Божествената Слава (Оренда), в персийската митология

Идеята за Божествената слава (Кварна) е централният и водещ мотив в персийската митология, свидетелствуваща за прякото влияние на Тенгрианството върху арийските народи и неговото възприемане. Именно около нея са позиционирани и конструирани цялата персийска митологична мисъл, водещите персонажи и основният сюжет на мита. Тя е пряката връзка между Българите и арийските народи и изследването на тази материя, ще даде пълният отговор на въпроса, който много често се промъква в научните среди днес – иранци ли са Българите или иранците, Българи ли са? За нас, този въпрос има много прост отговор: Българите са родителите на арийските народи, техни духовни възпитатели, учители и културни родоначалници. Затова името на държавата ни е Бълг-Ария или Болг-Ария.
Стефан Византийски говори, че най-старото име на Тракия е Ариа. “Тракийските” племена, които се установили в Индия, също се наричали Ари. Ари (Аrya) е име, което се среща във Ведите. Затова в Зенд-Авеста, страната Персия се е наричала Айриана Ваежа (от корена “ар” – “високо, възвишено, благородно”) и днес продължава да носи старинното си име Иран, което е древнобългарско .

Възприемането на идеята за Божествената Слава (Оренда) от арийските народи е във възможно най-добрата дълбочина и чистота, поради, което може да послужи като база за възстановяване на забравените и заличени в Дунавска България, фундаменти на Тенгрианството, което за повечето учени и любители на тази материя, е нещо далечно и митично. Поради, което е и атакувано от определени кръгове с тезата, че то дори никога не е съществувало. След хилядолетия, така ще се случи и с християнството, но въпреки това зложелателите не престават да атакуват умовете на хората, че то никога не е било. Е, било е. Дори съществуват множество топоними днес на територията на Иран с корена “Танг” (Примерно Танг... Тангаке(Тенгеки) http://loadmap.net/ru/m24170 ), чието изследване най-вероятно ще докаже древнобългарското присъствие в тези земи, още от края на късният неолит, а един от тези многобройни топонимни маркери е с името Танг е Болаги (http://www.cais-soas.com/CAIS/Images2/Achaemenid/Tang_e_Bolaghi/Sivand_aerial_view.jpg ) . На пръв поглед още самото му звучене, е събрало в едно прозвището на Българският Бог – Тангра и името на етноса, който го е изповядал – Българите. Реката Болаги съвсем спокойно един ден може да се окаже митичната Дулосу, където рибата Байгала, ражда от ухото си Иджик Балабуга.
Най-важното от всичко, обаче е, че долината Болаги (http://www.cais-soas.com/CAIS/Images2/Achaemenid/Tang_e_Bolaghi/Tang-e_Bolaghi1.jpg ) е една, своего рода огромна винарна, където основната дейност е добиването на вино, чрез линове, които силно напомнят по вида си, тези в Източните Родопи ( http://www.dainst.org/sites/default/files/...olaghi_06-g.jpg ; http://www.archeo.uw.edu.pl/iran/images/slides/tb_basenM.jpg ) . Да не говорим, че в Източните Родопи в района на Крумовград съществува цял топонимен маркер Иранов рид, където концентрацията на скални светилища и скални винарски линове (примерно около селата Ковил и Джанка) е изключително гъста. (Скална винарна от с. Джанка, м. Шерапарлък http://picbg.net/u/15032/9496/768607.jpg ). Тук е мястото да кажа, за намерена монета в село Джанка (по сведение на местен овчар), от едната страна на която е бил изобразен мъж с гроздова чепка в дясната ръка, а от лявата му страна е имало изобразена голяма котка (лъв, леопард и т.н.). От другата страна на монетата е имало бюст на човек с дълга къдрава коса (мъж или жена не стана ясно). Връзката между двете места в България и Иран не е трудна за доказване. Най-вероятно през късният неолит (6000 г. пр. хр.), от района на Иранов рид в Източните Родопи е тръгнала основната вълна на преселване в посока днешната територия на Иран.
В подкрепа на тази теза е праисторическите селища от средният неолит в Източните Родопи, маркирани и изследвани от българският археолог Петър Детев. Едно от тях е именно среднонеолитното селище между Крумовград и село Вранско (вж. “Прародината на траките; Петър Детев&Йордан Детев, стр. 194). Тези селища и тяхното днешно още по-задълбочено изследване ще доведат до нови важни и значими разкрития за древнобългарското минало. За съжаление тези край селата Седлари и Върхари са почти напълно унищожени от антибългарското правителство на Бойко Борисов (Бахур Бахар) заради построените магистрали и не са пощадени, въпреки тяхното ключово значение за българската история и важността да бъдат съхранени за потомците.

