Космодрумът "Козият камък", с. Ковачевица, ст. "Беслет"

Какво се знае за това място? В интернет не може да се намери задълбочено и обширно описание, но това е характерно за всяко едно българско светилище. Допаднаха ми в известна степен два текста, които се открояваха в общия тон на всичко останало

1. “Козият камък” е уникално скално образувание и археологически обект с неоценимо значение, разположен в едноименна местност на около 15 км северно от село Ковачевица. Представлява величествена 30-метрова скала, извисила се над околните борики. През 1976 г., още преди провеждането на организирани археологически експедиции, местността е вписана в държавните регистри като “Природна забележителност” и е под закрила на закона.
Археологически експедиции и наблюдения се извършват от 1983 г. Основна забележителност са издълбаните още в древността 120 еднакви по диаметър и дълбочина дупки в скалното образувание. Разположени в определени геометрични редове, те са подобни на описаните в архео-астрономическата литература “дупки”, датирани от 3000 г. пр. Хр. в Европа, Русия и др.
Отвесните заоблени краища на величествения каменен масив го превръщат в непревземаема крепост. Вляво едва забележима пътека отвежда до тайнствени каменни стъпала, издълбани в скалата преди хилядолетия вероятно от народа, живял тук преди траките. На горния купен е приседнал Козелът – уникално скално образувание. Гледката е впечатляваща. Край вас се разстилат смълчаните гористи конуси на Родопа планина, а на запад се извисява величественото било на Пирин.
На малка площадка се открива яйцевидна двуметрова дупка, издълбана в камъка, наречена Казана. Учените нямат единно мнение, кой народ е нейният създател.
Някои учени откриват в скалата на Кози камък звездни знаци от видимата част на небето. Макар да са превърнати в мистичен култ, те носят своето астрономическо предназначение. В така свалената карта се очертават съзвездия, ясно различими са Цефей и Касиопея. Древногръцкият философ и историк Херодот сочи именно Родопите (може би в този дял на планината) за вероятното място на прочутия Дионисиев храм, светилище на тракийското племе беси. Възможно е тяхната астрономическа култура да е била толкова висока, че да е позволила изработване на “звездна карта” върху скалните повърхнини, дело на жреците на бог Дионисий Сабазий.
Друга версия посочва масива като тракийска наблюдателница. Вероятно дупките, подобни на открити в Русия и Скандинавието, са остатъци от неолитни постройки. За съжаление туристът се сблъсква и печалната реалност - дълбоките трапове, следи от взрив на нощни иманярски набези.


2. Скалното светилище Кози камък е разположено в югозападното подножие на връх Беслет, като е сакрализирана импозантна по своите размери скала. Достъпът до върха ù е осигурен от стръмна, тясна и зигзаговидно виеща се и изсечена още в древността пътека. По средата тя преминава в скална стълба. Забележителни са трите „врати”, които ако се съди по страничните правоъгълни изсичания, са били преграждани, за да бъде ограничаван достъпа на поклонниците във височина. Най-сакралната част на светилището се намира върху най-високата, заравнена площадка, където е изсечен огромен скален котел, преграждан от юг с изкуствена, вероятно дървена стена. От него „изтича” голям улей, който след изпускането на течността я отвеждал по южната стена на сакрализираната скала. Край него от север върху скалната площадка са разположени множество групи кръгли скални вкопавания, предполагани от археоастрономите като карти на съзвездия (Дерменджиев, Вълев, Калоянов, Шопов 1987/1988:5-8). Керамичният материал датира от предримската и късноантичната епохи. Последно през 2005 г. паметникът беше обект на масирана иманярска инвазия и от цепнатините на скалата беше извадена голямо количество фрагментирана керамика. Остава открит въпросът дали става дума за дар на сакрализираната скала, каквито податки има за скалното светилище Бабяк в Западните Родопи, проучвано с редовни археологически разкопки, или само за свличане на културния пласт в скалните пукнатини (Gotzev 2004: 15-24).
Голямото съсредоточване на значими скални светилища в западното и югозападно подножие на вр. Беслет, към които трябва да прибавим и това от Каялийски скали, като че ли подкрепя първоначалната ни хипотеза, че този топоним може да се свърже с етнонима на бесите, а върхът да се мисли като символ на космическата планина.
==========================​==========================​==========================​=======================


