Форум на Движението | Помощ Участници Календар |
Страници: (5) [1] 2 3 ... последна » ( последно съобщение ) |
Рибново, новият Тъмръшки клин
Йордан_13 |
Публикувано на: 16.1.2012, 14:34
|
Админ Група: Админ Съобщения: 16 428 Участник # 544 Дата на регистрация: 10-August 06 |
Протест срещу директор спря от училище децата в Рибново
Деца от гърменското село Рибново няма да посещават учебни занятия в понеделник заради организиран от родителите им протест срещу директора на училището Манчо Джуркин. Недоволните са набрали подписка, в която са обявени причините за протестните действия и желанието Джуркин да бъде отстранен от поста. Една от тях е предвижданото затваряне на стола на учебното заведение. Подписали са се около 200 родители, а документът е изпратен в Регионалния инспекторат по образованието в Благоевград. Според директора обаче причината за негативното отношение към него е забраната за изучаване на религия в училището, която сам е наложил. В акцията срещу школския шеф се е включил дори имамът на селото Бахри Михрин, който призовал за протест още в петъчната молитва. Той заплашил, че ако някой не се включи в протеста, ще му бъдат отказани всякакви административни услуги от кметство село Рибново, община Гърмен, и джамийското настоятелство. Родители подозират политически и икономически мотиви в изказването на ходжата и не изключват ексцесии през следващите дни. |
Йордан_13 |
Публикувано на: 16.1.2012, 14:47
|
Админ Група: Админ Съобщения: 16 428 Участник # 544 Дата на регистрация: 10-August 06 |
Септември минах през Рибново. Страшно е. Там са още в 16-17 век. Дърти пергели се размотават по центъра с гъжви, гледат ме и се подсмихват ехидно. С гъжви хора, вие виждали ли сте такова нещо, истинска гъжва?! Все едно бех попаднал във филм за турското робство. А това село е пълно с хора, не е като нашите села. Единствено по-младите не беха с тези "носии". Затова не се учудвам. Докато селото не се обгради с танкове и публично, ония, дрътите пергели не си свалят чалмите на центъра на селото и ги изгорят, там скоро ще се образува ислямска република, нещо подобно на Тъмръшкия клин след Освобождението.
Фактът, че един "имам" може да отмени или бойкотира акт на Българската държава, а именно да се обучават памаците в училище, може да накара кмета да спре да дава административни услуги е налице бунт и отхвърляне административната и политическа власт на Българската държава. Това е открито въстание срещу държавата. Действията на имама заменят светската власт с религиозна. Тук, разбираме, че действията на ДАНС при управлението на сър Гей, да арестува Ахмед Башев, кмета на село Гърмен са били много правилни, но трябваше да се продължи нататък - да се арестуват всички имами и да се бутнат джамиите. Младите, едва ли се интересуват от тях. В основата на случващото се в Рибново и Гърмен са дърти пендели-чалмалии. Но вместо това новото правителство на Гроб, не знам какво направи с тази структура (ДАНС), но май почти я закри в услуга на Ердоган. Като прибавим и свършването на сериала "Глистопад" и бързото закупуване от еврео-турската БТВ на сериала "Великолепния век", в който ще се възхвалява райското управление на турски султан и това нещо ще бъде гледано в цялата страна, съвсем ясно е, че скоро ще имаме ислямска република, чийто размер застрашава да обхване целите Родопи. Трябва да вземе спешно следните мерки: 1. Вътрешното контразузнаване да се задейства - за една нощ да се арестуват всички гъжвалии-водачи, да се обгради селото с танкове и всичко да приключи. Който се бунтува - куршум в гъжвата и плитък гроб за оскверняване. 2. Да се сменят кметовете и имамите с по-умерени и лоялни към Българската държава. 3. Или да се забрани БТВ или да се забрани закупуването на турски сериали в България, като застрашаващи националната сигурност. |
Йордан_13 |
Публикувано на: 16.1.2012, 14:51
|
Админ Група: Админ Съобщения: 16 428 Участник # 544 Дата на регистрация: 10-August 06 |
|
Йордан_13 |
Публикувано на: 16.1.2012, 15:16
|
Админ Група: Админ Съобщения: 16 428 Участник # 544 Дата на регистрация: 10-August 06 |
"Глистопад" - тайното оръжие на Ердоган
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1184982 Глистопадът свърши, започва "Великолепният век", с който чичко ви Ердоган, ще осмисли термина "турско присъствие" и да не си мислите, че султана Сюлейман Великолепни е като Тиквата и Дянков? Не, той е щедър, много щедър, особено в раздването на чалми |
Йордан_13 |
Публикувано на: 16.1.2012, 19:23
|
Админ Група: Админ Съобщения: 16 428 Участник # 544 Дата на регистрация: 10-August 06 |
И да посочим кой е виновен за внезапно състоялата се ситуация в Рибново. Мръсния циганин-комунист Костов, който за да не го забравят завинаги, реши да се съюзи с ДПС и с мълчаливото съгласие на ГЕРБ да се приеме в Парлама-мента, декларация осъждаща насилствената смяна на имената на памаците, което всъщност си е едно богоугодно дело и в него нищо насилствено няма. Щом си се съгласил да живееш в България, а не си избягал в Анадола, както тъмрашлии, значи ще си носиш българско име юнашко. В крайна сметка, обаче престъпния акт на имама на Рибново е пряко вследствие от декларацията на Костов, която се явява един вид негласна подкрепа за такива действия срещу Българската държава. http://www.focus-news.net/?id=n1608907 |
merry |
Публикувано на: 17.1.2012, 0:40
|
Участник Група: Участници Съобщения: 73 Участник # 1 119 Дата на регистрация: 31-August 07 |
А кой е Манчо Джуркин? Комунист, родинец и герберско протеже. По-лоша комбинация едва ли може да има. Предложен е за този пост от ГЕРБ.