Първото и основното, което се откроява в персийската митология е от къде води началото си Божествената Слава (Оренда): “от света на Слънчевата светлина , светлината на Луната и звездите и открива своя път оттам до семейното огнище в дома на праотците на Зороастър’. Това разбиране за Орендата е много близко и почти еднакво с разбирането в индийската митология за Праната (http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0 ).
Но то обяснява защо има наличия на подобни сведения в историческите извори, като например това на Теофилакт Охридски, че българите, докато били езичници били изпаднали в “скитско заблуждение” и почитали Слънцето, Луната и принасяли в жертва кучета. Тук вече е време да коригираме Теофилакт Охридски, който като християнин е могъл да направи поне паралел между Божествената Слава и Светият Дух, но това не е сторено, а е направен само рефлекс и реакция да се отрече древното вярване на Българите. Съвсем ясно е, че не Слънцето и Луната като небесни, сътворими светила са почитали Българите, а Божествената Слава (Оренда) (Кучето е неин тотемен пазител, фравар), Божественото Дихание, което идва от тях и което исихазма по-късно много точно нарича Божествената Еманация, която изхожда от Божествената Същност. Точно исихазма, макар и недолюбван в много случаи възвръща в българската душевност и култура, основните тенгриански фундаменти за произхода и предаването на Божествената Слава (Оренда), като я разглежда в светлината на ипостасните взаимоотношения в Троица Единосъщна. Каква е основната теза на Григорий Палама? – “Св.Дух изхожда и има съществуването си от Отца, а се дава, изпровожда и откроява от Сина. По битие, природа и ипостас Св.Дух произхожда директно и непосредствено от ипостасата на Отца. Син не е причина или принцип на ипостасата на Св.Дух. Онзи Дух, който се излъчва от Отца и Сина, е Божествената благодат, енергия и дар. Този Дух е общ за Отца, Сина и Св.Дух и се изпраща не само на хората. Тази енергия е нетварна, но не е тъждествена с единната божествена същност и няма собствена ипостас. Тя е Едната Енергия на Троицата и в съответствие с това е налична преди времето.”
Тук ясно е визиран основният фундамент на Тенгрианството – Орендата се дава от Тангра в главата на Кана и в опашката на коня, а Канът от своя страна с тази Енергия управлява и изгражда Държавата (хората). В случаят Канът в горният текст е визиран с ипостасата на Сина, което си е точно така, защото и Христос е визиран исторически от Пилат като “царят юдейски”.
Най-смайващото в персийската митологична мисъл, обаче е описанието на раждането на Зороастър. Тук, идеята за непорочното зачатие е много преди Християнството да я нареди в Евангелията си: “Легенди обгръщат раждането на пророка Зороастър, а по-късно зороастрийски текстове, такива като Денкард, описват как Божествената Слава (кварна) и духът пазител (фравар) вече са присъствали в майката на пророка. По този начин майката на Зороастър носи в тялото си Божествената слава, която била тъй ярка, че тя самата светела в тъмнината.” Моментът със светенето на Богородичната Майка вследствие присъствието на Божествената Слава, не е отразено, пряко в Евангелията, но е отбелязана при други поводи. Евангелист Иоан я отбелязва в Евангелието си по един ясен начин: “Светлината в мрака свети и мракът не я обзе”. В Християнството, това светене, това излъчване на Божествената Слава във времепространството, в тварният свят е дадено на Сина, който се изкачва на Таворската планина, не за да направи поредната си проповед, нито да даде деветте блаженства (както преди), той се изкачва на Тавор за да излъчи Божествената Слава в пълната и мощ, пред избран кръг от своите ученици. (Матея:гл.17:2. и се преобрази пред тях: и лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина.3. И ето, явиха им се Мойсей и Илия, разговарящи с Него. ). Тук Божественото Слово не се изговаря, то се излъчва и възприема, за него са нужни развити вътрешни сетива. Тук е Звукът без Звук, Гласът, който не се чува, но се вижда, господствува Вътрешното Зрение. Затова фундамента на исихазма е причестяването с Таворската светлина, което носи Безмълвие (не мълчание, не неговорене). Причастяването с Таворската светлина, не е нищо повече от възприемане на Божествената Слава (Орендата) в Тенгрианството. Затова след нейното излъчване (именно затова Христос е изобразяван на иконите в яйцевидна сфера от светлина, а не защото се вози в НЛО) , идва вторият етап: 5. Докле още той говореше, ето, светъл облак ги засени; и чу се из облака глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте.
Излъчването и спущането на Божествената Слава, чупи печат по печат и отключва в човека вътрешните сетива за общение и единение с Бога. Този облак дори и днес са появява на Тавор (http://budiveren.com/index.php?option=com_content&view=article&id=246:2010-08-18-14-52-34&catid=39:2010-02-12-19-17-47&Itemid=75 )
Този облак, обаче откриваме и във Веда Словена, да се спуща над Богородичната Майка и тя да зачева с Млада Бога. Разбира се, теолозите трябва да изследват този въпрос по-обстойно.

Рече майка ни утрече
Зададе са златенъ облакъ
Златенъ облакъ и есничевъ
Та си закри Злата майка,
Та си слезе на земе-та
На земе-та, фафъ гора-та.
Лу си седна пудъ даро-ту,
Де ми седи Коледа Бога,
Та си майка затруднела
Затруднела Коледа Бога.

В излъчването на Таворската светлина, трябва да отбележим два момента: Светлината (Светкавицата) и Гласът от облака (Гърмът), които са всъщност двата основни компонента на Сътворението в множество митологични доктрини.
Именно епосът Веда Словена, обаче е отбелязъл оня момент, съхранен и в персийските митове за сиянието на Богородичната Майка, вследствие присъствието на Божествената Слава в нея.

