Фамилия Фризинга в Италия има документи,, че е наследник на цар Самуил

http://bulgariamakedonia.net/index.php?br=36&stat=489[/URL]

А тук е видеофайла

My Webpage

Фамилия Фризинга в Италия има документи, че е наследник на цар Самуил


Италианското проучване "Империята на българите"


"Този текст е на покойния поет и публицист Георги Тахов. Публикуван е на 27 октомври 1993 година в един от многобройните вестници на демокрацията, вече забравен, но явно е, че българските управници и политици нямат сетива за чисто националната значимост на дадена фактология. А фактологията, която ни предоставя Георги Тахов, грижливо потулена от режима през 1956 година, би трябвало да заинтересува днешните български държавници, политици, общественици, ако те действително са отрекли постулатите на догматичния социализъм.

Ценната документация в този текст е достатъчно силен аргумент срещу фалшификациите на българската история, стига да се намерят подходящите личности, които в контекста на демократичните ценности да я използват като градиво за изграждането на истинския образ на хилядолетната българска държава."


В Италия, в града - крепост Фризинга живеят потомци на Самуил. Фактът е доказан научно и настоящата публикация е предизвикана от пакет документи, някои от които подпечатани още навремето от Италианското външно министерство.

През 1956 г. двама римски адвокати плюс представител на фамилията Фризинга пристигат в София. Сезирано е нашето Външно министерство. Вестта поставя в неудобство изпълнителната власт и около мисията им е изграден кръг на мълчание. Пристигналите не оспорват отстраненият чрез прословутия "референдум" Н.В.Симеон II. Целта им е съвсем друга - да стане обществено достояние, че изтеглянето на корпуса ни от Македония, наложено и от мирните договори, е акт срещу българската държавност.

Как се развиват събитията предизвикани от непредвидената делегация? Нашето Министерство на външните работи гледа да "смачка" въпроса. Известно е, че по това време се провежда линията на Коминтерна - да се отдели Македония от България и да се "създаде" македонска нация, македонска интелигенция и култура. Срещу лицата, които се противопоставят да се запишат като "македонци", се предвиждат крути административни мерки - лишаване от граждански права и съдебно преследване. И все пак - какво да се прави с непредвидената делегация, която чака да бъде известена обществеността за онова, което носи? Пакетът с документи е изпратен в тогавашната Камара на културата, лично на председателя Константин Петканов, а лицата напускат страната. Преднамерена политическа апатия, която тепърва ще се отрази пагубно в съхраняването на българския етнос. Правителството дори не взима пакета от документи. Пред опасността да бъде унищожен, Константин Петканов го прибира в един скрин в дома си.

Фактът е сензационен. Звучи като приумица, но документите на фамилията Миструци ди Фризинга съществуват и днес - на разположение на историческата ни наука. Не само това - те са в готовност да претърпят каквато и да е експертиза - вътрешна и от международен характер. Целта е била - търсени са данни за потомствената линия на Самуиловия двор, един от клоновете на който достига до съвремието. В проучването са отразени стотици документи. Родословното дърво започва изрично с надписа: "Империя на българите" /на италиански/. Проучванията са направени в чужди архиви, години наред осъществени само благодарение икономическите възможности на фамилията.

Самуил - в началото на генеалогичното дърво

В тази публикация ще се спра само на по-съществените документи на фамилията Ди Фризинга. Под Империя на българите, четем:

SAMUEL + 1014

986 ZAR DES BULGARES

Въпреки че носи печатите на италианските институции, за да има силата на документа, цялостното изписване е на ръка. В други листове обаче е използван и машинопис. Особено ценни са печатите и заверките от Министерство на външните работи на следвоенна Италия.

Генеалогичното дърво е от два клона: единият - преминаващ през династиите на Византия, и вторият - съединяващ се с италианската фамилия. Всички родови разклонения са проследени най-подробно чак до 1953 г.

С особено значение е оригиналният документ - извадка от стр. 103, том ХХVII под № 7046.