Малко информация за Рибново. Когато през 1964 г. БКП решава да започне постепенно преименуване и да въведе забрани за свободно изповядване на исляма за помаците, Рибново се вдига на бунт. По това време комунистите не смеят още да закачат турците и, акциите и репресиите им са насочени само срещу помаците. Това е и причината много хора (а и цели села) тогава да се обявяват за турци, за да могат да се предпазят. А после се чудим защо има толкова много "турци" в България. Ами благодарение на комунистите. Но какво става в Рибново през 1964 г. – цитирам книгата "Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим" на Груев и Кальонски: "Особено драматичен е сблъсъкът на режима със съпротивата в Рибново. То е многолюдно село, разположено във високата част на планинския масив Дъбраш в Западните Родопи, известно със силната вяра на жителите му, достигаща дори до фанатизъм. До ден днешен на тази преданост се гледа като на основен фактор, задържащ тук жителите му и създаващ у тях особено чувство за солидарност. По някои данни на Държавна сигурност селяните по това време издържат сами около 40 ходжи с цел изрично да подчертаят огромния си респект към мюсюлманската религия. Когато активистите в кампанията, мобилизирани в своеобразна "група за натиск", навлизат в селото на 29 март, те стават свидетели на истински бунт. Всички жители са събрани на площада и при пристигането на "екипа" се нахвърлят с камъни, дървета и брадви срещу него. Членовете му панически побягват, един от милиционерите е тежко ударен и изпада в безсъзнание.Опитите на придружаващите "възродителите" войници с изстрели да възспрат тълпата са безуспешни и те са обърнати в бягство. Селяните залавят един от войниците и го обезоръжават. (...) За по-нататъшното организиране на съпротивата рибновци съставят специален щаб, който се настанява в общината. На минарето на джамията е издигнато турското знаме. Учителите християни и семействата им са изгонени от селото, като им е заявено, че по-нататък то ще се нуждае от турски, а не от български учители. Рибновци прекъсват комуникации, свързващи ги с вътрешността на страната – пресечен е телефонният кабел, взривен е мостът на пътя за Гоце Делчев. В селото е сформиран денонощен патрул и са изпратени хора за свръзка с останалите мюсюлмански села в района. (...) Важен аспект от действият на рибновчани е извеждането на съпротивата извън селото и превръщането и в организирана проява на цялото помашко население в Чеч. Освен това делегации са изпратени до ЦК на БКП и до турското посолство в София. Подобни пратеничества тръгват и от селищата в района на Якоруда. Именно това придава на случая национална значимост... " В крайна сметка властта доста се стряска и позволява на местните помаци да си върнат мюсюлманските имена и известно време не смее да се занимава с тях. Извод 1. Тоя сценарий, дето го предлагаш, Йордане, с танкове и изстрели, вече е игран и виждаш до какво доведе. Хората там станаха по-турци от турците и намразиха всичко българско. Извод 2. С рибновци шега не бива. Те са много религиозни и сплотени. Държат си на своето. ........................ "да се арестуват всички имами и да се бутнат джамиите" ........................ Да бе! И "Да живее БКП и българската социалистическа нация!" Стига глупости! Звучиш като комунист. Имаш знания и наблюдения, ама не правиш логическата връзка. Сметни 2+2! - Дружба "Родина", на която член е комуниста Манчо Джурков, беше възстановена през 2009 г. при ГЕРБ. Той става директор благодарение на ГЕРБ. И действа вероятно по тяхна заповед. Играе сценарии като от времето на възродителния процес при помаците. "Родина" се обявява против ДПС и в същото време посяга на имената и религията на помаците. Помаците мразят родинците от десетилетия, мразят го сега и тоя Джуркин. И на принципа "действие и противодействие", кой ще защити помаците – ДПС, кой ще е лошият – Българската държава, която те виждат в лицето на ГЕРБ, както я виждаха в лицето на БКП при възродителния процес. Да, нека им забранят да учат религия, "да се арестуват всички имами и да се бутнат джамиите", за да се радват "сценаристите" и отново да изкочи Доган като спасител... Как не виждате, бе хора... |
merry |
Публикувано на: 17.1.2012, 0:56
|
Участник Група: Участници Съобщения: 73 Участник # 1 119 Дата на регистрация: 31-August 07 |
Ти да не си бог, че реши, че преименуването на помаците е богоугодно дело. Нямало нищо насилствено... Не си познаваш историята, Йордане. Това, което ти описвам по-горе като доброволно преименуване ли ти изглежда? Имаш ли представа на какви гаври са подложени българите мюсюлмани при възродителния процес през 1964 г. и 1970-1974 г. Този епизод от историята ни е много по-черен от Възродителния процес при турците през 1985 -1989 г., защото са се изгаврили с българи, чиято единствена вина е, че имат различна вяра от тази на мнозинството.
