А.К. Бисенбаев. „Митовете на древните тюрки“.

Какво символизират цветовете. Как Тенгри създаде тюрките и им дал света.

Тюрките вярвали, че белият цвят е майката на цветовете, от който произлизат всички останали. Всичко светло и добро, благоприятно за народа, те наричали бяло. Черното за тюрките символизирало клеветата, мръсотията, нещастието, провала, измамата и смъртта. Черните животни и птици предвещавали неприятности и беди. Използвайки имена, свързани с тези цветове, тюрките говорили за красота и грозота, доброта и жестокост, любов и омраза. Естествено, Горният свят беше бял, а Долният - черен. Неслучайно древните тюрки са смятали бялото за символ на аристокрацията, а черното е символ на простолюдието. Според обикновените хора представителите на бялата кост - потомците на Ашина или Чингис хан - идват от слънцето, следователно, благодарение на божествения си произход, те се радват на сила и уважение. Синият цвят също се смятал за божествен. Например древните киргизи наричали своята аристокрация „кок ел“, докато обикновените хора били наричани „кара будун“. При древните тюрки най-висшите владетели и великите шамани са яздели коне със свещения бял цвят. Боговете на горния свят винаги са в бели одежди. Затова, желаейки да направят символично жертвоприношение на праведните богове, тюрките завързали на свещеното дърво парче бял плат. Но, ако е било необходимо да се подчертае силата и яростта на героя, тогава се използва и черното. Затова, черното не винаги се свързва със зло или лошо начало. В широка употреба терминът "наказание" се използва и в положителен смисъл. Например, често „кара“ също означава древен, свещен, например „кара шанырак“. Дори разделянето на добитъка се извършва според тези цветови концепции. Бял е добитъка с горещ дъх - конете и овцете,а черни са рогатите животни със студен дъх - говеда, кози и камили. Следователно конете символизират слънцето, както и юга и лятото, свързани с него.
Белият цвят се свързва и с бялата лятна храна на номадите - мляко и кумис. Млечните продукти са били собственост на тюркските и монголските народи. Поради това е било забранено да се дава млечната закваска на чужденци, за да не откраднат свещената тайна на приготвянето на млечни продукти. Това се е наказвало със смърт. Зимната храна е черна - предимно месо. Злите духове живеят в недрата на Земята, където царува вечна нощ; черен цвят символизира Земята, нощта, севера. Животно с тъмен, предимно черен цвят обикновено се принася в жертва на Ерлик. На Тенгри принасяли в жертва кон - бял, сив, светло сив или със син цвят. Кардиналните посоки също имат свой собствен цвят. Изток – синьо, зелено, юг – червено, запад – бяло, север – черно. Тюрките свързват западът с есента, а изтокът с пролетта. И двата сезона се смятаха за нестабилни, тъй като преходът от един свят към друг при тях е по-лесен. Затова те са съобразили погребалните ритуали с тези периоди от годината. Слънчево място, не е само югът, но и целият Среден свят. Тюрките са се наричали слънчевото племе. Живот и светлина са синоними. Червеният цвят символизира присъствието на духа на Тенгри в кръвта. Зеленото е свещеният цвят на растенията. Ако потече кръв или зеленината изсъхне, тогава живите същества умират. Следователно алено-зелената комбинация е благоприятна и една от доминиращите.

СИМВОЛИЗЪМ НА ЦВЕТОВЕТЕ НА БЪЛГАРСКИЯТ ТРИБАГРЕНИК

Белият цвят – Светлината на Слънцето
Зеленият – цвета на растенията и природата като цяло
Червеният – присъствието на духа на Тангра в кръвта