израелското семейство се е наложил нави-
кът всеки да знае къде е другият, кога е излязъл, колко ще се бави, кога ще се върне. Разбира се, с терора, с атентатите никога не може да се свикне. Но всички знаят, че трябва някак да се живее. Нямаме къде другаде да отидем. Това е нашата държава. Трябва да се надяваме, че един ден цялото това насилие най-после ще спре.
Как може да се постигне този така дългоочакван мир между израелци и палестинци, който според мнозина ще умиротвори и целия Близък изток?
- Както вече споменах, досегашният ни премиер Ариел Шарон разработи концепцията, според която няма вече да чакаме, ще правим едностранно каквото е въз-можно с надеждата, че един ден ще се разберем с палестинците. Ще продължим с изграждането на стената и ще воюваме срещу терора всеки ден.
Не мисля обаче, че постигането на мир с палестинците има нещо общо с Ирак или Иран. Там протичат отделни процеси. Техните проблеми трябва да се решават отделно.
Вие самият чувствате ли се застрашен от гледна точка на сигурността като посланик в София?
- Не мога да кажа, че по цял ден мисля за това, но всички в нашата страна живеят под пресата на заплахата от терора. Така че сега не съм повече обезпокоен за сигурността си, отколкото като обикновен израелски гражданин. Това може да се случи с всеки и навсякъде.
И в България ли? Смятате ли, че можем да станем арена на атентат?
- Навсякъде всичко може да се случи. Надяваме се все пак да не се стига дотам.
Каква е Вашата прогноза - ще успее ли България да стане член на ЕС на 1 януари 2007-а?
- Не знам дали ще стане точно на тази дата или малко по-късно, но съм убеден, че България ще бъде приета за член на ЕС. Не само заради тази перспектива обаче аз искрено желая, както и повечето българи, тук да се постигне повече в борбата с криминалните прояви. Не мога да кажа, че тук има повече престъпност и корупция, отколкото другаде по света. Но може би още няма достатъчно упоритост от страна на България да се надвие този феномен, който днес по сравнение с миналото е нещо много сериозно.
Как се чувствате в България?
- Като в мой втори дом.

Привет на всички!

И нека не забравяме никога от къде тръгва злото....

Минаха 2 дена от 24 Април ... 95-та годишнина от Арменския геноцид. Ча-а-а-кам първия български патриот, втория Левски - другаря Сидеров, да се сети за това злодеяние. И да внесе Резолюция в НС за признаване на Геноцида. Но май само с чакането ще си остана. Как нито един политик или общественик, не уважиха тази дата ! Не само Айдук Сидер. Всички са подвили опашки пред Турция и се оглеждат кат помияри, какво кокалче ще им подхвърлят от Анкара за предателството.

В миналото НС по заповед на Доган, сигането Сидер 2 пъти ! (два пъти) от името на Атака, внася Резолюция за признаването на Арменския геноцид. Коварния план на Доган, да разцепи електората на БСП и да го прехвърли към Атака, успя напълно. Поради зависимоста си от мандатоносителя, Станишев заповяда на депутатите от БСП и двата пъти да гласуват СРЕЩУ признаването на геноцида. Така БСП се прости с грижливо градения си имидж на българска патриотична партия, и загуби на изборите стотици хиляди български гласове. Които преминаха към "националиста" Сидер и "европееца" Бойко. Чак сега стана ясно, че именно ГЕРБ и АТАКА са т.н. "Обръч от партии" на Доган.

В това НС обаче, АТАКА и ГЕРБ имат мнозинство за да гласуват такава резолюция. Стига да има кой да я внесе ! Но Айдук Сидер, този път яко го е налегнала амнезията и не я внася. И няма да я внесе - помнете ми думата.

Няколко думи за Арменския геноцид. Много е писано по този въпрос, аз няма да повтарям. НО ... едно нещо отбягва от полезрението на авторите.

РОЛЯТА на СОЛУНСКИТЕ ЕВРЕИ "МЛАДОТУРЦИ", в ОРГАНИЗИРАНЕТО на КЛАНЕТАТА над ХРИСТИЯНИТЕ - БЪЛГАРИ, АРМЕНЦИ, АСИРИЙЦИ и ГЪРЦИ.

Вярно е, че и султаните са вършили кланета срещу арменците и другите християни. Но това което евреите-младотурци, начело на Османската империя свършиха само за няколко години, надминава резултата на всички султани заедно, преди тях.