И правиш ли разлика между българско и християнско име? А между турско и ислямско? Има много голяма разлика между етническите и религиозните имена. Виждаш ли разликата между имената Кубрат, Алцек, Борис и имената Христо, Михаил, Йоан (Иван)? Първите са български, а вторите християнски с небългарски произход. Мехмед турско име ли е според теб? А Сюлейман? Или пък Али? Това са имена, свързани с исляма (Мехмед е един от вариантите на името Мохамед, Али е халиф, а Сюлейман - пророк), и не са свързани с никаква националност. Както ако някой реши да кръсти детето си Михаил – на архангел Михаил, кое му е българското на това? Не е проблем, че всяко второ новородено момиченце в България днес се казва Виктория, Памела, Никол – все "български имена". Айшетата са проблем сигурно. Айша например е едно типично ислямско име, което носят мюсюлманки по целия свят и от всички народности. Прави разлика между религия и етнос! Нормално е българите мюсюлмани да слагат мюсюлмански имена на децата си, така както го правят българите християни, и това не ги прави турци. |
Йордан_13 |
Публикувано на: 17.1.2012, 0:59
|
||
Админ Група: Админ Съобщения: 16 428 Участник # 544 Дата на регистрация: 10-August 06 |
Има си военни начини едно цяло село да бъде изличено и това ще бъде направено, ако ислямския фанатизъм в Западните и Източните Родопи, продължава да ликвидира Българската държавност. Неслучайно си го набелязах туй селце, като минах през него. И бях абсолютно прав. Има си военни начини, мойто момиче, подобна съпротива да бъде много бързо сгазена. Просто комунистическата държава тогава е била твърде толерантна. Войничетата предполагам са стреляли във въздуха и не са били толкова мотивирани да търкалят гъжви. Предпочели са да бягат. Те явно са презирали тогавашното положение и са гледали да свършат работаса през пръсти. Не са вярвали, че гъжвите стоят най-добре на главата, само когато се търкалят на земята. Много добре, че това памашко село е фанатизирано. Фанатизма е повод за военна интервенция и пълно изличаване на населеното място. Българският Саракт въобще няма да търпи такова фриволно поведение на имами и кметове, вярвай. Ако имамът е нелоялен към Българската държава и ми прожектира такива филми, вервай ми, това населено място, ще се изравнява със земята - или го предават на властта или техните глави трябва да се търкулнат заедно с неговата. А доколко такива села, могат да оказват съпротива, имаме историчекси примери от Брезе, което бе напълно изличено от БА през 1912 г. и Барутин през 1913 г., където на ходжата БА му обръсна брадата. Така, че не ме плаши с фанатизма и сплотеността на гъжвите. Аз съм доста по-голям фанатик от тях. Как ми се щеше да извадя пистола тогава и да ги пуцна ония гъжви, но сигур жив нямаше да изляза от селото. А имам да свърша друга работа Много нагли дърти пендели бяха, ония с гъжвите. Убеден съм, че тая работа сега е тяхна дело. Както писах на едно място, за Рибново и Гърмен тепърва ще се слуша по телевизията в новините Не се безпокой, правителството на Гроба нищо няма да направи, то е послушно на Ердоган, но ние ще запомним тоя случай. Впрочем правя си картотека на такива случаи, та когато дойде времето - хряс, гъжви долу! Та, кво е комунизъм и как било и че аз съм бил комунист, не ми ги говори тия работи. Още нищо не сте видели. Посегателството срещу Българската държава от рязан и гъжва се отмива само с неговата отрязана глава и търкулната гъжва в прахта. |
||
Йордан_13 |
Публикувано на: 17.1.2012, 1:08
|
||
Админ Група: Админ Съобщения: 16 428 Участник # 544 Дата на регистрация: 10-August 06 |
Мойто момиче, темата е добър повод да те банирам. Така наречените помаци са насилствено ислямизирани българи, които ако тръгват против Българската държава, не ги очаква нищо добро - само смърт. Гаври? Че те през 1912 г., доброволно си върнаха българските имена и християнската вяра, но през 1913 г., чифутът либерал Радославов им налупи гъжвите на главите и им върна имамите. Та, не ми разправяй за 20 век. Гледай по-отрано. Възродителния процес е абсолютно правилна мярка и всъщност е продължение на политиката на Българската държава от 1912 г. Единственото хубаво нещо сътворено от социалистическата държава тогава е Възродителния процес. Исляма е оръжие на Турция, а турчеенето е гибел за Българската държавност. Искаш ли и твоята глава да падне днес? |
||
Йордан_13 |
Публикувано на: 17.1.2012, 1:14
|
Админ Група: Админ Съобщения: 16 428 Участник # 544 Дата на регистрация: 10-August 06 |
За по-нататъшното организиране на съпротивата рибновци съставят специален щаб, който се настанява в общината. На минарето на джамията е издигнато турското знаме. Учителите християни и семействата им са изгонени от селото, като им е заявено, че по-нататък то ще се нуждае от турски, а не от български учители. Рибновци прекъсват комуникации, свързващи ги с вътрешността на страната – пресечен е телефонният кабел, взривен е мостът на пътя за Гоце Делчев. В селото е сформиран денонощен патрул и са изпратени хора за свръзка с останалите мюсюлмански села в района.