Едно налагащо се пояснение

В Италия и до днес съществува специална институция, която определя фамилиите, имащи право да бъдат вписани в Златната книга на древните родове. Книгата се нарича Tabella per I'iscrizione nei libro d'oro della nolilla Italiana.

За да извоюва правото си на вписване и присъствие в споменатата книга, съответната фамилия трябва да представи научно проверени свидетелства.

И едно съществено обстоятелство - в libro d'oro имат право на вписване и родове, чието потекло е от чужда династическа кръв, стига тя да установява в края на краищата фамилия, която е свързана със страната. Генеалогическото дърво на фамилията Миструци ди Фризинга е добило правото си на вписване между знатните фамилии благодарение представените проучвания и документи, по един екземпляр от които се депозират в архива на Министерството на вътрешните работи. Издаденият препис от стр. 103 е подпечатан с три държавни печата. Датиран е от 1955 г., заверен лично от секретаря на канцеларията на Министерството на вътрешните работи на Италия.

Четвъртият документ е издаден в Рим на 20 юли 1953 г. и е заверен с печата на библиотеката на Министерство на вътрешните работи на Италия.

Наследниците на династията на Самуил са се интересували повече от истината, отколкото българската държавна власт.

Научните работници, работили по извлеченията необходими за документалния материал, са се интересували от няколко основни момента. И въз основа на дългогодишна работа достигат до следните заключения:

Фамилията поставя като начало на генеалогическото си дърво Империя на българите и царя на българите Самуил - фиксирана е годината 1014. Самуил умира на 6.09.1014 г. Преди титлата цар на българите е изписана годината 986-та.

Както се вижда, и в случая е използван терминът "Империя на българите", а не Царство България, към който се придържа и съвременната историческа наука, когато става дума за Първата българска държава. Още Симеон Велики се стреми да създаде държава, която да обедини цялостно българския етнос, без да се задоволява с онова, към което е била склонна да се примири Втората и далеч по-сиромашка българска държава.

Рождената година на Самуил не е установена, а и научните работници от кабинета на Ди Фризинга не са се интересували от тази подробност. Изобилни данни за Самуил оставя Йоан Скилица, цитирайки комитопулите, братята "Давид, Мойсей, Арон и Самуил", синове на могъщ български комес. Това сведение допълва известният Кодекс, в който се споменават имената на бащата Никола и майката Рипсимия.

По наследство властта поемат синовете. Цитираните Давид, Мойсей, Арон и Самуил застава начело на българските земи и държавния живот, особено след пленяването в Цариград на законните престолонаследници цар Борис II и Роман.

/България е имала само един велик скопец - цар Борис II. Въпреки че са го били лишили от детеродния му орган - избягал от Цариград, за да помогне на отечеството. Някакъв български овчар не го познал, по дрехите го помислил за византиец и го заклал./

Вниманието е насочено единствено по съхраняване наследствената връзка след смъртта на цар Самуил - тема на проучването.

И все пак - няколко думи за времето, в което цар Самуил идва на власт.

Мойсей умира при обсадата на Сер. Поради съглашателството му с Византия Самуил убива брат си Арон и цялото му семейство. Оцелява само синът на Арон - Иван Владислав, изпросен от сина на Самуил Гаврил Радомир. Третият брат - Давид загива до Кале Дрис от пазителите на прохода между Костур и Преспа.

При разгрома на Самуил от византийците Василий II се самонарича Българоубиец, а не "македоноубиец" или по някакъв друг начин. На гръцки - Василиос Булгарооктон. Така е зафиксирано и до днес името му в иконографията, тъй като поради "божията заръка" - да унищожи българите, той е бил канонизиран и до съвремието ни присъства в гръцката иконография.

Точно под името на цар Самуил е неговият син Гаврил Радомир. На италиански името му е вписано като Габриел. Зад името е годината 1015. Спасеният от Гаврил Радомир при избиването на семейството Иван Владислав го убива - като отмъщение за смъртта на баща си, като сам се вписва в известния Битолски надпис като Самодържец български.

