Живъ е Крали Марко

[Ванина]

http://prikazki.com/%D0%BA%D1%8A%D0%B4%D0%...80%D0%BA%D0%BE/ Българска народна митология - Лозинка Йорданова

Къде живее Крали Марко

Народният певец вярвал, че Марко Кралевити не е умрял. Той ще се върне някога и затова запял и заразказвал – ето какво:
Един пътник от Царибродско тръгнал по белия свят печелбарство да дири. Пътувал той по суша и по вода, колко време – не се знае. При едно корабокрушение корабът го изхвърлил на един бряг.
Съгледал нещастникът една пътека и тръгнал по нея. Вървял, колкото вървял и пътеката го отвела пред една яма. Пред ямата лежали две мечки. Това били две страшни хали. Пътникът влязъл в ямата и видял там Крали Марко. Очите му били толкова големи, че приличали на прозорци. Мустаците му – великански. Марко попитал странника как го е намерил – когато дори пиле не знае къде се е скрил. В първия момент пришълецът не разбрал какво му казва юначагата. Тогава той му заговорил с прилепски слова и се разбрали. Гостът бил от Брезнишко, а юнакът – от Прилеп!
Марко нагостил българина с хляб и вино и го завел в една пещера. Там той видял коня му вързан, а сабята му била забита в скалата.
Рекъл съм – продумал Марко, – че когато сабята сама излезе оттам, тогава аз ще се появя на белия свят и ще ида по моята земя!
Сабята била излязла до половината.
Когато гостенинът заспал, Марко Кралевичи наредил на халите да го отнесат там откъдето е дошъл. Но, да не го погубват. Понесли го те, докато още спял и го оставили под една круша. Като се събудил, той познал своето село, но не можал да каже къде е видял и къде живее Крали Марко.
Халите му казали само, че когато има много жито, те се превръщали на орли и дохождали до крушата и събирали берекета!

[Ванина]

Кое време сабята била излязла до половоната? Да кажемъ най късно до преди векъ и половина кога народа Български билъ все още одухотворенъ. Съ осивяването, на света подъ въздействието на метериалистичните учения, човеците преставатъ да вярватъ и сабята на Марко отъ тогава и милиметъръ на е мръднала. Тя все още е на половина извадена. Пише че сама трябвало сабята да излезе. Но не, това става съ участието на всички насъ. Всички насъ! Сатаноизбраните се страхуватъ отъ завръщането на Крали Марко и всячески се стараятъ да ни обезверятъ и приспатъ, за да не би да пробудимъ и извикаме Силата.

[Ванина]

Силата на юнака. Това е преди всичко вътрешна настройка, психическа нагласа. Движение, целеустремено като изстреляна стрела и няма зесечка, нама връщане назадъ. Ако юнакътъ по време на битка за мигъ си помисли: “да не съмъ грешенъ” правилно ли постъпихъ” “ахъ, не трябваше така да го правя” и край, чупи се стрелата, Силата не се освобождава. За това юнаците никога и на умъ не имъ преминава, че са грешни. Нито пъкъ майките кои раждали и отглеждали деца съ сърца юнашки, никога не са ги обвинявали, какъ масово възпитаватъ децата си днешните родители. Дори и Христовото учение въ същината си не учи на греховностъ, а напротивъ целта е да излезешъ отъ това чуство на вина, за да се отключи въ тебе Сила юнашка, сътворяваща и трите свята. Но псевдо духовниците векове наредъ насаждаха чуждата вера, учиха народа Български на чувство за вина и за това Крали Марко си отиде. И силата на злото надделя какъ никога не е било. Но не е лесно единъ народъ при положение че грамада време му е насаждана греховностъ съ вълшебна пръчица да се избие зловредниятъ навикъ. Нужно е да си върнемъ Старата Вера. А тя е юначество. Тук нама място за греховностъ. Да грешки всеки човекъ прави. Но кога си се втурналъ въ битка, няма място за мисълъ за грешки. Грешките се наблюдаватъ извън боя, по време на покой, кога имашъ възможность да се отдалечишъ отъ битието и себе си и да анализирашъ, въ никакъв случай не да се обвинявашъ, за да може въ следващата стъпка по добре да сътворишъ битието.