Една доста интересна форма от скалите в Мадара


Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Мадарския Конник

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Величествено!

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Да допълним и разширим темата тогава. Ето тук

http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...up&cat=0&page=1

публикувам скалните ниши на Мадара. За тях въобще не се говори, а и обикновения човек им обръща малко внимание - някакви дупки в скалата. Само, че тези дупки са един много важен елемент, който го свързва с неговите братя в Родопите. Разбира се, че не бива да се приемат на сериозно твърденията на маститите учени, че тези ниши са правени от беси, прогонени от римляните в Добруджа, т.е. те са по-късни от източнородопските.

Източните Родопи? Не, това определено е Мадара. И това не са "дупки за греди от стари жилищни постройки". Нишите умишлено са оставени да храстясат и трънясат и така естествено да се скрият от очите на обикновения човек. Където това не е могло да бъде постигнато, с епоставя табелка с обяснение за дупки от греди. Но не всичко на Мадара е дупки от греди за жилищни постройки.

И за да докажа тезата си за едновременността на възникване на нишите в Източните Родопи и Мадара, ето, прилагам, още едно откритие край Русе. те, откритията, никнат като гъби, но няма съзнание, което да улови и осъзнае ценността им. Хората мислят само с тумбака.

http://www.econ.bg/news86028/news/article5...krito_kray_ruse

Това е първото ниво на светилището, двете пещери и капището. Тое свързано със земята и подземните сили. Никой не бива да се качва към Небето, т.е. към платото, ако не премине първото ниво. Светилището е йерархирано на три нива: земно, средно (въздушно) и небесно. В средното ниво са скалните ниши, скалните жилища и килии и Конника, небесното ниво е Платото.
Тази пещера, от първото ниво е символизирала Животораждащата Утроба. Личи й от формата, която има, макар и днес силно разрушена. От нея е текло огромно количество вода и по канала, който се забелязла, се е събирала в кладенци (шарапани) като публикуваната по-долу. Вероятно е била система от шарапани, през, които е минавала водата, както кръвта преминава през различни депа в човешкия организъм.
Ясно е, че никой от нас, не може да се качи към Небето, ако не се роди отново от Утробата, не нахрани земята, не изуе цървулите си. Първото ниво е задължително, защото ни освобождава от гравитацията на земното притегляне, т.е. това, което ни прави материално-земни и човеци.
Ако не се освободи човек от първото ниво, то изразява своя протест към небето, когато полетим към него. Тогава земята ражда "чудовища", подобно Тифона и започва една битка в нас, която отнема енергията за небесното издигане.











Ако не се каптира живата вода, която изтича от Пещерата-утроба, как ще се създаде питие на безсмъртието, течността, която ни освобождава от гравитацията на земния бит в съзнанието ни? Небето е обиталище за безсмъртните. Само питие на безсмъртието може да даде статус на смъртните в него.

Малко извън темата, но за местността Пашалом в пещерния каньон на р. Черни лом до с. Табачка имаше предаване по "Непознатата България". Там естествено говореха за тракийско светилище, а не за такова от енеолита на 6500г. Отвътре нещо ме накара да се позаинтересувам малко повече и друго ми привлече вниманието. Ето това;

Натиснете ТУК

В русенския сайт, откъдето е взет посочения от Йордан линк, лъжат най-здраво, че пещерата Водна е изследвана само от еврейския чех Карел Шкорпил през 1914г. И оттогава не е пипана. Само че, както по-горе дедо Ганчо твърди през далечната 1997г. някакви "иманяри" са питали конкретно за Квачката с пиленцата. Едва ли им е трябвалo за иманярство този скално изображение. За друго им е трябвало, да заложат малко динамит в него. Някой много го мъчи връзката на древните предпотопни българи с великите Плеяди.
Тук също говорят за археоастрономия;

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Дядо Ганчо, с. Табачка
Странно впечатление прави и тоя историк Карел Шкорпил, на който дори имаше наречен курорт. Освен че е бил от еврейски произход, бас държа, че е бил и масон. Като се има предвид, че през 1914г. на българите не им е било въобще до археологически изследвания, тоя си е имал карт-бланш да шета необезпокояван където си поиска. По-любопитното е, че за всяко древнобългарско светилище или град, свързан със Саракта - неговото име неизменно изплува там. Дори и за тази местност до с.Табачка. Само да изброя другите;

Плиска - Мадара
Ранули - Мишкова нива, Странджа
Провадийското плато

Дали юдомасоните още преди 100 години не са имали някаква изпреварваща информация, за която ние не сме и чували? Подобен беше и случая за крепостта Овеч на Провадийското плато, където юдеи твърдят, че през 3763г. пр.Хр. сме ги малко геноцидвали и поизгонили от България. Колко ли артефакти има завлечени и унищожени, като от двамата "пещерняци" от Пашалъка, които неистово търсели символа на Плеядите. Естествено е дядо Ганчо да ги мисли за иманяри, търсещи нишани за злато. Понеже само парата им е в главите на селяните от Табачка, едва ли някога са допускали, че символиката може да има друго, сакрално значение.