Няма да проследяваме по-сетнешните династически борби. Внучката на Самуил Мария, дъщеря на Гаврил Радомир, се омъжва за Андроник Дукас - отбелязано стриктно в генеалогическото проучване. Андроник е син на Йоан /1073 г./. По време на женитбата не е владетел на Византия. Свързва се с внучката на българския владетел, за да осигури знатна царска линия. Сродяването с българския цар му е необходимо при претенциите за трона на Византия.

Той е известен със своята пресметливост и властолюбие. Между другото, остатъците от болярството на Самуил е използвано широко в династическите борби на Византия, но това също не е наша работа. По това време император Йоан IV Диогенес е жестоко разбит от турците при Зикерт и е в тежко положение. За погрома спомага Андроник Дукас, съпругът на Мария. Императорът е пленен, по-късно - освободен, но лукавият Михаил VII се е настанил на трона му. Още преди да се прибере в Цариград, е заловен и пленен. Андроник е награден, въпреки, че единственият му стремеж е бил също престолът. Ослепяването, кастрирането - за да няма наследници, и убийствата между претендентите на византийския престол са били нещо естествено. Ще напомня само, че от /сто и седем/ византийски императори единици завършват живота си некастрирани, неослепени и от естествена смърт. Отрязването на мъжкия полов орган се е считало най-гарантираното средство за останалите претенденти. От споменатите 107 императори само 34 завършват живота си от естествена смърт. От тези, които са се спасили, 18 са били скопени, ослепени или обезобразени, 12 завършили живота си в манастир или в затвора, а 11 загинали при "неизяснени обстоятелства". Ловък в политическите игри, Андроник Дукас успява да спаси мъжките си достойнства и в лето 1123-то се ражда Ирина. На дъщерята било дадено името на майката на Мария, българската Ирина, съпруга на Гаврил Радомир, снаха на Самуил. За нея синът на Самуил се оженва в 996 г. Той е многоженец. Първата му жена - дъщеря на унгарския крал, от която добива син Петър Делян, била "отпратена" в манастир.

Да проследим по-нататъшните проучвания на Ди Фризинга.

Ирина Андроник Дукас, "от коляното на Самуил", по-късно се омъжва за Алекси I Комнен. Под неговото име в документа е отбелязано: 1081-1118 Император на Византия. Женитбата му също не е случйна - Ирина Дукас носела българска кръв. Съпругът й изземва властта от Никифор III, като успява да разбунтува армията и да завладее Константинопол с помощта на наемници, между които - несъмнено и българи.

В столицата Ирина и майка й Мария са имали сигурни поддръжници. От времето след завръщането си в Преспа /997 г./ Самуил омъжва дъщеря си Мирослава, леля на Мария, за Ашот, син на Григорий Таронит, пленник в Преспа. Самуил имитира, че Ашот избягва при своите, за да може да се включи в борбата за византийския престол и Мирослава става придворна дама.

От брака на Алекси I и Ирина се ражда Теодора. За нея се оженва Константин Ангел, който възползвайки се от брака ,се възкачва на престола.

Както е уточнено в генеалогическата схема, от този брак се раждат трима сина.

Севастократор Йоан Ангел, Михаил I и Михаил II.

Интересува ни последният от синовете. От него е дъщерята Елена, от която фамилията продължава в Италия.

В 1259 г. дъщерята на Михаил II, деспот на Епир и Солун, се омъжва за Манфред IV Маркиз де Салус /1266-1340 г./. Те имат дъщеря, която кръщават със славянското име Виола. Тя на своя страна се омъжва за владетеля на Милано - Лукио Висконти. Двамата стабилизират Милано като град-държава и благодарение произхода си, поставят началото на нова династия. Ражда им се момиче - Катерина, което в 1342 г., се задомява с Франческо II Д'Есте, маркиз на гр. Ферара.