Какви са моите лични наблюдения от местото? Първом трябва да кажа, че няма место в България, което да съдържа топонима "Кози" и да не е светилище и духовно средище. В това бъдете абсолютно сигурни. И в случая не става въпрос дали има скално образувание, което да прилича на козел или пък местото е обитавано от диви планински кози. Най-малкото трябва да се досетим, че козелът е метаморфоза или превъплъщение на Асар/Дионис. И то от неговите най-съществени метаморфози, играла важна роля в античността, а впоследствие сатанизирана при християнството, за да не се връща съзнанието на новопокръстения към старата му вяра, съдържаща този образ. Затова в християнството козелът става нечисто животно и не се принася в жертва, за да не се връща спомена за миналото, спомена за Асар/Дионис. И въпреки това, неговия образ и въплъщение като козел се запазва в кукерските маски. По най-различен и то позитивен начин е възприеман символа на козела в древността, но аз ще отбележа поне два момента, които ми се струва, че имат отношение към мястото, което аз не наричам просто светилище, а космодрум. Това е схващането в Индия за планинския козел като “покорител на върховете и емблема на превъзходството”, т.е. той е динамиката необходима да отвори пътя от земята към Небето. Защото той тръгва от земята (за разлика от Орела) и възможно най-бързо стига до върха, т.е. до небето,извървявайки целия земен ход, т.е. освобождавайки се от всичко земно, от силата на гравитацията, в поетапността на изкачването. Отварянето на пътя към Небето и изкачването на небесната стълба, това е всъщност основното в метаморфозата на Асар/Дионис като козел, а не оплождането, както на много места се сочи. Когато се катери козелът е динамика, която обезгравитява човека, освобождава го от планетния му бит. Ето това е втъкано в същността на комплекса ”Козия камък”.
Затова искам да отбележа още един факт – не коне, теглят колесницата на Тор, а два козела, чиито имена са много интересни Танги-остър и Тангри-снир. Имена, които противниците на прозвището много често отминават или не коментират, но това е друга тема. Сега разбирате, че дори с най-елементарното тълкуване на комплекса “Кози камък”, ние достигаме, до идеята, че това не е просто светилище, а космодрум. Имаме отворен път към Небето и неговата звездна свита, превозното средство, с което трябва да се достигне до него, и чиито двигатели са “два козела”. Кодът на “двата козела” е съхранен в индийската митологична схема, където имаме един слънчев бог Пушан, в чиято колесница отново са впрегнати те. А те били тези, които са способни да намерят път и в най-труднодостъпните места. Именно затова Пушан се явява пазител на пътищата и закриля пътешествениците, помага на загубилите се да намерят пътя. Това да имаш ориентир в космичната бездна, която да ти посочи пътя е от голямо значение за твоето завръщане у дома. Нека не се разбира, че тук става въпрос само за земни пътища, става въпрос за трасетата на пътуване в междузвездието. Защото когато се описва образа на този бог, се казва: “ Той бди, както над земните и морските, така и над небесните пътища, съпровождайки умрелите в мир предци.”
Това е картината, която можем да видим, проницавайки в дълбините на праисторията. Съвсем друг образ на козела, вече ни предоставя древногръцкия свят. Той създава една приземена битност и представа и превръща козела в нищо повече от жертвено животно в чест на Асар/Дионис, което се коли, в религиозните празненства, посветени нему и от които произлиза думата “трагедия”, означаваща в превод “песен на козлите”. Древногръцката култура винаги е била бездарно опущение на нашите велики, небесни тайни, тъй като именно тя постави боговете на Олимп, а простосмъртните – на земята, без право на присъствие в Небето. Небето остава само за избраните, за героите и за любимците на боговете. Онова, което ние виждаме в праисторията ни – космическата битност, търпи пълен крах в древногръцките представи за живота. Затова нека не се учудваме на това, че нашата история и археология, ако има някаква визия за нашите архео-астрономически комплекси, то тя е твърде предпазлива и свежда нещата до “звездоброене” и древна астрономия, свързана със земеделския култ. А, когато се вая образът на Асар/Дионис, то самият той и неговите мистерии се прекарват през античната древногръцка традиция. Това игнорира една от най-големите и съществени тайни, тайните на космическия бит, които се запазват доста по-очетливо в египетската традиция. Затова вие, няма да видите студия или трактовка на звездните карти по нашите големи скални светилища. Камо ли това да се свързва с образа на Асар/Дионис, представен изключително превратно и приземено в античната традиция. Но не така говори за него Орфей в своите “Химни”. За него, той пее така: “Славя аз шумният Дионис, вседържецът земен, с бичи рога, избавител, господар на звездите, тайнствен вълшебник, на Зевс любимата рожба”. Е, кой може да каже какъв е Асар/Дионис като “вседържец земен” и “господар на звездите”. Няма титулуван учен - доцент или професор, да е говорил именно за тези две големи тайни на Асар/Дионис, ехо от древното минало, съхранило се в античната традиция, но останало неосветено тайнство. Какво е Асар/Дионис като господар на звездите? Може би именно тази тайна е въплътена в космодрума “Козия камък”. Той е толкова смайващ със своите елементи, че научния ум, отказва да даде обяснение. Дори се стига до изключително смешни обяснения, че “Козия камък”, дори не е светилище, а наблюдателница на траките. С цялото ми уважение към човека, който изрече това ( а аз го уважавам) не мога да не се засмея.
