Символна анатомия на знаците от Елеза, Първи символ. Брадва-Лабиринт.

[Йордан_13]

Първият знак от надписът от Елеза, разглеждан от ляво надясно има своето пряко съответствие като писмен знак в плочката от Градешница, датирана от 5000 г. пр. хр. (вж. Схемата). Това е знакът от вторият ред на плочката, вдясно. Същевременно този знак продължава да се изписва по същият начин 3000 г. по-късно и в 2000 г. пр. хр. в Линеар А по същият начин, по който се е изписвал и тогава (5000 г. пр. хр.), но оттук нататък, той започва да търпи редица вариации в изписването си, да се обръща наляво, да се завърта по оста му, да се обръща (примерно в Египет). По форма той прилича на съвременна брадва * , лабиринт и на днешната кирилска буква Р. Но най-същественото, което трябва да се отбележи е, че този знак присъства в Глаголицата с почти същата калиграфия, но със значение на буква П (Покой), а във финикийската азбука тя е силно стилиризирана, завъртяна наляво, изговаря се “бет” и е със значение “къща, дом”. Със сходно духовно-религиозно тълкувание на знака прави и Стефан Гайдаров при неговите изследвания на Плочката от Градешница – “орфей” или “храм” ( в Египет “дом” и “храм” са синоними). ( http://www.institutet-science.com/en/gradeshnitzae.php) Смятам, че това тълкуване и истинно и има основание, особено, ако се погледне от небето и формата на светилището “Даул таш” при Плиска (скала оградена със зид), то ще има формата на този писмен знак. Храмът е Домът на Бога на земята. Затова йероглифното тълкуване на знака, ще приемем, че е “дом”, “храм”, особено, като се има вредвид, че надписът от Елеза е всред населено място, в самият град. Изобразяването на първият знак в надписа във формата на брадва чрез спираловидна линия наподобяваща опростен, едноходов лабиринт не е случайно. Тя и лабиринта са органически свързани. Именно от думата “лабрис” (със значение на брадва/двойна брадва) произлиза понятието “лабиринт”, първоначалното название на двореца на цар Минос в Кносос – “дом на двойната брадва”. Ученият Родни Кастълдън е именно на мнението, че този комплекс – двореца на Минос в Кносос и лабиринта са вероятен храм, прототип на който са свещените пещери на остров Крит, в които са открити хиляди лабриси. Това се потвърждава и от сведенията в самият мит за Минос, където е казнао, че той често разговарял със Зевс в една свещена пещера и от тези разговори с него, извличал най-ценните поуки за воденето на държавните дела в своето царство. Няма по-ясно митологично сведение (също така и Веда Словена) за връзката между небесното божество-царят и държавността, връзка, която е фундамента на Небесната ни вяра в древността. Точно тук е свидетелството за небесно-хтоничният характер на лабиринта като храм, на неговата Дама и Господарка (Великата Майка) и божеството (неин Син), което го обитава. Тази небесно-хтонична същност е въплътена именно в лабриса като символ.
В този ред на мисли е съвсем ясно, че първият знак в надписа от Елеза, край село Буково, визира именно такъв подземен храм съществувал в околността в древността**.
Лабиринта е подземен храм в двореца на Минос в Кносос, в който цар Минос затваря минотавърът Астерий (Звездният), рожба на неговата съпруга, царица Пасифая, вследствие сношението й с белият бик - предназначената, но непринесена жертва от страна на Минос на бог Посейдон. Оттук е и връзката на лабиринта с водната и морска стихия, чийто свят е част от хтоничното, подземно ниво на мирозданието. Обикновено от подобни връзки на митологичните богове в техните аватарни въплъщения с земни жени се раждат великите герои и богове на тази епоха, но случаят тук не е такъв. Отмъщението на Посейдон е неестествената любов на царица Пасифая към него под формата на бик, която, обаче не създава позитивен митологичен персонаж, а създава бог, който е наполовина човек, наполовина животно, тялото му е на мъж, а главата на бик. Подобен митологичен момент е и раждането на Тифон от Гея с цел отмъщение на олимпийските богове за своите внуци титаните.
Конструкцията на минотавърът Астерий силно напомня египетските богове с тела на хора и глави на животни. Тази съществена прилика на минотавъра с египетските божества е забелязана и от проф. В. Г. Борухович, който отбелязва, че „външният вид на Минотавъра“ ни навява спомен за боговете на Египет, често изобразяващи се като хора с глави на животни.“ Още изначалният прочит на първият символ ни разкрива древните връзки на Египет с Балканите. Осмислянето на лабиринта досега винаги е било в рамките на Критският регион, поради простата причина, че митът за Минос и минотавърът е древнобългарски (пеласгийки), балкански мит, който го локализира там, но е време той да бъде осмислян и във връзка с Египет като географска територия и божествен пантеон, защото множество антични автори като Херодот, Страбон, Плиний, Диодор Сицилийски и т.н., пишат и описват египетският лабиринт и правят връзка между него и този построен от Дедал на остров Крит под двореца на цар Минос.
Такава връзка прави един Плиний Стари, който в първи век от новата ера, пише за лабиринта в Египет, в своята “Естествена история, 36.19”: “Каквато и да е истината, няма съмнение, че Дедал го приема като модел за лабиринта, построен от него в Крит, но че той възпроизвежда само една стотна част от него, съдържаща пътеки (проходи), които се преплитат, извиват, разбъркват се и се раздалечават по объркващо сложен начин. ... Този Критски лабиринт е следващият (вторият) по ред след египетския; има трети в Лемнос и четвърти в Италия, и всички те са покрити със сводове (куполи) от внимателно обработен камък.» Диодор Сицилийски: 'също твърди, че моделът на лабиринта на остров Крит е взет от Египет. Херодот в своята “История” пише за тесните връзки между пеласгите (древните българи) и египтяните.