================================================= Турско знаме? Турски учители? Много добре. Ще го имаме това предвид. Никой не може да поругав анационални символи и да сменя националния флаг с този на друга държава. Ако иска да живее в Турция, тя се намира малко по на югоизток, а в Анадола казват и сега имало места за заселване. Ако иска да живее в Българската държава, има само едно право - с турското знаме, което е развял, да го погребът! |
merry |
Публикувано на: 17.1.2012, 2:03
|
Участник Група: Участници Съобщения: 73 Участник # 1 119 Дата на регистрация: 31-August 07 |
"Мойто момиче, темата е добър повод да те банирам."
..................... "Искаш ли и твоята глава да падне днес?" ..................... Ако така си решил. Иначе главата ми няма да падне днес. Аз глава лесно не скланям. Пиша тук на принципа "По-добре с умния с камъни да се замеряш, отколкото с глупака вино да пиеш." Аз просто казвам каквото знам и каквото мисля, ако ти е толкова неудобно моето мнение, сложи ми бан. Ти си администратора, твоя си работа. Не мога да се съглася, че българите мюсюлмани доброволно приемат християнството по време на Балканската война. Защо тогава БПЦ не коментира този случай и до ден днешен? Защото ги е срам от това, което са направили тогава. От това как са карали хората насила да си сменят вярата и при покръстването са се подигравали с тях, като насила са ги карали да ядат свинско месо. Ако доброволно хората са станали християни тогава, защо БПЦ не се фука с това си постижение, а се притеснява да говори за това, което се е случило през 1913 г.? |
Йордан_13 |
Публикувано на: 17.1.2012, 2:38
|
Админ Група: Админ Съобщения: 16 428 Участник # 544 Дата на регистрация: 10-August 06 |
5.5. Лилково през двадесет и първата поред на Турчина година
................................................................................................................ Първите опити за масово помохамеданчване на родопските българи са извършени по времето на Селим I /1512-1520 г./. Неизвестен летописец от онова време съобщава, че Селим "сам разорил Тракия от Одрин-града до Средец-града... Тогава той потурчи Доспат планина, Сепино /Чепино/, Крупник, Кочани - всички тогава потурчи" /160/. Данните от списъка на джелепкешаните от 1576 г. показват, че това помохамеданчване, от съседните на Лилково села, е засегнало само Тъмраш. От посочените в регистъра 8 /осем/ души жители на Тъмраш, които притежавали над 25 броя овце, трима са били вече помохамеданчени /11/. Във връзка с казаното в този документ заслужава внимание и Лилковското предание за "черните стрели с орлови пера" на тъмрашлиите - изстреляни някога срещу самия султан. При анализ на посочените данни излиза, че този султан трябва да е бил Селим I. Съгласно историческите извори, Селим I става султан на 25 април 1512 г., след като убива баща си, пет свой братовчеди и двамата си братя /187/. Масовото помохамеданчване по времето на Селим I не могло да обхване всички жители на Тъмраш. Това става през периода 1666-1670 г., "когато са "обърнати" 74 села в северните склонове на Родопите, между които и Тъмраш". За това събитие и самите тъмрашлии разказвали пред, В.Добруски през 1885 г.: "Когато попитах помаците в Тъмраш в кое време са живели кавурите /българите/ в селото им, те ми отговориха: "Може да има ики-юс сене /200 години/ оттогава, че кой ги повни..." - пише Доб-руски /60/. За времето от 1661 до 1666 г., когато Пол Рико бил секретар на английския посланик в Цариград и след това: от 1666 до 1679 г., когато бил консул на Левантийската компания в Измир, той пише следното: " За онези, които се придържат към християнската вяра, Турчинът не държи сметка и не ги цени като поданици, а се отнася към тях като към волове или магарета - използва ги да носят товари и за робски труд. Те са подтиснати и изложени на всякакви изнудвания и вземания..." /140/. Турчинът - това е султан Мехмед IV /1648-1687 г./. С този епитет - " ТУРЧИНЪТ " - го нарича Пол Рико. Какво е представлявал този "Турчин", т.