Светилището на Мадара е много по-древно от тракийско. Както целия планински масив на Имеон е осеян с предпотопни светилища, така и мадарското не прави изключение. Прави впечатление как внимателно освободителните сили на скитските хунобългари (прабългари, както са известни) са отдали дължимата почест на това древно място. Няма нищо унищожено, нищо променено. Нишите и капището, пещерите и каменните стълби към средния свят. Единствено добавят Конника, като символика на несъкрушимостта на свещена България и завръщането на скитниците в Модара си, своята Прародина. До светилището археолози откриват и плочката на тракийския конник Хърса (Херос, Хор). Снимки
ТУК и ТУК.
Предпоследните две снимки са правени възможно най-отблизко върху строителното скеле отпреди няколко месеца.
На върха на платото, на горната земя също построяват каменна крепост от масивни квадри. Освен стратегическо значение, тя има и своята сакрална стойност. На ветровитата площадка там се открива величествен изглед към долната земя чак до столицата Плиска. Но там, където се събират джиловете, се навява и неизмерима тъга. Горест, най-точната дума.
На това плато именно е произнесено Проклятието. Колобърът, вдигнал ръце с длани надолу е избрал неслучайно Мадара. Една велика Идея, хилядолетна цел осакатена по най-нелеп начин. Мисия, замразена за 1200 години напред. Един горд народ с божествена кръв, който го очаква робия за дълго време.
Сега, когато не само нямаме държава, но сме на път да бъдем изличени духовно, а оттам и като народ, си е редно да припомним Мадара.

О, БОЖЕ МОЙ! Надписи на гръцки и латински език от 4500 г. пр. н. е. Кво стаа в тая държава?!
===========================
Извинявам се за офтопика.

Здравейте, регнах се тук само поради една причина, просто знам, че няма нищо случайно! Може да ви се стори идиотски, но аз определено започвам да полудявам! Не бях ходила на Мадара никога преди това, но исках не помня от кога, може би още от първия път когато видях Конника в учебника; Е, сега за две седмици отидох два пъти, просто превъртях докато не отидох втори път, сега пак се чувствам така(: Почти не присъствам в ежедневието си втория път висях три часа в пещерата на нимфите, лежах, стоях под скалите, не усетих, кога мина времето; После се качих на върха на платото и обикалях към 4-5 часа, обикалях до припадък, докато не ми писна от жегата и от всичко; тогава стана интересно, почти на глас си казах, абе какво толкова, съвсем съм откачила, айде да слизам, че ми писна и в тоя момент за малко да ме ухапе змия, подскочих и започнах да чувам кучешки лай, хукнах в просеката през житата и така бегом до дърветата, чак там се усетих спокойна и в безопастност; знам че съм халюцинирала, но това продължава и сега; усещам сякаш на това място има едно огромно сърце и то непрестанно бие като тъпан и ме вика да се върна, изчетох всичко, което сте написали тук , разгледах и снимките и ме изуми, че всичко написа съвпада с това, което чувствам аз; не мисля нищо, просто не мога, но търся отгвори; това място беше сякаш години запечатано за мен, а сега, най- лесното нещо е да отида до там; просто търся отговори за себе си и още нещо, искам да знам повече за Пещерния, който преди години живееше там, но почина!

Здравей, Гергана! Извинявай за закъснението от 5 дена в отговора, но когато си писала това, аз съм бил там или на път за там, към Мадара! Първом се радваме на твоето присъствие и на откритостта ти да споделиш с нас, твоите преживявания. Всъщност, това е правилното място, в което си дошла. Определено не полудяваш, ти се събуждаш. Събуждането ти открива реалности, които не си и представяла, че съществуват досега и подлага на изпитание всичко в теб. Сега разбираш, че онова, което си наричала досега реалност е тежък сън, спрямо онова, което ти предстои да преживееш. Нормалността е сънят на духа, в нормалния човек духът "спи". Затова за тях будния е луд. Не казват, че те са заспали, а че събудените са ненормални. Те наистина са ненормални, защото не ходят по утъпкани пътища, те трябва да пробият през храсталака.
Великото Българско сърце е това светилище и отивай винаги, когато те повика. Щом то те вика, остави руините на всекидневието и върви.
Първото посвещение на събудения е освобождението от страха. Страха е атавизма на клетките-материя, който се поражда, когато се докоснат до огъня на духа. Тогава се събуждат първичните инстинкти на самосъхранение и затова си избягала.
Следващия път, когато изпаднеш отново в изстъп, не бягай от змията! Змията няма да те убие, нейното ухапване не е смъртноносно, а обновяващо, преобразяващо.
Виж плочката на Сабазий от Беланташ, той не бяга от змиите;)))
Тук, тази част от светилището се нарича "Даул таш", съвсем близо до музея е и е една от малко посещаваните места, повечето хора отиват на платото.
Правилно си уловила, че пулса на светилището е като тъпан. Точно това означава и името на това место. То представлява един камък, ограден със зид, който каптира енергиите му