България е пред своята агония. В 1393 г. пада Търново, а през 1396 г. загива и Видинското царство. Оттук нататък е обяснимо, защо Италия приема толкова много бежанци от нашите земи.

Синът на Катерина е Ацо Д'Есте /от македонското Ачо/, починал през 1415 г. Дъщеря му Орсина се омъжва в 1422 г. за Фредерик, граф на Порча. Дори само фактът за името на Ацо Д'Есте доказва колко стриктно е спазвана имената традиция в наследниците на Самуил. Няма да проследяваме останалите фамилни връзки. Същественото е, че Клара Дел Латоре, т.е. Бистра Дел Латоре, защото Клара в превод е Бистра, в 1695 г. се омъжва за Себастиян II, Миструци Ди Фризинга. Последният, който се е считал за наследника на Самуиловата фамилия, до събирането на документите е Андре III
/Андрей/.

Твърде много имена са споменати в настоящата публикация, но те са част от големия факт - всички те са се считали за наследници на владетеля Самуил, изрично отбелязан като Цар на българите.

Потресаващ факт, който няма аналог в българската история. В града с крепостта Фризинга и днес живеят лица, които се считат потомци на българска владетелска фамилия. Към пакета документи е и споменатата Таблица за вписване в Златната книга, като Делото е заведено с документ 7046 и носи държавния печат от 8 юли 1955 г. на Република Италия.

Вместо епилог

Преди няколко години в църквата на остров Ахил гръцкият проф. Н. Муцопулос откри гроба на Самуил. Според него църквата е построена от българския цар Борис I. Направена е реставрация на главата на Самуил по неговия череп и реставрация на къс от златотканата му дреха. Мотивът е запазен благодарение на благородния метал. В герба са две царствени птици - съединени помежду си и гледащи една към друга. Това е символът на неделимите Източна и Западна България!

Цяло престъпление е, че през 1956 г. правителството ни не само не отдава значение на пакета от документи, а и потулва въпроса за принадлежността на Македония към българските земи. Още повече че към него насочва вниманието едно външно министерство на чужда държава.

За да се стигне до днешни дни, когато сърбомани и хора с егоистични интереси и мизерни политически амбиции измислят "знаме" на Македония и се борят за име, незачитано вече дори от Византия. Онази страна, в която Андроник Дукас се жени за Мария, внучката на Самуил, за да има българска династическа кръв във фамилията си.

Едва ли има по-голяма драма в историята на Балканите от тази. Опазили се от скопяване наследниците достигат почти до наши дни, за да се скопим политически и като нация самите ние - благодарение решенията на Коминтерна!

В случая се засягат въпроси не за републиканисти или монархисти, а за нашата националност и историческа истинност.

Самуил би се обърнал в гроба си, ако знаеше какви нищожества е отгледала майката земя. Слепи не само за себе си, а и за бъдещето на отечеството.

Георги ТАХОВ

Противниците на Българското царство и редица невярващи вошкаре, все ни говореха - хубаво де, Царство, ама кой ще сложим за Цар, защото фамилията на Сакскобургота със своята либерално-юдейска закваска съвсем логично се провали.
Ние, тогава им казахме, че има наследник на български царски род, но не споменахме кой и къде.
Разбира се, сега се оказа, че имало още един по Самуиловата линия, с притежаващ документ за това.
Така наследниците вече са поне 2-ма, и съществуването на републиката е повече от незаконно. Въпроса не е дали ще си отиде, а кога.
Пред нас, обаче стои въпроса, от всички наследници на български царски родове, които ще сберем, в него ден, трябва да определим най-достойния, защото Българското царство, не е шега работа, това не е като републиката, отидеш, пуснеш бюлетината и след това имаш розови очаквания 3 месеца, след 1 година си разочарован, а до края на мандата те онождат във всички дупки, както намерят за добре.

Така, че аргументите на републиканистите отидоха в коша - няма цар. Цар има, време е вие да отидете в боклука на историята, там отдето сте биле, отдето сте се пръкнали и дето пак ще отидете.