Заслужават адмирации становището на онези учени, които говорят за “звездни знаци”, които имат астрономическо предназначение, за “звездна карта”, разпознавайки в нея отделния съзвездия - Цефей, Касиопея и т.н. и т.н. Правейки сравнения с други места по света, те поставят датировки на подобен род изсичания на 3000 години пр. хр., което е по-близо до истината, от това комплекса да се пришие към античността и с това да се свърши. Едно трябва да отбележим - “Козия камък” е комплекс, който идва при нас от времената на палеолита и неолита, от дълбоката праистория, когато междузвездните контакти и пътувания са били всекидневна реалност и продължава да изпълнява своята роля на космодрум, може би към началото на бронзовата епоха. След това, той се превръща в паметник, в светилище, чиито тайни се пазят чак до античността. С това може да си обясните редица находки, намерени в околностите му и редица особености в елементите на скалното светилище. Но аз не мога да си обясня, как досега този най-голям архео-астраномически паметник, може би в цяла Европа е така нагло и безпардонно неглижиран. Западните учени, кога намерят 7 дупки на една каменна плоча, какъвто бе случая във Вал Д’ Оста, в Италия, оревават света, а при нас, стоят огромни архео-космически комплекси, а за тях се мълчи. И не само това, тези комплекси се принижават като значение и след това тайно унищожават. Какъвто е случая с “Козия камък”. На “Козия камък” се намира най-голямата като мащаб звездна карта, която съм виждал, изключвайки тази на Беланташ. Но за разлика от Беланташ, където човешкия ум, може да поспори, дали множеството шарапани по платото са звездна карта или не, на Козият камък, в стопанство Беслет, край Ковачевица, издълбаванията са типични именно за един звезден комплекс в Западните Родопи, дупките са с различни големина и разположение и се отличават от култовите кладенчета (ботори, шарапани), визирайки звездната величина на космическите обекти гледани от земята. Не е вярно, това, което се пише в интернет, че дупките са с еднакъв диаметър. Това може да го видите от снимките. Най-лошото е, че ядрото на звездната карта е унищожено с взрив. Това, не са иманяри. Това са ония, от ДС, които в съгласие с оробителите на България, не искат да се знае великата тайна на древнобългарското минало. Взривът е прекалено целенасочен, а множеството дупки, няма как да са иманярски нишани. Това е работа на ДС и ГРУ, а най-вероятно на ЦРУ и Мосад. Но най-страшното е отказът на Българската държава да припознае тези комплекси като свои. И дори тука, в интернет се говори “кой е бил този народ, дето е направил тези изсичания”. Аз ви казвам направо: българският, нашите деди. Няма друг народ на земята, който да има така ясно изразен небесен бит, както българския, макар, че в последните столетия, губим скоростно тази своя небесна битност и се материализираме и скотизираме. И точно тук е разковничето – когато унищожиш ядрото на един такъв комплекс, ти не оставяш опора в бъдещето, някой да разтълми тайната и да прочете тази страница от книгата на живота на древнобългарския дух. Взривен е, не просто архео-астрономически паметник, взривено е бъдещето на българите! А държавата е съучастна в този акт, учените са съучастни в този акт! За съзнанието на учащите се, по този начин, ние оставаме един номадски, конен народ, което е много далече от голямата истина, че ние сме един небесен народ, синове на звездното небе! Ние сме боговете на митологиите. Ние не обитавахме просто планетите, ние пътувахме сред звездите! Това са Българите. Другото е ала--бала, два портокала за Коледа, за да имаш електорат, който ходи да гласува на избори – един отчаян земен бит. Къде е Небето? Небето стои смълчано в каменните звездни карти, чакащи поредната шашка с взрив!
Вие не знаете, какво е Козия камък, как от това място са направлявани активно звездните полети, как то е било нещо като диспечерски пункт за управление на полетите, какъвто има по днешните летища за нашите самолети. Тогава ще добиете представа какво е значението на другите древни комплекси в околността, като Градището край Долно Дряново, например. Затова в западното подножие на Козия камък, съвсем близо до първата порта е съществувало селище или сграден фонд, в който са живеели тези, които са обслужвали центъра. От селището е тръгвало директно към скалния масив, някакъв вид стълба или мост, който те е отвеждал директно нагоре, към платото със звездната карта, преминавайки в скални стъпала, когато се премине първата порта. Казват, че имало цели три порти. Еднаквите по размери дупки по края на скалния откос, са били част от парапет или някакво друго астрономическо съоръжение. Тези дупки са наистина с еднакви размери, но те са по края на скалния откос. Тук ние няма да намерим някаква древна яка космическа апаратура, както си го представя съвременника. Полетите в праисторията са се извършвали по съвършено друг начин, а звездната карта е служила за междузвездна локация. Аз съм виждал в района на река Боровица, Източни Родопи, точно такова съоръжение, което съвсем наскоро го открихме – едни и същи по размери дупки, по скалния откос (но едва ли са останки от неолитни жилища) и карта показваща две звездни точки и между тях изсечен пътя, който трябва да се измине, за да се стигне от едната до другата. Техническата апаратура е започнала да замества пътуването между звездите, правено с мисловното и причинни тела, когато човекът е загубил вътрешната си способност да лети. Това също е отразено в светилището. В началото на западния край има скално изсичане, приличащо на космическа ракета стартираща, все едно от космодрума в Байконур... Една съвременна картина, дошла от дълбините на праисторията. Сякаш някой е изпророкувал падението на човека в Кали юга.
Основите на жилищата в западната част, в началото на скалния коридор, отвеждащ към платото са се разкрили от иманярските разкопки. Интересното е, че в източната част, ниско в основата на скалата има отново редица от еднакви по размер дупки, които бихме могли да предположим, че са имали същото предназначение, както тези горе, по скалните краища на платото. Това най-вероятно е така, но по-натам намерихме една шарапана покрита с кръгъл каменен похлупак, а под него имаше счупен керамичен съд. Най-вероятно източната част на комплекса отразява късните етапи на неговото развитие, но вече като светилище. Възможно е това да са били своеобразни реликварии, т.е. тук да се е съхранявал праха на предците, но полагането им тук не може да не се свърже с онова, което виждаме като наследство, останало в египетската традиция, душата на всеки прадед става звезда, и обитава определена звездна област в Космоса – далечно ехо от тайната за звездния ни произход като народ. Тогава именно разбираме това, с което е охарактеризиран образа на бога с колесницата и двата козела, в една вече доста по-късна епоха: “да бди над небесните пътища, съпровождайки умрелите в мир предци в пътя им към звездите.”