Тука долу фъ пещере-та,
Темна ми пещере потемнела
Потемнела поцарнела,
Лу си флела Злата майка
Ясну ми сланце изгрелу
Та ми грее фъ пещере-та.
Замочи са Злата майка
Замочи са забахта са
Та си роди малку дете
Малку дете млада Бога

И още:
Трима царе трима крале
Седели ми в пещерата,
Още не нищо не видели
Ни видели нито чули -
Дурде влезе свети Ангел,
В пещерата слънце грейна !
Пещерата доста чудна
Доста чудна бележита;

Само от тези текстове ясно се вижда, колко погрешни и неверни са заключенията на археолозите за предназначението на пещерите-утроби в България като “място за сексуални оргии и вакханалии”. Това съвсем не е така, това са специални места, където са се зачевали и раждали специални личности – пророци, учители, царе, първенци и т.н.
Оттам нататък блясъкът на Божествената Слава в Богородичната Майка става обект на атака от злите демони и идеята за Божествената Слава се слага в руслото на сблъсъкът на доброто и злото, тъй характерно за цялостната персийска митологична мисъл. Злите демони всячески искат да предотвратят раждането на Зороастър, затова се стремят да покажат, че присъствието на Божествената Слава в нея е лош знак, че момичето забременяло по тоя начин, не е праведна и е вещица. Впрочем днес, това е широко използван похват в медийната пропаганда и въобще във всички сфери на социологията,психологията и битието за очерняне на опонента, за неговото отстраняване или премахване. Похват, който се използва и за отричане на Тенгрианството.
Този момент от непорочното зачатие е представен в Евангелията на Християнството посредством един много по мек начин, а именно чрез съмненията на Йосиф към Мария, че е бременна от друг и желанието му да я напусне (Матея 1:18-19).
В персийската митология, обаче нямаме толкова плътна изначална небесна защита на светото семейство – баща й я изгонва, а мъжът й се опитва да убие сина си, в многократни опити и единствено присъствието на Божествената Слава в малкият Зороастър го спасява. Разбира се, в Евангелията, такъв персонаж се явява цар Ирод, който като разбира, че се е родил Сина Божи се почувства застрашен за трона си и заповядва да избият всички младенци в Юдея. Тук отново виждаме как идеята за Сина Божи и Царствеността Небесна взаимно се припокриват и отново имаме реакция на защита на земната власт, която с основание се страхува от Божията Благодат, която тя ще получи под формата на Възмездие.
Трябва да отбележим, че изначалната борба между доброто и злото в иранската митологична мисъл не е в прякото противопоставяне между тях като две антагонистични начала на света, а е именно борба за притежание на Божествената Слава (Оренда). Първоначално тази битка за Божествената Слава е на едно небесно, космично ниво, в което постепенно биват включвани земните герои с небесно потекло, докато накрая за нея започват борба самите земни царе, т.е. тя е сведена напълно в планетният бит и земен живот. Именно това е конструкта на персийският мит.
Тази борба на доброто и злото за Божествената Слава, която включва групи от божества и герои в персийският мит, много прилича на борбата между сурите и асурите в индийската митология за питието на безсмъртието – амритата.
Тук, обаче в арийските народи, основен пазител на Божествената Слава е богът на Огъня - Атар, за което е необходима неговата чистота. Именно идеята за чистотата на Огъня, за неомърсяването му в арийският свят не е самоцел, или някаква приумица, то е свързано пряко със съхранението на Божествената Слава и непредаването й в ръцете на другият лагер – демона Азхи Дахака. Атар е този, който може да вземе Божествената Слава от свещеното езеро Ворукаша със растящото в него Божествено дърво. То има типичен тенгриански конструкт – в средата на езерото Ворукаша, стои Дървото на всички семена, а на върха му – свещеният голям Сокол, думащ се Саена (Пахлави Сенмурв), който размахвайки крила разпръсква семената на Дървото, а дъждът и вятърът ги разнасят по земята. Пазители на Дървото от всички зловредни твари е рибата Кара (българите-кари, държавата Кария) и праведното магаре (което впоследствие се язди от Христос при влизането му в Йерусалим), което има златен рог на главата си, три крака, шест очи и девет уста. Описанието му напомня за великият Еднорог.
Няма как да не споменем връзката на Атар с индийският бог на огъня Агни, който е с две лица, и който всъщност има своя първоизточник в Тенгрианството в лицето на двуликия Янкул (http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%B3%D0%BD%D0%B8 . “В началото призовавам Агни, първосвещеника, първожреца на обряда, божествения първосвещеник, Дарителя на богатство”. ) Трите форми на Агни – огън, мълния и Слънце, много напомнят за сиянието на Таворската светлина.
И тук идва най-същественото, което Тенгрианството е оставило като отпечатък върху арийските народи, а именно връзката между Божествената Слава (Орендата) и Царската институция. Тук няма да даваме отговор на въпроса колко струва на данъкоплатеца издръжката на една такава институция, какъвто дебат се води днес във Великобритания, а ще акцентуваме върху нейната същност – правото и да приема Божествената Слава и чрез нея да управлява Държавата.
“Само владетели с истински права към Божествената Слава били избирани да управляват Иран.Чужд узурпатор не трябва да има място в историята на Иран, т.е. да притежава Божествената Слава. Само законните владетели на иранците са привилегировани да притежават Божествената Слава, която би напуснала един цар, ако той свърне от правият път. “
Тук нещата са повече от ясни, това е чисто Тенгрианство в завършен вид.
И тук идва вече ролята на Митра, който в подкрепа на Атар (Огъня) има най-важното задължение да защитава Божествената Слава от попълзновенията на демона Азхи Дахака. Едва ли е случаен факта, че скално светилище на Митра с пещера (вж. пак Веда Словена по-горе) има съвсем близо до Златоград (на 7км), а той се води персийски бог. Разбира се, това не бива да ни подвежда, Атар и Митра са просто Сили, чиято основна задача е да защитават Божествената Слава в притежание на Царската институция, т.е. те са пряко свързани именно с тази институция, но това, което трябва да кажем е, че
те я защитават само външно. Митра и Атар не могат да опазят царя да не загуби Божествената Слава, вследствие грешки или отклонение отъ предначертаният път. Тук носенето и приложението на Божествената Слава (Оренда) е предоставено на духовната извисеност и мъдрост на Царя. И такъв е точно примера с великият цар Яма (Ямшид), който най-дълго в историята на арийските народи, успява да задържи Божествената Слава – цели 300 години! А сега си спомнете какво пише в Именника на българските царе “„Авитохол живя 300 години. Родът му Дуло, а годината му дилом твирем.” Какво казва той? Той казва: “ Аз ще храня и управлявам и гледам над този свят. Там няма да има, докато аз съм Цар, нито студен, нито горещ вятър, нито бедствия, нито смърт”. След него е Ирник.
“Ирник живя 150 години. Родът му Дуло, а годината му дилом твирем. «