Хубаво са наследници на Самуил, хубаво имат и документи. Но не отговарят на най-важното изискване за бъдещия цар/Кан. Да е българин по кръв и по дух. Българин по ДУХ, което означава страшно много. Това автоматически я прави тази италианска фамилия непригодни. Както си отбелязал тук;

Горното в най-голяма степен пък ще се отнася за кандидатите за български Цар, От Бога Владател! Когато Великото Народно Събрание обяви кандидатите за монарх и да ми дойде некой готованец с дантелки и меки ръчички само щото имал документ - това няма да стане! Да не говорим че с напредъка на генетиката всякакви документи са излишни. Само по един косъм може да се установи за пра-прадядото на приносителя му. Аз съм сигурен, че вече се съхранява ДНК анализ от Y хромозомите на свещената линия Дуло. Даже и да ги няма, не е трудно да се извадят, знаем и къде точно да търсим.
Аз силно вярвам, по скоро няма начин да е обратното, че не някакви документи ще докажат царската линия на избранника, а Българският Бог ще го посочи недвусмислено. И този Българин трябва да е на предната линия в битката за Саракта. Така, както е станало с братята Асеневци и Ивайло Докса. Иначе няма да как да носи титлата От Бога Владетел.
На мен ми беше подсказана една теория, свързана с едни хора, наречени капанци. При всички случаи не виждам смисъла да търсим и да вкарваме някакви си величия от чужбина, които и не знаят български. Аз лично за такива метросексуални боклуци като КобурГадски бих си мръднал само малкия пръст - да дръпна спусъка.

И понеже стана дума за емигрантите, да ги отписваме тези хора е много безотговорно. Защото емигранти са и бесарабските българи, а там познавам (ЛИЧНО) българи по дух и кръв, много по силни в българщината си отколкото някои от обитателите на Гоцевата територия. Същото се отнася и за близо милион образовани, умни и горди българи, които работят като лекари, програмисти, инженери извън Гоцевата РъБъ. Аз също си изкарвам отдавна хляба извън РъБъ и ще ти кажа защо. Не само заради парите, които се плащат заради знанията на тези българи. А най-вече заради това, че в републиката на победилото Зло и да работиш те мачкат отвсякъде. От отегчената тетка, седнала в гишето за документи до някаква си мутра, която ти е станала шеф само щото е син/унук на ДС другар и си мисли, че си му роб, щото ти подхвърля по някое скапано левче. Аз тия не мога да ги дишам органически и никога, ама точно никога няма да работя за такива гадове, ограбили труда на майка ми и баща ми.

Аз силно вярвам, че когато зазвучат тръбите за Сбор, когато започне битката за Саракта ще дойдат и много от тези хора, които така с лека ръка ги отписваме. И без помощта на българите извън България няма да успеем. Дори сега сайта ни съществува благодарение на безкористната финансова помощ на хора извън България.

Ех, Йордан, какво съвпадение!
Тези дни четох материал за Родословното Дърво.

Ако прецениш го пусни в нова тема.
"Как да изследваме своя род?"

"Много често ви занимавам с възгледа си за важността на родовата памет, съзнанието за принадлежност към рода и почитта към паметта на предците. Днес реших да споделя част от своя опит в родовите проучвания и науката генеалогия, където смея да твърдя, че вече съм доста обръгнал....."

http://templar.blog.bg/politika/2008/09/01...voia-rod.229042

Бел-Ким някой намери Рода си от преди Цар Самуил.