Младотурската организация е основана тайно още през 1891 г, от солунски крипто-евреи, от кръга "Донмех". Начело е пратеника на Ротшилд - Емануел Карузо. След военния преврат, извършен от тяхната 3-та Армия в Македония, през Юли 1908 г., солунските евреи на практика завземат власта в Империята. Особено след като следващата 1909 г. те свалят Абдул Хамид, и инсталират на негово място, куклата Мехмед Пети. На 10 Януари 1913 г, отново извършват кървав преврат в Цариград и продължават Балканската война. След военния си разгром, еврейчетата чакат подходящ момент за реванш. И той настъпва, когато българските войски са хвърлени от техния цар-евреин Фердинанд, във война срещу Сърбия, Гърция, Черна Гора и Румъния едновременно. Останалите без защита 300 000 българи в Източна Тракия са изклани само за 3 дена, от "юнаците" на Талаат, Енвер и Джемал. Това е Юдо-Масонския Триумвират, който съсредоточава цялата власт в ръцете си. Известен е като "Диктатурата на Тримата Паши".

Не Арменския, а Българския геноцид в Източна Тракия, е първото злодеяние на тези трима крипто-юдеи. Сигането Сидер се канеше преди изборите, че и този геноцид щял да го предложи в НС. И да искаме от Турция да го признае и да ни плати обезщетение. Щото бил потомък на тракийски бежанци. А баща му - Сливенски циганин ! Чакаме и това ВИ обещание, другарю Сидеров ...

По време на Първата Световна Война, разпалена от евреите, тримата юдо-злодеи Талаат, Енвер и Джемал, използват турската армия, както и банди от турци, кюрди и араби, за да изтребят два древни християнски народа - арменците и асирийците. Въпреки над 1,5 милиона изклани арменци, този народ съществува и днес. Но не е такава съдбата на асирийците. Те са унищожени почти до крак.

Цялата геноцидна кампания е ръководена лично от "фюрера" Талаат, който е и вътрешен министър. Именно той, в това си качества на 24 Април 1915 г. издава заповедта за ареста на арменските лидери в Цариград. С това се слага началото на геноцида. След разгрома на Турция, Талаат бяга с немска подводница от Цариград за Одеса, и оттам за Германия. Убит е от спасилия се по чудо арменец, Согхомон Техлириан през 1921 г. в Берлин.

Енвер е военния министър в триумвирата. Именно той дава нареждане на войската да избива арменците и асирийците. В нарушение на Брест-Литовския мир, Енвер използва анархията в Русия след революцията и турските войски завземат Закавказието и Баку. "Героите" му избиват още 400 000 арменци, "попътно" към столицата на Азербайджан. След разгрома, той бяга в Германия с "оная" подводница. Там е първа дружка с немския комунист Карл Радек. После отива при руските юдо-хазари, току що завладели власта в Москва. Около половин година прекарва там. После юдо-болшевиките го пращат със задача в Средна Азия, да вдигне местните мюсюлмани срещу проникналите английски войски. Но той не се справя. Накрая болшевиките се обръщат срещу него.
На 4 Август 1922 г. по случай курбана, Енвер дава почивка на бандите си. Пазен е от 30 свой гарда в селцето Аби-и-Деря, близо до Душанбе, столицата на Таджикистан. Тогава го изненадва червената башкирска конница, с командир Яков Мелкумов (арменеца Агоп Мелкумян). Енвер и другите са разстреляни, само с един картечен откъс.

Третия член на престъпния юдо-ислямистки картел е Джемал. По време на войната е назначен за командващ Турската армия, на Египетския фронт, срещу англичаните. Тук той, също както и Енвер, се показва като абсолютно некадърен военен и губи битката. Тия еврейчета са силни, само срещу незащитно мирно население. В същото време Джемал е и военен губернатор на Сирия с пълна власт. Коли и беси много ливанци, християни и мюсюлмани-шиити. След разгрома той също бяга с "оная" немска подводница. После е в Германия, Швейцария, Афганистан, при юдо-болшевиките в СССР. На 21 Юли 1922 г. е убит в Тбилиси, от арменеца Степан Дзагигиян.

Такава е крайната съдба на злодеите ... Да горят вечно в пъклото !

Източник