Сфинксът по пътя за Козия камък, намиращ се срещу светилището на Великата Майка












Тронът в подстъпите на Козия камък. Състои се от два мегалитни камъка, конструирани така, че да образуват трон.






Подобни филийчести каменни конструкции има на Бегликташ и на други места из България



Самия Кози камък, изглед от юг





Западния подход към комплекса



(следва продължение)

Каменно огледало, антена, насочено в посока ракетата








пещера или пещерен отвор




Интересни каменни изсичания, свидетелство за праисторическия характер на комплекса





Това са тъй наречените "каменни образования" в комплекса. Но това не са никакви скални образувания, а символ на човекът-птица. По Средните Родопи я наричаме Квачката, Тук тя е под формата на каменна скулптура, символизираща съзвездието Плеяди (Квачка с пилета)

Като всяко светилище, "Козият камък" си има и своя пазител. Какво се е случило (или ще се случи) на изродите (или децата им), взривили това място - можем само да гадаем.
На космодрума си има и паметник на космическа ракета. По формата можем да кажем, че е използван предимно за междупланетни пътувания, защото напомня на сегашните ракети. Със стабилизаторите, аеродинамичната форма и всичко останало.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Останките от селището или сградния фонд в западното подножие на комплекса










Нишите за гредите, държали най-вероятно основите на дървеният път от селището към платото



Нишите за греди и от дясната страна

Тази ниша има вече трапецодален характер и аз започнах постепенно да изоставям строителната трактовка;))))







Първата порта. Тук, най-вероятно е била тя.