Горното в най-голяма степен пък ще се отнася за кандидатите за български Цар, От Бога Владател! Когато Великото Народно Събрание обяви кандидатите са монарх и да ми дойде некой готованец с дантелки и меки ръчички само щото имал документ - това няма да стане! Да не говорим че с напредъка на генетиката всякакви документи са излишни. Само по един косъм може да се установи за пра-прадядото на приносителя му. Аз съм сигурен, че вече се съхранява ДНК анализ от Y хромозомите на свещената линия Дуло. Даже и да ги няма, не е трудно да се извадят, знаем и къде точно да търсим.
Аз силно вярвам, по скоро няма начин да е обратното, че не някакви документи ще докажат царската линия на някой, а Българският Бог ще го посочи. И този Българин трябва да е на предната линия в битката за Саракта. Така, както е станало с братята Асеневци и Ивайло Докса. Иначе няма да как да носи титлата От Бога Владетел.
На мен ми беше подсказана една теория, свързана с едни хора, наречени капанци. При всички случаи не виждам смисъла да търсим и да вкарваме някакви си величия от чужбина, които и не знаят български. Аз лично за такива метросексуални боклуци като КобурГадски бих си мръднал само малкия пръст - да дръпна спусъка.

Ние нищо не знаем за тази италианска днес фамилия, какви са, що са, какъв е духът им или кръвта им, защото и в родовете на най-чистия, могат да се намерят достатъчно примеси, за да го направят непригоден. Още повече, че царските фамилии след Освобождението, бяха доведени да царстват в България, въобще бяха без документи, че имат някаква връзка с нас.
Проблемът при тях не беше в дантелките. Защото не само дантелите, но и цървулите създават проблем.
Още повече, аз част от Италия, не я гледам като населена просто с жабари, а като територия, поселена от хората на Алцек.
Така, че аз се дистанцирам от прибързани заключения.
Важното е, че довода - цар няма, вече е напълно безсмислен и е престъпление да се избират пожарникари и всякакви други, просто да има някой начело, който има поведение на цар, но без царственост.
Ивайло Докса, беше изключение, което както сам виждаш, нямаше дълголетие, така, както Жана Д'Арк. Това са изключения, които историята извежда, при липса на друго, по добро решение на земята.
По отношение на България, владетелят може и да е вече посочен, но не е огласен и няма да бъде огласен, за да бъде съхранен до времето, когато сам ще вземе нещата в своите ръце, т.е. ако се чакат некви знамения, това няма да го има, просто защото, ако разнородната маса от интереси, която представлява днес българския народ, разбере, че идва да го управлява този, който няма да свири по гайдата му, веднага ще го унищожи. Имаше една песен на група Ахат, навремето "Земя на слепци".
И мисля, че няма да е капанец.

По въпроса за емигрантите. Може да са всякакви, но не се ли завърнат за борба тук, защото въпроса ще се реши тук, а не отвън, нямат место в един бъдещ Саракт. В крайна сметка, който сее на нивата, след това жъне и с право, трябва да се ползва от плодовете на труда си, самият той.
Знаеш, че, ако нямаш принос, не може да ползваш наготово след това труда на другите. Визирах точно момента след Освобождението, като пример за това. Не дадох, пример днес, защото не смятам да създавам ожесточени спорове.
Има разлика между икономическата емиграция и тази по времето на руско-турските войни.
Икономическата емиграция е най-малкото демографски бич за България, и някои хора справедливо го смятат като отказ от борба вътре за по-добра държава.
Това не би трябвало да те засяга лично, тъй като ти вече не попадаш в тази категория от хора.

Не, това е добър допълнителен материал към тази.

Така е, но трябва много внимателно да подхождаме по този въпрос, защото други българи, които ни подкрепят, дори и финансово ги касае. Дадох конкретен пример, че за да пишем сега в този сайт получихме помощ от незнайни българи извън Родината. И ще бъде много недалновидно да ги отхвърлим с прибързани приказки. Нема как да не цитирам великите стихове за Левски;

За другото си абсолютно прав.

Относно Кана - така поставено като "няма да бъде огласен, за да бъде съхранен до времето, когато сам ще вземе нещата в своите ръце" - по бива. Но да ми дойде на сребърен поднос, след като други Българи са изнесли битката, както се е случило с Левски и Петко войвода - нема да стане тая! Много правилно си го казал за готованците и това се отнася не само за българите-емигранти, но и за всички в републиката. Особено за тези, които след време ще поемат управлението в Саракта.

