Някои промени в сайта

След като си слезе админа от планината в сайта ще бъдат направени някои промени. Може и да са незначителни, но вече ги има. Някои от тях вече сте и забелязали. С помощта на Небето беше възстановен раздела за мултимедия, в който ще може да се качват от регистрирани потребители видео и аудио файлове до 20 мБ. Макар да нямаме системен админ в истинския смисъл на думата, все някога ще успеем да достигнем до пълните възможности, които този сайт предлага. Мощна мултимедия, включително интернет радио. Засега е само в границите на пожеланията

Другата промяна, която вероятно от няколко месеца сте забелязали е, че сайта се саморегулира. Модератора почти няма работа, просто защото правилата и отговорностите на всеки пресякъл границите на виртуалния Саракт са пределно ясни. И нямаме намерение да отсъпим даже педя от това. Никаква лична информация, защото макар ние тук вече да сме известни на режима, тези след нас няма да са. Никакви компромиси по Идеята и Пътя. Не ни пука кой как ще ни нарича. Залогът е прекалено голям, за да се поддаваме на болни амбиции или егоцентризъм.

В тази връзка също ще бъдат свалени от сайта всички простотии и лични нападки, свързани с предишния етап от Движението. Особено в частта за Елтимир. Макар бана да му остава засега, няма какво да делим с този човек, няма и за какво да стоят плюнките срещу него в сайта. Нито пък той скоро ще има възможност да влиза в интернет въобще. Реципрочното ще бъде направено по отношение на Движението и админа ни в неговите сайтове. Какви са причините за това - те са повече от очевидни. Бъдещето на България.
Това е! С Тангра напред и каквото сабя покаже. България ще я бъде, въпреки всичко.

Днес се случи да погледна в сайта на нашите волжки приятели от bulgarlar.info.
Същите, които са се нагърбили с нелеката задача да възстановят една историческа несправедливост. Да накарат собствения си народ да знае, че не са татари, а потомци на велика Империя. Оказва се обаче, че самите волжки българи в мнозинството си не им пука какви са. Татарската матрица на чичко Сталин и Иван Грозния е щампована дълбоко в съзнанието им. И сега виждам, че администраторите на сайта явно са се отказали. Общото безразличие и незаинтересованост ги е отказало. Те освен наши волжки братя по кръв, бяха и братя по вяра - тенгриани.
Сега хубавото им сайтче е завладяно от бурени, нацвъкани от ботове с безсмислени спамове. По всичко е видно, че е изоставено.
http://www.bulgarlar.info/forum/index.php
Сами виждате какво е положението. Така е и в сайтовете на Елтимир, в момента в който му спряха интернета. Посещаемост - 0.
При нас нещата също не са по-розови. Този робски народ, затънал в безпросветна тъма много трудно може да бъде събуден. Клети останки от някога велики и силни Хора.

Много пъти е подчертавано, че сегашната робска тъма е като предпаисиевото време. Мрак и никаква светлина на хоризонта. През 1745, когато младият монах се замонашва в Хилендарския манастир, България е била в разгара на робството. Дядовците и дядовците им са били роби - поколения наред. Там, сред библиотеките на светогорските манастири, той прави своето откритие. Което го кара да се върти в леглото нощем и да си вади очите пред мастилницата. Там той открива книгите, все още неизгорени от гръцките фанариоти, където разбира истината. Тази, която не му дава покой след това. Този робски народ, от който е роден някога е имал царства и велики мъже. Някога е побеждавал и владял половината земя.
Пишейки тази кратка История, той дори не е очаквал нещо насреща. Дали е знаел, че столетие след неговата смърт ще се появят други Българи, като Левски и Матей Миткалото, Раковски и Ботев които ще открият пътя към Свободата.

Така и ние тук, останали шепа хора. Не го правим за пари, не го правим за власт и облаги. Дори надеждата, че ще доживеем да видим Саракта е минимална. Но го правим, защото това е единствения път към Свободата на България. Такъв разговор имах и с Елтимир наскоро, който отчаян просто чака своята кончина.

Освен да пишем и да се надяваме, че огънят няма да изгасне - нищо друго не може да направим в тия мракобесни времена на всеобщо безразличие и отчаяние.

Можем да направим нещо повече за да не изгасне огнището. Обсъждали сме го и преди, но тогава "вожда" нещеше, сега чак разбирам защо. Не се взимайте за единствени и непогрешими и всичко ще е наред. Нека всеки допринася с каквото може за каузата. Не е задължително да е тук в този сайт.
Ден Грее!

Звучи много важно, но същевременно и неразбираемо - поне за мен. Ще обясниш ли по-подробно, какво имаш предвид?

Никой от нас не се взима за такъв, всеки човек греши. Непогрешимо е само Небето над нас и тези, които тълкуват волята Му. Макар поотделно да са също хора като нас, заедно в Съвет вероятността за грешки е нищожна. Именно на тях този сайт трябва да принаделжи и ще принадлежи, както си му е реда и в реалния Саракт.

Останалите от нас - ще допринасяме кой с каквото може. И разбира се, не е задължително да е само тук, в сайта. Той обаче е единствения публичен израз, представителната част на Движението и като такъв трябва да олицетворява бъдещия Саракт. Качествено нови отношения в Слънчевата земя, където лъжата и злото са наврени в кучи гъз.

Предстои ни и трудната задача да възстановим пораженията, нанесени през последните години. Центровете на отговорност обаче ще бъдат разпределени по цялата страна, както е било при боилския съвет, без съсредоточване на едно място, което го прави уязвимо.
Преди 2 дни беше демонстрирано нагледно с подновяването на домейна без подкана или админска намеса. Благодарности на хората, които го направиха и съдействаха за това.

Ден Грее!