И нека сега видим Книга Битие, гл.6:3. И рече Господ (Бог): няма Моят Дух да бъде вечно занемарван от (тия) човеци, защото са плът; нека дните им бъдат сто и двайсет години.

И след това: “ Но когато той (цар Яма/кан Авитохол) започна да се наслаждава на думите “лъжа” и “неистина” , Славата бе видяна да бяга от него в образа на птица.”

Ясно става, кой е “Моят Дух” за когото говори Господ Бог в Книга Битие, това е Божествената Слава (Оренда) и тя наистина има и функциите на Амрита (питие на безсмъртието) за което в индийската и персийската митологии се водят непрестанни битки.
И тук е вече проблема пред изследователите да изследват въпроса: предпотопен древнобългарски кан ли е Авитохол или е Атила, каквито предположения има. Защото според мен първите два реда от Именника трябва да се разглеждат в контекста на родословието на Сит в Книга Битие и да се види близостта му с библейските персонажи, какъвто е един Енох, например.
От всичко казано дотук, става ясно, защо Георги Сава Раковски в своя труд “Българска старина”, говори за зендско вероизповедание и зендски езикови остатки при Българите.
Разбира се, Раковски тогава е правил констатации с наличната информация, която е имал в ония тежки времена, той е нямало как да знае, че зендското изповедание е отпечатъкът оставен от Тенгрианството върху културата на арийските народи, а и ние не можем и да искаме това от него.
Присъствието на идеята за Божествената Слава (Оренда) в иранското светоусещане има един много важен ефект – притъпява остротата на противопоставянето между доброто и злото, силно диаметралният им антагонизъм, превръщайки острото им противопоставяне в съревнование за притежание на самата нея и в крайна сметка, злото получава ограничено безсмъртие, губейки съревнованието, а доброто – неограничено безсмъртие.
Няма как да не споменем и факта, че е имало и обратна културна връзка от Персия към нас, за която споменава и самият Раковски, като говори, че “Самото прибежище на българската народна книжнина е било в пределите на Стара планина в непокръстените тогава българи, де се е съхранявала пренесената им от Азия старотракийска отпърво книжнина в древните времена, а няколко си века преди Христа, пренесената второ от гебрите (кимбрите) зандска книжнина. Но в кръщението Преславскаго двора (866) и тя пострада като нечестива!”. Тази книжнина вече започна да се открива в България (http://www.voininatangra.org/modules/ipboard/index.php?showtopic=3897 Взаимният културен обмен между българите и персите е бил винаги налице и не е никак случаен, той е една историческа закономерност и ние ще го намерим дори, когато сравним архитектурният стил на храмовете при Оструша (град Шипка)
http://www.bulgariainside.com/images/galle...af88f2813e.jpeg и храмът-гробница на цар Кир в Пасаргад http://upload.wikimedia.org/wikipedia/comm...tTomb_22057.jpg .

Не всичко може да бъде унищожено.


ПЕРСИЙСКИТЕ МИТОВЕ ЗА БОЖЕСТВЕНАТА СЛАВА (ПОДБРАНО)

Божествената Слава води началото си от света на Слънчевата светлина , светлината на Луната и звездите и открива своя път оттам до семейното огнище в дома на праотците на Зороастър.

Легенди обгръщат раждането на пророка Зороастър, а по-късно зороастрийски текстове, такива като Денкард, описват как Божествената Слава (кварна) и духът пазител (фравар) вече са присъствали в майката на пророка.

