Форум на Движението | Помощ Участници Календар |
Скито-българските алпи и древногръцките богове -, успоредици. Автор: Момчил Недялков
Йордан_13 |
Публикувано на: 20.7.2023, 12:00
|
Админ Група: Админ Съобщения: 16 509 Участник # 544 Дата на регистрация: 10-August 06 |
Едно бързо сравнение на скитски божества (според Херодот) с елинските такива и в допълнение с алпите от "Сказание за Чулман"(Чулман Толгау). Елинската Хестия(огнище,камина,пещ) съответства на скитската Табити/ Табита("сгряваща", "пламтяща" - богиня на домашното огнище), а в Чулман Толгау става ясно че алп-биката покровителка на домашното огнище се нарича Теб-биче. Гръмовержеца Зевс(бог на небето) съответства на скитския Папай(небесния баща), а при "Сказанието" алпа чиито аспект е гръмотевицата се нарича Урус-Бабай(за него Тангра създал разнообразните облаци на небето). Гръцката Гея/Гая("земя" - майка на много от божествата, на микенски Ma-ka/Ma-ga - "майка земя") при скитите е Апи("вода", но чийто друг елемент е и "земя" както свидетелства Страбон; името ѝ също така е свързано с галена детска дума за "майка"). При тенгрианския пантеон тя несъмнено съответства на Турун Аби Умай/ Умай Ана( майка Умай, родителка на множество алпи, покровителка на родилките, сравнявана с Yağız Yer(кафявата земя) в източното тенгрианство, това е езическата Богородица в изображението си на майка с дете (мадона с младенец)) Слънчевия Аполон ("най-красивия бог", "пазител на стадата и ятата" и други) съотвества на скитския Гойтосир/Ойтосир (соларно божество отъждествявано с авестийския "Gaoiiaoⁱtiš.sūrō" и Ведическо-санскритския "Gavyutiśūra" (गव्युतिशूर), като авестийската форма е епитет на Митра със значение "Пазител/Властелин на добитъка"). От страна на "Сказание за Чулман" пък намираме пълен еквивалент в управника на всички алпи, най-старшия алп - Мар Нар Джайтасир. Освен да е тархан (главатар) на всички алпи Тангра му отделя ролята да бъде слънцето, както и му назначава помощник който да пази Небесния огън и стадата с които Мар се разпореждал. Освен това заради това че е най-красивия от всички алпи той получил прозвището Абалан. Стигаме и до Посейдон (бог на океаните, укротител на конете като една от формите в които е почитан е коня) който съотвества на скитския Тагимасад (бог на водите и също покровител на конете). В "Сказание за Чулман" също намираме точен еквивалент на това божество, а именно самия Чулман. Като оставим настрана едно от имената му Багамушад (което прилича донякъде на скитското), атрибутите му (като алп на надземните и подземните води и притежател на най-бързите коне) също съвпадат. Интересно е също и друго съвпадение - едно от другите имена на Чулман е Бозидан (господар на дълбините) което много прилича на Посейдон във фонетичен аспект, но освен това има още съвпадения между двете божества или атрибута им на владетели на подземния свят. Ако за Чулман е добре известно че е алпът който прекарва душите на умрелите в отвъдното, то Посейдон е по-малко известен с титлата си "ванака/фанака"(wa-na-ka) в качеството си на "цар на подземния свят". За накрая от списъка на Херодот оставих скитската богиня Аргимпаса(Артимпаса, Арипаса) тъй като аспектите на божествата отъждествявани с нея се припокриват с аспектите на Умай. Херодот отъждествява Аргимпаса с Афродита Урания. И двете божества са доста комплексни но аспекта с който Херодот ги припознава е "покровителството над върховната власт" (в случая на Аргимпаса) и разграничаването на Афродита Урания от Афродита Пандемос с значението на първата като "тази чието място е сред небесата". В този им аспект Умай напълно съвпада тъй като тя е съпруга на най-старшия алп Мар Нар и като такава е представителка на "върховната власт". Не това е обаче единствената им прилика. Сравнена с Афродита Урания, Умай споделя обща форма в която и двете са изобразявани,а именно лебед. Също така и двете са родени без майка (само от баща). Докато при Афродита Урания това става от гениталиите на Уран, Умай излиза от "ухото на една глава" под формата на "змийче Бала" и получава прозвището Балада (интересно е че Атина Палада също споделя подобен произход, тя също излиза от главата на баща си (Зевс) след като той е погълнал майка ѝ, а освен това един от основните символи на Атина е змията). Сравнена с Аргимпаса прилики също не липсват. Първо Аргимпаса също е божество на плодородието/детеродието (както Умай). Освен това тя е отъждествявана с Бендида и Артемида. От страна на Бендида общите и аспекти с Умай са луната (Умай е и луна, симетрично на слънцето Мар), формата на лебеда (за Бендида се твърди че е една от седемте дъщери на Зевс превърнати в лебеди) и боравенето с лък (един от символите на Умай е лък със стрела). От страна пък на Артемида имаме абсолютно същите прилики като тези с Бендида, но с още едно поразително съвпадение - един от символите на Артемида е непорочността и точно заради тази "непорочност" Умай получила псевдонима Артимас. (32) Турун-Аби се родила в образа на двуглава орлица и от младостта си била горда в отношенията с мъжете. (33) Не е чудно, че баща й я нарекъл Артимас и с превелик труд я накарал да се омъжи за Мар. (34) Тогава Умай-биче Артимас употребила изкуството на магията, на което се научила от своя баща. (35) Когато Мар изявявал желание да се уедини с нея, тя придавала образа си на Бозби - и тя раждала децата на Мар Искам само да спомена и така наречния "скитски" Арес(божество на войната). Това също има еквивалент в "Сказание за Чулман". Според мен "Арес" има общо с Урус Бабай. От една страна скитския "Арес" също е почитан като "небесен бог" (като Урус Бабай/Папай/Зевс), а от друга е поразителна приликата на обрядната им символност или именно забит меч. В случая на Урус Бабай е меч в уба(купчина пръст), а в случая на "Арес" е меч в олтар от съчки и клони.Това съвпадение впрочем обяснява защо Йорданес пише че "Атила е придобил свещения скитски меч паднал от небесата който той(Приск Панийски, когото Йорданес цитира) наричал "Мечът на Марс" и за който вярвал че го е направил силен във войната и "принц на целия свят"". Много интересна тема ако питате мен, а и такива съвпадения дават повод за размисъл. |