А за този Самуил имам едно много особено мнение. За мен този цар си е тотален лузър. Да допусне след елементарна стратегическа грешка цялата му войска да бъде ослепена, няма как друго да го нарека. Никой велик български владетел не би допуснал такъв позор. Затова дори и Самуил не е толкова виновен, колкото криворазбраната юдохристиянска благост и онзи, наречен с чудното юдейско име Арон с котилото му.

Така е, но трябва много внимателно да подхождаме по този въпрос, защото други българи, които ни подкрепят, дори и финансово ги касае. Дадох конкретен пример, че за да пишем сега в този сайт получихме помощ от незнайни българи извън Родината. И ще бъде много недалновидно да ги отхвърлим с прибързани приказки. Нема как да не цитирам великите стихове за Левски;

За другото си абсолютно прав.

Относно Кана - така поставено като "няма да бъде огласен, за да бъде съхранен до времето, когато сам ще вземе нещата в своите ръце" - по бива. Но да ми дойде на сребърен поднос, след като други Българи са изнесли битката, както се е случило с Левски и Петко войвода - нема да стане тая! Много правилно си го казал за готованците и това се отнася не само за българите-емигранти, но и за всички в републиката. Особено за тези, които след време ще поемат управлението в Саракта.

Значи, ако си проследил внимателно там, анализа на публикацията на Канатица, ще видиш, че става въпрос за едно особена категория емигранти, която, обаче започва да става многобройна, за тези, които казват: "Оправете държавата и ние тогава ще се върнем".

Виж, тук въпроса беше, че както беше умряла, темата за българския кан/цар възкръсна така внезапно от пепелта. А че Небето иска и повелява, България да има Цар, а не президент и министър председател, и търси начини, това да стане, се вижда дори от този случай, който някои вошкаре, веднага отправиха към психиатрията, обаче за тези, които могат да виждат, той е достатъчен знак, че Небето повече не търпи възражения

My Webpage

Столичанин се провъзгласява за цар на България в края на 2007 г. с писмо до вътрешния министър, главния прокурор и петима посланици.
Те не реагирали и така били легитимирали възцаряването на Григор I, пише днес вестник 24 часа. Монархът поискал президентът да си отиде, за да няма двувластие, а парламентът да се разпусне. Григор I завел дело в Конституционния съд за отмяна на референдума от 1947 г. и да му бъдат върнати царските имоти. Поискал месечна заплата от парламента, защото е бездомен и безработен. Не му отговорили ясно, обидил се и съди държавата за 1 млн. лв. обезщетение. Общо 17 съдии са писали решения по жалбите му. 12 ноември 2007 г. е паметен за 49-годишния тогава софиянец Григор Иванов* - самопровъзгласява се за цар на България. Прави го с писмо до вътрешния министър Румен Петков и петима посланици - на Чехия, Великобритания, Франция, САЩ и Германия. Месец по-късно информира още прокурор №1 Борис Велчев, председателя на парламента Георги Пирински и президента Георги Първанов.

Самуиловците в България:

http://www.google.bg/#hl=bg&q=%D0%BC%D0%BE...7f9a17249458184

Точно една фамилия. Най-младия мокриев е полуруснак. другите са извън репродуктивна възраст.

От рода на самуил мокри няма чисти българи по душа и по кръв. Самия самуил е полуарменец. Значи трябва да се търси разклонение от клона на стария Шишман Мокри.

А генетично хаплогрупите на Самуил Мокри и дядо му Шишман Мокри съвпадат, нищо че самуил е мелез.

И нека си спомниме за Константин Бодин - самуилов потомък със 30/32 сръбска кръв, който опитва да присъедини българия към Сърбия, и да ни пороби, както описва Скилица. В следствие на това Войтех от рода на кавханите саботира бодин!

Което говори следното

Цар трябва да е само етнически чист българин. Това като първо условие. Второ.... българин по дух.