По този начин майката на Зороастър носи в тялото си Божествената слава, която била тъй ярка, че тя самата светела в тъмнината.
Този светещ ефект се използвал от злите демони, за да внушат, че момичето е вещица. Затова баша й я изпраща далеч. Тя отсяда у главата на семейството на Спитама и по-късно се омъжва за сина му Пурушасп.
Митове обръщат и времето след раждането на Зороастър. Те описват продължителните усилия на демоните, да покажат, че Божествената Слава е лош знак. В резултат на това бащата на Зороастър прави няколко опита да убие сина си: той се опитва да го изгори в огън; оставя го пред подплашен бик, а след това и пред коне. Но всеки път детето успява да се спаси: в първият случай огънят не се разгаря, във втория и третият, съответно бикът и жребецът стоят до него да го пазят. Дори го изоставят в пустинята, но вълчица го спасява, а една оагнена овца кърми новороденото.


Само владетели с истински права към Божествената Слава били избирани да управляват Иран.Чужд узурпатор не трябва да има място в историята на Иран, т.е. да притежава Божествената Слава.

Едно от най-важните задължения на Митра (Съглашение, Пакт, Договор) е да защитава Царското благополучие или Божествената Слава. Само законните владетели на иранците са привилегировани да притежават Божествената Слава, която би напуснала един цар, ако той свърне от правият път (както ще се види в случая с цар Иима). В защитата на Божествената Слава, на Митра му помага богът на водата Апам Напат.


Атар (Огън) в Зороастризма се счита за син на Ахура Мазда (Мъдрият Господар). От хората се очаквало да принесат месо в жертва на Атар, като в същото време те дръжали сноп свещени клонки в ръцете. Очаквало се във всяка къща да има свещено огнище за извършване на жертвоприношението.
Атар е тясно свързан с бог Митра: например те заедно успяват да спасят Божествената Слава от демона Азхи Ахака.
Атар е описан яздещ зад колесницата на Митра. Приносът на Атар в борбата с демона Азхи Ахака за Божествената Слава в Замияд Ашд е един от няколкото оцелели митова за Атар:

“...Но Атар, синът на Ахура Мазда, придвижвайки се зад него, говори с тия думи: “Там ми я дай, ти триуст Азхи Дахака. Ако ти присвоиш онази Слава, която не може насила да бъде присвоена, аз ще проникна в задната ти част и ще избухна в пламъци в твоите челюсти, така, че ти никога няма да можеш да нахлуваш в земята сътворена от Ахура Мазда и да разстройваш света на доброто начало.” Тогава Азхи си дръпна ръцете, толкова срещан инстинкт, толкова много го беше изплашил Атар. (Яшт 19- 49-51)


В друг раздел на Авестата, Абан Яшт, Азха Дахака умолява Ардви Сура Анахита, богиня на водата да му помогне в опита да му помогне в опита да хване Божествената Слава:

“За нея направи Азхи Дахака, труист, принесе в жертва на земята Баури (Вавилон?) със сто мъжки коня, хиляда вола и сто хиляди агнета. Той я моли за услуга, казвайки: “Дай ми този дар, о, добра, най-благодетелна Ардви Сура Анахита!, че аз мога да направя така, че всичките седем Каршвари (страни) на земята да опустеят (Яшт 5, 29-30)

Това е след като Божествената Слава напуска грешният цар Йима, чиито две дъщери са омъжени за Азхи Дахака. Това чудовище е неспособно да успее срещу Атар, бога на огъня, който съхранява Славата, вземайки я от езерото Ворукаша.
Накрая той се проваля при Траетаона (Фаридун в Шахнаме), който го държи в плен, докато дойде краят на света. По това време, той ще се отърве, само за да бъде убит от Кересаспа (познат още като Гаршасп).

“Тогава Траетаона грабна онази Слава, той, наследникът на храбрият род Атуя, който беше най-победоносният от всички победители след Заратустра; който порази Азхи Дахака... “

“Тогава мъжественият Керасаспа грабна тази Слава, Той, който беше най-якият от силните, непосредствено след Заратустра за своята мъжествена смелост”.


Най-великият герой на иранската митология, несъмнено е Яма ( Ямшид в Шахнаме)
Той е описан като цар, чието управление се простира над целият свят; свят, където всичко е добро. Той казва: “ Аз ще храня и управлявам и гледам над този свят. Там няма да има, докато аз съм Цар, нито студен, нито горещ вятър, нито бедствия, нито смърт”
Триста години след неговото управление, когато светът е пренаселен от хора, животни и птици, Яма увеличава земите с помощта на златният си жезъл и камшик. Още два пъти след шестотин и след деветстотин години, той отново увеличава света.
После Яма греши използвайки лъжа и Божествената Слава го изоставя.