е. Мехмед IV, научаваме от разказите на Джон Ковъл - назначен на 17 март 1669 г. за свещеник на английското посолство в Константинопол: " 27-и май или 13-и от техния Лунен календар, е рожден ден на Мохамед... На този ден Великият господар отиде в джамията на Султан Селим /която е главната тук/... Той е мургав човек с бляскаво лице и хубави големи очи, черни и блестящи. Има високо и кръгло чело, смръщени вежди, с черна рядка и немного дълга брадичка... Ръцете му са големи и много груби... Ликът му е много величествен, а когато пожелае, може да внушава и ужас... Бях информиран, че единственото лечение, което използва, е кръвопускането, което му било правено понякога 8 или 10 пъти /това се използва много от хората тук, особено при чума/, и движение, най-вече лов, като все още често излиза два-три часа преди зазоряване и не се връща до късно през нощта. Понякога /например през последната зима/ извиквали всички селяни в радиус от 25 мили да гонят дивеча в цялата гора пред тях. Разказват такава история за него, че веднъж много селяни измрели от глад и студ и бос-такджи башъ или някой друг служител наредил да бъдат наредени 8-10 тела по пътя на Великия господар. Когато той ги видял, запитал кои са и служителят му отвърнал., че това били изтощени селяни, измрели на негова служба, и добавил колко жалко било това. Великият господар заявил, че всички те са били негодни и че щял да го обеси, загдето не му бил осигурил здрави мъже. Така неговото съжаление му коствало главата". За този турски Султан /т.е. за Мехмед IV Ловец/ се съобщава и това, че бил от руски корен и че Султанката - родила неговия син, т.е. престолонаследника Мустафа, била рускиня /51/. На 14 юни, т.е. при следващото новолуние, започват, тържества по обрязва-нето на принца /бъдещия султан Мустафа II, 1695-1703 г./. На тези тържества всеки ден присъстват Великият господар, принцът и султанката. На 13-тия ден от началото на тържествата принцът е обрязан, като за всичките тези 13 нощи "доброволно" се подлагат на орязване и потурчване около 2000 души от "неверниците". "... Обичайният начин за потурчването бе /аз видях няколко/ да се отиде пред Великия господар и везира, да хвърлят, шапката си или да вдигнат дясната си ръка или показалец. След това веднага един служител /който стои там специално/ ги отвежда и ги обрязват с останалите" - пише Джон Ковъл /51/. Тържествата по случай обрязването и сватбата /женитбата/ на принца завършват на 28"мия ден от започването им, т.е. като се смята за първи ден - 14 юни 1669 г. На 13-тия ден принцът-младоженец е обрязан, а на 23-тия ден е доведена младоженката: "... Младоженецът бе постоянно заобиколен от хора-дефтердари, каймакама, понякога везира. Младоженецът е мургав, с остри черти, с прав нос, но малко вдлъбнат между очите, с надвиснали вежди, широко и плоско лице като на руснак, но косата му е черна..." /51/. Посочваме старателно тези дати, тъй като изброените дни чрез натрупване, т.е. от ден първи на 14 юни 1669 г. - до 23-™ ден, когато е доведена младоженката при младоженеца /т.е. принц Мустафа-син на Мехмед IV/, ни водят към датата 7 юли 1669 г. На тази дата е денят на "Голямата Неделя", т.е. на "света великомъченица Неделя", а според преданието, на този ден турците влизат в Лилково и започват да турчат хората от селото. През 1644 г. султан Ибрахим I започва война против Венецианската република за остров Крит. На 7 юли 1647 г. турците предприемат първата обсада на крепостта Кандия. В началото на 1666 г. войната е обявена за "свещена" и султан Мехмед IV връчил на великия везир "свещеното знаме на пророка". На 25 май 1667 г. Кандия отново е стегната в много по-плътна обсада и превзета на 5 септември 1669 г. когато венецианците били принудени да сключат мир с турците и предадат крепостта. В тази в,ойна турците загубили общо 250 хил. войници /133/. Войната между турците и венецианците за остров Крит се води, както виждаме, цели 25 години. Озлоблението от претърпените поражения и загубите в тази война дотолкова било разпалено, че турските духовници дори получили "откровение", в което сам алах заявявал, че ако султанът действително иска да спечели тази война, трябва лично да поведе войските си /160/. И ето че в годината 1666 султанът връчва "свещеното" знаме на първия си помощник - Великия везир, а от " Исторически бележник" научаваме, че "в двадесет и първата година от царуването на султан Мехмед IV излиза зановед да се помохамеданчат българите от Кръсто-горието /Средните Родопи/", т.е. това да стане през 1669 г. - двадесет и първата поред от царуването на този султан /133/. Въз основа на гореказаното можем да потърсим връзка между пролетно-летните тържества през 1669 година в турската столица по случай обрязването на престолонаследника и предстоящите последни решителни атаки на турските войски за овладяване на крепостта Кан-дия с някакъв султански обет и молитва към Алах за победа в тази война, обет от "ТУРЧИНА" - подкрепен, както с предварително плануваното обрязване на султанския син, така и с масовото обрязване и помохамеданчване на българите в Родопите. Още през. 1666 г., когато султанът изпратил великия везир Ахмед Кьопрю-лю паша с цялата турска армия за Крит, той - султанът, "наредил във всички провинции да бъдат организирани публични молитви за успех във войната. Самият той бил много набожен, намирал се под силното влияние на фанатизи-раното мохамеданско духовенство, лично обръщал хора в исляма" /132/. Така че тази дейност и личен "принос" на Турчина, т.