Ниши подобно източнородопските, вляво от скалния път нагоре към платото



Ето ги пак и като изсичане и като форма са си източнородопска класика






Утробовидно скално изсичане





Скалният път към платото

Каменните стъпала







Уникалното плато на Козия камък със звездната карта. Вижда се, в центъра, взрива лишил ни от неоценимо знание за бъдещето





Голямата щерна на платото наречена "Казана". Прави впечатление, че тя е отворена от едната страна, като е била затваряна със специална каменна преграда. Улеят, където се е пъхала каптиращата преграда си личи ясно как е издълбан на снимката











Ето го тук улея за жлеба за каптиращата каменна плоча. Подобен начин на каптиране съм виждал в Източните Родопи.



Пак жлеба, само, че от лявата страна

Утробовидно кладенче на върха на Козия камък









Ето сега, по-отблизо ядрото, центъра, на взривената звездна карта. За наше щастие, дясната и част се е съхранила. Вижте само мащаба й, и колко огромна е била





Взривена е из корен, без никакъв шанс за възстановяване



Дясната (източна) част на огромната звездна карта. Вижда се, какво е разположението и спрямо голямата щернаи какъв е мащаба й.







Части от картата. Два часа чистихме дупките от пръст и коренища и ги обозначавахме

Скалните форми от източната страна на комплекса







Запазена част от звездната карта в западната част на платото

Общ изглед на звездната карта в източната страна на комплекса



Ракетата, намираща се в югозападния край на комплекса

А това е каменния кръгъл похлупак. Един от многото. Така самотно захвърлен, не знаехме първоначално за какво служи.



Tова е ботурчето (шарапаната) със сложения в нея керамичен съд и захлупена с кръгъл каменен похлупак












А това са дупките в подножието на източната част на комплекса



Ето ги отново в редица





Това би трябвало да е изглед към другото голямо светилище в района Каялийските скали, но може и да греша

Изглед от Козия камък към други скални комплекси



Дъгата, с която Господ ни поздрави след дъжда,. който за кой ли път се изсипа над нас

Поизтупваме тази важна тема от прахта, която е хванала, за да публикуваме някои снимки от последното ни посещение на този твърде уникален, но и печално пострадал, в следствие на запуснатостта, в държавата ни, обект.

Започваме публикациите на снимки с една уникална и радостна находка - това са стари фотографии на мястото - преди да е била взривена горната плоча, непосредствено до "казана".

Важно е да се отбележи, че болшинството от ключовите мегалитни структури на комплекса са насочени към връх Вихрен, който явно е център на енергийно завихряне не само в България, но и на Балканите. Вече са извършени археологически изследвания, които сочат, че именно на Вихрен е завършвала голяма поклонническа процесия, която е започвала в подножието на Пирин, минавала е през връх Пирин, после по билата и накрая са се провеждали големи ежегодни свещенодействия на Вихрен.

Тук от дясно, идеалната, естествена пирамида на Вихрен се извисява над пейзажа.



Мегалитът най-в-дясно нарекохме "Пилето", централният е описаният по-горе, в темата "Човекът-пиле" или "Квачката", а най-в-ляво се въздига "Козелът". Интересно, че "Пилето" и "Квачката" са насочени, гледат към "Козела" (в тази посока е и Вихрен). Самият факт, че "Квачката с пиленцата" и то два мегалита с подобна морфология, които са символ на съзвездието Плеяди, гледат към "Козела" представлява само по себе си символика, която заслужава отделно изследване. Защо Козела е до такава степен важен в цялата композиция?




Самият многоуважаем Козел

Когато посетихме Козела през нощта, луната в новолуние, около полунощ, свети право срещу Него - какво да видим? Очите на скулптурата светеха ясно на фона на многозвездното небе. Това придава такава мистерия на пейзажа, че човек настръхва и дълго не може да се отърси от усещането. Също така лунната светлина хвърля специфична сянка в нозете на Козела, която не си личи на нощната снимка...



Ето тази сянка на Войн се появява по пладне и около полунощ. Присъствието на Пазителя е до такава степен натрапчиво, че не бих искал да съм на мястото на онези, които идват тук с нечисти помисли. Древни сили въздействат върху аурата на всеки, който се намира в обсег и съответно оказват своето въздействие, независимо дали той го усеща на момента или не.