“ Но когато той започна да се наслаждава на думите “лъжа” и “неистина” , Славата бе видяна да бяга от него в образа на птица. Когато Славата му го напусна, великият Яма Кшаета , добрият овчар, трепереше и беше отчаян пред враговете си; той бе объркан и сложи оръжие (Яшт 19,34)


Династията на митическият Парадата е последвана от царете Кави на Иран (Кианиан в Шахнаме) , които включват Кави Виштаспа, покровителят на Зороастър, Кави Юсан, и Кави Хаосравах (Кей Гушстап, Кей Кавус, и Кей Кусроу в Шах Наме).
Тези царе в Авестата са удостоени с почит, което се изразява в притежаването от тях на Божествената Слава (Кварнах).
Но в търсенето на Божествената Слава се впуска техният основен противник Франрасиан от Турия, земята на север и изток от Иран, която в Авестата се смята за една от петте части на иранците.
Наименованието Турия според по-късните легенди, произлиза от Тур, сина на Трастаона. Според Шахнаме, цар Трастаона (Фаридун) разделя своето царство между тримата си сина Ирадж, Салм и Тур. Те се появяват в Бундахишн (31,9), с имената Салм, Туг, и Аирик, синовете на Фредун”. Ирадж получава основната част (това е Иран), докато Салм взема западната, а Тур – източната. Това се случва едва след пристигането на турските племена в районите на Изток от Каспийско море.
След това недоразумение и древната Турия в Авестата и нейният управител Франрасиан се идентифицирани като тюркски. Всъщност ираноговорящите завладяват централна Азия, доста преди 6 век от н.е. Замяд Ашт съдържа подробно описание на борбата на Франрасиан за получаване на Божествената Слава от иранските владетели.

“Самият той се събличаше гол, силно желаейки да грабне тази Слава, която принадлежи на иранските народи, родени неродени и на свещеният Заратустра...После най-хитрият Турански Франрасиан се хвърли в езерото Ворукаша, о, свещен Заратустра ( Яшт 19,56,58)

Франрасиан не е само противник на Кави, иранските царе, но е и основен символ на злото. Той дълго време се опитва да премахне иранските царе, за да се сдобие с тяхната Божествена Слава. Неговото желание да прави зло, го прави сравним с демоните:

“ Туранският главорез Франрасиан се опита да грабне управлението над всички Каршвари (страни); около седем Каршвари увлече този главорез Франрасиан, опитвайки да грабне Славата на Заратустра. Но тази Слава избяга към скритите малки заливи на морето. ( Яшт 19,82)

Накрая той е провален от Кави Храосрава, който отмъщава за бруталното убийство на своя баща Сияваршан (Сиявуш в Шах Наме)

“Атар е този, който може да вземе Божествената Слава от свещеното езеро Ворукаша със растящото в него Божествено дърво. То има типичен тенгриански конструкт – в средата на езерото Ворукаша, стои Дървото на всички семена, а на върха му – свещеният голям Сокол, думащ се Саена (Пахлави Сенмурв), който размахвайки крила разпръсква семената на Дървото, а дъждът и вятърът ги разнасят по земята.”

Песень отъ с. Русокастро
Припаднала й темна мъгла,
(Дано льо, Дан мой Добре,
Добре ле, мой Коладе ле+)
Над мъглата зелен явор,
над явора сиво сокле.
Сиво сокле горе вие,
горе вие, долу гледа...
http://musicart.imbm.bas.bg/karton.asp?zapisID=6599
Целиятъ текстъ, бутонъ “фото ноти”
Съвременна възстановка на песеньта http://koledniburgasko36g.hit.bg/PripadnalaiTezhkaMagla.mp3


Сокола... приблизително ясно. Какво е облака? Повечето Коледни песни отъ Бургаско започватъ съ “Припадналай темна мъгла” Дали има някаква връзка съ “златен облакъ” На пръвъ погледъ едното съ другото няма нищо общо. Едното е светло, другото е тъмно, но все пакъ, защо въ Коледните песни се пее “темна мъгла”?
http://sokoli.blog.bg/muzika/2008/12/23/ko...ko-2008g.269347
Въ една отъ песните се пее "Припаднало тешка мърша" съ която селяните сговорни се справятъ запалвайки Огънять. Облакътъ дали златенъ или теменъ е преди да се роди Млада Бога, преди да се яви Светлината-Огънять. Облакътъ и до днесъ снове надъ планина Таворъ на Преображение, но вследсвтие това Светлина явява ли се? Какъвъ е смисълътъ отъ облакътъ като я няма Светлината?

Облакътъ и Светлината, Мъжкото и Женското начало, наедно вървятъ. Няма Божественна Слава безъ едно отъ двете начала. Няма Български Сарактъ безъ Семейното огнище. Няма личностъ безъ половинката си. Всичко половинчато сянка е. Сянката не може нищо да сътвори, не може нищо да роди. Половинчатостьта е като Таворския облакъ, мандахерцащъ се на ляво и на дясно, прай маскарадъ, за да баламоса публиката, че да забрави копнежа на Сърцето си, копнежъ да се яви Светлината.
http://musicart.imbm.bas.bg/karton.asp?zapisID=7572
На момини двори,
темна мъгла падна,
на момкови двори,
две слънца изгрели,
хайде булка хайде,
хайде да вървиме,...

За съжаление нито записа, нито текста е записанъ докрай. Текста е много силенъ. Не мога да чуя песеньта, че компа ми не отваря мп3. Сигурно и музиката е много хубава.