е. султан Мохамед IV, трябва да е имал завършек чрез възхвалите и благодарностите към "Всевишния", подкрепяни с масовите кланета и потурчвания в Родопите. За султан - с името Мехмед, има съобщение, че когато българското царство паднало под турска власт, дълго време родопските българи на давали "да припари турчин" в Родопите. Едва при царуването на султан Мехмед, той изпратил голяма турска войска в тази планина, която "поповете и по-големите люде изколила, а на другите казали или да се потурчат, или да ги изколят. Тугава, кутриту не искали да се турчат, разбягали са пу гурите и са хранели с корени и трева; пак кутриту били страшливи, приьоли турската вяра..." Това съобщение ни е оставено от Ст.Шишков, на когото то било разказано през 1886 г. от устовеца Калеш Севащо /18/. Турците нахлули в Лилково на ден "Светата Неделя". Събрали "на куп" всички лилковци, които не успели да избягат от селото и ги изклали в долната махала - близо до църквата. Начело на българите бил поп Ильо. Турците го избутали настрана, та като види смъртта на другите - да склони и предаде по-лесно вярата си. Като довеждали там- на дръвника, един по един родовете, режели главите -първо на малките деца, после на техните родители и накрая на старейте /242/. Разказването и "припомнянето" от информаторката на отделни моменти и картини от станалото по онова време, показва, че това, което се е случило тогава, не е минало и заминало, а е оставило следи трайни и дълбоки и то "за цял живот", в колективната памет на Лилково. Тези трагични моменти в тяхната ужасна последователност в душата ми повдигат болка и страдание, почит и преклонение, и навеждам се и покланям се пред духа на дедите ми. Започнали от Батальовия род. Хванали старейшината на рода дядо Батал. - От нашия султан, ирадьо има: йок гяурлук! - рекъл бюлюкбашията. - Хайде буйюк баба, приеми исляма. - Аман, бюлюкбаши, наша вяра си имаме. - Дин исляма приеми. Ихтибар ви правим, бре. Стори теслим вярата си, айол. - Дадено е, бюлюкбаши, всеки с вярата си. И така ще бъде. - Суз, бре, динсис! - викнал бюлюкбашията. - Ще ви изколим, бре, до един ще ви изколим. Замълчал дядо Батал и се обърнал, та погледнал още веднъж челядта си: синове, снахи, дъщери, внуци и молитва зашептял. И турците взели да секат - да секат и захвърлят посечените върху каманите наблизо. Край дръвника последна останала Дилбер Стойна. Висока и стройна, с бяло и румено лице, стояла тя пред турците и като слънце греела с хубостта си и с гиздилото си. Още призори, щам чула хората да викат и да бягат от Лилково и разбрала, че турци влизат, за да турчат селото, облякла тя невестинските си дрехи, забола китка цвете в косите си и така - "с тьошек наниз алтоне", като за венчавка, дочакала турците, които ходели от "коща в коща" и отвеждали всички на определеното за турчене мисто. И сега, отмахвана до този момент заради хубостта си, последна пред дръвника зачакала съдбата си - разплакала и побледняла. - Бре, бре, чок кадънлик, чок гюзелик! - изрекъл бюлюкбашията, който наблюдавал и оглеждал хубавицата и все давал знак да почакат. Този път махнал с ръка, та я дръпнали и затворили в някакъв стар зимник... - След родът на Батали-оглу, турците изклали и други непокорни лилковци. Клали наред - "чиляк пу чиляк" - и като идел редът на друга някоя хубавица, било мома-било невяста, "за рубинка йа заделяли и при клетица Стойна йа затваряли". Умирали старейте с людете си. Падали мъртви с цирикане дечицата дребни, жаукали и мукали по-големичките внуци и правнуци, когато ги влачели към дръвника. Търкаляли се главите на бащи и майки, на младоженци и млади невясти. И като ги гледал бюлюкбашията - "налетинът му проклет", като гледал, че ги подкрепя поп Ильо с кръст и молитва, рекъл му: - Види се, папаз, че си чиляк инатин и едипсизин. Хайде, папаз, кажи: "Алах е един и няма друг бог освен алах"! Кажи, бре, ханзър. Кажи или върви на дръвника. Тогава поп Ильо пристъпил напред, та се поклонил на закланите лилковци, после се изправил и клетва изрекъл: - О, боже, тези, които венеца мъченически приеха - блажени да са во веки веков!' А ти, бюлюкбаши, проклет да си - на ченгел да висиш!: Проклет да е султанът ти: на Ит мегдан в демир кафез душа да бере! Всичките дюнмета - до девето