Навярно сведенията на античните автори са дали основание на Артър Евънс, когато прави сравнения между минойската цивилизация и култура и египетската такава, да се опита да направи една обща периодизация на двете. Тя е отхвърлена от научната общност. Но Евънс със сигурност е имал основание за това, защото навярно е забелязал древните връзки между Балканите и Египет.
Тук ще свържа отново тази нарочно скъсана нишка. Минотавърът в Лабиринта е балканското схващане на египетската концепция за Слънцето в Дуат. Само така може да се обясни твърдението на античните автори, че Лабиринтът е храм на Бога-Слънце, въпреки, неговият очевидно хтоничен характер като месторазположение. В Египет със сигурност той е пряко свързан с богинята Нейт - израз на Световната Бездна, Първичните Води на Сътворението, Великият Потоп ( Мехетверет/Mehetweret), чийто символ е Лабриса. В образа си на крава носеща звездите на линията на гърба си, тя (Нейт) олицетворява именно пълната еклиптика, която съдържа и онази част от небето, на космоса, която е невидима под хоризонта, и в която слънцето влиза при залез, да се възроди след това отново над хоризонта. Чак сега вече е налице обяснение за странното име, което носи Минотавърът като чудовище затворено в Лабиринта в неговият минойски еквивалент – Астерий, сиреч “Звездният”. Връзката на това име с египетската Майка на Света, която символизира Небето - Нут/Нейт е повече от очевидна. Но в балканкият мит неговото име не е обяснено. То просто е даденост. Мъжкото начало в Египет е Земята, тогава е ясно, защо минотавърът е затворен в лабиринта под земята. Оставяме настрана, факта, че Лабиринта в Египет като храм е съдържал статуи на египетски богове.
Връзката на Лабиринта с водната стихия и същевременно с незримият космос не е случайна и не е противоречие. Египетското познание за естеството на времепространството в неговата четири-петизмерност е именно като за флуид, който най-близко може да бъде опредметен в триизмерността с водата. Затова при пътуването на Слънцето в Дуат основното средство за придвижване е Ладията. Човек не може да избяга от внушението на египетската понятийна символност, че и в случая с Лабиринта имаме кодирани тайните на пътуването във пространството на вътрешният Космос в неговите четвърто и пето измерение, като самият Лабиринт е символ на структурата на самото това пространство, в което няма зрими ориентири, с които нашето съзнание е свикнало в неговият триизмерен бит. Затова “влизането” и “излизането” в него са въпрос на посветеност, на обучение, което развива вътрешните сетива на човека, тъй като физическите му тук са напълно безполезни. Крилата на Дедал и нишката на Ариадна са символ именно на това. Нишката на Ариадна знае, помни и разкодира структурата на времепространството в неговите 4-то и 5-то измерения. Ариадна като царска дъщеря в случая е една жрица на Нейт, която “отваря всички добри пътища”, а “добрите пътища” са именно онези, които извеждат човека от самозатвореността на четири и петизмерността. Това познание дори и днес е съхранено в нашите народни призказки, в които юнакът трябва да внимава върху кой овен ще падне, ако е върху черният, ще бъде отнесен на Долната земя, ако е върху белия – на Горната. В преддинастичният период на Египет, когато връзката с праисторическата култура на Балканите е била жива, Нейт е в ролята си на “водач на душите (психопомп) в пътищата на космическият/подземен свят.” Този свят символизиран от Лабиринта е именно светът на архетиповете, моделите на света и Първопричината на Съществуването, светът на човешкото Предсъзнание (подсъзнание). Тук са Силите, които държат света в неговата незримост и безформеност и не позволяват проявата на Съществуването.
Житното зърно нашите деди са асоциирали именно с този свят на човешката душа, в който тя няма видима, материална форма.
Затова първият знак от надписа от Елеза има форма на брадва, изобразена чрез отворена спирална крива – едноходов лабиринт, която разсича статуквото символизирано от Звездният (Астерий), разпръсква звездите-семена в почвата, “атомизира” материята. По този начин подсъзнателният живот става съзнателен, т.е. себеизразяващ се и осъществяващ във видима форма. Засято в земята, семето покълва, Живота получава своята изява в материята, започва да се развива и я оживототворява. Той получава форма и зримост. Една концепция напълно обратна на Лениновото схващане, че в “света няма нищо друго, освен движеща се материя”. Затова въпросният първи знак от надписа от Елеза в дълбокото му разбиране, това е храмът на Душата – света на първообразите и прототиповете, света на Причината, Начало на всичко.
Като писмен знак от Линеар А, този знак има установена фонетична стойност (по метода на Кобер) и тя е Su (Су).

БЕЛЕЖКИ

* Брадвата заема специално място в обредността,з ащото й е се приписва магическа сила да гони болестите и злите духове. С нея символично се секат болерстите и уроките.

С брадвата посредтвом имитативна магия магия се сече болестта “влас” по домашните животни

С брадвата се заплашват и дърветата, които не раждат плодове. Обичаят трифоносване.

С един замах с брадвата се отсичат клоните за суровачките, сватбеното знаме и кумовото дръвце.

** Вж. “Драгойна”, Руси Димитров, стр.11-12

[Ванина]

Да би могло ключътъ въ водната тъмна Бездна да е семе, да даде Животъ!