Я, това бил отговора на помията Иванчо Танев Иванов, на моята студия за "Божествената слава";))) Иванов, скучен си куче, имаш само доводи "против", но не казваш КОЙ Е, Богът на Българите. Дори към античността да се обърнеш, там Богът е Безименен има само Прозвища и Епитети;))) Дори и Фолизмът, който в никакъв случай не обосновава Единобожие ( а реално тое съществувало) е безсилен да се справи с многобройните епитети на местните божески култове. Та първом, уточни Тангра алтайски или сибирски бог е;))) че гледам първом си писал сибирски, след това алтайски. Много бързаш да контрираш нещо, за което хал хабер си нямаш. Неслучайно ти говоря за Фолизма, Иванов, оти ти си негов възпитаник и еничарин. Обикновено такива кадри като тебе требва се трепят, не да се четат.

http://www.protobulgarians.com/Zashto%20li...ot%20tangra.htm

"Не ми е известно каква е философията на тенгризма и дали той въобще е в състояние да изгради подобна нравственост и духовност?"

То вие и философията на християнството не знаете каква е, и ако я прегледате по-внимателно, ще видите, че в повечето случаи тя е старозаветна, т.е. еврейска, като например на мястото на Деветте Блаженства са оставени Десетте Божи Заповеди, които са за евреите и в никакъв случай за цялото човечество. За човечеството Христос оставя Деветте Блаженства. Я питайте некой ристиенин дали е така, и той ще ви каже,ч е не е. За него е важно да има Заповед:))) Тъй, че каква е философията на Тенгрианството? Вече съм писал по тоя въпрос много.Четете ме, щото вие, друго нямате читаво в България, освен гьотверена Иванчо Танев Иванов, който е слуга на нечисти сили;))) и Пламен Пасков, които са изключително вредни, дори бих казал опасни за българската културна идентичност.


Айде, да преподадем първият урок по християнство на списувачите анти-тангристи в нета. Хайде, гьотверенчета, по чиновете сядайте и четете. Това е Християнство, не това дето ви учат. И като се научите на ристиенството, ще разберете и философията на Тенгрианството:)))
http://www.pravoslavieto.com/bible/docs/blazhenstva.htm

Danev Kalin (затворена група във Фейсбук, село Лилково): Спорът не е по същество а лични нападки за да се измести акцента от статията , даже не е спор .А колкото до статията просто нищо не може да каже, защото в нея всичко е обяснено прекрасно ,но това не му отърва ,ама си е негов проблем.

Йордан Стайков: И какво точно е обяснено прекрасно? Възпитаникът на масона и евреин Александър Фол, Иван Танев Иванов, хал хабер си няма от Тенгрианството, да не говорим, че подобен род "студии" масово нахлуха в интернет в последните години, което си говори за целенасочено действия с цел промиване на мозъка. Ние не сме така агресивни, говорим когато е нужно и казваме каквото е нужно. Не оспорваме другите. Те просто не ни интересуват;))) Не казваме, че Христос не е съществувал;))) но пък псевдо-христиени, които са и във висшия клир на БПЦ, много се боят от Тенгрианството. И ние говорим ясно, точно и прекрасно и казваме, че Иван Танев Иванов лъже и гнусно злослови. Доказателства за Тангра има във всички континенти, не само в Азия;))) В Азия, това е често срещан топоним, но също така, често е срещан и в Америка, и в Африка, и в Нова Гвинея;))) и в Иран:))) за огромно съжаление на Иван Танев Иванов;)))) и в Германия;))) и дори в днешна Гърция;))) което си е бивша България.. Навсякъде го има. Една колона остана неунищожена от последователите на Борис Михаил и когато не можеш да я премахнеш, трябва да намериш начин да я оспориш. На колоната ясно си пише "Тангра". Сега, че Иван Танев Иванов и Пламен Пасков, нещо имат проблеми със зрението, да отидат на очен лекар, за да им махне рублите, доларите и шекелите, дето ги заслепяват.

Йордан Стайков: Румен Стаматов, жител на село Лилково, от село Цалапица, привърженик на антибългарската ГЕРБ за каква атомна бомба говориш момче;))) ти си дрогиран с мате и марихуанка, само си прочети горното изречение, не само бягаш от отговора, но и не знаеш вече ка...Вижте още
16 mins · Харесвам

Милена Пенева Излишно е да се водят такива спорове! Като дойдеме на власт ша ги изколиме всичките , а останалите ша превъзпитаме ... по методите на Макаренко! И БОГ ТАНГРА ще остане единствения БОГ на всички БЪЛГАРИ!
11 mins · Харесвам

Йордан Стайков Впрочем, още нещо да ти кажа момче-масонче, евангелистче-дъновистче, с една дума пълен гьотверен. Ситово е основано от Енки, а Лилково от Енлил, затова Змията е в основата на това село, а на Лилково - Орелът. Енки е цивилизатор, той облагородява Земята и я прави годна за обитаване и живеене, тъй, че уважавай го, защото змията може да пълзи по земята, но и да се изкачва по дървото, а орелът да лети в небето, но често да слиза, за да се храни на земята. Уважавай тези две начала и не ги противопоставяй, защото са едно. Затова съществува легендата за двама-братя основатели на Лилково и на Ситово, която турците заварват и забулват, като слагат имената Саид и Халил, а те са Енки и Енлил, като "Ен" е титла и значи просто "Господар", както примерно Енлил - "Господар на Заповедта". Те тъй и те тъй;)))) Айде масонче, тичкай към върха на пирамидата;)))) Нали знаеш, кой спонсорира последната книга на Личков за Лилково;)))

7 mins · Харесвам

Йордан Стайков: А ти какво би ги направила? Хора причинили абсолютно зло на Българите, ти какво би ги направила? Галила с перце? Поканила на кафе?;))) Вие в Перник, така ли смятате да бъдат нещата,а Пенева? Кой каквото си е заслужил, и това ще получи, ако е заслужил смърт, ще получи смърт, ако е заслужил опроищение, ще получи опроищение. Това е. Да не говоря, че и в двете села, с по 10 души на кръст, половината да избесиш няма да сгрешиш. Това е положението в България. Кой ви е кметски наместник сега:))) ? А? Сина на този дето е осъден за опит за саморазправа с длъжностното лице, бившият кметски наместник Кабамитов. Имам и документи;))) Дайте да се разберем. Много хора за бесене има.