коляно - проклети да са!! След като била отсечена главата на поп Ильо, не издържали и приели исляма неговите синове, а подир тях взели да се "турчат" и други лилковци. Тогаз, в суматохата, "буедин" пуснал затворените рубинки и те побягнали. Турците се юрнали след тях, а те - "окаяните", като бягали с все сила през Златаревдол и Горни мост,, стигнали, та се скрили в гората "Шумарица". Само Дилбер Стойна хванали. "Фанели Дилбер Стойна оттатък Горни мост - ф реката, оти била тя годеница, та се навела да си троси падежния порстен - паднал и бил по време на бягането, когато се фатала там за някакви върби. Млого са йа, синко, мочили -мочили и жилетовали. Рйезан пу рйезан са йа рйезали, на парчота са йа сколцали, ала Дилбер Стойна главота си дала, но вярата си не предала" /242/. През нощта Лилковски овчари и с тях - Гурук Никола, който бил годеник на Дилбер Стойна, слезли от Модър, та събрала снагата нейна - парче по парче и я занесли нагоре по Рай дол, та я заровили на едно "бурумче" между две бистри поточета, срещу две ели близнаци-близо до гората Шумарица. После Гурук Никола хванал гората и много турски майки разплакал /241/. От смисъла и значението на турското - Бюлюкбаши, разбираме, че военното поделение, минало през Лилково и извършило казаните злодействия е било съставено от еничари. Бюлюкбаши - това е звание на командир на подразделение от Еничарския корпус /119/. Турченето продължило и на другия ден. Тогава турците заловили рода на Йофчо кехая в местността Мариница. През целия следобед оттам се чувало само едно:: "кими ислям - кими сатьр", после викове, плачове и джелатски удари с брадва. За отказ да приемат мохамеданството до крак бил избит и този род. Мястото, където било изклано семейството на Йофчо кехая, лилковци нарекли: "Йоф-чов дол" /242, 256/. Трагедията на Йофчо кехая напомня тази - на "Балканджи Йово". И тук, в Лилково, коравият планинец - Йофчо кехая, нито сам се потурчил, нито на рода си дал "изин" да приеме турската вяра. За подвига и саможертвата на Йофчо кехая и неговото семейство, лилковци запяли песента: Йофчо льо, Йофчо кехая! Дай си, Йофчо, дай, предай-болгарската дай си вяра: да не ройнем, Йофчо льо, да не ройнем и найурим сиво стадо, Йофчо льо, сиво стадо с врют шилета. - Ой, Мемиш-бюлюкбаши! Вярата си, ой, Кемиш. нито давам, ни предавам най си давам, ой, Мемиш, най си давам люта беса, люта беса, ой, Мелиш, за отплата и разплата. - Йофчо льо, Йофчо кехая! Дай си, Йофчо, дай. предай болгарската дай си вяра: да не горим, Йофчо льо, да не горим и изгорим камен коща, Йофчо льо, камен коща с врют чардаци. - Ой, Мемиш-бюлюкбаши! Вярата си, ой, Мемиш, нито давам, ни предавам най си давам, ой, Мемиш, най си давам люта беса, люта беса, ой, Мемиш, за отплата и разплата. - Йофчо льо, Йофчо кехая! Дай си, Йофчо, дай, предай болгарската дай си вяра: да не колим, Йофчо льо, да не колим и изколим старо-младо, Йофчо льо, старо-младо с врют дечица. - Ой, Мемиш-бюлюкбаши! Вярата си, ой, Мемиш, нито давам, ни предавам най си давам, ой, Мемиш, най си давам люта беса, люта беса, ой, Мемиш, за отплата и разплата. - Йофчо льо, Йофчо кехая! Дай си, Йофчо, дай, предай болгарската дай си вяра: да не сечем, Йофчо льо, да не сечем и посечем байракбаши -чобанбаши, чобанбаши - Йофчо кехая. - Ой, Мемиш-бюлюкбаши! Йофчови, ой, Мемиш, Йофчови верни йолдаши дружина сбират, ой, Мемиш, дружина сбират. - саби точат, саби точат, ой, Мемиш, за отплата и разплата. Тази песен ни дава пълна представа за зверствата на турците в Йофчов дол и за голямото и преголямо родолюбив на Йофчо кехая. В този неравен двубой духовното величие на Йофчо кехая е безгранично. За да устои на варварския натиск и да запази самобитното и родното, той жертва най-свидното и най-святото. От песента, отразяваща събитията в Йофчов дол /243/, ни става ясно, че турците там са били предвождали от някои си Мемиш бюлюкбаши. Научаваме също, от преданието, че Йофчо кехая, освен чобанбаши бил наричан от турците и "байракбаши". Това наименование "байракбаши" и думата "беса" /трако-илирийска дума -означаваща "клетва/, а също и казаното в песента, че неговите "верни йолдаши /приятели, съратници, другари - б.