А сега виж, стопана на местото, една дълга поне 1,50м змия, как си е свалила кожата в основата на самия камък






Точно това, тя ще направи и с тебе, ще те преобрази напълно, ще смъкне старата ти кожа и ще ти даде нови дрехи.
След този акт, ти ще можеш, когато поискаш да си сваляш кожата, да обличаш друга и с нея да пътуваш между световете. Гласът на кучето, това е пазителят пред портите на духовните полета, не се стряскай от него, то ще те води и пази, когато си готова.
Върни се там и не бягай, освободи се от страха. Пещерния е починал, значи, някой трябва да го смени. Като му дойде времето, ще разбереш повече за това.
Успех! Небето да е с тебе!

Здравей! Ти защо отиваш там? И хапала ли те е змия?! Виж напоследък все по-често ги мяркам около мен и ми идват малко в повече! Аз съм винаги сама, ходя сама, обикалям сама, особено на Мадара вече съм сигурна, че не искам никой с мен! Освен ако не чувства същото, което чувствам аз,,,А като отидох там, първо на Даул таш попаднах :) усещането е , че съм си в къщи; Ако ти кажа от години какво правя, ще паднеш,,,, то не е сън, не е и като видение, незнам вече какво е, но в главата ми има някаква картина - аз стоя права на ръба, на ъгъла на сграда или скала, вдигнала съм нагоре глава и гледам небето, някъде високо горе над мен виждам ръба, края на този зид, облегнала съм се на него, сляла съм се със земята под мен, ъгъла и небето, покрай мен има някакви хора, живота минава покрай мен, но нито те, нито аз ги виждам,,,,, сякаш времето е спряло за мен, усещам топлината на слънцето, гали ме, не искам да помръдна, виждам го през клоните на дърветата, невероятно е! Изпитвам блаженство и мир, знам че правя нещо красиво и имам още време до тогава,,,,,това е! Като откачена съм обикаляла да намеря това място, ако знаеш на колко каменни къщи и крепости, на който съм била, съм се облягала по ръбовете им и съм гледала на горе към върха и нищо , само празнота! Там обаче, в пещерата на нимфите го открих, същия ръб, същото слънце през клоните, същата топлина, само времето не е същото и хората са други, но аз съм си същата,,,
Знам за съня, знам за неспокойния дух, отдавна съм започнала да се пробуждам, но това не влизаше в сметките, разбираш ли! В групата мога да се опра и да получа помощ и обяснение, а за тук не съм готова, завариме -сама и неподготвена, засипаме с емоции и видения и ме ошашави хептен! Извинявай спи ми се, може и да е малко объркано, но просто тия дни!

Здравей!Иска ми се да ти кажа Не се плаши,но знам ,че това не зависи от теб Следвай инстинктите си...довери се на интуицията си...води си записки-това ще ти е полезно...мисля,че не винаги това ,което виждш е материално(змията)...чети за нея...мисли какво е символа!Нещата които не можеш да документираш(снимки),или не можеш след това да разкажеш,са само за теб-не са за споделяне...това ще ти се случва често За пример и успокоение че не си сама ще споделя,че току-що се върнах от кратка разходка в Южен Тирол...Минах два пъти през най-интересните ДОЛОМИТИ и не можах да направя снимки-апаратчето се повреди,а мобилния си телефон не знам защо реших да изключа-когато се сетих,че мога с него да снимам се оказа че не съм си взела картата с пина...а имаше какво да се снима-невероятно и неповторимо е ...
Два пъти се спирах и се разхождах в Кортина Д’Ампецо ,където са останали едва около 35 хиляди ладини-ИЗЧЕЗВАЩИЯ НАРОД НА ДОЛОМИТИТЕ
http://www.obshtestvo.net/content/view/1602/23/
Гледай каква красота не можах да документирам
http://www.youtube.com/watch?v=DKuYDJ5wL0k&feature=related
http://www.youtube.com/watch?v=3b11kWuaXuc&feature=related
Царицата на Доломитите - 850-метрова южна стена на Мармолада

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)