В тоя ред на мисли, възможно ли е топонима Каварна и Варна да идват от Кварна? Със сигурност, това е много древно име, точно както Шипка или Мадара.

Поредното напляскване на плясковците идва не от къде да е, а от самата Укипедия. Достатъчно да напишеш Tengrism или Tengri и ти излиза това;
"Historical Tengrism surrounded the cult of the sky god and chief deity Tengri and incorporated elements of shamanism, animism, totemism and ancestor worship. It was brought into Eastern Europe by the early Huns and Bulgars"
ТЕНГРИАНСТВОТО Е ДОНЕСЕНО В ИЗТОЧНА ЕВРОПА ОТ РАННИТЕ ХУНИ И БЪЛГАРИ.
С едно уточнение от нас, то не е изнасяно, за да бъде внасяно. Щото тракийският "орфизъм" си е чисто тенгрианство. И най-яркото му свидетелство е светилището Мадара.
Но, хайде засега и така да бъде. Даже еврейската Уикипедия изостави Псков и сие

"Ако все още съществува съмнение дали Тангра е прабългарският бог, нека разгледаме накратко археологическите доказателства, които винаги са се ползвали с най-голяма тежест. Отдавна са разкрити руините на прабългарските езически светилища. Разкрити са и редица важни детайли, като напр. особен архитектурен план, следи от постамент, върху който е горял огън, канали и басейнчета за вода и др. Отдавна са известни и точните паралели на тези светилища по света. Такива са открити в земите на иранските народи като перси, парти и др, в земите на кавказките народи, вкл. в Армения и Грузия, и дори северно от Черно море, напр. в крепостта Судак. Това са т.нар. ирански храмове на огъня /виж Стефан Бояджиев, Тодор Чобанов, Рашо Рашев и др/.
Ако все още сме скептични, нека със същия този скептицизъм да погледнем към Тангра. Нека се запитаме какво в прабългарските езически светилища показва, че в тях е почитан Тангра със съответната култова практика, ако въобще е известна ритуалността в тенгризма? В земите на тюркските народи откриват ли се храмове, идентични на прабългарските? Въобще, подобни каменни храмове не предполагат ли уседналост? На тези, които са почитали бога-небе Тангра, въобще потребни ли са им били подобни храмове, след като си имат небе? Тенгризмът не е известен като храмова религия. "

=================================================
"Нека се запитаме какво в прабългарските езически светилища показва, че в тях е почитан Тангра със съответната култова практика, ако въобще е известна ритуалността в тенгризма?"
===================================================

Какво е древнобългарските светилища и то скални, показва,ч е в тях е почитан Тангра със съответната култова практика? Чакай, че почвам да се смея, Дельов и Иванчо Танев Иванов! Ех, вие, кабинетни научни плъхове! Терен, му е майката, терен, Иванов! Същото важи и за Серафимов. Лакърдии и локуми, мога да разтягам много повече от вас, но съм умен и наблягам на практиката


Ето това, Дельов, ето това

Тоя Иван Иванов търси изпод вола теле и демагогията му е толкова объркана, че не съм сигурен дали самият той си вярва. Според мен, аргумента му е точно наобратно. Както са го учили другарите от ДС, преди време обичайният довод "ако е имало тенгрианство, къде са религиозните му храмове?". Сега се усетиха че издишат и обърнаха палачинката. Демек, понеже тенгрианството по света няма храмове, значи прабългарските като тези в Плиска или Мадара не са тенгриански. Просто са хлъзгави като риби.

И посочва колоната с надписа Тангра от Мадара, която боде очите на всички изроди. Наред с обичайната комун.тафталогия че това, което виждате не е това, което виждате е цитирал следното;

В което опровергава сам себе си и явно му липсва на завалията каквато и да е теренна практика. Защото веднага трябва да го попитаме. Преди да е била черква, какво е било на мястото на тази базилика?! Снимката долу може директно дава отговора. Хайде да използваме неговата тафтология. ПРАБЪЛГАРСКИ СВЕТИЛИЩЕН ХРАМ. Даже на указателната табела към него е написано, ако масивните квадри от стария храм не му говорят нищо. И надписа с ТАНГРА е намерен именно там. Не в НИМ-София, не в Симеоново, а именно там. В български светилищен храм, като взаимно се допълва с него. А той взаимно се допълва с Мадара - класическо ТРАКО/ПРАБЪЛГАРСКО СВЕТИЛИЩЕ.
http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...9047&fullsize=1
http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...lbum=237&pos=21
http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...om&cat=58&pos=2

Мадара ще ви изяде главите на вас, кучета!