а./ саби точат... за отплата и разплата", ни дава основание да смятаме, че Йофчо кехая е бил примикюр - водач на въоръжени със саби русалии. Само една-невяста от Йофчовия род била "отмахната от клането", та като я водили "робинка" и стигнали на около 20-30 минути северно от Ситово, турчинът, на когото тя се паднала "на чоп", поискал от нея веднага, още тук, да му се "прикълне и поклони" и ханъмка да му легне. - Зимаш ли амин, кузум, кадъна тук - чабук ятмак еш кадън, още на това чаир оту? - попитал турчинът. - Зимам амин., аго! - отговорила невястата, привързана дотогава към коня на турчина. Агата слязал от коня, освободил невястата от въжето и я повел встрани към някакво накосено сено в ливадата - там смятал сам, без другарите си, своя невяста да я стори, й тогава тя, като се привела към турчина, "науздавица" измъкнала от пояса му един "кара-кулак" и като го ръгнала - убила го. Дотичали другарите на турчина, заклали невястата и оттогава местността била наречена "Пуклането", та да се знае кога и къде се е кланяла и "пукланяла" Лилковската невяста /262/. Разказва се още, че много години след клането в Йофчов дол, та дори и в днешно време, могло да се чуе посред пладне или в късна доба как душите на изкланите дечица "мукат и цирикат" там-в дерето на Йофчов дол /195, 256/. След кървавата разправа в Канлотет и Йофчов дол, турците запалили Голямата махала на Лилково, от която махала почти всички били избягали, та се скрили в горите по Модър и Св. Илия. Други лилковци, за да оцелеят, се изпокрили в горите на Шумарица, Елак, някои стигнали чак до "Прангув чучур", "Четал олук" и "Сапорева дупка" и то не само, за да се скрият, но и да се отбраняват оттам и бой да се бият с поробителя. Между тях били наследниците на някогашните пришълци: Кашу Патру, Жин Моро и Куфарик Палавурку. От местните стари родове оцеляват и запазват вярата си българска: Сивул Будьо, Каран Ману, Шуман Кою, Мандур-оглу, Укрю и някой си Пуше Стоил /242/. |
Йордан_13 |
Публикувано на: 17.1.2012, 2:40
|
Админ Група: Админ Съобщения: 16 428 Участник # 544 Дата на регистрация: 10-August 06 |
Ако така си решил. Иначе главата ми няма да падне днес. Аз глава лесно не скланям. Пиша тук на принципа "По-добре с умния с камъни да се замеряш, отколкото с глупака вино да пиеш."
........................................................................................................................ Не скланяш ли? Ама твоите деди и глава са склонили и фес са турили, заради едното оцеляване. Е, щом искаш да бъдеш българка, кажи: "Един е Българският Бог и само той е мой Бог". Кажи, ханзър или умри |
merry |
Публикувано на: 17.1.2012, 3:10
|
Участник Група: Участници Съобщения: 73 Участник # 1 119 Дата на регистрация: 31-August 07 |
Че Бог е един, казвам по няколко пъти на ден, не бери грижа. Не искам да бъда българка, аз просто съм. И от смърт не се плаша. Съдба... В свят, пълен с омраза не е лесно да се оцелява, ако вярваш в един Бог.
Един вярващ мюсюлманин изповядва вярата си искренно. И дори прадядо му да е приел религията насила, това не може да промени неговата вяра и възпитание, не разбираш ли? Тъпото е, че след обиди и бан – не бан, пак не обърна внимание на основното, което ти говоря. Защо така не можем да се разберем с теб, не знам. Не проследи мисълта ми за сценария и сценаристите, за нагласената политика в местата, населени с мюсюлмани. За игрите на ДПС и тези на "Родина" (и съответно ГЕРБ). Това беше важното във всичките думи, дето изписах. Бъркам ли някъде в изказа си или просто не те интересува истината... |
anti666 |
Публикувано на: 17.1.2012, 11:44
|
||
|
Аз смятам, че вече го е избрала. В сайта на нюз.бг прочетох нейно мнение, в което открито заявява, че е тенгрианка. Така че от банове няма смисъл в тоя случай. Но merry, това което ти пише Йордан, това и ще стане. Още в първите години като започнем да възстановяваме българската държава ще има един референдум (или по-скоро нов Възродителен процес), в който на помаците ще им бъде даден втори шанс сами да се измъкнат от шизофренията. Писали сме го и преди. И той няма да обхваща само тях, но и всички които имат български паспорт. А в него въпросът ще е само един и простичък. "Българин ли се самоопределяш или НЕ?" При положителен отговор, всякакви опити за подриване на българската държава ще се смятат като родоотстъпничество и съгласно древните закони на Саракта, наказанието ще е смърт. При отрицателен отговор влиза пък в сила ЗЗН. Който ще бъде въведен моментално, заедно с този за лустрацията. Така всички небългари ще бъдат извадени от държавното управление. Съзнаваме, че всичко това ще доведе до скърцане на зъби и рев за старото, но тъкмо ще ни се даде казус бели да изчистим най-радикалните елементи. И най-лошото за тях е, е че няма да има нито ЕС, нито фес, нито турска армия или израел, на който да се оплачат. Ясно е, че ще се съюзят с остатъците от старата власт да си връщат републиката и краят им този път ще е брутален. |
||
|
Страници: (5) [1] 2 3 ... последна » |